Вие сте тук
Често за проблемите при изпълнението на паневритмичните упражнения обвиняваме новите или не толкова знаещи участници. Опита показва друго. Един незнаещ може да влезе в кръга, да прави грешки, но никога няма да коригира другите. Непосредствено преди да започне другото упражнение няма да каже на всички да влязат или излязат извън ориентировъчните камъчета. След „Промисъла” няма да се втурне към центъра на кръга за да заеме място за изпълнение на „Слънчевите лъчи”. Всичко това го правим ние – „напредналите”, като си мислим, че колкото сме по-близо до центъра, толкова е по-голямо благословението. Понякога тези „случайни” нови души са посрещани нетактично и това се оказва последната им среща с паневритмията и с Братството. Случайни срещи и случайни души в планината няма.
На връх Мусала брат Методи Шивачев за първи път вижда небесната Паневритмия. По-късно Учителят я сваля на земята, но това същата Паневритмия ли е? Предполагам, че не е.
В музиката винаги се допуска поне по един дисонанс, за да може да се понесат високите вибрации. Колко повече това важи за Паневритмията, за която знаем, че и в тази й форма е мощно оръжие. Някъде срещнах Учителят да казва, че най-голяма трудност му представлява да създава изпити на учениците. Защо Паневритмията да прави изключение.
Нима Той не е могъл и не може да изправи паневритмичните упражнения. А може би няма добри, верни и прилежни ученици, който да изпълнят волята Му?!! Нищо не ползва нещо получено наготово. Ползва ни съвместната работа, в хармония, по изпълнението на упражненията. Това е изпит на Братството за разбирателство, толерантност и хармония. За да вземем този изпит, от невидимия свят гледат дали сме единомислени в текст, музика и движение. Само в хармонията ще ни се открият детайлите по изпълнението й.
И като е рекъл Учителят, че да си изпълним мисията като българи, трябва да предадем паневритмичните упражнения на другите народи, то със сигурност е имал в предвид не само формата, а и духът на Паневритмията.