Мястото на Сириус в живота на древните култури и цивилизации.

В Древен Египет всяка година хелиакалният изгрев на Сириус съвпада с началото на разлива на Нил и с т.нар. „Кучешките дни“ на лятото за древните гърци, а за Полинезийците се отбелязва зимата и е важна звезда за плаване в Тихия океан. Въпреки известността си в древен Египет, Сириус е била най-популярна в Месопотамия, при това за дълъг период от време. Нейното древноакадско име е „Мул-лик-уд“, което означава „звездата куче на Слънцето“. Във Вавилон, Сириус е известна като „Какаб-лик-ку“, което означава „Кучешката звезда“. В Асирия тя е била известна под името „Кал-бу-са-мас“, което значи „Кучето на Слънцето“. В Халдея наричали Сириус „Как-шиша“ или „Водещата звезда“, както и „Ду-шиша“, „Ръководителя“. По-късно персите наричат звездата „Тир“, „Стрелата“. Семитското име на Сириус е „Хасил“. Евреите използват и „Сихор“, египетско име, научено вероятно по време на престоя им в Египет. Сириус е бил и „Звездата на царица Изида“ в древен Египет.

Тя е асоциирана с майката-богиня Изида и нейния по-стар архетип Хатор. Храмът на Дендера, посветен на богинята, е построен така, че всяка Нова година светлината на Сириус прониква през специален отвор към вътрешността на капелата. Обстоятелството, че в Египет и Вавилон са свързвали началото на новата година с хелиакалния изгрев на Сириус, говори за важната роля на тази звезда в културата на древните. Малко по-късно Сириус има добра репутация сред гърците и римляните
Звездата Сириус се среща също така и в сурите на Корана под името „Шира“.

Западно-африканското племе Догони смайва учените с големите си познания за тази звездна система, наследени в местните предания от древни времена. Особено интересно е това, че познанията им за Сириус съдържат елементи, известни на астрономите едва от скоро. Съвременните изследователи на нашата далечна история изтъкват забележимото присъствие на Сириус в културата на древните българи.

В страната на догоните има пещера водеща надълбоко, в планините, и в тази пещера има стенни рисунки, които са на повече от 700 години. Става дума за Сириус, най-ярката звезда на небето, която се нарича „Сириус А”. Ако се види поясът на Орион(това са три звезди, подредени в в линия) и се продължи линията надолу и наляво, може да се види ярка звезда, която е именно Сириус А. (Ако се тръгне нагоре от пояса примерно на двойно разстояние, се виждат Плеядите). Информацията в пещерата на догоните недвусмислено сочи към друга звезда, въртяща се около Сириус. Догоните описват съвсем конкретно тази звезда. Те казват, че тя е малка и се състои от това, което наричат „най-тежкото вещество във Вселената”, което е близо до истината, но не е съвсем точно. И те казват още, че малката звезда прави една обиколка около Сириус за период „около петдесет години”. Астрономите успели да установят съществуването на Сириус Б, бялото джудже, в 1862 година и едва преди 20 години те успяха да потвърдят и другата информация. Учените проверили колко тежи бялото джудже „Сириус Б”. По най-нови данни неговото тегло е около 1,5 милиона тона на кубически дюйм! Ако оставим настрани черните дупки, това действително изглежда е най-тежкото вещество във Вселената. Освен това, когато учените проверили периода на обиколката на Сириус Б около Сириус А, те открили, че той е 50.1 години. Откъде това първобитно племе е имало такава подробна информация за звезда, параметрите на която успяха да измерят едва във 20-ти век?

Има още едно нещо, което догоните са знаели. Това е малка рисунка на стената, но учените не знаели какво е това... докато с компютър не били изчислени орбитите на Сириус А и Сириус Б. Схемата в пещерата на догоните(изглед от Земята) е идентична с моделите на въртене на Сириус Б около Сириус А за определено време, което обхваща периода от 1912 до 1990 година... Тази схема, отнасяща се за днешно време, е направена от догоните най-малко преди 700 години!

