Влад Пашов

 

Херметична астрология

 

 

Електронно издание

 

 

Поредица
Астролозите от школата на Изгрева

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сдружение „Слънчогледи“

Бургас, 2015

 

 

 

 

ХЕРМЕТИЧНА АСТРОЛОГИЯ
Влад Пашов

 

Лицензионни права
Криейтив Комънс договор
Creative Commons
Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

 

Съставител
Георги
Христов

 

Изображения на корицата
Shutterstock.com

 

Оформление на корицата
Йордан Стоянов

 

Подготовка на електронното издание
Веско Василев

 

Издател
Сдружение „Слънчогледи“

 

ISBN 978-619-7033-27-4
Безплатно разпространение
Актуална версия на книгата:
friendsoftherainbow.net

 

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ:

Влад Пашов – ученикът от Школата на Учителя.. 8

ЧАСТ I – ОТНОШЕНИЕ НА АСТРОЛОГИЯТА КЪМ ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА.. 11

Глава І – Мястото на Херметичната школа в човешкото развитие. 12

Глава ІІ – Изумруденият скрижал на Хермеса.. 18

Глава ІІІ – Основни принципи на Херметизма.. 20

1. Принципът на ментализма. 20

2. Принципът на съответствията или аналогията. 21

3. Принципът на Вибрациите. 22

4. Принципът на полярността. 23

5. Принципът на ритъма. 24

6. Принципът на причинността. 24

7. Принципът на двойствеността на активното и пасивното начала. 25

Глава ІV – Видението на Хермеса.. 27

Глава V – Четирите състояния на материята и енергията.. 32

1. Четирите стихии. 36

2. Четирите елемента и човешките темпераменти. 41

Глава VІ – Трите рода сили.. 44

1. Трите рода сили като проява на трите велики свята в Космоса. 44

2. Видимата Вселена като израз на предвечния Логос (Слово). 45

Глава VІІ – Космичните фактори на развитието. 48

Глава VІІІ – Космичният човек. 54

Глава ІХ – Тайната на зодиака.. 59

1. Движение на Слънцето по зодиака. 59

2. Зодиакът като проява на Космичното Слово. 61

Глава Х – Планетните влияния. 69

1. Влияние на бялата и черната светлина. 73

2. Съответствие между планета, цвят, тон, метал и др. 77

ЧАСТ IІ – ОБЩИ АСТРОЛОГИЧНИ ПРИНЦИПИ И ЗАКОНИ.. 84

Глава І – Космичният жизнен ритъм... 85

1. Четирите състояния на енергията. 87

2. Седемте отдела на Астрологията. 90

Глава ІІ – Четирите елемента и дванадесетте знака на зодиака.. 94

1. Четирите тригона. 96

2. Динамично проявление на знаците – астрологични кръстове. 101

Глава ІІІ – Четирите основни типа.. 110

1. Типът на огъня – холеричният темперамент. 115

2. Типът на въздуха – сангвиничният темперамент. 117

3. Водният тип – лимфатичният темперамент. 120

4. Земният тип –меланхоличен темперамент. 123

Глава ІV – Природа и качества на знаците на зодиака.. 132

Глава V – Природа и влияние на планетите. 143

Глава VІ – Отношения между знаците и планетите. 178

1. Кои планети кои знаци управляват?. 181

2. Къде планетите са в заточение?. 182

3. Местата на екзалтация на планетите. 184

4. Местата на падение на планетите. 185

5. Таблица за отношенията между знаците и планетите. 186

6. Планета-диспозитор. 190

Глава VІІ – Учението за домовете. 192

1. Видове домове според влиянието, което упражняват живота. 199

2. Значение на 12-те домове в хороскопа. 204

Глава VІІІ – Учението за аспектите. 213

Глава ІХ – Лунните възли, точката на щастието и неподвижните звезди.. 234

1. Лунните възли или главата и опашката на Дракона. 234

2. Точката на щастието. 236

3. Неподвижните звезди. 236

Глава Х – Как се съставя хороскоп.. 242

1. Таблиците и тяхната употреба. 242

2. Изчисление на времето. 244

3. Таблица за полярността знаците. 251

4. Нанасяне на планетите. 254

5. Изчисляване положението на Слънцето. 254

6. Изчисляване положението на Луната. 257

7. Изчисляване положението на Меркурий. 258

8. Изчисляване положението на Венера. 259

9. Изчисляване положението на Марс. 260

10. Изчисляване положението на Юпитер. 261

11. Изчисляване положението на Сатурн. 261

12. Изчисляване положението на Уран. 262

13. Изчисляване положението на Нептун. 262

14. Изчисление на аспектите. 264

ЧАСТ ІIІ – АСТРОЛОГИЯТА КАТО НЕИЗМЕННА ЧАСТ ОТ ОКУЛТНАТА НАУКА.. 274

Глава І – Произход и развитие на човека според окултната наука.. 275

Глава ІІ – Космичният и земният човек. 299

Глава ІІІ – Духовното ръководство на човека и човечеството.. 323

Глава ІV – Животът след смъртта на физическото тяло.. 345

1. Животът в духовните светове. 345

2. Преминаване през планетните сфери. 376

Глава V – Пътища и методи за влизане във връзка с невидимия свят. 407

Глава VІ – Духовният образ на Учителя. 428

Глава VІІ – Учителят, братството и школата.. 447

Глава VІІІ – Братството на есеите и тяхното учение. 472

Глава ІХ – Кабала.. 511

1. Учението на Кабала за човека. 511

2. Учението на Кабала за вселената. 512

3. Учението на Кабала за Бога. 513

4. Учението за душата според Кабала. 515

5. Душата по време на смъртта и след смъртта. 520

6. Сефер Йецира. 526

7. Тридесет и двата пътя на Мъдростта. 533

8. Петдесетте врати на разума. 535

9. Практическа Кабала. 538

10. Божествените имена и седемдесет и двамата гении. 541

Глава Х – Тайнствената книга Таро – 22-та големи аркана.. 561

1. Таро – 22-та големи аркана. 561

2. Първи Аркан: Озирис – магът. 563

3. Втори Аркан: Изида – врата на окултното светилище. 566

4. Трети Аркан: Изис, Урания или Хорус. 568

5. Четвърти Аркан: Фараонът или кубичният камък. 571

6. Пети Аркан: Йерофантът, Учителят, ръководителят, Господарят на Арканите 573

7. Шести Аркан: Двата пътя или влюбеният. 577

8. Седми Аркан: Триумфиращата колесница на Озирис или осъществяването на Великия План. 579

