АНОТАЦИЯ

Това са думите, с които Влад Пашов осветлява разглежданата от него тема:

„За преминаване на душите през планетните сфери малко е писано, говорено в окултната литература. То е едно учение на древноегипетската окултна наука. Учителят само споменава за него, което значи, че го признава за правилно учение, част от окултната наука. Щайнер може би единствен в съвременната окултна литература говори малко по-подробно по този въпрос и то една година преди заминаването си. Следващото изложение на този въпрос в основната линия съм взел от него, попълнено с някои мисли от Учителя.

Учителя казва: След като напусне тялото, човешкото същество преминава през планетните сфери. Това преминаване през планетните сфери египтяните са го наричали странствуване на душите или трансмигриране.”

ПЪТУВАНЕ НА ДУШАТА СЛЕД СМЪРТТА - ПРЕМИНАВАНЕ ПРЕЗ ПЛАНЕТНИТЕ СФЕРИ –  ТРАНСМИГРИРАНЕ

Из ЖИВОТЪТ СЛЕД СМЪРТТА НА ФИЗИЧЕСКОТО ТЯЛО, ИЗГРЕВЪТ, 18 том, стр. 470-486, (Преминаване през планетните сфери, 2-ра  част), Влад Пашов (по Щайнер и Учителя)

„След като напусне физическото тяло, човек преминава през планетните сфери, като почва пътешествието си от сферата на Луната, най-близка до Земята сфера, и завършва със сферата на Сатурн, след което слиза отново на Земята за ново въплъщение.”  Учителя

1. ЗЕМЯТА В ЦЕНТЪРА НА СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА*

Като се говори за планетните сфери, има се предвид Птолемеевата система, според която Земята е в центъра на Слънчевата система и другите планетни сфери я обкръжават. Най-близка до Земята е Лунната сфера. След това  идват сферите на Меркурий, на Венера, на Слънцето, на Марс, на Юпитер, на Сатурн, Уран, Нептун, Плутон, след което кръгът на зодиакалните съзвездия.

Изображение от 16-ти век на геоцентричната вселена

Източник: archive.org/details/cosmographiapetr00apia

Страница от книгата Космография (1553), Cosmographicus Liber (1524) на немския математик, астроном и картограф Петър Апиан - Petrus Apianus (1495-1552)

Художествено представяне (от 17-ти век) на геоцентричния модел**

Илюстратор: Loon, J. van (Johannes), 1611-1686

Фигурата показва зодиакалните знаци и Земята в центъра на Слънчевата система според модела на Птолемей (публикувана е в книгата Harmonia Macroscomica, 1660)

2. ПЛАНЕТНИТЕ СФЕРИ

Обикновено е прието да се мисли, че онзи свят е едно състояние и се намира тук, прониква физическия свят. Това е вярно, но Учителя казва още: Невидимият свят не е само едно състояние, но е и едно място. И казва още, невидимият свят има своя физическа страна, както и физическият свят има своя духовна страна. И като говори за физическата страна на духовния свят, той казва, че тя се простира в сферата на планетите, а физическата страна на Божествения свят е в Слънцето.

За окултната наука планетите и звездите не са само това, което ние виждаме с нашите очи. Всеки посветен вижда на мястото, където ние виждаме планетите и звездите, цяло общество от възвишени духовни същества, поставени в недрата на духовната вселена и заемащи точно мястото, където се намират физическите планети. С други думи казано: зад тези физически планети и звезди, съществуват духовни такива, които се обитават от възвишените духовни същества.

На Земята човек е едно земно същество, а след смъртта той е едно небесно същество между многото такива.

3. В СФЕРАТА НА ЗЕМЯТА

В момента на смъртта човек принадлежи още на земната сфера. Той вижда Земята с различните материали, от които е съставена. След като напусне тялото и навлезе в космичното пространство, това, което знае от Земята на физическия свят, изгубва всякакво значение за него. Всичкото това диференциране на материята, което ние познаваме на Земята, изчезва за него. Тогава всички твърди тела стават за него елемента „Земя” и тогава човек вижда само познатите на древните четири елемента: Земя, вода, въздух и огън.

И така, в момента на смъртта, и малко след това, човек живее в сферата на четирите елемента - Земя, вода, въздух и огън. Това са четирите стихии на природата, проявени в четирите етерни области. След това преминава в сферата на космичната интелигентност.

4. В СФЕРАТА НА КОСМИЧНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ

В момента, когато човек е минал през вратата на смъртта и е станал едно с вселената, се явява една гледка, която не е гледка на смъртта, а гледка на огромната вселена, изпълнена с мисълта на Великата космична разумност. Цялата вселена става тогава за очите на миналия през вратата на смъртта една вселена, изпълнена с мислите на Бога, които живеят и се движат в глъбините на безкрайното пространство. Целият изглед на пространството ни открива, че влизаме в света на космичната мисъл. В тези космични мисли всичко е живо и в движение. Но човек не вижда никакви същества, а само мислите на Великата разумност, които изпълват цялото пространство.

Тази сфера е проникната и оживотворена от космичната мисъл, и от мисълта на всички възвишени същества, и от мислите на всички човешки същества.

В тази сфера на космичната интелигентност човек живее няколко дена след своята смърт. Тези мисли от световете идват, така да се каже, като облаци. От всички тези мисли, които изпълват космичното пространство и се движат като облаци, които минават и заминават, има един облак, който особено изпъква и привлича вниманието на човека, току-що напуснал земния свят. Това е облакът от мисли от последното земно съществуване на човека. То е вписано, както и всички други, в интелигентността на световете, в живата книга на природата. Тогава човек вижда своя собствен живот като една огромна панорама, която трае няколко дена - два до три дена. Тези дни са малки на брой, но богати на съдържание - със съдържанието на един земен живот.

