Вие сте тук
В последния си брой от август в. „Братски живот” помести статията „Разумното сърце срещу синдрома на десния крак”. Тъй като от вестника отказват да пуснат „правото на отговор”, то алтернативните пътища за търсещия и мислещ читател са безкрайни. В споменатата статия се засяга веруюто на един голям кръг достойни хора, които са мислили и работили през годините в областта на Паневритмията. Самото заглавие е доста провокативно и написано така от председателя на Комисията по Паневритмия предпоставя две неща. Първо слага изкуствена разделителна линия между хората в нашата Общност на база някакво моментно статукво и второ – инакомислещият се обявява за болен, който е развил някакъв синдром. Да оставим настрана внушението, че там говори гласът на Разумното сърце и някой се самообявява за негов говорител.
Случващото се е една опасна тенденция, която постепенно се развива в последните години, но с този пример тя е в най-яркия си образ. Ако това беше съвсем нормално становище по даден въпрос, но без тенденциозните внушения и съмнителните твърдения, то и отговорът щеше да е съвсем различен (може би дори щеше да остане без отговор). Тонът тогава щеше да е сериозен и научен, защото представените факти във втората статия са неоспорими и те сами говорят за себе си. На така зададения стил в първата статия, не се дава друг шанс, освен да се отвърне с ирония.
Някой ще каже: „Няма никакви тенденциозни внушения и който си мисли така, то той развива някакъв комплекс”. Дали това е така, ще оставим на безпристрастната преценка на драгия читател, който още не е обхванат от „синдрома” J. Дали съзнателно или не, но в статията се насаждат определени идеи, които не спомагат за единството на Братството.
Приложението „Как се записваха песните” обяснява, че музиката, подобно на беседите и упражненията са записвани от учениците и тези наши братя и сестри са направили максималното. Твърдения за това, че „музиката е най-фиксирана част” и тя „единствено е дадена изцяло със сигурност от Учителя” показва неуместно фаворизиране на един от трите компонента на неразривното цяло Паневритмия. Да не забравяме – Паневритмията е на Учителя, той я е дал на българския народ и света в този ѝ вид през 1938 г., където единствено в това издание е решил да се титулува с духовния си псевдоним Беинса Дуно. Това е факт – нито по-рано, нито по-късно през времето, в което е бил на земята, срещаме „Беинса Дуно”!
Бог е Дух, Дух вечен и, които Му се кланят, в Дух и Истина да му се кланят! Амин!
П. п. До днес (19.04.2013г.) правото на отговор все още не е публикувано!
История на Великия заговор и възхвала на „левия крак”
(Изявление на Върховния орган)
Днес по нашите ширини се забелязват все още хора, които не се съобразяват с изискванията и правилата, които Върховният орган след дълги и мъчителни битки е установили и приел за единствено верни. Това разбира се води до своите последствия, тъй като нови и непредубедени хора се поддават на различни внушения и интерпретации. Великият заговор срещу „левия крак” продължава, но няма да е за дълго. Светлото бъдеще е пред нас и ние вярваме, че „разумното сърце” окончателно ще надделее над „синдрома на десния крак”. За изяснение на бъдещите поколения ще направим кратка историческа справка за възникването на този синдром. Нека с една съдържателна хронология спрем всякакви други мнения, тълкувания и спекулации и да запазим най-висшето – „хармонията”!
Проблемът с десния крак датира още от самото създаване на Паневритмията. Незнайно защо в първата и единствена книга издадена по време на Учителя, където там той е с духовното си име Беинса Дуно, движенията на всички упражнения започват с десен крак. Няма нито едно упражнение започващо с ляв крак – това е Висша несправедливост. Как е допуснато?! Не стига това, но на най-първата страница отгоре имаме и забележката, че „всички движения [упражнения] са на десен крак”. В частта „Принципи на Паневритмията” се натъртва за трети път едно и също: „Упражненията в Паневритмията започват винаги с десния крак, защото творческите сили действат първи. Те творят, създават ония елементи, върху които работят съграждащите сили”. Дори има снимки, които показват Учителя да отваря седмо упражнение на десен крак.
