Петър Манев

 

Увод в астрологията

 

 

Електронно издание

 

 

Поредица
„Астролозите от школата на Изгрева“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сдружение „Слънчогледи“

Бургас, 2015

 

 

 

 

УВОД В АСТРОЛОГИЯТА
Петър Манев

 

Лицензионни права
Криейтив Комънс договор
Creative Commons
Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

 

Съставител
Георги Христов

 

Изображения на корицата
Shutterstock.com

 

Оформление на корицата
Йордан Стоянов

 

Подготовка на електронното издание
Веско Василев

 

Издател
Сдружение „Слънчогледи“

 

ISBN 978-619-7033-28-1
Безплатно разпространение
Актуална версия на книгата:
friendsoftherainbow.net

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ:

І. КОЙ Е ПЕТЪР МАНЕВ. 8

ІІ. АСТРОЛОГИЯТА В МИНАЛОТО И ДНЕС. 15

1. Пророчествата на Нострадамус в контекста на европейската астрологическа традиция. 16

2. Велики личности с почит към Астрологията. 19

3. Причини за упадъка на Астрологията. 22

4. Възраждане на Астрологията в началото на ХХ в. 28

ІІІ. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ.. 36

1. Планети. 37

2. Зодиакални знаци.. 45

Динамична група знаци (трите динамични четиръгълници): 48

Четирите групи тригони: 48

3. Домове или силови полета. 56

4. Аспекти. 66

Видове главни аспекти. 66

Благоприятни и неблагоприятни аспекти. 67

Орбиси на аспектите. 71

Образуващи се и разпадащи се (разтурящи се) аспекти. 72

Кога две планети са в аспект. 74

Съвпад. 75

Опозиция. 76

Квадрат. 77

Тригон. 77

Секстил. 78

Паралел. 78

Непълноценни аспекти. 79

Планети, стоящи вън от обсега за даден аспект, биват свързани в такъв чрез трета планета. 80

Закон за астралната наследственост. 80

Критично отношение към шаблонните афоризми (рецепти). 83

ІV. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ.. 87

1. Планети и зодиакални знаци. 88

Всяка планета слага своя отпечатък върху мястото на Зодиака, дето тя се е намирала в момента на раждането на дадения индивид. 88

Планетите от старата серия управляват или владеят по два, а светилата – по един от зодиакалните знаци. 90

Планети в собствен дом (жилище) и в заточение (изгнание). 90

Планети в екзалтация (подем) и в падение. 91

Перегринни планети. 93

Господар на хороскопа. 95

Планетите действат заедно със знака, в който се намират. 95

Знакът се проявява всякога в съгласие със своя господар. 96

Няколко общи примера на планети в знаци. 98

Положение на Сатурн в Стрелец. 99

Отпечатък. 99

Космично положение. 100

Влияние на знака. 100

Влияние на владетеля. 101

2. Планети и домове. 102

Общи бележки: 102

Вторични достойнства на планетите според положението си в домовете. 103

Положение на планета в 1-ви или 10-ти дом. 104

Елевация (издигане) на планета. 104

Общо влияние на планетите в домовете. 105

Слънцето в 12-тях домове. 105

Луната в 12-тях домове. 106

Меркурий в 12-тях домове. 107

Венера в 12-тях домове. 108

Марс в 12-тях домове. 109

Юпитер в 12-тях домове. 110

Сатурн в 12-тях домове. 111

Уран в 12-тях домове. 112

Нептун в 12-тях домове. 113

3. Планети в аспект. 115

„Т“-аспект по време на започване на Втората световна война – 1. ІХ. 1939 г. 115

Влияние на лунните възли в съчетание с „Т“-аспекта при започване на Втората световна война – 1. ІХ. 1939 г. 117

Чувствителни (арабски) точки в хороскопа. 120

Общо за елемнтарните астрологични комбинации. 122

Примерно тълкуване на Сатурн в 12-ти дом. 123

Общо за аспектите. 126

Сила на аспекта. 127

Сила на планетите. 127

Сила на аспектната връзка. 128

Качество на аспекта. 129

Естество на планетите. 129

Естество на аспектната връзка. 130

Посока на влиянието на аспекта. 134

Тълкуване на аспектите по аналогия. Планетни аналогии за професия, занимания и др. 135

Някои общи аналогии на планетите за жизнения път по Либра и др. 136

Слънце. 136

Луна. 136

Меркурий. 136

Венера. 137

Марс. 137

Юпитер. 137

Сатурн. 137

Уран. 138

Нептун. 138

Аналогии за професия, занимание и пр. по Морен и др. 138

Слънце. 138

Луна. 138

Меркурий. 139

Венера. 139

Марс. 139

Юпитер. 139

Сатурн. 140

Уран. 140

Нептун. 140

Психологичните значения на планетите по М. Хайндел и др. 141

Слънце. 141

Луна. 141

Меркурий. 141

Венера. 142

Марс. 142

Юпитер. 143

Сатурн. 143

Уран. 144

Нептун. 144

Главни значения и аналогии на планетите. 145

Роднински връзки и социални отношения. 145

Места. 145

Кратка характеристика на планетите. 146

Тълкуване на аспектите. 150

V. „ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС“ – КНИГА НА П. В. ПИОБ. 155

Тайната на Нострадамус. 156

Първото дешифриране на Нострадамусовата система. 159

Хронокосмографската система на Нострадамус. 163

Еволюцията на Франция след 1872 г. според Нострадамус. 173

Историята на Наполеон според Нострадамус. 180

Няколко пророчества на Нострадамус за Наполеон. 185

Реставрация във Франция според Нострадамус. 189

Втората империя във Франция според Нострадамус. 194

Миналата световна война според Нострадамус. 198

Още няколко особености на Нострадамусовата система. 204

Геометричните детерминации на Париж І. 209

Геометрични детерминации на Париж ІІ. 215

Геометрични детерминации на Париж ІІІ. 220

Геометрични детерминации на Париж ІV – машината за управляване. 226

Още няколко особености на Нострадамусовата система. 231

Новите открития на Пиоб върху Нострадамусовата проблема. 236

ПРИЛОЖЕНИЕ. 241

ЦЕНТУРИИ НА НОСТРАДАМУС. 242

ПРЕДИСЛОВИЕ МИШЕЛЯ НОСТРАДАМУСА, ПРЕДПОСЛАННОЕ ЕГО ПРОРОЧЕСТВАМ... 242

ЦЕНТУРИЯ I 250

ЦЕНТУРИЯ II 275

ЦЕНТУРИЯ III 300

ЦЕНТУРИЯ IV. 325

ЦЕНТУРИЯ V. 350

ЦЕНТУРИЯ VI 375

ЦЕНТУРИЯ VII 400

ПОСЛАНИЯ ГЕНРИХУ ІІ 412

ЦЕНТУРИЯ VIII 427

ЦЕНТУРИЯ IX. 455

ЦЕНТУРИЯ Х. 481

ЦЕНТУРИЯ XI 507

ЦЕНТУРИЯ XII 507

 

І. КОЙ Е ПЕТЪР МАНЕВ

Петър Николов Манев е роден на 28.03.1898 г., в 2h 12' в град Охрид, според астрологична карта, правена от ученика на Учителя – астролога Иван Антонов, а съхранена и дадена от продължителя на тези астрологични идеи, Тодор Ковачев. Бащата на Петър Манев – Николаки (Никола) Манев, също от Охрид, е аптекар, който си заминава от този свят през 1917 г. в родния си град. Майката – Луиза Григорова Манева (Пърличева) е дъщеря на видния възрожденски учител, писател и преводач Григор Ставрев Пърличев и на Анастасия Христова Пърличева. Луиза учи в Солун (гимназия) и вече като вдовица през 1917 г. се преселва в София, където и свършва земния си път през 1919 г. Не е известно Петър Манев да има братя и сестри.

Данните за Петър Манев са твърде оскъдни. Той следва във Виена горско стопанство, но по-важен детайл е фактът, че през този период е активен деец на ВМРО в Австрия. След Междусъюзническата война, и особено след края на Първата световна война, българското население в Македония организирано се прогонва от установилите се там гръцка и сръбска власт. В България бежанците се организират около културно-просветни организации, чиито основни цели са да запазят сплотени македонците в изгнание. ВМРО подпомага създаването и направлява дейността на подобните организации.

Елена Андреева в разговор с Вергилий Кръстев споменава: „…в последствие стигате до генерал Протогеров – македонец, когото убиха по време на македонски междуособици [20-те години на ХХ в.]. Той работеше заедно с Тодор Александров. Друг имаше, казваше се Никола Велев, който заедно с Петър Манев работеха в Македонската организация в Австрия…“ (Изгревът, т. ІХ)

На снимка озаглавена „Виенската група“ виждаме, че Петър Манев и Н. Велев са посочени като основатели на тази „група“: Основатели – Прави: 1. Георги Попандов; 2. Никола Велев; 3. Петър Манев; Седнали: 1. Страхил Хаджипанзов; 4. Иван Бояджиев

Никола Велев е роден през 1897 г. в София, в семейството на общественика Спиридон Велев от Крушево. След Гарванското клане от 1923 година Димитър Спространов, Никола Велев и Кр. Манев изпращат изложение до 50 чуждестранни вестници, в което защитават българите от Македония. Никола Велев е назначен за съюзен организатор на Съюза на македонските студентски дружества в чужбина през 1925 г., член на Виенското дружество и същевременно резидент на ВМРО във Виена. През есента на 1926 година ръководи специализирана бойна и терористична група в Прага. След убийството на Протогеров през юли 1928 година симпатизира на протогеровистите. През 1929 година окончателно се установява в София.

Друго свидетелство за активната дейност на Петър Манев в организационната работа на ВМРО е „писмо от членовете на Секретариата на Съюза на македонските студентски дружества зад граница Кр. Николов, Н. Коларов и П. Манев до Ерик Дръмонд, генерален секретар на Обществото на народите с молба за разглеждане на малцинствения въпрос в Македония на предстоящото заседание на организацията:

„Виена, 27 февруари 1929 г.

№………..

Превъзходителство,

Всеки път, преди Обществото на народите да открие своето заседание, подтиснатите отправят поглед към него. Македония принадлежи също към тях, като понася жестокия режим на балканските държави между които е поделена от години; в своята беда се обръща към Обществото на народите с умоляване за помощ.

Превъзходителство,

В навечерието на мартенската сесия на Обществото на народите, македонската академична младеж изразява надеждата, че усилията, които Обществото на народите употребява за разрешаването на малцинствения въпрос, ще допринесат много за мира в Европа.

Позволете Ваше Превъзходителство нашите отлични почитания.

Секретариатът: Кр. Николов, Н. Коларов, П. Манев“

Вероятно около 1929-30 година Петър Манев се завръща окончателно в България и не след дълго попада в Специалния клас на Школата. Виждаме го в списъка на класа, направен с почерка на Савка Керемидчиева на 11. IV. 1940 г., четвъртък, Изгрев. Там под №66 следва: „Петър Н. Манев – чиновник в общината.“

В ХІХ т. на „Изгрева“ Светозар Няголов пише, че „когато Петър Манев влиза в Братството животът му се променя коренно...Без помощта на Учителя той не е можел да оцелее, а щял да си замине към 30-годишната си възраст, тъй като е имало македонци, които са го търсили да му отмъщават…В този живот е платил, като комунистите са му правили обиски и са му взели книгите, намиращи се в дома му.“ Св. Няголов продължава: „Петър Манев казва на Учителя: „Учителю, защо не ни дадете ключовете на Астрологията, за да имаме по-точно и обширно знание?“ На което Учителя отговорил: „Ако ви дам знание за духовните сили, вие един друг ще се избиете.“„

Борис Николов споделя своите впечатления за Петър Манев в т. ІІІ на „Изгрева“: „Той бе астролог. Веднъж приближава към мен, когато аз с един нож си дялкам някаква тояга. Изхвърча ножа и се порязах. Потече кръв. С едната си ръка държа порязаното място, а той както е до мене извади едно листче, на което бе написано нещо и ми го подава: „Борис, днес имаш квадратура Марс със Сатурн“. Казвам му: „Абе човек, защо не ми го подаде това листче една минута преди това, а сега ми го даваш след като се порязах и каква ми е ползата от всичко това?“ „Ползата е за мен, че Астрологията е точна“. Той имаше хороскопите на всички от Младежкия Окултен Клас, следеше аспектите им и транзитите на посочените дати и им даваше листчета и проследяваше как се отразяват тези аспекти. Беше добър астролог и всички му съдействаха, а и всички се интересуваха от неговите листчета и ги проверяваха, а след това разказваха колко пророчески се оказват те. Тук бе живата Астрология на Изгрева. Беше много кротък и бяха първи приятели с Георги Радев. Той публикува много свои разработки за предсказанията и системата на Нострадамус в списание „Житно зърно“ както и за Астрологията.“

Борис Николов споменава Петър Манев и сред музикантите, които свирят на Паневритмия: „При Паневритмията състава на музикантите се увеличаваше. Тук взимаха участие и други като Цанка Екимова, Петър Манев, Симеон Симеонов, Ангел Вълков, Петър Камбуров и още много други. Ако погледнете днес снимките при нашите Паневритмии на езерата ще откриете, че музикантите са винаги били между 10 и 15 човека. А това не е малко.“

Паневритмия при третото езеро „Балдер-Дару“ и музикантите от ляво на дясно: 1. Верка Куртева с китарата. 2. Петър Манев; 3. Ангел Вълков; 4. Пеню Ганев; 5....; 6. Руженка Кисьова; 7. Цанка Екимова; 8. Кирил Икономов; 9. Петър Камбуров; 10. . ..; 11. Филип Стоицев.

Нестор Илиев в ІV т. на „Изгрева“ също дава няколко интересни факта около тази забулена в мистериозност фигура на Петър Манев. „На една снимка (тази отдолу), която е направена на наши братя и една сестра във Боровец, между тях е брат Петър Манев. Той беше един от най-добрите астролози у нас в Братството. Беше следвал във Виена, горско стопанство. И той беше един прекрасен човек в братски отношенията с всички. Като се върна от Виена работеше в общината в София. Много скромно живееше и така и скоро сравнително почина на 64-годишна възраст. Той беше много въздържан. Само когато го питаш може да каже нещо. Но иначе беше прецизен в неговите астрологически измерения. Беше най-добрият астролог на Изгрева, но бе изключително деликатен и стеснителен. Когато си замина Учителя той сподели с мене: „Несторе, много съжалявам, че не използвах знанията на Учителя по Астрология, че не го питах за много неща.“

Петър Манев е пети поред от ляво на дясно

 

По време на социалистическия период следите на Петър Манев изчезват. Засега има само едно свидетелство от Емилия Михайловска, която твърди в VІ т. на „Изгрева“ следното: „На събранията у дома идваха Методи Константинов, Крум Въжаров, Влад Пашов, Петър Манев и Петър Филипов, един Бояджиев от града, Начо Петров, Петър Димков. Влад Пашов, един от най-добрите астролози на Братството. Той и Петър Манев бяха най-добрите на Изгрева.“

Дори заминаването на Петър Манев от този свят не е съвсем установено, кога точно е станало. В едно гениалогично дърво е посочена 1950 г. Нестор Илиев твърди, че е живял до 64 години, което ще рече – 1962 г. В ХVІІІ т. на „Изгрева“ В. Кръстев отбелязва: „Намерих на едно място следното съобщение – „Петър Манев – астрологът си замина на 6 май 1963 г.“„

ІІ. АСТРОЛОГИЯТА В МИНАЛОТО И ДНЕС

1. Пророчествата на Нострадамус в контекста на европейската астрологическа традиция.

Една от съществените цели на всяка естественонаучна дейност е да направи възможно предсказването на бъдещи събития“. (Проф. В. Оствалд[1])

 

Известно е, че само някои места от „тъмните пророчества“[2] на Нострадамус (1503-1566) са понятни за читателите. От тия места, обаче, става ясно, че Нострадамус е предвидил между другото френската революция – „годината 1789, за която ще се казва, че е начало на нова ера“, идването на Наполеон – „Близо до Италия ще се роди император, който ще струва скъпо на царството...“. Нещо повече – той е дал и имената на исторически лица, които са живели няколко века по-късно.

Доскоро не се знаеше с положителност, по какъв път Нострадамус е стигнал до своите предсказания, граничещи с ясновидството. Сам той не е намерил за нужно да осветли напълно и тоя въпрос, В писмото си до Хенрих II[3], при когото е бил придворен лекар, Нострадамус се задоволява да забележи само, че предсказанията са направени въз основа на египетски и персийски документи, които той е трябвало да изгори, за да не попаднат в недостойни ръце.

От изследванията на П. Пиоб[4], който изглежда пръв успя да дешифрира литературното завещание на Нострадамус, се установява, че в случая имаме работа с една астрологическа система, която познава Кеплеровите закони, закона за гравитацията, планетите Уран и Нептун и то много десетилетия и даже столетия преди официалната наука да се бе добрала до тия открития[5]. Същият автор твърди още, че Нострадамус ни е оставил в произведенията си, всъщност, своята висша наука, забулена с няколко шифри и че предсказанията, направени „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството“, са само илюстрация на изложената теория.

Обаче, и самият Пиоб не смее да съобщи в своя труд „Тайната на Нострадамус[6]„ (1927 г.) нещо повече от някои общи положения и няколко странични, но твърде интересни подробности, т. е., колкото да покаже, че действително е разкрил ключовете на загадъчното наследство на великия астролог.

На всеки случай, сега може да се каже, че и, ако нямаше никакви други доказателства за астрологически предвиждания, предсказанията на Нострадамус биха били неопровержимо свидетелство за това, че някога е имало една сигурна Астрология – типичната предсказателна наука. Прогнозите на някои съвременни астролози, които често ни смайват със своята точност, идват от своя страна да покажат, че тая наука съществува и в наши дни.

Ние нямаме, обаче, предвид Астрологията на някогашните и днешни посветени, защото за нея ни липсват почти всякакви данни. Европейският културен цикъл е заварил общодостъпната Астрология в напълно разнебитено състояние. От съществуващите в древността няколко екзотерически системи до нас е достигнала по-цялостно една, която със своята космофизическа основа е и най-близка до манталитета на съвременното човечество. Настоящият бегъл исторически преглед се отнася до тая именно европейска астрологическа традиция.

2. Велики личности с почит към Астрологията.

Сглобена от остатъците на една солидна наука, традиционната Астрология, в своя стремеж да установи наново закономерната връзка между космичните явления от една страна и живота върху нашата планета от друга страна, е засегнала един жизнен проблем и с това е предизвикала съответната реакция. Както в древността, така и в по-ново време тя е имала ожесточени противници и горещи защитници.

Общо взето, в миналото, когато чувството и знанието за единството във вселената и за органическата връзка на отделните ѝ части е било по-живо, Астрологията се е радвала дори на особена почит. В течение на вековете тя е имала на своя страна едни от най-големите представители на човечеството, някои от които първоначално са били враждебно настроени към нея.

Характерно е, например, обстоятелството, че трима от най-големите лекари в историята – Хипократ, Гален и Парацелз – са се занимавали активно с Астрология. Хипократ, бащата на медицината, е смятал, че „оня, който не познава Астрологията, заслужава по-скоро името глупец, отколкото името лекар“.

В школата на Питагор е било задължително изучаването на математиката и Астрологията. Последната се е считала като привилегия на мъдреца. „Остави заблудените да действуват без цел и основание, а ти ще трябва в настоящето да наблюдаваш бъдещето“.

Тъй като Астрологията често се схваща като фантазиране на мечтателно настроени души, не е безинтересно да се спомене, че и Бекон[7] (Бейкън), човекът, който въведе експерименталния метод в съвременната наука, също е бил един от почитателите на Астрологията.

Между почитателите на науката за астралните влияния намираме още умове като Платон, Аристотел, Сенека, Данте, Джордано Бруно, Спиноза, Шекспир, Гьоте, Лайбниц и други.

Привърженици на Астрологията са били и астрономи като Птоломея, Тихо де Брахе, Нютон и Кеплер, който е оставил толкова литература върху тая област, че би трябвало да бъде разгледан отделно.

В лицето на Морен дьо Вилфранж (1583-1656), лекар и професор по математика в Колеж дьо Франс, традиционната Астрология е имала последния си голям представител. Морен, „най-научният дух и най-светлият талант, който се е появил в Астрологията досега“ (X. Селва[8]), пръв въвежда рационалното и критично изучаване на завареното астрологическо наследство и така е създал „една стройна, логична и добре обмислена система“ (Синдбад[9] – д-р Вайс[10]), изложена в неговата двадесет и шест томна „Астрология галика (Astrologia Gallica)“.

Твърди се, че никой още не е успял да посочи едно погрешно предсказание на тоя майстор астролог. Това важи изглежда, и за най-смелите му твърдения. Така, поканен да присъствува при раждането на Людвиг XIV[11], Морен е предсказал, че бъдещият монарх ще царува 57 години[12].

Не по-малко куриозно е обстоятелството, че Кромвел [Кромуел], сигурно един от най- трезвите държавници, които историята познава, е разчитал на това предсказание на Морен като на положителен факт, който впрочем се е потвърдил от живота. (Фон Себотендорф[13]).

3. Причини за упадъка на Астрологията.

След Морен започва упадък на Астрологията.

a)   Причините трябва да се дирят отчасти у самите астролози. Използването на Астрологията за търговски цели, от една страна, и неспособността на мнозинството астролози да се справят с оскъдната и затова извънредно трудна материя, от друга страна, са допринесли не малко за дискредитирането на предсказателната наука на древните мъдреци. Но тия упреци, които впрочем могат да се направят почти във всяка научна област, засягат астролозите, не и Астрологията.

За компрометирането на Астрологията са съдействали, обаче, доста много и нейните противници и то със своята неосведоменост, с криви заключения и, може би, поради липса на добра воля.

Нашата цел, без съмнение, не е да доказваме чрез теоретически построения правотата на нашите възгледи, тъй като смятаме, че единствен опитът е меродавен при установяване стойността на астрологическите принципи. Все пак, не можем да не кажем по няколко думи и за критиките, които се правят на Астрологията от страна на нейните противници.

b)   Така, някои от тях отричат Астрологията от страх пред детерминизма[14]. А всеизвестно е, че има детерминисти, които нямат нищо общо с Астрологията; знаят се от друга страна и не малко астролози, които съвсем не са фаталисти. Всеки, който е прочел някое по-голямо ръководство по Астрология, сигурно е срещнал двете стари астрологически максими: „звездите правят наклонен [пътя], но не принуждават“ и още „звездите управляват съдбата, но мъдрецът управлява звездите“. А и най-модерни автори говорят за „условен детерминизъм“ и „условна свобода на волята“ (Фон Кльоклер[15]).

Прочее, едно излишно недоразумение.

c)    Други отричат Астрологията пак a priori[16], понеже не могли да си представят как е възможно планетите да влияят върху живота на Земята.

Безспорно, съмнението има своите добри страни. То освобождава от труда да се проучват неприятни въпроси, и освен това, човек може да мине за „критичен ум“. В случая се забравя само, че отричането съвсем не е разрешение на даден проблем, и че упоритото затваряне очи пред фактите е не по-малко смешно, отколкото сляпото вярване. Така например, ако се приеме горната логика, ще трябва да се обявят за невалидни всички природни закони и явления, докато те не бъдат обяснени и „признати“.

Впрочем, не за пръв път човечеството отхвърля фактите по простата причина, че последните не подхождат на господствуващия мироглед. Не е много далеч от нас епохата, когато под страх на най-голямо наказание бе забранено да се говори за въртенето на Земята. Но колкото отрицателното отношение тогава измени нещо в естествения ред на работите, толкова то може да измени фактите и в нашия случай.

За критиците от тая категория нищо не значи и обстоятелството, че редица светила на човечеството са били привърженици на Астрологията. Това становище – формално вярно – се чува твърде често и с оглед на това заслужава да бъде разгледано по-отблизо.

Преди всичко трябва да се забележи, че ако мненията на първоразредни учени още не са доказателство за истинността на Астрологията, то не по-малко абсурдно е от друга страна да се допуска, че свръхкритични умове като Кеплер например, са могли да се забавляват и вярват в празните фантазии и дори да ги отстояват въпреки всички неудобства.

Освен това, тук се изпускат предвид и още някои важни моменти. Забравя се, че онези, които с иронична или снизходителна усмивка предсказват за астрологическото суеверие на Кеплеровци, обикновено нямат ни най-малко понятие от въпросите, върху които се произнасят с такава авторитетност. От друга страна, критикуваните са не само хора, оставили дълбока следа в официалната наука, не само са познавали спорната област, но са имали и резултати от своите изследвания в нея.

Ясно е, че при това положение няма място за сериозно разискване.

d)   Между отрицателите има, обаче, и такива, които познават астрологическата теория. Тяхната грешка е, очевидно, че не са я опитали на практика. Един от тях е проф. А. Краузе[17]. Колкото е солиден в първата част на своята „Астрология“[18], където излага основните принципи на астралните влияния и изнася добросъвестно редица сбъднали се астрологически предсказания, толкова изглежда неубедителен в критичния отдел на книгата си. В една глава от тоя отдел проф. Краузе повдига няколко щекотливи астрологически проблеми, в друга се опитва да обясни сбъдналите се предсказания и най-после неочаквано тегли заключението, че „Коперниковото откритие за хелиоцентричността на слънчевата система е подронило завинаги почвата на Астрологията“.

Няма никакво съмнение, че традиционната Астрология далеч не е успяла още да се справи с всички свои трудности. Оставяме настрана въпроса, дали повдигнатите от проф. Краузе проблеми са наистина неразрешими дори при сегашното състояние на астрологическото знание. Нещо повече, би могло да се посочат и други въпроси, които чакат своето разрешение. Но това не може да бъде доказателство за „ненаучността“ на Астрологията. Кой ще посочи науката, която е превъзмогнала всичките си затруднения?

Както и други автори, проф. Краузе иска да обясни сбъдналите се астрологически предсказания с теорията на вероятностите, която допуска случайното сбъдване на някои от многото предсказания. Но тук възниква въпросът, как е възможно случайно да се сбъднат всичките перипетии в даден живот? А самият проф. Краузе говори за два такива случая – житейските пътища на два датски принца са протекли точно така, както са били предварително описани от Тихо де Брахе и само животът на третия е направил отклонение.

С каква случайност ще се обясни и другият факт, че един Морен не се е излъгал нито в едно от своите предсказания?

„Тая случайност, все пак, би била чудновата, ако постоянно се „стреми“ само да потвърждава астрологическите твърдения“ (Фон Кльоклер).

Хелиоцентричността на слънчевата система е била неведнъж изтъквана като аргумент против геоцентричния начин на работа на традиционната Астрология, но най-малко можеше да се очаква, че и проф. Краузе ще прибегне към тоя аргумент.

Собствено, като център на астралните влияния се взима не центърът на Земята, а мястото на събитието. И ясно защо. Влиянието на Слънцето в даден момент спрямо разните точки на Земята е най-различно, вследствие на което някъде имаме зима, на други места летни горещини, в едното полукълбо – ден, в противоположното – нощ. Естествено, за Астрологията е важно влиянието, което Слънцето упражнява тъкмо в точката, която я интересува. Значи, строго взето, имаме не геоцентрична, а локоцентрична, или, както я нарича един американски автор, антропоцентрична ориентация.

Едва ли ще отрече някой, че една хелиоцентрична Астрология е мислима. Но също така, не е трудно да се допусне, че една такава Астрология дохожда под съображение на първо място за своя център – Слънцето, а само по косвен път „по отражение“, и за нашата Земя. Изследванията на астронома д-р Крицингер[19] идват да потвърдят това теоретическо допускане. В своята книга „Пулсът на света[20]„ той установява от една страна връзката между обиколките на планетите около Слънцето, респективно техните съвпади спрямо него, и появата на слънчевите петна. От друга страна, той посочва паралелизма между слънчевите петна и наблюдаваните цикли в атмосферните и обществено-исторически процеси върху нашата Земя.

Повикът срещу „геоцентричната ориентация“ на Астрологията изхожда от погрешната предпоставка, че Астрологията е рожба на геоцентричния мироглед и, следователно, трябва да бъде погребана с него. Недоразумението се дължи на обстоятелството, че се смесват две съвършено различни неща – устройството на слънчевата система със силовите отношения между небесните тела. Няма нужда от силно въображение, за да се разбере, че каквото и да е устройството на нашата планетна система, всеки неин член, значи и Земята; е център на влияния съгласно закона на гравитацията. Понятно е също, че конкретно за нашата Земя дохождат под съображение главно геоцентрично ориентираните радиации на тая грандиозна космична симфония. А да се отрича, че планетите упражняват пряко влияние върху Земята, би значило да дойдем до абсурдното заключение, че „хелиоцентричността на слънчевата система е подровила почвата и на гравитацията между нашата планета и останалите небесни тела като ориентирани геоцентрично“.

Впрочем, при разрешаването и на тоя въпрос последна дума има опитът, а неговите показания не остават никакво съмнение в тоя пункт.

Така или иначе, със съдействието на свои и чужди, астрологическата мисъл след Морен залязва лека-полека. През 18 век тя е все още застъпена в някои университети – Йена, Хале, Дрезден и пр. В началото на миналото столетие само малцина се занимават вече с това „суеверие“ или „шарлатанство“.

4. Възраждане на Астрологията в началото на ХХ в.

Едва най-новото време отбелязва няколко по-сериозни опити за възстановяване на Халдейската мъдрост[21]. Едни от тия опити са направени от астрологическа страна, други принадлежат на представители на официалната наука.

Като израз на това ново веяне се появи една доста богата литература върху разните области на Астрологията – индивидуална, политическа, медицинска, метеорологическа, стопанска и др., обаче съвсем не може да се поддържа, че всички твърдения на тая литература съдържат стопроцентови истини. Напротив, с малки изключения, съвременната астрологическа литература дори не достига нивото на старата (Фон Кльоклер) и съдържа твърде много баласт, тъй като „болшинството от съставителите на хороскопи се задоволяват да следват сляпо често противоречивите данни на една обременена, понякога изопачена традиция“ (Г. Тамо).

Други астролози, види се, не особено възхитени от резултатите, получени от тоя най-разпространен курс на „рецептарната“ Астрология[22], дирят в новаторства – често твърде смели – разрешението на съществуващите затруднения.

Не е чудно, че качеството на ръководствата[23] е убило интереса към Астрологията у не един критично настроен читател. Чудното е, че докато Астрологията е била отричана като нелепа измислица, почти пренебрегната е била както от противници, тъй и от защитници, тъкмо най-логичната астрологическа система, предложена и блестящо приложена от Морен дьо Вилфранж. Както се спомена вече, авторът на „Астрология галика“ е стигнал до своята метода чрез критично разглеждане и пречистване на заварения астрологически материал. Обаче неговата детерминационна теория, „издържана в строго научния дух на Декартовия век“ (проф. Требюк[24]), бе доскоро застъпена в литературата само от едно елитно малцинство: във Франция – главно от X. Селва, в Австрия – фрегатния капитан Фр. Швикерт (Синдбад) и неговия сътрудник д-р мед. Вайс, в Германия – предимно Кюр[25]. Напоследък към тая система се е присъединил и Карл Брандлер Прахт[26], създателят на астрологическото движение в Германия в ново време.

Първият опит от научна страна да се провери истинността на астрологическата традиция е направен, както се знае, във Франция от П. Шоанар[27] (Фламбар) чрез прилагане на теорията на вероятностите върху доста богат статистически материал. Кльоклер в Германия, Крафт[28] в Швейцария и много други вървят по същия път, като основават своите изследвания често върху десетки хиляди случаи. Авторите стоят на становището, че „те са готови да приемат крайната присъда на обективните – т. е. обширни статистически проверки, независимо дали тя ще бъде за или против застъпеното от тях гледище“ (Кльоклер). Друг въпрос е, че добрият опит е направил от тях пионери на отхвърлената някога Астрология.

Понеже начинът на работа в тоя случай е вече изнесен в списанието – виж статиите на Георги Радев в първите годишнини на „Житно зърно“[29] – ние можем да се задоволим само с констатацията, че статистическият метод изясни редица проблеми по един очевиден начин. Нека споменем само проблемата за астралната наследственост. И ако тоя метод не държи сметка за астрологическите детерминации, в който случай би дал още по-големи резултати, за това има да съжаляват най-много привържениците на Астрологията.

Докато в горния случай имаме работа с една преднамерена проверка на стойността на астрологическата традиция, в други случаи стоим при неочаквани пресрещания на официалната наука с отречената наука за космичните влияния.

През последните десетилетия науката се добра самостоятелно до факти, които дойдоха да потвърдят редица твърдения на астрологическата традиция. Въз основа на тия новооткрити зависимости между Космоса и нашата планета, върху които е писано също доста обстойно в списанието[30], можаха да се направят някои забележителни предсказания. Нека споменем един случай за илюстрация.

Докато Требюк, професор по математика в Сорбоната, е предсказал през 1912 година с методите на традиционната Астрология настъпването на общата война и убийството на Жорес[31] за август 1914 год., директорът на Парижкия метеорологически институт е посочил въз основа на новоустановените астрофизически зависимости още по-рано и не по-малко точно времето за избухване на световния пожар[32]. (Последният случай бе изнесен преди няколко години и от вестник „Мир“[33] в статията „Астробиология“).

Паралелно с това, все по-често се чуват гласове за реабилитиране на Астрологията. Професори като Дриш[34], Фервайен, Щрунц[35], Требюк, Бенеш[36], Мюлер[37], Уле[38], астрономи като Вьолнер[39], Крицингер, Мирбах, и цяла редица учени смятат, че науката разполага вече с достатъчно данни, за да започне наново изграждането на осмяната някога Астрология или астробиология, космобиология, периодология, както я нарекоха някои. Америка изпревари в това отношение – там съществува вече висше училище по Астрология и сродните ѝ науки.

Естествено, и тук има възражение: понастоящем има не по-малко учени, които са на противно мнение. Нека се изясним. Ние нямаме намерение да споменаваме имената на всички, които днес работят в областта на Астрологията. Нито пък бихме могли да направим това, защото „много от нашите най-големи хора в интелектуалната област са се занимавали с Астрология, но най-вече повечето от тях никога не са се изказвали върху това, от страх да не бъдат поставени на едно стъпало с шарлатаните в тая област – така наречените звездобройци и гадатели“ (Проф. Макс Мюлер) и защото това положение не се е изменило много и до наши дни.

Но независимо от това, ние охотно ще се съгласим, че мнозинството учени днес са на друго мнение. Обяснението на тоя факт е дадено още от Нютон. Когато веднъж астрономът Халей[40] е изказал своето учудване пред Нютон от това, че един такъв светъл ум като него може да се занимава със суеверия като Астрологията, Нютон му е отговорил просто; „Разликата между мен и Вас, сър, е тая, че аз съм се занимавал с въпроса“.

А и всеки, който си даде труд да опита астрологическите принципи на практика, се убеждава, че наистина привържениците са прекалили, когато са вярвали или си давали вид, че притежават ключовете на езотерическата Астрология, но че и противниците са отишли в друга крайност, като са отрекли всякаква стойност на астрологическата традиция.

На всеки случай, най-добре подготвените и най-критични автори, включително тия, които още не са наклонни да признаят Астрологията като пълноправна наука – Синдбад, д-р Вайс, Кльоклер – са единодушни в твърдението си, че „милионократната статистика“ (Синдбад – д-р Вайс) е установила едно безспорно ядро истина в астрологическата традиция.

Крайно предпазливият фон Кльоклер, резюмирайки изводите от своите статистични изследвания върху астрологическата прогноза, казва следното в своята „Астрология като опитна наука“ (1927 г), снабдена с предговор и издадена от проф. Ханс Дриш: „Предсказателните средства на Астрологията се нуждаят – като всичко друго в Астрологията – от едно основно изследване и по-нататъшна разработка. Вземем ли предвид всичко, което говори „за“ и „против“ отделните методи, то може, дори при спазване на най-голяма предпазливост, да се твърди: „Няколко основи на астрологическото предсказание трябва да се разглеждат като статистично осигурени (транзити); при интензивна комбинация на тия осигурени елементи е дадена възможността за една продължителна прогноза, която определя типичното в събитията вярно по време, която, обаче, не може да каже нищо безусловно сигурно по отношение тежестта на събитията и която не обхваща също всички събития на живота без остатък“.

Тия обстоятелства дават право да се мисли, че имаме работа с една естествено научна област, която понастоящем няма право на гражданство поради това, че ние сме изгубили и още не сме успели да възстановим всичките и закони.

Въпреки всички несъвършенства на съвременното астрологическо знание получените резултати, от една страна, сериозните учени, които работят в тая област, от друга страна, са гаранция, че по-рано или по-късно ние ще бъдем поставени наново в притежание поне на част от може би най-интересната и безспорно най-онеправданата от науките, науката за астралните влияния, която ще ни разкрие тайните и свещени връзки, съществуващи между микрокосмоса и макрокосмоса[41].

 

ІІІ. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ

1. Планети.

„Критичният философ може a priori да отрича само тогава, когато са налице вътрешни противоречия, а случаят с астрологическото учение сигурно не е такъв. Че „духът на времето“ уж е превъзмогнал това учение, не ни говори нищо. Витализмът и окултизмът бяха вече също веднъж „превъзмогнати“, но днес цъфтят прекрасно в нова строга форма“. (Проф. Ханс Дриш)

 

В миналото астрономията и Астрологията са представлявали неразделно цяло – първата като анатомия, втората като физиология на космоса[42]. Това е било така и за класиците на европейската астрономия – Тихо де Брахе, Кеплер и Нютон. Традиционната Астрология гради и днес върху астрономическа база. Както е известно, като изходна точка за астрологически изследвания служи хороскопът, т. е. карта на небето за даден момент и дадено място, изчислението, на който е една математическа работа.

Елементите на тая небесна карта, т. е. факторите, които се взимат предвид, при астрологическото изследване са:

1.    Планетите, Слънцето и Луната, като извори на астрална енергия (X. Селва). За по-точни изследвания се взимат под съображение още влиянията на неподвижните звезди от по-голяма величина и, евентуално, налични комети.

2.    Знаците, като зони на астрална енергия (Селва).

3.    Домовете или силови полета и

4.    Аспектите.

 

Планети

За влиянието на космичните тела се е писало твърде подробно в списанието (виж статиите на Г. Радев в първите годишнини на „Житно Зърно“[43]). Затова ние ще се задоволим да припомним само няколко най-елементарни факти.

Днес е общоприето, че Слънцето е извор на всички енергии и живот не само на Земята, а и на цялата слънчева система. Влиянието на слънчевите петна върху магнитните бури на Земята, ритмичните повторения на сухи и влажни периоди и кризите при известни нервни болести е вече научно установен факт.

Влиянието на Луната върху приливите и отливите също е известно не само на хората на науката.

Много по-незабележими и затова силно подценявани са влиянията на планетите. Достатъчно е, обаче, да вземем предвид гравитацията, която поддържа равновесието между колоси като планетите на нашата слънчева система, за да стане ясно, че както при Слънцето и Луната, така и при планетите имаме работа със сили, които далеч надхвърлят ония, с които разполага днешното човечество.

С оглед на горното, логично би било да се допусне, че огромните планетни електромагнити, които според науката действуват върху Земята като цяло, не може да не упражняват някакво влияние и върху нейните части, респективно обитатели.

Впрочем, науката с най-новите си изследвания установи наличността на „космични лъчи 100 пъти по-проникващи от най-проникващите известни досега лъчи – рентгеновите“[44], установи, че „смущенията на земния магнетизъм, електромагнитните вълни, северното полярно сияние и дори някои земетръсни явления са последица на това влияние“ и още, че „космичните лъчи безспорно имат влияние и върху проявите на живота“ (виж брошурата „Космични лъчи“ от проф. Ас. Златаров[45]). Значи, официалната научна мисъл идва да потвърди онова, което Астрологията застъпва от хиляди години.