В тази област човек прекарва няколко дена, където преживява в обратен ред своя земен живот.

Тази панорама, това, което е вписано в паметта на природата, става от ден на ден все по-слабо и малко по-малко тази картина се заличава и изчезва в космичното пространство. След тези няколко дни, през които заминалият съзерцава панорамата на своя земен живот в безкрайното космично пространство, идва един момент, в който панорамата заедно с космичното пространство изчезва. От това човек преживява един неописуем страх, страх да не се изгуби, да не изчезне и самия той, заедно с панорамата и космичното пространство, в което той се съзнава, че съществува. В този момент човек остава като в тъмнина, всичко около него изчезва, никакъв образ, никаква светлина няма.

И в тази тъмнина, в това безизходно положение човек почва да чува Космичното Слово да му говори. В този говор той различава гласа на Бога, който му говори и му дава наставления, за да може да използува опитностите на своя току-що завършен земен живот, Най-после постепенно проблясва светлина в съзнанието му и човек почва да различава образа на възвишените същества около себе си, от които идваха мислите, които виждаше и Словото, което чуваше.

Когато премине през областта на космичната интелигентност, човек постепенно навлиза в сферата на космичните същества, която е същевременно сфера на звездите и почва своето пътешествие през звездното небе, през планетните сфери.

5. В ТЪМНАТА ЗОНА

Между физическия и духовния свят има една тъмна зона, а между духовния и Божествения свят има една ледена област, съставена от грамадна електрическа енергия.

Преди да влезе в сферата на Луната, според Учителя, човек трябва да премине, както казах, една тъмна зона, която отделя земната сфера, респективно етерния свят от духовния свят, където са разположени планетните сфери. И тази тъмна зона не е пуста, а е населена със същества, враждебно настроени към човека. Затова Учителят казва, че за да премине тази зона, човек трябва да има водач, трябва да има и светлина. За тази област се отнася мисълта на Учителя: „В първо време, като се освободи от тялото, душата се чувства голяма, необятна. Това е моментът, когато влиза в космичното пространство и се среща с мислите, които изпълват това пространство. Но веднага я подгонват неприятели, тя започва да бяга и се смалява толкова много, че става невидима и се изгубва в пространството. След като премине тъмната зона, душата преминава в сферата на Луната.”

6. В СФЕРАТА НА ЛУНАТА

В Лунната сфера човек се среща със същества, които са много подобни на него. Това са съществата, с които човек някога, в далечното минало, преди Луната да се е отделила от Земята, е бил свързан. Тези същества са били първите учители на нашето земно човечество и са донесли на човека първичната Божествена Мъдрост. Те са от най-долния чин на ангелската йерархия, наречени ангели в християнския езотеризъм. Наричат ги още духове на живота, които са завършили своето човешко развитие през Лунния период. Това са първите космични същества, които човек среща няколко дни след смъртта си. Времето, което човек е живял при тези Лунни същества, съставя един нов живот, който е свързан с напълно определена връзка с изминалия земен живот. Животът в сферата на Луната е реален, а не въздухообразен.

• Човек преживява седемгодишните периоди на земния си живот

…когато човек преминава през Лунната сфера, той преживява отново земния си живот в течение на една трета време от земния живот. И че това преживяване на изтеклия земен живот почва от момента на смъртта до момента на раждането.

Окултната наука разделя земния живот на човека на периоди от по 7 години приблизително, като всеки един период се намира под влиянието на една от планетните сфери, което значи, че в течение на тези периоди, силите на тази планетна сфера са най-активни и доминиращи в живота на човека.

Така животът на човека от раждането до седмата година, когато се сменят зъбите, е под влиянието на Луната. От 7-ма до 14-та година е под влияние на Меркурий, когато в човека се пробужда умът и тогава децата са най-активни. От 14-та до 21-та година живота е под влияние на Венера. Тогава е пубертетът и човек преживява физическата любов. Периодът от 21 до 42 година е под влиянието на Слънцето, когато човек е вече възмъжал и е в силата си. От 42 до 49 година животът е под влиянието на планетната сфера на Марс. От 49 до 56 година животът е под влиянието на Юпитер и от 56 до 63 година животът е под влиянието на Сатурн.

След смъртта, когато човек в Лунната сфера преживява отново своя земен живот, той вижда как в различните периоди на този живот са се изявявали силите на различните планетни сфери и сега, съзерцавайки картините на този живот, в тях вижда да му се разкриват в съответни периоди мистериите на различните планетни сфери. Така в първия период той вижда и преживява мистериите на Луната и разбира как тези мистерии са се изявили в неговия живот. От 7 ÷ 14 година той преживява мистериите на Меркурий и вижда как чрез тези мистерии са се изливали силите на Меркурий в неговия живот и са стимулирали неговото умствено развитие. В периода от 14 ÷ 21 годишна възраст той преживява мистериите на Венера, когато му се разкриват тайните на земната любов. Тук той преживява дълбоките причини, които са пораждали в живота му различните родове любовни чувства, които е изпитвал през време на земния си живот. И в периода от 21 ÷ 42 годишна възраст той преживява мистериите на Слънцето, които са най-величествени и тържествени. В периода от 42 ÷ 49 година той преживява мистериите на Марс и му се разкриват дълбоките подбуди на неговата воля в различни направления на живота. В периода от 49 ÷ 56 година му се разкриват мистериите на Юпитер и вижда откъде са идвали онези дълбоки стимули на неговата мисъл. Най- после в периода от 56 ÷ 63-годишна възраст му се разкриват мистериите на Сатурн. В тези мистерии му се разкрива цялото негово минало, не само в току-що преживяния живот, но на много животи назад и той вижда дълбоките причини, които са формирали неговия живот в едно или друго прераждане. Когато човек замине от Земята по-млад и не преживее периода от 56 ÷ 63 година, той не може да проникне в мистериите на Сатурн, не може да види своите минали съществувания, и дълбоките причини на своите земни съществувания. След 63-та годишна възраст човек преживява вече мистериите на извънсатурновите планети Уран, Нептун и Плутон и др., които свързват нашата Слънчева система с други системи на галактиката и водят до по-дълбоки преживявания.

