Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Body: 

 

 

1.Как реших да постигна съвършенство

По горе долу това време (около 1730 г., когато Бенджамин е бил на около 25 години, бел. пр.) се зароди в мен мисълта за дръзкия и усилен проект да постигна нравствено съвършенство. Исках да живея без никога да правя каквито и да е грешки; щях да се преборя с всичко, в което природните склонности, навика или компанията биха ме въвлекли. При положение, че знаех, или си мислех, че знам, какво е добро и какво зло, не виждах защо да не е възможно винаги да правя едното и да избягвам другото. Но скоро открих, че съм се захванал със задача по-трудна отколкото си бях представял. Докато вниманието ми беше заето с това да се пазя от един порок, често бивах изненадван от друг; навикът се възползваше от липсата на внимание; склонноста понякога се оказваше по-силна от разума. Накрая заключих, че основаното на спекулации убеждение, че е в наш интерес да сме съвършено добродетелни, само по себе си не е достатъчно да ни предпази от това да грешим; и че противните навици трябва да бъдат елиминирани, а добрите да се придобиват и установяват, преди да можем да разчитаме на постоянна и неизменна праведност в поведението си. По тази причина измислих следния метод за целта.

В разните списъци с нравствени добродетели, с които се бях запознал в четенията си, намерих голяма разлика в броя на добродетелите, тъй като различните автори включваха повече или по-малко идеи под едно и също име. Въздържанието, например, според някои се ограничаваше до яденето и пиенето, а според други означаваше упражняване на умереност във всяко друго удоволствие, апетит, склонност или страст, телесна или умствена, или дори в нашите алчност и амбиция. Казах си, че за по-голяма яснота е добре да използвам повече имена свързани с по-малко идеи, отколкото малко на брой имена с повече идеи; и събрах всичко, което смятах за нужно или желателно под имената на тринадесет добродетели, като към всяка приложих кратко поучение, което напълно изразяваше смисъла, който й придавах.

Имената на добродетелите, заедно с описанията им, бяха:

1. ВЪЗДЪРЖАНИЕ. Не яж до преяждане и не пий до напиване.

2. МЪЛЧАНИЕ. Не говори, освен такива неща, които биха могли да са от полза на другите или на теб; избягвай празните приказки.

3. РЕД. Нека всичките ти неща да си имат място; нека всяка част от работата ти да има определено време.

4. РЕШИТЕЛНОСТ. Решавай се да правиш това, което трябва; непременно изпълявай това, което си решил.

5. ПЕСТЕЛИВОСТ. Не харчи пари освен за да направиш добро на други или на себе си; т.е. не прахосвай нищо.

6. УСЪРДИЕ. Не губи време; винаги се занимавай с нещо полезно; изхвърли всички безполезни действия.

7. ИСКРЕНОСТ. Не използвай измама във вреда на другиго; мислите ти да бъдат невинни и справедливи, и, ако говориш, говори както подобава (на мислите ти).

8. СПРАВЕДЛИВОСТ. Не причинявай никому неправда чрез обида или като пропуснеш да отдадеш дължимите ползи.

9. УМЕРЕНОСТ. Избягвай крайностите; въздържай се от това да негодуваш толкова срещу обидите, колкото мислиш, че трябва.

10. ЧИСТОТА. Не допускай нечистота в тялото, дрехите или жилището си.

11. СПОКОЙСТВИЕ. Не оставяй дреболий или обикновени или неизбежни произшествия да те смущават.

12. ЦЕЛОМЪДРИЕ. Не прави секс освен за здраве или поколение и никога до затъпяване, слабост или във вреда на нечий мир или репутация.

13. СМИРЕНИЕ. Имитирай Иисус и Сократ.

Понеже намерението ми беше да привикна в упражняването на всички тези добродетели, сметнах, че вместо да се опитам да ги придобия всичките наведнъж, което щеше да разсее вниманието ми, е по-добре да се фокусирам върху тях една по една; и когато овладея една, да премина към следващата и така нататък, докато не покрия всички тринадесет; и тъй като придобиването на някои от тях би могло да помогне за придобиването на други, ги подредих в реда, в който са поместени по-горе. Поставих въздържанието на първо място, тъй като то има склонност да осигурява тези свежест и яснота на ума, които са толкова необходими, когато човек трябва да бди и да стои на пост срещу неотслабващото привличане на стари навици и силата на постоянни съблазни. Щом то веднъж бъде придобито, Мълчанието ще дойде по-лесно; поставих го на второ място тъй като желанието ми беше да увеличавам знанията си, докато напредвам в добродетелността, и понеже в разговор знанието се придобива по-скоро чрез употребата на ушите, отколкото с езика, поради което исках да се отърва от навика да дърдоря, да си играя с думите и да се шегувам, който бях започнал да придобивам, което беше приемливо само в несериозна компания. Очаквах, че Мълчанието и следващата добродетел – Реда – ще ми позволят да намеря повече време за проекта ми и за учене. Веднъж превърнала се в навик, Решителността би ме утвърдила в опитите ми да придобия всички останали добродетели; като ме освободят от оставащия ми дълг, и като увеличат богатството и независимостта, Пестеливостта и Усърдието ще улеснят упражняването на Искреност и Справедливост и т.н., и т.н. Съзнавайки че съгласно съвета на Питагор от неговите Златни стихове ще е нужно ежедневно изпитване, измислих следния начин за провеждане на изпита.

Направих малка книжка, в която отделих по една страница за всяка от добродетелите. Разграфих всяка страница с червено мастило, така че да има по седем колони, една за всеки ден от седмицата, като отбелязах всяка колона с буква за деня. Разделих колоните с тринадесет червени линии, отбелязвайки началото на всеки ред с първата буква на една от добродетелите, за да мога на този ред, в съответната колона, да отбелязвам с малка черна точка всяка грешка, която при изпита установявах, че съм направил спрямо тази добродетел в този ден.

Вид на страниците:

 

Реших да насоча вниманието си изцяло към всяка една от добродетелите последователно за по седмица. Така през първата седмица положих най-големи усилия да не допусна дори най-малкото прегрешение срещу Умереността, оставяйки останалите добродетели да следват нормалния си ход, като само отбелязвах грешките от деня. Така ако през първата седмица успеех да запазя първия ред – отбелязан с У. – без точки, приемах, че толкова съм привикнал към тази добродетел, и толкова отвикнал от противоположия й порок, че мога през следващата седмица да насоча вниманието си и към следващата добродетел и да се опитам да запазя и двата реда без точки. Продължавайки по този начин, можех да изкарам пълен курс за тринадесет седмици и четири курса на година. И като човек, който има градина, която има нужда да бъде оплевена, който не опитва да изчисти всички бурени наведнъж, защото няма да му е по силите и обхвата, а работи леха по леха, и след като е изчистил първата, преминава към втората, така и аз се надявах, че ще мога да изпитам радостта от насърчителния си напредък в добродетелта, изчиствайки последователно редовете от техните точки, докато накрая, след няколко курса, не изпитам удоволствието да видя чиста книжка след тринадесет седмици ежедневно изпитване.