Многовековните астрологически наблюдения са показали, че едни от планетите се явяват като по-активни, други като по-пасивни в своите влияния. Според преобладаването на позитивните, електрични или негативните, магнетични радиации, астролозите разделят планетите на:

1.       Мъжки: Слънцето, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Меркурий и

2.      Женски: Венера, Луната и, може би, Нептун.

Някои автори смятат, че Меркурий променя своето естество, като става електричен в мъжки знаци и магнетичен в женски.

Астрологическият опит е установил още, че въздействието на разните планети е различно – влиянието на Луната не е еднакво с това на Меркурий, Марс действува съвсем различно от Венера, вибрациите на Сатурн се чувствуват съвършено по-иначе от тия на Юпитер и пр.

Въз основа на това обстоятелство, планетите се делят още на добри и лоши:

1.       Като добри, обикновено, се смятат Юпитер, Венера и Слънцето.

2.      Като зли – Сатурн, Марс и Уран.

3.       Минават за неутрални – Луната, Меркурий и Нептун.

Впрочем, и тука няма пълно единство. Има автори, които смятат, че повечето от хората още не могат да възприемат вибрациите на Нептуна, планетата на висшата любов и затова ги схващат като дисхармонични.

Изразите „добър“ и „лош“, „благотворна“ и „неблаготворна“ планета имат и в Астрологията само относително значение. Така, Сатурн не е всякога зъл и Юпитер не е всякога добър; тяхното фактическо влияние зависи от тяхното положение и аспектиране в съответния хороскоп. Всяка планета може да бъде разглеждана като един принцип, чиито въздействия могат да преминат всички степени между добро и зло“. (Синдбад – д-р Вайс).

Диференциацията на влиянията и значенията на разните планети отива още по-нататък. Нека оставим да говори по тоя въпрос един майстор – Сефариал[46], който е дал следните колкото кратки, толкова и инструктивни характеристики:

Луната прави родения под нейно влияние непостоянен, капризен, със силно въображение, способен да спечели обществено признание, но изложен на опасността от обрати. Тя дава промени, пътувания, тайнствени или романтични преживелици, популярност, обществен живот.

Меркурий прави родения под негово влияние склонен към писателска дейност или към проста писарска работа, годен също за научни занимания и интелектуални постижения. Той прави родения хитър, приказлив, зает и неспокоен. Той дава отношения към търговията и индустрията, пътешествия, писма, послания, интелектуална дейност.

Венера прави родения под нейно влияние кротък, културен, оптимист, добре сложен, с обноски, които спечелват човека, любвеобилен, практичен, склонен към чувствената и по-висша красота и към изящните изкуства. Тя създава любовни работи, увлечения, бракове, приятели, удоволствия, благоволения от страна на жени, успех, благосъстояние.

Слънцето прави белязания от него щедър, благороден, честолюбив, сръчен в изкуствата, обичащ истината, мъдър съветник и със здрав разсъдък. То дава почести, слава, издигане, високо покровителство, високо положение на държавна служба, здраве и власт.

Марс прави белязания от него безстрашен, храбър, лесно възбудим, импулсивен, демонстративен, шегобиец, циничен, независим, действуващ реформаторски или разрушително. Той докарва неприятелства, борби, наранявания с огън и желязо, предателства, клевета, кражба, внезапна, най-често насилствена смърт, бойна слава, ентусиазъм, лудост, остри болести и болки.

Юпитер. Роденият под негово влияние е йовиален, великодушен, умен, учтив, честолюбив, симпатичен, човечен. Той дава щастие, богатство, изобилие, успехи, почести, приятели, покровителства, превъзходство и плодовитост в работата.

Сатурн прави родения под негово влияние да обича независимостта, нещастен, затворен, недоверчив, ревнив, скъперник и роб на навици. Той създава закъснения, пречки, недостатъци, тайни, злополука, падане от положение, нещастие, меланхолично настроение, хронически болести и злини, грижи, скърби и изпитания.

Уран прави родения под негово влияние непостоянен, капризен, ексцентричен, импулсивен, находчив, оригинален и духовит, критичен; упорит в своите мнения, егоцентричен, романтичен, горд и своеобразен в много отношения. Той дава конструктивни и механически способности, внезапни промени, отчуждавания, грижи, заточение, неприятелства, несигурно издигане и бунтарска импулсивност.

Нептун. Един човек, роден под влияние на Нептуна е интуитивен, непостоянен, сензитивен, мистичен, крайно емоционален, изложен на самоизмама и подражание. Той създава много промени в живота. Издигане и падане чрез женски влияния, артистични заложби, тайни в живота, интриги и тайни връзки“.

Това могат, според Сефариал, главно да означават планетите като показатели на живота.

„Обикновено на планетите биват приписвани известни общи аналогии към определени състояния и събития в живота на родения“ (Синдбад – д-р Вайс). Ето и тия аналогии пък според Сефариал.

Луната, аналогия към майката, дома, пътувания, промени, жени, брачни въпроси, здраве, популярност и простия народ.

Меркурий, аналогия към ума и неговата работа; към паметта, любов, удоволствия, изкуства и отношения към другия пол[47].

Слънцето, аналогия към почести, слава, положение, безсмъртна индивидуалност, властна воля, издигане, към бащата, към жизнената сила на родения.

Марс, аналогия към огън, треска, лудост, борби, честолюбие, пожелания, насилие, енергия, приключения, отрова, насилствени наранявания, страсти, насилствена смърт.

Юпитер, аналогия към мъдрост, религия, дълг, правни въпроси, духовенство, благочестие, изобилие, увеличение, богатство и щастие.

Сатурн, аналогия към баща, болест, хронически заболявания, пречки, падения, бедност, тъмнота, отпадък, вкоренени навици, дълготрайни отношения.

Уран, аналогия към катастрофи, внезапни събития и промени, загуби, самоубийства, трагедии, романтични работи.

Нептун, аналогия към тайнствени работи, измама, засада, скитнически живот, странна неестествена смърт, заточение, тайни общества“.

Синдбад и д-р Вайс, които дават горните характеристики[48] на Сефариал, няколкократно подчертават, че така дадените аналогии в никой случай не бива да се използуват изцяло. В отделния хороскоп, дадена планета ще има само някои от тия значения, които ѝ се приписват, а кои са те, се определя от положението на планетата по знак, дом и аспекти. Но това е въпрос, който предполага познаването на четирите астрологически фактори.

За символическото представяне на планетите служат 3 фигури: кръгът, полукръгът и кръстът – кръгът е символ на Духа; полукръгът е символ на душата. кръстът е символ на тялото, материята. Който обича да размишлява върху планетарната символика, ще получи, може би, и по тоя начин осветления, а може би, дори още по-дълбоки осветления върху природата на планетите“ (Синдбад – д-р Вайс).

Повече подробности по тоя въпрос виж в статиите на Г. Радев върху „Сферите на разните планети“, печатани в „Житно зърно“[49] и литературата, особено петтомния труд „Astrologische Bausteine“[50] от Sindbad (Фр. Швикерт) и Dr. Weiss (д-р Вайс)[51].

 

2. Зодиакални знаци

 

„Съществува една космична хармония, която обуславя зачатието и раждането на хората, съобразно характерните им душевни предразположения. Върху несъзнателния песимизъм на човека, от който зависи и неговото поведение, влияят толкова много фактори, че това, което съставя неговата личност, е наистина равнодействуващата на целия Всемир.“ Психоаналитикът д-р Рене Аланди[52]

 

Наблюденията са показали от друга страна, че основните влияния на планетите, за които се говори миналия път, подлежат на промени. Изследвайки законите на тия промени, Астрологията е установила, че една от причините е въртенето на Земята около Слънцето.

Както се знае, вследствие наклонението на земната ос спрямо плоскостта, в която Земята се движи около Слънцето, последното в течение на една година променя видимо своето положение към екватора от 23½° в южна до 23½° северна ширина и обратно.

Всички познаваме отраженията във влиянието на главния силов център на нашата планетна система, които произлизат от това обстоятелство. Всички знаем, че в резултат от различното положение на Слънцето спрямо даден хоризонт, обусловено от споменатото въртене на Земята, ние имаме годишните времена с всичкото им разнообразие, за всекиго е ясно, че действието на слънчевата енергия през май, септември и декември не е еднакво.

Астрологията е взела предвид движението на Земята около Слънцето чрез въвеждане на зодиакалния кръг, т. е. оная ивица на небесния свод, в която лежат видимите пътища на Слънцето и планетите. Зодиакът представлява координатна система, едната ос на която минава през двете равноденствени, а другата през двете кръговратни точки[53].

Видимото движение на Слънцето през четирите квадранти на Зодиака бележи четирите годишни времена.

Като се раздели всеки квадрант на три равни части, получаваме дванадесетте зодиакални знаци, всеки от които Слънцето изминава за около 30 дни.

Пръв знак се смята Овен, който почва от точката на пролетното равноденствие. Останалите знаци: Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби следват в посока обратна на часовата стрелка.

Трябва да се прави разлика между съзвездията, които образуват естествения Зодиак и знаците, които съставят така наречения интелектуален Зодиак, макар имената и символите им да са същите. Собствено, знаците са получили имената си от съзвездията, с които са съвпадали преди близо две хиляди години. Но понеже началото на интелектуалния Зодиак – пролетната равноденствена точка – се движи макар и бавно в посока обратна на реда на зодиакалните съзвездия, се е получило едно изместване на двата Зодиака. Вследствие на споменатото прецесиално движение пролетната равноденствена точка преминава зоната на едно съзвездие за една епоха от 2160 години, следователно ново пълно покриване на двата Зодиака ще има след всеки 25 920 години, т. е. една платонова година.

Според Алан Лео[54] естественият Зодиак има отношение към еволюцията на Макрокосмоса, а интелектуалният Зодиак, с който работи европейската Астрология, има отношение към еволюцията на човека.

Промените в биофизичното действие на Слънцето, които знаците причиняват поради своето северно или южно положение спрямо екватора, не са единствените. Хилядолетни наблюдения са довели до мисълта, че знаците сами по себе представляват зони на астрални енергии и че те по силата на своите собствени качества модифицират влиянията на всички тела от нашата планетна система.

Ето едно от астрологическите твърдения, за които не се дават никакви теоретически доказателства. Колкото и да изглежда необосновано, това схващане не ще да е лишено от известна доза истина. Ние сме склонни да мислим така, не само защото в случая имаме работа с опитно установени влияния или съответствия, издържали контрола на много векове, но и поради факта, че те са били признати дори и от хора като Кеплера и астролозите-статистици, които бяха отхвърлили по принцип всички астрологически положения, за да приемат впоследствие само ония, които са се оказали верни след проверка, направена от тях лично. С оглед на това и като се има предвид, че земното привличане е съществувало и преди Нютон да го бе обяснил, ние можем да разглеждаме въпросния възглед, както и много други в Астрологията, като проста хипотеза за работа, която ще трябва да се приеме или отхвърли, след като я опитаме достатъчно на практика.

Въз основа на качествата, които се приписват на зодиакалните знаци, традицията дава следните класификации.

С оглед на техния позитивен или негативен характер, тя различава мъжки или женски знаци, които се редуват един след друг.

Динамична група знаци (трите динамични четиръгълници):

Според динамичното им естество знаците се делят на:

1) кардинални – това са знаците, с които започват годишните времена;

2) неподвижни – средата, най-типичното време на всеки сезон;

3) подвижни – последните месеци на сезоните, които представляват край на едно годишно време и преход към следващото.

„Динамичните групи показват следните възможности на дейност:

Кардинална: Овен, Рак, Везни и Козирог – честолюбие, предприемчивост, любов към независимост, самосъзнание, дейност, стремеж за вземане ръководството в свои ръце, за заставане начело.

Неподвижна: Телец, Лъв, Скорпион и Водолей – гордост, достойнство, догматизъм, издръжливост, търпение, солидарност.

Подвижна, обикновена: Близнаци, Дева, Стрелец и Риби – многостранност, приспособимост, безпокойство, нерешителност“. (Синдбад – д-р Вайс).

Четирите групи тригони:

Според елементите, към които принадлежат, знаците образуват четири групи. Ще дадем и техните прояви пак с думите на същите автори:

Огнена: Овен, Лъв и Стрелец – дава огнения, холеричен темперамент с неговата сила, енергия, почин, с неговия полет и идеализъм.

Земна: Телец, Дева и Козирог – дава земния нервен темперамент с неговите практични, материалистични, издръжливи прояви.

Въздушна: Близнаци, Везни и Водолей – дава въздушния сангвиничен темперамент с неговата изтънчена интелектуалност и вдъхновение.

Водна: Рак, Скорпион и Риби – дава водния, лимфатичен темперамент с неговите инстинкти, влечения, чувства, с неговата впечатлителност, често достигаща до медиумизъм“.

Не е трудно да се види, че знаците на всяка динамична група образуват равностранен четириъгълник в Зодиака, а знаците от всеки елемент – равностранен триъгълник. Огненият и въздушният триъгълници са разположени един срещу друг и образуват шестоъгълната звезда на мъжките знаци; същото важи за земния и водния триъгълници, които дават хексаграмата на женските зодиакални знаци.

От по-горе изложеното може също да се види, че знаците във всеки елементарен триъгълник, които, естествено, принадлежат към един и същи елемент, се различават помежду си по своята динамичност, тъй като един от тях принадлежи към кардиналната, друг – към неподвижната и трети – към подвижната група.

Обратно, знаците във всяка от динамичните групи – четириъгълници или кръстове – се различават помежду си по своята елементарна принадлежност: във всеки динамичен четириъгълник е представен един огнен, един воден, един въздушен и един земен знак.

Разбира се, никой сериозен човек, който има макар и най-малка представа за нивото на миналите култури, не би могъл да мисли, че под елементи древните са разбирали конкретно огъня, земята, въздуха и водата. Не ще съмнение, че в тия символи те са виждали носителите на един сбор от качества, които не биха могли да се изразят по-кратко и по-картинно[55].

 

Космичните влияния създават само една душевна чувствителност, предварително нагласена, както и редица възможности, поставящи човека при раждането му в оная среда, която му подхожда. Узряването на тия предразположения е резултат на Живота и неговите опитности. Психическото лекуване доказва, че създаденото от контакта ни с хората, други хора могат да го развалят отчасти; но първичната ориентация си остава незасегната. Без съмнение, тя е, която остава трайна, основна и за всякога неизменна в съдбата на човека“.

Д-р Рене Аланди

 

Символиката на знаците също подсказва някоя тяхна характерна черта, защото „имената на знаците стоят в някакво съответствие с техните качества“ (М. Хайндел[56]). Така, Овен напомня борчески импулс, Телец – постоянство, Лъв – мощ, благородство, Везни – равновесие, хармония, справедливост и пр.

Най-после, връзките, които според традицията съществуват между планетите и съответните знаци, обясняват известни оттенъци при някои знаци, които като че ли не могат да се изведат от дадените миналия път [в предишната статия] общи класификации и характеристики на знаците, например типично марсовите черти в един женски и воден знак като Скорпион.

Астрологията поддържа, че Слънцето управлява знака Лъв, т. е., че между Слънцето и тоя знак има някакво сродство. Луната владее знака Рак. Според същата хипотеза, планетите управляват по два знака[57] – един сроден и един допълнителен на тяхната природа. Така, Меркурий владее знаците Близнаци и Дева, Венера Телец и Везни, Марс господствува в Овен и Скорпион, Юпитер има своя „дом“ в знаците Стрелец и Риби и, най-после, Сатурн е господар на Козирог и Водолей.

Според традицията, радиациите[58] на дадена планета, запазвайки своя основен характер, се оцветяват или пречупват различно в зависимост от знака, в който планетата се намира. Нейното действие, например, ще се активизира в един огнен знак, особено кардинален, какъвто е Овен, докато в подвижния воден знак Риби то ще се прояви много по-флегматично. По аналогия, влиянието на една планета, разположена във въздушен или земен знак, ще получи съответна окраска в духа на елементарната и динамична принадлежност на тоя знак.

Ако се групират планетите на един хороскоп според тяхното положение по елементи, може да се получи една приблизителна представа за преодоляващия темперамент на индивида, а като се разпределят според присъствието им по динамични групи, ще може да се съди за динамизма, с който тоя темперамент би могъл да се прояви.

Някои автори се опитват въз основа на елементарните комбинации, които дава тоя метод, да теглят далечни заключения дори за съдбата на индивида. Синдбад и д-р Вайс смятат, че такива опити може би са оправдани, доколкото характерът и темпераментът имат дял в определяне съдбата на човека, но съветват да се избягват увлечения в тая посока, защото по тоя метод могат да се получат само твърде общи (сумарни) резултати, толкоз повече, че в хороскопа има фактори, които дават по-добър и по-обоснован поглед върху съдбата на човека.

Но въпросната хипотеза отива и по-нататък. Тя твърди още, че знаците упражняват влияние и без посредничеството на планетите. Според нея, цялата физиономия на човека получава отпечатъка на знака, под който се е родил, т. е. знакът, който в момента на раждането, респективно първата вдишка, е заемал източния хоризонт или, както се казва още, е възлизал или изгрявал.

Обратно, от телесната форма може да се вади заключение за изгряващия знак, или както се нарича в Астрологията – асцендента. „Колкото са трудни, от една страна, ясни дефиниции на телесните белези, толкова лесно могат да се направят, от друга страна, опити в това направление, които без съмнение могат да докажат поддържаната връзка между хороскопа и външния вид. Д-р Шваб[59] (Берлин) има заслугата, че е проверил и потвърдил чрез опит реалността на застъпваното гледище. Той е накарал астролози, които са били особено упражнени в тая област, да отгатнат по формата на тялото, дори отчасти само по фотографии, асцендента на 50 лица, чиито рождени дати на първо време не са били познати. При това са се получили 36 улучвания, което отговаря на 72 %. Случайността тука би допуснала само около 8,3 % улучвания (фон Кльоклер).

Понеже в едно денонощие всички знаци преминават през източния хоризонт, като всеки знак го заема в продължение на около 2 часа, то всеки ден на едно и също място могат да се родят представители на всички 12 зодиакални типове. Изгряващият в определен момент знак се намира чрез изчисление и не бива да се смесва със знака, в който стои Слънцето по това време.

На родените под разните знаци традицията приписва не само известни външни белези, но още и определени душевни заложби, които могат да се обяснят, като се вземе предвид всичко казано за качествата на зодиакалните знаци. Изводът на съвременната характерология, че „една връзка между формата на тялото и характерът е неоспорима в главните линии“ (фон Кльоклер), идва да потвърди това астрологическо схващане. Впрочем, трябва да се изтъкне, че физическият облик на типовете е от второстепенно значение за Астрологията.

Ние даваме тук характеристиките, които е дал Алан Лео в своята малка астрологическа серия, като си позволяваме да ги съкратим значително с оглед на мястото, с което разполагаме.

Овен – характер: смелост, честолюбие, борчески дух.

Среден ръст, тяло сухо, продълговато лице, глава широка към слепите очи, проницателен поглед, гъсти коси“.

Телец – характер: постоянство, упоритост, консерватизъм, практични способности, понякога бавен и равнодушен; яростен при разгневяване.

Малка фигура, склонност към пълнота, четвъртита форма на тялото и лицето, къс и дебел врат, къси и широки ръце“.

Близнаци – характер: жив ум, обича четене и писане, занимаването с умствена работа; притежава добри заложби и голяма сръчност.

Тънко, стройно тяло, лице, нос и брадичка удължени, пръсти и ръце дълги, цвят на лицето блед или сангвиничен, остър поглед, жива и бърза походка“.

Рак – характер: променчив, обича пътуванията, но е привързан и към домашния живот; има психични и окултни заложби.

Среден ръст, обло лице, къс нос, очи сиви или ясно сини, цвят блед, склонност към пълнота“.

Лъв – характер: самоувереност, честолюбие, властолюбив, благородство, любвеобилност. Мощна фигура, светли коси, пълна, кръгла глава, цветущ изглед, изправена походка“.

Дева – характер: добри умствени качества, находчив, методичен, критичен, склонност към медицина.

Среден ръст, лице кръгло, тъмни коси и очи, възпълен“.

Везни – характер: обича дружбите и удоволствията, любвеобилен, но променчив, добри умствени качества, насочени по-скоро към изкуство, отколкото към наука и практична дейност.

Добре оформено тяло, над среден ръст, склонност към пълнота над средна възраст, кръгло лице, хубав цвят, правилни черти, приятна външност“.

Скорпион – характер: самоувереност, решителност, упоритост, силна омраза и любов, критичен дух, гневлив и отмъстителен, ако е предизвикан. Склонност към хирургия.

Гъсти и тъмни коси, понякога къдрави, орлов нос“.

Стрелец – характер: добросърдечен, весел, деятелен, справедлив, откровен, обича пътуване и спорт. Понякога склонен към религия, философия, право.

Висок, добре оформено тяло, кафяви коси, сини очи, овално лице, свеж цвят“.

Козирог – характер: самообладан, търпелив, упорит, справедлив, пестелив, затворен, хитър, сериозен, студен, понякога тъжен.

Дребен до среден ръст, понякога костелив и мършав; дълъг и голям нос, тъмни коси, рядка брада“.

Водолей – характер: интелектуални и практически способности, самообладание, находчив, оригинален, интуитивен, обича науките, понякога проявява склонност към окултизма, добър познавач на хората.

Среден ръст, добре оформено тяло, светъл цвят, правилни черти, лице дълго“.

Риби – характер: мекота, равнодушие и нерешителност; променчив, чувствителен, любвеобилен, понякога затворен в себе си или самотен.

Малък ръст, пълно лице, блед цвят, големи очи“.

Чистите типове са редки. Измененията се обуславят от редица обстоятелства, разглеждането, на които предполага познаване на всички астрологични елементи[60].

3. Домове или силови полета.

 

Друга причина за изменение влиянията на небесните тела е едно второ движение на Земята, именно, около нейната ос от запад към изток, което обуславя видимото движение на небесния свод в противоположна посока.

По силата на това въртене на нашата планета в течение на 24 часа Слънцето видимо изгрява на източния хоризонт на дадено място, на пладне достига горния меридиан, после слиза към западния хоризонт и долния меридиан, за да се появи на другата сутрин пак на хоризонта на изток.

Оттук имаме редуването на деня и нощта с всичките им особености, респективно известни промени в действието на дневното светило. Смятаме, че няма нужда да се доказва, какво е влиянието на слънчевите лъчи сутрин, на обяд и на полунощ – не е еднакво.

Астрологията държи сметка и за околоосното движение на Земята, което предизвиква споменатите промени, като за тая цел към зодиакалната координатна система прибавя втора с оси хоризонтът и меридианът на мястото на събитието.

Хоризонтът в хороскопа се проектира като хоризонтална, а меридианът – като отвесна линия. Вместо видимия хоризонт се взема истинският, който е успореден на първия, но минава през центъра на Земята. Разстоянието от един земен радиус, което ги отделя, се пренебрегва, понеже представлява незначителна величина в сравнение с космичните разстояния.

Фиг. 1

Зодиакалните знаци съвпадат с домовете: първият знак заема първия дом, вторият знак – втория дом и т. н.

 

Тъй като при съставянето на тая система в северното полукълбо се изхожда от положението на един наблюдател, който гледа към юг, то наляво се получава източният хоризонт, горе дохожда горният меридиан с южна посока, надясно пада западният хоризонт, а долу – долният меридиан, който бележи северна посока. С други думи, посоките в тая схема, която разделя Зодиака на четири части и образува скелета на хороскопа, са точно противоположни на посоките в географските карти.

Като разделим всеки от четирите квадранти на хоризонт-меридионалната система на три части, ще получим така наречената домификация на хороскопа с нейните 12 дома или силови полета (Фиг. 1).

Пръв дом се смята тоя, който почва от източния хоризонт надолу. Другите следват реда на зодиакалните знаци, следователно, и те вървят в посока обратна на часовата стрелка.

Хоризонтът разделя домовете на долни, намиращи се под хоризонта – 1-ви до 6-ти – и горни, разположени над хоризонта – 7-ми до 12-ти.

Меридианът ги разделя на източни, разположени на изток от него, това са: 10-ти, 11-ти, 12-ти, 1-ви, 2-ри и 3-ти, и западни – на запад от меридиана, т. е. 4-ти, 5-ти, 6., 7-ти, 8-ми и 9-ти домове.

Домовете се разделят още на три групи:

1. Ъглови, именно: 1-ви дом – под източния хоризонт, 10-тият – на изток от горния меридиан, 7-ми – над западния хоризонт и 4-тият на запад от долния меридиан;

2. Следващи, т. е. които идват след ъгловите – те са 2-ри, 5-ти, 8-ми и 11-ти домове;

3. Падащи – това са последните домове във всеки квадрант, а именно 3-ти; 6-ти, 9-ти и 12-ти.

Лесно може да се види, че има съответствие между ъгловите домове и кардиналните знаци, между следващите домове и неподвижните знаци, както и между падащите домове и подвижните знаци, но те не винаги съвпадат в хороскопа, понеже знаци и домове променят постоянно взаимното си положение (Фиг. 2).

Фиг. 2

Зодиакалните знаци, изместени спрямо домовете. Даден е моментът, в който на изток възлиза 19-ти градус от Дева, в зенита кулминира 19-ти градус от Близнаци, 19-ти градус от Риби залязва, а в надира се намира 19-ти градус от Стрелец.

 

Хоризонт-меридионалната система е неподвижна за дадено място и характерна само за това място и за никое друго, но тя се върти ведно със Земята. Поради това нам се струва, че неподвижната система на зодиакалните знаци се движи от изток към запад. Зодиакът се проектира върху кръста, образуван от хоризонта и меридиана, като подвижен пояс и ние получаваме впечатлението, че знаците възлизат последователно на източния хоризонт, кулминират при горния меридиан, след това залязват на западния хоризонт и най-после се спущат към долния меридиан.

Изгряващият градус на Зодиака се нарича асцендент, кулминиращ – зенит или медиум цели, залязващият – десцендент, а тоя, който заема долния меридиан – надир или имум цели.

Подобно явление имаме и при небесните тела.

Както е известно, истинското движение на планетите става в посока на реда на зодиакалните знаци, т. е. в посока обратна на часовата стрелка. Онова, което се наблюдава периодически като връщателно движение и в астрологическите таблици се отбелязва с R (ретроградност), е само зрителна измама. Вследствие относително бързото околоосно въртене на Земята, обаче, ние виждаме, че както Слънцето и зодиакалните знаци, така и Луната и планетите, които се намират в знаците, всеки ден обикалят в посока на часовата стрелка, т. е. от изток през горния меридиан към запад.

От гореизложеното става ясно, че домовете всъщност бележат положението на даден силов център спрямо определено място или с други думи ъгъла, под който падат слънчевите, респективно планетни лъчи спрямо хоризонт-меридионалната система на това място.

Наблюденията са показали, че от тоя именно ъгъл или с други думи от положението на небесното тяло по дом зависи преди всичко силата на неговите радиации. Това важи както за Слънцето, така и за планетите, макар и в различен мащаб.

Знае се, че интензивността на слънчевите лъчи с чисто физическо действие или както в Астрологията ги наричат елементарни радиации, е толкова по-голяма, колкото Слънцето е по-издигнато над хоризонта и по-близо до перпендикуляра на дадено място. Елементарните радиации, обаче, действуват само доколкото центърът, от който те произхождат (Слънцето или планетите), е над хоризонта или близо до него, понеже те не са в състояние да проникнат Земята. Известно е, че кривата на дневната температура показва максимум за 2 часа след пладне и минимум – малко преди изгрев-слънце.

Силата на по-висшите невидими радиации, както на Слънцето, така и на планетите, които влияят върху душевната и умствена сфера на човека и които представляват най-голям интерес за Астрологията, според традицията действуват по друг начин. Трябва да се отбележи преди всичко, че Земята не представлява препятствие за проникването на тия лъчи. Освен това, вековният опит е установил, че те действуват най-силно, когато небесното тяло, от което те произлизат, наближава хоризонта или меридиана на дадено място, т. е., когато се намира в ъглов дом. Интензивността на радиациите на небесните тела, разположени в следващи домове, е по-малка, а е най-малка при космични тела, намиращи се в падащи домове.

Обаче, интензивността на дадено астрално влияние не е еднаква и в един и същ дом. Тя е най-голяма, когато съответният силов център е в началото, при така наречения връх на дома, после намалява към края му, за да се засили на разстояние от 5° ÷ 6° пред върха на следващия дом.

Тая зона на влияние в сферата на предходния дом се нарича орбис на върха. Тя е най-голяма при ъгловите домове. Някои автори, например Бейли[61], смятат, че зоната на влияние на асцендента, върха на първи дом, обхваща последните 10 градуса на 12 дом.

Горните домове, т. е. разположените над хоризонта, имат това предимство над долните, че космичните тела, разположени над хоризонта, развиват всичките си радиации, значи включително елементарните, които както се спомена вече, отпадат при небесните тела, които се намират под хоризонта, освен, ако са близко до него.

С оглед на това, някои домове в хороскопа се смятат като места с по-голяма интензивност. Такива са три от ъгловите домове, именно, 1-вият, който е близо до хоризонта, 10-ти и 7-ми, един от следващите – 11-ти – и един от падащите – 9-ти; последните два като прилежащи към десетия дом. Тия пет дома са получили и специално наименование – хилегиални[62]

 

Но домовете имат и друго значение.

„Астрологически, домовете служат за установяване на влиянието, което упражняват планетите и зодиакалните знаци върху характера, дейността и съдбата на индивида, роден на едно определено място в едно определено време“ (Синдбад – д-р Вайс).

Ще дадем тук същественото от това, което Бейли – бивш председател на Дружеството на английските астролози, е писала върху значението и съответствията, приписвани на домовете, с известни допълнения, направени от Синдбад и д-р Вайс, от които ги взимаме.

I-ви дом – дава указания за живота, заложбите, манталитета, волята и изразните форми (маниери) на родения, за добитите чрез сетивните възприятия физически опитности; той владее главата и лицето и отговаря на знака Овен.

ІІ-ри дом – дава указания за финансовите изгледи, парични работи и всички неживи неща със стойност (злато, сребро, стоки на домакинството и пр.); той владее шията и гърлото и отговаря на знака Телец.

ІІІ-ти дом – дава указания за кръвни близки, особено братя и сестри, къси пътувания, учение и възпитание и за интелекта; той владее раменете и ръцете и отговаря на знака Близнаци.

ІV-ти дом – дава указания за родителите, също средата на родения, неговите условия в последния период на живота; той допуща и тълкувания за наследените тенденции (наследствена маса); той владее гърдите и стомаха и отговаря на знака Рак.

V-ти дом – дава указания за децата, половата сила, усещания и емоции, идващи от сетивата, както и за светски предприятия; той владее сърцето и гърба и отговаря на знака Лъв.

VІ-ти дом – дава указания за болести, собствено служене, а също за всички живи неща, принадлежащи към собственото удобство, като слуги, домашни животни и пр.; той владее коремните органи и слънчевия възел и отговаря на знака Дева.

VII-ми дом – дава указания за брак и съдружничества, обществени работи, борби и открити врагове; той владее хълбоците и бъбреците и отговаря на знака Везни.

VIII-ми дом – дава указания за всички преходи на съзнанието, на първо място за смъртта и свързаните с това работи като завещания и пр.; той владее отделителната и полова система, и отговаря на знака Скорпион.

ІХ-ти дом – дава указания за религия, философия, метафизика, накратко за по-висшата духовност, по-нататък, за отношенията към закона, за далечни пътувания, за връзки с чужбина; той владее бедрата и отговаря на знака Стрелец.

Х-ти дом – дава указания за професията, светски почести и достойнства, слава и уважение, светска деятелност и морална отговорност; той владее коляното и отговаря на знака Козирог.

ХІ-ти дом – дава указания за приятели, познанства, желания и надежди; за печалбата от професията; той владее подколенната част на крака и глезените и Отговаря на знака Водолей.

ХІІ-ти дом – дава указания за тайни лични врагове, грижи, лишения, окултни тенденции, психично наследство от миналия живот; той владее нозете и отговаря на знака Риби“.

Трябва да забележим, че на друго място същите автори препоръчват да не се схваща твърде тясно връзката между домове и знаци. А аналогията между домовете и съответните знаци от една страна и чертите на човешкия организъм от друга, е една от неуяснените проблеми в съвременната Астрология.

Подобно елементарните триъгълници при зодиакалните знаци, за които се говори по-рано, и домовете образуват въз основа близостта на техните значения 4 групи: триъгълник на живота – 1-ви, 5-ти и 9-ти дом, срещу който е разположен триъгълникът на връзките – 7-ми, 11-ти и 3-ти дом; триъгълник на дейността – 10-ти, 2-ри и 6-ти дом и срещулежащия към него триъгълник на края – 4-ти, 8-ми и 12-ти дом. Както се спомена вече, триъгълниците на елементите и триъгълниците на домовете не всякога съвпадат в хороскопа.

Тъкмо „Поради бързата променливост на положението на домовете спрямо зодиакалните знаци, ние трябва да виждаме във взаимодействието на двете най-съществения и „най-индивидуалния“ момент на хороскопа. Действително, и статистическият опит тук показва най-силно доказващите за Астрологията честоти“ (фон Кльоклер).

„Съгласно един познат окултен закон, четвъртият член (тук дом б. н.) е реализираната цел на предходната тройка и същевременно изходната точка на един нов аналогичен период, продължаващ по същия закон.

Според елементите, домовете I-ви, V-ти и IX-ти отговарят на огъня и с това символизират в хороскопа духовността на родения, II-ри, VI-ти и X-ти отговарят на земята и с това на материалните постижения на индивида. Домовете ІІІ-ти, VІІ-ми и XI-ти съответствуват на въздуха, на едно влияние от духовен характер, но една духовност, която е по-нисша от тая на огъня. Това съответствие указва на психологическите качества на родения и предизвиканите чрез това външни връзки (семейство, общество и пр.). При домовете IV-ти, VIII-ми и XII-ти, които отговарят на елемента вода, според гореизложеното се касае за един временен резултат (четвърти членове на предходни тройки б. н.), който ще образува основата на други по-нататъшни и с това ще развие съдбата на родения, касае се за реакциите, които се предизвикват в космичната среда от действията на отделните индивиди, с една дума за фаталността, на която са подхвърлени тия индивиди, тъй като именно те са я извикали сами със своите дела.

В Зодиака на всеки воден знак е противопоставен един земен знак, а на всеки огнен един въздушен. При домовете намираме аналогично духовното значение да лежи срещу психичното, така да се каже срещу неговата материализация, а фаталността срещу собствената дейност“ (Синдбад – д-р Вайс)[63].

4. Аспекти.

 

Третият фактор, който причинява промени във влиянието на небесните тела, са аспектите, при които, собствено, имаме комбинирано влияние на два астрални източника.

Аспектите се образуват от това, че планетите се движат с различна скорост в зодиака и така образуват различни ъглови отстояния помежду си. Тук става дума, разбира се, за ъглови отношения спрямо Земята, като връх на космичния ъгъл. Големината на последния се мери с дъгата, която съответните планети, гледани от Земята, образуват в зодиака и която се дава в градуси и минути от еклиптиката.

Видове главни аспекти.

За главни аспекти се смятат следните шест:

1) съединение или съвпад – ъгловото отстояние между двете планети е 0°. Новолунието представлява съвпад на Слънцето и Луната.

2) секстил – отстоянието между двете планети е 1/6 от кръга = 2 знака = 60°; аспектът представлява страна на вписан в зодиака правилен шестоъгълник.

3) квадрат – отстоянието между двете планети е 1/4 от кръга = 3 знака = 90°; тоя аспект е страна на вписан в зодиака квадрат. При първа и последна четвърт на Луната, последната се намира в квадратура със Слънцето.

4) тригон – отстоянието между планетите е 1/3 от кръга = 4 знака = 120°; аспектът образува страна на вписан в зодиака равностранен триъгълник.

5) опозиция или противостоене – отстоянието между двете планети е равно на ½ кръг = 6 знака = 180°; аспектът представлява диаметър на зодиака. При пълнолуние Слънцето и Луната се намират в опозиция.

6) паралел на отклонението или накратко паралел – двете планети са на еднакво разстояние от Екватора, следователно имат еднаква деклинация, все едно дали се намират от една страна на екватора или едната планета е на север, а другата на юг от него.

Ако планетите, които са в паралел, образуват аспект, то важи преди всичко аспектът, последният, обаче, се засилва от паралела.

Благоприятни и неблагоприятни аспекти.

Астрологията различава благоприятни и неблагоприятни аспекта.

И при разглеждането на планетите имахме случай да обърнем вниманието върху това, че разделянето на „добри“ и „лоши“ е твърде относително. Същото важи и при аспектите.

„Наименованието „благоприятни“ и „неблагоприятни“ при отделни констелации, както и по отношение на целокупността на констелациите в един хороскоп, има нужда още от няколко специални разсъждения. Това наименование е направено изключително от гледна точка на момента, тъй като е сигурно, че събития от критично естество, душевни и материални конфликти, сматряни[64] от гледна точка на бъдещия ни живот, често се оказват „благоприятни“ за нашето вътрешно развитие. Следователно, може да се каже, че хороскопът с многобройни критични ъгли, обикновено ще даде по-големи духовни и душевни възможности за развитие вследствие съпротивленията, доколкото само общата картина не е твърде потискаща. Когато ние, следователно, казваме за една констелация[65], че показва един неблагоприятен момент в характера или съдбата, то с това мислим, че тая съдба в момента на преживяването се чувствува като дисхармонична или изобилна с конфликти, не, обаче, тя трябва да тикне цялото наше душевно развитие в един неблагоприятен път; от тая гледна точка, която трябва да се нарече почти метафизична, ние съвсем не знаем, какво би трябвало да се нарече благоприятно или неблагоприятно.

Съвсем не може да се каже, че един хороскоп само с добри ъгли отговаря на един значителен живот. В много отношения дори е съвсем необходимата наличност на няколко лоши ъгли, за да се предизвикат значителни „влияния“, (фон Кльоклер).

Аспектите, почиващи на тройното разделяне на еклиптиката, се означават от всички автори като благоприятни, хармонични аспекти.

Най-важният от тия благоприятни аспекти е тригонът, при който „хармонията се вижда вече от това, че планетите, които стоят точно в тоя аспект помежду си, трябва да се намират в знаци на един и същи елемент, които както е известно, отстоят на 120° един от друг“. (Синдбад – д-р Вайс).

Вторият по сила от благоприятните аспекти е сексталът, при който отстоянието на планетите е два пъти по-малко от това при тригона.

Аспектите, почиващи на четворното деление на еклиптиката, се дават във всички ръководства като неблагоприятни.

Най-силен от тия неблагоприятни аспекти е опозицията, при която планетното отстояние е 180°.

След него идва квадратът, при който планетното отстояние е 90°.

„Неблагоприятните ъгли отговарят, във всеки случай, на борба и пречки. Като „аспект на пречките“, според моето мнение, трябва да се счита повече квадратът, като „аспект на борбата“ – повече опозицията. Още Гьоте, който се е занимавал с астрологични проблеми, посочи на това, че опозицията при известни условия би трябвало да бъде благоприятна. Нашата статистика потвърждава това, а също и геометрическото разглеждане на ъглите, от гледна точка на преминаванията на планетите, потвърждава тоя възглед. Когато именно една сама по себе си лоша опозиция между Слънцето и Сатурн, например, се неутрализира по тоя начин, че Марс или Юпитер хвърлят един секстил към едната, един тригон към другата планета, то се получава едно неустойчиво равновесие, което, тъй като съдържа напрежения, обикновено извиква творчески сили. При квадрата няма такива неутрализиращи точки. Планети с противоположно съответствие ще развият във всеки случай и при опозицията неблагоприятни „влияния“. При опозициите между Слънцето, Луната и Юпитер може да се говори често по-скоро за едно, макар и напрегнато, но все пак благотворно влияние“ (фон Кльоклер).

