Снимка: сп. "Житно зърно", бр. 23/2010 г.

(На снимката: Росица Василева - преводач от френски и Жан-Луи Гобо. Местоположение: лагерът на Рила)

 

Местоположение – Южен парк, София.

Дата – 24  август 2010 г.

Време – след Паневритмия, от 10 ч. до 13 ч.           

Участници:

Жан-Луи Гобо;

Арлет Гобо;

Мая Методиева – преводач и редактор;

В. Д. – видеооператор;

Георги Христов – въпроси.

Автентичността на този разговор допълнително е доуточнявана и сверявана със сем. Гобо във Франция през месец юли на 2013 г. от Мая Методиева.

Г. Х. – Разкажете нещо за вас – как се казвате, откога играете Паневритмия? Разбрах, че /Жан-Луи/ играе от 51 години.

Ж. Л. – По-скоро 51 години, откакто се запознахме с Паневритмията. Преподаваме от 27 години, защото нашата много близка приятелка, от която научихме много неща за Паневритмията, е Ярмила Менцлова. С нея бяхме приятели в продължение на 16 години. Тя всяко лято идваше при нас и ние систематично изучавахме този мистичен танц. Живеехме в планината, в малките населени места, никога в градовете! Винаги сме живели сред природата.

А. – Ярмила живееше при нас като член от нашето семейство. Понякога оставаше седмица-две, понякога  повече. Жан-Луи работеше, а се грижех за четирите ни деца.

Г. Х. – Знаете ли, в България Я. Менцлова е някак си анонимна, почти никой не знае нищо за нея? Бих искал да разбера по-големи подробности за нея – през коя година е родена, кога точно си заминава, как е живяла, къде е учила…?

Ж. Л. – Най-забележителното нещо за нея е, че Учителя ѝ е казал, правейки този жест [Жан-Луи поклаща показалец]: „Ти ще показваш Паневритмията и ще я коригираш!“ Много често Ярмила ни напомняше своята мисия и начина, по който Учителя ѝ го натъртил точно с този жест с пръста [Жан-Луи отново поклаща показалец], който означава: „Внимавай, внимавай!“ Това дори я тормозеше и тя се опитваше да разбере защо Учителя така е настоявал. Проблемът е следният, което важи и за българите като цяло – защо Учителя е настоявал Ярмила да коригира Паневритмията? Дали това означава, че в България не се е играело правилно, дали това означава, че е имало някакви промени, които са били въведени от някои хора или просто Учителя не е бил доволен от начина, по който се изпълняват упражненията? Това тя не знаеше и не го уточни за себе си. Тази мисъл доста я измъчваше. Тя се питаше: „Каква е моята мисия, какво точно трябва да направя? Дали трябва да покажа моя версия или тази Паневритмия, която беше издадена през 1938 г. – която играеха Боян Боев, Крум Въжаров и др.?“ Защото Ярмила не танцуваше така, както е написано във версията от 1938 г. Имаше разлики в някои движения – по-специално в „Освобождение“. Аз съм виждал снимка на Учителя в издание на Паневритмията на английски език, тази, която Мария Митовска издаде, където той прави отварящото движение на 7-мо упражнение с десния крак. Ярмила винаги е играла това упражнение с левия крак.

Г. Х. – Специално ще обърна внимание на този въпрос по-нататък, тъй като той живо ме интересува. Сега бих искал да караме по някакъв хронологичен ред … Вие знаете ли какво е учила Я. Менцлова във Франция?

Ж. Л. – Не знаем подробности, тя беше доста дискретна. Беше фантастична, танцуваше невероятно, върховно. Танцуваше така, че на всеки един му се искаше да танцува по този начин. Всичко беше много хармонично, движението на ръцете, на раменете, позицията на главата. Беше перфектна!

Учителя никога не е казвал: „Танцувайте като мен и слушайте само мен!“ Той е казвал: „Ярмила и сестрите ще покажат Паневритмията така, както аз съм я замислил“. Учителя е дал нещо като скица, начална фаза на Паневритмията, но това не е идеалният начин, по който да се играе. Тази работа се пада на нас. Например Учителя само е маркирал някои движения [Жан-Луи изнася дясна ръка пред гърдите със сгънат лакет], но всъщност в неговата идея движението е много по-широко  [Жан-Луи изпъва дясната ръка напред и нагоре под ъгъл 45˚]. Например той е възложил да се напишат думите на Паневритмията, вместо сам да направи това по един невероятен начин. Но той е избрал една от сестрите [Олга Славчева]. Самата сестра се е дръпнала първоначално, както и Ярмила е казала: „О, не, не! Не мога да оправя Паневритмията, танцувам като балерина, като хореограф!“ Докато Учителя ѝ казва [Жан-Луи отново поклаща показалец, имитирайки Учителя]: „Не, не, ти ще показваш Паневритмията!“

Г. Х. – Много добре! Разбирам, че вие искате да ни обясните, че Учителя е бил най-вече за духа на Паневритмията. Но аз ще настоявам да науча някои подробности за живота на Я. Менцлова, за да можем да я представим на поколенията в плът и кръв. Защото в този момент тя е като безплътно същество. Всеки, който говори за нея, казва: „Тя е ефирна, тя е неземно същество …“ Това е твърде абстрактно, тя не е позната на българина. Кажете например с какво се занимаваше, какво правеше, къде работеше, с кого живееше?

Ж. Л. – Не знаем много за нейния личен живот, защото тя живееше секретно и беше много резервирана, почти тайнствена. И дори имаше някакъв страх от това да не срещне хора от групата на Михаил Иванов.

Г. Х. – Защо?

Ж. Л. – Защото тя е ходила в тази група, била е неин член и изглежда, че е имала известни проблеми и след това въобще не се доверяваше.

