Вие сте тук
1.СОМЕНИ НА СТ. ИЛИЕВА.
Бях получила малко наследство от дядо си и Учителя препоръча да го употребя за покупка на място, където през лятото на 1935 г. по Негов план и под изключително Негово ръководство бе построена в разстояние на месец и половина слънчева дървена къщичка със сводообразни тавани във всяка стая. След нея Учителя даде идея за други две подобни къщи, на една сестра и на един брат, но тази остана единствена и за мене свиден кът. Учителят помогна да се направят и други къщички. На Савка Керемидчиева също бе скована бараката по Негова идея, както и на Христо Цонзоров, който впоследствие се бе обърнал срещу Учителя.
Дойде един брат (Вергилий Кръстев) и засне цялата къща отвътре и отвън. А Илия Узунов направи план на размерите и му ги предаде. Така ще се запази за следващите поколения. До нея направиха като огледален образ още една половина и я залепиха - с кухня и стая и тя остана като братска гостна стая за онези приятели, които идваха от провинцията, за да преспят в нея. Когато идваха приятели и оглеждаха къщичката, обръщаха внимание на фасадата, на архитектурния план, на прозорците и на сводестия таван. Учителят прокара свои идеи: накъде трябва да бъде обърната къщата, какви да са прозорците, как трябва да става проветряването, как да се разстила светлината на прозорците, как да бъдат поставени леглата. Изобщо всички Негови идеи споменати в беседите тук намираха своето потвърждение. Когато накрая Борис Николов я построява, отива при Учителя и Му занася тетрадка с точна сметка за построяването на къщата до последния пирон. Учителят взима тетрадката и без да я прегледа я пуска в отвора на пернишката печка, която забумтява още по-силно. Това бе опитност за мене и потвърждение на това, че всичко е направено точно и не са присвоени средства. И опитност за Борис - та когато почва нещо да прави, да го прави с точна сметка и отговорност.
По време на строежа на моята къщичка, която се строеше по идея на Учителя и под Негово ръководство аз все се опасявах дали ще бъде направена както трябва и дали ще издържи на времето и годините, които предстояха да измина. След като Учителя ме успокои, че тя ще ме издържи, „ще ме изкара“, аз се успокоих. Друга мисъл започна да ме гложди след като я сравнявах с другите бараки около нея. Моята къща бе най-хубавата и най-солидната. Радвах се на нея, но поглеждах другите колко са неугледни, колко са паянтови и как са изковани и построени с подръчни средства и без умение. Беше ме срам да ги гледам тези подръчно направени бараки. В тях живееха живи хора - братя и сестри. Това бяха онези, които пълнеха салона през беседа на Учителя и пееха Неговите песни. Разбрах, че Високият Идеал, за който Учителят говореше и към който ние се стремяхме не съответстваше на онова, което ние бяхме направили на Изгрева. Спрях веднъж Учителя и направо Му казвам: „Учителю, този наш Изгрев не съответства на онова, което Вие ни давате като знание“. Учителят ме изгледа и каза: „Учителят е длъжен да предаде урока на учениците. Учениците са длъжни да си научат урока и да го приложат в живота си“.
2.ОБРАЗЕЦ НА ИСТИНСКИЯ ДОМ НА ИЗГРЕВА
Това бе къщичката на Стоянка Илиева, която бе построена по идея и по план на Учителя Дънов и с Негово дейно участие, като лично се е включвал при строежа. Стоянка ми показваше една цяла стена от стаята си, която бе от дървена плоскост (от шперплат), която е била лично от Учителя изглаждана с глас папир (шкурка) и след това са я намазали с безир.
Цялата история може да се прочете в „Изгревът“, том IV, стр. 558-561, след това в том II, стр. 184-185, както и в том VIII, стр. 26, No 25; стр. 28; стр. 30, No 27.
Първият етап бе да заснема къщичката, което бе направено от мен с два филма при пълна нелегалност. Впоследствие бяха извадени към 60 снимки на фотохартия и с тях отидох при Стоянка. Показах ги, подредихме ги, номерирахме ги и тя ми даде някои пояснения, като ми обърна внимание на прозорците по начина, по който въздуха се движи през тях. А това Учителят е споменал в една от беседите си и е описано някъде. Аз също съм го чел това.
Вторият етап бе да накараме Илия Узунов, който имаше технически умения да направи чертеж и скици на къщичката с всички размери и възможни разрези, както и да даде някои пояснения. След много настоявания той го направи и ми го предаде.
Третият етап бе да се опише историята от тези, които са участвали при строежа на къщата. Това бе направено от мен и е цитирано по страници и видно по-горе.
Четвъртият етап бе да бъде изпратен човекът, който да подготви този материал. Това бе Наталия Попова, архитект по професия, с която работя от дълги години в ползотворно сътрудничество и за двама ни. Беше й предоставен целия архив от скици, снимки и тя подготви онова, което ще предоставим от стр. 85 до 92. В случая се спряхме на един от вариантите, който се публикува в този том.