За съвпадите и паралелите могат да се дадат само общи правила.

Съвпади и паралели между благотворно действуващи планети (Слънцето, Юпитер, Венера) трябва да се разглеждат като благоприятни, тия между неблаготворните (Сатурн, Марс, Уран) – като неблагоприятни. Съвпади между неутрални планети – Луна, Меркурий, Нептун (мнозина считат Нептун за неблаготворна планета) – обикновено нямат ясно изразено влияние в положителен или отрицателен смисъл.

Съвпади между благотворни и неутрални планети клонят към хармония, тия между неблаготворни и неутрални – към дисхармония.

Съвпади между благотворни и неблаготдорни планети имат двойствен характер.

Синдбад и д-р Вайс, които дават едно по-друго разпределение на съвпадите според Бейли, продължават:

„Бейли съветва, това да се схваща само в общ смисъл, тъй като във всеки отделен случай трябва да се вземе под внимание и знакът, в който се намират въпросните планети, както и другите аспектирания на двете планети. Един благоприятен съвпад или паралел може, поради лошо аспектиране на планетите, които се разглеждат, да бъде ослабен, един неблагоприятен може да бъде подобрен чрез благоприятно аспектиране“.

Тъй като, обикновено, надмощие взима планетата, която е по-силна във въпросния знак, последният има голямо значение при двойствените съвпади. Така съвпадът на Венера с Марс ще бъде съществено по-добър във Везни (знакът на Венера), отколкото в Скорпион (знакът на Марс), съвпадът Юпитер и Сатурн ще бъде по-добре в Стрелец (знак на Юпитер), отколкото в Козирог (знак на Сатурн).

Общо взето, при преценяване на хармоничното или дисхармонично влияние на всички аспекти, трябва да се вземе предвид освен вида на интересуващия ни аспект, още характерът на планетите, които го образуват, тяхното положение по знак и по дом, както и аспектите, които те получават от другите планети. При такава една анализа може да се дойде до заключение, че „при известни условия доброто влияние на благоприятни аспекти може да се изврати, лошото влияние на неблагоприятни аспекти да бъде ослабено, дори почти анулирано“ (Синдбад – д-р Вайс).

Орбиси на аспектите.

Един аспект не почва да действува едва тогава, когато двете планети са точно на разстоянието, което е установено за него, а неговото въздействие се простира от двете страни на това разстояние с по няколко градуса, броя, на които зависи от вида на аспекта, както и от естеството на планетите.

За определяне на външните граници на обсега – орбис – на аспектите има приблизителни норми. Според мнозина астролози, като крайни граници на орбиса на главните аспекти могат да се считат следните:

§   при съвпада – 10°

§   при опозицията – 10°

§   при тригона – 8°

§   при квадрата – 8°

§   при секстила – 7°

Паралелът може да се смята в сила, ако разликата в декламациите не е по-голяма от 1 ½°.

При аспектите между Слънцето или Луната и другите планети, особено при аспекти между тях самите, обсегът може да се вземе с по 1° по-голям, при съвпада – с 2° повече.

„Ние вярваме, че това би трябвало да важи и при аспекти, които излизат от кардинални знаци или от ъглови домове. Да се дадат точни правила при тая тема, е невъзможно. Практиката тук най-добре може да ни покаже, доколко може да се отклоним от правилото“ (Синдбад – д-р Вайс).

Трябва да забележим, обаче, че споменатите автори дават според английските астролози по-малки орбиси, т. е. орбиси, при които влиянието на аспектите е още твърде силно.

Впрочем, би било добре, на първо време да не се работи с твърде големи орбиси[66].

Образуващи се и разпадащи се (разтурящи се) аспекти.

Тъй като планетите се движат с различна скорост по еклиптиката, една по-бърза планета ще се приближи, значи, към една бавна планета, която се намира – пред нея, ще я достигне и най- после ще я отмине, т. е. ще се отдалечи от нея.

Ето средните дневни движения на планетите.

Луна 13°58' Марс 0° 38'

Меркурий 1° 19' Юпитер 0° 4' 59''

Венера 1° 15' Сатурн 0° 3' 49''

Слънцето 0° 59' 8'' Уран 0° 3'

Нептун 0° 1' 40''

 

Действителната видима скорост на отделните планети, посоката на тяхното видимо движение, както и техните зодиакални положения за всеки конкретен случай може да се намерят в астрологическите таблици. Най-точните и най-пълни таблици засега са тия на Raphael[67], които се издават в Лондон за всяка следваща година. Немските таблици, които в 3 тома обхващат периода от 1850 до 1950, са издание на Barth Verlag – Мюнхен[68]. Най-евтини са таблиците за времето 1850 ÷ 1929 г., издадени от теософското издателство в Лайпциг, но те не са така пълни – само позициите на Луната са дадени за всеки ден, тия на другите планети са дадени за всеки седем дни, следователно, позициите за междинните дни трябва да се изчисляват чрез интерполация.

Ония аспекти, които се образуват по тоя начин, че по-бързата планета се приближава към точния аспект в рамките на установения обсег (орбис), се наричат приближаващи се – apl. – аспекти[69].

Ако по-бързата планета е вече отминала границата, установена за един точен аспект без, обаче, да е напуснала още аспектния обсег, то тя образува един отдалечаващ се – sep. – аспект[70].

Няколко примери ще изяснят въпроса.

Нека приемем, че в даден хороскоп Луната се намира в 18° Телец. Нейният точен тригонален аспект пада, следователно в 18° Козирог и 18° Дева. Ако в същия хороскоп Сатурн се намира в 22° Дева, разстоянието между двете планети ще бъде с 4° по-голямо, отколкото установеното за един точен тригон разстояние, което Луната ще достигне едва няколко часа след момента на раждането. Луната в тоя случай се намира в приближаващ се аспект към Сатурн.

Ако, обаче, Луната бе в 26° Телец, то тя е вече отминала границата на точния тригон – 120 еклиптични градуси – когато е била в 22° Телец, но тя би се намирала все още в сферата на влияние на един отдалечаващ се тригонален аспект.

Ако Луната би се намирала в 20° Телец, а Уран R – в 26° Дева, то бихме имали един тригонален аспект с двойно приближение, тъй като по-бързото небесно тяло още не е достигнало позицията на по-бавното (28°) и поради връщателното движение на Уран, означено с R.

Естествено, един неточен аспект е толкова по-силен, колкото той се приближавал до точния (партилен)[71].

Образуват ли две планети един и същ аспект с еднаква неточност, например от 4 градуса, но в единия случай имаме приближаващ се, а в другия – отдалечаващ се аспект – виж горния случай с Луната и Сатурн – то първият ще бъде значително по-силен от втория.

Кога две планети са в аспект.

За да се установи, дали две планети стоят в аспект помежду си, трябва да се преброят знаците, които ги отделят и да се види, дали това разстояние, взимайки под съображение орбиса, дава едно отстояние, което отговаря на някой от аспектите. Така, разстоянието от два знака (всеки по 30°) би отговаряло на един секстил; разстоянието от три знака (по 30°) дава квадрат, от четири знака би отговаряло на тригонален аспект; разстоянието от шест знака би дало опозиция.

По-напредналите трябва да свикнат да виждат аспектите, без да броят знаците.

Добре е, при това, първо да се почне с издирване аспектите на асцендента – изгряващата точка на зодиака. – Морен е на мнение, че аспектите към асцендента и зенита – кулминиращата точка на зодиака – са дори по-силни от тия между планетите.

Фиг. 1

После се издирват аспектите на всяка планета поотделно, като се почне с тия, които се намират в първи дом и се свърши с разположените в 12 дом.

Обикновено аспектите се означават с леко изтеглени или пунктирани линии. Някои отбелязват при това дисхармоничните аспекти с червен цвят, а хармоничните със син[72].

Самото откриване на аспектите ще посочим с един пример. Нека предположим, че в даден хороскоп Слънцето се намира в края на трети дом в 8° от Овен (Фиг. 1):

Съвпад.

Най-силният аспект – съвпадът – може да се открие най-лесно, тъй като още на пръв поглед става ясно, дали има планети в обсега от 10° – при Слънцето и Луната 12° – от двете страни на планетата, която ни интересува.

В нашия случай сферата на влияние на слънчевия съвпад обхваща обсега от 26° от знака от знака Риби до 20° от Овен, следователно тук имаме съвпад на Слънцето с Меркурий, който се намира в 19° Овен, значи близко до границата на аспектния орбис.

Според традицията това положение било все по-благоприятно, отколкото, ако Меркурий би се намирал много близко до Слънцето, т. е. на по-малко от 5° разстояние, в който случай планетата се счита „обгорена“ от слънчевите лъчи. На слънчевия съвпад приписват още една особеност именно ако Меркурий е в точен съвпад със Слънцето – според някои с разлика в дължините до 5', според други до 1/2° – положението на планетата се смята пак добро.

Като се вземе сега предвид средната бързина на двете планети и техните положения в горния случай, или още по-добре, действителната им скорост в момента според астрологическите таблици, може да се установи, дали имаме един приближаващ се или отдалечаващ се аспект, какъвто е в случая.

Опозиция.

Опозицията, вторият по сила аспект, също не е трудно да се открие. Касае се да се види, има ли в срещуположния знак друга планета, която да лежи в обсега от 10° от едната и другата страна на мястото, дето пада точният опозиционен аспект на интересуващата ни планета – в нашия случай 8° от Везни.

Виждаме, че в зоната, която е под влиянието на опозиционния аспект на Слънцето, а именно от 28° Дева до 18° Везни, се намира Юпитер R и то в 5° Везни, значи само на 3° разстояние от 8° Везни. Поради това считаме, че Юпитер се намира в опозиционен аспект със Слънцето и то с двойно отдалечаване, тъй като по-бързото небесно тяло – Слънцето – е отминало вече позицията на по-бавното (5°) и понеже Юпитер е ретрограден R.

Квадрат.

За разпознаване на квадрата, вторият дисхармоничен аспект, трябва да се запомнят трите динамични четириъгълници, за които се говори по-рано, а именно:

§  кардинален – Овен, Рак, Везни и Козирог;

§  неподвижен – Телец, Лъв, Скорпион и Водолей;

§  подвижен – Близнаци, Дева, Стрелец и Риби.

Знаците във всеки динамичен четириъгълник отстоят или на 180 или на 90 еклиптични градуси един от други. Дали имаме единия или другия случай, личи още на пръв поглед. Планети, разположени в два съседни знака на един четириъгълник, се намират в квадратура, ако дължинните градуси на една планета не се различават от тия на другата с повече от 8° – орбиса на квадратния аспект.

Точната квадратура на Слънцето в нашия случай пада в 8° Козирог и 8° Рак, следователно засяга зоната от 0° ÷ 16° в тия два знака. Там, обаче, няма планети, освен асцендента, който се намира в 12° Козирог, значи, само на 4° разстояние от точната квадратура на Слънцето. И понеже Слънцето едва тепърва ще достигне 12°, то имаме една приближаваща се квадратура на Слънцето към асцендента.

Тригон.

Хармоничният тригонален аспект се разпознава лесно, като се запомнят триъгълниците на четирите елемента, за които също става дума по-рано:

§  триъгълник на огъня – Овен, Лъв и Стрелец;

§  триъгълник на въздуха – Близнаци, Везни и Водолей;

§  триъгълник на водата – Рак, Скорпион и Риби;

§  триъгълник на земята – Телец, Дева и Козирог.

Знаците във всеки от тия триъгълници, както се знае, се намират на 120° еклиптични градуси един от друг. Естествено, и планети, разположени в два знака, принадлежащи на един и същ елемент, ще бъдат в тригонален аспект помежду си, ако дължинните градуси на едната планета не се различават с повече от тригоналния орбис – 8° – от дължинните градуси на другата.

В нашия случай, точният тригон на Слънцето пада в 8° Стрелец и 8° Лъв, т. е. засяга зоната от 0° ÷ 16° в тия два знака. И тъй като в 12° Стрелец се намира Сатурн R, имаме тригонален аспект между Слънцето и Сатурн и то с двойно приближаване, понеже по-бързото космично тяло – Слънцето – още не е достигнало позицията на по-бавното (12°) и поради връщателното движение, означено с R, на Сатурн.

Секстил.

За да се установи, дали дадена планета получава някой секстил – вторият хармоничен аспект, трябва да се види, дали има планети в най-близките знаци от същия род, т. е. на два знака разстояние в дясно и ляво от знака, в който тя се намира, и дали те лежат в рамките на обсега, определен за секстила, именно 6°, т. е. дали тяхното ъглово отстояние е в границите от 54° до 66°.

В нашия случай, точният секстил на Слънцето пада в 8° Водолей и 8° Близнаци или сферата на неговото влияние се простира от 2° до 14° на тия два знака, а понеже Луната се намира в 13° Близнаци, казваме, че тя се намира в секстил със Слънцето и то отдалечаващ се, понеже Луната, която има по-голяма скорост, е отминала вече позицията на Слънцето (8°).

Паралел.

Дали две планети се намират в паралел, може да се види от астрологичните таблици, като се сравнят деклинациите на интересуващите ни небесни тела през съответния ден. Както се каза вече, при паралела важи орбисът от 1 ½°[73].

Непълноценни аспекти.

Трябва да се спомене още за непълноценните аспекти. Това са такива аспекти, при които отстоянието между планетите отговаря на установеното отстояние за даден аспект, но той не се образува в знаци, меродавни за тия аспекти.

Така, съвпадът се образува нормално в един и същ знак, опозицията – в срещулежащи знаци, т. е. в знаци от един и същ род – мъжки или женски; един тригонален аспект се образува нормално в знаци от един и същи елемент, квадратурата се образува в съседни знаци от един и същи динамизъм, а секстил се образува между планети, разположени в два най-близколежащи знака от същия род, т. е. през един знак.

Нека вземем за пример нашия случай със Слънцето в 8° Овен. Ако в 28° Риби би била разположена някоя планета, например Венера, то бихме имали съвпад, но тоя съвпад не би бил пълноценен, тъй като се образува от планети, разположени в два знака.

Ако в 29° Телец имаме една планета, в 4° Везни – друга, отстоянието между двете би било 125°, значи в рамките на обсега, установен за тритона (120° ± 8°), но тоя тригонален аспект не се образува в знаци от същия елемент.

Непълноценните аспекти имат по-малко значение, но не могат да се пренебрегват.

Планети, стоящи вън от обсега за даден аспект, биват свързани в такъв чрез трета планета.

Според Синдбад и д-р Вайс, от които взехме не една дефиниция за нашето изложение върху аспектите, Бейли посочвал още един специален случай, дето планети, стоящи вън от обсега за даден аспект, биват свързани в такъв чрез трета планета.

Например, ако Слънцето се намира в 10° Овен, а Марс е в 24° от Овен, двете планети не се считат в съвпад, тъй като отстоянието от 14°, което ги дели, надминава валидния за един съвпад със Слънцето обсег от 12°. Квадратът на Луната, стояща в 16° Рак, би паднал в 16° Овен, значи в орбиса на един съвпад както със Слънцето, така и с Марс и по тоя начин, разстоянието Слънце – Марс е превърнато в един действуващ съвпад. При това тоя съвпад, създаден чрез квадрата на Луната, би имал неблаготворно влияние.

Ако Слънцето и Марс са пак в гореспоменатите места, но Луната е в 16° Лъв, то падащият в 16° Овен тригон на Луната пак би създал връзката между Слънцето и Марс, но сега вече в благоприятен смисъл, поради хармоничния тригонален аспект на Луната.

Въпросният съвпад между Слънцето и Марс би могъл да се създаде и от някоя планета, която би се намирала между тях и в рамките на техните орбиси, например в 19° Овен. В тоя случай съвпадът би бил хармоничен или дисхармоничен в зависимост от характера на планетата, която би го създала.

Това са тънкости, които с течение на времето ще трябва да се вземат под внимание.

Закон за астралната наследственост.

За да обясним действието на аспектите, трябва да споменем за един от основните астрологични принципи именно че планетните радиации, и в частност комбинираните радиации на планетите свързани с аспект, оставят своя отпечатък върху новородения.

Опити за обяснение има повече от един.

Едни приемат, че младият организъм, който влиза в напълно нова среда, заживява самостоен живот, развива нови функции – дишане, хранене, реагиране и пр. – е особено чувствителен към новите условия. Поради тая чувствителност на младия организъм, която някои сравняват с тая на фотографическата плоча спрямо първия допир със светлината, видимите и невидими трептения на небесните тела упражняват едно толкова силно влияние, че го тонират за през цял живот.

Има и друго мнение, което би могло да се нарече по-чисто астрологично. Интересно е, че това второ гледище получи своята най-категорична формулировка не от представител на традиционната Астрология, а от един човек на науката – П. Шоанар[74] (Фламбар), който, както е известно, при изследване валидността на астрологичните принципи си служи изключително с теория на вероятностите, приложена върху статистически данни.

Въз основа на своя доста богат материал Фламбар е дошъл до заключението, че „човек не се ражда под, кое да е небе, а природата избира за тая цел тъкмо оня четвърт час от всички 35, 064 четвърт часове в годината[75], при който планетните конфигурации имат възможно най-голяма прилика с конфигурациите в хороскопите на родителите или най-близките роднини на новородения“.

И в тоя факт, изразен в горния закон за астралната наследственост, Фламбар вижда едно от най-големите доказателства за верността на Астрологията, защото при математическа вероятност 1/35, 064 не може да става и дума за някаква случайност.

Въз основа на същия факт, който е бил известен, разбира се, много време преди да бъде формулиран от френския учен, някои астролози са заключили, че не са звездните вибрации, които слагат своя печат върху младия организъм, а че по силата на една сложна закономерност в природата човек се ражда в момент, когато планетните вибрации съответствуват на неговата физическа и психична структура.

Колкото странно и да изглежда на пръв поглед това схващана, не бива да се забравя, че то има зад себе си както многовековния опит на астрологичната традиция, така и проверката на безпристрастния статистичен метод на съвременната наука.

При наличността на горните възгледи, остава открит въпросът, дали между „реакционната основа“ (фон Кльоклер) на индивида и констелациите в момента на раждането му има каузална връзка[76], почиваща може би на електрическа индукция (X. Селва) или пък микрокосмосът се движи в паралелни ритми с макрокосмоса (Д-р Фанкхаузер[77]), т. е. без всякаква причинна връзка. Привържениците на второто гледище смятат, че двете паралелни редици явления – космични и земни – биха могли, евентуално, да се разглеждат като резултат на трета някоя неизвестна причина.

Впрочем, в нашия случай обяснението не е най-важно. По-меродавни са фактите, а те говорят, че човешкият организъм и психика резонират при всяко повторение на ония хармонични или дисхармонични аспекти (или сродни на тях), които намираме в момента на раждането му и обратно, при наличността на даден космичен аспект, респективно вибрации, реагират само ония индивиди, които ги имат в своите хороскопи, т. е., които са тонирани на подобни вибрации.

И това съответствие, което дава едно от твърде добрите предсказателни средства на Астрологията, може лесно да се провери на практика. Тъй като в английските астрологични таблици е дадено, кога кои аспекти са в действие през текущата година, достатъчно е човек да познава аспектите на своя хороскоп, за да знае предварително, кога и с какви влияния има да се справя.

Противниците на Астрологията тук обикновено поставят въпроса, защо едни ъглови отстояния между планетите (аспекти) се смятат хармонични, а други дисхармонични.

По повод на такива възражения Кеплер бе казал: „Дайте ми метод, за да се обясни, защо някои акорди в музиката схващаме като хармонични, а други като дисхармонични, и аз ще приложа същия метод, за да обясня, защо известни аспекти се чувствуват като хармонични, а други като дисхармонични“.

Критично отношение към шаблонните афоризми (рецепти).

Както се вижда от досега изложеното върху астрологичните елементи, термините са средновековни. И ние ги оставихме такива, следвайки в това отношение примера почти на всички модерни астролози, които се водят от желанието да се запази еднаква терминология, та по тоя начин да не се увеличават и така съществуващите трудности чрез въвеждане на нови понятия.

От друга страна е също ясно, че основните фактори, с които борави Астрологията – планети, знаци, домове и аспекти, имат космофизичен характер и са общи с тия на официалната наука, само по-диференцирани.

Традицията е проучила доста подробно биофизичните сили на небесните тела, които ние само бегло зачекнахме. По-добре са разгледани влиянията, които космичните тела упражняват върху душевната и умствена сфери на човека, които за астрологичните изследвания са от първостепенно значение. Изяснени са донякъде и законите, по които знаците, домовете и аспектите изменят основните планетни енергии.

Разбира се, ще има да се поработи още доста, докато се получи пълна ясност по всички въпроси. Защото, трябва да се признае, че както построената върху гореспоменатите елементи диагностична (статична) Астрология, която има задачата да определи основния характер на индивида и общата картина на неговия живот, така и надстроената прогностична (динамична) Астрология, която цели да пресметне периодите, респективно времето на събитията в живота на родения, имат все още метафизичен вид.

Нашата задача тук не е да се спираме върху принципите и методите на тия отдели от астрологичната традиция, които често са твърде сложни и изискват доста изчисления. Ще забележим само, че от теоретичната обосновка на много от тях е останал, току-речи само един единствен аргумент – опитът, многовековният опит на традицията, като доказателство за верността на застъпваните становища, от една страна, и като средство за проверка на същите – от друга.

Но най-честите и най-груби грешки, които, безспорно, все още съставят един голям процент в астрологичните предсказания, се дължат не на „необосноваността“, не дори и на действителната несигурност на основните елементи и методи, нито на трудността да се определи точната тежест на отделните астрологични фактори. Главният извор на грешки е безкритичното използуване на тия фактори.

Работата е в това, че характеристиките на всички комбинации, които могат да се получат въз основа на всички астрологични елементи, биха изпълнили цели библиотеки. Ето защо, авторите често се виждат принудени за улеснение на тълкуването да дават правила, базирани само върху два от четирите фактора, например планета и знак, планета и дом или планети и аспект, който ги свързва. Грешката на повечето от тях е, дето не подчертават достатъчно, че ако се приложат безкритично тия шаблонни афоризми[78], ще се получат съвсем непълни и неориентирани преценки. Така, дава ни се една неизменна характеристика на квадратурата между две дадени планети, като че ли е все едно в кои знаци и в кои домове ще се намират те.

Не по-добре стои работата и когато въз основа пак само на два елемента, се теглят далечни заключения, които биха могли да се направят само с оглед на всички фактори. Например, един голям автор, само въз основа на обстоятелството, че Марс е бил добре поставен в Близнаци, вади заключение за интелект и семейство, за приятели и подчинени, за съюзници и брак, за смърт и пр.

Разбира се, самият той ще вземе от всички изброени възможности само една или две, които, с оглед на останалите фактори, ще бъдат верни за някой конкретен случай. Учащият се, обаче, като вземе да преписва цялата „рецепта“ от учебника за всеки хороскоп, в който срещне Марс силен в Близнаци, има най-голяма вероятност да поднесе редица абсурдни предсказания.

Обръщаме вниманието върху горните грешки, за да не бъдем криво разбрани, когато и ние поднесем елементарни астрологични комбинации. Винаги ще трябва да се помни, че те са само помощни средства, а не окончателна преценка.

Те могат да послужат само като опора, въз основа на която ще се дири действителната крайна резултанта[79], която важи в конкретния случай. Това ще стане, обаче, само след като се вземат предвид всички фактори, а не само тия, взети под внимание във въпросната елементарна комбинация.

Как трябва да се извърши тая синтетична работа, най-добре е показал Морен дьо Вилфранж в своята детерминационна теория. Но преди да минем към тая материя, нам предстои да се занимаем с простите астрологични комбинации по два елемента[80].

ІV. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ

1. Планети и зодиакални знаци.

След като се запознахме с четирите астрологични елементи, с които работи Астрологията – планети, знаци, домове и аспекти – нам предстои да разгледаме простите комбинации[81], които те образуват помежду си. Както казахме в последната статия, това ще бъде само подготовка за пълната астрологична синтеза, в която ще бъдат застъпени и четирите астрологични фактори.

На първо място идва отношението между планетите и зодиакалните знаци, в които те се намират.

Всяка планета слага своя отпечатък върху мястото на Зодиака, дето тя се е намирала в момента на раждането на дадения индивид.

Едно положение на астрологичната традиция, което характеризира това отношение, гласи, че всяка планета слага своя отпечатък върху мястото на Зодиака, дето тя се е намирала в момента на раждането на дадения индивид. Тоя отпечатък остава в хороскопа на тоя индивиди след като планетата е напуснала това място. По тоя начин, позицията на Слънцето в хороскопа има слънчев, тая на Сатурн – сатурнов характер през целия живот на родения.

Това на пръв поглед странно твърдение се проверява твърде лесно при транзитите, т. е. преминаванията на небесните тела през радикалните места на планетите, значи местата, които те заемат в радикалния, рождения хороскоп.

Ако, например, един ден Юпитер премине през радикалното положение на Слънцето в един хороскоп, което може да се види от астрологическите таблици, обикновено това ще означава настъпването на едно благоприятно време за индивида, докато преминаването на Сатурн, Уран или Марс върху същото място, обикновено, ще бъде свързано с критични събития за него, както и за всички, при раждането, на които Слънцето е заемало това зодиакално положение.

Един тригонален транзит на Юпитера към радикалното място на Слънцето обикновено също така показва хармонични влияния. Така, когато Юпитер при своето движение в Зодиака стигне точката 8° от Лъв или 8° от Стрелец, той ще оповести един благоприятен период за притежателя на хороскопа, даден в по-миналия брой на списанието, тъй като тогава „големият благодетел“ ще бъде в тригонален транзит спрямо мястото на Слънцето (8° от Овен) в хороскопа на това лице.

Напротив, дисхармоничните транзити – квадратура и опозиция – особено на неблаготворните планети към радикалната позиция на Слънцето, обикновено бележат неблагоприятни влияния. Така, преминаванията на неблаготворните планети през 8° от Рак (точка, която се намира в квадратен аспект с 8° Овен), през 8° Везни (като опозиционната точка спрямо 8° Овен) и през 8° от Козирог (като квадратура към 8° Овен) обикновено ще се придружават от по-големи или по-малки мъчнотии за същото лице.

Разбира се, това, което се каза за Слънцето във връзка с преминаванията на някои планети, важи по Принцип и за преминаванията на всички планети спрямо позициите на всички планети в хороскопа. само че в съответни разлики в силата и характера на получените ефекти. Но ние няма да се спираме върху тия въпроси, понеже ги споменахме само за изяснение на един факт, за който нямаме никаква теоретическа обосновка. Засега ще се задоволим да забележим, че методата на транзитите, употребена правилно, представлява едно от твърде сигурните предсказатели и средства на традицията.

Планетите от старата серия управляват или владеят по два, а светилата – по един от зодиакалните знаци.

Планети в собствен дом (жилище) и в заточение (изгнание).

И друг път имахме случай да споменем за астрологичната хипотеза[82], според която планетите от старата серия[83] управляват или владеят по два, а светилата – по един от зодиакалните знаци. В тоя случай знакът се нарича жилище на въпросната планета, която пък се счита негов господар (Виж Фиг. 1).

Фиг. 1

 

Както се каза и по-рано, един от двата знака, които се управляват от един и същ господар, е сроден по естество с владеещата планета, а другият има допълнителен, комплементарен[84] характер на нейния.

Следната таблица изразява тия отношения:

Новооткритите планети – Уран, който се смята горна октава на Меркурий, и Нептун, когото считат горна октава на Венера, – нямат свое жилище. Твърди се, че Уран, на който приписват огнен характер, се чувствувал добре във Водолей, а може би и в Скорпион, а Нептун, който минава за водна планета – в Риби, а може би и в Рак.

Обратно, е знаците, които лежат срещу техните жилища, планетите се считат, че са на „заточение“. Така:

Слънцето се смята заточено във Водолей,

ЛунатаКозирог,

МеркурийРиби и Стрелец,

ВенераОвен и Скорпион,

МарсВезни и Телец,

ЮпитерБлизнаци и Дева,

СатурнРак и Лъв.

 

Планети в екзалтация (подем) и в падение.

Има още едно „достойнство“[85], което традицията приписва на планетите. Според нея влиянието на планетите се проявява особено силно още в някои знаци. Това са знаците на техния „подем“[86], които не трябва да се смесват с жилищата на планетите. Твърди се, че:

Слънцето е в подем в Овен,

ЛунатаТелец,

МеркурийДева,

ВенераРиби,

МарсКозирог,

ЮпитерРак,

СатурнВезни.

 

Противоположните знаци на току-що споменатите са знаци на „падение“ за същите планети. Така че,

Слънцето се смята в падение във Везни,

ЛунатаСкорпион,

МеркурийРиби,

ВенераДева,

МарсРак,

ЮпитерКозирог,

СатурнОвен.

 

Обикновено се приема, че планетите, разположени в свой знак, развиват най-добрите си качества, и тяхното влияние е трайно.

Планетите в заточение губят положителните си качества и проявяват по-скоро отрицателните.

Повечето автори приемат, че планетите, разположени в знака на своята екзалтация (подем), развиват едно понякога внезапно проявено, но силно влияние. Например, ако се касае за господаря на хороскопа[87], може да имаме едно забележително издигане на индивида.

Според същата хипотеза, планетите в падение губят значителна част от своята сила[88].

Перегринни планети.

Когато една планета не е нито в знак на своето „достойнство“, нито в знак на своята „слабост“, тя се смята перегринна, т. е. чужденка. В тоя случай нейното положение не е нито много добро, нито много лошо. Разбира се, и тук има цяла редица степени, които се определят преди всичко от хармонията или дисхармонията между характера на планетата и естеството на знака, в който тя се намира.

При равни други условия, смята се, че една магнетична, женска планета (Луна, Венера) ще се прояви по-хармонично в магнетични, женски знаци (водни и земни), отколкото в електрични, мъжки (огнени и въздушни) и обратно.

Тук трябва да се имат още предвид симпатиите и антипатиите, които съществуват между елементите. Така, огненият и въздушен елементи от една страна, и водният и земният елементи, от друга, хармонират помежду си като елементи от един род. Огненият елемент се счита още допълнителен на водния и в дисхармония със земния, а въздушния елемент смятат комплиментарен[89] на земния и в дисхармония с водния елемент.

Следващата скица изразява тия отношения:

Фиг. 2

Елементите, разположени на един диагонал, се считат допълнителни: Огън – Вода и Въздух – Земя

 

Така, че една планета, принадлежаща към даден елемент (виж таблицата, дадена в миналия брой на списанието[90]), в перегринно положение, значи, доколкото не е разположена нито в знака на своето достойнство, нито в такъв на своята слабост, ще се чувства сравнително по-добре, когато се намира в знак от същия елемент, по-малко добре в такъв от симпатичен и комплиментарен елемент, и неособено добре в знак от несимпатичен елемент.

Средното положение на една перегринна планета може да се повиши или понижи още и от нейния „диспозитор“, т. е. господаря на знака, в който тя се намира, но тоя въпрос ще се разгледа към края на настоящата статия.

Колкото и необосновани и да изглеждат тия твърдения на традицията, за тях ще трябва да се държи сметка, особено за „достойнствата“ и „слабостите“, за които говорихме миналия път, защото практиката, изглежда, потвърждава теорията в тоя пункт. Нещо повече – най-критичните автори са съгласни, че и обратното твърдение на астролозите, именно, че знаците се проявяват съгласно доброто или лошо положение на техните господари, е също така вярно.

Господар на хороскопа.

Ние споменахме и по-рано за голямото влияние, което упражнява изгряващият знак или асцендентът върху външността (формата) и характера, следователно, и върху съдбата на родения (Ф. Кльоклер). Наблюденията са показали, че това влияние може да получи един повече или по-малко хармоничен израз в зависимост от космичното положение на господаря на асцендента, който се счита и господар на хороскопа, следователно, представлява самия индивид. Ако, именно, господарят се намира в свой знак или в знака на своя подем, то това ще се отрази върху самия асцендент, който ще прояви най-добрите си качества. Ако ли пък господарят не е добре поставен по знак, то и това ще измени влиянието на асцендента, само че в неблагоприятен смисъл. Отрицателното въздействие на един такъв злепоставен господар може да се смекчи, ако той е добра, добре аспектирана и разположена в добър дом планета.

Планетите действат заедно със знака, в който се намират.

Трето едно положение гласи, че планетите действат заедно със знака, в който се намират. Така, ако Слънцето се намира в знака Овен, то комбинира своето влияние с тия на знака Овен.

С оглед на това, смята се като неблагоприятен признак, когато в един женски хороскоп много планети, особено господарят на хороскопа и самият асцендент са разположени в електрични, мъжки знаци (огнени и въздушни).

Ако, разпределени по динамични групи, планетите от даден хороскоп, а особено господарят на хороскопа и самият асцендент са струпани главно в:

§  кардинални знаци (Овен, Рак, Везни и Козирог) – те ще придадат инициатива на родения,

§  неподвижни знаци (Телец, Лъв, Скорпион и Водолей) – постоянство, устойчивост, упоритост,

§  подвижни знаци (Близнаци, Дева, Стрелец и Риби) – подвижност, общителност, приспособимост.

Когато много планети, особено господарят на хороскопа и асцендентът, се намират в:

§  огнени знаци (Овен, Лъв и Стрелец) – се получават хора с повече или по-малко пламенен темперамент,

§  въздушни знаци (Близнаци, Везни и Водолей) – интелектуални типове.

§  водни знаци (Рак, Скорпион и Риби) – те създават чувствителните натури,

§  земни знаци (Телец, Дева и Козирог) – практичните хора, „реалните политици“, хора с усет към действителността.

Естествено, това, което се казва за планетните групи, важи и за отделните планети.

„Обяснението“ извеждат от астрологичната хипотеза, която разглежда знака като среда, в която се проявяват жизнените сили на индивида, представлявани от планетите в неговия хороскоп.

Знакът се проявява всякога в съгласие със своя господар.

Тъй като планетите действат заедно със знака, в който се намират, а знакът се проявява всякога в съгласие със своя господар, то в случая ще имаме едно оцветяване на дадена планета не само от знака, но и от господаря на тоя знак, т. е. ще имаме комбиниране на влиянията на владяната планета с тия на нейния владетел или диспозитор. При това може да се получат различни ефекти в зависимост от хармонията или дисхармонията, която съществува между двете небесни тела.

Чистотата и силата на влиянията на една планета, разположена в свой знак, се дължи именно на това, че тя се намира в хармонична среда – сродна или комплиментарна – и освен това, нейните вибрации не се смесват с радиациите на друга планета.

Лошото влияние на планета в заточение се обяснява с дисхармоничната резултанта, която се получава поради обстоятелството, че влиянията на въпросната планета се кръстосват с радиациите на диспозитора, които по естество са противоположни на нейните. Поради това добрите качества на заточените планети намаляват, а се засилват лошите. Едно подобрение на това влияние може да се получи, ако се касае за една добра, разположена в добър дом и много добре аспектирана планета.

Но отношението между владяната планета и диспозитора е важно главно при перегринните планети. В тоя случай би могло да се приеме, че:

1)         ако владяната планета и диспозиторът са благотворни планети (Слънце, Юпитер, Венера) – получената комбинация ще бъде хармонична;

2)        когато владяната планета и диспозиторът са неблаготворни (Сатурн, Марс, Уран) – получава се дисхармонична резултанта;

3)         комбинацията между владяна планета и диспозитор, принадлежащи към неутралните небесни тела (Луна, Меркурий, Нептун) – обикновено дава също един неясно изразен ефект;

4)         ако владяната планета е благотворна, диспозиторът – неблаготворен, обикновено се намалява благотворното действие на владяната планета. Обратно – ако владяната планета е неблаготворна, един благотворен диспозитор ще смекчи лошото влияние на първата;

5)         владяна планета благотворна, диспозитор – неутрална или обратно – дава обикновено резултанта, клоняща към хармония;

6)         владяна планета неблаготворна, диспозитор – неутрална или обратно – полученият ефект клони обикновено към дисхармония[91].

Няколко общи примера на планети в знаци.

Дадените в миналия брой общи правила нямат абсолютна стойност, както не е абсолютно и самото разделяне на планетите на добри и лоши. Така, че не трябва да ни учудва, че в отклонение от последното правило Меркурий се счита сравнително добре поставен в сатурновите знаци Козирог и Водолей, поне доколкото се касае за умствените способности и развитие на индивида, докато в друго отношение същата комбинация може да даде по-малко благоприятен резултат.

Не трябва да се забравя, при това, че споменатите правила важат само за планетите в перегринно състояние, но не и за планетите в знаковете на своето достойнство или слабост.

Така, въпреки че имаме работа с неблаготворни планети, Марс се чувства добре поставен в знака на Сатурна – Козирог, защото там той има своя „подем“. Макс Хайндел обяснява тоя факт с хипотезата, че буйната енергия на Марс се обуздавала от сдържания владетел на Козирог – Сатурн.

Обратно, въпреки симпатията, която съществува между благотворните небесни тела Венера и Слънцето, последното е слабо във венериния знак Везни, понеже Везни е знакът на неговото падение. Встъпвайки в тоя знак, Слънцето слиза на юг от екватора и по тоя начин неговото влияние отслабва в северното полукълбо.

Меркурий в Стрелец, макар че се намира на разположение на „големия благодетел“ Юпитер, не се проявява добре, понеже Стрелец е знак на заточение за Меркурий; в Риби, дето Меркурий комбинира своето влияние пак с това на Юпитер, също така не е добре поставен, понеже Риби е знакът на заточение и падение за тая планета.

Връзката между владяната планета и нейния владетел е един вид съвпад, силата, на който е по-малка от тая на обикновения съвпад, но – според Морен – по-голяма от силата на един тригонален аспект. Ето защо, трябва да се държи сметка за тая връзка, нещо, което неоснователно се пренебрегва често пъти.

Положение на Сатурн в Стрелец.

Нека сега разгледаме за пример положението на Сатурн в знака Стрелец, както го намираме в хороскопа, даден в един от миналите броеве на списанието[92].

Както се каза вече, ние няма да изследваме засега влиянието на аспектите и дома. Ще се ограничим да установим само ефекта, който се получава от взаимодействието между планетата и знака, в който я намираме.

Въз основа на гореизложеното можем да направим следните заключения:

Отпечатък.

Дванадесетият градус от Стрелец в тоя хороскоп ще носи през целия живот на индивида тежкия печат на най-строгата планета. Ние ще знаем предварително, че насочените към тоя пункт преминавания (транзити) на планетите, които в рождения хороскоп са свързани по някакъв начин със Сатурна, ще съживят латентните му енергии. И докато хармоничните транзити не ще се проявят особено силно, дисхармоничните транзити, особено на планетите, които и в рождения хороскоп са в дисхармоничен аспект с тая планета, ще се чувстват толкова по-тежко. С други думи, всяко преминаване на тия последните през 12° от Риби (като квадрат спрямо 12° от Стрелец), през 12°, от Близнаци (като опозиция спрямо 12° от Стрелец), 12° от Дева (като квадрат спрямо 12° от Стрелец), пък и върху самото радикално положение на Сатурна – 12° от Стрелец, доколкото се касае за транзити на неблаготворни планети, ще бъде съпроводено с неприятности за родения,

Космично положение.

Както видяхме по-миналия път, Сатурн в Стрелец е „чужденец“. Огненият, подвижен знак представя при това несимпатична атмосфера за бавното темпо на земната планета. Положението се смекчава от обстоятелството, че знакът, както и планетата, е електричен, мъжки. Прочее, средата на Сатурн в случая не е особено благоприятна, без да е така лоша, както, ако се намираше в знак на заточение или падение. С една дума, имаме положение под средно.