За девиз на малката ми книжка служеха следните редове от „Катон“ на Адисън (става дума за пиесата „Катон: трагедия“ на Джоузеф Адисън за Марк Проций Катон, наричан още Катон Млади, б.пр.):

„Тук ще стоя. Ако над нас има Сила (а че такава има, цялата Природа се провиква чрез всички свои Дела.), тя трябва да се наслаждава на добродетелта. И това, в което тя се наслаждава, трябва да е щастливо.“

Друг от Цицерон (Марк Тулий Цицерон б.пр.):

“O vitae Philosophia dux! O virtutum indagatrix expultrixque vitiorum! Unus dies, bene et ex praeceptis tuis actus, peccanti immortalitati est anteponendus.”

(„О, Философийо, водач във живота! О, търсач на добродетел и враг на порока! Ти ни учиш, че един ден добро е за предпочитане пред цяла вечност грях.“)

Друг, от Притчите на Соломон (Книга Притчи Соломонови от Библията, б.пр.), който говори за мъдростта или добродетелта:

В десницата й е дългоденствие, а в левицата й - богатство и слава; пътищата й са приятни пътища, и всичките й пътеки – мирни. (3:16-17)

И понеже смятах, че Бог е изворът на мъдростта, намерих за добро и нужно да помоля за неговото съдействие за придобиването й; за тази цел създадох следната малка молитва, която беше поместена преди таблиците за самоизпитване, за ежедневна употреба:

“О мощна Доброта! изобилен Татко! милостиви Водителю! Увеличи в мен тази мъдрост, която открива най-истинския ми интерес! Заздрави у мен решителността да изпълнявам това, което мъдростта повелява. Приеми сърдечните услуги, които извършвам за останалите твои деца, като единствения начин, по който мога да ти се отплатя за продължаващото ти благоволение към мен.“

Понякога също така използвах една малка молитва, която взех от стихотворенията на Томсън (Джеймс Томсън, английски поет, 1700-1748, б.пр.), а именно:

„Татко на светлина и живот, ти Най-висше Благо! Научи ме какво е добро; научи ме лично! Предпази ме от глупост, суета и порок, от всяко долно занимание; и изпълни душата ми със знание, съзнателен мир и чиста добродетел; свещено, изпълващо, неизбледняващо блаженство!

Понеже предписанието на Реда повеляваше за всяка част от работата ми да има определено време, една от страниците на книжката ми съдържаше следният план за заниманията през двадесет и четирите часа на естествения ден:

 

Захванах този план за самоизпитване и продължих да го следвам известно време с малки прекъсвания. С изненада установих, че имах доста повече недостатъци, отколкото си мислех; но имах и удоволствието да видя как намаляват. За да си спестя нуждата да подновявам от време на време малката си книжка, която беше станала цялата на дупки, защото за да я подготвя за нов курс изстъргвах от хартията точките обозначаващи стари прегрешения, пренесох таблиците и поученията върху гланцираните листа на един бележник, в който линиите бяха отбелязани с червено мастило, което оставяше трайна следа, а прегрешенията си отбелязвах с черен молив, който лесно можех да изтрия с мокра гъба. След време минавах само по един курс на година, а после по един на няколко години, докато накрая спрях съвсем, тъй като бях зает с пътувания и работа в чужбина и с много различни дела, които не позволяваха; но винаги носех малката книжка със себе си.

Програмата ми за РЕД ми създаваше най-много проблеми; и открих, че макар и да е изпълнима за хора, чиято работа им позволява да разполагат с времето си, като калфа в печатница например, майстор не е възможно да я следва точно, защото трябва да се меша със света и често да приема хора по работа по време удобно за тях. Също така намерих за крайно трудно да се приуча на ред по отношение на местата на неща, книжа и т.н. Не бях навикнал на това от дете, и понеже имах изключително добра памет, не усещах неудобството от липсата ми на систематичен подход. Затова тази точка ми струва голямо количество болезнено съсредоточение, а грешките ми толкова ме дразнеха и напредвах толкова слабо, и толкова често се връщах към старите си привички, че бях почти готов да се откажа да опитвам и да се задоволя с несъвършен характер в това отношение, като човекът, който отишъл да си купи брадва от ковача – съседа ми – и поискал цялата да е лъсната като ръба. Ковчът се съгласил да я излъска до блясък при условие, че човекът се съгласи да върти колелото; той въртял, а ковачът притискал силно и тежко широката страна на брадвата към камъка, което направило въртенето много изморително. Човекът идвал отвреме навреме от колелото да погледне как върви работата и накрая поискал да си вземе брадвата както е, без повече лъскане. „Не“, казал ковачът, „върти, върти; след малко ще блести; сега е още на петна.“ „Може,“ казал човекът, „но мисля, че най ми харесва брадва с петна.“ Сега вярвам, че е възможно много хора, след като поради липса на някакъв подход като този, който аз използвах, са намерили за трудно придобиването на добри и оставянето на лоши навици свързани с други видове пороци и добродетели, да са преминали през подобно преживяване, да са се отказали от борбата и да са заключили, че „най им харесва брадва с петна“; защото нещо, което се преструваше, че е разумът, от време на време ми внушаваше, че такава крайна безупречност като тази, която изисквах от себе си, може да е един вид нравствена суета, за която ако се разчуе, ще стана за посмешище; че съвършеният характер върви с неудобството да бъдеш мразен и обект на хорската завист; и че добронамереният човек трябва да си остави някои недостатъци, за да не смущава приятелите си.

В действителност установих, че съм непоправим по отношение на Реда; и сега, когато съм стар и паметта ми е отслабнала, усещам много остро липсата му. Но, като цяло, въпреки че никога не постигнах съвършенството, което имах амбицията да добия, а останах доста далеч от него, все пак опитът ме направи по-добър и щастлив човек, отколкото бих бил, ако не бях се опитал; като тези, които се опитват да усъвършенстват почерка си като имитират гравюри, въпреки че не успяват да постигнат превъзходството на гравюрите, все пак почеркът им се подобрява от усилието и е приемлив и същеверемнно хубав и четлив.