През тази същата 1938 г. се появява и още една несправедливост срещу „левия крак”. В третата част упражнението „Изгрява слънцето” е описано да започва с отваряне ръцете отново на десен крак. В книгата „Учителя” от 1946 г. движения на „зун-мезун” се обясняват погрешно така: „В третата част следва текст на непознат древен език. Ако се преведат движенията, които придружават тези думи, те означават правилно даване и приемане. Даването е начало на съзнателен живот.” Тук е явна препратката с трето упражнение „Даване”, където ръцете се отварят на десен крак. Ето откъде възниква проблемът с налагането на десния крак. Но къде е балансът? Защо въобще в Паневритмията трябва да има закон, в който всички отварящи движения да са на десен крак? Как е допусната тази дискриминация срещу левия крак? Това са част от въпросите, които си задава „разумното сърце”.
После идва този манипулативен филм, записан през 1947 г., където се затвърждава отварянето на десен крак и в двете упражнения. Въпреки, че това е най-близкият източник от времето на Учителя, където бихме могли да проследим, каква е традицията по онова време, трябва да знаем, че режисьорът тук е опасният фактор. Той е пристигнал незнайно откъде и по някакви неясни причини командва всички движения на участниците, за да наложи „десния крак”. А тези участниците, които са поставени лица, изпълняват чужда воля. Там са ярки фигури от Братството като Верка Куртева, Анина Бертоли, Йорданка Кисьова, както и Неделчо Попов и Пантелей Карапетров. Всички те изглеждат концентрирани, като че дават най-доброто от себе си, за да покажат, какъв именно е правилният начин на игра.
Правдата възтържествува едва когато се събират сестрите и правят своята редакция ок. 1952 г. Там те за първи път пипат описанията на Паневритмията и вече левият крак има своето представяне както в 7, 8, 9 и 10 упражнение, така и в „зун-мезун”. Но за съжаление, тогава братската печатница вече не работи и времето не е подходящо за издаване. Тук отново виждаме дългата ръка на „Силите на десния крак”. Този Велик заговор е от предвечни времена.
Следващият източник е филмът, където М. Митовска и Г. Кисьов показват упражненията през 1977 г. По-изявените представители и привърженици на „десния крак”, измежду които Я. Менцлова, К. Грива, Кр. Въжаров и др., работят усърдно с Мария през годините и я подготвят като най-подходящия модел, който да покаже в бъдеще, как трябва да се играе правилно. Във филма се вижда, как те играят всички спорни упражнения, а именно на десен крак.
През 1984 г. излиза Паневритмия под редакцията на Ярмила Менцлова, на която Учителя поръчва да оправи движенията. Вместо да вземе за база светлия модел на първата редакция със сестрите, тя преминава неизвестно защо в лагера на „десния крак”. В спорните упражнения Я. Менцлова следва очертания вече пример на „синдрома на десния крак”, като не се поколебава дори да коригира и музиката на първите десет. Четният брой тактове на 6, 7 и 8 упражнение в нейната книга, според М. Митовска, са коригирани на база широко обсъждане и решение на комисия от края на 70-те години, в която вземат участие изявени хора от Братството, принадлежащи към „Силите на десния крак”.
Настъпва новото време и става възможно вече да се издаде Паневритмия 55 години след първото издание през 1938 г. Борбата за надмощие продължава, но за съжаление отново надделява „десния крак”. През 1993 г. с помощта на М. Митовска излиза преработена версия на Паневритмия под редакцията Я. Менцлова. Изданието бързо се изчерпва и се налага второ през следващата 1994 г.
В първите си курсове (1990 г.) дори самата И. Дойнова работи по Паневритмията от 1938 г. и преподава „зун-мезун” на десен крак, но след намесата на отговорни фактори от „Силите на левия крак”, тя застава на правата страна. През 1996 г. се поема инициатива, най-после да се издаде единствено вярната Паневритмия – под редакцията на сестрите. В тази книга И. Дойнова е консултант, но каква ирония на съдбата и отново намеса на „Силите на десния крак”, чиито пипала са плъзнали навсякъде. На корицата има рисунка, изобразяваща движението „даване” (или „зун-мезун”) с отваряне на десен крак. Заговорът не спира дотук, тъй като съставителят Ст. Калайджиев наред с основния текст, включва и различни други автори, което намалява цялостната стойност на изданието.