Схема от книгата ГРАЖДАНИ НА КОСМОСА, Разгъването на живота от зачатие през смърт до прераждане, Бъредин Джоселин

Така съзерцавайки в Лунната сфера периодите на своя живот, човек вижда как Космосът е работил върху него и е обуславял неговия живот и вижда дълбоките съотношения, които съществуват между различните части на космоса, респективно различните йерархии в различните периоди в живота на човека. Във всеки един период от земния живот действуват различни същества от ангелската йерархия, в зависимост от периода.

Така в първия период човек познава действието на ангелите, които са свързани с Лунната сфера. Те ръководят хората от едно прераждане в друго. Във втория период от 7 ÷ 14 година човек вижда да действуват силите на арахангелите, които събуждат човешкия ум и същевременно нагласяват индивидуалната карма с народната карма. В третия период човек вижда действието на Началствата, които обитават сферата на Венера и нагласяват човешката карма във връзка с кармата на цялото човечество в дадена епоха. В четвъртия период човек преживява мистериите на Слънцето и влиза във връзка с Властите, Силите и Господствата.

• Човек преживява реално и интензивно земния си сънен живот

Сънният живот възкръсва в Лунната сфера и него човек преживява там. Възможността за тази опитност ни е дадена от ангелите, които вливат в нас своя живот, който живеят заедно с нас. Благодарение на тях ние можем отново да преживеем нощните часове, които през време на земното ни съществуване оставаха несъзнателни. Сега в Лунната сфера човек действително ги преживява отново и това преживяване е изпълнено със сила и реалност. Така че животът, който човек преминава през Лунната сфера, се чувства по един много по-интензивен начин, по-субстанционален вътрешно, по-реален, отколкото земното ни съществуване. Земното ни съществуване изглежда като сън пред живота ни в Лунната сфера.

• Човек преживява причиненото на другите страдание

През земния си живот човек е извършил както добри, така и лоши дела. След смъртта си със сбора от всички тези дела, които са включени в неговото същество, той се явява най-напред в Лунната сфера пред ангелите. Те преценяват всяко негово действие какво отношение има към световната икономика. Те определят до каква степен всяко добро или лошо дело е в отношение към цялата Вселена.

След смъртта си човек разгръща своя живот в цялата огромност на Вселената. Тогава сам той става космос. Той чувства космоса като свое тяло и изпитва моралното действие на това, което през време на неговия земен живот е било нещо външно. Да допуснем, че през време на земния си живот един човек е ударил друг човек и му е причинил както физическа болка, така и морално страдание. След смъртта, когато човек е вече на Лунната сфера и животът му е проникнат от живота на ангелите, той изживява отново това, което е изпитал в момента, когато е ударил своя ближен. В момента на удара, той може би не изпитва страданието, което е причинил на другия. Но сега в Лунната сфера той изпитва това, което другият човек е изпитал в момента, когато го е ударил. Сега в Лунната сфера човек изпитва физическата болка и моралното страдание на пострадалия. Човек възстановява в съзнанието си своята дейност, но не както го извършил или е мислил да го извърши, но както другият го е почувствал.

Така в течение на един период, който обхваща една трета от изминалия земен живот, човек преживява отново всичко, което е мислил и вършил на Земята, но така, както другите същества, към които е било насочено, са го почувствали. Ангелите са тези, които му показват неговите минали дела. И това ново преживяване на живота става по обратен ред - от момента на смъртта, до момента на раждането. Преживяването на миналия живот в сферата на Луната, което е равно на една трета от земния живот, е зародиш на това, което трябва да се реализира в следващото земно съществуване, то е зародиш на кармата за следващото въплъщение.

• Човек научава как делата му въздействат върху другите и поема обещание да възстанови нарушеното космично равновесие

През време на живота в сферата на Луната човек се научава да чувства вътрешно как неговите дела са действали върху неговите ближни. Тогава от глъбините на неговото същество се повдига едно мощно обещание да поеме върху себе си всичко онова, което той е причинил на другите. Човек пожелава да поеме този товар, за да възстанови нарушеното космично равновесие. Чрез това решение да осъществи своята съдба, съобразно с последствията от своите дела, от своите земни мисли, чувства и желания, човек сам приключва фазата на преминаването на земния си живот. Когато тази фаза е приключила до момента на неговото раждане и човек без всякакъв страх е дал обещание да изправи всичко, за да възстанови нарушеното космично равновесие, той е вече узрял, за да може да влезе в следващата сфера - в сферата на Меркурий.

