(Това е своеобразен отговор на писанието на Св. Балтова "Разумното сърце срещу синдрома на десния крак". Още материали по въпроса можете да видите тук.)

Изявление на Върховния орган

Днес по нашите ширини се забелязват все още хора, които не се съобразяват с изискванията и правилата, които Върховният орган след дълги и мъчителни битки е установил и приел за единствено верни. Това разбира се води до своите последствия, тъй като нови и непредубедени хора се поддават на различни внушения и интерпретации. Великият заговор срещу „левия крак” продължава, но няма да е за дълго. Светлото бъдеще е пред нас и ние вярваме, че "разумното сърце" окончателно ще надделее над „синдрома на десния крак”. За изяснение на бъдещите поколения ще направим кратка историческа справка за възникването на този синдром. Нека с една съдържателна хронология спрем всякакви други мнения, тълкувания и спекулации и да запазим най-висшето – "хармонията"!  

Проблемът с десния крак датира още от самото създаване на Паневритмията. Незнайно защо в първата и единствена книга издадена по време на Учителя, където там той е с духовното си име Беинса Дуно, движенията на всички упражнения започват с десен крак. Няма нито едно упражнение започващо с ляв крак – това е "висша" несправедливост. Как е допуснато?! Не стига това, но на най-първата страница отгоре имаме и забележката, че „всички движения [упражнения] са на десен крак”. В частта „Принципи на Паневритмията” се натъртва за трети път едно и също: „Упражненията в Паневритмията започват винаги с десния крак, защото творческите сили действат първи. Те творят, създават ония елементи, върху които работят съграждащите сили”. Дори има снимки, които показват Учителя да отваря седмо упражнение на десен крак.

През тази същата 1938 г. се появява и още една несправедливост срещу „левия крак”. В третата част упражнението „Изгрява слънцето” е описано да започва с отваряне ръцете отново на десен крак. В книгата „Учителя” от 1946 г. движения на „зун-мезун” се обясняват погрешно така: „В третата част следва текст на непознат древен език. Ако се преведат движенията, които придружават тези думи, те означават правилно даване и приемане. Даването е начало на съзнателен живот.” Тук е явна препратката с трето упражнение „Даване”, където ръцете се отварят на десен крак. Ето откъде възниква проблемът с налагането на десния крак. Но къде е балансът? Защо въобще в Паневритмията трябва да има закон, в който всички отварящи движения да са на десен крак? Как е допусната тази дискриминация срещу левия крак? Това са част от въпросите, които си задава "разумното сърце".

После идва този манипулативен филм, записан през 1947 г., където се затвърждава отварянето на десен крак и в двете упражнения. Въпреки, че това е най-близкият източник от времето на Учителя, където бихме могли да проследим, каква е традицията по онова време, трябва да знаем, че режисьорът тук е опасният фактор. Той е пристигнал незнайно откъде и по някакви неясни причини командва всички движения на участниците, за да наложи „десния крак”. А тези участниците, които са поставени лица, изпълняват чужда воля. Там са ярки фигури от Братството като Верка Куртева, Анина Бертоли, Йорданка Кисьова, както и Неделчо Попов и Пантелей Карапетров. Всички те изглеждат концентрирани, като че дават най-доброто от себе си, за да покажат, какъв именно е правилният начин на игра.

Правдата възтържествува едва когато се събират сестрите и правят своята редакция ок. 1952 г. Там те за първи път пипат описанията на Паневритмията и вече левият крак има своето представяне както в 7, 8, 9 и 10 упражнение, така и в „зун-мезун”. Но за съжаление, тогава братската печатница вече не работи и времето не е подходящо за издаване. Тук отново виждаме дългата ръка на „Силите на десния крак”. Този Велик заговор е от предвечни времена.

Следващият източник е филмът, където М. Митовска и Г. Кисьов показват упражненията през 1977 г. По-изявените представители и привърженици на „десния крак”, измежду които Я. Менцлова, К. Грива, Кр. Въжаров и др., работят усърдно с Мария през годините и я подготвят като най-подходящия модел, който да покаже в бъдеще, как трябва да се играе правилно. Във филма се вижда, как те играят всички спорни упражнения, а именно на десен крак. 

През 1984 г. излиза Паневритмия под редакцията на Ярмила Менцлова, на която Учителя поръчва да оправи движенията. Вместо да вземе за база светлия модел на първата редакция със сестрите, тя преминава неизвестно защо в лагера на „десния крак”. В спорните упражнения Я. Менцлова следва очертания вече пример на „синдрома на десния крак”, като не се поколебава дори да коригира и музиката на първите десет. Четният брой тактове на 6, 7 и 8 упражнение в нейната книга, според М. Митовска, са коригирани на база широко обсъждане и решение на комисия от края на 70-те години, в която вземат участие изявени хора от Братството, принадлежащи към „Силите на десния крак”.

Настъпва новото време и става възможно вече да се издаде Паневритмия 55 години след първото издание през 1938 г. Борбата за надмощие продължава, но за съжаление отново надделява „десния крак”. През 1993 г. с помощта на М. Митовска излиза преработена версия на Паневритмия под редакцията Я. Менцлова. Изданието бързо се изчерпва и се налага второ през следващата 1994 г.