Г. Х. – Величка Няголова говори за това, че Ярмила е имала сериозен обществен живот – занимавала се е с преподаване на упражненията в Париж, играла е Паневритмия в някакъв южен парк там всяка неделя, освен това е превеждала от български. В. Няголова твърди още, че са се събирали при майката на Мишел Пиколи [много известен френски актьор от 60-70-те години на ХХ в.], за да пеят.

А. – Да, да.

Г. Х. – Т.е. тя е била все пак обществена личност?

Ж. Л. – Трябва да се уточни едно нещо. Семейство Бертоли – бащата и дъщерята Анина – организираха редовно срещи за игра на Паневритмия пролетно време в парка „Со“ край Париж. Провеждаха се много редовно занимания. А през зимата имаше за изучаване на Паневритмията. Ярмила се познаваше с Анина Бертоли, но двете не успяваха да работят заедно. Характерите им не се съчетаваха. Ярмила даваше уроци по танци за хората, които желаеха да се научат да танцуват, не непременно Паневритмия. Но регулярни срещи за игра на Паневритмия, организирани от Ярмила, поне на мен не са ми известни – редовни уроци по Паневритмия не знам да е имало.

Г. Х. – Как започва историята на Паневритмията във Франция?

Ж. Л. – Познавам Паневритмията на Петър Дънов. Хората на Михаил Иванов не играеха по същия начин, т.е. движенията бяха долу-горе същите, но бяха много бързи. Самата музика беше много бърза.

Г. Х. – Как Паневритмията идва във Франция и кога – 1937 г.?

Ж. Л. – Тя започва, когато М. Иванов отива в Париж, т.е. веднага ок. 1937-1938 г. Събира около себе си няколко души.

Г. Х. – Ярмила през 1947 г. отива във Франция, за да показва упражненията и Боян Боев пише в едно свое писмо до нея, че тя е човекът, който „най-добре ще покаже Паневритмията на французите“.

Ж. Л. – Ярмила винаги ми е казвала, че се е запознала с Учителя, когато е била на 33 г., т.е. през 1940 г. Казвала ми е, че дори е имала възможност по време на някакъв празник да танцува и да импровизира. И Учителя ѝ е казал: „Да, в този танц си личи влиянието от Египет!“, а други движения са повлияни от други танци. Спомняме си, тя ни разказа как при запознаването си с Учителя е направила малък танцов спектакъл.

Г. Х. – По този въпрос има интересни факти в книгата „Свещеният огън“ издадена от П. Желязков. Там са писмата на Б. Боев до Ярмила. В първото си писмо до нея, което е от 21.01.1939 г., Боян Боев пише: „Тук ще Ви изложа някои мисли, от тия които Учителя каза вечерта, когато бяхме събрани у брат Симеонов и на другия ден, когато Учителя Ви прие.” Това ще рече, че тя се е запознала с Учителя през лятото на 1938 г. Това са написани факти!

Ж. Л. – Тогава остава да се провери дали рождената ѝ дата е вярна – 1907 г.

Г. Х. – Какво има обаче по-нататък … В това същото писмо се споменава същото нещо, което тя разказва на вас. Той говори за нейните движения, но и за нейния партньор Рудолф дава някакви упражнения. Б. Боев пише: „Горното Учителя каза вечерта …“ на същата среща в дома на С. Симеонов, а на другия ден той има среща лично с нея. По-късно, на 20.04.1939 г. Б. Боев казва: „Разбрах, че много добре сте изиграли „Идилията“. Ако можете да дойдете на красивите Рилски езера …“ Та тогава може и да е приела поканата, но не е известно. А това вече е писмото, за което споменах от 18.12.1947 г., където Б. Боев казва: „Вие сте човекът, който най-добре ще покажете на французите как да танцуват Паневритмията.“ Това са фактите, които ние имаме за нея. Целият разговор е записан старателно от Б. Боев. Затова всякакви спекулации относно появата на Ярмила през 1944 г. [твърдение на Георги Петков както в негово писмо, разпространено публично на 22.03.2003, така и в предговора на издадената Паневритмия от ИББ през 2004 г.] са неоснователни.

Интересува ме въпросът с тези снимки, които дойдоха чрез вас, където Ярмила играе заедно с Мария Тодорова?

Ж. Л. – Когато Анина Бертоли си замина, хората, които работеха с нея, а тя имаше добър екип, решиха да ни поверят нейния архив, защото знаеха, че преподаваме Паневритмия в лагерите, които организирахме в планината. Много хора ги посещаваха. И така архивът се оказа при нас. Вътре в този архив бяха и въпросните снимки. Не знаехме, че те са толкова важни за българите.

Г. Х. – Не знам дали са чак толкова важни, но това е друга тема. От коя година са те? Знае ли се?

Ж. Л. – Помолих сина ми да заснеме снимките от двете страни и това е всичко, което имаме като информация. Но там добре се вижда, че ръцете никога не са вертикални! Има и други снимки.

Г. Х. – Но на тези снимки личи, че е все пак млада – около 40-годишна или повече?

Ж. Л. – Когато се запознахме с нея, тя беше по-възрастна – почти на 60. Познаваме се с нея от около 1967 г., когато дъщеря ни беше на 4 месеца. Ако добавим още 17 години на нашата дружба, това вече е 1983 г., когато тя си замина от този свят.  

Г. Х. – 1983 или 1984 г. си замина?

Ж. Л. – През зимата, но не си спомням точната дата …

Г. Х. – Вижте, това е важно, защото посвещението на Ярмила Менцлова в Паневритмията, което тя прави към Мари-Елен Ши, е от ноември 1983 г. Следователно тогава тя е още жива.

Ж. Л. – Да, аз познавам Мари-Елен Ши, танцували сме заедно.

Г. Х. – Понеже се говори, че тя не доживява да види издадената Паневритмия. Всъщност вижда ли я? Паневритмията излиза през първото тримесечие на 1984 г. – така е написано.