В Африка, където живеят догоните, звездата Сириус изчезва от хоризонта и е невидима няколко месеца, а след това, на 23 юли сутринта се появява отново, искряща, рубинено-червена, точно над хоризонта почти точно на изток. След няколко минутки изгрява слънцето. Затова Сириус може да се наблюдава само за малко, после изчезва. Това е така нареченият хелиакален (в лъчите на Слънцето) изгрев на Сириус, който е бил много важен момент за голяма част от древния свят, не само за догоните и за Египет. Това е моментът, когато Сириус, Слънцето и Земята се подреждат в права линия в космоса. В Египет почти всички храмове, а също и посоката на погледа на Сфинкса били изравнени по тази линия(почти точно на изток). В много храмове има мъничък отвор на определено място в стената, такъв мъничък отвор има на другата стена, после на следващата и т.н. до някаква тъмна вътрешна стая. В тази стая обикновено се намира нещо подобно на куб или гранитен правоъгълник, намиращ се точно в центъра и върху който има малък знак. В момента на хелиакалния изгрев на Сириус за няколко секунди върху олтара пада рубинено-червена светлина, което означава началото на новата година и първия ден по сирианския, или сотическия календар (Сотис е другото име на Сириус).

Нашата Слънчева система се движи в космоса по разтегната спирала. Такава спирала не може да възникне, освен ако не сме свързани гравитационно с друго по-голямо тяло – такова като друга слънчева система или нещо още по-голямо. Изследванията показаха, че ние сме свързани със звездната система Сириус – със Сириус А и Сириус Б. Ние се движим в космоса заедно, въртейки се по спирала около общ център. Нашата съдба и съдбата на Сириус са свързани по съкровен начин. Ние сме единна система!

Освен нашата Слънчева система такова спираловидно движение един спрямо друго се наблюдава също и между Сириус А и Сириус Б. Според изследванията това спираловидно движение на двете звезди Сириус напомня на геометричните характеристики на молекулата на ДНК.

Впрочем, за сведение, такава е и системата Земя – Луна: Земята и Луната се въртят една около друга и между тях има трета съставяща на разстояние приблизително една трета от Земята до Луната, която е централна точка. Земята и Луната се въртят около тази точка по спирала така, като те се движат около Слънцето.

Източник: http://indigota.com/index.php?topic=1672.0#ixzz2Ghr4FNjf

В България на Рила планина последователите на Учителя Беинса Дуно всяка година провеждат своя събор около 19 август. Защо именно тогава? Няма еднозначен отговор, но съществуват няколко хипотези: Някои свързват тази дата с християнския религиозен празник „Преображение Господне“, който по стар стил е на 19 август, но официално Църквата отбелязва този ден на 6 август. Другото по-вероятно твърдение е, че Учението е свързано със Слънцето и затова, когато светилото е в месеца на своето владение, най-нормално е тогава да са и празничните съборни дни. А защо на 19 число? –  Тъй като е прието от древни времена, че това е число на Слънцето, обвързано с определена негова годишна цикличност (т. нар. цикъл на Метон = 235 синодични месеца=6940 денонощия=19 слънчеви тропични години). Третата и най-вероятна хипотеза обаче е, че около тази дата – 19 август – всяка година е хелиакалният (в короната на Слънцето) изгрев на Сириус. Този момент от годината е известен на всички древни цивилизации – шумерска, акадска, месопотамска, вавилонска, асирийска, халдейска, персийска, египетска, гръцка. Тогава хората са били в неразривно единство и хармония между Небето и Земята, наблюдавали са небесните знаци и са търсели техните съответствия в живота си. Жреците са следели първата сутрешна поява на Сириус, за да обявяват началото на свещената година. Аналогично и последователите на Учителя вярват, че тогава започва Божествената година, за разлика от Духовната година, чието начало е по време на пролетното равноденствие – 22 март. Началото на Физическата година съвпада с календарната – 1 януари.

1. Еволюция на човека по пътя на звездната спирала.

Човешкият Дух е слязъл на Земята от около двеста и петдесет милиарда години. Той не е бил в това състояние, в което днес се намира. През тези двеста и петдесет милиарда години е минал през много форми и много фази на развитие. И целият почти безкраен ред от органични форми, които Природата е създала, представляват все стадии, през които човешкият Дух е минал. Човекът е вечен пътешественик. Земята не е била и няма да бъде едничко негово жилище. След като завърши своето развитие на Земята, той няма да отиде на Небето, а ще странства от система в система на физическата Вселена, докато се развие в своята пълнота.

