Ще ви дам едно правило за Живота: Всяка сутрин, преди да започнете работата си, отправете съзнанието си само за две минути към Космичното съзнание, да се свържете с всички живи същества на Земята. През тези две минути се постарайте абсолютно да се отделите от този свят, като че ли около вас нищо не съществува. Първи англичаните направиха този опит. След свършване на Общоевропейската война в цяла Англия се издаде заповед на еди-кое си число в точно определен час за две минути да спре всякакво движение, всички фабрики, работилници училища, всякакви заведения и кой където се намери, да отправи мисълта си към Бога, към Невидимия свят, да се свърже с Него. Красив момент е този – две минути цял народ да посвети на Бога. Ако един ден се определят 5 минути още по-добре. Цяла Англия спря своя обикновен живот, своите ежедневни работи за две минути за да се свърже с Бога, а какво би било ако цялото човечество определи един такъв момент за връзка с Невидимия свят – мощна вълна би се разляла из целия свят.

Сега и на вас казвам: всяка сутрин след ставане ще определите две минутки за връзка с Невидимия свят. Силата на човека стои във връзка с Невидимия свят; всички които са завършили своето развитие и се интересуват от човечеството, имат тази опитност. За вас е достатъчно за две минути само да отправите съзнанието си към Космичното, Божествено съзнание, за да се свържете с Напредналите същества и да опитате силата, която те упражняват върху вас –достатъчно е само две минути да тече тяхната енергия през съзнанието ви, за да можете през целия ден да се чувствате силни, мощни по мисъл, по чувства и по дух, да свършите успешно работата си през деня; и тогава  ще отправите благодарността си към Невидимия свят. Две минути са достатъчни за вас. Някои се оплакват, че нямат време за духовна работа. Не, само две минути са нужни на човека, за да се свърже с Невидимия свят. (ООК, 15.06.1927)

Такова заповед действително е издадена от краля на Англия. Първоначалната идея за т. нар. „Минута на мълчанието“ (The Silent Minute) идва на Edward George Honey (1885-1922) – австралийски войник и журналист. На 08 Май 1919 Honey, който тогава работи в Лондон, пише писмо до вестник London Evening News под псевдонима Уорън Фостър. Там той предлага подобаващо честване на първата годишнина на Договора за примирието, който оповестява края на Първата световна война, подписан на 11 ноември 1918 в „в 11-ия час, на 11-ия ден, на 11-ия месец“. В писмото си той казва: „Само пет нищожни минути; пет минути мълчание за националната памет; за общение със Славните мъртви, който ни извоюваха мира; за  общение с нова сила, надежда и вяра в утрешния ден. Нека има и църковни служби, но на улицата, у дома, в театъра, навсякъде където се намират англичаните със сигурност тези пет минути горчиво-сладка тишина ще са достатъчни.“ Honey е предизвикан да направи това предложение, защото не е бил съгласен с начина, по който хората отбелязват деня на сключването на примирието – да се празнува с танци по улиците. Той счита, че един миг на затишие ще бъде далеч по-подходящ жест в памет на тези, които са загинали във войната.

Писмото на Honey не проправя веднага път за тази инициатива, която по-късно прераства в създаването на Деня на възпоменание (Remembrance Day). Но на 27. 10. 1919 г. по предложение на сър Пърси Фицпатрик (Percy Fitzpatrick) подобна идея за „Минута на мълчание“ е изпратена до George V, тогава крал на Обединеното кралство, който на 7. 11. 1919, обявява, че „в часа, когато примирието влиза в сила: в 11-ия час, на 11-ия ден, на 11-ия месец, ще има кратък интервал от две минути на пълно преустановяване на всички наши обичайни дейности…така че в пълна тишина мислите на всички да могат да се концентрират върху благоговеен спомен за славните мъртви.“ Honey е поканен от Джордж V на репетиция за честването на първата „Минута на мълчанието“ в Бъкингамския дворец.

Идеята „Минута на мълчанието“ по-късно е доразвита от майор Wellesly Tudor Pole. Той възприема този вътрешен призив от много висок духовен източник, като през тази минута да има молитва за свобода. По време на Втората световна война хората се обединяват в медитация, молитва или концентрация (всеки в съответствие със собствената си вяра) за надделяване и възтържествуване на мира. Тази „Специална минута“ получава и пряката подкрепа на крал Джордж VI, както и на сър Уинстън Чърчил и неговия кабинет. Това е прието също и от президента на САЩ Франклин Делано Рузвелт (Franklin D. Roosevelt) и се е спазвало както на сушата, така и в морето, на бойното поле, в укритията срещу въздушни атаки, в болниците. Така в неделя на 10 ноември 1940 г. със специалната подкрепата на Чърчил, по радио Би Би Си се чува звънът на камбаните на Биг Бен (Big Ben) като сигнал за започване на „Минута на мълчанието“.

Хората са помолени да отделят една минута в молитва за мир всяка вечер в 21:00 след като се чуе звъна на Биг Бен. Майор Пол казва: „Няма сила на земята, която може да издържи на такова сътрудничество, обединено от духовните пориви на мъжете и жените на добрата воля навсякъде. Поради тази причина  продължаването и широкото разпространение на „Минута на мълчанието“ е така жизнено важно и в интерес на благосъстоянието на хората“. Ако достатъчно хора се присъединят към този жест на отдаденост, силата ще се обърне и инвазията над Англия ще бъде отклонена. И наистина един анекдот подчертава силата на груповата медитация. През 1945 г. британски офицер от разузнаването разпитва високопоставен нацистки офицер. Пита го какво мисли, защо Германия е загубила войната. Отговорът на немеца бил: „По време на войната вие имахте някакво тайно оръжие, на което ние не можахме да противодействаме. Така и не  разбирахме какво беше то, но трябва да е било много мощно. То беше свързано със звъна на Big Ben всяка вечер и вие го наричате „Минута на мълчанието“.

На практиката обаче след Втората световна война „Минута на мълчанието“ е почти напълно забравена от британската общественост, докато не се възражда от Дороти Форстър (Dorothy Forster). Идеята намира нови последователи след терористичната атака срещу Световния търговски център на 11-ти септември и началото на войните в Ирак и Афганистан.

У нас 2 юни – денят на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България е подобна идея, заимствана от английската „Минута на мълчанието“ В България 2 юни се отбелязва за първи път официално през 1901 година, когато на връх Вола присъстват и живи Ботеви четници. А през 1948 година точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна. Така на тази дата в 12,00 часа в продължение на 2 минути сирените в цялата страна вият в знак на всенародната почит към делото на Ботев и на загиналите за свободата на България.