9. Осми Аркан: Везните и мечът, правосъдие, Справедливост и Истина. 583

10. Девети Аркан: Забулената лампа или пилигримът, отшелникът. 586

11. Десети Аркан: Колелото на съдбата или Колелото на Живота или още Сфинксът. 589

12. Единадесети Аркан: Обузданият, укротеният лъв, лъвът с намордник – смелост, магически сили. 594

13. Дванадесети Аркан: Обесеният или жертвоприношение, изпитание, жертва за Идеята. 600

14. Тринадесети Аркан: Скелетът, косачът или смъртта. 603

15. Четиринадесети Аркан: Двете урни или превъплъщение. 605

16. Петнадесети Аркан: Фаталност, Тифон или още козелът Мендес. 608

17. Шестнадесети Аркан: Светилище или още разрушената кула, или гръмнатата кула от огън от небето. 610

18. Седемнадесети Аркан: Звездата на маговете или надежда, съединение. 614

19. Осемнадесети Аркан: Здрач – вечерна дрезгавина – хаос, страст. 617

20. Деветнадесети Аркан: Сияещата светлина, цялостен живот, Слънцето на Озирис. 620

21. Двадесети Аркан: Събуждане от мъртвите или безсмъртие. 623

22. Двадесет и първи Аркан: Короната на маговете или посвещение – Бог е всичко във всичко. 626

23. Двадесет и втори Аркан: Крокодилът, глупец или грешка. 637

24. Малките аркани. 641

Глава ХІ – Възраждане на древния херметизъм... 652

1. Общо за философията на Хермес. 652

2. Седемте херметични принципа или седемте принципа на Природата. 658

3. Принцип на Ума или принцип на ментализма. 659

4. Принцип на аналогията или съответствията . 676

5. Принцип на вибрациите. 682

6. Принцип на полярността. 687

7. Принцип на ритъма. 690

8. Принцип на причина и последствие. 693

9. Принцип на Пола – принцип на двойствеността, на активното и пасивното начало или принцип на единството. 695

10. Херметични аксиоми. 701

Глава ХІІ – Томас Хенри Бургон – съвременен херметист. 710

1. Царството на Духа. 711

2. Душата – нейната природа и атрибути. 716

3. Триумфът на душата – адептът. 722

4. Медиумичност – нейната природа и тайните ѝ. 732

5. Мрачният спътник. 744

6. „Законите на смъртта“ – извлечени от Хермес. 751

 

Влад Пашов – ученикът
от Школата на Учителя

 

Влад Пашов (11.09.1902 – 05.02.1974) е роден в с. Поибрене, Панагюрско. Той е от групата ученици в Школата на Учителя от Панагюрския край като Пантелей Карапетров и Тодор Симеонов, направили връзка с тая наука чрез Боян Боев. Когато е в гимназията, в Панагюрище преподавател му е именно Боян Боев, който го запознава с новите идеи и с философията на Учителя. Разкрива му богатството на знанието, показва му пътя към него, и у Влад Пашов се събужда неутолим стремеж към знание. Пред него се разкрива един нов свят. От този момент нататък той става последовател на Учителя, като заживява един пълноценен живот, в който доброто на другите е и негово добро, нуждата на другите е и негова нужда.

Влад Пашов идва в София и избира печатарското изкуство и издателската дейност – това е свещената му идея – Словото на Учителя да мине през неговите ръце. Тази идея му дава сили през целия живот да преодолява всички мъчнотии, да отстоява на всички изпитания, защото неговия път е труден.. През 1923 г. заедно с още двама последователи на Учителя основава първата братска печатница на ул. „Оборище“ №14, зад салона тогава. Обстановката е най-скромна, даже бедна. В първите години, в началото на века и след откриването на Школата отпечатването на книги е много трудно. Липсват парични средства, печатниците вземат много скъпо, всичко се отпечатва много бавно, защото техниката е много стара. За да излиза по-евтино, възрастните приятели решават със собствени усилия да се редят буквите и така да се печати на парче. В първите години именно Влад Пашов реди буквите. Много труд полага той и доста беседи се отпечатват по това време. И днес, когато се отвори томче с беседи от Учителя, ще се знае, че там има частица от него...

Години наред Влад Пашов участва в първата група доброволци, които се качват на Седемте рилски езера, за да устроят лагера при Второто езеро. Неговата главна сила е в писането и той участва в списание „Житно зърно“, като публикува различни статии и резюмета на беседи на Учителя във вестник „Братство“. Влад Пашов е изключително продуктивен автор и под неговото перо са излезли книги като: „Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов“ – спомени от ученици на Учителя, старателно събирани през годините; „Имам дом неръкотворен“ – тематични извадки от Словото на Учителя; „Историческият път на Бялото Братство през вековете“ – най-обемистото му произведение, обхващащо над 2500 стр, където са представени главните учения на езотеричното християнство, които Бялото Братство е имало като духовни центрове в историята до времето на Учителя. Съществуват и още няколко неиздадени ръкописа, които чакат своето време.

Безспорно най-значимото му дело, което е и обект на нашите интереси и проучвания тук, е поредицата статии, издадени във вестник „Братство“ под името „Астрологията като увод в херметичната наука и философията“. В началото на 40-те години на ХХ в. тези статии оформят съдържанието на книгата му „Астрология“, която на практика е първото книжно авторско издание в България на тема „Астрология“. Така тази книга, наред със статиите на Г. Радев, Г. Томалевски, П. Манев в периодичния печат, полагат основата на новата българска астрологична традиция.