„Синдромът на десния крак” се е разпространил дори зад граница, затова крайно наложително е сериозната намеса на „Върховния орган”. В Москва за първи път се играе Паневритмия през далечната 1974 г. В момента там работят основно две групи, които нямат пряка връзка помежду си и са разучавали упражненията по различни канали, основно през 70-те и 80-те години на ХХ век. Там са се поддали изцяло на влиянието на „Силите на десния крак”. „Синдромът” още се наблюдава във Франция, Англия, Америка и др. кътчета на света.
Така идваме до паметната 2004 г., когато цялата истина блесна в своята неземна красота. След дълги перипетии и спънки от „десните” в продължение на половин век, излезе най-вярната Паневритмия, която ще служи на поколенията вечно и ще огрява пътя им като пътеводна звезда. „Силите на левия крак” взеха превес и укрепиха трайно своите редици и позиции.
Но в последните години се забелязва някакво раздвижване в противниковия лагер. На 15.07.2006 г., Благовест Жеков и Ефросина Ангелова-Пенкова, преглеждат архива, предоставен им от д-р Вергилий Кръстев и откриват оригиналния музикален текст на „Първия ден на пролетта” от 19 май 1932 г., където 19-и такт липсва, а има само 18-и такт без удължение. С това се засилва позицията на Д. Грива, който в своите спомени обяснява, че от музикантска гледна точка не трябва да има нечетен брой тактове в първите десет. Това той обсъжда и съгласува с А. Арнаудов, човекът записвал голяма част от упражненията на Паневритмията, включително „Първия ден на пролетта”.
Във Франция едно семейство, призвано от Невидимия свят да работи в областта на Паневритмията, също попадна в мрежата на „десния крак”. Това е сем. Гобо, което през целия си съзнателен живот са изучавали тази велика наука, правили са десетки курсове и са обучавали много хора в полите на Алпите. Те са работили в тясно сътрудничество с Я. Менцлова и се считат за нейни наследници и ученици. Самата Ярмила ги е припознала като такива и в летните месеци на годината е била техен постоянен гост. Макар сем. Гобо да са деликатни и възпитани хора, които не искат да вземат пряко отношение по спорни въпроси, все пак през 2010 г. споменават пред камера, че ако трябва да избират, то биха избрали „десния крак”, тъй като изложеното в Паневритмията под редакцията на Я. Менцлова им е „по-близко и по-логично”.
Както се видя от изложеното дотук, „Силите на десния крак” са привлекли на своя страна едни от най-подготвените и избрани от Невидимия свят хора в областта на Паневритмията – Я. Менцлова, сем. Гобо, М. Митовска. До тях нареждаме имената на изявени ученици от Школата, които застъпват тази грешна позиция – Боян Боев, Милка Периклиева, Крум Въжаров, Асен Арнаудов, Катя Грива, Димитър Грива (записва два пъти Паневритмия с 38 такта), Весела Несторова, Илия Узунов, Мария Златева и др. От средния ешелон със сходно мислене са хора като Благовест Жеков (председател на Братството 1994-2002), Станка (Таня) Желева – цигуларката, Петър Ганев, Венцислав Янков (пианист в Париж, работил с Ярмила точно по този въпрос и записал Паневритмия с цигулка и пиано на четен брой тактове), Александър Берендеев (архитект и музикант), Вергилий Кръстев, Александър Станчин, Симеон Симеонов, Барнаби Браун, Дейвид Лоримър, Марта Периклиева (племенница на М. Периклиева), Мария Майсторова (работи в творческа група с Д. Грива), Елена Острова, Роза Пронина, М. Левин и др.
„Силите на левия крак” трябва да са будни и да бдят, за да не се допуска отклонение от поставените норми. Един брат от фейсбукгрупата „Братският живот...” е на своя пост и той задава уместния въпрос: „Може ли по „Устав” да се променят тактовете в Паневритмията, без знанието на съответните комисии и тя да бъде разпространявана? Ако някой го е направил вече, какво следва по „Устав”?” Провокирани и вдъхновени от необятната преданост на този светъл пример за загриженост, от днес ние постановяваме:
Всички мнения и действия в областта на Паневритмията, свързани с правилото, че „всяко упражнение започва със стъпка напред с десния крак” ще бъдат диагностицирани като „синдром на инакомислието”. Този синдром по своята природа е болестно състояние, при което човек започва да задава въпроси, да търси отговори, да се съмнява в „Традицията”, да прави изследвания, да подлага под съмнение свещения текст на Паневритмията под редакцията на сестрите и да не се подчинява на „върховния орган”. Хората, придобили този синдром ще бъдат преследвани, заклеймявани, отлъчвани или отлюспвани от Общността. Към всеки един провинил се ще бъде използван индивидуален подход за въздействие и всяване на страх, защото „хармонията” постигната след дълги борби и наложена с кадифената ръкавица на властта е над всичко и тя не бива да се нарушава. Всички средства ще бъдат използвани, за да се постигне тази „висша цел”.
