Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Body: 

         

 

„Използвайте музиката като велико благо от Бога за доброто на сегашното човечество. Всичко в бъдещата култура ще дойде по пътя на музикалната хармония! Божият Дух чрез нея ще даде на човечеството своите най-красиви форми за постиженията на доброто, справедливостта и разумността. Мнозина дохождат до индуския метод на съзерцанието, но докато не минат през пътя на пеенето, на хармонията и мелодията в музиката, не могат да дойдат до съзерцанието. След това иде съзерцанието.“ (Учителя)

 

І. Същност на понятието „Хармония“.

Терминът „хармония“ произлиза от гръцкото „ἁρμονία“, което означава съвместно, съгласуване, споразумение. Хармония в древногръцката митология е богиня на разбирателството. В римския пантеон е известна под името Конкордия (лат. concordo – съгласувам се) – също богиня на съгласието и семейното разбирателство.

Хармонията се заражда от Великата хармония на живота.“ – казва Учителя. Светът в нас и около нас е изтъкан от хармония. За нас хората хармонията е процес на изглаждане на индивидуалните ни различия. Това ние назоваваме с една красива дума – съгласие. Всичко останало, което не е хармония остава да е дисхармония – т.е. несъгласуваност, несъответствие, противоречие. Хармонията не ни е нещо дадено априори (предварително), въпреки че всеки човек вътре в себе си пази спомен за нейните закони. Тя не е и константа, а във всеки един миг ние трябва да се настройваме с Основния ѝ тон.

Една източна мисъл гласи: „За да си в хармония, осъзнай  единството на противоположностите – добро-зло, красиво-грозно, високо-ниско, мъжко-женско, черно-бяло, горе-долу, положително-отрицателно. Двойките противоположности взаимно се пораждат и така се създава света. Те възникват заедно и не могат едно без друго. Разликата е само в степента. Противоположностите всъщност са едно и също нещо. Разликата между красивото и грозното, между доброто и злото е дело на човешкото съзнание. Нещата просто са такива, каквито са.“

Най-общо бихме назовали два модела на хармонизация:

  1. Вътрешен (математически) – намиране на най-малко общо кратно;
  2. Външен (музикален) – настройване на всички инструменти от тона „ла“ на камертона.

Учителя обяснява разликата между мелодичната (логична) и хармоничната реч: „Някой път [човек] разсъждава логически дали думите са наредени една до друга. Една реч може да е нелогична, но не и хармонична. Когато думите следват една подир друга, то е мелодия, а пък когато една реч има не само мелодия, но мелодията има четири части и те едновременно, паралелно вървят, съгласуват се в едно, то е вече хармония, а в мелодията следват едно подир друго.“

В стремежа си да са организирани и хармонизирани, хората до момента са използвали главно два способа или колаборация между тях:      

  1. Монархия (от гр. μοναρχία – „единовластие“: от μονος – „един“ и αρχία – „управление“) – избира се силна личност за водач, който да мисли, да поема отговорност и да решава вместо останалите (автократ, диктатор, тиранин, деспот, сатрап и др. са все административни длъжности от древността, които за разлика от сега не са били с отрицателна конотация);
  2. Демокрация (от гр. δημοκρατία „народовластие“: от δημος – „народ“ и κρατία– „власт“) – който е друг начин за преодоляване на различията като се гласува и мнозинството решава кои различия ще надделеят. Но така първо се изключват желанията на малцинството и второ се дава предпоставка за задкулисност и нечисто влияние върху участниците при взимане на тяхното решение.

Тогава идваме до най-древния и изпитан метод на организираност, за който говори Учителя и всички древни мъдреци:

  1. Синархия (от гр. συν – „със, съвместно“ и αρχία – „управление“) означава съуправление, т.е. управление, основано на съвкупността на физиологическите и духовни функции в човешкия организъм, който е аналогичен на Космическия. При този метод всички са в хармония помежду си и съъответно са в хармония с Цялото.