Ж. Л. – Не! Запознати сме с този проблем, защото книгата трябваше да излезе през 1984 г. и Мари-Елен, която познаваме много добре и тя е наша приятелка, каза на печатаря, че трябва да се избърза с отпечатването и ние бяхме поканени при връчването на книгата в ръцете на Ярмила. Тя е отпечатана по-рано, тъй като проблемът с главата на Ярмила вече беше напреднал и трябваше да се избърза.

Г. Х. – Т.е. книгата е издадена през 1983 г.?

Ж. Л. – Да!

Г. Х. – Това е много важно да се уточни, защото има спекулации за това, че тя не си е видяла книгата и си е заминала преди издаването.

Ж. Л. – Тя я видя! Това е сигурно, абсолютно сигурно!

Г. Х. – Да се върнем към история на Паневритмията във Франция. Анина Бертоли твърди, че виждайки несъответствия между играта на упражненията и печатните издания, тя самата поръчва да се опишат наново всички движения в България и да се изпратят във Франция. Така възниква описанието на Ярмила Менцлова, в което участват Елена Андреева и Мария Тодорова. Тогава са направени и снимките, за които стана дума.

Ж. Л. – Доколкото знам, такова запитване идва от Михаил Иванов, но по онова време те двамата са били в контакт.

Г. Х. – Не знам коя година става това, но тогава се ражда тази Паневритмия, която неоснователно се нарича на сестрите. Колко Паневритмии има на френски език?

Ж. Л. – Познаваме Паневритмията на Анина Бертоли, която излиза на циклостил преди 1950 г. Освен това има една друга Паневритмия, публикувана от френския издател  Жерар Низе, който издаваше също и книги на Петър Дънов. Този издател също е принадлежал към групата на М. Иванов и също я напуска заради скандал.

Г. Х. – Този скандал истински ли е или е раздухан?

Ж. Л. – Не знам, никога не съм принадлежал към това братство. Мога само да вярвам или не на това, което са ми разказали.

Г. Х. – Това е първата Паневритмия [показва се книгата], която се издава в България и в света – през 1938 г. Интересно е, че названията на упражненията са изписани и на френски език. Това ни навежда на мисълта, че книгата е била предназначена и за френския читател. Защо иначе в българско издание ще бъдат написани наименования на френски?

Но да продължим с фактите за Ярмила. През 1948 г. тя работи в нашата спортна академия в един ансамбъл за художествени танци. Интересно е, че 1961 г. тя е хореограф в народния ни театър в един спектакъл,  в който участват плеяда от най-известните ни артисти. Оттук-нататък следите ѝ се губят.

А. – Тя е танцьорка в Париж.

Г. Х. – Знаете ли къде?

Ж. Л. – Не знаем. Но през този период Ярмила посещаваше братството на Михаил Иванов. Това е труден и драматичен период за нея. Била e принудена да бяга. Избягала е заедно с Виола Бауман – нейна приятелка, защото са преживели тежки, травмиращи неща в това братство и това е оставило следи в характерите им.

Г. Х. – Какво става с нея през 70-те години? Знае се, че тя през цялото време живее със заръката на Учителя да направи едно подобрено ръководство по Паневритмия и в спомените си приятелите от братството, които са я познавали казват, че това поръчение е осмислило нейния живот и се е превърнало в кауза.

Ж. Л. – Да, така е! През цялото време се чувстваше отговорна за това.

Г. Х. – Всъщност какво става с нея при тая злополука? Някакъв младеж я удря по погрешка?

Ж. Л. – Тя загива трагично! Защо? Има противоречия в книгата ѝ. Крум идва в нейния дом през … [не се сеща точно]

Г. Х. – През 1982 г. Това го знам от Мария Митовска. Той е за три месеца във Франция.

Ж. Л. – Тогава той повлиява на Ярмила да опише обясненията на упражненията от Паневритмията, позовавайки се на изданието от 1938 г., където „Освобождение“ и останалите упражнения се отварят на десен крак. Тя никога не го е танцувала по този начин, а според версията на Анина Бертоли с отваряне на ляв крак. И това я тормозеше, защото тя не знаеше кое е вярно и кое е грешно.

Г. Х. – Сигурни ли сте, че за това нещо е повлиял точно Крум Въжаров? Били ли сте свидетели?

Ж. Л. – Ярмила ни разказа за това, защото тя имаше навика да отваря на левия крак. Иначе не мога да отсъдя дали точно той повлиява, аз не го познавах.

Г. Х. – После ще поговорим по този въпрос, понеже имам какво да кажа. Това е нещо достатъчно сериозно и има сериозни факти. Все пак да чуем как тя си замина. Как приключи нейният живот?

Ж. Л. – Ние не живеехме в Париж, но знаем, че тя беше заедно с една сестра – Велика Димитрова. Ходехме често при тях. Ярмила имаше слабост към улични кучета, котки и ги хранеше на покривите на кооперациите и долу в една малка градинка. Това е важно, защото една вечер тя отива да нахрани котките в храстите на тази малка градинка и един негър я удря по главата с метална пръчка и пука черепа ѝ.

Г. Х. – Това по кое време на годината става?

Ж. Л. – Не съм сигурен, не сме го записали. Мисля, че беше през късната есен на 1982 г. Най-напред Крум идва някъде през лятото. Арлет си спомня, че дъщеря ни тогава беше на 4 г. и му поднесе ягоди. Ярмила е била ударена от дилър на наркотици, който е криел дрога в храстите. Изписаха я от болницата в края на 1982 г. и тя ни прати картичка да ни честити Нова година, като ни написа: „Надявам се, че ще се видим отново!“ След изписването ѝ я завеждат при Мари-Елен Ши.

Г. Х. –  Беше ли добре?