Г. Христов 7.09.2012 г., Бургас
Приложение
Как се записваха песните по време на Учителя
В спомените си по този въпрос Димитър Грива казва: „В Паневритмията аз съм внесъл поправки, които всеки един музикант ще може да разбере, защо са били необходими. Учителя даваше упражненията фраза по фраза – да кажем днеска е дошъл до една фраза, утре – до друга. Така едната фраза завършва на първото време на следващия такт, ако е последна, но ако след тази фраза следва нова, от този последния такт започва друг. И затова в първите упражнения от „Първият ден на пролетта” по едно време трябва да си смениш крака, защото се получават тек такива тактове. Това нещо съм го избегнал в моята Паневритмия и ако се играе по нея, такова нещо няма да се получи. В отпечатаната Паневритмия (1938 г.) има пропуск, а в тази, която аз записах е коригирана в моята партитура. Даже един научен работник повдигна този въпрос на една среща вкъщи. Просто така са я отпечатали, както е записано. Например – вчера свършват дотук, но Учителя продължава нататък, така който е записвал, оставя този такт и започва нататък. Но трябвало е преди това да се види, че вътре в онова упражнение накрая се получават тек тактове. Ако се изсвирят всички упражнения от „Първият ден на пролетта”, ще се види, че то цялото е на чифт такт, през два такта става всичко. Това е ритъмът вътре – през всеки два такта, това е една фигура. Разбира се, тази поправка аз съм я направил. Махнах три такта, за да бъдат точно нещата. За тази корекция знаят всички музиканти. Това аз го направих със съгласието на Асен Арнаудов. Той е човекът, който най-много е записвал Паневритмията, повече от половината. Тогава е бил студент, а после беше в Мюнхен, след което стана професор по арфа в академията. Срещнахме се и си обяснявахме, как са станали тези неща.” (Изгревът, т. 8 с. 207 и 232)
М Тодорова: „С годините песните, които Учителят даде, започнаха да се множат и ние ги имахме в ръкопис. Беше поставен въпросът за издание на песните на Учителя. Учителят лично бе наредил да се състави една комисия от трима души, в която да влизат: Кирил Икономов, Асен Арнаудов и Матей Калудов. Кирил Икономов беше подготвен музикант и беше учител по музика в гимназия. Асен Арнаудов беше истински музикант и талант, който нотираше мелодията от първо изслушване. Матей Калудов беше военен капелмайстор с голям опит и познание – той беше дирижирал духови военни оркестри над двадесет години. Никой не възрази срещу комисията. Но докато Асен и дядо Матей се намъдруват, амбициозният Кирил Икономов ги записва, обработва и ги поставя за печат. Накрая, през 1938 година, те излязоха от печат в едно много хубаво издание, добре оформено с подходящ предговор и мисли на Учителя за музиката. Дотук – всичко добре. Когато Учителят разбра, че Кирил е издал песнарката сам, бе много недоволен, понеже знаел, че Кирил Икономов ще допусне грешки и неточности. Когато излезе първата книжка „Песни на Учителя”, всички приветстваха възторжено това издание, включително и аз. Но ето какво се случи на следващия ден. Учителят ме извиква в стаята Си, взе една песнарка, хвърли я пред мен на масата и ми каза строго: „На, вземи. Иди да намериш грешките на Кирил Икономов и ги оправи!” Той не ми я подаде, а я хвърли пред мен на масата. Този жест не беше случаен, а показваше, че Учителят е много недоволен от всичко това.