Един паралел, който прави Т. Ковачев между Вл. Пашов и Ив. Антонов, поместен като материал в поредицата „Изгревът“ т. ХVІІІ, красноречиво говори за братския дух между учениците на Учителя и за отношенията помежду им – жив модел, който е оставен за бъдното поколение: „Така бараките им бяха с общ покрив една до друга. Делеше ги една стена от дъски. Когато се говореше в едната стая, се чуваше говорът в другата. Това не пречеше на доброто и разумно съжителстване на двамата. Не наруши с нищо техния мир. Съдбата беше ги събрала на това място, макар да бяха от различни краища на страната ни. Иван Антонов – от Радомирския край, а Влад Пашов – от Панагюрския край. И един паралел между двамата – Иван Антонов е роден на 1.09, но не в същата година, а Влад Пашов на 11.09. И двамата бяха от известните и знаещи астролози на Изгрева. Тук трябва да подчертая, че това занимание с тая сложна наука не водеше до конкуренция и конфликти помежду им, както биха очаквали някои. Напротив, обменяха знанията помежду си, както това правят всички разумни учени люде по света. И двамата написаха трудове по астрология, които четящите тези редове ще имат удоволствието да прочетат и ако имат воля, желания и качества – да ги изучават“.

В спомените на съвременниците си Влад Пашов е тих, скромен и благ по характер, готов да бъде в услуга на всеки в нужда. Той е добър, уравновесен и спокоен. Хубавата му мека, блага, добродушна, красива усмивка няма да забравят никога неговите познати и приятели. Влад Пашов обича Природата и планината, но над всичко обича звездното небе. Душата му е отворена за живото знание, което идва от Всемира…

ЧАСТ I – ОТНОШЕНИЕ
НА АСТРОЛОГИЯТА КЪМ ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА

 

Тъй като Астрологията е само една част от великата и обширна Херметична наука и същевременно е ключ към цялата Херметична наука, затова, за да станат ясни и достъпни принципите на Астрологията, ще ги разгледаме във връзка с цялата херметична наука и философия, чиито принципи са едно велико откровение, което е разкрило пред човешкото съзнание тайните на битието.

Разгледана така, Астрологията се явява като един метод за практическо приложение на великото знание.

За онези, които знаят, не изнасям нещо ново, но за онези, които не са запознати с тази материя, изнасям едно ръководство, каквото няма засега у нас.

Глава І – Мястото на Херметичната школа в човешкото развитие

В своето развитие човечеството винаги е било ръководено от Великия Божествен Дух, който се е проявявал чрез напредналите синове на човечеството, които са били Учители на човечеството. Винаги зад тия Учители е стоял Великия Божествен Дух, познавай в различните епохи под различни имена. И тези велики души, които са били във връзка с Него, са били Негови помощници и проводници в ръководството на човечеството. Те по откровение са добивали познание върху великите тайни на света и живота.

Понеже развоя на човечеството следва един много строго определен план, то и Учителите на човечеството не се явяват произволно и безразборно, но те като изпълнители на волята на Великия Космичен Дух, се явяват точно на определено време и на определено място със специална мисия и задача – да дадат един нов подтик на човечеството и да внесат един нов импулс в живота на човечеството, и да научат хората как да живеят при новите условия, в които развитието ги поставя. Следвайки един общ план, всеки последващ импулс продължава работата на предшестващия. И всичките носители на тези импулси са били във връзка и проводници, на велики разумни същества, които ръководят човечеството и целия космос. Това е Всемирното Братство, което ръководи човечеството, глава на което е Великият Божествен Дух, който ние познаваме като Христос.

Според учението, което Учителят ни предава, което е в съгласие с историческите факти, в развитието на Бялата раса Всемирното Братство досега е изпратило три клона и сега се явява вече четвърти, който работи под ръководството на Учителя.

В първия клон, който е работил в древния Египет и Персия и е изградил египетската и персийска култури, са изнесени основните принципи на Божествената наука. Като казвам, че от първия клон са изнесени принципите на Божествената наука, някои ще кажат, нима в по-предишните епохи не са били изнасяни принципите на Божествената наука. Когато казваме, че от древно-египетската епоха са изнесени принципите на Божествената наука разбираме, че оттогава човешкото съзнание добива ново отношение към света.

Докато в древно-индуската култура гледаха на физическия свят като на „майа“, като на илюзия, защото тогаз още е съществувало древното ясновидство, което е било общо достояние на цялото човечество, и тогаз хората са съзерцавали причините на всички физически явления, затова са гледали на тях като на илюзия. Когато в персийско-индуската епоха външния свят, цялата звездна вселена, не е бил вече „майа“, както за индусите, а писменост, написана от Боговете във физическия свят.

В древния Египет, освен школите за посвещение, подобни на древно-индуските, е имало и други школи, в които те са изучавали външния свят с всичките му процеси и явления, като писменост, като проява на деятелността на духовния свят във физическия. За тях физическия свят е бил откровение, което им разкрива волята на Боговете. Основател на тази школа е бил Хермес Трисмегист (Триждивеличайши), който пръв е научил хората да четат великата книга на природата. Затова казваме, че тогаз са изнесени принципите на онази наука, която свързва целия свят в едно велико цяло, в един жив организъм. Хермес е бил във връзка с духа на Слънцето и е имал едно велико откровение, с което прониква в тайните на трите свята. И нищо не е останало за него скрито под Слънцето. Той е проникнал във всички тайни на времето и пространството. И когато говорим за Херметичната наука, имаме предвид Божествената наука, чиито принципи са изнесени от Хермес Трисмегист, които са били светлина в пътя на човешкия възход, от древния Египет до днес.