Всички слънчеви системи, които сега съществуват на земята, не са нищо друго, освен паметници. Нашата земя е също един паметник. На какво? – На човешкото падение. Слънцето е паметник на човешкото въздигане и изкупление. Сириус, тази по-далечна звезда, е паметник на човешкото развитие, на човешката култура. Всички тия системи си имат своето предназначение. Много от човешките същества по другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от Великия първоизвор на живота. Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на съвременните хора, в сравнение, например с културата на Сириус, е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириус не са даже и като деца. Един ден, когато нашата слънчева система завърши своето развитие, своята еволюция, ще мине през пътя на Сириус. Всички същества не са от една и съща категория. За да разберете тази вътрешна връзка, която съществува между всички небесни тела, трябва да сте в едно по-напреднало съзнание.

Три вида слънчеви системи има според мене. Една от слънчевите системи изразява материалния свят – най-грубите желания, които съществуват във всички същества. Другите слънчеви системи са направени от по-фина духовна материя и спадат към духовния, ангелски свят. След време, когато вашите духовни очи започнат да се развиват, вие ще виждате всички светове. За сега вашите астрономи виждат само материалните светове. Някои астрономи прозират, че в пространството, някъде далеч, съществуват други планети, но те едва ги виждат със своите телескопи. Третите слънчеви системи, това са Божествените светове, които са създадени от най-висша, най-фина Божествена материя. Човек ще мине през всички тия слънчеви системи. Следователно, ние сме в предверието на този велик космически свят. Нашата земя е на границите на космоса. Цялата наша слънчева система се намира на това място. Тъй щото, един ден, когато вашето съзнание се подигне, и вие минете от една слънчева система в друга, с по-висша култура от сегашната, ще имате съвсем други понятия за нещата.

В окултната наука съществува едно твърдение, че в света има течения, които идват от разни слънчеви системи. Когато трябва да се насели някоя от тия системи, които постепенно се оформят в известни форми на живот и започват своето развитие, всичко това става под влиянието на известен род закони, с които е свързан целият Космос. И вие сте свързани с тия закони. Някои окултисти, които разбират добре законите, знаят колко години след завършване на своето развитие на Земята човек е свободен от тия връзки. Те знаят още де ще бъдете след това – дали ще останете някъде из Слънчевата система, или ще излезете вън от нея. Тия неща ви се виждат чудни, но това, което е чудно за едного, не е чудно за другиго. Например вземете системата Сириус – най-светлата звезда на небето. В духовно отношение тя седи по-високо, отколкото Слънчевата система. От чисто физическо гледище, ако речете да отидете на Сириус, изискват се много години, трябва да направите едно дълго пътешествие, но за една душа, която е завършила своето развитие в Слънчевата система, се изисква малко време – тя пътува с голяма бързина. Не е важно да разрешите въпроса за колко време ще отидете до Сириус, но трябва да знаете, че в света съществуват разумни закони. Мислите ли така, противоречията, мъчнотиите в живота ви няма да ви спъват, няма да изгубвате смисъла на живота. Ето защо вие всякога трябва да бъдете в съгласие с тия разумни закони.

Мнозина се запитват докога човек ще живее в слънчевата система. – Докато завърши еволюцията си. Един ден, когато завърши еволюцията си в слънчевата система, човек ще мине в системата на Сириус. Като я наблюдава често, човек изпитва особен, свещен трепет в себе си. Тя събужда в него стремеж към чистота, към нещо светло и възвишено. Всеки би желал да отиде на Сириус, но там приемат само хора с пробудено съзнание. За неподготвения, животът на Сириус е подобен на описанията, дадени в приказките „Хиляда и една нощ“. Старите народи като асирийците, които разбраха древната наука, туриха думата Асирия – значи хора, които искат да живеят според културата на Сириус. Отличен живот е. Какво ще кажете: „И там има земя като нашата.“ Там, ако идете, тия хора са толкоз културни, че помен няма от престъпленията, които се вършат тук, на Земята.