Аз се заех да намеря грешките на Кирил Икономов. Когато разгледах песнарката, откри се една единствена и принципна грешка, от която произтичаше недоволството на Учителя и от която произтичаха останалите грешки. Принципната грешка бе следната: песните бяха записани с ноти така, както ги пееха приятелите, а не така, както ги беше дал Учителят. Ще кажете: „че как така?” Ами така – Учителят даде една песен, тя се запише на лист. После тя се записваше в една голяма тетрадка, за да бъде запазена като оригинал. Забележете, че Учителят бе наредил песните да бъдат вписвани в две тетрадки, но поради мързел се вписваше само в една. Не беше мързел, а непослушание – всеки си правеше каквото си иска. Записаната песен след това започваше да се разучава и да се пее. Отначало се разучаваше от нашите певици-примадони, за които говорихме вече. От тях ги учеха другите. Но с годините песента се променяше от самите изпълнители, като всяка една певица-примадона наблягаше на някоя музикална фраза повече – или я разтегляше, променяше ритъма и тоналността. Ако се вземе предвид, че тук на „Изгрева” всички бяха музиканти, всички разбираха от музика и ноти и всеки беше капацитет както за себе си, така и за другите – тогава ще разберете, че тук не можеше да се даде нито ум, нито съвети на някои от музикантите. И се правеха някой път дребни промени така, както им уйдисваше или както смятаха, че е по-добре за пеене или е по-мелодично. Те не се съобразяваха, че това е окултна песен и е строго забранено да се изменя, а камо ли да си я нагласяваш така, че да ти харесва повече. Като се добави, че за десет години период дойдоха много нови хора, които учеха песните на слух, а не по ноти, дори и не по песнарката на Кирил – тогаз ще разберете, защо много неща са забравени, а други са променени. Та Кирил Икономов взе, че нотира песните така, както ги пеят, а не по оригинала, който се пазеше и беше достъпен за всички. Той се подведе. Кой и защо го подведе, не можах да разбера и до ден днешен. Има само едно обяснение: това е неговата амбиция да се прояви и да бъде пръв между първите. Ако беше се спазил онзи състав от трима души, Матей Калудов не би допуснал такова нещо, защото имаше опит на капелмайстор и знаеше много добре какво значи авторски текст, и че изпълнителят е задължен да се води по него. И Асен Арнаудов, който беше голям музикален талант, не би допуснал да се получат отклонения от оригинала. Затова Учителят беше недоволен и затова ме накара да търся и да намеря грешките на Кирил Икономов. Аз работих доста време, намерих оригиналите – взех тетрадката, както и двете папки – и сравнявах оригинала с песнарката на Икономов. Тогава реших, че грешките могат да се поправят единствено като се направи ново издание на песните. Отидох и споделих мнението си с Учителя. Той ми каза: „Направи го!” (М. Тодорова, т. І)
Ето няколко отзива:
- Хр. Маджаров написа:
Съболезнователно писмо до опечаления бр. Георги.
Скъпи братко по съдба, реших да ти пиша с надежда да намаля мъката ти относно непубликувания ти отговор на знаменития „Синдром на десния крак”, като ти съобщя, че същият вестник отказва не само на теб публикации по наболели въпроси от Учението на нашия Учител. Демократичните преси винаги дават дума на засегнат във вестника читател, но това не се отнася за в. „Братски живот” (Ето къде кавичките са точни!), който от 5 години ме дискриминира. Писах на редакцията, че има нужда от обратна връзка с читателя, било чрез анкети или писма – да бъде изява на Цялото (братство), а не само на отделни привилегировани личности; говорих, че криенето, цензурирането, дискриминацията петни цялото общество и че ако така продължава, вестникът ще стане тоталитарен, след което следва опозиция...
То така и стана, така е и сега, когато станахме за смях пред цял свят. А като започнат и предстоящите съдебни дела, усмивките ни ще замръзнат... Да се надяваме, братко, че с края на тази година (според някои предсказания) ще настъпи и краят на света, та да не видим този печален край на тоталитарното братство!
Искам да те уведомя, братко, че по твоята иначе изчерпателна тема има още много факти, имена и документи, които трябва да излязат на бял свят, за да се види Коренът и Клоните на „Синдрома на десния крак”.
На първо място, братко, ход на Синдрома на десния крак го дава Учителят с думите:
„Дадох всички (около) 50 упражнения да започват с десния крак.”