• Човек се прочиства от грешките (последствията от лошите дела)

Тогава човек е принуден да изостави в Лунната сфера всичко, чрез което той е предал на Вселената, респективно на своите ближни, да изостави последствията на своите лоши дела. И понеже те са втъкани в неговото същество, той е принуден да изостави в Лунната сфера цяла една част от самия себе си, защото човек представя едно единство, в което се включват всичките му действия, които той е вършил. Да изоставим злото, което сме извършили, значи да се разделим от една съставна част от нашето естество. Защото от Лунната сфера ние не можем да излезем с друго, освен с доброто, което сме вършили спрямо Вселената, респективно спрямо своите ближни.

В Лунната област човек изоставя всички свои морални петна, той е свободен от злото в себе си.

Всичкото това преживяване в сферата на Луната действува като една духовна баня, която освобождава човека от грешките, чрез които той е причинил страдание на другите. То е един вид като изповед, след което човек поема обещание да изправи всичко и го заличава от съзнанието си.

7. В СФЕРАТА НА МЕРКУРИЙ

Така че при влизането в сферата на Меркурий, човешката форма е повече или по-малко пълна, в зависимост от това добро или зло е вършил човек. Колкото повече зло е вършил човек, толкова по-осакатен влиза в сферата на Меркурий.

Когато човек влезе в сферата на Меркурий, той се среща с още по-възвишени същества от тези на Луната, които в християнския езотеризъм се наричат архангели.

Когато човек преминава през сферата на Меркурий, той започва да разбира колко много физическото и моралното се взаимно проникват в света на звездите.

Архангелите освобождават тука човека от духовните причини и резултати на болестите, които са резултат на човешката мисъл.

• Човек се прочиства от духовните причини, които пораждат болестите

С моралните петна, които човек носи със себе си от Земята, не може да влезе в небесния свят и той ги оставя, така да се каже, отсам неговия праг, както видяхме в Лунната област, която е много близо до Земята и до човека. А съществата от Меркурий са натоварени със задачата да освободят човешкото същество от духовните резултати и причини на болестите, които представят особен вид енергия и материя. Те ги извличат от човека и ги изхвърляте духовния космос и те се всмукват в пространството на Вселената с един вид приятно чувство. Както тук на Земята чувстваме вятъра, гръмотевиците, светкавиците, бликането на водите, също така в сферата на Меркурий човек присъства на изтичането на своите болести, той ги вижда как се всмукват от духовните същества, които ги изхвърлят в космичното пространство.

Истината относно естеството на болестите е била предадена на човечеството от арахангелите, духовните същества в сферата на Меркурий. Това са го знаели хората в древни времена. Ето защо, цялото лечебно изкуство, цялата медицинска наука е била предадена на човечеството при специалните мистерии на Меркурий. В култа, който е бил практикуван в тези мистерии, са се проявявали арахангелите. Тези същества са били едни от първите учители на човечеството и покрай другата мъдрост са му предали и тайната на лечебното изкуство и принципите на медицинската наука. Затова в древността медицината била считана от хората като дар от боговете.

• Човек се освобождава от човешката интелигентност и от всичко, което не е проникнато от мъдростта на преживяното

През време на земния живот, голямо значение се отдава на мислите, идеите и схващанията. И това, което ни отличава като земни същества, са нашите идеи, нашите мисли, нашите схващания, които ни придават известна интелигентност. И цялата човешка култура и цивилизация е родена от човешката мисъл. Тези мисли продължават да имат стойност и в сферата на Луната, защото съществата от тази сфера съдят за човека и за неговите дела от неговите мисли, защото добрите или лошите дела са израз на съответните мисли. Съществата от сферата на Меркурий също съдят според мислите ни за болестите, които те трябва да изхвърлят от човека. Но там, в пределите на Меркурий, се намира границата, отвъд която всичко, което напомня човешката интелигентност, губи своето значение.

Затова в сферата на Меркурий става пречистване на човешките мисли и остава само онова, което е проникнато от мъдростта и е преживяно, а всичко заучено и запаметено - изчезва.

8. В СФЕРАТА НА ВЕНЕРА

Когато човек е пречистен от духовните причини, които пораждат болестите, той излиза от сферата на Меркурий и преминава в сферата на Венера.

Съществата, които се намират в тази сфера, са още по-възвишени, отколкото тези, от сферата на Меркурий. Те са минали своето човешко развитие през Сатурновия период, докато архангелите са минали своето човешко развитие през Слънчевия период, а ангелите са минали своето човешко развитие през Лунния период.

Когато човек влезе в сферата на Венера, той се потопява в един елемент, съвсем различен от този, в който е бил дотогава.

Докато в сферата на Меркурий човек се намира в най-ниските области на проявление на Мъдростта, в сферата на Венера човек влиза в областта на Любовта. И дотолкова, доколкото Любовта го ръководи, човек може да премине областта от сферата на Меркурий, където царува Мъдростта, до сферата на Слънцето.

• Човек се освобождава от лошите чувства

В сферата на Венера под ръководството на Началствата се пречистват човешките чувства, за да бъде човек освободен от всичко земно, от всичко, което хвърля известни петна върху човешката душа.

На Земята човек е изживявал и добри, и лоши чувства, и е обичал, и е мразил, правил е много грешки в проявата на Любовта, било към другия пол, било към приятели и близки, било към деца и родители. И всичко, неправилно проявено в тази област, е включено в човешкото същество. И сега съществата на Венера освобождават човека от всичкия този товар на неправилно проявени чувства, на неправилно проявена Любов, защото от сферата на Венера човек ще влезе в сферата на Слънцето, където не може да премине нищо отрицателно, лошо. В сферата на Слънцето човешкото същество трябва да блести като слънце, като чисто злато.