Ж. Л. – Не, вече не беше съвсем добре. Искаше всичко да промени в Паневритмията. Вследствие на удара е направила тумор в мозъка и това емоционално е било нещо ужасно. И след това отново са я приели в болницата и там почива много бързо. Но ако добре си спомням, тя почина в края на 1983 г. Аз се опитах да търся факти и Величка Няголова, която познаваме много добре и с която ще се видим тази вечер, ни каза, че не помни нито датата на смъртта, нито в коя болница е била Ярмила. Ние искахме да направим издирване, но и най-близките ѝ приятелки – Величка, Никол – и те не си спомняха. Нищо не беше останало от нейния архив. Нещо остана в Никол и Павел …      

А. – Величка ходила на гроба на Ярмила и интуитивно почувствала, че душата ѝ много страда и е объркана. Тогава тя положила нейната книга „Паневритмия“ на гроба ѝ и в този момент усетила, че тя се успокоила.

Г. Х. – А, това е много интересно!

Ж. Л. – Според нея Ярмила много е страдала. Дори мисля, че е била в общ гроб, както са погребвали бедните. Никой не е платил разноските по погребението.   

Г. Х. – Тази Велика Димитрова не е ли била богата? Разбрах, че е била заможна.

Ж. Л. – О, не! Много бедна … мизерия! Тя беше модел на художниците. Те живееха двете в Париж, но после Ярмила отиде да живее във Вен, в Алпите, недалеч от нас – на 25 км. Тя живееше у този човек, който е на снимките в нейната Паневритмия – Жерар Жервай [Той спонсорира първия аудиозапис на Паневритмията с аранжимент на Димитър Грива, изпълнен от филхармонията на Монте Карло през 1973 г. Ето какво казва Д. Грива за него: „Аз отидох в Алпите и се запознах с един зъболекар – розенкройцер – Жерар Жервай. Той имаше една каравана, с която пътуваха на екскурзии, прикачена на леката кола. Продаде я за 5 хиляди франка и ми ги даде]. Там тя имаше школа за танци.

Г. Х. – В книгата има някои неща, които ме интересуват? Коя е тази Мари-Елен Ши, на която посвещава цялата книга?

Ж. Л. – Преподавател по йога и тя се запозна с Паневритмията в стажовете, които ние организираме. Тя искаше да привлече много хора, но после всичко изостави … от доста време.

Г. Х. – Посоченият адрес в книгата на Ярмила накрая: „Алпосеан льо Берсак, 05700 Сер“ – това е било тогава?

Ж. Л. – И тогава, и сега все още живеем там. 

Г. Х. – Тук пише: „Паневритмията се преподава във Франция от: Ярмила Менцлова и Мари-Пол Мери, Ул. Деламбр № 29, 75014, Париж“. Коя е Мари-Пол Мери?

Ж. Л. – Това е една приятелка, която е авторът на рисунките в книгата, но не я познаваме добре.

Г. Х. – Тази община Райхщет в област Алзас [Елзас] каква роля играе, защото разбирам, че книгата е издадена от Асоциация „Приятели на Паневритмията”?

Ж. Л. – Това е Асоциацията, която Ярмила основа, живеейки при зъболекаря Жерар Жервай. Мари-Елен Ши идва по-късно, когато Жерар вече е поканил Ярмила да живее при него. Тя нямаше жилище там, а живееше в една каравана през лятото и на квартира през зимата. Не притежаваше много вещи.

Г. Х. – Знаете ли колко време е работила върху тази Паневритмия?

Ж. Л. – Много! Не знаем точно …

Г. Х. – Имаше ли около нея хора, с които да рабои и които да ѝ помагат освен Крум Въжаров, за който вие си спомняте?

Ж. Л. – Да, Крум, който даде своята гледна точка. Ярмила не я споделяше.

Г. Х. – Защо в книгата накрая пише „първи том“?

Ж. Л. – Защото има още „Слънчеви лъчи“ и „Пентаграм“. На нас тези упражнения не ни ги е показвала, освен веднъж може би.

Г. Х. – Защо Крум Въжаров пристига във Франция?

Ж. Л. – Не знаем истинската причина, но аз мисля, че Крум е настоявал Паневритмията да се танцува според описанието на упражненията от 1938 г. Той беше убеден, че сестра Милка Периклиева е описвала упражненията точно както Учителя е танцувал и че те отговарят на истината. Както изглежда Мария Митовска трябва да разговаря с мен, защото тя притежава документи, които доказват, че тази сестра [Милка] е говорила с Учителя и той ѝ е казал: „Преди да публикуваш твоите описания на упражненията, коментирайте ги с Боян Боев! След това вече може да ги публикувате.“ Те така са направили и изглежда, че тази версия е правилната. И това е версията, която намираме тука [отгръща книгата на Я. Менцлова, където са описанията на упражненията]. Ако погледнем 7-мо упражнение „Освобождение“, там ръцете се отварят на десен крак.

Г. Х. – Да, ясно! По този въпрос ще поговорим сега, защото за мен той е важен! Той идва от друго място.

Ж. Л. – За нас също е много важен!

Г. Х. – Добре, след малко ще му обърнем внимание. Преди това искам да разбера за този ъгъл от 67,5°, за който Ярмила Менцлова говори.

Ж. Л. – Да, това е ъгълът, който ние практикуваме и прилагаме …

Г. Х. – Чудесно, но това в България не е познато, никой не говори за него, освен Ярмила Менцлова.

Ж. Л. – Да! Този ъгъл е обусловен от географското различие. Аз имам математическо обяснение за него и съм написал цяла статия за това. Ръцете да са под този ъгъл е много хубаво и красиво. Важно е да се спазва симетрична позицията на двете ръце, защото това отговаря на 180° [показва с ръцете тази позиция]. Тези 23,5°, които остават до хоризонталната позиция на ръката, не трябва да се нарушават. Никога двете ръце не трябва да се отклоняват на повече от 180°, никога! На Рила братята и сестрите танцуват, без да спазват тези градуси и тогава ъгълът става 200°. Това е доста неестетично[показва с ръцете тази позиция]!