Разбира се, той ще се оправдае, че на заснетите филми започва 7-мо упражнение с десен крак, понеже е дал 6-то упр. с 38 такта, а с прибързано нотиране Кирил Икономов го е разтеглил на 41 такта. А за третата част на „Изгрява Слънцето” ще се оправдае, че е дал втората част да се изпълнява на 12 такта до горе, но умните ученици не са се поддали на тази манипулация и досега го играят на 2 Х 6 до гърдите, за да ги вдигнат на десен крак и да отварят (правилно) на ляв крак. Така те „отдават” на ляв крак, за да объркат тези, които играят „Даване” на десен крак според принципа „Даване е с отваряне на ръцете на десен крак”...
Вероятно затова в лекцията на семинара за учители по Паневритмия в Арбанаси от 30 май 2010 г. се предупреждава да не се „съблазняват” начинаещите да играят според Учителя: „Ако някой ден имате ученици по Паневритмия, предупредете ги да не се опитват да го имитират, както играе във филма, защото няма да са на прав път.” Според авторката „фактите по Пан-я са патерици”, „повтарянето е папагалщи-на”, а „играещите по правилата са роботи без свободна воля и без никакво творчество...”
Списъкът на верните на Учителя последователи трябва да бъде допълван с нови имена, та да се знае кои да бъдат отлъчвани, за да не се водят по тях „десните”. Защото по цяла Америка и Западна Европа протежето на Виола Боуман Арлет Натанаел преподава дясна Паневритмия! Как ще се върнат тези западняци в правия път? Защо не издаваш Паневритмията на Менцлова? Аз също имам оригинал и превод.
Не виждам напр. в този списък името на „манекенката на Паневритмията” от 50те години – Магдалена Петрова от Варна, до преди няколко години жива и здрава. Тя още приживе не искаше да слуша дипломираната паневритмистка Антоанета Янкова, която се мъчеше да й налее ум в главата, но сега, посмъртно, ще разбере истината – на кого е служила. Може би затова сега, на Варненския събор (8-9 септември), варненци опонираха на бр. Георги Стойчев, че коригира Божественото, като твърди, че догмата „Десен крак” водела до консервиране и затъпяване на съзнанието, а трябвало да се подхожда творчески.
В черния списък трябва да се впише и името на издателя на Учителя Сава Калименов, който при равносметката на живота си отчита като най-голяма грешка, че не се е противопоставил на безбройните промени, „усъвършенствания и развивания на Паневритмията”. Знаеш ли, брат, колко са тези промени? Може да добиеш представа за това от писмото на А. Берендеев от декември 1994 до бр. Орешков в Троян. В него се вижда, че за 20 години от 39-те фигури на Паневритмията от 1938 г. са съсипани 20 фигури, т.е. повече от половината. По едно упражнение на година! Оттогава минаха десетилетия. Колко упражнения, мислиш са останали непроменени?
Явно е, че Авторското право не важи за трудовете на Учителя Беинса Дуно и те могат „да се развиват и усъвършенстват” безкрайно.
Блажени левичарите! Наградата от Дявола ще е голяма!
Техен е целият комунистически рай.
МАРШ НА ЛЕВИТЕ КРАКА
Дерзайте, смели левичари!
Наследници на Димитров;
деца на тъпите другари
от тоталитарен произход.
Правила и Принципи чупете
С Традицията влезте в бой!
В битки с братя направете
от всеки рушител – герой!
Доказвайте, че ваш’та обнова
е пълна със здраво лукавство;
и с вирус, разяждащ основи
в душите на Бялото Братство!
До нови срещи отвъд фронта!
Варна, 14 септ. 2012
- Сияна Демирова сподели: „В статията "Разумното сърце срещу синдрома на десния крак" ни се разкрива (за пореден път) дълбокото неразбиране на автора за свещената страна на Паневритмията и Музиката. На едно такова безпринципно писание наистина не си струва да се даде сериозен отговор. Но по-жалкото е, че такива хора си позволяват да учат останалите на Паневритмия.
Обръщам внимание, че Паневритмията Учителят е дал първо на музикантите - понеже музиката е водеща (като най-висше изкуство). Само музикално образовани хора (и то от талантливи нагоре, а най-добре гениални) могат да имат нужната тънка чувствителност за тези по-фини енергии и стоящите зад тях принципи. Да, хората, на които са били поставени задачите, не са ги изпълнили докрай и по най-добрия начин, и това поражда редица спорове (които обаче се явяват полезни за нашето душевно развитие) - но ще ги изпълнят следващите поколения музиканти, които идват все по-добре подготвени. А дотогава... хора, които не са музикално образовани, е по-добре да се въздържат от преподаване на Паневритмията и гръмки изказвания... да не се излагат.”
