Духът и жабата

или как се „организира братство“ според една съвременна жаба

Една жаба, като не разбирала смисъла на езерото, в което попаднала и като видяла, че то е още малко и неосквернено, си рекла:

„Тук е много добре за мен, мога да изкарам дълги години, но нещо ми пречи да се чувствам по-добре“ (тъй като се чувствала самотна и неразбрана). Търсила тя другари, но в езерото преобладавали сьомгите, които идвали да си хвърлят хайвера и искали да се преродят в птици, както и други подобни същества и риби с такъв стремеж. Най-после след ред несполучливи опити си намерила друга мъжка жаба и двамата усърдно започнали да се размножават, да създават и привличат себеподобни т.е. да заблатяват езерото. Те изградили лъскави и примамливи жабешки места, групи, хабитати и развъдници на мястото на естествените пъстроцветни образувания и водорасли или в близост до тях. 

Като видял усърдието на жабата, Духът на езерото ѝ казал:

„Не запушвай водата, остави я свободно да тече! Ти не си нито Диоген, нито дори Александър, затова не пречи на светлината и на приливната чиста вода да поддържат свежа средата на езерото. Може да се размножаваш, но само в определените за целта ръкави на езерото“.

 Жабата отговорила:

Аз не съм градила партийна организация, а нещо друго – механично и велико“….

Жабата имала жабешки наблюдения, а чувствала и опита си от предишни свои животи за механизмите, по които други жаби заблатявали разни други гьолове и те се вмирисвали и се изпълвали с хранителна жабешка среда, но рибата там измирала или напускала. Самата тя не ги била прилагала тия наблюдения сега и много искала и тя да създаде такова едно обновено модерно блато – за пример на другите жаби с Жабешка Църква, устав, онлайн магазини и други велики виртуални и клирикални празнотворения за припечелване…Продължила да манипулира и намества по жабешки своите послушници и последователи, като си назначила млад жабок за свой лакей за ръководител на жабите. Самата тя, горката и отрудена от мераците си, се самоназначила за техен представител.

Но Духът отново ѝ казал:

„Тук има за начинаещите обитатели правила – Жабешки и Механични църкви не се допускат! Имаш избор – или да се откажеш от досегашния жабешки път и чрез открита изповед да станеш птица и да полетиш, както се стремят другите риби, или да продължиш като досега и да се превърнеш в неприкрита змия, каквато си допуснала в себе си! В този случай ще трябва да повикам щъркелите…“

…Интересно, какво ли си казала и направила жабата, която не виждала, че езерото е съвсем близо до огромен безграничен океан, който скоро щял да влее в себе си цялото езеро…..

                                                                                                                                 Леминах Дин