Г. Х. – Това е много важно! И аз мисля така.

Ж. Л. – Даже е опасно, защото при увеличаване на градуса повече от 200°, тогава може да изпиташ и болка. Но е много неестетично! Сега, защо 67,5°?

Г. Х. – Всъщност тя го обяснява, че това е т. нар. „вторичен диагонал“ – на 90° диагоналът е 45°, а на 45° е 22,5° и след като го прибавим към 45°, се получава 67,5°.

Ж. Л. – Добре де, но защо 67,5°?

Г. Х. – Този градус има отношение към Златното сечение …

Ж. Л. – Не смятам!

Г. Х. – Е, добре, кажи, предавам се!

Ж. Л. – Ъгълът, който отговаря на златното сечение, е 72°! Аз съм учител, освен това съм инженер-електротехник, след което бях преподавател по физика и химия. На 63 години взех диплом и по математика.

Г. Х. – Добре де, обясни тогава?

Ж. Л. – Знаете, че оста на Земята спрямо еклиптиката е около 22,5 [23,439°] и когато човек на нашия паралел през лятото погледне към зенита на Слънцето, ще види, че то се намира на 67°. Това е максималният ъгъл, до който Слънцето достига на нашата географска дължина – точно на 45-я паралел. На екватора между тропиците, Слънцето е хоризонтално и това означава, че там трябва да се играе с хоризонтални ръце.

Г. Х. – Цитат от книгата: „Тази ос е наклонена напред по вторичния диагонал, приблизително 67-68º. Можем да я наречем „динамична”, защото при правилна походка човек накланя тялото си между чистата вертикална ос и диагонал от 67º. Това положение на тялото Учителя Петър Дънов нарича „еволюционна” поза“!?

Ж. Л. – Тук за кое става дума – за тялото или за ръцете?

Г. Х. – Всъщност за тялото. При изкачване на планина се застава в тази поза …

Ж. Л. – В този смисъл 67-градусовият ъгъл на ръцете е в хармония с това, в което живеем, най-високото положение, заради наклона на земната ос. Това обяснение е само моя хипотеза. Учителя казва, че климатът ще се промени и земната ос постепенно ще се изправи. Така сезоните ще бъдат почти еднакви и тогава Слънцето няма да се издига до повече от 45º. Ще бъде по-ритмично, защото през зимата то се изкачва до 23º, а през лятото – под ъгъл 67º. Ако оста на Земята стане отново нормална, Слънцето ще бъде винаги под ъгъл 45º – това е свързано с географията.     

Г. Х. – Сега да дойдем до този въпрос, за който споменахме. Става въпрос за първите десет упражнения. В книгата, която ви показах [показва се оригиналната книга от 1938 г.] още на първа страница най-отгоре с бележка пише: „Всички движения започват с десен крак“, обаче музиката на 6, 7 и 8 упражнение не съответства на това правило. Защо? Защото тук, в 19-я такт [посочва се] има едно удължение и това нещо се дискутира в България още 70-те години, и то сериозно. За това нещо Ярмила Менцлова е информирана, тя много добре знае. Защо? Ще прочета нещо много интересно, защото музикантите трябва всички да играят Паневритмия, за да видят, че на всеки такт трябва да има съответстващо му движение. Т.е. ако на трите упражнения ние имаме 41 такта или нечетен брой, до 6-тото упражнение всичко ще е наред, но при 7-мо упражнение, понеже сме завършили на десен крак, ще трябва да го започнем на ляв. Оттам нататък всички упражнения до края, без 8-мо, ще започват на ляв. Ярмила Менцлова като добър хореограф това го е знаела добре, според мен. Да, според мен…, защото всеки такт трябва да има съответстващо движение и след като музиката е с нечетен брой ние и ще играем така…Обаче какво става с тази дискусия от 70-те години, защото тя отива в полето на музикантите. Каквото те ни свирят, ние това играем

Ж. Л. – Да, точно! Това е проблем на музикантите!

Г. Х. – И оттам музикантите започват да си правят ревизия. Това става още 70-те години. Какво става? Асен Арнаудов – това е едно светило в българската музика. В нашата консерватория той е първият професор по арфа, тогава се открива въобще катедра „Арфа“. Има му портрета в Консерваторията. Той е бил един от най-известните музиканти, които са в средите на Учителя. Като студент, той е бил на „Изгрева“, после отива да учи в Германия, в Мюнхен. Но когато се записва (нотира) Паневритмията, нотния текст, той е човекът, който нотира повече от половината Паневритмия. Когато се събират музикантите от братството, понеже те не играят, а само свирят…когато са започнали да играят вероятно, са видели, че има несъответствия – това веднъж. Втори път, когато те си говорят помежду си, защото това възниква като проблем, но не знам точно коя година се е повдигнало, но 70-те години със сигурност…И какво става? Става така, че Асен Арнаудов, той самият поправя себе си! Казва: „Да, тука има грешка! Тук има едно удължение в повече, което не е правилно!“, за което свидетелства Димитър Грива.

Ж. Л. – О, да! Ние го познаваме, той ни е гостувал.

Г. Х. – Димитър Грива е също много добър и известен оркестрант и диригент. Той записва Паневритмия в Монте Карло, ето я, аз я нося …

Ж. Л. – О, да, ние сме давали пари за този запис …

Г. Х. – Това е чудесно! Но какво казва той? Държа много да го чуете: „В Паневритмията аз съм направил поправките и мога да кажа кои са. Всеки един музикант ще може да ги разбере. Учителя даваше упражненията фраза по фраза – да кажем днеска е дошъл до една фраза, утре – до друга. Така едната фраза завършва на първото време на следващия такт, ако е последна, но ако след тази фраза следва нова, от този последния такт започва друг…“ Да, и т.н. Те са записвали на свещи…да не забравяме..