Влияние на знака.

Интензивният характер на средата едва ли ще даде възможност на Сатурна да прояви своите практически способности. В замяна на това, подвижният динамизъм на Стрелец ще засили свойствения на Сатурн такт, а огненото естество на същия знак ще прибави известна доза импулсивност, макар и маскирана, към издръжливостта на Сатурна. Огненият елемент ще бъде добра почва и за развитието на духовните качества, заложени от планетата на мъдростта.

Влияние на владетеля.

Известно е, че Юпитер е планетата, чието въздействие е най-често положително. Неговото влияние, и в случая като владетел на Сатурна, ще бъде благотворно. То преди всичко ще подобри доста космичното положение на последния. Би могло да се очаква още, че Юпитер ще смекчи песимизма и фанатичната строгост на съдбовната планета, ще засили склонността към научни, философски и религиозни проблеми, както и характерното за Сатурна чувство за справедливост[93].

2. Планети и домове.

Сега ще разгледаме отношенията между планети и домове. Трябва да бъдем, следователно, наясно, че и в тоя случай ще имаме работа с прости, основни комбинации, които ще трябва да се попълнят с данните, които ще се получат от знака, в който се намира дадената планета, както и аспектите, които тя получава, за да преценим нейния точен ефект във въпросния дом.

Както видяхме и по-рано, домовете определят положението на небесните тела спрямо хоризонта и меридиана на мястото на събитието. По положенията на една планета в даден дом се съди за силата на нейните радиации от една страна и за посоката на нейното действие – т. е. за оная област от живота на родения, върху която тя ще упражни своето влияние, от друга страна.

Общи бележки:

Тук ще припомним някои положения, повечето, от които са вече изнесени в главата върху домовете. Общо взето, планети разположени над хоризонта или близко до него, проявяват по- пълно своето влияние.

Някои автори са на мнение, че когато повечето планети са разположени над хоризонта, те дават добри условия за проява във физическия свят, докато много планети струпани под хоризонта, говорят за един по-богат вътрешен живот на индивида – едно твърдение, което би могло да се приеме само условно.

Знае се, че планетите развиват най-голяма сила, когато се намират в ъглови домове и то повече в 10-ти и 1-ви и по-малко в 7-ми и 4-ти домове.

При равни други условия, силата на планетите, разположени в следващите домове – 2-ри, 5-ти, 8-ми и 11-ти – е по-малка и най-малка в падащите домове – 3-ти, 6-ти, 9-ти, и 12-ти.

От следващите домове най-интензивен е 11-ти, от падащите – 9-ти, които заедно с ъгловите домове 1-ви, 10-ти и 7-ми образуват така наречените хилегиални места в хороскопа. Всеки дом представлява едно силово поле с една зона на максимална интензивност – това е неговото начало или връх. Влиянието на последния – неговият орбис – се простира и в предходния дом на разстояние 5 ÷ 6°, а при асцендента – началото на първия дом – до 10° в сферата на предходния 12-ти дом.

1-ви и 10-ти дом се смятат особено щастливи. Напротив, 8-ми, и 12-ти – нещастни.

Има два дома, които могат да имат и едното и другото значение. Това са: 6-ти дом, който има отношение към прислугата, личното служене, но и към болестите на родения, и 7-ми дом – дом на сдруженията, брака, но и на откритите врагове.

Останалите домове – 2-ри, 3-ти, 4-ти, 5-ти, 9-ти, и 11-ти, се считат добри.

4-ти, 8-ми и 12-ти домове минават още за окултни. Някои автори прибавят към тях и 6-ти дом.

Вторични достойнства на планетите според положението си в домовете.

Според положението си по домове планетите могат да имат вторични достойнства и вторични слабости[94], които не трябва да се смесват с достойнствата и слабостите, които те притежават в известни знаци, за които се говори по-рано.

Положение на планета в 1-ви или 10-ти дом.

Така, положението на една планета в 1-ви или 10-ти дом се счита за едно такова „вторично достойнство“; вторично, защото е краткотрайно – след около два часа, по силата на въртенето на Земята, планетата преминава от 1-ви в 12-ти съответно от 10-ти в 9-ти дом на хоризонт-меридионалната система на това място и следователно изгубва това свое достойнство.

Напротив, позицията в 8-ми и 12-ти дом се счита за „вторична слабост“ на въпросната планета[95].

Елевация (издигане) на планета.

Друго вторично достойнство е елевацията. В тесен смисъл на думата, под елевирана, издигната планета се разбира оная, която е най-близко до зенита. В по-широк смисъл, всяка планета, която е по-близко до зенита от друга, се счита издигната по отношение на последната.

Например, една планета във 2-ри дом е издигната по отношение на друга в 3-ти дом, която е по-близо до надира и по-далеч от зенита, отколкото първата.

Смята се за добър признак, когато в един хороскоп са издигнати благотворни планети. Това важи и при аспектите – една квадратура между Марс и Венера, при равни други условия, се счита по-мека, ако добрата планета – Венера в случая – се намира в елевация над Марс, отколкото ако имаме обратния случай.

Общо влияние на планетите в домовете.

Тук ще дадем думата на Синдбад – Д-р Вайс, съответно на бившия председател на дружеството на английските астролози – Бейли.

„Ако една планета в един хороскоп се намира в определен дом, то тя упражнява съгласно своята природа влияние върху всички работи на тоя дом. Дали това ще стане в благоприятен, неблагоприятен или среден смисъл, зависи от нейните достойнства и слабости и нейните аспекти, обуславя следователно всеки път едно синтетично обхващане на всички фактори, които дохождат под съображение. Обаче, пред всеки синтез трябва да вървят познанията на тия фактори. Поради това, ние ще дадем по-долу едно късо изложение, как една планета само според своето естество, без оглед на знака, в който тя стои, и аспектите, които тя получава, би действувала върху работите на съответния дом. При това, за по-просто, нека отминем въздействията върху характера и заложбите и нека вземем под внимание само другите значения на дома.

Най-краткото, най-прегледно и най-сгодно за първоначалното изучаване изложение дава Бейли в своите частни лекции, поради което намираме за добре да публикуваме по-долу неговите данни, непроменени от наши или чужди прибавки; ние бихме желали, обаче, тук веднага да подчертаем, че нашите възгледи много пъти се различават от тия на Бейли и че ние следваме точно неговото изложение само за това, защото то е именно така удобно за начинающия“. (Синдбад – д-р Вайс).

Слънцето в 12-тях домове.

І – Способност за заемане на отговорни места; изобщо успех.

ІІ – Финансови успехи от предприятия. Помощ от страна на високопоставени.

IIІ – Влияния от страна на роднини върху живота на родения. Печалба от интелектуална работа и пътувания.

ІV – Печалба от наследство. Последната част на живота е по-важна.

V – Успех в спекулации. Амбиция да се подобрят жизнените условия.

– Печалба чрез служащи на родения. Здравето е слабата страна.

VIІ – Животът е под силното влияние на други. Обществено признаване и изпъкване през някой период на живота.

VІІІ – Облаги от съдружници, печалба от завещания. Мистични тенденции.

IX – Печалба от пътувания. Успехи във философията и във връзка с религията. Дълбочина на мисълта.

Х – Издигане по чин и положение. Способност за ръководство, организиране и контрол.

ХІ – Влияние от страна на познати върху живота. Облаги от страна на познати и благодетели.

ХІІ – Способност да се превъзмогнат всички пречки. Въпреки това, съществува повече тенденцията да остане човек неизвестен, отколкото да постите слава.

Луната в 12-тях домове.

I – Много промени. Признание от страна на обществото. Стремеж към ръководна роля.

ІІ – Колебания във финансовото положение. Печалба от обществени дела.

Ш – Влияния от страна на роднини върху живота. Множество малки пътувания.

ІV – Опитности в домашния живот. Много промени в последния период на живота.

V – Склонност към удоволствия и развлечения. Много опитности в чувствения живот.

– Много промени в служащия персонал на родения, който обикновено сам би бил повече годен за слуга, отколкото за господар. Слабо здраве.

VІІ – Популярност в обществото (в добър или лош смисъл). Много промени и вражди в живота, силно повлиян от връзки с други.

VIІІ – Животът на родения е силно повлиян от смъртни случаи. Собствената смърт е повече или по-малко публична (на улицата, при пътуване и пр.).

ІХ – Много големи пътешествия. Капризност и вечна жажда за новости във висшите области.

Х – Популярност. Обществено признаване. Много промени в положението. Често влияния от женска страна.

ХІ – Приятелства, познанства и женски влияния от нетрайно и променчиво естество играят важна роля в живота на родения.

ХІІ – Липса на обществено признание. Опасност от някакво недоброволно затваряне или оттегляне. Тайни вражди от женска страна.

Меркурий в 12-тях домове.

І – Издигане, благодарение на интелектуални способности и дела. Живот пълен с промени и деятелност.

ІІ – Финансови печалби и успехи, които се дължат на личната способност и сръчност.

ІІІ – Опитности от отношенията с братя и сестри. Много пътувания и промени. Печалби от интелектуална дейност.

ІV – Животът е силно засегнат от семейните работи в смисъл на много промени. Особено последната част на живота е изпълнена с дейност.

V – Много опитности с деца и удоволствия. Множество малки затруднения в спекулативни работи. Непостоянство в чувствения живот.

– Много трудности и пречки в личните работи при липса на признание.

VII – Много, но незначителни вражди, малки борби и затруднения в обществения живот. Много промени във връзките с другия пол.

VIIІ – Малки затруднения във финансовите работи, свързани с брака и сдружаванията.

ІХ – Печалба от пътувания и работи, свързани с чужбина. Много занимания в областта на висшата духовност.

Х – Много промени в положението и заниманието. Успехи в търговския живот. ХІ – Много приятели. Печалби от връзки с интелектуалци.

ХІІ – Много тайни вражди, грижи и разочарования във връзка с непризната лична интелектуална дейност.

Венера в 12-тях домове.

І – Обществени успехи. Удоволствия. Лек жизнен път.

ІІ – Печалби от изкуство или дейност, свързана с удоволствия. Задоволителни финансови условия.

ІІІ – Много пътувания за удоволствие. Приятни отношения към роднини.

ІV – Любов към домашния живот и щастие в него. Много успехи на старост.

V – Успех и печалба във връзка с художествена дейност. Много опитности в чувствения живот и с деца.

– Вярна прислуга, голям комфорт. Лошо здраве поради прекалявания.

VІІ – Щастлив брачен живот. Популярност. Успехи в правни дела и в сдружавания.

VІІІ – Финансови печалби от брака и сдружавания, завещания. Приятен край.

ІХ – Благоприятно за пътувания и отношения с чужбина. Любов към всичко хубаво и към висшата духовност.

Х – Обществено признание и популярност. Печалба от художествена дейност“ (Бейли)[96].

ХІ – Множество добри приятели, благородни желания и надежди.

ХІІ – Тайни любовни отношения, които водят към ревност и вражда от женска страна. Любов към животни. Някакво затваряне от мирно естество по личен вкус.

Марс в 12-тях домове.

І – Успехи благодарение на енергия и предприемчивост. Опасности от необмисленост и импулсивност.

ІІ – Способности за придобиване на дебри доходи, но склонност към разпиляване и опасност от загуби.

ІІІ – Интелектуална енергия. Борби и загуби от писмена деятелност. Опасности при къси пътувания. Много спорове с роднини.

ІV – Неприятен, дисхармоничен домашен живот. Спорове с родители, борби и затруднения на старост.

V – Импулсивност в чувствата и при спекулативна дейност. Много опитности в чувствения живот.

– Спорове при служенето и много опитности с прислугата. Склонност към остри заболявания от трескаво и възпалително естество.

VІІ – Нещастен брак, борби и процеси. Открити вражди. Разни пречки в обществения живот.

VІІІ – Опасност от насилствена смърт. Трудности с наследства и зестра.

ІХ – Опасности при дълги пътешествия и в отношенията с чужбина. Борби и спорове в работи от религиозен и философски характер.

Х – Успехи във военни работи. Професия, изпълнена с борби. Опасност от скандали, спечелване врагове и клевети.

ХІ – Незадоволителни социални отношения. Спорове с приятели и познати.

ХІІ – Много грижи, разочарования и вражди. Опасност от едно наложено затваряне.

Юпитер в 12-тях домове.

І – Много щастие, напредък и издигане.

ІІ – Добре за благоденствие и финансов успех.

ІІІ – Успех при къси пътувания и в умствена деятелност. Приятни отношения с роднини,

ІV – Печалба от наследство. Щастлив домашен живот. Много успехи на старост.

V – Успехи в спекулации. Приятни опитности с деца.

VI – Голям комфорт и добра прислуга. Добро здраве, което обаче, е изложено на опасност да пострада от прекаляване и невъздържаност в наслаждаването.

VІІ – Щастлив, брак. Признание на обществената дейност. Печалби от сдружавания и правни дела.

VІІІ – Финансови печалби от завещания и брак. Спокойна смърт.

ІХ – Успехи при дълги пътешествия и пребивавания в чужбина, във философски, религиозни и правни дела.

Х – Издигане до голямо положение, почести и признаване. ХІ - Множество добри приятели и връзки с високопоставени.

ХІІ – Превъзмогване на тайните врагове, които често биват спечелени за приятели.

Сатурн в 12-тях домове.

І – Много затруднения и спънки в живота. Само голямо постоянство и търпение дават възможност за издигане.

ІІ – Финансови затруднения, бедност. Възможности за успех само при крайна пестеливост,

ІІІ – Затруднения с роднини. Спънки в интелектуалната дейност.

ІV – Много затруднения в собствения дом. Опасност от бедност и самота на старост.

V – Скръб и разочарования в чувствените работи. Загуби при спекулации.

– Малко удобства в живота. Лошо здраве. Лоша прислуга и загуби чрез нея.

VІІ – Много врагове, пречки и борби. Разочарования в брака.

VІІІ – Затруднения със завещания и зестра. Смърт след дълго боледуване.

ІХ – Затруднения и опасности при дълги пътувания и отношения с чужбина. Склонност към религия и философия, но и тук затруднения.

Х – Възможност за издигане, свързани с най-голяма издръжливост и постоянство и обикновено завършващи с падане от спечеленото положение. Липса на признание в професията. Непопулярност.

ХІ – Неблагоприятни, вредящи приятелства, най-често с по-стари хора.

ХІІ – Много тайни вражди, грижи и изпитания. Усамотяване и затваряне.

Уран в 12-тях домове.

І – Неочаквани събития, развитие на скокове. Забележителни, неочаквани опитности.

ІІ – Финансови обрати. Внезапни печалби и загуби.

Ш – Разделяне с роднини. Ексцентрична интелектуална дейност и съответни затруднения. Опасности при пътувания.

IV – Прекъснатост в домашния живот. Преврати в него. Отчуждаване от дом и семейство.

V – Непостоянство в чувствените работи. Романтични, импулсивни, ексцентрични влечения.

– Мъчно изцерими болести най-често от нервно естество.

VІІ – Импулсивни връзки. Прибързан брак, след който идва отчуждаване и развод, често и загуба на съпруга или съпругата.

VІІІ – Внезапни, неочаквани загуби във връзка с наследства, зестра или поверени пари.

ІХ – Склонност към окултни занимания; успехи във философско или метафизично отношение. Затруднения в правни дела. Опасности при пътувания в странство и неприятности в отношенията с чужбина.

Х – Неочаквани социални промени в положението и професията. Един живот богат с неочаквани събития и обрати.

ХІ – Ексцентрични, несигурни приятелства. Импулсивни влечения, които свършват зле.

ХІІ – Своеобразни, неочаквани вражди. Отчуждаване от отечество и семейство. Затваряне в чужда страна.

Нептун в 12-тях домове.

І – Непостоянство, свръхчувствителност, възприемчивост, често достигаща до медиумизъм. Ясновидски манталитет. Необикновени психични опитности.

ІІ – Загуби поради измама и мошеничество. Хаотично състояние на финансите.

ІІІ – Плодовито въображение. Психични способности. Находчив дух. Загуби или измамничества от страна на роднини.

ІV – Опасност от съзаклятия и разочарования в собствения дом. Наследствена болезненост. Краят на живота при някакво затваряне. Загуба на недвижим имот поради измама и мошеничество.

V – Морални слабости. Чувственост. Извратености. Необикновени любовни отношения. Преобладаваща страст към удоволствия и стремеж към сензации. Разочарования в любовния живот.

– Изтощаващи тайни болести вследствие на болезнени състояния. Предателска, невярна прислуга. Интриги и загуби чрез нея.

VІІ – Своеобразни опитности в брачния живот. Ревност, скандали и прелюбодейство или пък напротив, платонични съюзи.

VІІІ – Финансови загуби във връзка със завещания и поверени пари. Своеобразно линеене. Опасност човек да бъде погребан привидно умрял.

ІХ – Своеобразни опитности при пътувания и в чужди страни. Странни сънища, видения и предчувствия. Опасност от умопомрачение и загуби поради религиозни или правни дела. Често религиозни халюцинации.

Х – Странен, богат със събития живот. Често положение, спечелено и поддържано с измама. Често и някаква тайна във връзка с раждането.

ХІ – Своеобразни, най-често недостойни за доверие, несигурни приятели и познати и загуби чрез тях.

ХІІ – Много тайни неприятели; предателства, опити за надхитряне, съзаклятия и засади от тяхна страна. Прекален страх от непознати опасности. Опасност от някакво затваряне против собствената воля“. (Бейли)[97].

3. Планети в аспект.

„Т“-аспект по време на започване на Втората световна война – 1. ІХ. 1939 г.

В изложението на Бейли, дадено в последните броеве на списанието, остана неразгледан последният известен член на нашата слънчева система, именно планетата Плутон, която бе открита през последните години[98].

Макар че е още твърде рано да се говори за характера на нейното влияние, все пак много автори са наклонни[99] да я смятат за октава на Марс. Както теоретически съображения, така и досегашните наблюдения говорели в полза на това схващане. Във всеки случай избухването на войната на 1. IX[100]. т. г. би било доста необяснимо без предполагаемото марсово естество на новооткритата планета.

Ние няма да разглеждаме въпроса по методите на политическата Астрология, а ще си позволим само няколко общи разсъждения.

На 1. IX. 1939 г. е имало само два големи дисхармонични аспекта между планетите от старата серия – една квадратура между Уран и Меркурий и една непълноценна такава между Марс и Сатурн[101].

Въпреки експлозивния характер на Уран, неблагоприятният му аспект към Меркурий едва ли би създал нещо повече от едно нервно напрежение, прибързаност в решенията и склонност към криви заключения.

Истинската опасност идва от втората квадратура, която както поради присъствието на Марс, имащ явно отношение към войната, така и поради участието на Сатурн – между друго принципа на унищожението – има тясна връзка с интересуващия ни случай.

И действително, дисхармоничните аспекти между тия две планети, които се повтарят на всеки няколко месеца[102], бележат епохите на сериите нещастия – катастрофи, срутвания, минни злополуки, скандали, убийства, които често се хвърлят в очи със своята масова поява.

Неблагоприятните съчетания на „голямото и малко зло“, обаче, не са всякога еднакво трагични. Наистина, сегашната квадратура, по причини, върху които няма да се спираме сега, съвсем не е от доброкачествените. Все пак, обаче, тя не би била достатъчна да обясни избухването на един международен конфликт, толкоз повече, че на 1. IX. т. г. тя е била още в началото на своето образуване[103].

Едва като вземем предвид Плутона с неговия хипотетичен буен темперамент, намираме една планетна констелация, която значително по-добре подхожда на изключителното събитие.

На 1. IX. т. г. Сатурн е в доста точна квадратура с Плутона[104], а същевременно Марс е встъпил в орбиса на непълноценната опозиция с Плутона[105]. Излиза, че квадратурата между Марс и Сатурн е всъщност един „Т“-аспект, т. е. опозиция с две квадратури, който, естествено, значително влошава влиянието на най-дисхармоничния аспект между двете най-неблаготворни планети.

 

Фиг. 1

 

Тук се присъединява още един елемент, за който ще стане дума малко по-долу.

Влияние на лунните възли в съчетание с „Т“-аспекта при започване на Втората световна война – 1. ІХ. 1939 г.

Освен планетите, в Астрологията се взимат под внимание и лунните възли. На тая тема Синдбад – д-р Вайс казват следното:

„Би трябвало да забележим още, че лунните възли – главата и опашката на дракона – съгласно по-нови възгледи и наблюдения на английски астролози дойдоха пак на почит като фактори с голямо значение според тяхното положение по дом. Горният възел – главата на дракона – подобрява работите на дома, в който той се намира, и при добри аспекти действува силно и към зенита и асцендента; той е особено силен в благоприятен смисъл, когато стои близко до асцендента. Долният възел – опашката на дракона – е неблаготворен и влошава работите на дома, в който се намира, като носи съответни затруднения и нещастия“.

Голямата роля на лунните възли напоследък се подчертава и другаде, особено във Франция. Започналите враждебни действия в Средна Европа като че ли идват да потвърдят и тоя възглед, който впрочем съвсем не е нов, но който в последно време бе изгубил донякъде своето значение.

На 1. IX. т. г. долният възел се е намирал в 2° от Телец, следователно, в тесен съвпад със Сатурна, в почти точна квадратура с Плутона и в обсега на влияние на една непълноценна квадратура с Марс. Значи, имаме едно ново засилване на квадрата между Сатурн и Марс, както изобщо едно удвояване на опасния „Т“-аспект от страна на силно дисхармоничната опашка на дракона.

Ако речем да вземем в сметка и хармоничния горен възел, намиращ се в 23 от Скорпион, който хвърля по една квадратура към Плутона и Марса, и една опозиция към Сатурна, получаваме една от най-фаталните астрологични конфигурации – кръста.

Два дни по-късно, когато Луната достига позицията на съвпада между Сатурн и долния лунен възел и с това възбужда и засилва от своя страна споменатите кръстосани дисхармонии, конфликтът се разширява значително – Англия и Франция се намесват във войната[106].

По всяка вероятност не е без значение, че отгоре на всичко тоя кръст засяга вторичните космични оси, едната, от които разделя знаците, които се управляват от Слънцето и Луната – Лъв и Рак, т. е. съединява 0° от Лъв с от 0° Водолей, а другата разделя знаците, в които светилата имат своя подем – Овен и Телец, т. е. свързва 0° от Телец с 0° от Скорпион.

Фиг. 2

1 септември 1939 г. – начало на враждебните действия между Германия и Полша.

 

По тоя начин, с привличането на споменатите два недобре изследвани астрологични фактори – Плутон и лунните възли – може да стане по-понятно настъпването на едно историческо събитие, за което не виждаме достатъчно предпоставки от гледна точка на астрологическата традиция.

При това положение би могло да се допусне, че взривните материали, символизирани от по-горе дадения кръст, на 1 септември са били възпламенени от сприхавата квадратура между Уран и Меркурий.

Макар, че не може да има съмнение върху опасностите, които крият тия влияния, ние смятаме, че е мъчно да се установи, дали искрата е дошла от космичните течения или от реакцията на хората. Трудността иде от обстоятелството, че ние нямаме мярка, за да определим точната сила на един астрален импулс.

Така, неведнъж е имало критични планетни съчетания, които са създавали някое драматично положение, без да доведат до голям конфликт. При гореизложените напрежения в началото на септември т. г. би могло да се очаква, и то с доста голяма положителност, една криза, евентуално и едно ограничено стълкновение, но едва ли война в такъв мащаб.

Нашето впечатление, прочее, е, че тоя път много държавници са се поддали като че ли твърде лекомислено на нажежената космична атмосфера. И неохотността, с която поне до днес – три месеца след избухване на конфликта – се водят военните действия на Западния фронт, иде да покаже, че в случая имаме работа с една война, която е предизвикана или поне ускорена от съдействието на човешкия произвол[107].

Чувствителни (арабски) точки в хороскопа.

 

Някои автори – К. Брандлер Прахт, Пикар[108] и др. – работят не само с планетите и лунните възли, но и с така наречените чувствителни точки в хороскопа. Ето мнението на Синдбад и д-р Вайс и по тоя въпрос:

„Често пренебрегваният пункт на щастието[109] в по-ново време се взима пак под внимание“.

Обикновено тоя пункт се получава като се прибави разстоянието между Слънцето и Луната в хороскопа към градусите, минутите и секундите на асцендента.

Според Синдбад и д-р Вайс тоя пункт ще подобри или влоши работите на дома, в който се намира, според неговите аспекти и според положението на планетата, управляваща неговия знак, т. е. неговия диспозитор. Както се знае, това положение на диспозитора се определя от знака и дома, в които той се намира, както и от аспектите, които получава.

„Ако, например, пунктът на щастието би бил в знака Телец, управляван от Венера, и последната – диспозиторка на пункта на щастието – се намира в 10. дом в знака Скорпион, то би трябвало тая позиция на диспозиторката Венера по знак, дом и аспекти да се вземе под съображение при оценката на пункта на щастието.

Чувствителните точки не заслужават според нашия опит внимание нито отстрана на начеващия, нито от напредналия“ (Синдбад – д-р Вайс).

„Чувствителните точки за даден хороскоп се получават обикновено, като се прибави към асцендента на хороскопа разстоянието, на което се намират в същия хороскоп две планети, които имат аналогия към дадено значение. Например, разстоянието между Сатурн и Марс, прибавено към асцендента, давало точката на смъртта, разстоянието между Меркурий и Луната – пункта на пътуванията и пр.

Ако качествата и съдбините на родения са познати, то при големия брой чувствителни точки е твърде просто за астролога, който не може да извлече нищо от другите фактори, да каже това, което тъкмо му подхожда. Ако, обаче, трябва да се преценяват непознати лица и съдбини, то изобилието на чувствителните точки само забърква и спъва интуитивната синтеза на тълкувателя, който с малко, но изпитани опорни точки ще отиде много по-далеч. Хвалебствията за чувствителните точки са често пъти само маскиране на липсата на положително астрологическо знание“ (Синдбад – д-р Вайс).

Ако пунктът на щастието има някакво значение, то би могло да се допуска, че и останалите чувствителни пунктове, които се получават по същия принцип, не са лишени от смисъл. Трудността идва от обстоятелството, че астролозите не са на чисто нито по отношение броя на чувствителните точки, нито по методите за тяхното определяне. Ясно е, че в случая имаме една непроучена материя, с която засега не може да се работи, още по-малко в един елементарен курс, като настоящия.

Общо за елемнтарните астрологични комбинации.

„В даденото по-горе изложение, дето бидоха преценени планетите в различните домове само според тяхното естество, не се касаеше за това, да дадем на начеващия изчерпателни сведения върху всички възможни въздействия, които могат да се установят по-точно само като се вземат предвид положенията на планетите по знаци и аспекти. Такива данни не са за начеващия; те могат да бъдат за него едва тогава от полза, когато той асимилира дадения тук материал; поради това ние можехме да дадем, естествено, само твърде общи опорни точки, съвсем не, обаче, една синтеза, която трябва да се вземе буквално.

По-дълбоките познания, с които може да се постигне тая цел, учащият се ще намери по-късно в астрологичната синтеза“ (Синдбад – д-р Вайс).

Примерно тълкуване на Сатурн в 12-ти дом.

Сега, нека се върнем към нашия пример – Сатурн в хороскопа, даден на Фиг. 3.

Трябва да се прецени неговото положение съгласно гореизложеното, значи, с оглед на домовете, обаче, без да се държи сметка за другите два астрологични фактора, т. е. нито за знака, в който се намира – едно отношение, което е вече разгледано, нито за аспектите, които той получава.

Фиг. 3

 

Във въпросния хороскоп Сатурн се намира в 12-ти дом. Но понеже знаците, които той владее – Козирог и Водолей – заемат в тоя случай 1-ви и 2-ри дом, то трябва да го считаме като показалец на значенията и на трите дома, макар и в различна степен.

По начало, Сатурн би трябвало да се вземе тук като най-меродавен за дома, който заема и след това за домовете, в които владее, ако там няма някаква планета.

В нашия случай, обаче, във 2-ри дом се намира Марс (неозначен във фигурата), който ще бъде меродавен на първо място за значенията на тоя дом, ето защо Сатурн остава като показалец за 12-ти дом, в който се намира, и за 1-ви дом, който е зает от сатурнов знак и в който няма друга планета.

По изключение, понеже се касае за господаря на хороскопа, в тоя хороскоп Сатурн ще бъде по-меродавен за дома, в който владее, значи 1-ти дом, и едва след това за дома, в който се намира – 12-ти дом.

Това ще каже, че Сатурн по своето естество и космично положение ще характеризува преди всичко личността и живота на родения – 1-ви дом – и на второ място неговите тайни неприятели, указани от 12-ти дом.

В дадената таблица на Бейли, в която не се държи сметка за знака, в който планетата се намира, нито за аспектите, които получава, значението на Сатурна в 1-ви дом се характеризува накратко така:

„Много затруднения и спънки в живота. Само голямо постоянство и търпение дават възможност за издигане“.

А пък за влиянието на Сатурн в 12-ти дом, пак без оглед на знак и аспекти, там четем следното:

„Много тайни вражди, грижи и изпитания. Самотност и затваряне“.

От друга страна, обстоятелството, че господарят на хороскопа, т. е. господарят на знака, заемащ 1-ви дом – Сатурн, се намира в друг дом – 12-ти – показва, че той ще свърже предмета на 1-ви дом – живота на родения със значенията на 12-ти дом – тайни вражди, грижи и изпитания, усамотяване и затваряне.

Едва, обаче, след като вземем предвид космичното положение на Сатурн, т. е. неговото положение по знак и аспекти, ще можем да съдим, дали ще се смекчат или ще се засилят горните мрачни перспективи, както за бъдещите вражди, с които ще има да се справя индивидът, така и изобщо за живота на родения, неговите изпитания и усамотяване.

С други думи, само с оглед на космичното положение на показалеца ще може да се прецени, дали, например усамотяването ще бъде наложено отвън на индивида, или пък той ще си го наложи сам, дали неприятелите ще увредят значително интересите на родения, или техните усилия ще останат безплодни, дали най-после те ще бъдат спечелени за приятелите и т. н[110].

Общо за аспектите.

Когато две планети са свързани с аспект, те действат задружно. При това те могат да си помагат или да си пречат една на друга. Естествено, в резултат се получават най-различни ефекти – от най-добри до най-неблагоприятни.

Трябва да предупредим, че сега засягаме една от най-трудните области на Астрологията, мненията, върху която още не са напълно установени.

Наблюденията са показали например, че хармоничните аспекти не всякога създават способностите, които обикновено се очакват от тях. И обратно, дисхармоничните аспекти не винаги съответствуват на недъзи в характера на индивида. Напротив, понякога те бележат някакво качество, което, обаче, се натъква на вътрешни или външни спънки при своето проявление.

Също така и постиженията при добрите аспекти не винаги са блестящи. От друга страна, успехът при лошите аспекти съвсем не е безусловно изключен, а само идва по-късно и след по-малки или по-големи затруднения.

Във всеки случай, много модерни автори, между които и председателят на дружеството на английските астролози – Картер[111] – признават, че характеристиките, които традицията дава за разните аспекти между две дадени планети с така наречените астрологични афоризми, имат само относителна, а в много случаи – съмнителна стойност.

Ние ще се опитаме да дадем онова, което според мнението на меродавни автори може да се смята като по-сигурно или поне по-вероятно върху тая материя.

При преценката на един аспект трябва да се определят три момента: силата, качеството и посоката на влиянието му.

Сила на аспекта.

Тя е резултанта от силите на елементите, които влизат в състава на аспекта. Тия елементи, както се знае, принадлежат към четири категории:

1. силата на планетите според тяхната природа или естествен ранг.

2. силата на аспекта, който ги свързва; освен това, трябва да се вземат под внимание още и аспектите, които Всяка от двете планети получава поотделно.

3. силата на планетите според тяхното положение по знак, и

4. силата на планетите според положението им по дом.

Тук ще разгледаме първата и втора точка, тъй като нашата задача засега не е да правим пълна преценка на силата на аспекта с оглед на всички фактори, а само с оглед на два от тях – планетите и свързващия ги аспект.

Сила на планетите.

При равни други условия, аспектите на бързите, долни или вътрешни планети, т. е. тия, орбитите, на които са включени в орбитата на Земята, значи, Меркурий и Венера, са по-слаби.

Аспектите на по-бавните, горни или външни планети, разположени вън от орбитата на

Земята – Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун – се смятат силни.

Силни са също и аспектите на светилата – Слънцето и Луната.

Сила на аспектната връзка.

Тя зависи от вида, точността и фазата на аспекта, т. е. от това, дали той се намира в период на образуване или разпадане.

а) Вид на аспекта.

Както е известно, разните аспектни форми имат различна мощ. Ние ще ги дадем наново в низходящ ред на тяхната сила:

Съвпад – 0° или 360°

Опозиция – 180°

Тригон – 120°

Квадрат – 90°

Секстил – 60°

Освен гореспоменатите големи аспекти, традицията познава и по-малки, следователно, по-слаби аспекти. Най-важният от тях е:

§  полуквадрат – 45°, който представлява страна на правилен, вписан в Зодиака осмоъгълник. Слабо дисхармоничен. Обсег 3°:

§  полусекстил – 30°, страна на правилен, вписан в Зодиака дванадесетоъгълник. Действие слабо хармонично, орбис 2°;

§  квадрат и половина135°, слабо дисхармонично влияние, орбис 2°;

§  150° – влияние слабо дисхармонично, орбис 2°.

Към тия традиционни аспекти Кеплер бе прибавил между друго и:

§  хармоничния аспект от 72° – страна на правилен, вписан в Зодиака петоъгьлник, и

§  аспекта от 36° – страна на правилен, вписан в Зодиака десетоъгълник.

Видни модерни астролози, следвайки примера на древността, работят само с първите пет големи аспекти, към които обикновено прибавят и паралела, когото разглеждат като един вид съвпад (виж главата за аспектите в „Астрологични елементи“).

За начеващия е не само достатъчно, но и във висша степен препоръчително да работи само с големите аспекти.

б) Точност на аспекта.

При равни други условия, най-силно действува, разбира се, точният аспект.

Като силен може да се смята един аспект, неточността, на който е по-малка от половината от допустимия орбис, а като слаб, когато неточността е по-голяма от тая мярка (виж главата за аспектите в „Астрологични елементи“).

в) Фаза на аспекта.

При равни други условия, както се знае, един аспект в приближаване е по-силен от един отдалечаващ се аспект.

Качество на аспекта.

То зависи от качеството на гореспоменатите негови четири компонента.

Естество на планетите.

Няма нужда да се доказва, че две добри планети (Слънце, Юпитер, Венера), две неутрални (Луна, Меркурий, Нептун), две дисхармонични (Сатурн, Марс, Уран) или две планети, принадлежащи на различни групи, ще наложат различен отпечатък върху качеството на аспекта, както и че този отпечатък ще бъде в духа на техния характер.

В тоя смисъл се казва, че влиянието на добрите аспекти между добри планети е добро, влиянието на лошите аспекти между лоши планети е лошо, а влиянието на добрите аспекти между лоши планети или на лошите аспекти между добри планети е средно.

Както се знае, при аспектите се взимат в сметка освен планетите още и някои математически точки, като например лунните възли, т. е. пресечните точки на орбитата на Луната с еклиптиката.

Интересно е, че статистичната Астрология, която отхвърли някои приложения на традицията, потвърди значението на лунните възли, дори и това на възлите на някои други планети, с които традиционната Астрология въобще не работи (К. Крафт).

Приема се, че лунните възли не могат да хвърлят, а само получават аспекти от планетите. Това важи и за асцендента, т. е. пресечната точка на еклиптиката с източния хоризонт на дадено място в даден момент, а така също и за зенита – пресечната точка на еклиптиката с горния меридиан на дадено място в даден момент, които също са издържали проверката на статистичния метод.

Относно характера на тия астрономични места важат следните положения:

§  на горния лунен възел се приписва – Юпитерово влияние, на долния лунен възел – Сатурново естество;

§  асцендентът има отношение към здравословното, морално и интелектуално състояние на индивида, а

§  зенитът – към социалното положение на същия[112].

Естество на аспектната връзка.

Вторият елемент при определяне качеството на един аспект е самата форма на аспекта.

Както се знае, хармоничните аспектни форми – тригон и секстил – при равни други условия, упражняват благотворно влияние.

Дисхармоничните – опозиция и квадратура – неблаготворно.

Съвпадът и паралелът действуват различно в зависимост от естеството на планетите, които ги образуват (виж главата за аспектите в „Астрологични елементи“).

Тук няма да разглеждаме качествата, които аспектите придобиват по силата на положението на планетите в останалите два астрологични фактори – знаци и домове, тъй като, както се каза, засега имаме работа с прости комбинации от два елемента.

Все пак ще засегнем бегло и другите, доколкото това е нужно, за да се избегне някое недоразумение.

Така, доста разпространено е схващането, че при хармоничните аспекти планетите проявяват добрите си качества, а при дисхармоничните аспекти – своите слабости.

За да си изясним въпроса, нека вземем преди всичко влиянието на дадена планета без оглед на някой определен аспект.

Каза се, че не само аспектната форма, а всеки фактор допринася по нещо за качеството на планетното влияние. Елементарната аритметика ни води към заключението, че ако четирите негови компоненти са положителни, ще получим много добър ефект; ако имаме три положителни срещу една отрицателна – въздействието ще бъде все още добро; при два положителни срещу два отрицателни фактори противоположните влияния биха се неутрализирали; обратно, имаме ли една положителна срещу три отрицателни компоненти, влиянието става лошо, за да стане крайно дисхармонично, когато всички елементи са отрицателни.

В действителност сметката не е толкова проста – нюансите са далеч по-многобройни от споменатите пет главни степени, но засега те са достатъчни.

При аспектите се налага, щото интересуващата ни аспектна връзка, поради нейното специално значение в случая, да се разгледа отделно като самостоен пети фактор.

Преценяването на влиянието на дадена планета с оглед на известен аспект ще стане въз основа на едно претегляне на петте компонента по начин, подобен на оня, по който определяме нейното общо влияние въз основа на четиритях фактора.

Според това, при добрите аспекти може да се получи от идеално влияние, когато планетите както по естество, така и по знак, дом, аспекти и връзки са хармонични, до твърде лошо – когато имаме лоши планети, поставени зле както по знак, така и по дом, зле аспектирани и само аспектната връзка е хармонична.

При лошите аспекти може да имаме от крайно лош ефект, когато всички 5 елемента са дисхармонични, до твърде добър, когато четири елемента са хармонични, с изключение само на петия – аспектната връзка.

Степента на доброто или лошо влияние ще зависи, очевидно, от отношението между положителните и отрицателните компоненти, влизащи в състава на аспекта. Естествено, колкото повече преобладават положителните елементи спрямо отрицателните в даден случай, толкова въздействието на аспекта ще бъде по-благотворно и обратно.

Ако е въпрос за относително най-меродавния фактор, то най-авторитетните астролози са наклонни да приемат, че това е не формата на аспекта, а знакът, в който се намира аспектиращата планета.

Поради важността на въпроса ще приведем и мнението на председателя на дружеството на английските астролози – Картер – по тоя въпрос:

„Нека напомним на астролога, че при всички преценки той трябва да държи точна сметка за знаците и домовете, в които се намират планетите. Също така и за другите аспекти, които те евентуално получават покрай тоя, който тъкмо разглежда.

Хармоничността или нехармоничността на трите фактори – планети, домове и знаци – е от най-голяма важност и една планета, поставена добре по дом и знак, може дори с един дисхармоничен аспект да действува все още твърде благотворно. Така че един лош аспект може да донесе добро, ако домът и знакът са благоприятни за дадена планета.

