КОНЦЕРТ В ПАМЕТ НА ВЕСЕЛА НЕСТОРОВА

На 6 март 2012 г. се навършиха 10 години от заминаването на сестра Весела Несторова. В нейна памет бе посветен концертът "Искра от Слънцето", състоял се на 10 март т.г. в Бургас и на 6 април във Варна. От сцената прозвучаха нейни стихотворения, откъси от есета, музикални творби, по-голямата част от които са отлежали в архива й и за пръв път срещнаха своята публика. Наред с добре познаните песни "Изворче", "Житно зърно" и "Тайната вечеря" прозвучаха молитвите "На Тебе, Господи!" и "Господи, благодаря ти", изненада за публиката станаха песните "Мирът на Земята" и "Детето Исус". В мистични пространства отведоха  вглъбените слушатели две творби от ораторията "Отец на светлините": "Духът на Мъдростта" и "Духът на Душата", позната и под надслова "Майко Богородице, цъфнала ябълко". Весела Несторова създава ораторията в девет части, вдъхновена от "Завета на цветните лъчи на светлината" и предназначена за работа с него. Освен двете музикални изпълнения от сцената прозвучаха текстовете на ощи две части от същата творба: "Духът Божи" и "Духът на Святостта".

Специално послание към всички, които биха скърбили за нея, сестра Несторова оставя в стихотворението "Прощаване":

Недейте плака,  като си замина…

То сякаш е прозрение за днешния ден - откровено предвижда  как възпоменанието става истинско тържество. Поетеса и композитор от висока класа, сестра Несторова ни подари  един светъл и щедър празник.

Събитието е дело на братските общности в Бургас и Варна. Вдъхновени изпълнители бяха Радостина Крантева (сопран), Мария Димитрова (сопран), Веселина Николова (сопран), Иван Христов (тенор), на пианото  - Иво Бонев. Техни съучастници станаха цяла група водещи и организатора Георги Христов.

Духът Божи.

В начало бе мир,

покой цареше, жива светлина,

и този океан бе дом на Духа

предвечен Божи.

Той бе начало

на цялата вселена.

И рече Бог „Да бъде светлина!”

Лъчи изгряха от Божието слънце

и обляха с чудна красота

небесните селения:

светове велики и слънца изгряха

преизпълнени с Божа благодат –

жилища на Неговата слава.

И Бог с диханието си създаде

човешката душа по образ свой,

да се радва на неговата слава

и да сияе тя с неговата светлина –

безсмъртен лъч от Вечното слънце.

Духът на Мъдростта

Елохил, Елохил, ангел велик на Словото,

светлина даваш ти,

знание, мъдрост на света.

С живо Слово, хляб небесен

храниш ти човешките души;

хляб небесен свят!

Дух на мъдрост, дух на светлината,

с живо Слово храниш Ти душата –

жив хляб небесен,

Звезди, слънца безброй в небесата

са плод и дело на светлината,

за вечна мъдрост всичко говори –

звезди, слънца, безкрайни простори.

Вечно слово – хляб небесен,

внасяш ти живот във нас!

Света ще залеем с небесното Слово.

Ще служим и пеем за времето ново

ще служим и пеем за Новия ден!

Духът на Святостта

Небето прославя Твореца Велик,

а земята разкрива делата Му.

Дните говорят със светъл език,

а в нощите е скрита мъдростта Му.

Но говор се не чува, безмълвие цари.

В свещения олтар на Божията милост

приемаме небесна благодат

и Агнец смирен – ходатай и закрила

на страдащи от злото наранени.

И Агнецът пресвят подава ни ръка,

повдига ни духа обременен

и ангели запяват за Божията слава –

сияние в човека възроден.

Свят, свят, свят Господ Саваот!

Земята е пълна с Неговата слава.

Прощаване

Недейте плака, като си замина,

че тук самотно, тъжно преживях

дарените ми в този свят години.

За светли мирове весден мечтах,

за въздух свеж – пречистен дъх небесен,

за росна глътка – цветен аромат –

и вкус на ангелски плод най-пресен;

за поглед чист, за близък нежен брат,

за южен вятър, слязъл от простора,

за пролетен повей, за слънчев ден,

усмивка топла на добрите хора,

в които до живея и те в мен.

С душата си живях в друг свят незнаен,

красив, изпълнен с ангели, светии,

 свят на живот обилен и безкраен,

в който на Бога пеех литургии.