И по-нататък цитата: „И затова в първите упражнения от „Първият ден на пролетта” по едно време трябва да си смениш крака, защото се получават тек такива тактове. Това нещо съм го избегнал в моята Паневритмия и ако се играе по нея, такова нещо няма да се получи. В отпечатаната Паневритмия [1938 г.] има пропуск – удълженията. В тази, която аз записах в Монте Карло, в моята партитура това е коригирано.“ Това той вече го обяснява като музикант..

И продължава: „Много просто: така са я отпечатали, както се е записало грешно тогава. Но трябвало е преди това да се види, че вътре в онова упражнение накрая се получават тек тактове. Ако се изсвирят всички упражнения от „Първият ден на пролетта”, ще се види, че то цялото е на чифт такт, през два такта става всичко…“ т.е. всички упражнения вървят на „раз-два, раз-два“ и изведнъж на 6-то упражнение с ръката имаме „раз“, а нямаме „два“. И той като музикант го осъзнава и казва, че тази рамка, която е квадратна, тя се нарушава.

Ж. Л. – Да!

Г. Х. – След това Д. Грива завършва: „За тази корекция знаят всички музиканти. Това аз го направих със съгласието на Асен Арнаудов. Той е човекът, който най-много е записвал Паневритмията, повече от половината.“

Освен Димитър Грива, за този проблем аз лично съм говорил с Весела Несторова. Много добре се познавахме, защото последните осем месеца тя живя в Бургас, при нас. Говорили сме и по тези въпроси и тя каза: „Коригирайте го!“

Ж. Л. – За музиката?

Г. Х. – Да, за музиката, точно за нея. След това Венцислав Янков говори ли ви нещо името му? Много известен пианист, работил с Ярмила в Париж. По негови думи, той самият ми каза, че има запис на цигулка и пиано с четен брой тактове, както са в Паневритмията на Ярмила Менцлова. Ето така изглеждат коригираните тактове, както са в нейната книга [показва се в книгата точно къде са коригирани тактовете]. Нотният текст тук буквално е препечатан от 1938 г. Ето как изглежда едното и другото [сравняват се двете издания]. Т.е. вместо да има 19-ти такт, тук има 18 – четен брой. И така всичко си става нормално…

Така сега да продължа…По този въпрос са наясно, казахме: Димитър Грива, Весела Несторова, Венцислав Янков. Наясно е Благовест Жеков, който беше два мандата председател на братството, той е музикант и също твърди, че трябва да се коригират. Петър Ганев също го познавате, който в новата си Паневритмия е нанесъл същата корекция. Записал го е с най-добрата българска формация „Софийски солисти“. Понеже той е доста толерантен човек и затова е направил четири версии – три от версиите са с четен брой и една с 41 такта, за да могат всички да са доволни според него.

Освен тях също Симеон Симеонов – музикант, който също споделя тази концепция. Александър Станчин и Тонка Петрова също музиканти, близки мои приятели…Още има един ученик от Школата на Учителя – Илия Узунов, който има неиздадена Паневритмия и там също е коригиран този елемент. Казахме за Крум Въжаров, Мария Митовска твърдо е наясно с този проблем…

Ж. Л. – Да, да…ние много сме говорили с нея по тези въпроси…

Г. Х. – Също така Барнаби Браун и неговата майка Алисън Браун, Дейвид Лоримър. В Русия също всички са наясно. Така че този въпрос, според мен, трябва да започне разрешаването си от полето на музикантите, защото те са отговорни за това нещо. Каквото ни свирят, ние това ще играем.

Обаче има нещо друго…Ако Асен Арнаудов е сбъркал и след това е искал да се коригира и го е направил, както твърди Димитър Грива, тогава ние защо не му даваме възможност за това, а повтаряме неговата грешка и го връщаме към Земята постоянно и му напомняме, че той е сбъркал…защото тези грешки ни връщат тук…

Ж. Л. – Забелязал съм, че лошите навици много бързо се възприемат, дори сега. В „Пентаграм“ всички българи правят една и съща грешка. Това е много добре обяснено, но всички правят една грешка. Когато сме подредени в редица и когато правим пентаграма, това се базира на числото 8, всеки се придвижва напред с 8 стъпки. На 8-мата стъпка спират краката, после още 8 стъпки за тези, които остават. Там спират ръцете и съвсем добре е казано: „Главата трябва да направи още 8 стъпки.“  И след тези 8 стъпки има 8 времена да се обърнеш. Слушайки музиката, българите това го променят и вместо да направи 8 стъпки, главата прави 6 стъпки и на 7-та стъпка започва да се обръща. А коректно би било на 9-тата. И това всички го правят, дори Симеон …      

Г. Х. – Мисля, че долу-горе изяснихме този въпрос с първите 10 упражнения и аз лично като изследовател …

Ж. Л. – Да, това което казах, беше друг пример, който да докаже, че лошите навици много бързо се възприемат: „Всеки прави така и ние ще правим така.“ И Ярмила всъщност се е поддала на това влияние. Забелязах и нещо друго, че песните също са променени. Има едно първо издание на Анина Бертоли, а сега има промени навсякъде. Въобще има много промени …

Г. Х. –  Обаче аз искам да кажа … Този въпрос с първите 10 упражнения е най-сериозният принос на Ярмила Менцлова, защото до този момент няма издадена Паневритмия, в която да е коригиран и нотният текст. В тази Паневритмия от 1938 г. имаме следното: препоръка, че всички движения започват с десен крак, ясно, точно, още на първа страница. Обаче това не намира съответствие в музиката. Във втората Паневритмия главно участие взема отново Ярмила Менцлова, макар и наричана Паневритмия на сестрите. Там ние виждаме отново нейния професионален хореографски изказ.