В първите си курсове (1990 г.) дори самата И. Дойнова работи по Паневритмията от 1938 г. и преподава „зун-мезун” на десен крак, но след намесата на отговорни фактори от „Силите на левия крак”, тя застава на правата страна. През 1996 г. се поема инициатива, най-после да се издаде единствено вярната Паневритмия – под редакцията на сестрите. В тази книга И. Дойнова е консултант, но каква ирония на съдбата и отново намеса на „Силите на десния крак”, чиито пипала са плъзнали навсякъде. На корицата има рисунка, изобразяваща движението „даване” (или „зун-мезун”) с отваряне на десен крак. Заговорът не спира дотук, тъй като съставителят Ст. Калайджиев наред с основния текст, включва и различни други автори, което намалява цялостната стойност на изданието.

„Синдромът на десния крак” се е разпространил дори зад граница, затова крайно наложително е сериозната намеса на Върховния орган. В Москва за първи път се играе Паневритмия през далечната 1974 г. В момента там работят основно две групи, които нямат пряка връзка помежду си и са разучавали упражненията по различни канали, основно през 70-те и 80-те години на ХХ век. Там са се поддали изцяло на влиянието на „Силите на десния крак”. „Синдромът” още се наблюдава във Франция, Англия, Америка и др. кътчета на света.

Така идваме до паметната 2004 г., когато цялата истина блесна в своята неземна красота. След дълги перипетии и спънки от „десните” в продължение на половин век, излезе най-вярната Паневритмия, която ще служи на поколенията вечно и ще огрява пътя им като пътеводна звезда. „Силите на левия крак” взеха превес и укрепиха трайно своите редици и позиции.

Но в последните години се забелязва някакво раздвижване в противниковия лагер. На 15.07.2006 г., Благовест Жеков и Ефросина Ангелова-Пенкова, преглеждат архива, предоставен им от д-р Вергилий Кръстев и откриват оригиналния музикален текст на „Първия ден на пролетта” от 19 май 1932 г., където 19-и такт липсва, а има само 18-и такт без удължение. С това се засилва позицията на Д. Грива, който в своите спомени обяснява, че от музикантска гледна точка не трябва да има нечетен брой тактове в първите десет. Това той обсъжда и съгласува с А. Арнаудов, човекът записвал голяма част от упражненията на Паневритмията, включително „Първия ден на пролетта”.

Във Франция едно семейство, призвано от Невидимия свят да работи в областта на Паневритмията, също попадна в мрежата на „десния крак”. Това е сем. Гобо, което през целия си съзнателен живот са изучавали тази велика наука, правили са десетки курсове и са обучавали много хора в полите на Алпите. Те са работили в тясно сътрудничество с Я. Менцлова и се считат за нейни наследници и ученици. Самата Ярмила ги е припознала като такива и в летните месеци на годината е била техен постоянен гост. Макар сем. Гобо да са деликатни и възпитани хора, които не искат да вземат пряко отношение по спорни въпроси, все пак през 2010 г. споменават пред камера, че ако трябва да избират, то биха избрали „десния крак”, тъй като изложеното в Паневритмията под редакцията на Я. Менцлова им е „по-близко и по-логично”.

Както се видя от изложеното дотук, „Силите на десния крак” са привлекли на своя страна едни от най-подготвените и избрани от Невидимия свят хора в областта на Паневритмията – Я. Менцлова, сем. Гобо, М. Митовска. До тях нареждаме имената на изявени ученици от Школата, които застъпват тази грешна позиция – Боян Боев, Милка Периклиева, Крум Въжаров, Асен Арнаудов, Катя Грива, Димитър Грива (записва два пъти Паневритмия с 38 такта), Весела Несторова, Илия Узунов, Мария Златева и др. От средния ешелон със сходно мислене са хора като Благовест Жеков (председател на Братството 1994-2002), Станка (Таня) Желева – цигуларката, Петър Ганев, Венцислав Янков (пианист в Париж, работил с Ярмила точно по този въпрос и записал Паневритмия с цигулка и пиано на четен брой тактове), Александър Берендеев (архитект и музикант), Вергилий Кръстев, Александър Станчин, Симеон Симеонов, Барнаби Браун, Дейвид Лоримър, Марта Периклиева (племенница на М. Периклиева), Мария Майсторова (работи в творческа група с Д. Грива), Елена Острова, Роза Пронина, М. Левин и др.

„Силите на левия крак” трябва да са будни и да бдят, за да не се допуска отклонение от поставените норми. Един брат от фейсбукгрупата „Братският живот...” е на своя пост и той задава "уместния" въпрос: „Може ли по „Устав” да се променят тактовете в Паневритмията, без знанието на съответните комисии и тя да бъде разпространявана? Ако някой го е направил вече, какво следва по „Устав”?” Провокирани и вдъхновени от необятната преданост на този светъл пример за загриженост, от днес ние постановяваме:

Всички мнения и действия в областта на Паневритмията, свързани с правилото, че „всяко упражнение започва със стъпка напред с десния крак” ще бъдат диагностицирани като „синдром на инакомислието”. Този синдром по своята природа е болестно състояние, при което човек започва да задава въпроси, да търси отговори, да се съмнява в "традицията", да прави изследвания, да подлага под съмнение "свещения текст" на Паневритмията под редакцията на сестрите и да не се подчинява на Върховния орган. Хората, придобили този синдром ще бъдат преследвани, заклеймявани, отлъчвани или отлюспвани от общността. Към всеки един провинил се ще бъде използван индивидуален подход за въздействие и всяване на страх, защото "хармонията" постигната след дълги борби и наложена с кадифената ръкавица на властта е над всичко и тя не бива да се нарушава. Всички средства ще бъдат използвани, за да се постигне тази "висша цел"!

   Г. Христов, 7.09.2012 г., Бургас