Ако питам всички учени хора, дали слънцата във Вселената са населени, ще ми кажат, че сега не са населени, а за в бъдеще – не знаят. Не, тези планети, тези слънца са населени със същества от различна интелигентност. Не е въпросът, какви тела имат те. Те са разумни същества и принадлежат към една човешка раса. Тази човешка раса съществува не само на Земята, не само на слънчевата система, тя съществува и на Сириус, тя се намира и в по-далечни системи. Тази раса постоянно се развива. След като завърши човек своята работа на земята, какво ще прави? – Ще го пратят на друга някоя планета, на небето още няма да отиде. След всяко умиране, ще ходи от система в система, докато се изработи неговия характер. Тогава той ще отиде в друг един свят, където неговите чувства, сетива за физическия свят ще се затворят и ще се отворят други чувства, други сетива. Засега обаче, ние сме пратени на Земята да изучаваме физическия свят.

Всичкото знание, което имаме сега в света, може да се събере в 90 книги, големи като Библията. Като се напечати всичкото това знание върху клетките в човешкия мозък, ще остане място за още 900 такива книги. Тъй щото, всичкото знание, от как човек е дошъл на Земята и до сега се равнява на 90 книги. Оттук се вижда, каква възможност има за развитието на всяка душа! Колко книги има още, които ще могат да се напишат в човешкия мозък! Тогава именно човек ще излезе от тази слънчева система и ще мине в системата на Сириус. Знаете ли колко милиона години ще трябва да се прекарат и там, докато се напише почти толкова големи книги, колкото и тук? Казвам: знание ви трябва и то много знание!

Жителите на Венера са по-горе от земните жители, а жителите на Сириус – още повече. Като мине човек през Юпитер, през Марс, през Венера, през Сатурн и през всичките крайни планети, най-после ще дойде на Слънцето, ще мине през неговия университет, дето ще прекара сто години. Това са сто слънчеви години [една слънчева година трае около 225-250 милиона земни години.]. Там той ще прекара 25 милионa години като дете, 25 милионa години като възрастен и още толкова като стар. След това ще напусне Слънцето и ще отиде да живее на Сириус. Там ще прекара 500 милиони години като стар, още толкова като възрастен и толкова като млад. Оттам той ще отиде на друго Слънце, около което се въртят всички слънца на Вселената. Това значи да влезе човек в Царството Божие, да стане негов гражданин. Всеки, който завърши своето развитие, ще му дадат задача да създаде една слънчева система и тогава ще видят какви знания има. Затова казваме, че велико бъдеще очаква човека.

2. Материята и налягането на Сириус.

Има  същества, които населиха Месечината, която е 50 пъти по-малка от Земята. Там има десет хиляди души, които живеят под кората на Месечината. Не искам сега това да го вярвате. Аз го зная това, че има 100, 150 хиляди хора, които живеят там. Много учени са, живеят под кората, имат градини, плодни дървета, всичко туй. Използват слънчевата светлина, вкарват я под кората и излизат навън, понеже имат много хубава обстановка за изследване на небето, понеже то е всякога ясно, никаква пара няма. После свободни са от микроби. Микроби няма там. На Месечината живеят колкото искат. То е хубаво това за Месечината, но ние тук на Земята, кои сме. Ако един човек от земята се пренесе на месечината със своето устройство [физическо тяло], който тежи 60, 70 килограма, той там ще тежи само 250 грама. Ако вие се пренесете на Слънцето, ще тежите 16 тона – все същото тяло. Сега туй може да ви се вижда смешно. Ще ви приведа един факт: Сегашните учени намерили, че материята на Сириус е толкова тежка, че 3-4 кубически сантиметра е достатъчно да счупи един камион. Само четири кубически сантиметра от тази материя могат да счупят най-силния камион. Ако вие на Слънцето ще тежите 16 тона, тогава вие трябва за да живеете там, да имате 16 тона и вътрешно напрежение, за да се уравновесят 16 хиляди килограма, ще ги носите, ще си играете с тях. Трябва външното налягане и вътрешното напрежение да са еднакви. В живота ние се повдигаме в човешката еволюция, толкоз напрежението отвътре става по-голямо, условията стават по-трудни.