Като представител и Учител на този първи клон в Персия е работил великият Учител, известен под името Заратустра, който е бил във връзка с Ахура-Мазда, духът на Слънцето и затова там се наричат маздаисти. От същия клон излизат и Орфей и Питагор, които са работили в Гърция и Тракия. От същия клон излиза и Мойсей – в петокнижието, на когото са вложени всичките тайни на херметичната наука. И Учителят каза в една своя беседа, че в първата глава на Битието са скрити всичките тайни на окултната наука, стига да знае човек как да ги чете.

Вторият клон почва от Мойсея и има за център Палестина, където се явяват много посветени, които под върховното ръководство на Великия Дух на Слънцето, подготвят човечеството да приеме великия импулс на Словото, станало плът. Към този клон принадлежат всички пророци и апостолите и са известни под името Есейска школа. В тази епоха Словото става плът и дава един велик и мощен импулс на човешкото развитие, който е още в началото си и за в бъдеще има да се реализира. Този клон е имал за задача чрез пророците да подготви човечеството да приеме импулса на Любовта и чрез апостолите да разнесе Божественото учение по лицето на цялата Земя.

Третият клон минава през Мала Азия в България, където полага основите на Богомилското движение и след разгрома на богомилството в България, този клон пренася дейността си в Западна Европа и основава школата на Розенкройцерите, която дава един мощен духовен импулс на Запада и пробужда западното човечество от дълбокия духовен сън, осветлявайки го със светлината на Божествената мъдрост и полага основата на западната култура. Задачата на този клон е да даде методите за приложение на Божественото учение в живота.

И най-после се явява четвъртият клон в България, носител и ръководител, на който се явява Учителят (Петър Дънов), който е синтез на трите клона и плюс това внася нещо ново, което човечеството в миналото не е могло да приеме. Той също така има за задача да даде методи за приложение на Божественото учение.

Горните бележки изнасям, за да стане по-ясно какво разбираме под „Херметическа наука и философия“, като увод и ключ, към която се явява Астрологията, и мястото и ролята на Херметичната наука в развитието на човечеството.

Древната херметична наука е стигнала до нас чрез Александрийската школа. По-голямата част от богатството на тази школа е изгорено при изгарянето на александрийската библиотека – от турците. Но това, което е останало, пак е достатъчно да ни покаже величието и дълбочината на онази наука, с която са разполагали посветените на тази школа. За това ни говорят и пирамидите, сфинкса и цялата египетска култура.

От това, което е запазено от древния херметизъм, това, което е най-типично и, което в най-синтетична форма ни предава учението, са следните запазени документи.

1.    Изумруденият скрижал на Хермеса[1];

2.    22 велики аркани или тайни, които в символична форма ни представят 22 от великите тайни на Битието, и съставят азбуката на окултната наука, т. е. абсолютните принципи и ключове, които се явяват като източник на мъдрост и сила, ако се приведат в действие от разумна воля. Всеки един символ е свързан с една буква от свещената азбука, и с едно число, и с определен цвят.

3.    За трети източник на древния херметизъм може да ни послужи „Откровението или видението на Хермеса“, в което се предава откровението на Хермес и срещата му с Озирис – великия Разум или великия Дух на Слънцето. В тази среща му се разкриват великите тайни на Битието и тайните на човешкото битие и на човешката еволюция.

4.    Според окултното предание, още от най-древни времена на Школата съществуват формулирани основните принципи на учението, които са предавани само устно от Учителя на ученика, който ги е заучавал наизуст. Тези принципи, така изложени в синтетична форма, образуват символичен свод, през който човек трябва да мине, за да се добере до великите тайни. Този свод от принципи е известен под името „Kybalion.“ Значението на тази дума с течението на вековете е изгубено. Този свод от изречения е било запретено да се записва и обнародва, макар че отделните изречения от него да са употребявани в съчиненията на различни херметични философи. Едва в началото на 20 век – 1908 г. трима посветени живущи в Америка са обнародвали част от тези изречения. Изреченията, изложени в „Kybalion“, ни дават съвършено ясна картина за херметичната философия, която ще изложим по-долу.

Това са четирите оригинални източници, от които можем да почерпим древната херметична мъдрост. Върху 22 аркани няма да се спирам; ще се спра върху другите три източници, като ги изложа почти без коментарии. Те са дадени в такава синтетична форма, че всяка дума, всеки слог е пълен с тайни и смисъл. Всеки, като ги чете, нека сам размишлява върху тях, за да види какъв обширен свят и какво велико знание разкриват те пред него.

Ще почна изложението с Изумрудения скрижал на Хермеса, който до средните векове също е бил предаван устно от учител на ученик, и тогаз е бил записан и публикуван, затова някои критици мислят, че е написан от някой средновековен философ-алхимик.

Глава ІІ – Изумруденият скрижал на Хермеса

 

1.    Истинно. Несъмнено, Действително.

2.    Това, което се намира долу, е аналогично (подобно) на онова, което се намира горе. И това, което е горе, е аналогично (подобно) на онова, което се намира долу, за осъществяване чудесата на единството.

3.    И подобно на това, както всичко е произлязло от Единния (чрез посредството на Единния) или чрез размишлението на Единния, т. е. Словото, Мировото „Аз“, така всички неща са се родили от тази единна същност, чрез приспособление (или чрез приемането ѝ отвън чрез приложението ѝ).

4.    Слънцето ѝ е баща, Луната – майка. Вятърът я е носил в утробата си. Земята е нейна хранителка. Тази същност – Бащата на всичко – Телеам – прониква цялата вселена. Нейната сила си остава цяла (т. е. неизразходвана), когато тя се превръща в земя.

5.    Ти ще отделиш земята от огъня, тънкото от грубото, внимателно и с голямо изкуство.

6.    Тази същност се издига от земята към небето и отново слиза на земята, възприемайки силата, както на висшите, така и на нисшите области на света. По такъв начин, ти ще спечелиш славата на целия свят. Затова от тебе ще изчезне всякаква тъмнина.

7.    Тази сила (същност) е най-силната от всички сили, понеже тя побеждава и най-изтънчените неща и прониква във всички плътни неща.