Както в сферата на Меркурий са пречистени човешките мисли, които пораждат различните болести, така в сферата на Венера се пречистват човешките чувства, които са основа на различните отношения и връзки. Всяко чувство е особен род енергия, включена в човешкото същество. Началствата, Духовете на Венера, извличат всичко отрицателно и неправилно проявени чувства като енергии и материя, и ги изхвърлят в космичното пространство, където тези енергии се трансформират.

И така, след като премине сферата на Венера и е пречистил в Cебe си всичко, което е преживял в областта на Любовта, да не остане нищо нечисто, нищо отрицателно и егоистично, така пречистен в трите предшествуващи сфери човек преминава в сферата на Слънцето.

9. В СФЕРАТА НА СЛЪНЦЕТО

Съвременните учени казват, че Слънцето е горящо тяло, където горят газове, които дават светлина и топлина. Това е една детска представа за Слънцето от гледището на окултната наука. На Слънцето няма никакви пламъци, никакъв огън. Слънцето е в етерно състояние и на него действува една енергия, много по-мощна от огъня, казва Учителят. Там, където виждаме Слънцето, имаме една етерна сфера, в която живеят възвишените духовни същества — Власти, Сили и Господства. Само по краищата на това етерно пространство, което представя Слънцето, има нещо подобно на горящи газове, които образуват короната на Слънцето, но вътре в тази корона няма никакъв огън, там се намират трите йерархии Власти, Сили и Господства.

След като човешкото същество премине през сферата на Венера, то навлиза в сферата на Слънцето, навлиза в сферата на трите поменати йерархии. И когато човек преминава след смъртта онази епоха от живота, която се простира от 22 до 42-годишна възраст, той намира в нея в известен смисъл едно отражение на Слънчевото сияние. Между тези йерархии човек прекарва най-дълъг период от своето съществуване между смъртта и неговото раждане.

Докато на Земята не всякога добрите намерения на човека се реализират, то в сферата на Слънцето всяко добро желание и намерение на човека се реализира и носи щастие. Всичко, което човек е хранил като добри намерения, даже и под формата на най-незначителни мисли, се превръща в действителност в слънчевото съществувание, като действителност, която се възприема от йерархиите на Слънцето. Тогава съществата на Слънцето гледат човека и виждат по какъв начин той е мислил, чувствал и вършил доброто.

Всяка добра мисъл на Земята създава в Слънчевата сфера една връзка, която приобщава човека с Властите, Силите и Господствата. Добрите мисли и желания дават възможност на човека да бъде във връзка с тези същества.

Така в сферата на Слънцето, благодарение на общението на човека с тези възвишени същества, моралното добро става една действителна реалност. Онези, които не са мислили добро на Земята, са неспособни да разберат езика на духовните същества, и като не са вършили добро, не могат да се явят пред тях, защото нямат връзка с тях, вследствие на което остават изолирани и изпадат в безсъзнание. В Слънчевата област съществува само доброто, за злото няма място там и онзи, който не е мислил и вършил добро, не може да живее съзнателен живот в сферата на Слънцето, защото той няма връзка с възвишените същества, понеже няма добри мисли и дела. Всичкото добро, което човек е вършил на Земята се изявява като една реалност в Слънчевата сфера, защото в сферата на Слънцето съществува само доброто, което е лъчезарно и сияйно, и сиянието на Слънцето иде от доброто, възвишеното и красивото, което е същина на Слънчевото битие.

В сферата на Слънцето човек се намира заедно с други души, които също като него са напуснали Земята чрез смъртта и са влезли в духовния свят, с които човек е бил свързан с кармически връзки. Там човек е във връзка, както видяхме и с Властите, Силите и Господствата. И моралната сила, в която човек живее там, средата на възвишеното добро, която човек намира около себе си в тази сфера, принадлежи на тези същества, тъй както минералите, растенията и животните образуват средата, всред която живеем на Земята.

• Човек чувства, че самият той е вселената

Докато е на Земята във физическо тяло, човек се противопоставя на външния свят. Той изхожда от себе си и отправя поглед към света. В Слънчевата сфера е точно обратно - там целият свят е в човека - Луната, планетите, цялата Слънчева сфера с всичките си духовни същества е в човека, а не вън от него. В Слънчевата сфера човек чувствува, че самият той е вселената, че притежава организма на вселената, че този вселенски организъм му принадлежи. Той го чувствува и вижда, че този вселенски организъм, който му принадлежи е диференциран на отделни сфери - Лунна сфера, сфера на Меркурий, на Венера, на Слънчева сфера и т. н., които сфери влизат като органи в общия вселенски организъм, който човек чувствува, че му принадлежи.

Но там човек чувствува, че притежава и нещо друго, нещо специално, което отговаря на главата на земното съществуване. Тази специална част на човешкото същество се образува от сферите на Марс, Юпитер и Сатурн, които съставят един вид главата на човека в слънчевото му съществуване. Може да резюмираме горната мисъл по-конкретно по следния начин: В слънчевото съществуване - Луната, Меркурий и Венера съставят крайниците и долната част на човешкия организъм, самата Слънчева сфера заедно с неговите духовни същества образува гръдната област, целокупносттана ритмичната система на човека - дробовете и сърцето с кръвоносната система. А главата, която човек има на Земята като орган за разбиране, за разсъждение, за говорене, в Слънчевата сфера на човешкото съществуване се образува от сферата на Марс, Юпитер и Сатурн.