Може би е добре потомството ми да научи за този малък трик, на който – с Божията благословия – техният праотец дължи постоянното щастие на живота си, чак до седемдесет и деветата му година, в която това е написано. Какви обрати предстоят в остатъка е в ръцете на Провидението; но ако такива дойдат, размислите за изпитаното минало щастие би трябвало да помогнат да бъдат те понесени с повече примирение. На Въздържанието той приписва дългогодишното си здраве и остатъците от добро телосложение; на Усърдието и Пестеливостта – ранните успехи и придобиването на богатството си, както и на всичкото това знание, което му позволи да бъде полезен гражданин, и му създаде някакво име сред учените; на Искреността и Справедливостта – доверието на страната си и почетните дела, които тя му повери; а на съчетаното влияние на всичките добродетели, дори във несъвършения вид, в който успя да ги придобие – всичкото това спокойствие на характера и всичката тази бодрост в разговор, поради които компаният му е търсена и досега и приятна дори на по-младите му познати. Затова се надявам, че някои от наследниците ми ще последват примера и пожънат ползите.

Въпреки че планът ми не беше изцяло лишен от религия, може да се отбележи, че не носи белезите на нито едно от основните вярвания на коя да е секта. Нарочно ги избегнах; понеже бях напълно убеден в полезността и превъзходството на метода ми, и че може да бъде полезен на хора от всички религи, и понеже възнамерявах в един или друго момент да го публикувам, не исках в него да има каквото и да е, което би отблъснало който и да е, от която и да е религия. Имах намерение да напиша кратък коментар към всяка добродетел, в който щях да покажа нейните предимства и недостатъците съпътстващи съответния порок; и щях да нарека книгата си „ИЗКУСТВОТО НА ДОБРОДЕТЕЛТА“ [7], понеже щеше да показва средствата и начина за постигане на добродетел, което щеше да я разграничи от простото призоваване към добри дела, което не поучава и не посочва начина, и така прилича на вербалния благодетел от Апостола, който призовава голите и гладните да се нахранят и да се облекат, без да им покаже къде могат да намерят дрехи и храна – Яков 2:15,16.

[7] Нищо не е по-вероятно да направи човек богат от добродетелта. –[Бележка в полето.]

Но така се случи, че намерението ми да напиша и публикувам този коментар не се осъществи. Наистина от време на време си записвах кратки бележки с настроения, размишения и т.н., които да използвам в него, някои от които все още имам на разположение; но нуждата да отдавам вниманието си на лични работи в по-ранната част от живота ти и на обществени задачи оттогава, ме накараха да го отложа; и понеже в съзнанието ми той е свързан с голям и обширен порект, който изисква цялото внимание на човек, за да бъде изпълнен, и на който поредица от непредвидени занимания ми попречи да се отдам, досега е останал незавършен.

Намерението ми беше в тази творба да обясня и подкрепя доктрината, че злите деяния не са вредни, защото са забранени, а че са забранени, защото са вредни, с оглед единствено на човешката природа; и че по тази причина е в интереса на всеки, който иска да бъде щастлив в този свят, да бъде добродетелен; и изхождайки от това обстоятелство (понеже винаги има по света голям брой богати търговци, благородници, държави и принцове, които имат нужда от честни служители за да управляват работите си, и понеже споменатите се срещат толкова рядко), щях да се опитам да убедя младите хора, че няма качества, които е по-вероятно да направят човек богат от честността и почтеността.

Списъкът ми с добродетели първоначално съдържаше едва дванадесет; но след като един мой приятел квакер любезно ме информира, че като цяло ме смятат за горд; че гордостта ми често проличава в разговор; че не се задоволявах с това да съм прав в спора, а че натяквах и се държах доста нагло, в което ме убеди с няколко примера; реших, ако мога, да се излекувам от този пророк или глупост наред с другите, и прибавих Смирението към списъка си, като дадох на думата обширно значение.

Не мога да се похваля с много успех в действителното придобиване на тази добродетел, но външен вид го докарах. Стана ми правило да избягвам всякакви директни противоречия с чуждите мненията и всички положителни изрази на моите собствени. Дори си забраних, съгласно правилата на нашето Хунто, да използвам в езика си каквито и да е думи или изрази, които придават твърдост на мнението, като със сигурност, без съмнение и т.н., и вместо тях използвах струва ми се, доколкото разбирам, струва ми се, че нещо е така и така; или така ми изглежда в момента. Когато някой направеше твърдение, което смятах за погрешно си отказвах удоволствието рязко да го конфронтирам и веднага да му покажа нещо абсурдно в твърдението му; и в отговора си започвах с налбюдението, че в някои случаи или обстоятелства мнението му би било правилно, но в настоящия изглежда или ми се струва, че има известна разлика, и т.н. Скоро установих предимството на тази промяна в подхода ми; разговорите, в които участвах преминаваха по-приятно. Скромният начин, по който изразявах мненията си предразполагаше към по-лесно възприемане и по-малко противоречия; когато се окажеше, че греша, грешките ми ми носеха по-малко унижение, и по-лесно убеждавах другите да се откажат от грешките си и да се присъединят към мен, когато се случеше да съм прав.

И в крайна сметка, този подход, който в началото си наложих с известно усилие против естествените ми наклонности, в крайна сметка ми стана толкова удобен и така привикнах към него, че през последните може би петдесет години никой не ме е чул да се произнасям догматично. И на този навик (след почтеността) приписвам това, че толкова рано придобих тежест сред съгражданите си при предлагането на нови институции или при промени в старите и толкова влияние в обществените съвети, когато станах член; защото слабо умеех да говоря, никога не бях красноречив, много се колебаех в избора на думи, едва успявах да говоря без грешки и въпреки това като цяло успявах да събера подкрепа за предложенията си.

В действителност едва ли има друга естествена склонност, която да е толкова трудна за превъзмогване като гордостта. Прикривай я, бори се с нея, тъпчи я, задушавай я, усмирявай я колкото искаш, все пак е жива, и отвреме навреме ще надникне и ще се покаже; може би често ще я виждаш в тази история; защото дори да можех да си допусна, че напълно съм я превъзмогнал, в такъв случай най-вероятно щях да се възгордея със смирението си.

[Дотук написано в Паси, 1784 г.]

2.Първата обществена библиотека в Пенсилвания и една от притчите на Соломон

Продължение на “Равносметка за живота ми” Започнато в Паси, близо до Париж 1784

Мина известно време откакто получих горните писма, но досега бях все твърде зает, за да изпълня молбата, която съдържат. Освен това, най-вероятно щях да свърша тази работа по-добре, ако си бях у дома, сред книжата ми, които щяха да съдействат на паметта ми и да ми помогнат да си спомня някои дати; но тъй като не е ясно кога ще се върна, и понеже сега имам малко свободно време, ще се опитам да си спомня и да запиша каквото мога; ако доживея да се прибера у дома, там ще може да се нанесат корекции и подобрения.

