Клас О -Имат повърхностна температура в диапазона от 28000 до 50000 К и синьо-бял цвят. Техният спектър съдържа линии на неутрален и йонизиран хелий. Пример за такава звезда е Минтака.

Клас B - Тези звезди имат повърхностна температура в границите 11000-25000 К и синьо-бял цвят. Характерно за техния спектър са линиите на поглъщане на неутралния хелий. Пример за такива звезди са Спика и Ригел.

Клас A - Имат повърхностна температура в границите от 7500-11000 К и бял цвят. В техните спектри преобладават линиите на водорода, а също така има линии на тежки елементи - желязо, особено в по-хладните звезди. Примери за такива звезди са Сириус и Вега.

Клас F - Имат повърхностна температура от порядъка 6000-7400 К. Техният спектър се характеризира с линии на поглъщането на йонизиран калций, които са по-изразени от линиите на водорода. Има и линии на поглъщането на желязо и други тежки елементи. Такива звезди са Процион и Полярната звезда.

Клас G - Звезди от типа на Слънцето, с подобна маса и радиус и температура на повърхността 4900-6000К. Техният цвят е жълт. В техния спектър има линии на поглъщане на неутрални и йонизирани метали. Друг пример за такава звезда, освен Слънцето, е Капела.

Клас К - Звезди с оранжев цвят и температура 3500-4900 К. Примери за такива звезди са Алдебаран и Арктур.

Клас М - Звездите от този клас имат повърхностна температура 2400-3480 К и червен цвят. Примери за такива звезди са Проксима от Кентавър и свръхгиганта Антарес.

Диаграма на Херцшпрунг-Ръсел

Изразява зависимост между светимостта на звездите и техния спектрален клас. Поради това се нарича още диаграма "спектър-светимост". По абсцисата се нанасят спектрите (или съответстващите им цветове), а по ординатата - светимостите. Отнесена за голям брой звезди се оказва, че те не се разполагат безпорядъчно, а образуват определени последователности. Голяма част от звездите попадат в тясна ивица, наречена главна последователност. В долния ляв ъгъл се разполагат звезди с ниска светимост и "ранен" спектрален клас т.н. "бели джуджета". В горния десен ъгъл се наблюдава група от звезди с висока светимост и ниска повърхностна температура. Те имат размери, многократно превишаващи размера на Слънцето и носят името "червени гиганти". Отнесена към различни съвкупности от звезди, диаграмата на ХР е мощно средство за изучаване на звездната еволюция.

Температурни скали :

Температурната скала на Целзий е разработена през 1742 г. и е разделена на 100 еднакви интервала, като за нулева точка е приета температурата на замръзване на чистата вода при морското равнище, а за 100 - температурата на кипене на водата. Температурата по тази скала се измерва в градуси по Целзий (°C). Тази температурна скала се използва масово по света за измерване на температурата на въздуха.

Температурната скала на Келвин е разработен от лорд Келвин през 1800 г. Нулевата точка в тази скала отговаря на -276.16 градуса по скалата на Целзий. Тази нулева точка бележи най-ниската възможна температура във Вселената и по тази причина скалата на Келвин е позната като абсолютна температурна скала. Градусите по тази скала се бележат с главната буква К. Превръщането от градуси по Целзий в Келвини и обратно е много просто:

K = °C + 273.15

°C = K – 273.15

В температурната скала по Фаренхайт точката на замръзване на водата е изместена на +32°С, а на кипене е +212°С и се измерва в градуси по Фаренхайт (°F). Преобразуването от скалата на Фаренхайт в скалата по Целзий и обратно става по следните формули:

°F = °C . 1,8 + 32

°C = (°F - 32) / 1,8