Няма да спорим с учените. Чудновати са тези хора – някои от тях изчислили, че гъстотата на Сириус била тридесет и пет милиона пъти по-гъста от водата. Следователно, един килограм от материята на Сириус ще тежи на Земята тридесет и пет милиона килограма, а наши тридесет и пет милиона килограма там ще тежат един килограм. През такова огромно пространство как са направени тези изчисления, как е намерена такава гъстотата? Друг учен пък твърди, че намерил звезда, материята на която била толкова рядка, че един милион килограма от Земята там ще тежат едва един килограм. Можете ли сега да си представите колко рядка е тази материя? Добре, ако вземем тия два факта, каква полза ще извадите от знанието, че гъстотата на Сириус била тридесети пет милиона пъти по-гъста от водата, пък гъстотата на другата звезда била един милион пъти по-рядка? И астролозите са чудни. Астрологът казва, че Сириус има влияние върху човека. Когато попаднеш под неговото влияние, гъстотата му ще започне да се пренася в теб, ще чувстваш, че един килограм тежи много повече, няма да можеш да си намериш място, няма да знаеш къде да застанеш. Разбира се, ако привлечеш един килограм от Сириус, ти няма да знаеш какво да правиш. Ако пък дойдеш под влиянието на другата звезда, на която материята е един милион пъти по-рядка от тази на Земята, тогава в друго чудо ще се намерите – твоята телесна материя ще се разреди толкова, че няма да можеш да седиш на Земята. Затова казвам: измени влиянието им.

Един ден, когато изучавате динамиката на човешкото тяло, трябва да знаете, че има известни атоми, които са дошли от слънцето Сириус – те са свързани със Сириус, с известна материи, едно течение. Представете си, че някой човек иска да ви вземе, да ви откъсне. Той най-първо има едно голямо слънце срещу себе си. Съществата от Сириус, на които интелигентността е по-голяма, отколкото на тези от Слънчевата система, те ще се застъпят за вас. Значи зависи от вас – колкото повече благородна материя има във вашето тяло, толкова животът ви седи на една по-висока степен. Материята е, която обуславя живота. Животът се проявява чрез тази материя. Затова, когато вашето съзнание почне да се оформя, почвате да мислите за разните звезди. Защото със звездите е вложено по нещо за сегашния живот и когато използвате всичко, което космосът е вложил в тези всички слънца, то човек ще бъде почти съвършен.

3. Наблюдение на звездите.

Препоръчвам ви да излизате вечер и да гледате звездите. Харесайте някоя звезда, забележете я и вижте къде е. Излезте втора вечер, пак отбележете мястото на друга звезда. Най-малко на 50 звезди. Много са 50, поне на деветнайсет. Научете имената и местата поне на деветнадесетте звезди от първа величина. Първата по величина е Сириус, другите 18 вие сами ще ги откриете, Аз няма да ви ги казвам. След три месеца искам да ми кажете имената на главните звезди от първа величина. В която и да е астрономическа книга ще ги намерите. Вие ще кажете: „Какво ще ни ползват тези 19 звезди от първа величина?“ Ако научите имената им, много ще спечелите. В Сириус има една култура два пъти по-възвишена отколкото на Слънцето. А пък на другите звезди има култура три пъти по-възвишена от тая на Слънцето. На други – пет пъти по-възвишени, шест пъти и ще дойдете до 19 пъти по-възвишена култура от тая на Слънцето. Сега ще кажете: „Дали тези работи са верни?“ Откъде заключавате, че не са верни? Аз говоря за неща, които зная, а пък вие ще мислите за неща, които не знаете. И самото число 19 е щастливо число. Накрая на числото 19 имате вече деветката. Имате едно – то е Божественото начало. Имате 9-тях, то е крайният резултат. Като минете от едно до девет, ще имате резултат. Интересувайте се от звездите. Бог е работил през цялата вечност, за да съгради тези звезди. Той е употребил толкова мисъл за тях. Хората не разбират още. Че аз виждам в Слънцето Божията мисъл, в Сириус виждам Божията мисъл, във всички звезди виждам каква мисъл имал Бог и какво предназначение имал Той. И каква велика работа е това. Вие ще кажете: „Какво ще ми донесат звездите? Какво ме интересува Библията?“ Интересуват ме мислите, които са вложени в нея. Интересуват ме произведенията на някой поет. Бог е работил чрез него. Бог работи чрез всинца ви. Защо да не дадете ход на Божественото в себе си.