Но както на Земята главата е орган за размишление, за разсъждаване, седалище на паметта и спомена, а също така в нея се намират устата, чрез която човек говори — изразява своите мисли. Устата е орган, чрез който се изявява човешкото слово като израз на неговата мисъл. Също така и в съществуването на човека в сферата на Слънцето неговата глава има същата функция. В Слънчевата сфера устата на човешкия организъм, чрез която се изразява космичното Слово, се представя от сферата на Марс в космичния организъм на човека. Това Слово звучи в пространството като хармония на сферите, като разумно космично Слово. Тази сфера на Словото е свързана с йерархията на Престолите. Както на Земята човек носи мислите в главата си, по същия начин в Слънчевата сфера той носи космичната Мъдрост, представяна в неговия космичен организъм от сферата на Юпитер, която е свързана с Херувимите. И както на Земята в главата на човека се намира също и паметта и спомените за миналото, също така в слънчевото съществуване сферата на Сатурн, която е свързана с най-възвишените духовни същества - Серафимите, е орган, който дава на човека възможност за преживяване на космичните спомени.

• Човек преживява величието на космичния човек

Това преживяване на човека в Слънчевата сфера е преживяване величието на космичния човек и понеже всеки земен човек носи възможностите на космичния човек и е свързан с него, в Слънчевата сфера човек, запазвайки се като индивидуалност, вижда в себе си отразено цялото Битие с всичката му йерархия. Но това преживяване имат само онези, които чрез доброто, което са правили на Земята са способни да влязат във връзка с йерархиите на Слънцето, а онези, които са правили и мислили само зло, в сферата на Слънцето изпадат в безсъзнание и нямат никакво преживяване и спомени за живота в тази сфера.

През време на своето земно съществуване човек живее в своята кожа, отделен от света и гледа на света като нещо вън от него. Но в слънчевото съществуване човек гледа на външния свят като на свой организъм, тогава човек има преживяването, че цялата вселена с всичките йерархии е вътре в него. И тогава човек разбира, че той не е това, което се схваща на Земята, но че е нещо, което в себе си е толкова грандиозно, толкова мощно, толкова величествено, както Вселената с всички звезди и възвишени същества.

На Земята ние имаме едно твърде ограничено понятие за човека, за това което е затворено в границите на човешкото същество. И добре, че е така, иначе човек на Земята, ако знаеше какво представя той по същество, той би изпаднал в лудостта на величието.

С пребиваването си в Слънчевата сфера той преживява, както казах, величието, силата и красотата на космичния човек, в когото се намират всички творчески йерархии на Битието, които изграждат своето съществуване в него.

От това съзерцаване на тялото на космичния човек, земният човек черпи директиви, които му позволяват да работи за своето бъдещо въплъщение под ръководството на възвишените същества, които обитават различните планетни сфери: ангели, архангели, Началства, Власти, Сили и Господства и заедно с всички човешки души, с които е свързан кармически. Тази работа, която се извършва в слънчевото съществуване за създаването на един бъдещ човек на Земята, на един бъдещ земен живот, тази работа е нещо по-грандиозно от всички човешки творби на Земята.

• През първата половина на слънчевото си съществуване човек създава, под ръководството и със сътрудничеството на възвишените същества, своето земно човешко тяло

Човек, както го виждаме на Земята, не е само една човешка творба, както мислят съвременните хора. В своето слънчево съществувание човешкото същество, човешкият дух сътрудничат с възвишените същества и под тяхно ръководство създава чудната сграда на своето земно съществувание, каквото представлява човешкото тяло. Но ако човек трябваше да работи сам заедно с другите човешки души за тази работа, резултатът би бил жалък. Затова за изграждането на тази величествена постройка, каквато представя човешкото тяло, е необходима помощта на всички творчески йерархии. В това, което произхожда от физическата наследственост, идва да се въплъти едно чудно космично създание, образувано в сферата на Слънцето.

Така че човешкият дух прекарва половината от своето слънчево съществуване да работи заедно с Възвишените същества за формиране на Веществото на своето бъдеще тяло.

• През втората половина на слънчевото си съществуване човек създава своята земна човешка глава

През втората половина на слънчевото съществуване една част от човешкото същество, формирана под влияние на Божествените същества, се трансформира по такъв начин, щото изчезва до известна степен като действителна реалност и остава само като един образ. Най-напред човек е формиран така, щото да остане дори в своя организъм едно същество само добро. После една част от това, което е така формирано, през втората половина на слънчевото съществуване се превръща само в един образ. Така че човешкото същество през втората половина на слънчевото съществуване продължава своето съществуване отчасти като духовна реалност, отчасти като образ.

Онази част от човешкото същество, която е като духовна реалност в Слънчевата сфера представя основата на бъдещото човешко тяло на Земята, а онова, което е само образ, представя основа на човешката глава. В тази част, която е само образ, се формира човешката глава. Нуждите на тялото с всичките му органи и системи се явяват като естествени нужди, но моралният импулс човек го чувства, когато се въплъти на Земята като нещо духовно. И това нещо, което ние чувстваме като духовно, този глас, който говори в нашето съзнание, този морален импулс, който ни подтиква към доброто, неговият начатък се е формирал в онази част на слънчевия зародиш, която през втората половина на слънчевото съществуване се явява само като образ.