8.    Така е бил създаден светът.

9.    Оттук ще възникнат неизчислими приспособления, образът, на които е изложен по-горе.

10.      Затова аз бях наречен Хермес Трисмегист (три пъти най-велик), тъй като аз притежавам познанието на трояката философия на всемира във всичката ѝ пълнота.

11.      Пълно е това, което казах за действието на Слънцето.

Това е прочутият Хермесов скрижал, който съдържа в себе си принципите на цялото окултно знание. Но за да се добере човек до това знание, необходим е ключ. Хермесовия скрижал, както и всички херметични съчинения са така написани, че едновременно крият в себе си няколко значения – седем, или най-малко три. Тези значения са следните: 1) Метафизическо; 2) Космогоническо; 3) Антропогенетическо; 4) Психологическо или мистическо; 5) Окултно (т.е. отнасящо се към алхимия, Астрология, магия); 6) Астрономическо и 7) Историческо (Д. Странден)[2].

На същия принцип са построени и Библията, и Новия завет.

Глава ІІІ – Основни принципи на Херметизма

 

Сега ще изложа основните принципи на херметизма, тъй както са изнесени в „Kybalion“ – издадена на английски[3] (1908 г.)

В основата на херметизма лежат следующите седем принципа:

1. Принципът на ментализма;

2. Принципът на аналогията или съответствията;

3. Принципът на вибрацията;

4. Принципът на полярността;

5. Принципът на ритъма;

6. Принципът на причинността;

7. Принципът на двойствеността на активното и пасивното начала.

Тези принципи лежат в основата на творчеството, във всички области на Битието.

Учителят често се спира върху тези принципи, като казва, че всеки ученик трябва да борави с тях.

1. Принципът на ментализма.

„Този принцип е изразен в следующето изречение в „Kybalion“:

„Всичко е ум. Вселената е нещо умствено. Тя се съдържа в ума на Всеединния.“

„Всеединното създава в своя безконечен Разум безчислени Вселени, които съществуват в течение на еони, и при все това, за всеединното съзнание, развитието, упадъка и смъртта на милионите вселени, се явява като един миг.“

„Макар че всичко съществува във Всеединния, но не по-малко вярно е и това, че Всеединният е във всичко. Този, който действително е разбрал тази истина, се е добрал до великото знание.“

В основата на съществуващата във време и пространство, и изменяваща се вселена, или зад тази вселена, всякога може да се намери субстанционалната Реалност – основната Истина.“

2. Принципът на съответствията или аналогията.

Това е вторият принцип от „Изумрудения скрижал на Хермеса“, който ни разкрива метода на аналогията, който е като извор от всеединството на Битието. Той гласи:

„Това, което се намира долу, е аналогично (подобно) на това, което се намира горе, и обратно, това, което се намира горе, е подобно на това, което се намира долу, за изпълнение на чудното единство.“

Този принцип ни посочва онази безконечна мъдрост, която прониква цялото Битие и го свързва в едно органическо цяло. Този принцип ни дава онзи метод, по който можем да изследваме света и живота и да открием законите и силите, които функционират в тях. Съгласно този принцип, съществува съответствие между трите свята – умствения, духовния и физическия. Този принцип ни позволява да вадим правилни заключения, – изхождайки от фактите във видимия свят, към фактите в невидимите светове. На основание на този принцип, съществува съответствие между човека и космоса, и между видимия и невидимия човек, и видимата и невидимата вселена. Но за да може човек да работи с този принцип, той трябва да има големи знания, да бъде мъдрец, за да намира съответствията.

3. Принципът на Вибрациите.

Според този принцип „Всичко в Природата е в движение. Нищо не се намира в покой; всичко се движи, всичко трепти.“

Херметистите придават на този принцип огромно значение, както това се вижда от следующето херметическо изречение.

„Този, който разбира принципа на вибрациите, той е хванал скиптъра на властта.“

Съгласно учението на херметизма, всичкото многообразие на явленията във вселената се обяснява с разликата в бързината на трептенията (вибрациите) на единната мирова същност. На единия полюс на огромната стълба на космичните вибрации – там, гдето те са най-бързи, – се намира духът на противоположния полюс, – това, което наричаме материя. Между тези два полюса се съдържат безчислени видове и степени на трептения, съответствуващи на различните проявления на енергията и ума. Този принцип има широко приложение в съвременната наука, която също така разглежда всички явления като различни степени и форми на трептения. Също така и мислите, чувствата и волята в човека са пак трептения в една много фина среда. Такива вибрации, възникнали в мозъка на един човек, имат стремеж да възбудят сродни вибрации в други хора. Способността да произведе съзнателно едни или други астрални или умствени вибрации, а така също и да ги придаде на другите хора, се отнася към областта на духовната или умствена алхимия, която особено ревностно се култивира от херметистите, като най-ценно от всички изкуства“ (по Странден).

Този принцип има широко приложение в Астрологията и при по-конкретното разглеждане на Астрологията ще се повърнем към него.

4. Принципът на полярността.

Този принцип е формулиран в следующето изречение из Kybaliona:

„Всичко е двойствено; всичко има полюси, всичко има нещо противоположно на себе си, – сходното и несходното са също полюси; противоположностите са тъждествени по природа; между тях има различие само в степени; крайностите си схождат; всички истини са само полуистини; всички парадокси могат да бъдат примирени.“

Така че от гледището на херметизма полярността е универсален закон. Той се проявява във всички области на живота – топлина и студ, светлина и тъмнина, дух и материя, добро и зло, мъжко и женско начала, са полюси. Херметичната наука поддържа, че абсолютната противоположност на положителните и отрицателни полюси е привидна. Полярността е всякога относителна. Противоположните полюси не са нищо друго, освен разнородни вибрации на една и съща мирова субстанция. Затова във всеки плюс има в нищожна форма минус и обратно. Тъй че във всеки полюс имаме и двете начала, само че едното е активно, дейно, а другото потенциално или слабо проявено. Следователно, при разбиране на закона за вибрациите, единият полюс може да се превърне в другия, противоположен нему. На основание на този закон става трансформирането на нисшите състояния и енергии във висши. Голямо изкуство е да знае човек как да превръща нисшите елементи във висши. Учителят обширно разглежда този принцип в лекциите, като изнася и методите, по които човек може да приложи този принцип.