Отивам с мойте братя да запея

химна всемирен, стигнал моя слух

тук, на Земята, в тях да се прелея

и затрептя с великия им дух.

                      Скръбта

Скръбта огромна, тежко преживяна,

сред този тъмен свят през вековете

изпепели телото ми, ума ми,

сърцето ми, та днес от мен остана

един бял пламък само тук да свети.

Той вечно свети като слънце ярко –

чрез него само аз тук съществувам.

Той ми е и храна, живот и дарба –

той е това, с което се добрува.

Скръбта запали огъня в душата,

превърна в пламък въглените черни,

скръбта е сякаш дара на слънцата –

на тяхната любов към нас безмерна.[1]

                        ПО-ЖИВА ОТ ВСЯКОГА

Срещата ми с Весела Несторова е част от новата легенда за нея, макар че може да се нарече задочна – случи се в края на 2009г. по повод сто години от рождението й. Ученичка от вътрешния кръг на Учителя Беинса Дуно, тя избира да остави костите и архива си в Бургас, но нито първото, нито второто е причината за колективната любов към нея, която храни днес бургаската братска общност. Слушах за нея от братята и сестрите, които са я познавали, долавях пиетета и възхитата им от докосването до една велика душа…   

След много прераждания в Египет и Индия, за които й казва Учителя, последният й живот на Земята е пълен с големи трудности, самота и изпитания. Но той е истински път към Светлината, както го определя автобиографичната й книга в самото си заглавие и си заслужава запознанството. Сестра Несторова е задълбочен и опитен познавач на новото учение, проникната от мъдростта му, а не просто и не случайно "ученичка от вътрешния кръг на Учителя Беинса Дуно". Тя е от малцината, които са могли да приемат скърбите си като благо и дар от Бога, осъзнавала ги е като "родилни болки" (стихотворението"Новата идея"). Весела Несторова е владеела алхимията за превръщане на скръбта в жив пламък светлина! Мнозина са писали тъжни творби, но колцина са възпявали скръбта? Освен Учителя Петър Дънов и неговата приближена, любима ученичка посвещава своя лирична творба на нея (стихотворението "Скръбта"). Но тя е умеела и повече – да направи  трудната крачка от скръбта към вътрешния мир, дори още повече – да действа като вдъхновен миротворец. Блажени миротворците! Заслушана в проблемите на планетата, тя казва в едно свое интервю пред медиите: "Един буреносен век си отива" и предвещава идването на мира на Земята, както го прави и в едноименната песен.

Красива любов струи от стиховете на поетесата, посветени на Природата. Но в нея тя е виждала и проявите на Мъдростта. Наред с преклонението пред красотата и могъществото на Великата майка сестра Несторова умее да се вслушва не само в Природата и в Земята, но и във Вселената, чийто жител се е чувствала приживе (вижте есеистичната миниатюра "Симфония"). Какви удивителни вътрешни пространства! Тя съпреживява мистиката на Сътворението (вижте "Духът Божи" от ораторията "Отец на светлините").

Сама живяла в Любовта, Весела Несторова постига живата връзка със самия Христос!  Евангелските стихове, от които научава, че на Тайната вечеря се пее, я подбуждат да се моли да й се даде начин да чуе песента. Така една вечер в полусънно състояние тя вижда самия Христос в синя светлина до леглото си, който сам я изпява… За да я имаме днес и ние. Благодаря ти, Господи! Благодаря и на теб, сестрице!

Чудно ли е някому, че Весела Несторова вече е легенда? Днес тя е истинска вдъхновителка на мнозина. Ето какво записа в сценария на концерта "Искра от Слънцето" Снежана Димитрова: "Често Весела Несторова обича да казва в разговорите си с по-младите: "Свалете Исус от кръста! Той отдавна се възнесе. Не го разпъвайте отново и отново. Вижте света през неговите очи!" Тя създава песента "Детето Исус" и ни напомня, че то е у всеки от нас – кротко и любящо, вслушано в гласа на птиците. То ни кани да облечем слънчевата дреха и да полетим в небосвода, като благославяме Земята – само трябва да чуем гласа му и да му позволим да ни води."

Поетеса и композитор с изключителна сензитивност, десет години след своето заминаване Весела Несторова е по-жива от всякога, за да ни буди, води и вдъхновява.

Елена ЯНЕВА