Най-хармоничният диск, който съществува в природата, това е дискът на Слънцето… Когато искате да внесете хармония в себе си, можете да предизвикате формата на Слънцето в съзнанието си, за да се образува и в съзнанието хармония. Някой път след Слънцето иде втора Луната, след Луната иде Венера, после иде Юпитер по форма. От звездите най-хармоничен диск има Сириус, после всичките тия от първа величина 19 звезди. И те са хармонични. Ако вие ги изучавате, ще придобиете хубави неща. Някои хора са меланхолични – ако сте свързани с тези звезди от първа величина, меланхолията ще изчезне. Всеки от вас трябва да знае по нещо за 19-те звезди. Вие не сте ги изучавали. Та казвам: небето, това е една книга, разтворена от хиляди години и тия жители на вселената чакат жителите на Земята да се занимаят с главните черти на небето. Вие не знаете какво има на Сириус! Да се занимавате със Сириус, значи да внесете нещо ново във вашата душа.

Като погледнеш небето, трябва да знаеш на кое място да погледнеш. Аз бях ви препоръчал сутринта да ставате, когато изгрява Сириус или когато изгрява Зорницата. Ако искаш да внесеш нещо хубаво в душата си, стани сутрин и погледни Зорницата, когато изгрява. Стани 40–50 пъти за това и ще видиш какъв преврат ще имаш в душата си. Ставай сутрин не да гледаш Слънцето както обикновено, но виж нещо особено. Виж първия лъч и после даже може да не дочакаш Слънцето. Може да си отидеш преди да изгрее. Първият лъч на Слънцето е като малка звезда. След като изгрее Слънцето, никоя звезда не се вижда. Някой път Бог се отдалечава от нас, за да видим другите малки неща, по-малките наши братя; за да можеш да видиш по-дребните работи и да видиш, че и те са така важни.

Всяка звезда е Божествена мисъл. Защо да не ѝ се радваш? Може да ѝ се радваш. Ако ти действително възлюбиш една звезда, най-малко ще получиш една дума от нея. Да кажем, че вие се обърнете към Сириус и я възлюбите като Божествена мисъл. Тя ще ви каже: „Бог е Любов!“ И ако я питате защо Бог е Любов, ще каже: „Защото аз живея.“ Някои звезди изпращат светлина: Месечината изпраща светлина, Сириус изпраща светлина. Щом Сириус изпраща светлина, в него има интелигентност. Които не изпращат светлина, в тях няма интелигентност – в тях Любовта действа, но не се е проявила Божествената Мъдрост. Всички звезди казват: „Светлина има в Бога, простор има!“ Като погледнем нагоре, ние чувстваме едно облекчение. Ако пак питате звездите защо Бог е Любов, те ще ви отговорят: „Ние живеем, защото обичаме Бога, защото Бог е Любов!“ Тъй ще ви каже една звезда. И ако вие искате да живеете, обичайте Го – и вие ще почувствате същото. Не мислете, че това са илюзии. Не, като излезете вечерно време, най-малко с една звезда, която е на вашето ниво на развитие, можете да разговаряте. Тя ще ви говори, ще ви предаде тия мисли. Това, че те живеят, че обичат Бога – това не са илюзии, това е разумност в тях – те имат Светлина.

И тъй, вие живеете в един свят, в който едва сте си показали главичките над тази гъста материя. Над тази почва тук-там се показват малки дупчици, през които надничате нагоре. Един ден, като излезете над туй ясно небе, всичките звезди като ви заговорят, Слънцето като затрепти, знаете ли какво ще бъде? Тогава ще видите, че Сириус е много по-красив – най-хубавата мома в този свят. В него има по-велико сърце, отколкото сърцето на коя и да е най-красива мома на Земята. В него има едно сърце, което трепти от хиляди години и казва: „Бог е Любов и ние живеем, защото Го обичаме.“

4. Трите най-важни момента – изгревът на Слънцето, на Венера и на Сириус.

Представете си, че вие имате сила в себе си всеки ден да загасвате по една звезда от небето. Какво ще стане най-после? Ще дойде ден, когато ще изгасне и последната звезда на небето. Тогава животът ви напълно ще се обезсмисли. С каквато сила и да разполага, човек никога не може да изгаси звездите на небето; обаче той може да изгаси звездите в своята душа.