Понеже нямам под ръка копие от вече написаното, не знам дали е описан начинът, по който основах обществената библиотека на Филаделфия, която започвайки със скромно начало сега е станала толкова значима, въпреки че си спомням, че бях стигнал до момента на тези събития (1730 г.) Затова тук ще започна с разказ за това, а ако по-късно се окаже, че вече съм разказал, това може да се махне.

По времето, когато се установих в Пенсилвания, в нито една от колониите южно от Бостън нямаше добра книжарница. В Ню Йорк и Филаделфия печатарите в действителност продаваха канцеларски материали; продаваха само хартия и т.н., алманаси, балади, както и някои по-прости учебници. Тези, които обичаха четенето, трябваше да си поръчват книги от Англия; всеки от членовете на Хунтото имаше по няколко. Бяхме напуснали кръчмата, където първоначално се срещахме, и бяхме наели стая за сбирките на клуба. Предложих всички да донесем книгите си в стаята, където не само щяха да са ни полезни за справка по време на срещите ни, а щяха да се превърнат в общо благо, тъй като всеки щеше да може да заема това, което иска да чете, у дома. Предложението ми беше прието и за известно време това ни задоволи.

Виждайки преимуществата на тази малка колекция, предложих да направим ползата от книгите по-широко достъпна като започнем обществена библиотека с абонамент. Нахвърлях плана и правилата, които щяха да са нужни, и намерих умел нотариус – г-н Чарлз Брокдън – който да оформи всичко като договорно споразумение за абонамент, според което всеки абонат се задължаваше да плати определена сума в аванс за първоначалната покупка на книги, а след това да допринася с ежегодна вноска за увеличаване на колекцията. Толкова малко читатели имаше по това време във Филаделфия – и повечето от нас толкова бедни – че не успях дори с много усилия да намеря повече от петдесет човека, най-вече млади търговци, които да се съгласят да платят за тази цел петдесет шилинга в аванс и по десет всяка година. С тези малки суми започнахме. Книгите бяха внесени; библиотеката беше отворена един ден в седмицата за заемане на книги срещу писмено обещание, че ако не бъде върната, книгата ще бъде заплатена в двоен размер. Ползата от организацията скоро пролича, и беше имитирана в други градове и провинции. Библиотеките се допълваха и посредством дарения; четеното стана модерно; и като нямаха други обществени забавления, които да ги отклоняват от ученето, нашите хора се запознаха по-отблизо с книгите, и след няколко годнини чужденицте почнаха да отбелязват, че са като цяло по-добре образовани и по-интелигентни отколкото хора от същото потекло в други страни.

Когато дойде време да подпишем гореспоменатото споразумение, което щеше да обвърже нас и наследниците ни и т.н. за срок от петдесет години, г-н Брокдън, нотариусът, ни каза, „Вие сте млади хора, но е малко вероятно някой от вас да доживее до изтичането на срока определен в документа.” Въпреки това, някои от нас все още са живи; но няколко години по-късно документът беше анулиран от устав, с който се създаде компания с безсрочно действие.

Отказите и нежеланието, с които се срещнах, докато набирах абонати, бързо ме накараха да почувствам неуместността на това човек да се представя за двигател на какъвто и да е полезен проект, за който би могло да се предположи, че ще повдигне репутацията му над тази на съседите му, когато има нужда от помощта им, за да го осъществи. Затова се покрих доколкото можах и го представих като идея на няколко приятели, които ме бяха помолили да обиколя и да го предложа на тези, за които смятат, че обичат да четат. По този начин цялата работа потръгна по-гладко и в подобни случаи винаги съм прилагал същия подход; и поради честите ми успехи мога сърдечно да го препоръчам. Временната малка жертва на честолюбие по-късно ще ще бъде възнаградена многократно. Ако известно време остане неясно на кого е заслугата, някой по-честолюбив от теб ще пожелае да си я припише. А тогава дори завистта ще е склонна да се отнесе справедливо към теб, като свали тези приписани заслуги, за да окичи с тях истинския им притежател.

Библиотеката ми позволи да се развивам чрез постоянно учене, за което отделях по час или два на ден, и така компенсирах донякъде загубата на образованието, което баща ми едно време беше предвидил за мен. Четенето беше единственото забавление, което си позволявах. Не прекарвах време по кръчми, в игри или веселби от какъвто и да е род; и усърдието ми в работата продължаваше толкова неуморно, колкото беше нужно. Дължах заеми за печатницата си; имах младо семейство, за чието образование трябваше да се погрижа, и трябваше да се състезавам за работа с двама печатари, които бяха установени в града преди мен. Положението ми обаче всеки ден ставаше по-добро. Продължавах по навик да съм пестелив. А понеже когато бях дете, баща ми, наред с другите поучения, с които ме наставляваше, често ми беше повтарял една от притчите на Соломон – „Видял ли си човек пъргав в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред прости“ – смятах трудолюбието за средство за придобиване на богатство и издигане в обществото. Макар че не мислех, че някога наистина ще стоя пред царе, което обаче се случи; защото от тогава съм стоял пред петима, а дори имах честта да седна да вечерям с един – краля на Дания.

3.Две писма до Бенджамин Франклин, относно написването на автобиографията му

Писмо от г-н Абел Джеймс получено с „Бележки за моя живот” (получено в Париж)

“Mили и почитаеми приятелю: много пъти имах желание да ти пиша, но мисълта, че писмото може да попадне в ръцете на британците, ме възпираше, да не би някой печатар или клюкар да не публикува част от съдържанието и да нарани приятеля ни и така да си заслужа порицание.

За моя голяма радост, преди известно време ми попаднаха около двадесет и три листа писани от твоята собствена ръка и съдържащи разказ за семейството и живота ти до 1730 година, в които имаше и бележки, също писани от теб. Прилагам копие от тях, с надеждата, че ако си продължил разказа си до по-късен период, това може да послужи да бъдат събрани първата и втората части. А ако още не си написал продължението, надявам се че няма да отлагаш. Както знаем от проповедника, животът е несигурен; и какво ще каже светът, ако милият, човечен и щедър Бен Франклин лиши приятелите си и света от такава полезна и приятна творба; творба, която ще е полезна и забавна не на малък брой хора, а на милиони? Съчиненията от този род оказват много голямо влияние върху умовете на младите и никъде не е било по-голямо отколкото в случая с дневниците на нашия известен приятел. Те почти неусетно подтикват младите да решат да опитат да станат толкова добри и изтъкнати, колкото разказвача. Ако например, когато бъде публикуван, твоят разказ накара младежта (а аз не се съмявам, че ще успее да го направи) да бъде толкова трудолюбива и сдържана, колкото ти си бил на младини, каква благословия би била тази творба! Не познавам друг жив човек, нито дори мнозина взети заедно, които да могат до такава степен да насърчат духа на трудолюбие, ранно внимание към работата, пестеливост и въздържание у младите американци. Не че си мисля, че творбата не би имала други достойнства или не би принесла друга полза, съвсем не; но първото е толкова важно, че не се сещам за друго, което да се приближава по важност.”