„Едно състояние може да бъде превърнато в друго, както могат да бъдат превърнати едни в други и металите и елементите. Една степен на ума може да се превърне в друга, едно условие за неговото проявление – в друго, един полюс – в друг, една умствена вибрация в друга.“ Така гласи едно от изреченията из „Kybalion.“

5. Принципът на ритъма.

„Навсякъде имаме втичане и изтичане. Всичко има свои приливи и отливи. Всички неща възникват и дохождат в упадък. Мярката на размаха вдясно е също и мярката на размаха вляво. По силата на ритъма едното се компенсира в друго.“ Така изразяват в „Kybalion“ принципа на ритъма.

„Периодическата смяна на деня и нощта, приливите и отливите, времената на годината, противоположните настроения, революционните и реакционни епохи, материалистически и спиритуалистически мировъзрения и т. н. – във всичките тези примери виждаме как се проявява принципа на ритъма в явленията на природата, и в живота на човека и човечеството.

Едно из проявленията на принципа на ритъма се явява така наречения закон за компенсацията. В „Kybalion“ този закон е формулиран в следното изречение: „Мярката на размаха надясно е същата такава, каквато е мярката на размаха наляво; в ритъма едното се компенсира в друго.“ Проявленията на този закон във физическият свят са безчислени. Един от основните закони на механиката, гласящ, че действието е равно на противодействието, не е нищо друго освен една от формите, в които се проявява действието на закона за компенсацията. Студът през зимата се компенсира с топлината през лятото. Радостният подем на духа се компенсира с мрачното настроение и песимизъм и т. н.

6. Принципът на причинността.

„Всяка причина има свое последствие; всяко последствие има своя причина; Всичко се извършва по известни закони; случайността е само название, давано от нас на закони, които още не познаваме; има много плоскости на причинност, но нищо не става без закон“ – така е изразен този принцип в „Kybalion.“

Този принцип лежи в основата на цялото съвременно познание. Също така и във всички религиозни и философски системи на миналото той е бил силно подчертаван. Индусите го наричат закон за кармата, в християнството – закон за Божествената справедливост.

7. Принципът на двойствеността на активното и пасивното начала.

 

Този принцип от херметическата философия е формулиран в „Kybalion“ по следния начин:

„Двойствеността на активното и пасивното начала се наблюдава навсякъде – във всичко има мъжко и женско начало, тяхната двойственост се проявява във всички области на „Битието“.“

Този принцип се силно потвърждава от електронната теория за материята, според която всеки материален атом се заражда при участието на две начала – активно и пасивно. Херметистите твърдят, че с течение на времето науката ще установи, че и явленията на химическото сродство и молекулярното сцепление и даже и всемирното притегляне всъщност не са нищо друго, освен форми на проявление на мировия принцип на двойственост на активното и пасивно начала.

В психическия живот двойствеността на активното и пасивното начала се проявява като двойственост между нашето „аз“, от една страна, и всичките негови проявления, всичкото отнасящо се към него съдържание на нашето съзнание, от друга. Нашето „аз“ е активен център на самосъзнание и инициатива, към което, като към обединяващ и координиращ център, се отнася всичкото съдържание, състоящо се от мисли, желания, емоции и т. н.

Двойствеността на мъжкото и женското начала се проявява също и в двойствеността на нашия съзнателен ум и подсъзнанието[4].

С тези седем принципи, които лежат в основата на херметичната философия, се обясняват всички явления и процеси в човека, човечеството и природата. Тук се намират принципите на познанието, тук се намират законите на мисленето и методите на изследването. И тези принципи са предавани от уста на ухо от дълбока древност до началото на 20 век, когато са записани и публикувани. Тези принципи ни показват каква реална прозорливост е притежавал великият Хермес, когато ги е формулирал. Пред неговия поглед и в неговото съзнание ясно са изпъквали всички тайни, скрити във времето и пространството. И той казва: – Аз съм наречен Хермес Трисмегист – защото владея тайните и познанието на трите свята. И седемте принципа са универсални и имат отношение към всички области на Битието и живота. Това са принципи, до които съвременните учени постепенно се добират в обяснението на явленията и процесите в Битието и живота. И когато са формулирани от Хермеса, тогаз е посято семето, зародиша на съвременното познание и култура.

Всичките тези принципи са обстойно разработени в беседите и лекциите на Учителя, като са дадени и методите, произтичащи от тях.

Седемте херметически принципи лежат в основата и на Астрологията.

Глава ІV – Видението на Хермеса

 

(Видението на Хермеса се намира в началото на книгите на Хермес Тримогьщи под заглавие – Poimandres – дошли до нас чрез Александрийската школа).

„Веднъж Хермес, след дълго размишление над произхода на нещата, изпаднал в транс. Тежко вцепенение обхванало неговото тяло; но докато тялото се вцепенявало, умът му се издигнал в пространството. И тогава му се открило, че същество, необятно по размер, без определена форма, го викало по име. Кой си ти? – питал Хермес изплашен. – Аз съм Озирис, Върховния Разум, и аз мога да снема покривалото от всички неща. Какво искаш ти да видиш? – Аз желая да съзерцавам източника на всичко съществуващо, аз желая да позная Бога.

И незабавно Хермес се почувствувал облян от чудна светлина. През нейните прозрачни вълни минавали пленителните форми на всички същества. Но внезапно страшна тъмнина, изпълнена с пълзящи сенки, се спуснала върху него. Хермес бил потопен във влажен хаос, пълен с дим и зловещ рев. И тогава се повдигнал един глас из дълбините на бездните. Това бил Призивът на светлината. И след това бърз огън се устремил из влажните дълбини, в неизмеримите ефирни висоти. Хермес се издигнал с огъня в светлите пространства. Хаоса се погълнал от бездните. Звездни хорове блестели над неговата глава, и гласът на светлината изпълнил Безконечността.