Обратно, хармоничният аспект на слаба планета ще може да донесе само малко добро. Това правило може да се разшири до твърдението, че един хармоничен аспект, като например тригон между Слънцето и Сатурн от знака Лъв (лоша планета, зле поставена по знак – б. н.) би било по-правилно и по-задоволително да се изтълкува в духа на казаното за дисхармоничните аспекти.

Не бих желал да отида толкова далеч да твърдя същото и за една благотворна планета, тъй като тя по своята природа е по-склонна към доброто. Тригонът между Слънцето и Юпитер от знака Козирог (добра планета в лошо зодиакално положение) е, очевидно, по-малко благоприятен, отколкото тригонът между Слънцето и Юпитер от знака Стрелец (добра планета в собствен знак), но все пак оставя едно благодатно влияние.

Обратно, струва ми се, че квадратурата между Слънцето и Юпитер от знака Стрелец (добра планета в своя знак) трябва да се прецени все още като благотворно влияние и дори една квадратура между Слънцето и Сатурн от знака Водолей (лоша планета в свой знак) не трябва да се смята като напълно вредна.

Само когато тия ограничения се помнят винаги, ще се види точността на следващото изложение и ще може да бъде приложено с успех.“ (Картер)

От горния цитат се вижда, че според Картера, при определяне качествата на аспекта трябва да се държи сметка за всички фактори, респективно за тяхното съотношение и че аспектната форма отстъпва, по значение пред знака, в който се намира аспектиращата планета.

От друга страна трябва да се има предвид и обстоятелството, че лошото зодиакално положение на една планета може да се подобри значително от един хармоничен аспект или съвпад на една силна по знак планета и особено, ако последната е и по естество добра.

Посока на влиянието на аспекта.

„Всеки аспект, образуван от две планети, има винаги двойно значение в зависимост от това, дали ще го отнесем към единия или към другия партнер, една истина, която очевидно бе избегнала на старите астролози, ако се съди по ученията за влиянието на аспектите, които те са оставили.“ (Морен)

Ако например Слънцето и Сатурн са свързани с тригон, то едната посока ще бъде въздействието, което Слънцето упражнява върху Сатурна, другата – влиянието на Сатурна върху Слънцето, респективно работите, означени от него.

При това може да се случи, щото едната планета – добра по естество, в добро космично) по знак и аспекти) и земно положение (по дом) – да действа добре върху другата, докато последната, лоша по природа, зле поставена във всяко отношение, може да упражнява неблагоприятно влияние върху първата, дори и ако двете планети са свързани помежду си с хармоничен аспект[113].

Тълкуване на аспектите по аналогия. Планетни аналогии за професия, занимания и др.

Според Морен има две възможности за тълкуване на всяка от двете посоки на аспекта в зависимост от това, дали ще разглеждаме планетата, която хвърля интересуващия ни аспект.

1) сама по себе си, по проста аналогия; ако например господарят на хороскопа се намира в благоприятен аспект със Слънцето, то той би бил с това „детерминиран“ в слънчев смисъл към почести, достойнство и пр.;

2) от гледна точка на локалната детерминация на планетата, т. е. според значенията на домовете, в които се намира или владее аспектиращата планета.

Засега няма да разглеждаме втория начин, понеже той предполага привличането на третия астрологичен фактор – домовете.

Тълкуване на аспектите по аналогия се основава на правилото, че чрез аспектите планетите предават своите качества и слабости на аспектните си партньори.

За да определим това взаимодействие, трябва да си припомним значенията на планетите, както те са дадени, например според Сефариал, в главата за планетите в „Астрологични елементи“.

За улеснение ще приведем още няколко таблици от тоя род по Либра[114], Морен и Макс Хайндел, толкоз повече, че още навремето считахме дадените в „Астрологични елементи“ планетни характеристики за твърде недостатъчни.

Таблиците, които ще предадем по-долу, са попълнени или преработени според данни на Барле[115], Брандлер-Прахт, Бъргойн[116], Жюлевно[117], Кльоклер, А. Лео, Либра, Морен, Г. Радев, Сефариал, Синдбад -д-р Вайс, Д-р Фанкхаузер, Фламбар, М. Хайндел и X. Щайн.

Ето и самите таблици:

Някои общи аналогии на планетите за жизнения път по Либра и др.

Слънце

хармонични – Слава, почести, достойнство, мощ, покровителство, успех в науки, изкуства и обществена дейност;

дисхармонични – Неуспешни предприятия или успех като изходна точка на разочарования и нещастия.

Луна.

хармонични – Популярност, обществена дейност, благоприятни промени и пътувания;

дисхармонични – Същите неблагоприятни или силно намалени, несигурни, колебливи и като изходна точка на разочарования и нещастия.

Меркурий.

Хармонични – Успех в научна, литературна, обществена и търговска дейност; кореспонденции, връзки, пътувания;

дисхармонични – Неуспех в горните области, несигурно положение, разочарование, интриги, измами, загуби, съмнителен край.

Венера.

хармонични – Щастие, хармония, изкуство, популярност, любовни връзки, благоденствие, удоволствия, красота, лукс;

дисхармонични – Същото в по-малък размер и като изходна точка на разочарования и нещастия.

Марс.

Хармонични – Бойна слава, успех, дейност;

дисхармонични – Спорове, раздори, борби, вражди, клевети, грижи, ядове, рискове, разпиляване, ограбване, насилие, рани от изгаряне, порязване или ухапване, остри заболявания, нещастни случаи, пожари, разрушения, предателство, затвор, неуспех във военни предприятия, смърт, особено насилствена, война.

Юпитер.

Хармонични – Щастие, философия, религия, право, авторитет, почести, покровителство, изобилие, богатство, увеличение;

дисхармонични – Горните постижения в по-малък размер и с по-малки или по-големи затруднения или пък тяхната привидност и неуспех.

Сатурн.

хармонични – Наука, бавно, но постоянно издигане, стабилизиране, самоотричане, упорит труд, опитност;

дисхармонични – Служене, ограничение, пречки, интриги, борби, закъснения, застой, осуетяване, неуспех, разочарование, самотност, грижи, лишения, оскъдност, бедност, скръб, изпитания, изкушения, депресии, падане от високо, осакатяване, премазване, хронически болести, унижения, нещастия, падане от обществено положение, обрати на съдбата, затвор, разрушения, отчаяние, насилствена смърт, позор, лош край.

Уран.

хармонични – Внезапно издигане, пионерски или романтичен живот;

дисхармонични – Несигурна съдба, отчуждаване, скъсване отношения, загуби, нервни заболявания, катастрофи, преврати, изгнание, трагедии.

Нептун.

хармонични – Необикновен тайнствен живот;

дисхармонични – Опиянение, илюзии, разочарование, интриги, измами, загуби, заточение, хаотично положение, душевни заболявания, затвор, престъпления.

Аналогии за професия, занимание и пр. по Морен и др.

Слънце.

хармонични – Най-високопоставени лица – държавни глави, посланици, ръководители на големи организации; покровители, хора на науката и изкуството – изобщо хора на зряла възраст;

дисхармонични – Лица, заемащи по-низки места в горните области; златари, мощни, но великодушни врагове, тирани.

Луна.

хармонични – Благородни дами, обществени функционери, медиуми, домакини, търговци (особено на течности), моряци, пътници-изобщо възрастни жени;

дисхармонични – Лица, подчинени на горните; пасивната народна маса.

Меркурий.

хармонични – Интелектуалци – учени, писатели, учители, особено филолози, експериментатори, критици, артисти, дипломати, адвокати, чиновници, оратори, журналисти, секретари, търговци, посредници, пътници – изобщо млади хора.

дисхармонични – Лица, заемащи второстепенни места в горните професии; измамници, крадци, мошеници.

Венера.

хармонични – Хора на изкуството, помирители, естети, любовници, търговци на луксозни предмети – изобщо млади жени;

дисхармонични – Бохеми, куртизанки, хора на необузданите наслаждения.

Марс.

хармонични – Борци за свобода и справедливост, хора на висшата техника, боравеща с огън и метали, хирурзи, организатори, критици, диктатори, военни, делови натури, хора, имащи работа с огън и метали – изобщо възрастни мъже;

дисхармонични – Огнени натури, бунтари, открити врагове, деспотични натури, милитаристи, експлоататори, разбойници, убийци.

Юпитер.

хармонични – Морал – философи, учени, държавници, висши чиновници,съдии, духовни лица, председатели на общества (особено благотворителни), покровители, миролюбци, големи търговци и финансисти, улегнали натури – изобщо хора на зряла възраст;

дисхармонични – Лица, заемащи по-нисши места в горните професии, хора на удоволствията, надути големци, лицемерни духовници.

Сатурн.

хармонични – философи, учени, изследователи, аскети, директори на мини, строители, пазители на пари и съкровища, земеделци – изобщо стари хора;

дисхармонични – Консерватори, нощни работници, хора на черния труд, гадатели, просяци, експлоататори, тайни врагове, палачи[118].

Уран.

хармонични – ясновидци, видни окултисти, пионери, революционери – или диктатори – реформатори, изобретатели, откриватели, хора на електротехниката и въздухоплаването – изобщо оригинални хора;

дисхармонични – Обикновени представители на горните категории, неврастеници, ексцентрици, демагози, асоциални типове.

Нептун.

хармонични – Мистици, идеалисти, хора на изкуството, космополити, утописти, медиуми – изобщо загадъчни хора;

дисхармонични – Слабоволни натури, маниаци, истерични хора, морфинисти, съзаклятници, измамници, шарлатани, престъпници.

Психологичните значения на планетите по М. Хайндел и др.

Слънце.

хармонични – Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант, идеализъм, възвишени стремежи, покровителство, щедрост, достойнство, авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидарност, деловитост, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия;

дисхармонични – Липса на всякаква амбиция, небрежност, самонадеяност, бомбастичност, тщеславие, страхливост, надменност, гняв, властолюбив, себелюбие, деспотичност.

Луна.

хармонични – Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност;

дисхармонични – Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност.

Меркурий.

хармонични – Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорливост, писателски дарби, ораторски способности, Логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина;

дисхармонични – Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяна, бъбривост, повърхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, невярност, нечестност, лукавство.

Венера.

хармонични – Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав;

дисхармонични – Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие.

Марс.

хармонични – Въодушевление, само пожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина;

дисхармонични – Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темперамент, своенравие, опърничавост, ревност, груб, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост.

Юпитер.

хармонични – Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбив, милосърдие, честност, сърдечност, благосклонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, верност към закона;

дисхармонични – Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, тщеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие.

Сатурн.

хармонични – Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм;

дисхармонични – Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство.

Уран.

хармонични – Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбив, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост;

дисхармонични – Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност.

Нептун.

хармонични – Пророческо вдъхновение, мистичност, духовност, музикалност, сензитивност, чувствителност, любов към непонятното, въображение;

дисхармонични – Доверчивост, податливост на влияния, равнодушие, медиумичност, неврастеничност, истеричност, маниачество, хаотичност, хитрост, измамничество, нечестност, извратеност[119].

Главни значения и аналогии на планетите.

Роднински връзки и социални отношения.

Главно според Морен

 

Слънце – Баща, мъж, водач – изобщо възрастни хора.

Луна – Майка, сестра, приятелка, съпруга, вдовица, дъщеря, леля, слугиня, неприятелка, публика – изобщо възрастни жени.

Меркурий – По-млади братя, другари, слуги – изобщо млади хора

Венера – Майка, сестра, любовница, съпруга, дъщеря – изобщо млади жени.

Марс – По-стари братя, мъжът, героят, кавалерът, открити врагове – изобщо хора на средна възраст.

Юпитер – Началници, учители, приятели, понякога деца – изобщо хора на зряла възраст.

Сатурн – Предци, дядото, бащата, по-стари братя, слуги, самотници, селяни, просяци, бедните народни слоеве, тайни врагове – изобщо стари хора.

Уран – Окултисти, изобретатели, пионери, реформатори, революционери, романтични натури – изобщо оригинални хора.

Нептун – Медиуми, утописти, измамници – изобщо тайнствени личности.

Места.

Главно според Морен

 

Слънце – Дворци, домове на водачи.

Луна – Природа, гори, море, вода изобщо, дом, улици, площади, публични места.

Меркурий – Учебни заведения, библиотеки, книжарници, печатници, редакции.

Венера – Градини, ливади, гори, места за удоволствия, театри, концертни зали и пр.

Марс – Леярници, ковачници, фабрики за оръжие, металургически юзини, арсенали, крепости, касапници и пр.

Юпитер – Палати, особено тия за правосъдието, черкви, учреждения, банки, паметници.

Сатурн – Земя, постройки, особено стари, недвижими имоти, рудници, кладенци, усамотени места, пустини, затвори, болници, клоаци, развалини, гробища, позорни места.

Уран – Модерни средства за съобщение – тренове, трамваи, автомобили, особено авиация; електрически инсталации.

Нептун – Места за окултни занимания, клубове за морфинисти и пр., болници, лудници.

Кратка характеристика на планетите.

Според Барле, Кльоклер, Г. Радев, Синдбад – д-р Вайс и др.

 

Слънце – Първична сила, жизнена енергия, топлина;

Блясък, слава, мощ, организация;

Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истинолюбие, великодушие, идеализъм, щедрост, чистота, смелост, деловитост, жизнерадост, гордост, властолюбив, деспотизъм.

Луна – Ритмични процеси, растителна сила, плодородие, наследственост, формуващ принцип;

Промени, пътувания, популярност, общественост, болести на лимфатичната система;

Душата, човешката личност, майчински чувства, разсъдливост, въображение, пасивният женски принцип, възприемчивост, мекота, религиозност, медиумичност, скромност, свенливост, колебливост, приспособяване, подражание, романтика, равнодушие, флегматичност, боязливост, меланхолия, капризност.

Меркурий – Движение, съобщителни и транспортни средства – пътища, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция;

Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести;

Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама.

Венера – „Малкото щастие“ – Хармония, ритъм, цъфтеж, красота;

Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести;

Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбив, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост.

Марс – „Малкото нещастие“ – Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт;

Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, омраза, жестокост.

Юпитер – „Голямото щастие“ – Равновесие, съхраняване;

Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве;

Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбив, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна набожност.

Сатурн – „Голямото нещастие“, планетата на съдбата – Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина.

Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разочарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт;

Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост.

Уран – Необикновеното; неочаквани събития, експлозии, земетръси;

Реформи, раздяла, нервни заболявания, катастрофи, преврати, революции;

Интуиция, окултни склонности, напредничавост, свободолюбив, изобретателност, оригиналност, ексцентричност.

Нептун – Тайнственото; наркотични средства; море, течности;

Новаторство, интриги, съзаклятия, душевни заболявания;

Висша любов, мистика, вдъхновение, медиумичност, болезнена чувствителност, илюзии, податливост на влияния, измама, хаотичност.

Към горното трябва да направим следните бележки:

Дадените таблици не би трябвало да се вземат буквално. Преди всичко, в едно късо изложение не могат да се дадат всички възможни аналогии на планетите, а още по-малко техните нюанси. Тълкувателят тук има случай да покаже своята съобразителност. Ето защо, би било добре, планетните характеристики да се усвоят по дух и да се прилагат по смисъл.

Много естествено, всички изброени значения на дадена планета няма да се използват едновременно. Кои именно от тях ще дойдат под съображение в конкретния случай, ще трябва да се види от другите астрологични фактори – домове, знаци, аспекти.

Нека вземем за пример значенията на Луната от таблицата за роднински връзки. От самосебе си се разбира, че в един и същи хороскоп тя няма да представлява и майката, и съпругата, и дъщерята и пр., а само една или друга от тях. Така, ако Луната се намира в първи дом на тоя хороскоп, тя ще характеризира преди всичко самия индивид, неговата „личност“, в 3-ти дом – сестрата, в 4-ти – майката, в 5-ти – дъщерята, в 6-ти – слугинята или публиката, в 7-ти дом – съпругата, в 11-ти – приятелката, а в 12-ти – неприятелката на индивида[120].

Тълкуване на аспектите.

Тъй като въпросът е твърде труден, ние ще започнем с няколко най-прости примери, които заемаме от „Астрологичните елементи“ на Синдбад – д-р Вайс.

За повечето от изучаващите Астрология твърде разпространените разни учебници с астрологични афоризми за тълкуване на хороскопа са повече от вредни. Те насърчават злоупотребата да се разлага хороскопът на фактори, които никога не могат да се разделят един от друг. Учениците преписват буквално афоризмите от такива ръководства и след това ги нареждат безкритично според някоя механическа схема, без да държат сметка за противоречията, които произлизат от това (и които обикновено биват приписвани на характера на индивида, вместо да се разложат в по-висшето единство на синтезата).

Тоз, който иска действително да научи Астрология, първо трябва да научи добре естеството на планетите, както и на знаците и домовете, чрез които те се проявяват. След това идва под съображение влиянието на различните аспекти, които особено трудно се подават на преценка, една задача, която едва вторият том на нашата серия ще може да изясни според принципите на Морен[121], тъй като тя предполага основното познаване на астрологичните елементи.

Между това, ние ще дадем на ученика опорните точки, които му са понятни засега, за да има представа, как могат да влияят и какви вариации могат да произвеждат отделните аспекти поне при показателя на живота. (Както се знае, показател на живота се смята господарят на знака, който е изгрявал на източния хоризонт в момента на раждането).

Бейли препоръчва в своите частни лекции, всяка планета да се разглежда като един принцип, (чието естество може да се схване от неговите качества, дадени в характеристиките на планетите). Ако две планети са в аспект, това може да означава три неща, в зависимост от това, дали те са в съвпад, в добър или пък в лош аспект помежду си.

В случай на съвпад двата принципа действуват заедно, а когато са хармонични, това става в благоприятен смисъл, ако са дисхармонични – в неблагоприятен смисъл, създаващ дисхармония и раздор.

Ако двете планети са лоши или зле поставени по знаци, трептенията, които произлизат от този съвпад, ще повлияят неблагоприятно и обезпокоително върху живота на индивида. Ако такива планети са противоположни по същество, то това може да значи един конфликт на два принципа, от които в края на краищата единият ще се окаже по-силен, което трябва да се прецени от силите или слабостите на съответните планети.

В случай на добри аспекти, принципите, които идват под съображение, ще си сътрудничат хармонично, ще си помагат взаимно, ще произведат хармонични трептения, а чрез тях таланти, заложби, помощи и случаи за успех.

При неблагоприятни аспекти тия принципи работят един против друг, създават дисхармонични трептения, недъзи в характера и предразположенията, затруднения и спънки за успехите. Лоши аспекти на лоши планети са крайно неблагоприятни, на добри планети или планети, които са поставени добре по знак – слаби, а в някои случаи – съмнителни.

Нека няколко примера направят по-нагледно това теоретично изложение.

Съгласно дадените аналогии, Слънцето между друго означава и безсмъртната индивидуалност, волята, а Марс – желанието. Съвпадът на двете – като вземем по едно значение за всяка планета – би означавал конфликт между волята и желанието и те или ще дойдат най-после до сдружаване, примирение, или едното ще победи другото, волята – желанието или обратно.

В лош аспект те ще упражнят дисхармонични, разрушителни влияния, които вредят на качествата и възможностите за успех. Освен това, видът на тия въздействия ще трябва да се прецени различно в зависимост от това, дали Слънцето или Марс в даден хороскоп е показател на живота. Ако обаче, никоя от тия планети не е показалец на живота, а на други работи, например на тия на 2-ри или 6-ти дом, то дисхармоничните влияния, произлезли от аспектите, не ще се отнасят вече до качествата, а до парични работи или болести.

При добри аспекти настъпват в същия смисъл противоположни ефекти.

Виждаме, следователно, колко е повърхностна методата, която се употребява почти навред, да се преписват просто като характеристика на родения дадените в учебниците данни, които са получени само от хармонията или дисхармонията на два принципа в тяхното общо влияние върху първи дом. Същото важи за всички други планети и техните аспекти.

Ние ще дадем за изяснение още няколко други примери, които трябва да се съставят при същите предпоставки.

Меркурий и Марс, интелект и желание. В съвпад, интелектът се динамизира от желанието и става или слуга на желанието, което би го направило склонен към преувеличения, лъжи, дори, може би, към кражба, или интелектът ще победи желанието, което ще даде интелектуална сила, острота, деятелност и будност.

Меркурий и Юпитер, интелект и мъдрост. Съвпадът ще бъде почти винаги добър и ще благоприятствува за една от най-висшите прояви на интелекта. Лошите аспекти показват, че интелектът е в конфликт с мъдростта, което дава скептицизъм и неспособност да се преценяват нещата в техните истински отношения.

Меркурий и Сатурн, последният в неговата най-висша октава, дето той означава справедливост. Добрите аспекти правят интелекта да разсъждава справедливо, съвестно и грижливо; в изроден вид, едно твърде силно чувство за справедливост може да се изрази в строгост, педантична точност и неотстъпчивост.

Венера и Марс, висше чувство и желание. Съвпадът ще означава победа на едното над другото според това, коя планета е по-силна и коя е показалец. При неблагоприятни аспекти ще имаме една постоянна борба между двете...

От това крайно опростяване се вижда вече, колко е необходимо, ученикът да се научи сам да мисли и да прави синтези и колко малко би му се услужило, ако му се дадат любимите рецепти за всички възможни аспекти, които, ако се преценяват безкритично и се преписват буквално, за един определен хороскоп могат да доведат само до грешки и фалшиви диагнози.

Една от най-простите синтези, която далеч още не е изчерпателна, е преценяване на аспектите според знаците, в които двете планети се намират, особено според знака на планетата, която образува аспекта чрез приближаване.

Юпитер в Рак, образуващ една опозиция чрез приближение към Марс в Козирог, съвсем не трябва да се прецени лошо, тъй като и двете планети са в подем и добрата планета създава приближаващия се аспект, Марс в Рак, а Юпитер в Козирог, особено, ако Марс създава приближаващия се аспект, би действувал напротив съвсем решително неблагоприятно.

От тоя съвсем прост случай става ясно, колко би сбъркал ученикът, ако би преписал просто това, което е казано за Юпитер опозиция Марс в ръководствата. Самостоятелното мислене е необходимо, следователно, дори и в най-простите случаи, тъй като никой учебник не може да даде всички възможности, които безкритичният би желал да препише при тълкуването на един хороскоп. Към това идва още един нов фактор, който затруднява синтезата и умножава възможностите за комбинации.

И диспозиторът на планетите, които дохождат под съображение, това е господарят на знака, в който те се намират, трябва да бъде взет под внимание при преценката на аспектите, особено при аспектите на Слънцето, Луната и Меркурий. Ако диспозиторът е в добро положение, той действува много благоприятно върху синтезата, която трябва да се направи, ако е в лошо положение, напротив – неблагоприятно“[122].

V. „ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС“ –
КНИГА НА П. В. ПИОБ

Тайната на Нострадамус.

Нострадамус е безспорно една от най-загадъчните личности в историята. Името му за едни е било шарлатанство, а за други – на най-висше прозрение. Сигурно още не е дошъл часът, когато ще може да се снеме булото, което скрива неговата тайна. Ето защо целта на настоящото изложение е само да изнесе някои от резултатите, получени при изследванията в тази област. И ако читателите не намерят в нашите статии онова, което са очаквали, ние се надяваме, че те ще имат възможност да получат поне отчасти представа върху една колкото интересна, толкова и тъмна [неизяснена] проблема.

Мишел дьо Нотрдам, с името на когото обикновено се свързват прочутите предсказания, е роден на 14/23 декември 1503 г. в Сен-Реми-ан-Прованс[123]. Потомък на покръстен еврейски род, който е дал много учени лекари и математици. Самият той е завършил медицина в университета в Монпелие, а по-късно е бил професор по математика в Салон-ан-Прованс[124] и другаде. По покана на марсилските първенци той взема дейно участие в борбата против чумата през 1546 г. както като лекар, така и като щедър дарител.

След загубата на първата си жена и двете си деца Нострадамус се отдава на своите любими астрономически и окултни занимания. През 1555 г. той издава първите няколко центурии, „които той е пазил дълго време, без да желае да ги публикува“, както казва неговия биограф[125]. Успешните му почти чудотворни лекувания и сбъдването на някои предсказания, специално необикновената смърт на Хенрих ІІ през 1559 г., описана с подробности в центуриите (І, 35)[126], са му създали още приживе широка известност и връзки с всички европейски [кралски] дворове. Той е имал небивалата за онова време да бъде посетен в Салон от Карл ІХ[127], който го назначил за придворен лекар и астролог. Въпреки това, Нострадамус като истински окултист, е водил един твърде прост и скромен живот и след смъртта си на 2.VІІ. 1566 г. е оставил у своите съграждани спомена за един необикновен човек както по учеността си, така и по своята благотворителност и човечност.

От 1550 до 1567 г. Нострадамус е издавал всяка година алманаси с предсказания, които обаче са изгубени. Световната му слава се дължи на други три книги, които той ни е завещал, а именно:

1.         Десет центурии, т.е. десет глави от по сто четиристишия; изключение прави само седмата, която има само 42 четиристишия в първите издания, или 44 в по-късните;

2.         Неговите „Пророчества“ съдържащи 141 четиристишия се считат като продължение на десеттях центурии;

3.         Освен това има и „Други предсказания на М. Нострадамус“, които съдържат 58 шестстишия.

В своя „Предговор до моя син“ Нострадамус споменава изрично, че предсказанията по време и по място са направени въз основа на астрономически изчисления и само имената на лицата и на местата са резултат на интуитивно прозрение. Той се е ползвал при това „от няколко тома, които са били пазени тайно през дълги векове“ и, които той е трябвало да изгори, „за да не се злоупотреби с тях в бъдеще“.

Последните центурии са били публикувани през 1558 г. според д-р Вьолнер пророчествата са взети от алманасите от 1550 до 1567 г., а „шестостишията“ са излезли през 1605 г. Има доста издания на „Истинските центурии и пророчества на М. Нострадамус“. Като едно от най-меродавните се сочи амстердамското – от 1668 г.

Съчиненията на астролога от Нотрадам са написани на средновековен френски език, но е употребен не френският, а латинският синтаксис. Текстовете изобилстват с астрологически термини и алегории от всякакъв вид. В това отношение не правят изключение и въведенията, написани в проза: „Предговор до моя син“, който е увод към първите седем центурии, както и „Писмото до Хенрих ІІ“, което служи за предговор към останалите. И двата тия документи са се считали за непреводими[128].

От предсказанията в стихотворна форма само някои места от центуриите са по-понятни. „Пророчествата“ са много по-мътни от центуриите, а „шестостишията“ просто не се поддават на дешифриране.

С една дума, всички работи на Нострадамус по-скоро отблъскват със своята хаотична неясност. Впрочем, тъкмо това е било намерението на автора, както е подчертано няколкократно в двата предговора. По-точно казано, мъглявият език е само една от многото мерки, които целят да направят Нострадамусовото литературно наследство, колкото е възможно по-недостъпно[129].

Първото дешифриране на Нострадамусовата система.

Подтикнати от отделни сбъднали се предсказания редица тълкуватели – Шавиньи[130], Гинò, Лувикан, Буис, Барест[131], Торне[132], Льо Пелтйе[133] – са се опитали да проникнат в съчиненията на Нострадамус. Някои от тях (напр. Льо Пелтйе и др.), че са открили маса текстове, които се отнасят до минали, па дори и до бъдещи събития. Оптимизмът на тия изследователи сигурно не е твърде оправдан. В писмото си до Хенрих ІІ Нострадамус сам забелязва, че „повечето от пророческите четиристишия са така тежки, че не ще може да се намери път към тях, а още по-малко ще може да се намерят такива, които ще могат да се тълкуват (предварително)“.

От друга страна по-скептично настроени автори са отишли в друга крайност, като са отрекли всякаква стойност от Нострадамусовите предсказания (Аделунг[134], Шлайден[135] и др.).

Най-нови и най-сериозни изследвания идват обаче да възстановят честта на автора на центуриите. Така според астронома д-р Вьолнер Нострадамус е бил „един от малцината, които са знаели прастарото тайно учение за връзката между мит, история и движение на звездите“. Неговата книга „Мистерията на Нострадамус“[136] (1926) е едно солидно научно изследване, но то още не носи разрешение на проблемата.

Трябвало е изглежда един човек, който се чувства у дома си както в областта на официалната наука, така и на окултна почва, за да ни доближи на разстояние до тая вековна загадка. Честта се падна на П. В. Пиоб, председател на конгреса по експериментална психология през 1910 г. и председател на „Дружество за древните науки“ в Париж. Той е писал редица трудове на научни на окултни теми. Обстоятелството, че е бил в свитата на бившия председател на френската република – Милеран[137], говори че първият дешифратор на центуриите е ценен не само от представители на научната мисъл, но и от хора на „реалната политика“.

Една година след д-р Вьолнер Пиоб публикува книгата си „Тайната на Нострадамус“, която хвърля макар и непълна, но все пак задоволителна светлина върху въпроса. Ние ще се опитаме да предадем в следващите статии по-същественото в тоя труд. Тук ни се налага обаче да отбележим едно обстоятелство. Докато в други съчинения на Пиоб не липсва нито системност, нито яснота, изложението в „Тайната на Нострадамус“ се отличава с несистематичност, откъслечности и дори загадъчност. Би рекъл човек, че и Пиоб е сторил достатъчно, за да направи по възможност по-трудно едно резюме на неговите проучвания.

Ето в няколко думи и историята на тия проучвания. През есента на 1923 г. Пиоб се е заинтересувал от творенията на Нострадамус. За изходна база той взема двете библейски хронологични таблици, които са дадени в писмото до Хенрих ІІ. След няколко месечна методична работа Пиоб е изнесъл в една сказка, държана на 20. І. 1924 г. ., резултата на своето изследване. Това е бил така нареченият „ключ на Катерина Медичи“.

Тоя шифър, обаче, отказва да работи, щом се стигне до „хиляда седемстотин деветдесет и втора година, годината, която ще се смята като обновление на века“, както казва Нострадамус.

Изглежда, че тоя ключ е бил поверен на Катерина Медичи и Хенрих ІІ и е трябвало да спре преди детронирането на Людвик ΧVІ[138] през 1792 г., за да не бъде огорчено управляващото съсловие от следващите след това време събития във Франция.

Пиоб не обяснява, как е успял да възстанови нишката на дешифрирането. По-интересно е, обаче, обстоятелството, че тя пак се прекъсва през 1924 год., т.е. тъкмо по времето на първия сериозен опит за разбулване на мистерията около центуриите.

Впрочем, както можеше да се очаква, Нострадамусовите съчинения, като типично херметични творби, е трябвало да имат повече от един ключ. Сам Пиоб още през 1924 год. е бил на чисто по тоя въпрос. Нищо повече, осланяйки се на един куплет от центуриите, той е изтъкнал дори изрично в споменатата сказка, че „пророчествата на Нострадамус ще бъдат разбрани през 1927 год.“

И наистина, след няколко годишен упорит труд авторът е дошъл до нови открития. Тук не се касае вече за игра с числа, както при ключа на Катерина Медичи, а за геометрични конструкции.

Пиоб докладвал за тая работа, която той смята от втора степен, в две сказки, едната от които – уводната – се е състояла на 20. ІІ. 1927 г., а втората на 15. ІІІ. с.г.

В „Тайната на Нострадамус“ авторът излага, макар и крайно сдържано, именно тия два ключа, като споменава и за една работа от трета степен, запазена за по-късно, която представлявала най-висшето тълкуване на Нострадамусовите предсказания, „за разбирането и използването на което“, обаче, трябвало „известна математическа, а също и известна душевна подготовка“.

Изглежда, че Нострадамус е предвидил и дешифрирането на своите предсказания. Като говори за разните опити в това отношение, някои от които крайно лоши, той прибавя, че „трябва да се стигне до 1923 г., за да се намери най-силната атака“.

Другаде (І, 48) той допълва:

„Щом минат 20 години под господството на Луната…

Тогава трябва да се изпълни и оповести публично моето пророчество“.

Според астрологическата традиция, един лунен цикъл трае 19 години, така че 20×19 = 380 год. Като се прибави тоя период към датата на предговора към центуриите – 14. 03. 1547 год., получаваме 14. 03. 1927 год.

Пиоб заявява, че сказката, в която той е изнесъл първото по-пълно дешифриране на Нострадамусовото литературно наследство по съвсем независещи от неговата воля обстоятелства се е състояла на 15. 03. 1927 год., т.е. веднага след изтичане на срока, предсказан в центуриите[139].

Хронокосмографската система на Нострадамус.

Нострадамус не скрива, че неговите съчинения са изплетени от „хитрости, примки и машинации“ (ІV, 6). Не е случайно следователно обстоятелството, че е трябвало да изминат близко четири века, за да се разбули донякъде мистерията около прочутите предсказания.

Сам Пиоб е успял едва след много труд да преодолее една след друга доста прегради, които пазят центуриите от погледа на непризвания. Тук не се касае при това само за безбройните алегории, с които читателят се сблъсква на всяка крачка. От изследванията на Пиоб се оказа, че те съвсем не са единствените, нито най-големите трудности, които трябва да се превъзмогнат в случая.

Пиоб открива, че френският текст на предсказанията е една илюзия и че цялото съчинение трябва да се преведе преди всичко на латински език. Това е първата голяма тайна. Като се има пред вид, че някои латински думи имат двояко значение, няма да ни се види чудно, че понякога в латинския превод се получава съвсем различен смисъл от тоя на френския текст. Например, Нострадамус се забавлява да пише: „L’abri de l’heureux de Bourbon“ (шестостишие 34), един израз, който би следвало да означава „жилището на щастливия бурбонски.“ Пиоб го превежда на латински с: „tectum secundi Bourboniensis“ което дава истинското знание на фразата, а именно: „жилището на втория бурбонски (династичен) клон“.

Коментаторът установява по-нататък, че всеки стих трябва да съдържа точно 6 думи в латинския превод. В случай че се явят пет, една от тях трябва да се раздели, за да се получи истинският смисъл на предсказанието.

Друга тайна на Нострадамусовите творения е, че стиховете не са свързани помежду си. Изключение правят само някои три и четиристишия, които образуват началото на дадена верига стихове, и някои двустишия, които бележат края или една спирка в развитието на същата. Нострадамус нарича групата от тия два стиха – „стена“, а тия от 3 или 4 стиха – „стълбове.“ Той мисли при това, продължава Пиоб, за стени и стълбове на храм, тъй като общата конструкция на веригата на стиховете строи наистина храм. Тия свързани стихове са именно, които представляват сравнително по-ясни места сред останалите „тъмни текстове“.

Във всички други случаи трябва да се намери връзката между стиховете. Обаче, съгласно играта на числата, които образуват веригата, понякога стихът не се чете, понеже представлява земни или небесни координати, понякога той не трябва да се превежда, а само някои от неговите букви се разполагат върху такъв и такъв многоъгълник, за да дадат едно име на лице, понякога трябва да се преведе само 1/2, 1/3, 2/3 или само 1/6 от него „според мястото, което той заема при маневрата на геометричната конструкция“ или дори стихът трябва да се чете в обратен ред и то не само думите, но и буквите на думите, за да съставят едно име. Това се случва всеки път, когато един стих съвпада с една точка от връщане на веригата.

Първоначално Пиоб е открил реда на стиховете, както и времето на събитията с помощта на двете хронологически серии, дадени в писмото до Хенрих ІІ, т. е. с ключа на Катерина Медичи. При това, като изходна дата за първия период, който свършва през 1792 г., той е взел 14. 03. 1547 г. За начална дата на втория период, който прекъсва през 1924 г., е взел 21. 01. 1793 г., т. е. деня на гилотинирането на Людвик ΧVІ, едно обстоятелство, което пропуснахме да споменем в миналата статия.

В „Тайната на Нострадамус“ Пиоб говори главно за един ключ от втора степен – геометричен начин за тълкуване, върху който са дават, обаче, твърде оскъдни, неопределени изглежда, нарочно несистематизирани данни. В настоящето изложение ще се опитаме да резюмираме тия данни, като пропущаме твърде интересни подробности.

Собствено, ще трябва да започнем с една подробност – с анализа на един от стиховете, от които изхожда коментаторът. Това се налага от една страна, понеже тоя стих крие основният елемент на геометричния начин на тълкуване, и от друга страна, за да се получи една представа за Нострадамусовия метод на работа, за трудностите, с които е трябвало да се справя Пиоб, както и за сдържаността на последния, когато дава обяснения.

„Floram patere, enter camp foy rompue“ (22 куплет от „Предсказанията“)

Сам коментаторът смята, че в тоя стих няма нищо понятно. Ясно е само, че първите две латински думи, дадени с курсив, както Нострадамус обикновено дава формулите, трябва да се вземат отделно. Когато не може да се направи друго, мисли по-нататък Пиоб, може да се броят буквите. Във въпросните две латински думи те са 12. А всеки начинаещ астролог знае ролята на това число в окултните науки. Пиоб разполага прочее, тия букви върху един кръг и получава едно зодиакално деление (Фиг. 2). След това той съединява гласните букви и добива един неправилен, но симетричен петоъгълник. В него Пиоб открива „Гроба на великия римлянин“, който се сочи от Нострадамус на други места като „моят царски дар и завещание“.

Целият стих, преведен на латински гласи:

Floram patere, ingrediri castra, Fides rupta.

Фиг. 1

 

Ingrediri castra, според Пиоб, не значи нищо. Поради това, той се пита, дали тия думи не биха могли да се напишат по друг начин. По тоя път на разсъждение той дохожда до ingrediric astra. Коментаторът заключава, че първата от тия думи се състои от две, втората от които е съкратена, а именно, ingrediri circuli castra, което ще рече, че трябва да се поставят планетите в кръга. Остава третият израз – Fides rupta. Под Fides, пояснява Пиоб, астрономите разбират съзвездието Лира. Изразът в случая, следователно, означава, че кръгът има отвор в точката, дето се намира Вега от съзвездието „Лира“, т. е. че кръгът трябва да бъде ориентиран към небесната сфера чрез изчисление на Вега.

Трябва да се признае, че въпреки всичката виртуозност на шифъра и дешифрирането, на пръв поглед не би могло да се очаква почти нищо особено от така получената база.

Пиоб, обаче е на друго мнение. Според него, Нострадамус е един практичен човек, което се занимава с практични неща. Той е един научен дух, един необикновено надарен професор, който не желае да излезне от областта на материалното. Той се занимава с астрономия, космография, геометрия, изчисления, но съвсем не се занимава с метафизика. Коментаторът твърди още, че в случая, в действителност се касае за една цяла система, която почива върху космографията, следователно върху геометрията, а също върху съгласуването на хронографията и космографията, т. е. върху съгласуването на времето и пространството. Впрочем, резултатите, до които се е добрал впоследствие Пиоб по тоя път, показват най-добре, че неговите твърдения не са само голи фрази, както и че формулата „Floram patere“ не е фантасмагория.

Погрешно би било обаче да се смесват Нострадамусовата система с обикновената астрология. Елементите на последната не са достатъчни за Нострадамусовия метод. Към познатите по онова време планети от първа октава, означени със 7-те съгласни букви във Фиг. 1, Нострадамус прибавя още и Уран и Нептун, макар че тия планети бяха открити много по-късно от официалната наука. Не по-малко интересно е, обаче, обстоятелството, че Нострадамус ги нарича току-речи със сегашните им имена – Нептунус и Небе, което на гръцки се нарича, както е известно, Уранос.

Освен това, докато традиционната астрология взима пред вид вън от планетите главно еклиптиката и хоризонт-меридионалната система, а с последната – географската дължина – AL, диаметъра на хоризонта – TO, тоя на еклиптиката – ER , плоскостта на екватора – AR, тая на меридиана – EM (виж Фиг. 1). Към всичко това Нострадамус прибавя и личната ос на индивида, семейството, града или народа и нейното разстояние от точката „гама“ на Зодиака[140]. Според Пиоб, от решително знамение била личната ос, за която астрологичната традиция не знае нищо и за която коментаторът не казва нещо повече.