След като показах предното писмо и съпътстващите го бележки на един приятел, получих от него следното:

 

Писмо от г-н Бенджамин Вогън Париж, 31 януари, 1783 година

Най-мили господине,

след като прочетох листовете с бележките с основните събития от живота ви, които ви бяха изпратени от вашия познат квакер, ви казах, че ще ви пиша относнo причините, поради които смятам, че ще бъде полезно да бъде завършен и публикуван разказът, каквото беше неговото желание. Известно време различни обстоятелства ми пречеха да напиша това писмо, и не знам дали си е струвало чакането; но понеже така се случи, че в момента съм свободен, чрез писането поне ще прекарам времето си с нещо интересно и поучително; но тъй като изразите, които съм склонен да използвам могат да обидят човек с вашите маниери, само ще ви кажа как бих се обърнал към кой да е друг човек добър и велик колкото вас, но не толова скромен. На такъв човек бих казал, Господине, изисквам историята на живота ви със следните мотиви: Историята ви е толкова забележителна, че ако вие не ни я предоставите, някой друг със сигурност ще го направи; и може би с такъв успех, че да причини толкова вреда, колкото полза би донесло вашето лично ръководство на тази работа. Освен това историята ви ще бъде един прозорец към вътрешното положение в страната ви, който в голяма степен ще привлече заселници с добродетелни и мъжествени умове. И като вземем предвид с какво усърдие хората търсят такава информация, както и колко надалеч се носи славата ви, не мога да си представя по-ефективна реклама от вашата биография. Всичко, което ви се е случило също така е тясно свързано с обичаите и положението на един народ във възход; и в това отношение не мисля, че писанията на Цезар или Тацит могат да бъдат по-интересни за човек, който истински се интересува от човешката природа и обществото. Но тези причини, господине, са незначителни в сравнение с възможностите, която вашата история ще отвори за създаването на бъдещи велики личности; и – в съчетание с вашата книга „Изкуството на добродетелта“ (която смятате да издадете) – за подобряване на чертите на характера на много хора, и съответно за увеличаване на щастието, както в обществото, така и у дома. По-точно, двете творби, които визирам, господине, ще се превърнат в благородно правило и ще послужат за пример за самоусъвършенстване. Училищата и други образователни институции постоянно работят на базата на кухи принципи и предлагат непохватна система, насочена към куха цел; но вашата система е проста, а целта – истинска; и докато родителите и младите хора не разполагат с други честни средства да оценят и да се подготвят за разумен път в живота, вашето откритие, че задачата е по силите на много хора, ще бъде безценно! Влиянието, оказано върху характера късно в живота, е не само влияние оказано късно в живота, но и слабо влияние. На младини придобиваме основните си навици и предразсъдъци; на младини взимаме решения свързани с професията, интересите и женитбата си. Младостта, следователно, е решаваща; дори образованието на следващото поколение се решава на младини; в младостта се формират обществения и личния характер; и тъй като животът върви от младост към старост, животът трябва да започне добре още от младостта, и особено преди да вземем решения относно най-важните неща. Но вашата биография не само ще учи на самоусъвършенстване, а на самоусъвършенстването на един мъдър човек; и най-мъдрият ще получи просветление и ще подобри напредъка си, ако види подробно описано поведението на друг мъдър човек. А и защо да лишаваме по-слабите от такава помощ, когато виждаме, че в това отношение расата ни от край време се лута в тъмнина, почти без водач? Затова, господине, покажете на синовете и на бащите, колко много може да се направи; и поканете всички мъдри хора да станат като вас, а всички други да бъдат мъдри. Като виждаме колко жестоко могат да се отнасят държавниците и воините към човечеството, и колко абсурдно могат да се държат изтъкнатите хора с познатите си, ще бъде поучително да се види увеличение в броя на хората с кротки, скромни обноски; и да стане ясно колко съвместимо е величието с непревзетото отношение и завидните постижения – с доброто настроение.

Малките лични преживявания, за които ще разкажете, също ще принесат значителна полза, тъй като преди всичко имаме нужда от правила за благоразумие в обичайните ни дела; и ще бъде любопитно да се види как вие сте се справял с тях. Ще бъде нещо като ключ към живота и ще разясни много неща, които би трябвало да бъдат обяснени по веднъж на всички хора, за да имат те възможност да станат мъдри чрез предвидливост. Нещото, най-сходно със собствения опит, е това да видим чуждият опит представен по интересен начин; вашето перо със сигурност ще постигне това; нашите работи и решения ще придобият дух на простота и важност, който със сигурност ще впечатли; и съм сигурен, че сте водил работите си по толкова оригинален начин, като че става дума за политическа или философска беседа; и кое е нещото, което повече от живота заслужава експерименти и систематичен подход (като вземем предвид важността и грешките му)?