…преди да слезе на Земята, Христос е, който е давал сила и възможност на човешките души да виждат човешкото същество в неговото величие в слънчевото си съществуване, да съзерцават образа на космическия човек и да участвуват в неговия живот. След слизането си на Земята, Христос подготви човешките души още тук на Земята да съберат сила, да могат да съзерцават пълнотата на човешкото същество, когато достигнат до Слънчевата сфера.

Така че, в Слънчевата сфера се подготвя човешкото тяло в неговото сложно устройство, което като едно чудно създание се въплъщава на Земята чрез известни определени родители. Това тяло, казах, се формира по образа на космическия човек, когото човек съзерцава в слънчевото си съществуване, което се отпечатва в неговото тяло. Така създаден този първообраз на човешкото тяло в слънчевото съществуване трябва да мине през планетните сфери на Марс, Юпитер и Сатурн, където са господарите на кармата, които ще определят коя част от кармата ще трябва да се въплъти и изяви в това земно съществуване.

10. В СФЕРИТЕ НА МАРС, ЮПИТЕР И САТУРН

Казах по-преди, че Слънчевото битие е цялото само добро, в него няма място за злото. И ако бъдещото човешко тяло бъде изработено само от съществата на Слънчевата сфера, от най-висшата космична Мъдрост, то съществата, които се биха въплътили на Земята, не биха били вече човеци, а ангелски същества с Божествена доброта. Но тези същества, така създадени не биха притежавали моралната свобода, в тях не би имало никаква свобода за действие, защото тяхната природа, която е само добро, винаги би ги принуждавала да вършат само доброто като последствие от Слънчевата сфера, от която са излезли. Те не биха имали възможност да избират между доброто и злото, защото не познават какво нещо е злото. Затова тук се намесват други същества, служители на първия принцип, който носи в себе си условия за злото. И тези същества са взели участие във формирането на човешкото същество, след като то напусне Слънчевата сфера и премине в сферата на Марс.  

Затова Учителят казва на едно място: „Белите братя работят в главата и гърдите на космическия човек, а от пъпа надолу работят черните братя. Те са, които Внасят злото в човешкото същество. Това не е случайно, но е с цел да може човек да познава доброто и злото, и по свободна воля да избира доброто. ”

Така че в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн се работи върху човешкото същество, за да се подготви за неговия бъдещ земен живот. В тези три сфери работят същества от още по-висши йерархии. В сферата на Марс работят Престолите, в сферата на Юпитер, работят Херуаимите, а в сферата на Сатурн работят Серафимите.

Когато човек преминава своя живот и след като е напуснал Слънчевата сфера и се приготовлява за своя бъдещ земен живот, преминавайки през сферата на Марс, Юпитер и Сатурн, той се намира накъдето и да се обърне, потопен в един духовен религиозен живот. Когато от тези сфери човек отправи погледа си към Земята, той не я вижда, както ние я познаваме физически. Но той я вижда като един мощен духовен живот, изтъкан от събитията, които се извършват със сферите на Марс, Юпитер и Сатурн от дейността на Престолите, Херувимите и Серафимите. Тогава човек чувства в себе си цялата вселена с всичките й същества. И отправяйки своя поглед надолу, човек чувства какво нещо са действията на Престолите, Херувимите и Серафимите. Той ги вижда най-първо вън от себе си. Той вижда да се простира под него свръхсетивното небе. Той вижда целия свръхсетивен свят под себе си и обгръщайки с поглед духовното небе, човек вижда надолу в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн как живеят и работят по свой начин Престолите, Херувимите и Серафимите.

Той вижда как тези възвишени същества изживяват по свой начин това, което ще бъде изпълнение на кармата в неговия следващ земен живот. Виждайки как тези възвишени същества първи осъществяват изпълнението на неговата карма в един небесен образ, човек получава дълбоко впечатление и отнася спомена за това свое преживяване в своето земно съществуване. В този момент човек действително се натоварва със своята карма, така както тя се изпълнява първо от възвишените същества. Той съзерцава като на филм проявлението на своя бъдещ живот, в който се изявява и реализира неговата карма. По такъв начин човек вижда като на филм всичко, което трябва да му се случи в следващия му земен живот.
Престолите, които работят в сферата на Марс, действуват върху човешката воля. Херувимите, които работят в сферата на Юпитер, които са същества на космичната Мъдрост, действуват върху човешките чувства. Серафимите, които са същества на Любовта, на космичната Любов, действуват върху човешката мисъл. Това може да се види парадоксално, объркващо, но това е истината по този въпрос. Учителят, когато загатва този въпрос, казва, че човешките чувства се ръководят от Мъдростта, а човешките мисли се ръководят от Любовта, и казва още, че това не може да се обясни с думи, а когато човек го преживее, тогава ще го разбере.

Така че, когато човешките същества, след като напуснат Слънчевата сфера, минават през планетните сфери на Марс, Юпитер и Сатурн, където се изработва и формира тяхната карма. Но има хора, чиято карма се формира главно в сферата на Марс, под влиянието на Престолите. Това са хора волеви, хора, чийто поглед е насочен предимно към земния живот, те макар да са учени или философи, пак разглеждат нещата по земному. Те получават главните импулси в своя живот от сферата на Марс.