Пиоб само споменава и за 3 алидади[141], означени във Фиг. 1 и в „предсказанията“ с буквите V. S .C., едната от които за определяне на дните, една за звездното време и третата за определяне времето във връзка със сложното движение на Луната.

Макар след дълга Борба, Пиоб е трябвало да приеме, че системата наистина функционира съгласно Кеплеровите закони[142]. Нещо повече, той установява, че Нострадамус държи сметка и за законите на гравитацията, иначе, както забелязвал самият той не би могъл да пресметне прецесията на равонеднствените точки[143]. А знае се, че авторът на центуриите е живял преди Нютон (1642-1727) и Кеплер (1571-1630).

Методът се състои в това, казва Пиоб, да се определя постоянно и прецизно положението на дадена точка. Поради това, хронокосмографската система на Нострадамус представлява един инструмент абсолютно аналогичен на един теодолит[144]. Лимбът[145] на тоя теодолит е съставен от 4 680 подразделения, които носят номерата на стиховете на предсказанията. Върху този диск, който служи за постоянни ефемериди, ще се нанесат орбитите на планетите. Апаратът се върти, тъй като е съгласуван с времето и то по такъв начин, че като визира по отношение на пространството, човек получава изведнъж и във всяка точка, мерено ъглово, прецизни данни за пространство и време. Тогава остава да се превърне последното към обикновения календар – т.е. средното гражданско време, което астрономически е неточно, но с което сме свикнали.

Като пояснение на тая мисъл, на друго място коментаторът добавя, че числата движат специални конструкции, които установяват веригата на стиховете. Това става по такъв начин, че спирките на полигоните се наместват от една страна върху стиховете, които трябва да се вземат, и от друга страна върху точките на кръга на времето, дето са отбелязани всяка година и всеки ден.

С помощта на тая система Нострадамус е могъл да определя събитията „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството“.

Но, не е само това. Според израза на самия Нострадамус „няма нищо под писаното, ако не е дадено името на автора на събитието.“ И, наистина, не веднъж се срещат в предсказанията и имена на исторически лица и места – Филип[146], Белерофон[147], Арденската гора[148], но те са само за ориентация на изследователя. Това във всеки случай съвсем не е криптографския начин, по който обикновено се дават имената в съчиненията на Нострадамус. Би трябвало обаче човек да знае да манипулира точно с шифъра – кръговите „решетки“, както се изразява Пиоб, за да може да открие личното и фамилно име на някое лице, замесено в събитията.

Както обикновено, Пиоб не пояснява твърде и тоя пункт. Списанието „Натюрист“ обаче бе напечатило през 1930 г. една статия, която хвърля светлина върху тоя въпрос. Авторът на статията даваше един куплет из центуриите, в който френски думи бяха доста размесени с чужди и от който не можеше да се разбере почти нищо. Ако се вземат обаче началните букви на думите и се разпределят по специален начин по върховете на два правилни многоъгълника, вписани в една окръжност, то се получава името на първия дешифратор на Нострадамусовите съчинения – P. V. Piob.

Всъщност целта на Нострадамус не е била да прави предсказания. Те са също илюстрация на текста, който представлява нещо много по-ценно. Според коментатора, завещанието на Нострадамус представлява една верига от алгебрични и геометрични формули. Системата била „основана върху един толкова необикновен сбор научни ценности“, че той е бил напълно поразен, когато я открил. „Тъмните“ предсказания съдържали именно самата висша наука, която Нострадамус е черпил от египетски и персийски документи, и с които могат да се правят такива невероятно точни предсказания.

Според Пиоб, обектът на тоя метод е целият живот – астрономия, история на планетата, развой на раси и народи, лични съдби, разни идейни течения, па дори капризите на модата през разни времена. Той давал с една дума „детерминациите на всяко нещо“.

На пръв поглед това е непонятно, продължава Пиоб, и докато човек не притежава цялата система, не може да си го представи. Едва след като я открие напълно, човек намира, че нищо не е по-логично, колкото сложно и да е изчислението.

Първоначално сам той се е отнесъл крайно критично към получените резултати и едва след упорит тригодишен труд, след като е противопоставил най-суровия скептицизъм на самата очевидност и подир всякакви проверки е трябвало, впрочем смаян, да повярва на чудната точност на системата. Пиоб прибавя, че ако би изнесъл цялата история на дешифрирането, разказът би заприличал на приказка от 1001 нощ.

Но както Нострадамус, така и коментаторът се въздържа най-строго да даде най-съществени сведения върху своите открития. Той се задоволява само да каже, че методът представлявал такива трудности, че ако би го оповестил, само малцина биха били в състояние да го разберат.

Сигурно някой ще постави стария въпрос – защо окултистите крият своите познания? При наличност обаче на това, което хората направиха с други открития като авиация, химия, пиротехника и др., отговорът на тоя въпрос става почти безпредметен.

Впрочем Пиоб забелязва другаде: „И ако би трябвало да дам осветление върху някои специални въпроси, аз бих приказвал с езика на Нострадамус. Тогава биха ме разбрали тия, които могат и трябва да ме разберат. И като казвам това“, завършва той „аз казвам точната и чиста истина“.

Но тук се изправя един съдбовен проблем – тоя за свободата на волята. Пиоб го разглежда специално и дохожда до заключение, че „всеки от нас представлява независим център – следователно свободен – в рамките на един общ детерминизъм“. Той илюстрира своята мисъл със свободата на пътниците да се занимават по желание в един трен [влак], който ги носи по точно определен път. Интересно е, че и един друг изследовател – Кльоклер – идва до сходно схващане за една „условна свобода на волята“ в своята „Астрология като опитна наука“, която бе издадено и снабдена с предговор от проф. Х. Дриш през 1927 г., когато се яви и „Тайната на Нострадамус“ от П. В. Пиоб[149].

Еволюцията на Франция след 1872 г. според Нострадамус.

Види се за илюстрация на геометричния начин на тълкуване Пиоб разглежда историята на Франция след 1792 г., т.е. „годината, която ще се смята като обновление на века“, както казва Нострадамус.

Коментаторът започва с някои теоретични положения, които ще си позволим да предадем в малко изменен ред.

Според Пиоб, хелиоцентрични движения предизвикват чрез разлагане на силите геоцентрични движения (съгласно изчисленията на Нютон) и комбинациите, които се получават, дават геометричните причини на конструкциите, отнасящи се до расите и народите (съгласно системата на Нострадамус).

Оттук произтичат закони – научни, закони, а не бележки, и тяхното приложение в частните случаи, като тоя на историята на един народ, дават геометричните причини на веригата специални факти на тоя народ.

Практиката с хронокосмографската система на Нострадамус е показала на коментатора, че играта на космичните сили в една определена точка на земното кълбо, създава една геометрична реалност, очертанието на която, трасирано съгласно визиранията на неговия теодолит, образуват един символ. С други думи, гербът може да бъде символ на една реалност.

Така че, символът на един град, нация, семейство или индивид се образува автоматически по силата на тяхната географска дължина и ширина и координатите на Земята в пространството.

Оттук следва, че геометричният символ, създаден в една дадена точка на Земята и в едно дадено време, подлежи на промени в течение на времето по силата на разни движения, които му променят линиите. Той може и да изчезне напълно, както може да изчезне един индивид, един град или една нация.

Фиг. 1 Гробът на великия римлянин

 

Проблемът за еволюцията на Франция след 1792 год., казва другаде коментаторът, се състои главно в геометричното трасиране на символите на Франция от стария режим до наши дни и във въртенето на последните в съгласие с времето.

Тия символи са:

1) Фригийската шапка;

2) Орелът;

3) Лилията;

4) Орелът (наново);

5) Буквите R. F.

Трябва да се отбележи, че символът на монархията – лилията, който беше изчезнал в началото на разглежданата епоха, се явява пак при реставрацията, а също и символът на първата империя – орелът – се връща при втората: тоя факт се дължи, пояснява Пиоб, на връщанията, отбелязани в кръга на „Floram patere“: между буквите на тая „дума“ се намират две R, поставени на разстояние 150° или 210° една от друга (според следваната посока). Тия връщания усложняват движенията и така докарват в живота на народите, градовете и индивидите периоди на реакции в хода на прогреса, намаление на благоденствието на градовете и физическа слабост и неуспех при индивидите.

Така че животът изглежда, като че ли е съставен от постоянни приливи и отливи, в които повърхностният наблюдател открива само несвързаност и случайности, когато всичко става с математическа правилност.

Дългата стабилност – например тая на стария режим, казва коментаторът, има своята геометрична причина в кръга на епохите, който е кръг на живота на човечеството. Конструкциите, които той създава, дават детерминациите на расите и народите: там се намира следователно историята на Европа (в бялата раса) и чрез подделение – оста на Франция.

 

Фригийска шапка[150]

 

В началото на поставената проблема, символът на стария режим – лилията – изчезва – и абсолютната монархия също. Фригийската шапка заема неговото място. Тя произлиза от въртенето на различни линии, които се стремят да установят една спирала около главния фокус на елипсата – Париж.

Фигурата заема следния вид:

Фиг. 2. Фригийската шапка, символ на френската република, обявена през 1792 г.

 

Фигурата Floram patere с вписания петоъгълник – гробът на великия римлянин – е сложена върху картата на Франция, достатъчно съгласувана по географска дължина и ширина. Главната ос на фигурата – ЕR – съвпада с меридиана на Париж. От пресичането на оста ЕR с диагонала АЕ се получава първият фокус на елипсата, който е идентичен със столицата на страната, а вторият фокус се добива от кръстосването на диагоналите АО и АЕ и се намира недалеч от общината Croc.

Трябва да се отбележи, пояснява Пиоб, че кръгът на Floram patere се схваща от Нострадамус като проекция на елипсата, както елипсата е проекция на кръга – още една хитрост на Нострадамус, която не могла задълго да заблуди изследователя.

Това е ориентацията в пространството (сравни Фиг. 1 и Фиг. 2.).

Но фигурата се върти със скорост 30° за 9 години в посока на часовата стрелка, така че за 108 год. имаме едно пълно завъртване. Това е ориентацията във времето.

Личната ос на фригийската шапка (тъй като всеки символ има една ос, която му е свойствена) е представена от ликторския сноп[151]. Тя е наклонена върху картата на Франция (т.е. в пространството) като функция на положението, което заема по силата на току-що споменатото въртене самата ос на страната през 1792 (т. е. във времето), както може да се види във Фиг. 2.

Тоя факт, продължава коментаторът, създава две последствия: първото е, че символът не приляга точно върху цялата страна и поради това Бретан[152], а също и Вандея[153] не са покрити от него, докато, напротив, той прехвърля всички източни граници: знае се, до каква степен Бретан и Вандея останаха роялистични[154].

Втората последица е, че върхът на ликторския сноп е отправен на изток и по тоя начин се противопоставя на зоната на нахлуванията, означена с буквите АТ на Фиг. 1.

Разглеждайки внимателно следващите фигури, може да се види, че изходът на войните и шансът, който има нацията да се противопостави победоносно на нахлуванията, зависи от положението, което може да заеме личната ос на символичната фигура в момента.

Според Пиоб символът има вид, че действува абсолютно като едно живо същество. Той се бори срещу чужденеца с оръжието, което представлява неговата лична ос и в момента, когато, както през 1815 год., това оръжие се обърне и не противопоставя вече своето острие срещу нападателя, означен символично със зоната АТ на Фиг. 1, нацията загубва войната.

Само с един поглед, казва по-нататък коментаторът, хвърлен върху фигурата на фригийската шапка, се вижда, че не е нужно човек да бъде голям пророк, за да предскаже, че революционните идеи няма да се разпространят през оная епоха в Бретан и Вандея и че Франция ще устои на атаките на Първата коалиция[155].

Смущенията на линиите не могат да продължат много, тъй като неподвижната арматура на първоначалния полигон (който съставя „гроба на великия римлянин“), принуждава казаните линии да образуват един по-прецизен символ. Спиралата е по същина едно трасе на движение. Тя не може да се стабилизира. Тъй като, напротив, първоначалният полигон на „гроба“ има тенденция да фиксира трасето и да го нагоди към своята специална форма – се явява друг един символ – това е Орелът[156].

 

Историята на Наполеон според Нострадамус.

Пиоб дава символа на Орела, вписан в петоъгълната рамка на кръга „Floram patere“ без оглед на картата на Франция, и пояснява:

Орелът е съставен по следния начин: фигурата има за цел само да покаже геометричния аспект на символа на Орела. Такъв, какъвто е, той не е съгласуван нито във времето, нито в пространството. Ориентацията му във времето би го представила наклонен към парижкия меридиан (който разделя по една права, перпендикулярна на екватора, пространството, ограничено от кръга „Floram patere „) Наистина, Орелът се формира през епохата на консулството – малко по малко от 1796 г., за да се установи след 1799 и 18-ти Брюмер[157].

Но въртенията на линиите и техните изменения, продължава коментаторът са крайно сложни. Те са предизвикани от едно тройно движение: това на кръга на епохите, което е функция на прецесията на равноденствените точки, това на кръга на годините, по силата на което се изминават 30° за 9 години (както се спомена в предната глава) и движението на кръга на годишния календар, което брои дните (и за което съвсем не съм държал сметка, за да опростя чертежите). Право казано, публиката не би могла да схване цялото истинско значение, освен чрез бързо налагане на последователните рисунки – т.е. чрез филм. Аз не се съмнявам, че ако би се реализирал тоя начин на проектиране на чертежите, той би дал изненадващи резултати. във всеки случай, числото на необходимите рисунки е твърде голямо.

За да се продължат разсъжденията, трябва, прочее, да се предположи, че символът на Орела е стабилизиран по меридиана на Франция: това е моментът, когато историята ще каже, че Наполеоновият режим се е установил (вж. Фиг. 1).

И ето сега, какви са според Пиоб неговите детерминации:

Тая фигура дава едновременно цялата история на Първата империя. Орелът простира своите криле но, западното крило няма какво да прави, като се простре върху Атлантическия океан: морето не може да се завоюва. Прочее, само източното крило ще очертае върху картата на Европа с радиус равен на дясната страна на „гроба“ един кръг, северната граница на който ще бъде Северното море. Такова е бойното поле на Наполеон.

Когато императорът премине простора на тоя кръг, когато той ще се отправи към Русия, той ще се намери извън своето геометрично поле на действие и по необходимост в погрешното положение на едно същество, което пресилва своите собствени възможности. Той ще бъде, следователно, принуден да се върне в очертаните граници.

Фиг. 1.

 

Когато, действувайки като суверен, той ще иска да установи своята империя в това пространство на разширение, той ще създаде една фигура, чиито център на тежестта не ще бъде на място. Действително, като остава в Париж столицата на тая империя, там ще бъде поставен и центърът на тежестта на фигурата и така той се оказва изместен на запад. За да се избегне падането, трябвало е тоя център на тежестта да се пренесе на изток, да се смени столицата: такъв е случаят с империята на Карл Велики (747-814), чиято столица бе Екс ла Шапел[158] и която бе по-стабилна от тая на Наполеон. Както се вижда, конструкцията разкрива, че географската дължина на остров Елба (място на първото заточение на Наполеон) и на остров Св. Елена (място на второто му и последно заточение) са чувствително идентични по отношение на меридиана на Париж и че по такъв начин ъглите на падането (като се държи сметка за сферичната проекция и като се има пред вид, че „Св. Елена“ се намира в южното полушарие) имат същата амплитуда.

Освен това, движението на символа принуждава Орела да подложи главата си по време на битката при Ватерлоо на заплахата на стрелата, която бележи пътя на нахлуванията. Тоя път се намира, както се спомена вече, в зоната АТ на фигурата Floram patere (виж предните две глави)

Тогава Орелът е положително убит и тласнат от нахлуващата сила в морето!

При тия прости разсъждения, не трябва да се чудим, че Нострадамус може да напише своите изненадващи пророчества за Наполеон.

Последните, както и всички ония, които ще последват за контрола на разрешенията на проблема, казва по-нататък Пиоб, са написани на сравнително ясен език; повечето от стиховете не се нуждаят от превеждане и много от тях са били вече разчетени от коментаторите. Но, колкото се напредва във времето – колкото се приближаваме към бъдещето на ХХ век, текстът става все повече и повече загадъчен. Тоя метод е постоянен у Нострадамус: това е един професорски маниер, за да застави ученика да превъзмогва все по-големи и по-големи трудности. Нещо друго: това показва още веднъж, че авторът не се е стремил да създаде един сбор от пророчества, а по-скоро да изложи своята система, според която трябва да се разгадават пророчествата[159].

Няколко пророчества на Нострадамус за Наполеон.

В миналата статия предадохме геометричното тълкувание на историята на Наполеон въз основа на символа на империята (вж. Фиг. 1 от предната глава), трасиран от П. Пиоб съгласно принципите на Нострадамусовата система. Сега ще приведем няколко пророчества на Нострадамус върху същата тема.

Но, преди да минем към тоя въпрос, налага се да се кажат няколко думи върху предходните събития.

Смъртта на Людвик XVI е дадена у Нострадамус извънредно ясно. Куплетът започва с: „„Alors qu'en France un BOUR sera hors BON...“, иначе казано: „Alors qu'en France il y aura un Bourbon...“ т.е. тогава, когато във франция ще има един Бурбон... и свършва с думи, които ясно говорят, че тоя Бурбон ще бъде гилотиниран:

„Поради неоправдано бягство ще получи смъртно наказание“ (VII, 44).

За края на Мария Антоанета е казано следното:

„Великата кралица, когато се види победена, – ще прояви необикновена, мъжка смелост“ (I, 86).

Тия два стиха съставят, според Пиоб, една „стена“ (вж. главата „Хронокосмографската система на Нострадамус“).

След смъртта на Людвик XVI и тая на Мария Антоанета, казва коментаторът, веригата изхожда от стиха, който характеризира годините 1793 и 1794.

„Ужас и шум, атака на границата“ („Предсказания“, 29).

„Ужас“ тук се превежда на латински според Пиоб с „terror“, това е епохата на терора, пълна с писъци, когато Първата коалиция атакува границите.

Веригата, продължава коментаторът, съставена от широки бримки, показва веднага това, което ще следва:

„Грабливата птичка идва да се представи на небето“ (I, 24), т.е., че Орелът трябва да се трасира в пространството на кръга (вж. Фиг. 1 от предната глава), дето ще бъдат означени констелациите. Тогава детерминациите, чрез визиране с теодолита, дават:

1) Един император ще се роди близко до Италия и пр. (I, 60).

Корсика, според Пиоб, поради своето географско положение се намира вън от геометричната конструкция, която се прилага за континентална Франция (вж. Фиг. 1 от предната глава), но също вън и от италианската конструкция; тя е включена в един средиземноморски кръг, който на юг достига тангенциално конструкцията на Северна Африка.

Не е безинтересно и обстоятелството, че Нострадамус в същия куплет говори за „император, който ще струва твърде скъпо на империята“ и то по едно време, когато Франция беше кралство и, следователно, не можеше и да се мисли за „императори“.

2) „От морския и плащащ (tributaire) град“ (VII, 13). Тук tributaire има повече геометричен, отколкото политически смисъл, казва коментаторът. Аячио, родният град на Наполеон, се намира в споменатия средиземноморски кръг чрез разделяне (tributum) на сферата.

3) Който ще има толкова почести и ласкателства (VI, 83).

4) Ще бъде избрана (От съдбата) лисица (хитър дипломат), която не говори много (VIII, 41).

5) Ще се занимава главно с разпространяване на олово (IV, 88).

6) Ще пие вода от Дунава и от Рейн (V, 68).

7) Голяма хекатомба, триумф, празненства (II, 16).

Това е един стих, който резюмира историята на първата империя.

8) После ще бъде съвсем изгонен от Галия (IV, 12).

9) ... Bellerophon, mourir (VIII, 13) – една трета от стиха, която с две думи отбелязва заточението върху английския параход Bellerophon след поражението при Ватерлоо и после смъртта: това е, казва по-нататък Пиоб, което трябва да се изведе от правата, теглена в западната част на Фиг. 1 от предната глава. Тая специална част на проблема ни води да намерим геометрично точката на качването върху парахода (остров Екс) и точката на заточението („Св. Елена“); името на парахода се извежда чрез вторични конструкции, трасирани около остро Екс като център. Нека оставим тия подробности за сега: ние ще видим, как се получават те автоматично, когато ще навлезем в „междинните бримки на една верига“ – това, което Нострадамус нарича „канава“ на тъканта, върху която впрочем може да се бродира, според Нострадамус, почти до безкрайност, като се следват строго формулите.

Требва да се отбележи, пояснява Пиоб, че тоя 9 стих, крайна точка на Наполеоновата верига, тук е взет в неговата последна третина (вж. главата „Хронокосмографската система на Нострадамус“). Първата част на стиха е в действителност само указание за този, който маневрира; „Fera par Praytus“ – но, ако човек не е запознат с начина, по който са дадени формулите, не може да го разбере.

Като куриоз и за да покаже, как процедира Нострадамус, коментаторът дава обяснение на тия думи. Те се превеждат на латински, казва Пиоб, по следния начин: „faciet par Prae TVS“; вижда се, преди всичко, че думата Praytus трябва да се раздели на две (за да има стихът 6 думи), и че правописът на Ргау трябва да се поправи; после, че френската дума раг не се превежда на латински с рег, а с раг, което значи еднакъв, най-после, че краят tus се пише с главни букви. Тия букви са съкращения: Т означава tetrastichon, т.е. четиристишие, V – римско 5, S – sequens или следващ. Касае се, следователно, да се вземе същият стих в следващото пето четиристишие (предлогът ргае означава „на напред“, следователно, в директен смисъл).

Стихът, означен по тоя начин, гласи:

„Тъй като трите лилии ще му направят такава пауза“ (VIII, 18).

Прочее, след Наполеон ще има три лилии (представители на монархическия символ – лилията) – Людвик XVIII[160], Карл X[161] и Луи Филип[162] – и, следователно, третата лилия ще определи на Наполеона „почивката“ (requiem) (това, което един начеващ латинист във Франция би превел с pause, т.е. пауза, но което означава онова, което на литургичен език се казва „вечен покой“). Това е връщането на праха на Наполеон в „Дома на инвалидите“[163] по времето на Луи Филип[164].

Реставрация във Франция според Нострадамус.

Ето сега „трите лилии“, за които се спомена в миналата статия. Фиг. 1, продължава Пиоб, показва положението на лилията от 1792 год. – годината на падането на монархията във Франция – по начин, да може да се вини, как е била наклонена тя на тая дата и как се премества наново през 1815 г. – т.е. по време на Реставрацията. Символът на монархията обръща тогава своята долна част спрямо нахлуващата сила, така че той не ѝ се противопоставя, а напротив, той е тласнат от последната.

Фиг. 1.

 

Веригата на стиховете, казва по-нататък коментаторът, е следната:

1. В един момент ще има нужда от крал (IV, 22).

2. Ще се признаят ония, които бяха от царска фамилия (VI, 8).

3. За да се поддържа щастливата Бурбонска кръв (шестостишие 4).

Тук не трябва да се забравя, че щастлива се превежда със secundus, което значи и втора и че следователно се касае за втората Бурбонска династична линия (sec. sanguis).

4. Ще успее най-близкият син на по-стария (II, 11) – тъй като Людвик XVIII беше брат на Людвик XVI, син на престолонаследника.

5. В управлението различен спрямо своя по-стар брат (IV, 87). И действително, Людвик XVIII беше различен от Людвик XVI като конституционен монарх.

6. И новият съюз одобрен (Предсказания 51).

Съюз тук се превежда с religio, което не означава в случая религия, а споразумение между хората на едно и също общество, т.е. касае се за конституцията.

7. По-младият брат ще тури край на голямата война (VII, 12).

8. До пет последния...(VIII, 38)

Това са според Пиоб условията на договора от 1815 г. Нострадамус съкращавал винаги думата „година“ след едно число, тъй като маневрата върху кръга на годините трябвало по необходимост да даде дата. Касаело се прочее за петгодишната окупация на френската територия от страна на съюзниците, подписана от Людвик XVIII. Краят на стиха бил едно геометрично указание „proxime NOLA“. Главните букви се отнасяли до общата конструкция; но коментаторът не иска да влиза в технически подробности, защото те биха забъркали читателя.

9. Две беди заедно, за да умре от жестока смърт (I, 35).

Това е смъртта на Людвик XVIII след една жестока болест. Сега Карл X.

1. В края (на Людвик XVIII) ще дойде на власт по мирен начин (IV, 49)

2. Без деца... (X, 89).

Тъй като Карл X нямаше наследници. Продължението на стиха е според Пиоб едно указание за маневриране.

3. Един човек (Карл X) който има след себе си последния (От своя род) (II, 82) – именно граф de Chambord[165], означен чрез маневрирането като „пръв син (на една) вдовица (с) нещастен брак“ (X, 39), т.е. пръв син на дукеса de Вerry, която, като вдовица, е сключила втори брак, твърде лош в социално отношение.

4. Крал; няма да има несправедливи работи; осъден (VIII, 62). Карл X беше крал наистина законен (неговото управление създаде действително „законността“ в политиката), но той бе бламиран, тъй като damnare има смисъл на бламиране.

5. Избори, конфликт... (Предсказания 25).

Тоя стих, пояснява Пиоб, трябва да се раздели според правилото за числата, които се прилагат при специалната маневра за „Предсказанията“. Касае се за изборите от 1829 г.

6. Поради конфликт кралят ще напусне управлението (IV, 44). И конфликтът, създаден от изборите, заставя краля да изостави властта.

7. Той ще се покаже непримирим и ще бъде изгонен (през 1830 г.) далеч от кралството (VI, 61).

8. Далеч от кралството, изоставен на случая, пътувания (VІІІ, 92).

След това Луи Филип се качва на трона.

1. Нагласяване на Политически средства (изборни тълпи), за да дойде на власт (VI, 12).

2. Проливане повече кръв; скоро неговият шанс изменя (Предсказания, 73).

Неговият шанс изменя и той пролива повече кръв (през 1848 г.).

3. Събуждане омразата, приспана отдавна (VII 33).

Касае се за социалната омраза, приспана от времето на Великата революция.

4. Чрез тях ще се роди чума, така широка (VIII, 62). „Тях“ се отнася тук към революционерите от 1848 год., казва коментаторът, политическата дейност на които показва подробната маневра. Но той счита безполезно да възстановява една серия от събития, които разкрива всяко ръководство по история. Важно е, казва той по-нататък, да се свърже веригата на управлението на „големия Philippique“ (IX, 30) според израза на Нострадамус и да се изостави настрана това, което се залавя върху тая верига, „помощта Gaddes“, т.е. събитията относно испанската конституция от 1837 г., които трябва да се намерят чрез спомагателната конструкция на Gaddes.

„Чумата“ от 1848 г. е широка, тъй като тя трябва да бъде изучавана за цяла Европа, която понася тогава противоудара на тая нова революция, от която, впрочем, Луи Филип се отървава.

„Животът спасява, след малко излиза“ (шестостишие 20), Втората република е твърде кратка: Ще бъдат съгласни, Naples Leon Sicile (I, 11). Има едно съгласие и виждаме да се показва личността, чието име е означено с Naples Leon Sicile, т.е. на гръцки:

Neapolis Leon Trinacria“ и като се възстановят обръщанията, които посочва маневрата: „is Napol leon Trin acria“, иначе казано, Той, Наполеон III връх[166]“. Бонапартовците, проучени отделно, имат своя край и връх с Наполеон III[167].

И непосредствено, продължава Пиоб, изпъква стихът, който характеризира новия суверен: „Поради военен шум ще бъде опозорен“, което показва, преди дори още да е установена Втората империя със специална конструкция, състоянието на духовете във Франция през 1870 г. след поражението на Наполеон III при Седан[168].

Втората империя във Франция според Нострадамус.

Връщането на символа на Първата империя – орела, казва Пиоб, поставя символичната фигура по такъв начин, че нейната ос съвпада с меридиана на Париж. На пръв поглед, тоя символ се настанява твърде лесно върху картата на Франция: общественото мнение, прочее, има обща тенденция да го приеме.

Ако се разгъне източното крило върху тая фигура, продължава коментаторът, биха се намерили бойните полета на войните в Италия. Във всеки случай, обсегът на това крило би бил по-малко широк, отколкото по време на Първата империя и едва то се опитва да проникне към долината на По, когато крилото се сгъва, то остава все пак леко разперено и така обгръща един ъгъл, който разширява френската територия към Савоя и Ница.

Но орелът се върти по силата на движението, което изминава 30° за 9 години и през 1870 г. идва в положение да подложи главата си на стрелата на нахлуванията, за което става няколко пъти дума. Той е смъртно ударен и втората империя се сгромолясва.

Детерминациите на Наполеон III тогава са следните.

1) От слаба земя и бедно роднинство (Ш, 28).

Знае се, пояснява Пиоб, че бъдещият император не беше богат и че принцовете, негови роднини, имаха още по-малко богатство.

2) Ще дойде да пътешествува внукът на великия... (VI, 82) Знае се също, че той водеше преди 1852 г. един твърде подвижен живот. Тоя стих свършва, прибавя коментаторът, с думата „pontife“, която предизвиква една илюзия всеки път, щом се срещне: наистина, човек има стремежа да свърже думите и да мисли, че се касае, за един внук на великия първосвещеник“. Но, първо, задължението да се съставят необходимите 6 думи в един стих, изисква да се раздали изразът „pontife“ на две, а освен това, практиката на текста ни заставя да пишем ponti fаех, което значи „остатък от моста“. По такъв начин, тая дума е една формула за маневриране, която показва, че в точката на кръга, дето се намира детерминацията, отбелязана с тоя стих, тълкувателят се намира отвъд „моста“ с остатък от изчислението. Мостът е едно число, което Нострадамус не е определил в своето завещание и което трябва да се открие чрез разсъждение, след като се установи фигурата на гроба, (вж. главата „Хронокосмографската система на Нострадамус“), за да се споят „Центуриите“ с „Предсказанията“ и „Шестостишията“ и да се образува един пълен кръг – това е, което липсва на 4680-тях стиха, за да бъдат делими на 12.

3) Внук на великия ще вземе управлението (VIII, 43) – което прецизира предходния стих.

4) Който ще достигне до толкова голяма мощ (V, 74),

5) Че през тоя век ще ги направи (французите) твърде доволни (III, 94).

6) Пръв плод: принцът на Pesquière (VIII, 31).

Според коментатора, това е още едно указание за маневриране: за да се получи първият резултат (fructus) на това управление, трябва да се отнесем до принципа (princeps) на Peschiera, т.е. да се конструират върху географската ширина на тая италианска местност, дето се намира Magenta, геометричните фигури, които изисква изучаването на войните на Наполеон III в Италия.

Ето, най-после, войната от 1870 (От юли до февруари):

7) Плачове, писъци и кръв, никога не е имало толкова горчиво време (X, 88).

8) 7 месеца голяма война, смърт на хора, злодеяние (IV, 100).

9) Всичко в тревога и войникът от бойното поле (Шестостишие 42).

10) И изместена близо до Арденската гора (V, 45).

Това е крайната точка на Втората империя, която е изместена, премахната от своето място близо до Арденската гора, при Седан.

Маневрата продължава след детронирането на Наполеон III (4-ти септември 1870):

1) Голямо поражение се приближава и твърде люта борба (IV, 4).

Това е голямото поражение и страшната борба, за да се устои на нахлуването.

2) Градът превзет, врагът многоброен (III, 79). Столицата е превзета, като е принудена да капитулира поради многочислеността на неприятелите.

3) Градът без горе и долу (Шестостишие 3) Това е Парижката комуна.

4) Кръв ще се лее par absolution (III, 60).

Кръвта ще се пролее, щом войната бъде свършена (ab solution), тъй като трябва да се разделят думите): превземането на Париж от Версайците и масовите разстрелвания на привържениците на Комуната.

Тогава следват необходимите указания, за да се започне твърде сложната маневра на Третата Република. И преди всичко 2 стиха, които се прилагат едновременно както към хронологията на събитията, така и към самите детерминации на съчиненията на Нострадамус.

5) Държавата сменена; ще правят шум des os (VI, 50). Политическото положение (status) е наистина сменено и в тоя момент циркулират слухове, основани върху предсказания (ossа на гръцки има според коментатора тоя смисъл). И наистина, твърденията на абата Торне, който мислел, че е видял в съчиненията на Нострадамус, че се открива ерата на един голям монарх, са поддържали поне от 1870 до 1875 год. огъня на много легитимисти.

6) Никой няма да бъде това, за което претендира (Предсказания 41) – прибавя, обаче, Нострадамус, като с това указва първо, че конституцията от 1875 г., след като е била редактирана в монархичен дух, свършва като републиканска – и, освен това, че тълкуванията на предсказанията от страна на легитимистите се оказаха неверни.

При тоя шести стих на веригата, последната не е достигнала една „крайна точка“, казва Пиоб, а продължава, тъй като революцията от 4-ти септември 1870 г. става в разгара на войната и тая промяна дава само един промеждутъчен режим до 1875 г., наречен от историята „моралният ред“.

Но тъй като е обичай – логично – де считаме новия режим от тая историческа дата, трябва да прекъснем тук разрешението на проблема, завършва коментаторът[169].

Миналата световна война според Нострадамус.

Символът на републиката, който се трасира, казва Пиоб, представлява буквите R. F. (République Francaise), отделени от ликторския сноп. Но той се ражда през 1870 г. и следователно, е наклонен върху картата на Франция; по такъв начин, за да се представят върху фигурата разните положения на ликторския сноп според кръга на времето, бяхме принудени да трасираме стрелите, върховете на които показват посоката на тоя ликторски сноп. Това дава Фиг. 1.

Фиг. 1.

 

През 1906 г. символът се представя изправен върху картата и неговата ос съвпада с меридиана на Париж (както показва една стрелка във Фиг. 1). Това е моментът, когато политическата агитация е сведена до минимум: републиканските идеи са вече общоприети в страната – поне по принцип – и Франция се радва на пълно благоденствие. За да се проучи с полза световната война (от 1914 г.), продължава коментаторът, трябва да се вземе пред вид не само Франция, а цяла Европа. От договора в Cateau-Cambrésis[170], казва коментаторът, до тоя от Версай[171] – от 1559 г. до 1914 г. и от Хенрих II до Поанкаре[172] и Клемансо[173] – цялата история е свързана; може смело да се каже, че вторият факт е последица на първия и че цялата френска външна политика от 1559 г. насам бе диктувана от тоя нещастен договор, който Хенрих II беше принуден да подпише.

Останалото се вмъква като разновидности, които произвеждат прилива и отлива в историята на един народ.

Но всичкият ѝ животрептящ интерес може да се схване, само ако европейската проблема се разгледа съгласно конструкциите на геометричната система на Нострадамус. Това би ни накарало да излезем от рамките на това първо проучване и трябва да се направи, само след като бъдат взети пред вид и съседните на Франция народи. Испания (подписала договора от Cateau Cambrésis), Германия (с еволюцията на Хохенцолерните[174]), Австрия (която от първостепенна сила в Централна Европа се вижда напълно унищожена от голямата война), Англия, (чието особено географско положение я прави заинтересована наблюдателка на европейската политика) – това са непосредствените фактори, които въздействуват върху Франция.

Нека не забравяме, казва по-нататък Пиоб, че ако Франция бе въвлечена в голямата война през 1914 г., то бе като последица от убийството на австрийския ерцхерцог Франц Фердинанд от един сърбин в Сараево (Босна). Франция нямаше нищо общо със смъртта, нито с убиеца, нито дори с местото на атентата. Наистина, човек не може да разбере, как след тоя факт работите са се заплели до степен да ни доведат до общата мобилизация от 2 август 1914 год., ако не познава историята на Европа. Също така не може да се схване целият детерминизъм, чиято резултантна е тая война, ако не се проучат разните конструкции на европейските народи, построени съгласно системата на Нострадамус. Трябва, следователно, да се проучи всека от тия конструкции по отделно и едва най-после да се вземе предвид тяхната комбинирана и взаимна игра, Пиоб се вижда още принуден да отложи изложението на тия трудове за по-късно.

Но нека вземем, казва коментаторът, само резултантната: през 1914 г. Франция е застрашена откъм изток, от страната, където стрелката в североизточния сектор на „Гроба на великия римлянин“ (вж. главата „Хронокосмографската система на Нострадамус“) показва възможността за нахлуване. Символът RF, държейки се като живо същество, ще реагира по необходимост срещу атаките, и неговата реакция ще бъде ефикасна или неефикасна според положението, което той вземе в момента на нападението. Прочее, по силата на движението, което го тегли във времето, оста на тоя символ – ликторският сноп – е склонна към съпротива. През 1914 г. – както е посочено пунктирано във Фиг. 1 – тоя ликторски сноп не е още напълно разположен по начин да може да се противопостави: той слага до известна степен фланга и нападателят може да се плъзне паралелно на него. Това е както несполучливото париране при един дуел поради лошо положение на фехтовача, което има за резултат да избегне удара в гърдите, но позволява на противника да плъзне своята сабя към дясно и да докосне ръката. Тъй като раната е дълбока, но не смъртоносна, трябва да се прекъсне двубоят, за да може фехтовачът да се измести по такъв начин, че да се получи едно по-добро положение – и това е отстъплението след битката при Марна[175].

Маршал Фош[176] в своя прочут курс по стратегия сравнява две сражаващи се армии с двама дуеланти. Движението на войските са схематично аналогични и двамата пълководци са всъщност дуеланти. Конструкциите на Нострадамусовата система, като схематични, водят до същото сравнение. Обаче колкото времето движи ликторския сноп, неговото положение за съпротива се подобрява. През 1918 г. той се противопоставя напълно на нахлуващите сили: неприятелят е отблъснат и това е победата.

Ето сега и няколко текста върху същата тема:

1) О, жестоки Марс, колко ще бъдеш опасен (Предсказания, 5); Пиоб тълкува този стих в смисъл, че трябва да се вземе под внимание положението на планетата Марс през първите 6 месеца на 1914 г.

2) Плачове, писъци, оплаквания, виене , страхове (VІ, 81);

3) За оплакване мъж, жена, невинна кръв, пролята по земята (ІХ, 52);

4) Безпокойството ще замести почивката (V, 69);

5) Ужасната война, която се подготвя на запад (ІХ, 55);

Ето „стълбът“, съставен от едно цяло четиристишие, съгласно съвета даден в Предсказания 18: „Да се намерят лодките“.

6) Лодки и галери около седем кораба;

Ще дойде една смъртоносна война.

Шефът на Madric ще получи удар.

Две избегнали, пет отведени на суша (VІІ, 26)

Има преди всичко 7 големи кораба, представляващи 7 големи нации: Франция, Англия, Русия, Германия, Австрия, Италия и Америка – после множество по-малки кораби (галери и лодки). От тези 7 само две се оттеглят, като не подписват мирния договор: Русия и Америка, но шефът на последната (шефът d'Amric, като се възстанови инверсията на тая дума), което прецизира болестта, която докарва смъртта на президента Уилсън[177]. Стиховете са символични, казва Пиоб, както повечето от тия на „стълбовете“, но ясни.

Тръгвайки от тоя „стълб“, може да се развие цялата история на войната от 1914 г. но от друга страна веригата показва, че трябва да се направят разни реконструкции върху картата „отвъд Хистер“[178] (Дунава) за източния фронт и „отвъд Алпите“ за италианския фронт.