Някои хора са били добродетелни на сляпо, други са правили фантастични преувеличения, трети са използвали разума си за лоши цели, но съм сигурен, че вие, господине, ще напишете с ръката си само неща, които са едновременно мъдри, практични и добри, вашият разказ за вас самия (защото приемам, че паралелът, който правя с г-н Франклин е валиден не само по отношение на характера, а и на личната история) ще покаже, че не се срамувате от никой произход; нещо, което е още по-важно, тъй като показвате колко малка роля играе произходът при постигането на щастие, добродетел и величие. Също така, тъй като никоя цел не бива постигната без употребата на средства, ще открием, господине, че вие сам сте съставил плана, чрез който станахте значим; но в същото време можем да видим, че макар и резултатът да е превъзходен, средствата са толкова прости, колкото мъдростта може да ги направи; тоест, такива, които зависят от природата на нещата, добродетелта, мисълта и навика. Друго нещо, което вашият разказ ще покаже, е това колко удачно е всеки човек да чака момента, в който ще се появи на световната сцена. Тъй като сетивата ни са до голяма степен фокусирани върху настоящия момент, сме склонни да забравяме, че ни предстоят други моменти след настоящия, и съответно, че човек трябва да избира поведение което приляга на животa в неговата цялост. Изглежда, че вашият подход е бил приложен към живота ви и отделните негови моменти са били изпълнени със съдържание и удоволствие, вместо да бъдат измъчвани от глупаво нетърпение или съжаления. Този вид поведение е лесно за тези, които опитват да постигнат добродетел чрез примера на други велики мъже, за които търпението често е характерно. Вашият събеседник квакер, господине (тук отново ще предположа, че адресатът на писмото ми прилича на д-р Франклин), ви хвали за пестеливостта, усърдието и умереността ви, за които смята, че са пример за подражание за всички млади хора; но намирам за учудващо, че е забравил вашите скромност и себеотдайност, без които никога не бихте могли да дочакате издигането си или да се чувствате удобно преди това; което е голям урок илюстриращ нищетата на славата и колко е важно да регулираме умовете си. Ако този ваш събеседник познаваше репутацията ви толкова добре колкото аз я познавам, щеше да ви каже, Вашите предишни писания и мерки ще привлекат внимание към биографията ви и „Изкуството на добродетелта“, а от друга страна вашите биография и „Изкуство на добродетелта“ ще привлекат внимание към тях. Това е едно предимство, което съпътства многостранния характер, и което увеличава ефекта на всичко свързано с него; и е толкова по-полезно, доколкото може да се предположи, че повече хора имат нужда от средства да подорбят умовете и характерите си, отколкото имат нужда от време и желание. Но има и още една заключителна причина, господине, която ще покаже ползата от записването на вашия живот като проста биография. Този род писания изглежда малко е загубил популярност, и въпреки това е много полезен; и вашият разказ може да е особено полезен, тъй като ще позволи сравнение с животите на различни обществени главорези и интриганти, и с абсурдни монашески самомъчители или суетни литературни дребнавци. Ако насърчи писането на други съчинения подобни на вашето и накара повече хора да живеят живот, който заслужава да бъде описан, ще бъде по-ценно от всичките животописи на Плутарх взети заедно. Мили д-р Франклин, тъй като се уморих да си представям въображаем образ, който във всяко отношение съответства на един единствен човек на света, без да му отдам заслужената похвала, ще приключа писмото си с лично обръщение към вас. Искрено желая, мили господине, да откриете на света чертите на истинския си характер, тъй като обществените брожения (става дума за Американската война за независимост, 1775 – 1783 г., б.пр.) биха могли иначе да го засенчат или очернят. Като вземем предвид голямата ви възраст, предпазливия ви характер и особеният ви начин на мислене, изглежда малко вероятно предположението, че някой друг може да е достатъчно запознат с фактите от живота ви или с намеренията на ума ви. Освен всичко това, настоящата голяма революция непременно ще насочи вниманието ни към автора й, и тъй като се твърди, че принципите й са добродетелни, ще бъде много важно да се покаже, че такива принципи в действителност са й повлияли; и тъй като вашият характер е първият, който ще бъде подложен на подробно обследване, е удачно (дори само заради резултата, който ще произведе върху огромната ви и надигаща се страна, както и върху Англия и Европа) той да остане завинаги неопетнен. Винаги съм твърдял, че за да се увеличава човешкото щастие е нужно да се докаже, че дори в настоящия момент човек не е зло и отвратително животно; и още повече, да се докаже, че добрите напътствия могат да го направят много по-добър; и до голяма степен по същата причина с нетърпение очаквам да видя утвърдено мнението, че сред човешката раса има почтени хора; иначе, в момента, в който сметнем всички за безнадеждни, добрите хора ще спрат да правят усилия, смятани за безсмислени и може би ще почнат да мислят как да докопат своя дял в битката на живота, или поне как да направят живота удобен най-вече за себе си. Затова, мили господине, захванете се с тази работа възможно най-бързо: покажете се толкова добър, колкото сте добър; толкова въздържан, колкото сте въздържан; и преди всичко, докажете, че сте човек, който от детството си обича правдата, свободата и съгласието concord, по начин, който показва, че действията ви от последните седемнадесет години от живота ви са естествени и последоветални. Нека англичаните бъдат принудени не само да ви уважават, а дори да ви обичат. Ако започнат да мислят добро за хора от вашата страна, ще се приближат до това да мислят добро за страната ви; а когато вашите сънародници видят, че англичаните мислят добро за тях, това ще ги приближи до това да мислят добро за Англия. Разширете хоризонтите си още повече; не се ограничавайте с англоговорящите, но след като вече сте се погрижил за толкова много въпроси от политиката и природата, помислете за подобряването на цялото човечество. Тъй като не съм чел нищо от живота, за който говорим, а само познавам човека, който го е изживял, говоря донякъде наслуки. Въпреки това съм сигурен, че животът и трактатът, който споменах (върху “Изкуството на добродетелта”), непременно ще отговорят на основните ми очаквания; още повече, ако вземете мерки да нагодите тези творби към по-горе изразените възгледи. Но дори да се провалят във всичко на което един ваш въодушевен почитател се надява, поне ще сте написал съчинения, които ще занимават човешкия ум; а който намери начин да достави невинно удоволствие на хората, е добавил нещо към светлата страна на живота, който иначе е твърде помрачен от тревога и твърде наранен от болка. Затова, с надежда, че ще се вслушате в молитвата отправена към вас в това писмо, мили господине, моля да се нарека ваш, и т.н.

Подпис, Бендж. Вогън

4.За малките неща

Някой може да помисли, че не си струва да се мисли за тези дреболии*, или да се споменават; но може би няма да порицае жестоко тези, които отделят известно внимание на тези привидно незначителни въпроси, след като вземе предвид, че макар и прахът, който ще влезе в очите на един човек или в един магазин във ветровит ден, да не е от голямо значение, все пак големият брой случаи в един многолюден град и честото им повторение придава на проблема тежест и значимост. Човешкото щастие е резултат не толкова на случаи на голям късмет, които рядко ни сполетяват, колкото на малки ежедневни удобства. Така ако научиш беден млад човек как да се бръсне и да си поддържа бръснача в ред, може би ще допринесеш повече за щастието в живота му, отколкото ако му дадеш хиляда гвинеи. Парите може скоро да бъдат похарчени оставяйки само съжалението, че са били прахосани за глупости; но в другия случай на него му се спестява честото раздразнение от чакането при бръснари, от понякога мръсните им пръсти, лош дъх и тъпи бръсначи; бръсне се в най-удобното за него време и ежедневно изпитва удоволствието, че това става с добър инструмент. С такива размишления наум си позволих предните няколко страници, надявайки се, че може би ще се намерят в тях хрумвания, които по едно или друго време могат да бъдат полезни на един град*, който обичам, и в който живях щастливо много години, а може би и на някои от нашите градове в Америка.