ІІ. Етапи по пътя към хармония (моделът е взет от американския психолог М. С. Пек):

  1. Псевдохармония (привидна хармония). Първата реакция на група, която се стреми да се хармонизира, най-често е тя да направи опит да имитира хармонизиране като взаимоотношенията им се извършват с „наложена маска“. Повечето от хората искат да го постигнат за кратко време, като се държат крайно любезно помежду си и избягват всякакви спорове – дори когато има причини за конфликт, то конфликт не възниква. По този начин в групата като цяло и в отделните участници се натрупва т. нар. пасивна (вътрешна) агресия. Затова трябва да сме предпазливи, когато твърде бързо се постига хармонизиране, защото в действителност се изисква време, усилие и жертви. Най-важната характеристика на псевдохармонията е избягването на конфликтите. Отсъствието на конфликт само по себе си не е белег за единение. При псевдохармонията участниците избягват конфликтите, сякаш всеки отделен член спазва един и същи етикет. Така се улеснява съжителството в една група, но наред с това се смазва индивидуалността, близостта и искреността, и колкото по-дълго продължи прилагането на такъв модел, толкова повече се натрупва отегчение. Основната неистина тук е отричането на индивидуалните различия.
  2. Хаос. Когато не само се оставят индивидуалните различия да се проявят по някакъв начин, но и това се насърчава, групата автоматично преминава в т. нар. хаос. Той от своя страна винаги се създава от добронамерените, но неправилни опити да даваме готови рецепти и да вкарваме в правия път. В този етап индивидуалните различия се проявяват открито, за разлика от етапа на псевдохармонията, само че вместо да се опитват да ги крият или пренебрегват, участниците се стремят да ги премахнат. Но да се спори е по-добре, отколкото хората да се преструват, че не са разделени. Мъчително е, но е някакво начало. Хаосът е естествена реакция при отсъствие на ефективно ръководство. Този хаос лесно може да се избегне от авторитарен ръководител – тип диктатор, който би възложил на групата конкретни задачи. Единственият проблем е в това, че ръководената авторитарно група никога не може да се хармонира истински. Хармонията и тоталитаризма са несъвместими. Друг възможен сценарий по време на хаоса е т. нар. „бягство в организацията”. Вярно е, че така се решава проблема с хаоса, лошото обаче е, че външната организация и истинската хармонизация също са несъвместими.
  3. Пустота. От хаоса има два изхода: Единият води към организацията, но както стана ясно преди малко, това не е истинска хармония; Другият води към пустотата и отвъд нея. Пустотата е най-трудният и най-решаващ етап в търсене на истинска хармония. Тя е мост. За да се преодолее този етап хората в групата трябва да се отърсят от бариерите в общуването. Пътят на превръщането на сбор от индивиди в истинска хармонична общност изисква от много от участниците да изживеят редица трудности заедно.
  4. Хармония. Когато се преживеят тези трудности открито и докрай, групата постига хармония (или хармонията ги постига :)) – това е усещането за духовното единение и част от Цялото. Ето какво казва Учителя по този въпрос: „Като живее на земята, човек се натъква на два закона: закон на Цялото и закон на частите. Дойдете ли до първия закон, вашата основна задача е да определите отношенията си към Цялото, без да се мъчите да проникнете в неговата същина. Вашата задача е да имате правилни отношения към Цялото, да се съзнавате като негови удове. Докато ръката съзнава, че е част от тялото и не пожелава да се откъсне от него, целият организъм е в хармония. В който момент ръката се откъсне от тялото и тръгне по свой път, хармонията на целия организъм се нарушава. Ако един нерв само в тялото се засегне от нещо и престане да функционира правилно, целият организъм заболява. Болестите и болезнените състояния показват, че е станало някакво разместване в организма. Всяко разместване на нещата носи лоши последствия.“

ІІІ. Хармонията – път на Мъдростта (според Учителя).

Има само три основни пътища: на Любовта, на Мъдростта и на Истината, по които ще достигнете вашите желания. По пътя на любовта – чрез топлината, по пътя на мъдростта – чрез светлината и хармонията, и по пътя на истината – чрез свободата.

Бог чрез Мъдростта е създал вселената. Създал я е за синовете на Мъдростта. Бог пребъдва в тях, те разбират Неговата Мъдрост и Го славят. Защото славата Божия се открива само по закона на Мъдростта. Само мъдрецът може да слави. Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава, а всичко е една пълна хармония. Но пътя на Мъдростта е най-трудният. Той е път за Учителите. Само Учителят може да прояви Мъдростта.  