7) После ще бъде превъзмогната поради нейното безредие (VІ, 32);

8) Хитрият неприятел ще се върне смутен (VІ, 99);

Най-после, за да се изчисли моментът на мира, е казано:

9) Пет години ще трае всичкото възстановено (шестостишие 3) – прочее като се прибави 5 + 1914 = 1919 г. имаме датата „когато всичко ще бъде поставено вред“ с окончателно подписване на мира[179].

Още няколко особености на Нострадамусовата система.

И по-рано имахме случай да изтъкнем, че Пиоб е много сдържан, когато говори за функционирането на Нострадамусовата система. Той се задоволява обикновено с оскъдни бележки, които на времето се опитахме да систематизираме в една от уводните статии.

Достигнал епохата след войната, коментаторът се спира по-обстойно върху тоя въпрос и то на две места, без обаче и тоя път да разкрие, каквото и да е, което би било от съществено значение.

Ето едно от тия места:

„Човек би могъл, обаче, да се учуди, като вижда, че председателят на републиката се означава в последните цитирани стихове по различен начин: най-големият, le monarque d`Hadrie, rex. Впрочем, не би могло да се познае, че тия изрази се прилагат за личности, които изпълняват по същия начин изпълнителната власт, ако нямахме за сигурен водач веригата, съставена от числата, и ако тия последните не караха да се въртят специалните конструкции, които установяват казаната верига по начин, щото върховете на многоъгълниците да дохождат от една страна върху стиха, който трябва да бъде взет, и от друга страна върху точките на кръга на времето, дето са отбелязани всяка година и всеки ден. Системата е наредена съвършено и ако пресметвачът не направи някоя погрешка по невнимание, не би трябвало да има никаква заблуда.

Но, различните названия, които се прилагат върху аналогични или идентични личности, са от естество да породят съмнения. За да не се учудваме върху това, трябва да си спомним, че 4,680-те стиха на съчинението съставят един диск на теодолит и че един и същи стих може да служи повече пъти не само в пространството (други народи освен френския), но и във времето (други епохи освен сегашната). Авторът се е стремил очевидно да им даде един вид безличен характер, но той е бил обвързан от задължението, щото буквите, съставящи всеки стих (след като бъде възстановен латинският текст), да послужат за съставяне името на една личност, която не е никога, или по-точно, не е всякога тая, към която се отнася смисълът на стиха. Оттам по необходимост вариации в изразите.

Проучването и практиката с текста позволяват да се каже, че за разрешението на тая трудност авторът е проявил една наистина учудваща гениалност. Всъщност, всички стихове би трябвало да бъдат така безлични. Те не са обаче такива понеже, за да води изследователя, той е трябвало да измени много от тях по начин да установи точни указания за разрешението на проблемите. Тия изменения са така добре приспособени към изискванията на маневрирането, че едва се забелязват в първите 7 центурии. В последните 3 те са по-видими, а в „Предсказанията“ те се хвърлят в очи, тъй като повечето от стиховете там не образуват фраза. Най после, в „Шестостишията“ се срещат известни стихове, дето вече има само цифри, като напр. следният: „Шестстотин и пет, шестстотин и шест и седем“ (Шестостишие 19)“.

Малко по-нататък Пиоб продължава:

„Но, стигнали до тая точка на веригата – 1926 г. – трябва да се пристъпи към детайлиране на последните събития. Те са предвестници на политическите колебания, които ще се развият в последствие, трябва да ги наблюдаваме внимателно и да се вмъкнат в широките бримки на веригата други по тесни такива.

Системата за четене на стиховете е установена впрочем по следния начин: конструкциите с прави линии в главния кръг на съчинението се правят първо с помощта на големите числа, които дават дъгите, поддържани от хордите; ъглите на последните с държат визиранията, като че ли сме си послужили с теодолит; и тоя пръв начин на опериране дава широките бримки на веригата. Когато искаме да влезнем в подробностите, пристъпя се към други конструкции и към други визирания, като се изхожда от една от точките, които са намерени вече, и според буквата на думата Floram Patere (вж. уводните статии), която се слага върху избрания пункт. Подробностите могат да бъдат толкова по-стегнати, колкото желаем (в известен смисъл) и да се прецизират във времето и в пространството. Като се увеличават конструкциите и визиранията – последните стават все по-малки и по-малки и следователно са в състояние да дадат все по-голяма и по-голяма точност. Една серия опити, предприети впрочем като проблеми, поставени от автора, ми показаха съвършенството на системата и метода.

Някой може да се учуди на това. Бихме били много по-малко изненадани, ако помислим върху многочислеността на факторите, с които разполага системата. Въртящата се небесна сфера – в привидно движение – около земята; в продължение на 24 часа всяка точка на земното кълбо вижда да минава през нейния меридиан цялата тая сфера. Окръжността на тая меридианна плоскост има 360°; във всека точка, съставена от всеки от последните, се намира една плоскост, перпендикулярна на небесната сфера, която сама ще има още 360°: това дава вече 129, 600 точки [360°х360°=129 600], които могат да се разглеждат според ъглите, които те образуват с перпендикуляра на местото. – Отгоре на това, всички тия фактори съвсем не са неподвижни и космичните сили, на които те са показатели, се изменят не само според тяхното собствено положение, но още и според ъгъла, който те образуват с другите фактори. – Така се достига до една абсолютна фантастична цифра на възможна прецизност[180]!

Обаче, продължава Пиоб, важно е да не се губим в подробности, които бихме рискували да не можем да си представим вече поради „слабостта на разбирането“, както казва сам Нострадамус.

Наистина, системата на Нострадамус позволява да се установи графичната фигура на един индивид, на едно животно, на едно растение, на едно жилище, на един мебел, дори на една дреболия, следователно да даде – било за миналото, било за бъдещето – една прецизна картина на съществата и нещата, която улеснява мозъка да си състави една ясна представа. Това е много, това е дори премного. Но това е често недостатъчно, тъй като ние много трудно се освобождаваме от нашит духовни навици, които ни карат винаги да си представяме това, което е далеч от настоящето, под една едновременно елементарна и невярна светлина.

Едно просто доказателство имаме в облеклото: достатъчно е човек да се облече в костюм, който е бил обичаен преди един век, за да има веднага карнавален вид. Ако, обратно, бихме се облекли в това, което ще бъде модерно след сто години, ефектът ще бъде същият. И това, което е вярно за времето, е вярно и за пространството: един японски костюм е карнавална дегизировка в Европа.

Прочее, за да влезнем в подробности, трябва да държим сметка за тоя психологически факт и да се ограничим с това, което е приемливо за разума. Но тъй като, от друга страна, разумът може да приеме една представа само при условие, че тя е логична и обоснована, необходимо е да се посочи, по кои процеси се достига до все по-голяма и по-голяма точност благодарение на Нострадамусовата система.

Ето защо, тук трябва да прекъснем развитието на веригата на стиховете и да проучим отделно интересната проблема за „детерминизма на град Париж“.

За жалост, ние ще трябва да се задоволим в случая само с някои от интересните данни и фигури, които коментаторът дава като илюстрация на своите твърдения, респективно на Нострадамусовата система.

Геометричните детерминации на Париж І.

Преди всичко, казва Пиоб, проблемът на Париж е поставен от Нострадамус по един толкова „елегантен“ начин, че ако той прави чест на неговото „геометрично виждане“, за да се изразим на приетия език – той прави неговото разрешение загадъчно за оня, който не разсъждава. Между това няма никаква трудност. Касае се просто да се начертае една окръжност в известна точка върху дадена нормала[181], дето се издига един определен перпендикуляр: търси се само радиусът.

В случая въпросната нормала е правата, която минава през средата на Елисейските полета[182], а центърът на окръжността се намира върху тая права в средата на кръстопътя, наречен Rond-Point[183]. Перпендикулярът отива от Rond-Point на Елисейските полета към площад Dupleix[184]: върху тая линия трябва да се намери радиусът. Последният може лесно да се отгатне, като се начертаят две окръжности, едната от които ще има за център Rond-Point , другата – площад Dupleix (т.е. двата края на правата): тия две окръжности ще се пресекат с дъги от 60°, така че въпросната права разделя дъгите точно на две (както може да се констатира върху Фиг. 1).

Фиг. 1

 

Тайната на решението се състои прочее в това, да познаваме необходимата употреба на разделянето на окръжността на 12 във всяка конструкция от такова естество – разделяне, което се получава от начертаването на един дванадесетоъгълник, показан от общата формула Florain Patere: наистина, за да може приложената система да бъде напълно еднородна, необходимо е, щото всички начертани окръжности да имат еднакви деления. И тук няма никаква загадка, ако човек разсъждава. Но професорът, разбира се, разчита на това, продължава коментаторът, че мнозина няма да разсъждават или пък ще разсъждават зле; и той се пази да посочи пътя, който трябва да следва разсъждението. Това е винаги неговата голяма хитрост. Той казва само:

Aux champs Elisiens faire ronde (шестостишие 25)

Pycante droite attrairra les contents (VIII, 95)

Tout arresté ne vaudra pas un double (Предсказание 71).

Очевидно, казва Пиоб, на френски това е неразбираемо: думите „champs Elisiens“ и „ronde“ едва събуждат идеята, че може да се касае за Rond-Point des Champs Elysees, но останалото е безнадеждно тъмно. Ако трябва да се преведе на латински, ще се забележи, че е почти невъзможно да се съставят изречения от по 6 думи за първите два стиха; после имаме думата „pycante“, която, така както е написана, не означава нищо и не е нито френска, нито латинска, нито гръцка и която изглежда да е някаква печатна грешка. Но, каква би била една „права piquante“? Що се отнася до „арестувания, който не струва един двоен“, е ли той едно арестувано лице или едно административно решение? И за какъв двоен става дума: дали е това една монета (тая стара френска пара, която струваше 2 стотинки) или това е един документ, наречен сега duplicate? Ние достигаме фантазията на Едгар По[185]! Има защо човек да се губи в предположения. Сигурно, тоя весел провансалски пророк, продължава коментаторът, трябва да се е забавлявал твърде много, когато е писал тия стихове по времето на Хенрих II. И той можеше да бъде сигурен, че неговата тайна ще бъде грижливо запазена през векове; тъй като, дори и да е познавал някой тогава латинския превод, как би начертал конструкциите върху данните на Елисейскитe полета и на площад Dupleix? Не само че нищо от това не съществуваше, но Жозеф Дюплекс[186], който бe управител на френските колонии в Индия през 1720 г., не беше още роден! Според Пиоб, латинският текст се възстановява така:

In Elysiis cainpis per agere circulum;

Pyc ... ante recta ad trahet cantenta;

Omnia decreta non valent unum: Duplex.

Преводът се състои в това, по силата на строгата определеност на броя на думите, да се намери в първия стих глаголът per-agere, чиито точен смисъл е „причинявам“, за да може да се раздали предлогът per. Във втория, сричката „pyc“ (непреводима) ще се отдели от латинската дума „ante“; и в глагола attrahere или adtrahere (тъй като и двата начина на писане са правилни), предлогът ad ще бъде разделен. Най-после, в третия стих – дето 6-тe думи излизат от само себе си – единственото число на подлога ще се замени с множествено, за да се запази точният смисъл на изречението: тъй като френският език употребява често, както в случая, единствено число, когато се касае за множествено.

Първият и третият стих стават вече четливи: само вторият иска още разсъждаване. Естествено, recta предполага linea, за да се означи това, което ние наричаме „една права“; латинският език позволява това, тъй като съгласуването на прилагателното със contenta не може да произведе никакво двусмислие: едно съдържание (contenta), което би било право, няма смисъл. Остава думата „рус“, която може да бъде само едно съкращение и, без съмнение, гръцко поради правописа: това е, наистина, гръцката дума „paca“, наречие, което означава „с твърдост“, „със строгост“.

И ние идваме до това: „В Елисейските полета да се работи (agere) с окръжност (per circulum); предварително (ante) една строга (руса) права ще доведе (trahet) до съдържащите се елементи (cantenta); всичко което ще може да се изяви (omnia decreta), не ще струва една дума: (unum подразбира verbum): Duplex

Действително, ако, привлечени от думата Duplex, помислим за площада със същото име, и ако съединим Rond-Point на Елисейските полета с тоя площад. Ще бъдем изненадани, че сме начертали една права, която, на пръв поглед, е близо до перпендикуляра спрямо една линия, която минава през средата на булеварда на Елисейските полета! Но текстът е формален: тая права трябва да бъде начертана със строгост (руса) и следователно нейната перпендикулярност трябва да бъде точна: по тоя начин ще дойдем до положението да разкрием „елементите“ на фигурата (contenta). И понеже елементите на една кръгова фигура са безспорно на брой 12, тъй като точките, които трябва да се вземат под съображение, трябва да отговарят на буквите на Floram Patere, (вж. уводните статии), следва, че окръжността, начертана в центъра Dupleix, и тая, начертана в центъра Road-Point, трябва да се проникват взаимно и да се пресичат по една дъга от 60°, страна на шестоъгълник, средата на която ще бъде съставена от казания перпендикуляр.

Тогава трябва само да се продължи нормалата на Елисейските полета върху плана на Париж и да се нанесе върху тая нормала намереният радиус. Така ще се получат преди всичко три допиращи се кръга (показани с дебели черти във Фиг. 1), това са тия, които имат за център Rond-Point, Лувър[187] и Бастилията[188]. Перпендикулярите към нормалата на Елисейските полета, издигнати в тия центрове, ще бъдат Rond-Point – Дюплекс, Лувър – Монпарнас[189], Бастилията – Италия[190]. Продължени в северната част на плана, те ще се отправят респективно към Клиши[191], северната гара[192] и Бел Вил[193].

Но, както Дюплекс е център на една окръжност, такива трябва да бъдат и Монпарнас и Италия; така ще се начертаят нови допиращи се кръгове на юг; по същия начин ще се постъпи и на север. После, тъй като всички окръжности трябва да се проникват взаимно, за да се разделят автоматично едни други на 12 равни части, ще се начертаят множество такива по начин да се покрие повърхността на Париж.

„Ето проблемът е разрешен“, завършва коментаторът и пристъпва към неговото тълкуване[194].

Геометрични детерминации на Париж ІІ.

Проучването на резултата – т.е. на Фиг. 1, дадена в миналия брой на списанието – е наистина интересно. На първо място, казва Пиоб, то изтъква значението на нормалата на Елисейските полета. Тя минава през Тюйлери[195], Лувъра, Кметството и Бастилията: човек би рекъл, че тя е средищната линия, по която се е развивала цялата история на Париж, цялата история на френския народ! Кметството, централното огнище на Парижката комуна[196]; Лувърът на кралете на Франция; крепостта на Бастилията, която е трябвало да бъде превзета през 1789 г., за да се ознаменува унищожението на стария режим; Тюйлери, около който заседаваше Конвентът[197], заседава още Бурбонският дворец[198], и близко до който, върху самата тангента на двата кръга, почва тоя прочут площад, наречен сега Конкордия[199], дето изтече толкова кръв по време на Революцията!

Човек би рекъл още, продължава коментаторът, че по тая нормала именно става еволюционното развитие на Париж. Една тайнствена сила, изглежда, тласка града към Порт Майо[200] и по-нататък към запад: новите и елегантни квартали се намират в западната част, отвъд линията Дюплекс – Rond Point и предпочтително в кръговете, съседни на нормалата!

Големите паркове също се разполагат в зависимост от тая линия: Венсенската гора[201] на изток, Булонският лес[202] на запад. И, ако се нанесе върху един план на Париж, достатъчно голям и достатъчно точен, за да могат да изпъкнат подробности и точности, Фиг. 1, дадена в миналата статия, ще изпъкнат още някои изненадващи констатации.

Тогава се налага въпросът: каква е тая нормала на Елисейските полета, тая права линия, която се появи едва в най-ново време чрез реализирането на площада Конкордия с неговия обелиск в средата и на площада Етуал[203] с неговата Триумфална арка[204]?

Ако се измери ъгъла, който тя образува с линията изток-запад, ще се забележи, че той има 23°27'. Следователно, нормалата на плана на Париж е наклонена към екватора с 23°27' – точно колкото оста на Земята е сама наклонена към своята орбита!

Тая нормала е прочее оста на Париж. И тая ос има тази особеност, че има същия наклон, както оста на Земята: може да се каже, че еволюционното движение на града става по същия начин, както еволюцията на човечеството – която, както вече забелязах, следва линията на плоскостта на Еклиптиката. Нека не се чудим тогава, че новите идеи се раждат обикновено във Франция, чиято столица – мозъкът – е разположена космично по тоя начин!

Но, оста на Париж – върху сегашния план, който представя Фиг. 1, дадена в миналата статия – съдържа три главни точки, центрове на три допиращи се кръга, които са първични (и показани с дебели черти в спомената фигура). Три перпендикуляри се издигат върху тая ос – те разделят голямата окръжност на Париж на 12 равни части; те са правите, по които градът, разширявайки се в околностите, ще се увеличава като един жив организъм чрез размножаване на своите клетки; те са строителната арматура на това същество, което човек гради колективно, без да подозира, че нуждите и интересите, които той смята, че задоволява, са водени от космични сили – както всяко нещо в тоя свят.

Те са също трите мачти на символичния кораб, който представя гербът на града[205]. Тоя план на Париж дава да се разбере това, което изложих по-рано по повод символите и гербовете – че те имат една реалност.

След това Пиоб обяснява доста обстойно горната мисъл. Колкото и да са интересни подробностите, ние ще трябва да се задоволим с едно резюме по тоя въпрос.

Коментаторът констатира преди всичко, че във всеки кръг в плана на Париж ще се намерят автоматично трите мачти на кораба.

Но, защо кораб, се пита той и пояснява, че всеки символ (на една нация, както и на един град или на един индивид) трябва да се установи в съгласие с една географска дължина и ширина, и според ъгъла на личната ос с оста на Земята.

Но, продължава след някои разсъждения коментаторът, асцендентната точка на хоризонта на Париж бе пресметната отдавна и тя е 15° от знака Дева. Ако се върнем в началото на V век, в самото раждане на онова, което е днес Франция, ние ще установим, че изгряването на източния парижки хоризонт на 15° от знака Дева трябвало почти да съвпада с появата на съзвездието на кораба Арго[206]. Когато Париж стана столица през 506 г[207]., приблизителният съвпад бе още ясен.

Самият герб на Париж е бил изработен в рамките на неправилния, но симетричен петоъгълник, който, както се каза по-рано, съставя основата на Нострадамусовата система. Централната мачта на кораба е само засилване на диаметралната линия; двете други мачти са две паралелни прави, разположени странично от тоя диаметър така, че продължението им отсича дъги от по 30° от окръжността, описана около споменатия многоъгълник; самото тяло на кораба се образува от долната хоризонтална страна на петоъгълника и нейната паралелна линия, продължението на която отсича също дъги от по 30° от описаната окръжност – Като се надебелят линиите и като се прибави един нос и едно кормило, цялото получава твърде лесно вида на една галера. Самият наклон на прътовете на платната е даден чрез една права, поддържаща дъга от 150° (дъга на дванадесетоъгълника) и тоя наклон включва формата на платната по такъв начин, че корабът е напътен към Запад[208].

Геометрични детерминации на Париж ІІІ.

Париж е основан много отдавна, казва Пиоб. След завладяването на Галия от Цезаря[209], римляните дадоха на крепостта на парижаните, дотогава ограничена в острова наречен La Cité [210] , едно доста голямо разширение, ако се съди по развалините.

Cité-то е прочее клетката-майка на Париж; от нейния ограничен кръг са произлезли чрез размножаване другите клетки, които покриват сегашния план на града според Фиг.1, дадена в статията „Геометрични детерминации на Париж І“. Разглеждан така в своята цялост, процесът на растенето на Париж има биологичен вид.

Зародишът се е развил според един детерминизъм, аналогичен във всички точки на оня, който се констатира при живите същества. При това колективно същество, каквото представлява градът, силите, намиращи се в него, са действували със същата правилност, както те действат при всяко живо същество – продукт на тайнственото съединение на една мъжка с една женска клетка! И хората, съставна част на колективното същество, са били несъзнателни агенти на тия сили – съграждайки града според своите интереси, своето удобство или своите чувства, упражнявайки наистина своята свободна воля, но следвайки, без да подозират това, подтика на строителните сили.

Тия космични сили – същите, които въодушевяваха всяка клетка в тия хора – караха да тече кръвта във вените в съгласие с движението на Земята, чрез кръвта възбуждаха мозъците и от рефлекс на рефлекс, произвеждайки между жителите на тая точка на земното кълбо комбинираната игра на интересите и на чувствата, създадоха най-после от незначителния градец в началото днешната голяма столица.

Тая клетка-майка е твърде ограничена – и, ако се разгледа внимателно планът на Париж, тя дори не се намира върху оста! Оплоденото яйце не е още на място, то не е още върху своята линия на развитие. Символът на кораба, ако се проектира, като се вземе Нотр-Дам[211] за център, не успява да покрие целия остров La Cite; той включва едва една част от острова Сен-Луи[212]; но кръгът, върху който той е начертан, позволява разширението върху левия бряг към планината Сент-Женевиев[213]: върху тоя сектор римските императори К. Хлор[214], Юлиян[215], Валентин[216] и Грациан[217] разбиха Лютеция[218].

Но диаметърът на тая фигура е перпендикулярен към оста и кметството се намира на северния му край върху тангентата на тая ос. Така че началната клетка, увеличавайки се, е заставена да премести там центъра си. От тогава тя е на ос: това е бременността. Колективното същество действува. От крепостта на Лувъра до тая на Бастилията, от Дома на Тамплиериския орден до височините на Сент-Женевиев се простира неговият градски живот и се изпълнява историята на Париж (вж. Фиг.1).

Символът, вследствие на уголемяването на кръга, расте пропорционално. За напред, градът, увеличавайки се, не ще престане да получава все по-голямо и по-голямо политическо значение – неговите демократически идеи – произлезли от тия на неговите първи жители, които се наричаха вече pares или parissii[219], което ще рече равни – ще греят над света.

След това коментаторът се впуска в дълги разсъждения, които предаваме в резюме.

Университетът на Париж бе надарен от царската власт с всевъзможни привилегии, които му осигуряваха най-голяма свобода на мисълта.

Фиг. 1

 

Тогавашният Париж беше малък, но неговият мозък почваше вече да се отваря с умствена работа.

Прочее, построи се фасадата на Нотр-Дам.

Наблюдавайте я – дори ако не сте художник или архитект – тя ви прави впечатление.

Ако художниците и архитектите имаха на свое разположение „конструктивни канави“, както има музиката, те биха създали Сватбата в Кана[220] и Нотр-Дам.

В архитектурата правият ъгъл е само една база – и не е никакъв стил. Той подържа конструкцията; но ако той е сам, не произвежда хармонично впечатление. За да съществува хармония, трябва върху правия ъгъл да се нанесат пропорционално други наведени ъгли.

Такава е фасадата на Нотр-Дам – Върху квадратната фасада (без кулите) е вписана окръжност, а в последната – равностранен триъгълник. Последният дава правилния смисъл на пропорциите и цялата катедрала се строи върху тия данни в своите най-малки подробности. Не е възможно да се направи грешки: човек е сигурен в произведения ефект.

Ето тайната на строителите на тия чудни безименни строители, които издигнаха върху перпендикуляра към оста на града, в самия център на неговата начална клетка-майка, в Cité-то, тоя великолепен паметник, посветен на Девата – майка на Бога на християните – също така зодиакален знак, поставен на асцендента на мястото, „единствената Дева“, както казва Нострадамус, чието име е, по един странен начин, същото, както това на катедралата.

Кой е водил тия строители, кой им е показал както равностранния триъгълник, така и неговите приложения, кой им каза, че върху фасадата трябва да се проектира символичният кораб на герба на Париж, без да може да се види, но достатъчно видимо, за да го открият посветените?

Кой е тоя, който е решил, щото, като се изгради Нотр-Дам, да се втвърдят като камък астрономичните елементи и пророческите детерминации на тоя герб и на девиза, който го придружава?

Туй никога няма да се узнае – защото не трябва да се узнае.

Каква връзка има между Нострадамус и тези строители?

Фасадата на Нотр-Дам поставя тия загадки. Все пак нейните мрачни и подигравателни фигури гледат от високите капчуци тълпата на непосветените, които, незнаейки какво да мислят, предпочитат да не виждат нищо и да не чуват нищо.

Тайната е добре запазена, завършва коментаторът[221].

Геометрични детерминации на Париж ІV – машината за управляване.

Но, в действителност, как се управлява и каква е „машината за управляване“, с която разполагат тия, които по силата на играта на сегашната конституция, са призвани да дирижират?

Управлява се, пояснява Пиоб, чрез председателството на републиката и чрез разните министерства – чрез изпълнителната власт и законодателната власт, разделени, както се следва. Има една троичност от институции, която се установи, без да са я имали точно предвид законите на конституцията от 1875[222]. Тия закони не предвиждаха, в действителност, ролята на министър-председателя, а последният малко по малко се затвърди толкова, че стана най-меродавното колело на парламентарната република. Да се смени министър-председателят, това значи да се смени управлението: формата си е все републиканска, но всеки знае, че тая на Поанкаре не е тая на Ерио[223] – това се видя ясно, когато последният замести първия през 1924 год.

Фиг.1

 

Ние имаме, следователно, три различни неща: от една страна, председателството на републиката; от друга страна, министър-председателя с разните администрации, чиито министри съставят неговото правителство; най-после двете Камари, тая на депутатите и тая на сенаторите.

Прочее, продължава коментаторът, нека хвърлим поглед върху интересната Фиг. 1, която представя наистина „машината за управление“ и дава възможност да се види точното място, което заемат „органите“ на тая машина върху самия план на Париж.

Първо ще се забележи, че пет министерства – Обществени работи, Народна просвета, Търговия, Земеделие и Колонии – макар и разположени върху различни пътища, се намират върху една и съща окръжност. Ще се види после, че три други министерства, но далечни – тия на Финансите, на Войната и на Труда – са също върху една и съща окръжност и че последната, както предходната се трасират с помощта на един и същ център, среда на правата, която съединява Сената с Камарата на депутатите.

Прочее, половината на тая права – радиус на окръжност – е равна на радиуса Бурбонски дворец[224] (Камарата на депутатите) – площад Rond-Point на Елисейските полета.

Не виждате ли, колко Нострадамус беше прав да пише: „Да се направи окръжност в Елисейските полета“. Това не бе само, за да се излезе от там и да се начертае целият план на Париж, но още и да се открие и да се анализира топографското разположение на машината за управление на Третата република.

Върху тая окръжност, чийто център е Rond-Point на Елисейските полета, се намира прочее, Камарата на депутатите и Министерството на външните работи, което е близко до нея. Самият Елисейски дворец, дето живее председателят на републиката, заедно с неговия непосредствен съсед – Министерството на вътрешните работи, е разположен върху друга една по-малка окръжност, чийто център е идентичен.

Вие разбирате сега, продължава Пиоб, как функционира това „разположение“: изпълнителната власт (Председателството на републиката) е свързана с изпълняващата (Министерството на вътрешните работи); надзорът на финансовите интереси (Финансите), тоя на териториалната сигурност (Войната) и тоя върху начина на произвеждане (Трудът) произхождат от същото кръгово движение; поддържането на средствата за съобщение (Обществени работи), на умствените способности (Народната просвета), на размяната на стоки (Търговия), на производителните сили на земята (Земеделие) и допълнението, което доставят към последните прибавените територии (Колонии) имат един общ подтик върху същата окръжност. И движението на надзора и това на поддържането е произлязло от люлеенето на махалото, чийто център се намира между Камарата и Сената – седалища на законодателния подтик.

Ще се забележи – любопитно нещо, – че правосъдието остава на страна, като че ли, произлизайки от по-високи идеи и оставайки чуждо на политическите колебания, то трябваше да бъде повлияно само от правото: нещо, което произлиза, в действителност, от самите принципи на конституцията.

Ще се забележи също, че Министерството на външните работи е малко на страна – впрочем, понеже няма пряко влияние върху страната, тъй като то е в края на краищата държавен секретариат за отношенията на френското правителство с разните чужди правителства.

Най-после ще се констатира, че флотите, преди всичко търговската, стоят отдалечени от кръговите движения, които въодушевяват надзора и поддържането. Франция има, между това, пояснява коментаторът, повече от 3 хиляди км. Брегове първо за отбрана и после за използуване; но бойната флота винаги е била една „бедна роднина“ във войните; и факт е, че французите не разбират нищо от въпросите на търговската флота.

Въздухоплаването е също изместено в далечината. Но авиацията, въпреки всичкия й напредък, въпреки грамадните услуги, които вече прави, е все още в създаване и самото положение, което заема нейната администрация, доказва, че днес не се схваща ясно значителната роля, която тя ще има в бъдещето общество.

Машината за управляване има своите недостатъци. Тя функционира задоволително, но тя не е съвършена – завършва Пиоб[225].

Още няколко особености на Нострадамусовата система.

Последната глава на „Тайната на Нострадамус“ от Пиоб не носи сензационни разкрития. Коментаторът дава в нея между друго две бележки върху характера на прочутата предсказателна система, които обаче са, както всички бележки на тая тема, недоизяснени. Той прави освен това опит да прозре в периода след 1927 г., т.е. сред времето, когато е писана книгата.

Сега ще предадем споменатите бележки в съкратен вид, като оставяме предсказанието за следната статия, която вероятно ще приключи нашата серия.

Пиоб започва с един преглед на политическия живот във Франция след войната и констатира, че в съчиненията на Нострадамус се разглежда дейността на по-видните френски държавници. При това авторът предпочитал да си служи повече с езика на кулоарите, отколкото с тоя на трибуната. Така, Клемансо е означен като „Старият Шарон“ или „Тигърът“, Поанкаре – „Феникс“, Ерио – „от града, напояван от две реки“ – Лион (както се знае, Ерио бе току речи несменяем кмет на тоя град) и пр.

Разглеждайки смяната на 5 финансови министри в 8 месеца, която е била предсказана от Нострадамуса, коментаторът дава следните пояснения:

„За да се узнае състава на един кабинет, трябва да се отнесем към принципа, показан в следния стих от четиристишието ІІІ, 26:

„Augurez creuz, elevez aruspices“

Касае се да се направи едно визиране с теодолит според „кръста“ по географска дължина и ширина върху картата. С една дума, да се определи точката на всеки титуляр на портфейл. То е дълга и деликатна работа. Така се съставя тогава един чертеж, аналогичен на оня, който означава простора на действие на Наполеон І (вж. главата „Историята на Наполеон според Нострадамус“), но който не представлява за публиката същия символичен интерес.

Нострадамус дава за щастие указания, продължава коментаторът, без които човек не би могъл да направи нищо. Тия топографски указания не са твърде загадъчни; те изискват във всеки случай много размишление: те се прилагат на прави, които трябва да се трасират върху картата на Франция, тръгвайки от самата точка, дето се намира върху плана на Париж седалището на разглежданото министерство (вж. Фиг. 1 от предната глава „Машината за управляване“). Но би могло да се процедира с приблизителност за един цял кабинет, като се вземе целият Париж за централна точка върху една намалена карта.

Може да се направи и обратното при конструирането на едно правителство: познавайки парламентаристите, които го съставят, и избирателните окръзи, които те представляват, трябва да се съедини избирателното седалище на тия последните със самия Париж, за да се състави една фигура, която после се проучва.

Като куриоз и за изследователите коментаторът дава топографски указания, дадени в Центуриите за 6 френски министри на финансите през зимата 1925-26 г.

След това Пиоб прави едно сравнително проучване на положението на планетите Марс, Уран и Слънцето по време на парламентарните смущения, които станаха във Франция през юни и юли 1926 год.

Събитията, които създадоха министерските кризи, са следните:

15. 06. 1926 г. – Оставка на Р. Пере и след това на целия кабинет. (Марс е в 0° 19’, т.е. тоя ден влиза в знака Овен, Уран е в края на Риби, само на 43’ от Овен и на 1° 2’ от Марс.)

23. 06. 1926 г. – Кабинет Бриян-Кайо. (Марс е в 5° 46’ от Овен, Уран само на 37’ от върха на Овен, но на 6° 23’ от Марс. От друга страна Слънцето миналия ден е влязло в знака Рак[226].)

17. 07. 1926 г. – Падане на тоя кабинет. (Марс е на 21° 47’, т.е. се е отдалечил още повече от Уран.)

19. 07. 1926 г. – Кабинет Ерио. (Марс напредва с още 1°, което го отдалечава малко повече и от Уран.)

21. 07. 1926 г. – Падане на тоя кабинет. (Марс е стигнал 23° 43’ от Овен.)

24. 07. 1926 г. – Кабинет Поанкаре, наречен „националното единение“. (Марс достига 25° 29’ от Овен и отстои на 26° 11’ от Уран; а от месец Слънцето е изминало 30° и влиза същия ден в знака Лъв[227]. )

Но – това е изключително важно – от 5. 07. 1926 г. Уран е станал ретрограден.

Планетата Уран, чиято звездна обиколка трае около 84 години, чрез своето видимо движение около Земята служи, според Пиоб, като стрелка, която бележи еволюцията на идеите върху циферблата на човечеството. Всичко става така, като че ли неговите индукции дават на мозъците подтик към напредъка. Резултатът е, че, ако в даден момент едно политическо събрание е поставено пред тежки проблеми, чието отражение може да бъде световно, колективната душа на това събрание се стреми да им намери нови и смели решения, когато Уран напредва, и напротив, е готова да прави така наречените реакционни отстъпки (казано политически), когато Уран се връща (видимо) назад.

Това е цялата тайна на декретите-закони, отказани на кабинета Бриян-Кайо и гласувани на Поанкаре.

Тия декрети-закони бяха предложени от правителството, когато Уран бе започнал да се връща назад. Те щяха да бъдат гласувани на Бриян и Кайо, ако техният кабинет бе съставен под същото влияние, но това не бе така. Уран се движеше на 23. 06. 1926 г. Ясно към нови идеи и до 5. 07. 1926 г. Се приближаваше към знака Овен, но тогава започва да се връща назад.

След това, на 24. 07. 1926 г., когато Уран дохожда на 29° 18’ от Риби – на същата позиция, на която се намираше в навечерието на оставката на Р. Пере, ето че се съставя кабинетът Поанкаре върху базата на декретите-закони.

Така че Камарата – Камарата на Картела – дава съгласието си на човека, когото би побързала да катурне неотдавна за всичко това, което няколко дни по-рано тя отказваше на картелиста Кайо!

И така Поанкаре стана председател на Кабинета, а Р. Пере – председател на Камарата!

Учудването, което произвело това развитие както в чужбина, така и в страната, пораснало още повече, когато се е видяло, че от тогава Камарата е станала спокойна и мъдра и финансите на страната – стабилизирани. Уран бе ретрограден! – пояснява Пиоб.

От 5 декември 1926 г. Уран не е вече ретрограден и дори от 31 март 1927 г. той е влязъл в знака Овен, указание за съвършено нови идеи.

Но индукциите на планетата Марс обуславят начините на дейността. През юли 1926 г. Марс индуцираше силно колективната душа на парламента да се вълнува и понеже Уран я подтикваше от друга страна към новото, дойде до избухвания. След декември 1926 г. Уран се стреми да поднови подобни идеи, но Марс, който първоначално, през октомври и ноември, бе ретрограден, не е вече поставен по същия начин и неговата индукция дава търпелива и трудолюбива дейност – от дето спокойствието на кулоарите на Камарата и добрата воля на събранието.

Това е на едро. Но, при такава материя трябва да се влезе в подробности и това е твърде сложно. Преди всичко трябва да се държи сметка за самата стойност на една индукция, която и да е тя: касае са да се познава нейният потенциал, нейната интензивност и нейното количество, и да се разсъждава за всяка индукция според законите и принципите на физиката, изучавани, анализирани и познати отдавна. Но най-после трябва да се разбира, как един сбор от частни воли образува една колективна воля.

Освен това, обикновено трябва да се държи сметка и за географското положение на мястото и личната ос на събранието.

В очевидния факт, че Уран влезе в знака Овен на 31 март 1927 г., всички техници признават, че стрелката на еволюцията на идеите бележи нова ера. Но часът за това не е ударил веднага върху частния циферблат на всеки народ, нито на всеки индивид.

За да стане промяната пълна, трябва да се чака, щото общата индукция да предизвика както в нацията, така и в индивидите специални индукции: силите се разлагат, съществува и принципът на инерцията.

Такъв е духът, с който трябва да се пристъпи към изучаването на детерминациите, които според сложната система на Нострадамус образуват „предсказания“, завършва Пиоб[228].

Новите открития на Пиоб върху Нострадамусовата проблема.

Както се каза в една от уводните статии (вж. главата „Първото дешифриране на Нострадамусовата система“), Пиоб бе открил през 1924 г. първия ключ на Нострадамусовата система, именно числения, който нарича „ключ на Катерина Медичи“.

След 2-3 годишен упорит труд коментаторът се добира до геометричното тълкуване и още до един трети шифър, за който той, обаче, не иска да говори.

Както твърди авторът в книгата си „Тайната на Нострадамус“ (1927 г.), първият ключ прекъсва веднъж през 1792 г. и втори път през 1924 г.

Въпреки това обаче Пиоб се опитва да хвърли поглед към следващите след 1927 г. събития и то, както сам казва, въз основа на някои места в писмото до Хенрих ІІ.

По тоя път той дохожда в последната глава на гореспоменатата си книга до заключението, че в недалечно бъдеще – 1930-33 г. – във Франция може да се очаква настъпването на епохата на „Петела“, която ще открие един блестящ период във френската история.

Както е известно, такъв режим не се установи във Франция по онова време.

В новия си труд – „Le Sort de Europe[229]“, излязла в навечерието на втората световна война от 1939 т., Пиоб се връща към тоя въпрос.

Той забелязва с право, че директивите, които е следвал в горния случай, са били прави, защото наистина там се говори за режим на личната власт. А, както се знае, опити в това направление – закони-декрети, политически формации с тоталитарни тенденции и пр. – не липсваха във Франция през изтеклото десетилетие, макар че те достигнаха пълна реализация само при нейните съседи.

В по-широк смисъл, епохата на „Петела“ означава според коментатора още и „приближаващия изгрев на Слънцето по едно време, когато нощта е още черна и когато човек може да се съмнява в светлината“ – едно схващане, което е напълно в духа на онова на Учителя по отношение на идващата нова култура.

След това авторът преминава към своите нови открития върху Нострадамусовото литературно наследство. Но, както всички въпроси от по-съществено значение, той оставя и тия открития толкова по-необяснени, колкото те са по-странни.

Впрочем Пиоб подчертава изрично, че е обещал да даде само елементите, отнасящи се до въпросната тайна, които могат да бъдат разкрити, но не и нещо повече.

Едно от тия открития гласи, че „Нострадамус не е написал нито една дума от своите пророчества“.

Впрочем, в самия предговор към Центуриите се казва, че „пророчествата“ са написани въз основа на древни документи. Едно от предложенията на Пиоб, изказано още в първата му книга бе, че Нострадамусовите съчинения не са преработка, а са идентични с въпросните стари документи.

При новите изследвания на коментатора се е оказало, че прочутите пророчества са работа не на един, а на няколко редактори. Прибавя се още само, че сведения за тях имало във френската Национална архива, че те са били чисти французи и че са живели много столетия преди Нострадамус.

По едно стечение на обстоятелствата текстовете са дошли в ръцете на последния, който е трябвало да ги публикува под свое име, което само по себе си е една програма – Ностра-дамус, пояснява Пиоб, значи: „Даваме това, което имаме“.

Още по-чудновато и още по-неизяснено е второ едно твърдение на автора, а именно, че Нострадамус, въпреки своите окултни познания, е разбирал само ония места от книгата, носеща името му, които са се отнасяли до неговата епоха.

Наистина, коментаторът дава някаква обосновка, самата тя, обаче се нуждае от тълкуване.