(*В предшестващите параграфи Франклин разказва за някои проблеми с праха, калта и осветлението по улиците на Лондон, предлага съвети за тяхното решаване, и споделя опит от успешното разрешаване на някои от тях във Филаделфия – б.пр.)

5.Как се научих да пиша и за ползата от това умение

След известно време един хитроумен търговец, г-н Матю Адамс, който имаше хубава колекция от книги, и който често посещаваше нашата печатница, ме забеляза и ме покани в библиотеката си, и много любезно ми заемаше книгите, които избирах да чета. По това време се увлякох по поезията и написах някои къси стихотворения. Брат ми, мислейки, че може да изкара нещо от това, ме насърчаваше, и ми поръчваше от време на време да композирам балади. Една се казваше „Трагедията при фара“ и съдържаше историята на удавянето на Капитан Уъртилейк с двете му дъщери. Другата беше моряшка песен за залавянето на пирата Тийч (или Блекбиърд). Бяха окаяни произведения, в стила на баладите от Гръб стрийт, и щом бъдеха отпечатани, той ме изпращаше да ги продавам из града. Първата се продаваше чудесно, тъй като събитието се беше случило наскоро и беше се вдигнала голяма шумотевица. Това поласка суетността ми, но баща ми ме обезкуражи, като се подигра на творбите ми и ми каза, че стихописците обикновено са просяци. Така че ми се размина да стана поет, най-вероятно лош. Но тъй като писането в проза ми е било много полезно през живота, и беше основно средство за издигането ми, ще ти разкажа как и в каква ситуация натрупах малкото умения, които имам в тази област.

Имаше още един младеж в града, който обичаше да чете. Казваше се Джон Колинс и бяхме близки приятели. Понякога спорехме, много обичахме дебатирането и имахме голямо желание да се оборим един друг. Тази полемична нагласа, между другото, има склонността да се превръща в лош навик и прави хората изключително неприятна компания поради противоречията, които са нужни за прилагането й на практика. И по този начин, освен че вкисва и разваля разговора, води до отвращение и – може би – вражди, където би могло да има приятелство. Прихванах я докато четях бащините си книги за религиозни спорове. Оттогава съм забелязал, че разумните хора рядко имат такава нагласа, освен адвокати, хора, които са били в университет, и всякакви хора отраснали в Единбург.

По един или друг начин, веднъж закачихме въпроса дали е правилно жените да бъдат образовани, и какви са техните способности да се учат. Той смяташе, че не е правилно, и че по природа не им се отдава. Аз бях на противоположното мнение, може би донякъде за спора. Той беше по природа по-изразителен, имаше изобилие от думи под ръка, и ми се струваше, че понякога ме притиска повече с красноречивостта си, отколкото със силата на аргументите си. Тъй като се разделихме без да сме приключили разговора и нямаше да се видим известно време, аз седнах и поставих аргументите си на хартия, преписах ги, и му ги изпратих. Три или четири писма бяха изпратени от всяка страна, когато баща ми случайно намери книжата ми и ги прочете. Без да влиза в спора, той използва случая да ми говори за начина ми на писане. Отбеляза, че въпреки че превъзхождам антагониста си по правопис и пунктуация (което дължах на печатницата), изоставах по елегантност на израза, по структура и яснота, в което той ме убеди с няколко примера. Видях, че забележката му бе справедлива и оттогава почнах да отделям повече внимание на начина си на писане, и реших да опитам да го подобря.

По това време попаднах на странен брой на списанието Спектейтър (the Spectator, “наблюдател”, б. пр.). Беше третият. Преди това не бях виждал нито един брой. Купих го и го прочетох много пъти и бях очарован от него. Бях на мнение, че начина на писане е отличен и реших – ако мога – да го имитирам. С тази мисъл наум, взех някои от статиите, загатнах в кратка бележка смисъла на свяко изречение, оставих ги настрана за няколко дни и след това, без да гледам в книгата, се опитах, използвайки бележките си, да пресъздам статийте, като изразя смисъла на всяко изречение обширно и в пълнота, както в оригинала, с каквито подходящи думи ми попаднат. След това сравних моя Спектейтър с оригинала, открих някои от грешките си и ги поправих. Но открих, че нямам богат речник, или умение да си припомням и използвам думи, което – помислих си – нямаше да е проблем, ако бях продължил да създавам стихове, тъй като постоянната нужда от думи с едно и също значение, но с различна дължина – за да отговарят на ритъма, или с различно звучене – за римата, щеше да ме принуди постоянно да търся разнообразие, а и щеше да ме кара да запаметя това разнообразие, и да го овладея. Затова взех някои разкази и ги обърнах в стихове, а след време, когато бях позабравил до голяма степен прозата, ги преведох обратно. Понякога разбърквах колекцията си от бележки и след няколко седмици се опитвах да ги подредя по правилния начин преди да започна да пиша пълните изречения и да пресъздавам статиите. Целта на това беше да науча метод за организиране на мислите. Чрез сравнение на работата ми с оригинала открих много свои грешки и ги поправих, но понякога с удоволствие си въобразявах, че в някои дреболии съм имал достатъчно късмет да подобря начина на изразяване и това ме насърчи да мисля, че може би с времето ще се науча да пиша на английски поносимо, което беше голяма моя амбиция. Времето за тези упражнения и за четене беше през нощта, след работа, или преди да започна сутрин, или в неделя, когато нареждах нещата, така че да съм сам в печатницата, като се опитвах да избягвам, доколкото мога, обичайното присъствие на богослужение, което баща ми изискваше от мен, докато се грижеше за мен, и което все още считах за задължение, въпреки че нямах възможност – както ми се струваше – да отделя време, за да го практикувам.

***

По горе-долу това време се надигна вик за хартиени пари сред хората, тъй като в провинцията имаше само петнадесет хиляди паунда, и това скоро щеше да намалее. Богатите жители бяха против увеличение, тъй като бяха против всякакви хартиени пари, от страх, че ще се обезценят, както се беше случило в Нова Англия, което би било в ущърб на кредиторите. В нашето Хунто бяхме обсъдили този въпрос, като аз се бях застъпил за увеличение, понеже бях убеден, че малката сума отпечатана през 1723 беше оказала много добро влияние като увеличи търговията, заетостта, и броя на жителите на провинцията, защото сега виждах, че всички стари къщи имаха обитатели, а и се строяха много нови; а си спомнях как, когато за пръв път се разходих из улиците на Филаделфия ядейки ролото си, видях табели „Дава се под наем“ на повечето къщи на Уолнът стрийт между Втора улица и Фронт стрийт; и също на много други на Честнът стрийт и други улици, което тогава ме накара да мисля, че обитателите на града го напускат един след друг.