Кой е най-красивият момент през 24-те часа на денонощието? Най-красивият момент е изгряването и залязването на Слънцето. Втори красив момент е изгряването и залязването на Венера. Трети красив момент е изгряването и залязването на Сириус. Това са трите най-важни момента в живота на човека. Слънцето представя Божественият живот, който постоянно изгрява в човешката душа. Венера представя Божествената Любов, която търси път да проникне в човешкото сърце. Сириус символизира Божията Мъдрост. Който мисли, че може да придобие Божествения живот, без да наблюдава изгрева на Слънцето, той се самоизлъгва; който мисли, че може да придобие Божията Любов, без да наблюдава изгрева на Венера, той се самоизлъгва; и най-после, който мисли, че може да стане учен човек или да придобие светли, поетични мисли, без да наблюдава изгрева на Сириус, и той се самоизлъгва. Като наблюдавате Слънцето, Венера и Сириус, вие ще се домогнете до красивата страна в тях.

Друга красива звезда е Юпитер, която турците наричат „Керван“. Защо турците я наричат така? Понеже Юпитер прилича на Венера, една сутрин, като видели на небето Юпитер, камиларите помислили, че Венера е изгряла, значи съмнало се е вече, и керванът тръгнал на път. Дълго време трябвало керванът да ходи, докато се съмне, вследствие на което се изморил. Оттам турците наричат Юпитер „Керван“, понеже изморил кервана. Затова именно казват, че който върви по пътя на Юпитер, той умира. Следователно, вървете по пътя на Венера, която носи за човека Любовта Божия. На земята Юпитер представя аристократическото, благородното в човека. В съвременния обществен строй аристократите представят външната страна на управлението.

Казвам: три важни неща трябва да интересуват човека – Слънцето, Венера и Сириус. Това не значи, че другите звезди и планети не са важни, но те са толкова много на брой, че ако човек се впусне да ги изучава, той ще изгуби същественото. Изобщо звездите показват условията за човешкото развитие. Който разбере небето и смисъла на всичко онова, което е на него, той ще бъде истински мислещ човек. Като говоря за слънцето, за звездите, вие ще се чудите каква връзка съществува между тях и думите „дерзай, дъще!“ Като погледнете към небето, вие няма да казвате, че то не е за вас, но ще бъдете смели като тази страдаща жена. Ако тази жена имаше смелост да се докосне до дрехата на Христа, Когото не познаваше, и повярва, че ще оздравее, защо и вие да нямате смелост да се докоснете до дрехата на Божественото знание и да вярвате, че ще можете да го придобиете? Сутрин, когато Венера изгрява, излизайте да я посрещате. Достатъчно ви е само да я зърнете. Тя е скромна богиня, която пътува далеч от вас. Достатъчно е само да се доближите до нейната дреха, без да я прегръщате.

5. Изгревът на Сириус.

Често излизайте да наблюдавате Сириус. През юли и август той изгрява на изток известно време преди изгрев Слънце, а през пролетта – вечер. И всеки, който е чувствителен, при съзерцанието на Сириус ще усети, че в него затрептява една тиха радост. Тази радост е предчувствие на онова велико щастие, което очаква човека, когато отиде да живее в Сириус. В Сириус има по-усилен живот, отколкото в Слънчевата система, защото е по-напреднала като система. В далечното бъдеще, като напуснете Слънчевата система, ще отидете в Сириус.

Когато излизате всяка вечер да наблюдавате звездите, погледнете към Сириус и кажете: „Господи, нищо не разбирам, но нека оттук ми капне малко медец!“ После се обърни към друга някой звезда и пак се помоли да ти прати малко медец. И като се върнеш дома си, ще се усетиш по-обновен. А сега някой казва: „Тази звезда там каква ли е?“ Какво голямо смирение се изисква от нас, да бъдем разумни деца, с отворени сърца, за да възприемем онази велика благост, с който Бог се обръща към нас. С това се отличават хората на „сатва”. Онези индуси, които изучават науката на Любовта седят там с крайно смирение, учат тази наука.

6. Говорът на звездите.

Какво казват звездите за човека? Нищо не казват. Една звезда не мисли нищо за човека. Тя не му обръща внимание. Една голяма звезда, като Сириус в пространството, какво щяла да каже за някой си човек на Земята, Иван Стоянов? И астрологът сам е възприел това знание. Той гъделичка тщеславието и гордостта на човека. Той казва: „Чакайте да видим какво говорят звездите за човечеството.” Нищо не говорят звездите. И Слънцето не говори нищо. Слънцето се занимава с велики работи. Предназначението на Слънцето е велико. То обръща малко внимание на Земята.