Ж. Л. – Така ли?      

Г. Х. – А на кой друг да е? Дайте да видим кои са трите сестри – Елена Андреева – стенограф, Мария Тодорова – музикант. Кой тогава ще напише тази специфична терминология, която се забелязва? Това е пак Паневритмия на Ярмила Менцлова, а не на сестрите. Тя може да е показвана от сестрите, но спокойно може да се нарече и Паневритмия на Ярмила, тъй като упражненията са описани от нея самата в края на краищата. И самата Ярмила през 1983 г. решава да направи ревизия на самата себе си … Това е мое предположение. Защото иначе аз не виждам причина един толкова смел човек като нея, човек наясно с мисията си в живота, да направи компромис, с когото и да било, още по-малко с Крум Въжаров, с когото тя се е развела отдавна…и няма никакви такива отношения между тях. Аз знам от Мария Митовска, че самата Ярмила кани Крум Въжаров да ѝ помогне в духовното обяснение, а не за самия физически израз на упражненията. Това го твърди Мария Митовска и аз го имам записано на камера. И доколкото знам пак от нея, тъй като тя е работила много сериозно с Крум Въжаров, той през целия си живот по-нататък е казвал, че никога не се е месил на Ярмила Менцлова в движенията и в хореографията, защото тя е професионалиста в тази област. И аз не знам откъде тръгва тази интерпретация, че именно Крум Въжаров е злия демон на Ярмила Менцлова?          

Ж. Л. – Смятам, че когато Крум пристигна във Франция, ние нямахме възможност да танцуваме заедно, след което тя претърпя инцидента и загуби контрол над мислите си и усещането си за Паневритмия. Не знаем какво е решила след посещението на Крум, защото не бяхме в много добри отношения тогава …     

Г. Х. – Вижте сега, това е много важно да се уточни, защото ако излиза от вас твърдението, че Крум Въжаров ѝ е повлиял и той е причината за нещо, е важно да го уточним. Вие така ли мислите? Той ли е човекът, който е повлиял?           

Ж. Л. – Тя искаше да има неговото мнение, преди да публикува книгата, също искаше да осъществи контакт с Весела Несторова. Нямахме възможността след посещението на Крум да знаем какво точно е решила. Бяхме в деликатни отношения с Ярмила, но не става въпрос за нещо сериозно… И това е много жалко за нас, защото бихме искали да знаем какво беше нейното решение. И после нямахме подходяща музика с четен брой тактове, освен тази с аранжимента на Д. Грива, но тя не става за игра. Аз не вземам позиция, но … предпочитам да се доверя на снимката на Учителя, където в упражнението „Освобождение“ неговите ръце са подготвени да се отворят на десен крак и това отговаря на четен брой. Когато правим „освобождаването“ [прави съответното движение на 7-мо упражнение с ръце], изглежда логично да се направи отварянето с десен крак.    

Г. Х. – Да се прави отваряне с десен крак? Но ние правим отварянето с ляв крак!          

Ж. Л. – Да …     

Г. Х. – Кое е по-логично? Всъщност тази Паневритмия на Ярмила не се различава от останалите, освен по първите десет упражнения. Т.е. няма някакви драматични промени, така че аз не виждам защо трябва да разпъваме Ярмила на кръст. Тя е свършила според мен една чудесна работа…Тя е свършила една чудесна работа с този учебник, защото това нещо все пак …          

Ж. Л. – Още не сме осмислили тази промяна, защото когато тя танцуваше у нас, винаги е било с нечетен брой тактове …      

Г. Х. – Разбира се, разбира се, точно така.            

Ж. Л. – Никога не успя да изтанцува тези упражнения с десния крак с нас…       

Г. Х. – Аз си мисля, че Паневритмията, която е направила, и самият ѝ танц, това, което е предала на вас, спокойно ние българите можем да го вземем. А нейната книга –  да я преведем и да я вземем за пример, защото както казахте и вие, доста време е работена. Аз лично не вярвам в тази „световна конспирация“, че ще дойде някой друг, който ще ѝ повлияе така, че тя да отстъпи от принципите си. Защото Мария Митовска като свидетел твърди обратното.          

Ж. Л. – Може някой да ѝ повлияе, но в положителен смисъл, защото тя не свиреше на инструмент и нямаше възможност да направи новата версия на „Освобождение“ и останалите упражнения. И ние не бяхме в течение на този въпрос, за времето, за което говорим … за съжаление. Но изцяло се доверяваме на Ярмила!     

Г. Х. – Никога не е късно!          

Ж. Л. – Да! [усмихва се] Но най-вече на снимката, която ни показа Мария Митовска, Учителя, който „къса“ на десен крак, също така и всички след него … вижда се. Тогава защо Ярмила не го е направила по-рано? Защото не е имала подходящата музика, просто такава не е съществувала. И това беше точно моментът, в който тя искаше да се върне към нас, но …

А. – Всъщност причината за нашето разсърдване беше доста невзрачна. Тя искаше Жан-Луи да взема някакви хомеопатични лекарства, а той отказа. Защото тя беше похарчила пари да му купи лекарства, а той ѝ каза, че не пие лекарства.     

Ж. Л. – Ако не беше това охлаждане на отношенията, ние щяхме да поговорим още за Паневритмията и за отварянето на десен крак. Освен това тя беше започнала да ни казва, че има проблем с музиката, беше започнала да мисли върху проблема. Тя беше с Жерар Жервай, който се мислеше за учител и така в продължение на няколко месеца нашите отношения бяха охладнели, но после тя се върна при нас.