– Разбра ли видяното от тебе, попитал Озирис Хермеса, унесен в своите мечти.

– Не, отговорил Хермес.

– Узнай прочие, какво е видяла твоята душа. Ти видя пребиваващото във вечността. Светлината, видяна от тебе в началото, е Божественият Разум, който всичко съдържа в своята всеобхватност и заключава в себе си праобразите на всички същества. Тъмнината, в която ти след това беше потопен, е този материален свят, в който живеят обитателите на Земята. Огънят, който се устреми из тъмните дълбини, е Божественото Слово, Бог е Бащата. Словото е Синът, тяхното съединение е Животът. – Какво чудо е станало с мен! – възкликнал Хермес, аз не гледам вече с телесните си очи, аз виждам с очите на духа. Как е могло да стане подобно чудо? – То става, затова – отговорил Озирис, защото Словото присъствува в тебе. Това, което в тебе слуша, вижда, действа е самото Слово, свещения Огън, творческото Слово.

– Щом това е така – казал Хермес, – дай ми да видя живота на световете, пътя на душите, откъде произхожда човек и къде се възвръща?

– Да бъде според желанието ти. И тогава Хермес почувствувал отново притегляне към земята, той станал тежък като камък и се спуснал подобно на аеролит, със страшна бързина и се понесъл през пространството. Спуснал се на върха на планина. Било нощ. Земята била обвита в мрак. Членовете му тежали, като че били от желязо.

– Подигни очи и гледай – чул той гласа на Озирис.

И тогава Хермес видял чудна гледка. Безграничното пространство, звездното небе, го обгръщало със седемте си сияющи сфери. С един поглед Хермес видял седемте небеса, разширяващи се, подобно седем прозрачни концентрични сфери, в звездния център на който се намирал сам той.

Този център бил опасан от Млечния път. Във всяка сфера се движела планета, съпровождана от един Гений (Дух ръководител) различни по форма, знак и цвят. В това време, когато Хермес поразен съзерцавал техните цветове и тяхното величаво движение гласа говорил:

– Гледай, слушай и разбирай. Пред теб са седемте сфери, обгръщащи всички степени на живота. В техните предели става падението и възхождането на душите. Седемте Гении са седемте Лъчи на Словото – Светлина. Всеки от тях господствува над една сфера на Духа, над една степен в живота на душите. Най-близко до тебе е Геният на Луната, с безпокойна усмивка, увенчан със сребрист сърп (полумесец). Той управлява ражданията и умиранията. Той освобождава душата от тялото и я притегля в кръга на своето влияние. Над него бледния Меркурий, указващ със своя кадуцей (жезъл с две преплетени змии, представляващи инволюционния и еволюционен път на развитието) пътя на душите, слизащи и възлизащи. Още по-високо е блестящата Венера, държаща огледалото на Любовта, гдето душите ту се забравят, ту отново се познават. Над нея Гения на Слънцето тържествено издига факела на вечната красота. Още по-високо Марс размахва меча на Правосъдието. Възкачен на престола си над лазурната сфера Юпитер държи скиптъра на върховното могъщество, който е Божественият Разум. На границите на Вселената, под знаците на зодиака, Сатурн внася в света всемирната Мъдрост[5].

– Аз виждам, казал Хермес – седем области, съдържащи в себе си видимия и невидимия свят. Аз виждам седемте лъчи на Словото – Светлина, единия Бог, който господствува посред тях. Но, о, Господи, как се извършва странстването на човека през всичките тези светове?

– Виждаш ли – раздал се гласът на Озирис – светещия посев, който пада из пределите на Млечния път в седмата сфера? – Това са зародишите на човешките души. Те живеят като леки облачета в царството на Сатурна, щастливи, безгрижни, но несъзнаващи своето щастие. Но спущайки се из сфера в сфера, те се обличат в обвивки, все по-плътни и по-тежки. Във всяко въплъщение те добиват ново телесно чувство, съответстващо на обитаемата сфера. Тяхната жизнена енергия постоянно се увеличава. Но тъй като те се обличат с тела все по-плътни, то те губят възпоминание за своето небесно произхождение. Така става падението на душите, идещи от Божествения Ефир. Все повече и повече обвързани в материята, все повече упоявани го отразяват в едни само мечти от живота, те се спускат, подобно на огнен дъжд, със сладострастни тръпки през областите на Страданието, Любовта и Смъртта, в глъбините на своята земна тъмница. В също такава тъмница и ти стенеш, задържан от огнения център на Земята и из тази тъмница Божествения живот представлява за тебе само безполезен сън.

– Могат ли душите да умират? – попитал Хермес

– Да, отговорил гласа на Озирис, много погиват, спускайки се в материята. Душата е дъщеря на небето и нейното странстване е изпитание. Ако в своята безудържана любов към материята, тя изгуби възпоминание за своето произхождение, скритата в нея божествена искра, способна да се превърне в сияюща звезда, се възвръща обратно в ефирното пространство и душата се разпръсква във вихъра на грубите елементи.

При тези думи на Озирис, Хермес затреперил, защото страшна бушуваща буря го окръжавала с черни облаци от всички страни. Седемте сфери изчезнали в гъсти мъгли. Той видял в тях сенките на хората, изпускащи страшни викове, тях ги хващали и разкъсвали на части призрачни чудовища и животни посред невъобразими стонове и проклятия... Такава е – раздал се гласът на Озирис – съдбата на душите неизправимо зли и низки. Тяхното мъчение ще се свърши само с тяхното унищожение, което е изгубване на всякакво съзнание. Но гледай, мъглите се разсейват, седемте сфери се появяват наново. Погледни на тази страна. Виждаш ли този рой души, стремящи се да се подигнат в лунната сфера? Едни от тях падат на земята, сметени от вихъра, като ято птици под напора на буря, други със силни движения на крилете достигат по високата сфера, която ги увлича в своето движение.