Всяка звезда говори на хората, но на специален език. Говорът ѝ се разбира от влиянието, което тя указва върху човека. За пример, всички благородни хора, със светли умове и чисти сърца, се намират под влиянието на Суриус. По култура Сириус е близо до Слънцето. Съществата, които живеят на Слънцето и тези на Сириус, се съобщават помежду си. По какъв начин се съобщават? Науката признава ли това съобщаване? Какви доказателства има за това? Официалната наука няма никакви доказателства, затова не признава тези твърдения. Обаче, Божествената наука признава тия факти и може да ги докаже. За Сириус се казва, че се намира по-далеч от земята, отколкото от Алфа Центориус. Това се доказва по времето, необходимо за пристигане на неговата светлина на земята. Четири светлинни години са нужни, докато светлината на Алфа Центориус стигне до Земята, а за светлината на Сириус е потребно повече време.

Най-хубавото радио е главата. По-хубаво радио няма. Туй радио с четири, пет милиарда лева не можеш да го направиш. Има антени за Слънцето, какво става, има антени за Месечината, за Юпитер, за Венера, за Марс, за Уран, за Нептун, за Сириус, за съзвездията, за всички звезди, за всичките вселени.

Да допуснем, че вие се интересувате от астрономия, интересувате се от звездите, някои от които са на хиляди години далеч от нас. Интересувате се от някоя звезда, Алдебаран да кажем, или вие се интересувате от Сириус. Какво ще ви придаде в дадения случай Сириус? Ако взема сега да ви разправям какво има в Сириус, каква култура се развива в Плеядите, Северната мечка, Орион, какви същества има в Млечния път, в тия 18 милиона слънчеви системи, такъв един свят за пътуване.

Сега, в нашите вестници имаше съобщение, че някои швейцарски и германски астрономи открили в съзвездието Риби една нова звезда, която била сто милиона пъти по-голяма от нашето слънце. Сириус, за пример, е двадесет и шест пъти по-голям от Слънцето и светлината му по-силна, а тази звезда била сто милиона пъти по-голяма от Слънцето и светлината ѝ сто милиона пъти по-силна от Слънцето. Изчислено било още, че светлината ѝ, за да дойде до Земята, нужни били двадесет милиона години. Те казват, че преди двадесет милиона години станало една катастрофа в пространството, вследствие на което тази звезда се е образувала. Така разбират тия астрономи. Всъщност никакво нещастие не е станало в природата. Това е само едно твърдение.

Един ден нашата Земя, и тя ще светне и ще се запали. Тогава хората ще се запалят и няма да изгорят. Хората ще пречистят телата си и ще живеят в огъня. И в огъня може да се живее, но в огъня на светлината. Чудни са хората, като мислят, че само в този огън може да се живее. Ти можеш да живееш в светлината, можеш да се разхождаш в нея, може да живееш в пламъка на топлината, без да изгаряш. Навсякъде има живот. Аз съм изучавал тия неща и в законите на природата не съм намерил едно изключение.

7. Разказът на Волтер. 

В един от разказите си Волтер описва в духовита форма какво представя сегашния човек в сравнение с възвишените същества от другите слънца и планети. Едно възвишено същество, жител на Сириус, решил да слезе на земята, да види какво представя тя, с какви същества е населена. Като направил няколко крачки, той се намерил на Слънцето. Оттам той слязъл в един от океаните на Земята. Водата на океана едва стигала до глезените му – толкова висок бил той. Като продължил пътуването си по земята, той се намерил в Европа. По едно време гледа, че нещо малко се движи някъде по Северния океан, към Северния полюс. По това време, французите правили научно изследване, имали една експедиция на Северния полюс с един параход. Приближил се до парахода и с двата си пръста само го дигнал във въздуха. После той видял, че един от французите правил някакви изчисления. Той го хванал с щипците си и французинът започнал да говори. Като чул това малко същество да говори, жителят на Сириус се учудил. Нищо не го учудило толкова много, колкото това малко същество – човекът и способността му разумно да говори. Попитал го къде отива и то му казало, че отива на Северния полюс да прави изследвания. Не го учудили нашите планини и океани на земята, но това малко същество, като го попитал, то разумно му отговорило. Французина разправял: „На едно голямо същество говорих, че като се изпъчих насреща му, като му говорих, учудих го.”