Г. Х. – На това хубаво място и с тази атмосфера наоколо мисля, че сме събрани приятели на Ярмила. Аз без да я познавам, вътре в себе си изпитвам такъв респект и не знам откъде е. Изследвайки нейната биография и виждайки как целият ѝ живот е бил отдаден на тази идея, изпитвам респект, но и отговорност пред бъдещото поколение. Да получи то тази нейна книга в най-чистия си вид, без петно! Без петна от сорта: „Тоз ѝ повлиял, онзи ѝ повлиял!“ или „Тя плати с живота си, защото направи тази книга!“ Точно обратното – интерпретацията на Крум Въжаров и други нейни истински приятели, които я уважават и обичат, казват следното: „Тя заплати с живота си, защото каза истината и затова тъмните сили я преследваха и искаха да я унищожат!“, т.е. един и същи факт може да се погледне от две различни страни и да се интерпретира.             

Ж. Л. – Да, да.      

Г. Х. – Така че ние не знаем истината, но като нейни приятели трябва да направим това – да гледаме позитивно на нейния продукт. Той е видял вече бял свят.

Ж. Л. – Да, съгласни сме!     

Г. Х. – Не че това трябва да се взема за последна инстанция на истината и аз съм съгласен с това, което си говорихме в началото, че Паневритмията е експеримент. И трябва да вървим в тази посока, имайки такива сериозни ориентири в живота си като тази книга.

А. – Да!         

Ж. Л. – Ние сме в деликатна ситуация в момента, защото ни питаха – Андрей Грива и неговата приятелка Галя – те ни помолиха да публикуваме една Паневритмия на френски, според „българския“ модел … И сега коя версия да изберем? Мария Митовска ни казва: „Така е!“ Георги Петков казва: „Не, не е така!“ или „Да запазим хармонията ...“ Затова вече не искам да слушам мнения за Паневритмията …[смее се]     

А. – Ние се базираме на Ярмила!

Г. Х. – Искам само нещо да ви кажа, приятели. Приятели, защото аз ви чувствам толкова дълбоко в сърцето си и като ви видях, мислех, че се познаваме отдавна ...           

Ж. Л. – Да, възможно е …     

Г. Х. – Да, ние се познаваме и нашето учение е в Дух и Истина и оставайки вътре в себе си, човек няма съмнения. Аз не бих искал да ви кажа, че книгата на Ярмила е истината. Казвам само, че с моята логика аз съм стигнал дотук. Но вие самите, щом като имате такова задължение, съм сигурен, че Учителя ще ви разреши този въпрос по най-добрия начин и аз лично ще се моля. И дори да изберете другата версия, вие няма да ми бъдете по-малко приятели и аз лично пак ще продължа да ви уважавам.

А. – Така трябва, да слушаш сърцето си.                    

Ж. Л. – По-скоро съм склонен да слушам сърцето си за това, което твърдят Мария Митовска и Ярмила …     

Г. Х. – Не знам, ние не искаме да влияем на никой за нищо.          

Ж. Л. –  Десният крак е активният.

Г. Х. – Разбира се, това е свързано с Еволюцията на човечеството.

Ж. Л. –  Да!

Г. Х. – Много ви измъчихме май?

Ж. Л. –  Не! Беше много интересно. Мария Митовска иска да ни види и е много деликатно, защото няма време. Тя иска да ни говори за някакви документи с поправките …

Г. Х. – Аз питам следното: Защо през цялото това време тези сестри не са потърсили и взели мнението на Милка Периклиева?

Ж. Л. – А, да …

Г. Х. – Тя не е случаен човек! Защо? Аз това го научих сравнително скоро. Тя е детска учителка и преди да издаде тази Паневритмия от 1938 г., има 4-5 книги издадени с описание на упражнения за деца, а след тази Паневритмия има поне 10. Общо има над 15 книги, които са свързани с описания на упражнения за деца. Т.е. тя съвсем не е случаен човек и някой, който си позволява да омаловажа нейната работа, нейните възможности или това, което тя е написала като задача от Учителя, защото той я е натоварил с тази задача, всеки бърка в края на краищата. И музикантите са бъркали, и тя е бъркала – нормално е. Обаче съвсем не е случаен човек и ние да омаловажаваме това, което е направила…

И аз си мисля, че това, което Ярмила е направила, е, че тя е разбрала това нещо, защото стилът тук [Паневритмия, 1938], макар и телеграфичен, той е хореографски. И мисля, че има една приемственост нормална между двете Паневритмии. Т.е. Паневритмията на Ярмила от 1983 г. е една подобрена версия на Паневритмията от 1938 г. Така мисля аз…

Ж. Л. – Да, съгласен съм. В периода, когато Ярмила е посещавала братството на Михаил Иванов, когато там е танцувала, винаги се е играло с нечетен брой тактове. Там винаги се е играело така…

Г. Х. – Няма нищо…гледаме напред и това е!

Ж. Л. – Да! В близко бъдеще трябва много да мисля, да се моля, за да намеря коректното решение. А Паневритмията на Ярмила ще бъде преведена на български?     

Г. Х. – Тя е вече преведена.

Ж. Л. – Но не е публикувана?

Г. Х. – Не е публикувана, защо? Защото ми се иска преди да се публикува, да се стигне до някакъв консенсус. Не бих искал с тази Паневритмия и с личността на Ярмила да се разделят хората…

Ж. Л. – Да, това ще предизвика разделение…

Г. Х. – Аз и ние общо имаме много работа преди това да излезе като книга, защото ние го дължим на паметта на Ярмила! Трябва да го направим така, че не да продължаваме да я разпъваме, а напротив!

Ж. Л. – Когато отидохме на Рила преди една седмица, бяхме поканени да говорим за Паневритмията, но бяхме поставени в неудобна ситуация, тъй като първо имаше едно изказване, после ни питаха някои неща и след нас пак имаше изказване. Ние не разбрахме цялостната идея на тази среща, защото не ни превеждаха изказванията на останалите…