Има други хора, които, като минават през сферата на Марс получават неговите импулси, но са така устроени, че не са достатъчно тези импулси за изявяване на тяхната карма. Те минават в сферата на Юпитер и там получават импулса на Херувимите, импулса на Мъдростта, който импулс действува предимно за формиране на техните чувства, на тяхното сърце. Това са хора, според степента на развитието си, които дълбоко преживяват нещата в живота. Тук спадат мистиците и религиозните хора…

Най-nocле има хора, чиято карма не може напълно да се формира и през преминаването на сферата на Юпитер. Те преминават в сферата на Сатурн, където получават импулсите на Любовта като основа на тяхната мисъл. Това са хора, които са стъпили на Земята с краката си, но техния поглед е отправен към възвишения свят. Те изследват дълбоките причини на нещата, свързват миналото и настоящето, и очертават пътя на бъдещето.

Така, преминавайки през сферата на Марс, човешкото същество получава импулси за укрепване и развитие на неговата воля и свързаното с нея физическо тяло. Преминавайки през сферата на Юпитер, човешкото същество получава импулси за развитие на чувствата, на сърцето и свързаното с тях астрално тяло, което се прониква от Мъдростта на Херувимите. Преминавайки през сферата на Сатурн, човешкото същество получава импулси за развитие на своята мисъл, за развиване тялото на аза - умственото тяло, което се отразява в етерното тяло. Получил тези три импулса за развиване на трите страни на своята природа - волята, сърцето и ума, и свързаните с тях тела - физическо, етерно и астралното, човешкото същество се въплъщава във физическото тяло на Земята.

РЕЗЮМЕ ОТ ВЛАД ПАШОВ

След като напусне физическото тяло, човек се озовава в безпределното космично пространство, където се чувства голям като цялата вселена.

След това се среща с мислите, които изпълват това космично пространство и се носят като облаци през него. Най-силно впечатление му прави облакът от мисли, който носи неговия току-що приключил живот. В течение на три дена той съзерцава своя току-що привършил земен живот, като се почне от момента на смъртта и се свърши с раждането.

Целият този живот е разделен на седем периода, които се намират под влиянието на различните планети и в които периоди човек вижда и преживява мистериите на съответните планети.

След това минава в сферата на Луната, където го посрещат ангелите и го очистват чрез една духовна баня от всички морални петна.

Така пречистен, човек оставя всичко, което принадлежи на злото в тази област и преминава в сферата на Меркурий, където го посрещат архангелите, които му правят втора духовна баня, освобождавайки го от духовните причини на всички болести и пречистват неговата мисъл.

Така пречистен той преминава в сферата на Венера, където го посрещат началствата, които пречистват неговите чувства.

Така пречистен в тези три сфери, човек преминава в сферата на Слънцето, където се среща с още по-възвишени същества - Власти, Сили и Господства, където преживява величието на космичния човек и където той се отъждествява с него.

В това преживяване в Слънчевата сфера той изработва с помощта на възвишените същества своето бъдещо физическо тяло, което представя една величествена постройка, която съдържа в себе си цялата Вселена с всичките ù възвишени същества.

Като напусне сферата на Слънцето, човек преминава последователно през сферите на Марс, Юпитер и Сатурн, където се среща с още по- възвишени същества - Престолите, Херувимите и Серафимите, под чието ръководство се изработва и формира неговата бъдеща карма, която трябва да се изяви на Земята. В сферата на Марс се дават импулси на волята и физическото тяло, в сферата на Юпитер се дават импулси за развиване на сърцето и астралното тяло, и в сферата на Сатурн се дават импулси и условия за развиване на етерното тяло, за организиране на човешкия ум, на човешките мисли.

Такъв е пътят на човека през планетните сфери, където той последователно влиза във връзка с възвишените същества и получава техните импулси за своя бъдещ живот.

Гореизложеното е много бледо и кратко изложение за преминаването на човека през планетните сфери и на неговия живот в тези сфери. Изнасям го, за да имаме представа за този път и всеки, когато лично го преживее, сам ще се увери в истинността на това твърдение.

* Геоцентричната система е теория в астрономията, която разглежда Земята като център на Вселената. При нея Слънцето, Луната, звездите и останалите астрономични обекти се движат около Земята. До 17-ти век геоцентричният модел е преобладаващата система в европейската, ислямската и китайската астрономия, като най-често е съчетаван с хипотезата за сферична форма на Земята. Той е изместен от хелиоцентричната система след изследванията на Николай Коперник, Галилео Галилей и Йоханес Кеплер. (Източник: bg.wikipedia.org/wiki/Геоцентрична_система)

В античната космология на първите гръцки фолософи Земята е плоска. Философът Платон поставя сферичната Земя в центъра на Вселената. Геоцентризмът е както научен опит да се обясни Вселената, така и философска концепция за този свят. В геоцентризма на Аристотел всички светила, включително Слънцето, което е поставено между Венера и Марс, се въртят около Земята като описват кръгови орбити. (Източник: geowiki.fr/index.php?title=Théorie_géocentrique)

** Видимото въртене на небесната сфера и видимото движение на небесните тела създават илюзията, че Земята е център на Вселената. Още през VI-V в. пр.н.е. древногръцките учени започват да създават модели, обясняващи тези движения. Според тях тези тела са разположени върху кристални сфери, въртящи се около неподвижната Земя. Тази представа заляга в основата на геоцентричната система на света и е разработена най-добре от Клавдий Птолемей през II в. Християнската църква възприема тази система, защото тя отговаря на църковното учение за централната роля на Земята във Вселената, и я поддържа повече от 15 века.” (Източник: bg.wikipedia.org/wiki/Геоцентрична_система)

http://petardanov.com /index.php/topic/23742-влад-пашов-4-животът-след-смъртта-на-физическото/