- Й. М. написа: „Браво на воина на Истината! Ментална подкрепа от мен за Делото! Все повече хора стават годни да видят и схванат Истината благодарение на неистината.
Разумното сърце срещу “синдрома на десния крак”
Синдром е термин, обозначаващ съвкупност от симптоми, свързани с болестно състояние и роявяващи се едновременно. Болестното състояние е отклонение от равновесието и естествените процеси. Този термин ми дойде наум тази година, когато слушах и четох някои мнения в областта на Паневритмията, свързани с правилото, че “всяко упражнение в Паневритмията започва със стъпка напред с десния крак”. Преди десетина години във фокуса на вниманието беше упражнението “Изгрява Слънцето”. След време, особено след публикуване на архивните снимки, на които се вижда, че Ярмила Менцлова “отваря” ръцете си напред на ляв крак, спорът позаглъхна. Явно си казаха думата и здравият разум, както и запазената все пак традиция в Братството. Сега обаче “правилото за десния крак” се пренася върху първите десет упражнения, с тенденция те да бъдат нагласени така, че всяко да започва с десния крак. Това обаче се оказва невъзможно поради нечетния брой на тактовете на упражнения 6, 7, 8 - 41 такта. При това положение упражненията “Освобождаване” и “Чистене” няма как да започнат с десен крак. Привържениците на правилото “всичко на десн крак” имат само един изход: да се смени музиката, т.е. броят на тактовете да стане четен - 40 или 42; има предложение и за 38. Всъщност и тези предложения не са нови, по-скоро биват възобновявани. Точно музиката на Паневритмията обаче е найфиксираната част от нея. От трите компонента тя единствено е дадена със сигурност изцяло от Учителя. Той е “свалил” първо музиката, след което са дошли другите две съставки: движения и текст.
Странно е, че някой може да поставя изобщо въпроса за “корекция” в броя на тактовете при наличие на два записа на нотния текст на Паневритмията: от 1938 г. и от 1941 г., издадени по времето на Учителя. Освен това няма сведения някой от музикантите, свирили в продължение на десетилетия в кръга на Паневритмията, да е свирил по друг начин. Тук понякога се цитира аранжиментът на Димитър Грива, който е правил концертен запис на Паневритмията с радиооркестъра на Монте Карло. Не е ли лесно да се сетим, че при един концертен запис музикантът има свобода на действие, защото тук темпата и тактовете не определят стъпките на танцуващи хора?
Скоро една по-възрастна жена ми каза загрижено: “Знаеш ли, за първи път се посяга на музиката, а тя е дадена лично от Учителя”. Всъщност въпросът за тактовете не би бил изобщо обсъждан, ако с него не беше свързано онова, което за себе си нарекох “синдромът на десния крак”. Замислих се какво всъщност стои зад него?
От беседите знаем, че дясната страна на тялото представя мъжкия, активния, електричен принцип, свързан с ума; докато лявата страна представя мекия, женския, магнетичен принцип, свързан със сърцето. В сегашното общество умът има надмощие - в споровете всеки иска да блесне с активния си ум, знаене, начетеност, съобразителност. Наистина живеем във времето на обективния ум - този, който прави анализ и синтез, разделя, за да подреди околната действителност в една спретната картина. От беседите обаче знаем, че Разумността е друго нещо.
Учителя въвежда термина “разумното сърце”. Сърцето изразява принципа на Любовта и оттам - на саможертвата. Сърцето е губещият, защото е готово да се жертва. В съвременното общество никой не иска да губи и малцина биха се пожертвали, оставяйки победата на другите. За отбелязване е, че повечето от хората, активно пропагандиращи “всичко на десен крак”, са доста амбициозни, начетени, интелигентни и умеят да боравят добре с цитати и логическа аргументация, готови са докрай да защитават тезата си. Да, принципът на обективния ум, победа на всяка цена - “синдромът на десния крак”. В томчето “Езикът на Любовта”, което ще се чете тази година на Рила, Учителя прави интригуващо изказване. Той говори, че евангелският израз “Сине Мой, дай Ми сърцето си”, се отнася за жената, че хилядолетия наред Господ е работил върху нейното сърце и сега едва започва да обработва сърцето на мъжа.