Ние се намираме на границата на една нова еволюция в света, направили сме един ъгъл от 180º. Пътят, който сме извървели от деня на излизането ни от Божествената хармония, е път на слизане. Сега ние сме до дъното и започваме другата половина на тоя кръг, предстои ни да изминем друг ъгъл от 180º. Този е законът на еволюцията, при който ще изучавате нещата отдолу нагоре, а не както сега отгоре надолу.

ІV. Закон на хармонията (според Учителя).

Ще работите по закона на хармонията. Щом влезете в Пътя, претенции, привилегии няма. Привилегии има само онзи, който учи, който е способен; не учи ли, не е ли способен, няма привилегии. Знание по лесен начин не може да дойде. Вие ще учите по закона на хармонията и това зависи от вас, друг не може да ви хармонизира. Някой казва: „Хайде да се хармонизираме!” Всеки сам ще се хармонизира. Ако се хармонизирате сами, хармония ще има; ако не се хармонизирате, няма да има хармония. Всички хора в света си имат свои лични дертове.

В Небето не се приемат хора, които не се хармонизират – такъв е законът и в него няма изключение. Ако не се хармонизирате още сега на Земята, като отидете горе, няма да ви приемат. Ако се хармонизирате, ще напуснете къщата си с песен, няма да плачете и там с песни ще ви приемат. Ако тръгнете от Земята без песен, когато отидете до Рая, ще кажат: „Не приемаме хора, които не знаят да пеят.” Небето е място на песен и хармония, там няма плач, няма тъги и скърби, навсякъде се чуват песни от всички видове, от най-тихите до най-бурните песни – всеки може да си избере и да слуша. 

Сега и ние на Земята ще започнем да вършим всичката си работа с песни, но ще приложите хармонията. Който не приложи хармонията, няма да му проповядвам нищо – той няма нищо общо с моето Училище. Когото хвана, че не е нагласен, ще го изпъдя навън по всички правила на Божествената наука. Когато научи хармонията, пак ще го приема, но докато я научи, вънка ще седи. Тъй пише Господ в Неговото училище. Всички училища трябва абсолютно да се подчиняват на закона на хармонията – така е писано. Сгреши ли някой – навън! Защото в дисхармонията цялото Небе се разклаща. Ето защо се казва, че нечист не може да влезе там. Това ще го имате като правило, това е съзнателен закон. От вас зависи да сте в хармонията или вън от нея – вие сте тези, които си налагате да бъдете вън или вътре в хармонията. 

Та казвам ви да приложите този велик закон на Живота. Той е потребен на Земята, той е практичен закон. Не мислете, че той е строг, той е велик закон, който ни учи на ред и порядък. Адам беше щастлив в Рая, но когато хапна от плода на дисхармонията, веднага го хванаха за ухото и хайде навънка. Разбира се, това е твърде голямо наказание, защото той много престъпи в хармонията. Законът е абсолютен: дисхармония абсолютно не се търпи. Ако не ме обичаш, ще ми кажеш: „Ти сега потърпи малко.” Ако ме обичаш, няма да ми казваш да търпя и ако ти обичаш хората, не ги карай да търпят твоите глупости. В това отношение ще гледате да се въдвори тази хармония между вас, тя ви е потребна. Ако не се въдвори, другояче не може да си помогнете. Трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е вечна хармония. Тази мисъл трябва да стане у вас плът и кръв, навсякъде да я чувате. Тогава ще бъдете силни да се борите с външните изкушения на света. Сега аз ви тълкувам Любовта в ключ сол – в първа степен. Казвате: „Да се любим!” Че за да любиш, трябва да туриш ключа сол и да се нагласиш според него. Тогава ще имаш хармония и ще започнеш с Любовта. Като говора за Любовта, подразбирам, че тя предшества хармонията, а хармонията създава условия, за да се прояви тази велика Божествена сила, която, като дойде, внася здраве, а здравето внася хармония. Външната хармония дава условия за Любов, Любовта дава Живот, Животът – здраве, а здравето внася вътрешна хармония у нас. Така че хармонията отвън се формира вътрешно. 

Г. Христов