При едно следващо поколение, което ще има интерес, ще може да се издаде в отделна книжка като ще трябва да се включат следните неща: 1. Историята на къщичката в посочените по-горе страници от томовете на „Изгревът". 2. Чертежите, предоставени в този том от Наталия Попова, въз основа на скиците на Илия Узунов. 3. Да се приложат всички снимки от външният изглед и вътрешният интериор. 4. Да се оформи в подходяща книжка при участието на Наталия Попова ако това се реализира по мое или по нейно време, защото сме различни поколения. Но преди това трябва да се явят онези, които ще финансират това издание, както да ги има и ония, които ще се заинтересуват и да ги закупят. И не само това, но да си построят такива къщички. Засега това е само едно пожелание. А да се дойде до това време и до тези хора, трябва да се чака. И ще се чака.
3.КЪЩИЧКА НА СЕСТРА СТОЯНКА ИЛИЕВА ХРИСТОВА,
София - Изгрев
Мястото е било нива в землището на село Слатина. Купено е в 1931 година. Къщичката е построена в 1935 година по план и ръководство на Учителя. Цялата конструкция е построена само от дървен материал: дървени външни стени от чамови дъски, а вътре е облицована с шперплат - естествен, небоядисан. Подът с чамови дъски също не е боядисан. Състои се от две еднакви половини: южна и северна. Лицето е на изток.
Характерното е в сводестия таван, многото прозорци и горни прозорци на източната и западната фасада, доброто проветрение и изобилната светлина, здравословното и приятно влияние на дървения материал.
Учителят препоръчва къщичките да се строят на един, един и половина, най-много на два етажа, в голям двор за овощна, зеленчукова и цветна градина. Строежът да се извършва с любов от майстори с добро разположение - по Божествено. Това е от голямо значение. Учителят казва:
„Домът е първият институт на земята. По-благородно и по-светло учеждение от дома няма. Единствената надежда за подобряване на обществения и личния живот трябва да се вложи във възпитанието, което домът дава. Тук именно е основата на доброто възпитание. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички дружи учреждения, които носят възпитателен характер. Новото учение започва с чистотата на дома, тялото, дрехите."
На фигура 3 (в скицата) е показан прозореца на средната стена. Такива има на западната и източната страни, и когато се отворят всички, става добро проветрение, без да се създава течение. В малкото дворно място (около 300 кв. м) се отглеждат разни овощни дървета, зеленчуци и много цветя.
Още от началото на построяването на къщичката южната й половина се е използвала за гости на братството, предимно чужденци. От 1952 г. се заема за постоянно живеене от брат Илия Узунов, роден на 5 ноември 1905 г. в с. Беляковец, Великотърновско, срещнал Учителя за първи път на 19 август 1919 година в читалище „Надежда", Велико Търново (съборни дни).
В северната половина на къщичката, от построяването й, живее собственичката на жилището, сестра Стоянка Илиева Христова, родена на 27 юли 1899 година в Нови пазар, срещнала за първи път Учителя в 1922 година на събора във Велико Търново. Поради отчуждаването на жилището с мястото за нуждите на съветската легация, сестра Стоянка Илиева Христова и брат Илия Узунов през месец юли 1974 година бяха принудени да се настанят в квартира в ж.к. „Червена звезда", бл. 2, вх. В, ап. 3 (Дианабад).
Март, 1975 г. Съставил: брат Илия Узунов
Забележка: Реконструкцията на къщичката се осъществи въз основа на скицата, съставена от Илия Узунов и на снимките, направени от Вергилий Кръстев.
Начерта арх. Наталия Попова
Сестра Стоянка Илиева имаше дървена къщичка построена по план и под ръководството на Учителя. Къщичката беше с двойни стени, като вътрешната беше от шперплат. Сестра Стоянка ми казваше, че според Учителят, най-дълго дървото, след отсичането му запазва живота си, от там и положителните влияния върху човека, който живее в дървена къща, защото тухлите и камъка черпят сили от човека.
Сестра Стоянка няколко пъти ми е казвала, че Учителят е взел даже участие, макар и малко, във физическата работа при построяването на къщичката. Наблюдавал е строителството и не е разрешавал нищо да бъде направено не както трябва, всичко трябвало да бъде много точно и е накарвал майсторите да развалят това, което не е било добре и много точно направено. И те повторно са изработвали разваленото, но вече както трябва. По думите на сестра Стоянка, Учителят е търкал с тампон напоен с някаква течност по шперплатовата стена, за да лъсне, която започваше от ъгъла на леглото й,покрай бюрото й. Учителят не е работил по цялата стена, а както ми показа сестра Стоянка, около един метър дължина и малка част от съседната ъглова стена, пак покрай леглото й, където тя поставяше възглавницата си и когато спеше, главата си поставяше точно в ъгъла между двете стени. Тази къща бе построена като образец.