Третото откритие е, че най-автентичното и най-пълно издание на Нострадамусовите съчинения, известно под името „Амстердамско“, е наистина напечатано с амстердамски букви, но печатницата, дадена върху корицата на книгата не е съществувала никога.

Освен това, туй издание, което носи дата 1668 год., е било напечатано приживе на Нострадамус, т.е. преди 1566 г.

Според Пиоб, всички дати в него са фалшиви. Датата на предговора – 14. 03. 1547 г. – е също фалшива.

Всъщност, продължава той, това са символични дати. Те стават верни, като към тях се прибави или извади друго символично число, което е специфично за всеки век. Датата 14. 03. 1547 г. например означавала едно начало и то на политическо събитие, интимно свързано с тайната на тия съчинения, за което коментаторът обаче не смее да говори.

Всички изчисления със символичните числа се прибавят към изчисленията на хронокосмографската система, за която авторът говори в книгата си от 1927 год. (вж. главата „Хронокосмографската система на Нострадамус“).

Докато през 1927 г. Пиоб е смятал, че в изданието са допуснати печатни грешки, през 1939 г. е вече на мнение, че се е лъгал. Ако такива се констатират, например изкривени редове, изместени букви, объркани номерации на куплетите и пр., всичко това е било желано, както и останалото.

В някоя главна буква, разглеждана под лупа, той е открил портрет.

Характерен е още намекът на автора, че цялата астрологична терминология в трите книги няма нищо общо нито с астрологията, нито с астрономията, а искала да каже нещо съвсем друго.

Всичко това иде да покаже, че самото издание е една мистерия, както и самият текст.

Очевидно взети са били всички видове предпазни мерки и шифри, за да не може никой да проникне в тайната. Целта на книгите прочее не е била само да се публикуват няколко пророчества, главният ефект на които е да доставят едно забавление.

Тайната се отнася, казва Пиоб, до нещо много по-важно, отколкото до обикновени езотерични истини.

Според него, древните посветени – каквито са били и персийските маги, дошли да се поклонят на Вестителя на новата ера във Витлеем – в грижата си, щото човечеството да не загуби нишката на Ариадна на истинската традиция, която съставя необходимата база на наука, изкуство и социално усъвършенстване, са изработили търпеливо и скрупульозно плана на неговата еволюция.

Тоя план е завещан в пророчествата – между друго и в тия, носещи името на Нострадамус – и предаден на една верига лица, които имали задачата да го дадат на оня, който би трябвало да си послужи с него.

Към края, коментаторът засяга и въпроса за непосредственото бъдеще.

През 1939 г. той вече съвсем не е така оптимистично настроен, както през 1927 г. Докато по-рано очакваше настъпването на една още по-блестяща ера във Франция, сега, макар че няма още война, той говори за „опасностите от всички страни“ и за „заплахата, която тегне върху света“.

Той загатва също, че всеобщият мир може би ще бъде предшестван от всеобща война.

Въпреки тревожния тон на пророчествата обаче Пиоб смята, че няма основание да губим надежда в едно по-добро бъдеще, защото в това са убедени и самите носители на световни катастрофи.

 

*********************************************************

С това ние привършваме нашето резюме на двете книги на Пиоб: „Тайната на Нострадамус“ и „Съдбата на Европа“ и пр.

Въпреки практикувания от коментатора маниер да не изяснява тъкмо най-важните въпроси надяваме се, че все пак читателите са получили известна представа за разглежданата необикновено сложна проблема.

Покрай това, те може би имат вече и понятие и за възможностите на една истинска окултна наука, както и за трудностите, които се срещат по пътя към нея.

Тук може би идва под съображение още един момент, който не сме имали пред вид, когато започнахме настоящата серия.

В предговора към първата си книга Пиоб казва между другото и следното:

„Във всеки случай, ако изложих словесно, ако излагам тук и ако развия още веднъж по-късно елементите на тайната на Нострадамус, които могат да бъдат разкрити (нещо, което той направи с гореспоменатата втора своя книга), то е, защото трябва да го направя. Обществото на „Новия век“ според израза на шестостишие 1 трябва да бъде поставено в течение.“

Може би статиите, които приключваме, са имали още и тая задача по отношение на българската публика[230].

 

ПРИЛОЖЕНИЕ

ЦЕНТУРИИ НА НОСТРАДАМУС

ПРЕДИСЛОВИЕ МИШЕЛЯ НОСТРАДАМУСА, ПРЕДПОСЛАННОЕ ЕГО ПРОРОЧЕСТВАМ

 

Цезарю сыну Нострадамуса Счастья и долгой жизни желаю Твое позднее появление на свет, сын мой Цезарь Нострадамус, заставило меня в течение моих постоянных длительных ночных бдений подумать о том, как тебе оставить письменное воспоминание, после физического угасания твоего родителя, для общего блага людей.

Я хочу тебе оставить память о том, с чем меня познакомила божественная сущность, с помощью астрономических круговращений)И с тех пор, как бессмертному Богу было угодно, чтобы ты явился в этот земной мир, я не буду говорить о твоих годах, ибо тебе нет и года, ведь твои месяцы Марса неспособны еще внушить твоему слабому разуму то, что я буду вынужден определить в моем зрелом возрасте, так как нельзя тебе оставить на письме то, что временем будет стерто: ведь наследственная речь оккультного предсказания будет заключена в моих внутренностях /моем животе/; считая также, что будущее неясно и что каждое существо руководится могуществом бесценного Бога, руководствуясь не мистическим гневом или лимфатическим порывом, но астрономическими утверждениями:

"Только вдохновленные именем Бога предсказывают и имеют особый пророческий дух". Однако, уже с давних пор, случалось так, что я задолго до события предсказывал, что произойдет и в каком конкретном месте, считая, что все свершается волею и вдохновением Божиим, [а также предсказывал] другие счастливые и несчастные события, которые впоследствии произошли в разных частях мира: так как сейчас я вынужден молчать или скрывать свои мысли по причине несправедливости, то я хочу изложить письменно события, относящиеся не только к настоящему времени, но также и к большой части будущего, так как королевства, группы и регионы подвергнутся таким коренным изменениям, иногда диаметрально противоположным их современному состоянию, что-если бы я рассказал, каково будет их будущее, читатели в этих королевствах, верующие разных вероисповеданий, настолько нашли бы это не соответствующим их воображению, что они осудили бы то, что будет подтверждено с течением веков и в чем люди убедится в будущем.

Обращаюсь к суждению Истинного Спасителя: "Не предписывайте святым гимны, не мечите бисера перед свиньями, чтобы не попирали вас ногами и не разорвали вас, обернувшись против вас".

И вот причина того, что я перестал выступать публично и писать пером, а потом я решил объяснить подробнее, объявив для всех людей, в темных и странных выражениях, будущие причины, как самые близкие, [так] и те, которые я увидел, какие бы смены поколений ни произошли; но чтобы не шокировать хрупкого слуха живущих, все мои писания я облек в форму туманную и пророческую, ибо "Я скрыл здесь от знающих и осторожных, то есть могущественных и правящих, и разъяснил все избранным и проницательным". Мои пророчества с помощью бессмертного Бога и добрых Ангелов получили силу прорицания, они видят удаленные вещи и они могут предвидеть отдаленное будущее, так как ничто не может свершаться без Него, чье могущество столь велико и доброта к людям такова, что пока они остаются людьми, каждый раз в подобных обстоятельствах по воле доброго Духа эта теплота и мощь прорицания приближаются к нам: как приходят к нам лучи солнца, которое оказывает влияние на элементарные и неэлементарные тела.

Что касается нас, людей, мы своей собственной силой и изобретательностью не можем постигнуть скрытые тайны Бога Создателя. "Ибо нам не дано знать ни дня, ни часа..." и т.д.

Поскольку в настоящее время также есть многие люди, которых Создатель наградил даром воображения и раскрыл им некоторые тайны будущего, согласованные с указаниями Астрологии, так же как и тайны прошлого, определенное могущество исходит от них, как пламя огня и, с Божьей помощью, могут проявляться божественные

и земные вдохновения. Ибо дела божественные, которые получили благословение, завершает сам Бог: среднее находится среди Ангелов,, третье: - у злых [сил] Но, сын мой, я говорю с тобой здесь слишком зашифрованно: но что касается оккультных пророчеств, которые получают тонким духом огня, тот, кто иногда взволнованным рассудком наблюдает самое высокое из Светил, будучи бдительным и внимательным к пророчествам, излагая свои знания на письме, не может предаваться обычному красноречию; ведь все свершается благодаря могуществу великого Бога, чья доброта бесконечна. Хотя, сын мой, если будут тебе говорить, что я Пророк, я не хочу в настоящее время себе приписывать столь высокий титул:

"Сегодня их называют пророками, когда-то их называли ясновидцами": так как Пророком, сын мой, можно, собственно говоря, назвать того, кто видит вещи, скрытые от знания обычного человека. И если случается, что Пророк узрит свет совершенного откровения и ему откроются вещи божественные и земные, он не может говорить открыто, так как действие предсказания уходит далеко вперед, ведь тайны Бога непостижимы и добродетель открывает далеко впереди истинные знания, а также их последствия. Этого нельзя понять ни по земным предзнаменованиям, ни другим человеческим знанием, ибо оккультная добродетель находится под покровительством самого Неба, то есть самой вечности, которая с помощью веры открывает любые времена. Но, исходя из неделимости вечности, с помощью возмущения Гираклианского причины познаются движениями в небесах. Я не говорю, сын мой, и ты должен хорошо это понять, хотя познание этой материи еще не может запечатлеться в твоем слабом разуме, что будущие весьма удаленные причины не могут быть рационально постигнуты, и хотя они очень удалены, они могут быть от человека не слишком укрыты: но совершенное постижение важных причин невозможно без божественного откровения: ибо всякое пророческое откровение исходит от Создателя, а также зависит от судьбы и от природы. А посему вещи, как случившиеся, так и еще не случившиеся, могут быть предвидены. Однако знание, основанное лишь на интеллекте, не может быть оккультным; но только через голос, исходящий с лимба, подобно языку пламени, в котором содержатся все будущие причины. И поэтому, сын мой, я заклинаю тебя никогда не употреблять своего разума в угоду ложным и напрасным целям, иссушающим тело и губящим душу, приводя в смятение слабые чувства: то же я скажу и о суетности самой отвратительной магии, некогда осужденной Священным Писанием и божественными канонами; но от этого свободна Астрология, трактующая знамения, благодаря которой, находясь под покровительством Божиим и слушая его откровения, мы и изложили письменно наши пророчества. И как ни осуждалась бы эта оккультная

философия, я никогда не хотел предать ее неразумному суду те многие тома, которые были спрятаны в течение долгих веков. Но, догадываясь о будущем, я прочитал их Вулкану, сделав так, что, пока он их пожирал, пламя огня давало необычный свет, более яркий, чем от обычного пламени, как свет горящего факела, внезапно освещающего дом, как будто вдруг начался пожар. Поэтому, чтобы в будущем не были обмануты, наблюдая полную трансформацию, как лунную, так и солнечную, я их [эти книги) обратил в пепел, ибо неподкупные все узнают и под землей, с помощью оккультных волн. Но что касается того труда, который я только что закончил, исходя из

воли Божией, это я хочу тебе открыть: каким образом познать будущие события, далеко отбросив фантастические предположения. Эти события можно узнать, определив, в частности, те места, в которых сверхъестественное Божие откровение обращается к небесным конфигурациям, место и время определены добродетелью, оккультным могуществом, волею господней, присутствием которой токи времени вливаются в вечность, ибо ход [светил] зависит от причины прошлой, настоящей и будущей, которые все открыты пониманию. Таким образом, сын мой, ты можешь легко, несмотря на твой нежный возраст, понять, что вещи, которые должны случиться, могут быть предсказаны ночным и небесным светом естественного происхождения, и духом пророчества: не потому, что я хочу себе присвоить звание пророка, но ибо мне, смертному, стоящему на земле и далекому от постижения небесного смысла, это дано откровением Божиим.

Я могу заблуждаться, ошибаться, разочаровываться, я больший грешник, чем кто-либо другой в этом мире, я подвержен всем людским недостаткам. Но, исходя из посещающей меня Божией благодати и произведя длинные расчеты во время своих ночных занятий, я составил Книги пророчеств, включающие каждая по сто катренов астрономических пророчеств, которые я решил изложить темным стилем, и эти прорицания отныне и до года 3797.

Возможно, некоторые из них будут оспорены, исходя из длительности этого периода, но по всей Земле сказывается влияний Луны на разум: и поэтому причины универсальны для всей Земли, сын мой. Если ты проживешь свой естественный человеческий век, ты увидишь в своей стране, под Небом своей Родины, как осуществятся будущие пророчества. И хотя лишь Господь Всемогущий один знает Вечность света, исходящего от Него самого, я говорю тебе, что для тех, кого Его безграничная и непостижимая милость решила путем долгого и печального откровения возвеличить, исходя из этой оккультной причины, явленной свыше, две основные вещи даны прорицателю, и одна [из них] открывает божественный сверхъестественный свет тому, кто предсказывает по учению светил и пророчествует благодаря божественному

вдохновению, которое позволяет ему приобщиться к божественной вечности, ибо Пророк судит так, как указал ему святой дух, по воле Бога Создателя и по собственному побуждению. А посему то, что он предсказывает, есть истина, ибо в Нем его [предсказания] источник и причина; и этот свет и слабое пламя достигают цели и приходят с той же высоты, что и природный свет, который подкрепляет уверенность Философов в том, что, узнав принципы первопричины, они могут достигнуть самого дна самых глубоких наук. Но для этой цели, сын мой, я не хочу углубляться слишком в вещи, которые и в будущем будут твоему уму недоступны, а, кроме того, я думаю, что этим письмам в будущем суждена большая и несравненная известность. Я считаю, что в мире, до того, как его настигнет всемирный пожар, будет много потопов и больших наводнений, что почти не будет местности, которая не покроется водой: и это будет продолжаться так долго, что кроме описаний суши и моря, почти все погибнет, ибо до и после этих наводнений во многих местах дожди станут редки и с Неба падет такая масса огня и камней, что все будет уничтожено, и это случится за краткое время, и до последнего пожара. Ибо когда планета Марс завершит свой век, в конце своего последнего периода он его возобновит. Но одни /на/ много лет соберутся в созвездии Водолея, другие в созвездии Рака, самые долгие и непрерывные. И теперь, так как мы ведомы Луной, памятуя об абсолютном могуществе Вечного Бога, прежде чем она закончит свой полный оборот /цикл/, Солнце придет, и затем Сатурн. Ведь [судя] по небесным знакам, царство Сатурна вернется.

Сделав все расчеты, (мы видим), что мир приближается к анарагоническому обороту /возвращению в исходную точку?/. От того времени, в которое я пишу, и в течение 177 лет 3 месяцев и II дней мир в результате чумы, долгого голодай войн, а затем наводнений, повторяющихся много раз на протяжении этого периода, настолько уменьшится и так мало людей останется, что не найдут охотников обработать поля, которые останутся свободными столько же времени, сколько до этого их обрабатывали

/сколько они были в рабстве/, и все это [произойдет] по видимому небесному суду. Сейчас мы находимся в седьмом числе тысячи, которая завершает все, и приближаемся к восьмому, где находится твердь восьмой сферы, находящаяся на исчислении широты, [там], где всемогущий Господь закончит круг /оборот/: тогда небесные созвездия /картины, образы/ вновь придут в движение, и [это будет] высшее движение, которое придает силу и прочность земле: и не зайдут они, во веки веков, до тех пор, пока Его воля не будет исполнена, но никак не иначе. Однако возникнут двусмысленные суждения, уклоняющиеся от естественных причин, благодаря магометанским выдумкам, и поэтому несколько раз Господь Создатель с помощью своих огненных посланников и огненного послания откроет человеческим чувствам и даже [прямо] нашим глазам причины будущего предсказания, предвестницы будущего, явно обозначенные. Ибо предсказание, которое исходит от внешнего света, обязательно этот внешний свет обнаруживает. Верно, что человек рассуждает рационально, но это не ущемляет воображения, ведь разуму совершенно очевидно, что каждый человек может предсказывать лишь с помощью божественного озарения и с помощью ангельского духа, который передается пророчествующему человеку, давая благословение предвидениям, которые его озаряют, возбуждая его воображение различными ночными

явлениями, каковые подкрепляются дневной уверенностью благодаря астрономическим расчетам, связанным со священными предсказаниями будущего, а также зависящим и от личного мужества. Послушай же, сын мой, то, что ft нахожу в своих расчетах, которые согласуются с вдохновенными озарениями: смертельный меч приближается к нам сейчас, с чумой, с войной более ужасной, чем была когда-либо при жизни людей, и с голодом, который падет на землю и часто будет возвращаться, так как Светила согласны в своих движениях, и также было сказано: "Покараю железным прутом их недоброжелательность и ударами плети их поражу". Ведь милосердие Божие не будет какое-то время на нас распространяться, сын мой, и большая часть моих Пророчеств осуществится и будет исполнена. Тогда много раз во время будущих бурь:

"Я уничтожаю, скажет Господь, и ломаю, и никого не прощаю". Тысячи других событий случатся на водах из-за бесконечных дождей, как я полнее рассказал, письменно и в других моих пророчествах, определив место, время, назначенный срок. Это увидят люди, придущие после нас, знающие, что события предсказанные неизбежны, как отмечали и те, кто говорит ясно; но хотя некоторые [из них] как бы скрыты облаком, они будут поняты умными людьми, а когда уничтожат невежество, смысл [их] станет яснее.

Заканчивая, обращаюсь к тебе, сын мой: прими этот дар твоего отца Мишеля Нострадамуса, надеюсь, что я все тебе открыл в каждом Пророчестве этих катренов. Молю бессмертного Господа, чтобы он даровал тебе долгую жизнь, счастье и процветание.

1 марта 1555 г.

 

ЦЕНТУРИЯ I

I.

Я сижу ночью, один, в тайном кабинете,

Опершись на медную подставку,

Язычок пламени, выходящий из одиночества,

Приносит успех тому, кто верит не напрасно.

 

II.

Из множества Ветвей он выбирает ту, что станет жезлом,

И ноги человека, и край звезды /лимб/ он равно омывает волной..

Его взволнованный голос дрожит над рукавами рек.

Божественное величие. Благодать снисходит на него.

 

III.

 

Когда перевернутся носилки вихря

И станут друг против друга те, кто закутан плащом,

Республика будет потревожена новыми людьми,

Тогда белых нельзя будет отличить от красных

/Тогда белые и красные поменяются местами/.

 

IV.

 

Во вселенной будет сотворен один Монарх,

Который недолго будет жить в мире,

Тогда Потеряет путь рыбачья лодка

И управление будет совершаться с большим ущербом [для всех].

 

V.

 

Они будут изгнаны и начнут долгое сражение,

Во всей стране будут сильнее угнетены,

Города и поселки вступят в большой спор,

Каркассон и Нарбонна подвергнутся испытаниям.

 

VI

 

Облик Равенны изменится,

Когда к ее ногам падут крылья.

Двое из Бресса /Франция/ будут давать законы

Турину и Версалю, которые покорят галлы.

 

VII.

 

Придут поздно, когда казнь будет совершена,

[Преодолев] встречные ветры, письма, посланные ранее.

Четырнадцать заговорщиков одной секты

Закончат дела с помощью Руссо.

 

VIII.

 

Сколько раз ты будешь взят, город Солнца,

В тебе будут меняться варварские и пустые законы.

Твоя беда приближается. Ты пострадаешь еще больше.

Великая Адриатика покроет твои улицы.

 

IX.

 

С Востока придет Пуническое /коварное/ сердце,

Рассердит Адрия /Адриатику/ и наследников Ромула,

С ним придет ливийский флот,

Опустеет храм Мелиты и соседние Острова.

 

X

 

Змей впустят в железную клетку,

Куда поместят семерых детей Короля.

Старики выйдут из глубин ада,

Чтобы увидеть, как умирают их дети /их плод/, смерть и крики.

 

XI.

 

Движением чувств, сердца, рук и ног

Придут к согласию Неаполь, Лион, Сицилия.

Потом на благородных римлян /обрушатся/ мечи, огонь и воды,

Затоплены, убиты, мертвы из-за слабоумного человека.

 

ХІІ.

 

В скором времени заговорит лживая хрупкая бестия,

Быстро поднявшаяся из низов наверх.

Которая, используя коварство и обман,

Станет затем управлять Вероной.

 

XIII.

 

Изгнанники, обуреваемые гневом и животной ненавистью,

Организуют большой заговор против Короля.

В тайне введут врагов по подземному ходу,

Но его старые родственники против них взбунтуются.

 

XIV.

 

Рабы станут петь песни, гимны и требовать,

Чтобы выпустили из тюрем заключенных туда Принцами и Господами.

В будущем безголовыми идиотами

Их будут считать в божественных проповедях.

 

XV.

 

Марс грозит нам военной силой,

Он семьдесят раз заставит проливать кровь.

Разорение церкви и ее святынь.

Уничтожение тех, кто о них не захочет слышать.

 

XVI.

 

Коса в Пруду, вместе /направлены/ к Стрельцу,

В его высоком ложе - волнение.

Чума, голод, смерть от вооруженной руки.

Век приближается к своему обновлению.

 

XVII.

 

Сорок лет Ирида /радуга/ не будет появляться,

[Затем] сорок лет она будет видна каждый день.

Сухая земля иссохнет еще больше,

А затем, когда ее /Ириду/ увидят, начнутся

большие ливни.

 

XVIII.

 

Из-за раздоров и небрежности галлов

Будет открыт путь Магомету.

Пропитаются кровью земля и море Сенонов /галлов/,

Порт Фосен заполнится парусами кораблей.

 

XIX.

 

Когда змеи окружат кольцом ар земли,

Троянская кровь будет пролита испанцами.

Из-за них будут большие убытки,

Главный плод спрячут в бортах, в грязи.

/Вождь, плод, спрятанный.../

 

XX.

 

Города Тур, Орлеан, Блуа, Анжер, Реймс и Нант

Пострадают от внезапного изменения,

Иностранцами будут поставлены палатки,

У рек - копья и поводья; на суше и на море землетрясение.

 

XXI.

 

Глубоко залегающая белая глина питает скалу,

Которая выходит молочного цвета /дающая молоко/ из пропасти.

Напрасно страдающие не решатся ее тронуть,

Не зная, что в глубине есть глинистая почва.

 

XXII.

 

Так как все живущее не будет иметь никакого смысла,

Железо довершит смертельную работу.

Отену, Шалону, Лангру, двум Сансам

Град и лед причинят большой ущерб.

 

XXIII.

 

На третий месяц встанет Солнце,

Вепрь и Леопард на Марсовом поле [встретятся] для битвы,

Усталый Леопард направляет в Небо свой взор,

Видит, что вокруг Солнца кружит Орел.

 

XXIV.

 

В новом городе из страха приговорен мыслитель,

Хищная птица приносит себя в дар Небу,

После победы пленники будут прощены,

Кремона и Мантуя переживут большие несчастья.

 

XXV.

 

То, что скрывалось долгие века и считалось потерянным, будет найдено.

Пастух /Пастор?/ будет почитаем полубогом.

Когда луна завершит свой большой цикл,

Он будет обесчещен другими ветрами.

 

XXVI.

 

Великий человек от молнии падет в дневное время,

Это зло предскажет принесший сообщение,

Следующее знамение придет в ночное время,

Конфликт в Реймсе, Лондоне, чума в Этрурии.

 

XXVII.

 

У подножия [горной] цепи Гиен поражен Небом,

Недалеко оттуда спрятано сокровище,

Которое собиралось долгие века.

Нашедший его умрет от удара в глаз пружиной.

 

XXVIII.

 

Башня Бука будет бояться леса Варваров,

Через долгое время после /появления/ гесперийской [Италия] лодки.

Оба причинят большой ущерб скоту, людям, вещам.

Таурус и Либра /Телец и Весы/, какая смертельная ссора!

 

XXIX.

 

Рыба, которая живет в воде и на земле,

Огромной волной будет выброшена на берег,

Форма ее, странная, привлекательная и ужасная.

Вскоре с моря к стенам [города] подойдут враги.

 

XXX.

 

Чужеземный корабль во время бури на море

Причалит в незнакомом порту.

Несмотря на знаки, подаваемые пальмовой ветвью,

Начнется грабеж, смерть; добрый совет придет

слишком поздно.

 

XXXI.

 

Много лет в Галлии будут длиться войны,

Мимо пройдет путь монарха Катуллона.

Неясную победу увенчают трое великих.

Орел, Петух, Луна, Лев, Солнце в марке /знаке/.

 

XXXII.

 

Великая Империя будет вскоре перенесена

На незначительную площадь, которая вскоре увеличится,

Посреди маленького, тесного герцогства

Он скоро поставит свой скипетр.

 

XXXIII.

 

Около большого моста, в широкой долине

Большой Лев силами цезарейскими

Уничтожит строгий город,

Из страха закрывший перед ним ворота.

 

XXXIV.

 

Хищная птица, подлетевшая к окну,

Перед войной будет защитой французов.

Одна сторона использует доброе [предзнаменование], другая - двусмысленное и зловещее,

Слабая сторона выдержит благодаря хорошему предзнаменованию.

 

XXXV.

 

Молодой Лев победит старого

На поле боя, во время одиночной дуэли,

В золотой клетке ему выцарапают глаза.

Два флота соединятся в один, потом он умрет страшной смертью.

 

XXXVI.

 

Слишком поздно Монарх раскается,

В том, что он не предал смерти своего противника,

Но ему придется согласиться с тем, чтобы более высокопоставленного

Умертвили, выпустив всю его кровь.

 

XXXVII.

 

Несколько раньше, чем Солнце затемнится,

Начнется конфликт, большой народ будет в сомнении,

Потерпят поражение, морской порт не откликнется,

Мост и гробница находятся в двух странных /чужеземных/ местах.

 

XXXVIII.

 

Солнце и Орел покажутся победителю,

Неправильный ответ будет дан побежденному,

Ни шумом, ни криком упряжки не остановят,

Будут требовать мира, чтобы остановить смерть

/Требует мира, смертью /укусами/, если закончит вовремя/.

 

XXXIX.

 

Ночью в постели правитель будет задушен

За то, что он слишком приблизил к себе блондина,

Вместо него много претерпевшей Империи предлагают троих,

Многие умрут, карта и пакет останутся непрочитанными.

 

XL.

 

Ложный смерч, скрывающий /несущий/ безумие,

Заставит Византию изменить свои законы.

Выйдет из Египта тот, кто захочет, чтобы отменили

Эдикт, меняющий /курс/ денег и пробу золота.

 

XLI.

 

Ночное нападение на город

/Трон в городе ночью осажден/,

Мало кто спасется, конфликт недалеко от моря,

Женщина упадет в обморок от радости при возвращении сына,

Яд и письма спрятаны в конверт.

 

XLII.

 

Первого апреля, в Средние века, десятый /10 человек/

Будет вновь воскрешен злыми людьми.

При погашенном огне дьявольская ассамблея

Ищет кости д'Амента и Пиелина.

 

XLIII

 

Прежде чем осуществится преобразование Империи,

Случится чудесное происшествие:

С поля, на котором находится колонна Порфира,

Она будет перенесена на узловатую скалу.

 

XLIV.

 

Вскоре опять вернутся жертвоприношения,

Несговорчивые будут подвергнуты мучениям,

Больше не будет ни монахов, ни аббатов, ни послушников,

Мед будет намного дороже воска.

 

XLV.

 

В религиозной сфере большое наказание доносчику,

Зверь в театре ставит спектакль,

Изобретатель возвеличен самим собой

/Факта аутического? возвышен изобретатель/,

Из-за сект мир станет путанным и схизматичным.

 

XLVI.

 

Сразу после Окса, Лестор и Миранда,

Большой огонь с неба три ночи будет падать.

Случится вещь удивительная и заслуживающая внимания,

Вскоре после того земля задрожит.

 

XLVII.

 

Клятвы, произнесенные на озере Леман, не будут сдержаны,

Дни превратятся в недели,

Потом в месяцы, потом в год, потом все расстроится,

Высокие чиновники сами осудят свои неверные законы.

 

XLVIII.

 

Пройдет /когда пройдет.../ двадцать лет царствования Луны,

Потом еще семь тысяч лет продлится ее власть

/Семь тысяч лет другой будет держать свою монархию/,

Когда она устанет и ее сменит Солнце

/Когда Солнце возьмет ее усталые дни/,

Тогда, должно быть, свершится мое пророчество.

 

XLIX.

 

Намного ранее этих событий

[Придут] люди с Востока под покровительством Луны.

В 1700 году совершат большие передвижения,

Почти покорив Северный край /угол Аквилона/.

 

L.

 

Из водного триединства родится

Один /человек/, который будет первым вассалом на празднике.

Его известность, слава, царствование и могущество возрастут.

На Востоке будет буря на суше и на море

/На суше и на море, на Востоке - буря/.

 

LI.

 

Повелители Овна, Юпитер и Сатурн.

Боже всемогущий, какие перемены!

Потом на долгие века вернутся лихие времена,

В Галлии и Италии какие волнения!

 

LII.

 

Двое хитрецов /под знаком/ Скорпиона соединятся,

Верховный правитель убит в зале,

Чума в церкви из-за нового Короля /нового присоединившегося.../

[Объединены] Южная /Нижняя/ и Северная Европа.

 

LIIL

 

Тогда увидят мучения большого народа,

И святой закон в полном запустении.

Весь христианский мир [будет управляться] другими законами,

Когда найдут новые залежи золота и серебра.

 

LIV.

 

Два бунта, поднятых злыми людьми /?/,

Вызовут изменения в царствах и в веках.

Подвижный знак в том месте погаснет

На одинаковом расстоянии от [места] наклона /склонения/

/Двум равным будет оказано поклонение/.

 

LV.

 

В неблагоприятном климате Вавилона

Будет большое кровопролитие,

Которое причинит ущерб земле, морю, воздух^ и небу,

Будет смешение царств, сект, голод, болезни.

 

LVI.

 

Вы увидите рано или поздно большие изменения.

Крайние мерзости и мстительность,

Когда Луну будет вести ее ангел,

Небо приблизится к наклонам /склонениям/.

 

LVII.

 

Во время большого спора придет смерч.

Тот, кто нарушил соглашение, поднимет голову к Небу

И с окровавленным ртом будет плавать в крови,

На земле ему умастят лицо молоком и медом.

 

LVIIІ

 

Распоров живет, родится [некто] с двумя головами

И четырьмя руками, он проживет несколько полных лет.

В день, когда Алкилой отпразднует свой праздник,

Из Фоссена и Турина бежит глава Феррары.

 

LIX.

 

Изгнанники, депортированные с Острова,

С приходом более жестокого Монарха

Будут убиты и оба сожжены /?/.

Парки об этом ничего не скажут /?/.

 

LX.

 

Недалеко .от Италии родится Император,

Который дорого обойдется империи.

Скажут, [видя] с какими людьми он вступает в союз,

Что это скорее мясник, чем принц.

 

LXI.

 

Несчастная и бедная республика

Будет разорена новым магистратом.

Большое скопление /звезд?/ принесет несчастье изгнания,

Свевы [германцы] заключат большой контракт /raur?/.

 

LXIІ

 

Большая потеря, несчастье, которое принесут письма,

Прежде чем достигнут Неба Латоны.

Огонь, большой потоп, скипетры невежд,

Этого в течение долгих веков нельзя будет переделать.

 

LXIII.

 

Когда цветы увянут, мир уменьшится.

В течение долгого времени в необитаемых землях мир

Будет на земле, небе, суше, море, водах

/Сур? пройдет по небу, земле.../,

Потом снова начнутся войны.

 

LXIV.

 

Ночью им покажется, что они видят Солнце,

Когда увидят поросенка-получеловека.

Шум, пение, битва на Небе будут замечены,

Услышат, как заговорят дикие звери.

 

LXV.

 

Дети будут без рук, невиданная молния с громом.

Королевское дитя во время игры ранено /doesteuf?/.

На холме все снесут жестокие ветры.

Трое будут в цепях, скованные вместе.

 

LXVI.

 

Тот, кто тогда принесет новости,

После того пойдет дышать воздухом

/После одного [человека?] он пойдет/.

В Вивье, Турноне, Монферране и Прадеде

Град и буря его заставят вздыхать.

 

LXVII.

 

Я чувствую приближение большого голода,

Он будет часто отходить, но потом станет всемирным,

Такого большого и долгого, что будут вырывать

Деревья с корнем и отрывать ребенка от груди.

 

LXVIII.

 

О какое ужасное и несчастное мучение

Трех невинных, которых выдадут.

Подозрительная рыба, плохо охраняемый предатель,

Испытывающий ужас перед пьяными палачами.

 

LXIX.

 

Большая гора окружностью в семь стадий,

После мира, войны, голода, наводнения

Покатится далеко, уничтожая большие строения /?/,

Даже древние и с крепким фундаментом.

 

LXX.

 

Дождь, голод, война не прекратятся в Персии,

Слишком большая доверчивость подведет Монарха.

Там закончится то, что начиналось в Галлии.

Тайный знак для того, кто хотел быть паркой /?/.

 

LXXI.

 

Башня в море трижды перейдет из рук в руки,

К испанцам, варварам, лигурам.

Марсель, Экс, Арль взяты жителями Пизы,

Туринцы огнем и мечом разграбят Авиньон.

 

LXXII.

 

В Марселе полностью сменятся жители,

Побег и погоня вплоть до Лиона.

Нарбонна, Тулуза разграблены жителями Бордо,

Убитых и пленных почти миллион.

 

LXXIII.

 

На Францию нападение с пяти сторон из-за ее неосторожности /?/.

Тудис, Аргал возмущены персами.

Леон, Севилья, Барселона пали,

Преследование организовано венецианцами /?/.

 

LXXIV.

 

После стоянки [они] будут блуждать по Империи,

Большая помощь придет из Антиохии.

Черные курчавые волосы потянутся к Империи,

Медная борода поджарится на вертеле.

 

LXXV.

 

Тиран из Сиенны займет Савонну,

К завоеванной крепости подойдет морской флот.

Две армии под знаменем Анконны,

Из трусости вождь раздумывает [что делать?].

 

LXXVI.

 

Он будет назван столь ужасным именем,

Что три сестры посчитают это имя роковым.

Потом большой город заставит говорить о своем языке и своих делах,

Более, чем кто-либо другой узнает славу и известность.

 

LXXVII.

 

Между двумя морями поставит перемычку

Тот, кто затем умрет от укуса лошади.

Его Нептун развернет черный парус

У Капри, флот будет находиться у Рошеваля.

 

LXXVIII.

 

От старого вождя родится глупое дитя,

Отсталое и в знаниях, и в битвах.

Вождя Франции будет опасаться его сестра,

Поля будут разделены и отойдут к жандармам.

 

LXXIX.

 

Базар, Лестор, Кондон, Адфх, Агин,

Возмущенные законами, затеют ссору /...ссора и монополия/

Так как Бей превратит в руины Бурд и Тулузу,

Желая восстановить город Тельца /их таврополию?/.

 

LXXX.

 

С шестого яркого небесного светила

Придет в Бургундию сильный гром,

Потом от отвратительного зверя родится чудовище,

В марте, апреле, мае, июне - большие склоки и ссоры.

 

LXXXI.

 

Из человеческого стада выделят девятерых,

Их лишат возможности услышать советы и мнения [людей],

Их судьбы будут различны с самого начала.

Каппа, Фита, Лямбда - убиты, изгнаны, потеряны.

 

LXXXII.

 

Когда сильно задрожат деревянные колонны,

Порыв южного ветра их покроет глиной.

Будет изгнана большая группа людей /?/,

Задрожат Вена и вся Австрия.

 

LXXXIII.

 

Чужеземцы разделят добычу,

Сатурн [посмотрит] на Марс злым взглядом.

Ужасный и враждебный для Тосканцев и Латинян,

Греки, любопытствовавшие, примут удар.

 

LXXXIV.

 

Затемненная Луна погрузится в полный мрак,

Ее брат проходит, ржавого цвета,

Великий, долгое время таившийся-во мраке,

Разогреет железо в кровавом дожде.

 

LXXXV.

 

Ответом Дамы взволнован Король,

Послы пренебрегают своей жизнью,

Старший дважды восстает против своих братьев /?/,

Из-за гнева, ненависти и зависти двое умрут.

 

LXXXVI.

 

Велика Королева, когда- увидит себя побежденной,

Злоупотребит мужеством мужчин/ы/,

На лошади, нагая, пересечет реку,

Преследуемая оружием, она нанесет оскорбление вере.

 

LXXXVII.

 

Земля, стряхивая огонь из своего центра /?/,

Задрожит вокруг Нового Города.

Две больших державы долго будут вести войну,

Затем Аретуза обагрит новую реку.

 

LXXXVIII

 

Божественная болезнь настигнет великого Принца,

Вскоре после того, как он женится.

Его помощь и влияние внезапно станут ничтожными,

Он умрет после совета обрить голову

/Совет умрет для бритой головы/.

 

LXXXIX.

 

Все жители Иллерда окажутся в Мозели,

Неся смерть всем на Луаре и на Сене,

Морской поток подойдет к Отвилю /?/,

Когда испанец откроет проход.

 

ХС.

 

Бордо, Пуатье при звуках битвы

С большим флотом дойдут до Анконны /Ангона/.

Против галлов будет их северная звезда /северный ветер/,

Когда отвратительное чудовище родится недалеко от Оргона.

 

ХСI.

 

Боги появятся перед людьми,

Они будут авторами большого конфликта,

Раньше небо было чистым, потом шпаги и копья,

Которые будут склоняться к левой руке.

 

XCII

 

В царствование одного человека все будут требовать мира,

Но вскоре опять начнутся грабеж и восстание,

Из-за отказа [отдать] город, земля и море будут потревожены,

Мертвых и пленных около трети миллиона.

 

ХСІІІ.

 

Земля Италии у гор задрожит,

Лев и Петух не очень объединены,

Но не испугавшись, один другому поможет,

Только Катулон и Кельты будут вне конфликта.

 

XCIV.

 

В порту Селин тирана предадут смерти,

Однако свобода не будет обретена,

Новый Марс мстит и вызывает угрызения совести,

Дама почитаема силой страха.

 

XCV.

 

У монастыря будет найден ребенок-близнец,

В его жилах - кровь героического пожилого монаха,

Влияние его речи на секту будет велико,

Скажут, что он высоко поднялся /vopisque?/.

 

XCVI.

 

Тот, кому будет поручено уничтожить

Храмы, секты, измененные по прихоти,

Повредит больше скалам, чем живым людям,

Чьи уши будут полны красивых слов.

 

XCVII.

 

То, чего не смогли довершить железо и пламя,

Будет сделано мягкими словами на совете,

Король будет мечтать о передышке и сне,

Чтобы не было больше врага, пожаров, крови на войне.

 

XCVIII.

 

Вождь, который уведет огромный народ

Далеко от его Неба, туда, где чужой язык и нравы,

Пять тысяч погибнут на Крите и в Фессалии,

Вождь бежит, спасаясь в трюме корабля.

 

ХС1Х.

 

Великий монарх будет сопровождать

Двух королей из чувства дружбы,

О как тяжело вздохнет большое войско,

Дети Нарбонна вокруг, какая жалость!

 

С.

 

Долго в небе будет видна серая птица,

В землях Доля /Франция/ и Тосканы,

Она будет держать в клюве зеленую ветвь.

Рано умрет знатный человек и закончится война.

 

ЦЕНТУРИЯ II

В Аквитанию с Британских островов

Будут сами собой совершаться большие вторжения,

Дожди, заморозки сделают местность труднопроходимой,

Из порта Селин будут исходить крупные завоевания

/Из порта Селены будут исходить сильные влияния/.

 

II.