Жената ще му помага в тази дейност. Е, значи лявата страна на тялото не е за изхвърляне и може би все пак левият крак ни е необходим. Да напомним ли, че той е свързан с принципа на Доброто? Дали няма да се окаже, че двата ни крака са еднакво необходими?
Биха ми отговорили, че все пак е казано да се започват упражненията с десния крак. Да, в началото, когато първите 10 упражнения са се играли с прекъсване. В един момент Учителя ги е слял в едно - при “Първия ден на пролетта” музиката тече непрекъснато; на фона на спокойните ритмични стъпки само движенията на ръцете се променят. Защо и кога Учителя е слял първите десет упражнения в един цикъл? Дали с идването на текста? Това са интересни въпроси, обсъждани са в комисията по Паневритмия, обект са на духовни изследвания и ако искате да ги обсъдите, поговорете например с Николай Конакчиев, който има интересни разработки върху първите 10 упражнения.
Те заслужават да са тема на отделна статия. Връщам се обаче към “десния крак”. В томчето “Служене, почит и обич” Учителя говори за науката за правилните движения, която хората ще изучават в бъдеще и ще знаят кога с кой крак да тръгват: когато искат да извършат нещо с любов и саможертва, те трябва да тръгнат с левия крак. Не цитирам дословно - и нека да кажа ясно, че не пледирам да започваме паневритмичните упражнения на ляв крак. Просто нека да се стремим да запазваме естественото равновесие, съществуващо в Природата и отразено в Паневритмията. Да не го заменяме с изкуствено създадени спорове. В споровете ни въвлича обективният ум. Той рови, оглежда, подрежда, анализира.
Това, разбира се, е необходимо за проявената действителност. Сърцето обаче ни отваря към тинската реалност - тази на вътрешните измерения. Учителя е дал едно духовно музикално упражнение, което обединява ума и сърцето и което впоследствие е включил в Паневритмията. Това е “Мисли”. Как са съчетани умът и сърцето в него?
Неотдавна в популярните статии, свеждащи знания от предните фронтове на науката, се заговори за фигурата торус. В сп. “Житно зърно”, бр. 24/2011 г., е публикувана статия, в която са приведени научни изследвания, доказващи, че човешкото сърце образува електромагнитно поле под формата на торус. В последните месеци много нашумя филмът “Thrive” (вече и с български субтитри). В него се споделя тезата на водещи физици, които разглеждат торуса като “матрицата на живота”. А какво представлява торусът? Точно движенията, които правим с ръце пред гърдите си, пеейки: “Свещени мисли за живота ти крепи”. Да, отново Учителя със своята висша сетивност върви крачка пред науката, която вече догонва духовността. И така - навсякъде единство и хармония. Ум и сърце са създадени да работят в пълна кохерентност и хармония. Това е и повелята на времето. Това е задачата на всички нас, живеещи в тези интересни години. А останалото са просто игрите на активния човешки ум, който не може да остане спокоен, освен ако не е школуван. Преди години брат Нестор Чуклев, който си замина на повече от 90 години и който беше играл Паневритмия при Учителя на Изгрева и я играеше всеки ден, лято и зиме, ми каза нещо важно, което искам да споделя за финал.
Тогава “синдромът на десния крак” се вихреше около “отварянето” в “Изгрява Слънцето”. Кипяха ргументите.
Аз наблюдавах как той просто се оттегляше настрани и веднъж го попитах: “Защо не им кажеш как е, ти си играл на Изгрева?”. Той махна с ръка: “Остави, не се въвличай в спорове”. После постоя малко замислен и добави: “Когато преподаваш Паневритмия, казвай на хората да играят наистина, от сърце, защото тогава светлите същества ще дойдат да играят с тях и ще останат да им помагат в живота”. Какво значи “да играем наистина”? Разумното ни сърце чака да го послушаме. Със сигурност тогава споровете стихват, защото чрез Разумното сърце говори светът на единството. Разумната Природа чака човекът да се отвори и да постигне това единение, което е първата крачка към Новата епоха.
Светла Балтова