„ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ”

(размисли)

Можем да констатираме 4 неопровержими факта, без да се спъваме в квадрата:

1. Има някакъв проблем. Какъв е той? Нека да го видим и да се изправим с него лице в лице. Ние растем, когато стъпим върху противоречието, което е един голям камък, изпречил се на пътя ни - и нека така повдигнати на една по-голяма височина, да успеем да го разрешим, а не да го заобикаляме, камо ли да се отклоняваме от Пътя, защото, казано с езика на геометрията – ако се отклоним на 10 градуса в ляво от една права линия, ще са ни необходими след време пак 10 градуса в другата посока – на дясно, за да тръгнем успоредно на първата права линия и още 10 градуса надясно, за да  тръгнем към нея и като я достигнем - още 10 градуса, но наляво, за да влезем в правата линия, т.е. – в Пътя. Това е един своеобразен „трапец на отклонението”, но може и да е триъгълник, при това – не задължително равнобедрен. Всички сме съгласни, че е по-добре е да не се отклоняваме от Пътя като се натъкнем на противоречие или като направим грешка, да не бягаме от проблема, да не се крием, защото ще ни трябват още три „отклонения”, за да се върнем отново, и колкото е по-голям ъгъла на отклонението и колкото повече време ни дели от мястото на отклонение, толкова повече време и енергия ще са ни необходими, за да се върнем обратно. Блудният син съзнава отклонението си и се връща чрез „тройно пречупване” при баща си. Това всеки е опитал, обръщайки се към Бога. Всеки сам тъче синусоидата на своя живот - отбиванията на ляво и на дясно са неизбежни поради нашето несъвършенство; в крайна сметка всичко се превръща на добро – придобиваме житейска мъдрост и опит, ставаме по-силни и любящи. Нека изпитите по Пътя да не се явяват точки на отклонения, а да ги взимаме с високи небесни оценки! Учителя ускорява нашата еволюция; чрез осмисляне и прилагане на новите идеи, методи и упражнения значително избягваме традиционния ход на движение чрез „проба – грешка”.

2. Има различия - има различни гледни точки върху един и същи въпрос. Духът обича разнообразието; нека не се спъваме в разнообразието помежду ни. В различията се изпитват нашата любов, търпимост, толерантност, почит, уважение и обхода. Всичко и всички вън от нас имат проекция вътре в нас и живеят в нас като в миниатюр /в духа на Учението/, така че нека да уважаваме себе си и всички, които са в нас! Не можем без сърце, мозък, стомах, дробове и пр., но не можем и без отделителна система. Опитвам се да дам свобода в съзнанието си на всеки един човек да се проявява свободно, а дали ще спра вниманието си на белите като диаманти зъби, или на разлагащия се труп – избирам сам според нивото на съзнание.

3. Има традиция. Кой кове традицията, кой я тъче? Не е ли това всеки един от нас? Трябва да уважаваме труда и усилията на всички братя и сестри, които са отдали живот и младост, сили, енергия и време, за да превърнат Божественото Слово в жива плът. Ние с радост и по свобода можем да приемем техните опитности и размисли, лекции и сказки, особено когато са продиктувани от Духа. Мярката за Истината е във всеки един от нас; едно чисто съзнание чувства Истината и я разпознава безпогрешно, с малки изключения поради човешко несъвършенство. „Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец Ваш”. Пак в контекста на Учението можем да кажем, че всички сме незавършени картини, върху които Творецът – Бог работи неуморно, ден след ден, въплъщение след въплъщение и никой от нас – човеците, не е абсолютно безгрешен и съвършено „изрисуван”, но във всеки един от нас живее Великия Художник – Духът – едновременно най-голям и най-малък, най-скрит и най-явен. Нека да приемаме отворено и без съмнение, с чисто сърце и ясен ум всичко, което се излива от Духа през нас, макар и да сме все още незавършени художествени произведения.

Традицията е свързана с фактора „време”. Традицията е свързана с многократно повтарящи се действия във времето. Традицията е свързана с нещо, което е дадено по времето на Учителя от Него. Самият Той призовава да търсим, да проверяваме, да изпитваме чрез приложение духовните истини, за да станат наша плът и кръв, а не само да теоритизираме и цитираме мисли, извадени от контекста. Но само някой да посмее да помисли нещо по-различно от мен или пък да има изследователски подход по даден въпрос, автоматично като робот ще му посоча традицията и ще му пожелая да не ми нарушава сладкия сън. Нищо не трябва да се променя, защото е дадено от Учителя...

Всички говорим за епохата на Водолея, защото Учителят оповестява нейното зазоряване и полага водолейските основи на Новото Битие, в което Новият Адам няма да греши. Всеки от нас е жива клетка в Новия Човек. Вярно е, че знакът Водолей е неподвижен, но това не означава статичен и непроменяем, а твърд в убежденията си, изпълнителен, последователен и неотлагащ; въздушен е, но това не означава празно теоритизиране и голословие, а свободно приятелско общуване и споделяне на мисли и градивни опитности, както и социално изработване на колективно съзнание с участието на всяка една индивидуалност. Това са малка част от водолейските задачи, разрешаващи се на фона на срещуположния Лъв – на фона на творчески срещи и изяви, концерти и пр.

4. Има авторитети в Братството. Всеки свободно може да приеме или не някой брат или сестра за авторитет било в музиката, било в Паневритмията, било в двете заедно, пък било то и по всеки въпрос, който се отнася до целокупното Учение на Учителя и това е съвсем естествено. Обикновено тези авторитети не са от нашия град; /кой пророк е признат в Родината си/, но има и изключения... Обикновено тези авторитети са признати от много хора за такива и новите братя и сестри понякога по инерция вярват в тях или по необходимостта някой по-опитен да разясни нещата, което е напълно разбираемо. Авторитетните братя и сестри наистина имат сериозни постижения, които никой не може да отрече – те са полупроводници на Духа, Който често се проявява чрез тях, вдъхновява ги и изпълва с Любов – в такива моменти всички много ги обичаме – чисто, искрено и неподправено, но да не забравяме, че и те понякога могат да грешат или да не признават определени истини поради страх или поради други причини. И ако нашата любов е Божествена, ние ще продължаваме да ги обичаме. Изпитват се техните лични чувства, изпитва се нашата любов. Не съм за това – да влагаме превантивно съмнение и нагласа за критика, защото това ни отдалечава един от друг и не е в унисон с идеите ни, а да проверяваме вътрешно и външно всичко казано и чуто като търсим отговор на всеки въпрос в богатото Слово на Учителя, Който засяга всички теми от живота. Аз също имах и продължавам да имам авторитети като всеки човек. Идеята за авторитета също може да еволюира. Единственият авторитет е Бог, както и всеки, чрез когото Той благоволява да се изяви. Ако човек поне веднъж само зърне великолепието и красивото сияние на Божието лице, той ще познае безпогрешно отблясъка му в лицето на своя ближен.

Йордан Стоянов