Споровете ни на тази тема дотолкова ме погълнаха, че написах и отпечатах анонимен памфлет наречен „Естеството на хартиените пари и нуждата от тях“. Беше добре приет от обикновените хора като цяло; но богатите не го харесаха, защото увеличи и усили настояванията за повече пари, и тъй като така се случи, че те нямаха сред тях писатели, които да могат да му отговорят, съпротивата им отслабна и точката беше приета с мнозинство в Камарата. Приятелите ми там, които сметнаха, че съм им бил от полза, намериха за удачно да ме възнаградят като ми възложат отпечатването на парите; много доходна работа и голяма помощ за мен. Това беше още една полза, която умението да пиша ми донесе.

6.За Сократовия метод

Докато се опитвах да подобря езика си попаднах на английска граматика (мисля, че беше тази на Гринуд), в края на която имаше два малки откъса илюстриращи двете изкуства реторика и логика, като вторият завършваше с пример за спор по Сократовия метод. Малко след това придобих „Спомени за Сократ“ (Memorabilia) на Ксенофонт , където се намираха много примери на същия метод. Методът ме плени, възприех го, спрях с директните си противоречия и положителната аргументация, и се превъплътих в смирен, задаващ въпроси и съмняващ се човек. И тъй като по това време от четене на Шафтсбъри и Колинс наистина бях почнал да се съмнявам в някои точки от релегиозната ни доктрина, този метод ми се стори най-безопасен за мен самия и много притеснителен за тези, срещу които го използвах. Затова ми доставяше голямо удоволствие, използвах го постоянно, и станах експерт и много умел в това да подвеждам дори хора превъзхождащи ме по знания да направят признания, чиито последствия не можеха да предвидят, и които ги оплитаха в трудности, от които не можеха да се измъкнат, и по този начин печелех победи, които нито аз, нито каузата ми заслужавахме. Продължих с този метод няколко години, но постепенно го оставих, като запазих само навика да се изразявам със скромна неувереност и никога да не използвам думи като със сигурност, без съмнение, или други, които създават впечатление за утвърдително мнение, когато предлагам неща, които могат да бъдат оспорени, а вместо тях да казвам, струва ми се, или на мнение съм, че нещо е така и така; намирам че, или мисля, че е така и така, поради тази и тази причина; или въобразявам си че е така, или, така е, ако не се лъжа. Този навик, вярвам, ми е бил много полезен, при случаи, когато е трябвало да налагам мненията си и да убеждавам хора в мерки, които съм подкрепял по едно или друго време. И тъй като основните цели, към които човек се стреми в разговор са да информира или да бъде информиран, да достави удоволствие или да убеди, ми се ще разумните и добронамерени хора да не намаляват способността си за добри дела като възприемат утвърдителен, безпрекословен маниер, който рядко успява да не отврати, има склнонността да предизвиква съпротива, и напълно се проваля в постигането на всички цели на разговора, т.е. даването и получаването на информация или удоволствие. Защото, ако искаш да информираш, утвърдителен или догматичен начин на изразяване може да предизвика противоречия и да възпрепятства искреното внимание. Ако искаш да бъдеш информиран и подобряван от чуждото знание, и все пак се изразяваш като човек здраво придъжащ се към настоящото си мнение, скромните и разумни хора, които не обичат спорове, най-вероятно ще те оставят да живееш необезпокояван в заблудата си. И по този начин рядко ще можеш да доставиш удоволствие на слушателите си или да убедиш тези, чиято подкрепа ти е нужна. Поуп мъдро отбелязва

“Учи хората, като че не го правиш,

и им предлагай нещата, които те не знаят, като забравени“

и още препоръчва:

„Да говориш, макар и сигурен, привидно с неувереност“

И би могъл да съчетае с този стих един, който е съчетал с друг, според мен, по-несполучливо,

„Защото липсата на скромност е липса на разум“

Ако попиташ, защо по-несполучливо? трябва да повторя стиховете,

“Нескромните слова нямат оправдание,

защото липсата на скромност е липса на разум“

Но не е ли липсата на разум (когато човек има нещастието да му липсва) някакво оправдание за липсата му на скромност? И не биха ли били тези стихове по-добре сложени така?

“Нескромните слова намират само едно оправдание,

че липсата на скромност е липса на разум“

Това, обаче, трябва да предам на по-разумните за преценка.

Каймер и аз живеехме в доста добри, близки отношения, и се разбирахме порядъчно добре, защото той не подозираше нищо за започването на бизнеса ми. Той пазеше голяма част от стария си ентусиазъм и обичаше да спори. По тази причина имахме много диспути. Обработвах го със Сократовия метод и толкова често го бях подлъгвал с въпроси привидно много отдалечени от всичко, което объждахме, но всъщност постепенно водещи до темата, и го бях вкарвал в трудности и противоречия, че накрая стана смехотворно предпазлив и едва ми отговаряше дори на най-обикновените въпроси без да попита първо, „Какво искаш да заключиш от това?“ Но това го накара да придобие такова добро мнение за способностите ми да орповергавам, че сериозно ми предложи да съм му съдружник в един негов проект за започване на нова секта. Той щеше да проповядва ученията, а аз щях да оборвам всички противници. Когато започна да ми обяснява ученията, подигнах възражения по няколко трудни въпроса, за да мога да се наложа и да прокарам някои от собствените си доктрини.

7.За черногледците

Във всяка страна има черногледци, които винаги предвещават края й. Един такъв живееше във Филаделфия по онова време; изтъкнат човек, възрастен, с мъдро изражение и много сериозен начин на говорене; казваше се Самюел Микъл.Този джентълмен, когото не познавах, спря един ден пред моята врата, и ме попита дали не съм младият човек, който наскоро е отворил печатница. След като получи положителен отговор, той каза, че съжалява за мен, защото това било скъпо начинание, и съм щял да си загубя парите; защото Филаделфия отивала надолу, хората вече били полу-разорени, или почти разорени; всички знаци, че нещата вървят добре, като увеличаващите се наеми и строителството на нови сгради, били фалшиви, според неговите сигурни сведения; защото те били – всъщност – сред нещата, които щели скоро да ни съсипят. И ми разказа в такива подробности за съществуващи несгоди и за такива, които скоро ще съществуват, че ме остави полу-меланхоличен. Ако го бях срещнал преди да започна с бизнеса си, сигрно никога не бих се захванал. Този човек продължи да живее в това разпадащо се място и да декламира в този дух, отказвайки в продължение на много години да купи къща там, защото всичко отивало към края си; в края на крайщата имах удоволствието да го видя да купи къща за пет пъти повече пари, отколкото би дал, ако бе я купил, когато започна да кряка с черните си предсказания.

 

Източник: http://tropcho.wordpress.com/tag/%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0...