Достигайки до нея, душите отново почват да познават божественото в себе си. Но този път те не се удовлетворяват от възможността дори за непостижимо щастие. Те се проникват от него, поглъщат го в себе си, задържат го с ясно съзнание, просветено от страданието, с енергична воля, укрепнала в борба. Те стават светли, защото подхранват в себе си Божественото и го излъчват в своите проявления. Укрепи своята душа, Хермесе, и проясни твоят помрачен дух при вида на тези летящи души, повдигащи се до седмата сфера, гдето блестят като светкавици, защото и ти можеш да ги последваш, затова е необходимо само едно: желание да се подигнете.

Погледни, как те летят и описват кръгове, съединяващи се в божествени хорове. Всяка се приближава към своя гений. Най-прекрасните обитават в областта на Слънцето. Най-мощните се изкачват до Сатурн. И само малцина се подигат до самаго Отца, ставайки всред съвършените сами съвършени, защото там, където всичко се свършва, всичко се вечно започва и всичките седем сфери възгласяват:

„Мъдрост! Любов! Правосъдие! Красота! Слава! Знание! Безсмъртие!“

Глава V – Четирите състояния на материята и енергията

 

Астрологията е език на посветените, тя е езикът на природата. Да изучаваме елементите на Астрологията, това значи, да изучаваме азбуката на природата, да изучаваме онзи език, на който се разкриват тайните на посветените. От гледището на херметичната философия, цялата природа, както и живота, са велика книга, която посветения разчита и вижда какъв е плана на Великото в света и каква е онази мъдрост, която чертае и ръководи този план. Всичко в природата е белег, знак и дума на великата книга, и който знае този тайнствен език на боговете, той лесно може да чете великата книга на природата и да се добере до мъдростта, която е вложена в нея.

Астрологията ни учи на азбуката на херметичната наука и философия, като ни дава и практическите методи за ползване от великото знание на природата. Без познаването, Астрологията, херметичната наука остава недостъпна.

За херметичната наука цялата природа, целия Космос е жив и е проникнат от едно велико съзнание, от една велика Разумност. И всички процеси и явления в природата са резултат на взаимоотношение на разумни и съзнателни единици. В процеса на своята проява разумно съзнателните единици си служат с материята и енергията. И Херметичната наука изучава състоянията на материята – и енергията, на съзнанието и на онази разумност, която прониква и използва тези три същини. Всяко едно живо същество е съчетание и комплекс на тези четири елемента, които обуславят неговото Битие. И цялата вселена в своята целокупност е проява на тези четири принципи. Това също бих нарекъл, четири състояния на Битието, на Единната Първична Същина, която сама по себе си остава непознаваема. Това е тайнствената Първична причина, за която Хермес казва, че е недостъпна за обикновеното познание. На познанието се подават само вторичните причини, проявени в четирите състояния на Битието, за които споменахме. Ето дословно какво казва Хермес: „Ни една от нашите мисли – говори Хермес на своя ученик Асклепиос, не е в състояние да познае Бога, и никой език не е в състояние да Го определи. Това, което е безтелесно, невидимо и няма форма, не може да бъде възприето с нашите чувства; това, което е вечно, не може да бъде измерено с късата мярка на временното; следователно, Бог е неизразим. Наистина, Бог може да съобщи на няколко избраници методите да се подигнат над естествените неща, за да се приобщят към сиянието на неговото духовно съвършенство, но тези избраници не могат да намерят думи, с които биха могли да предадат на обикновен език безплътното видение, привеждащо ги в трепет. Те могат да обяснят на човечеството второстепенните причини на творчеството, които минават пред техните очи, като образци на космическия живот, но Първопричината остава неразкрита.“

Херметичната наука и философия разграничават четири състояния на материята и енергията. Първо – твърдата материя, като емблема, на която е въглеродът. И затова средновековните алхимици, като говорят за твърдата материя, наричат я въглерод или земя. В нея работят силите на жизнения етер. Второто състояние на материята е течното, наречено от алхимиците водород или вода. Във водата работят силите на тъй наречения химически етер. Всички химически процеси са зависими от него. Третото състояние на материята е газовото или въздухообразното, наречено от алхимиците азот, в което работят силите на светлинния етер. Четвъртото състояние на материята е тъй нареченото светлинно или огнено, известно като елемент огън. В това състояние работят силите на топлинния етер. Тъй че имаме четири състояния на материята, известни в херметичната наука под следните названия: земя – твърдата материя; вода – течната материя; въздух – газовото състояние на материята и огън – светлинното и топлинно състояние на материята. С тези четири състояния на материята са свързани четири вида етерни сили, известни под следните названия: жизнен етер, химически етер, светлинен етер и топлинен етер. Има генетическа връзка между четирите състояния на материята и енергията, което ни показва на появата на известна материя и енергия в процеса на космическото развитие.

С тези четири състояния на материята и енергията са свързани в различните области на Битието ред разумни същества, които стоят зад всички процеси в природата, като си служат с четирите състояния на материята и енергията, като с агенти за проява. В най-низшия план на Битието – физическия, тези четири състояния на материята и енергията, са свързани с тъй наречените природни духове, или тъй да се каже тези елементи са като среда, в която природните духове живеят и откъдето те вземат субстанцията за своята проява.

Наричат ги още духове на елементите, със следните имена: Саламандри или духове на огъня, Ундини – духове на водата, Силфи -духове на въздуха и Гноми – духове на земята.

В по-висшите сфери на Битието те са свързани с различните чинове на ангелската йерархия. Ето какво казва Агрипа в своята „Философия на окултизма“ по този въпрос: „Тези четири елемента са не само във всички неща тук долу, но също и в небесното пространство, в звездите, в духовете, в ангелите и в Бога самия, който е творец и създател на всички неща.“ Но в различните звезди и йерархии от същества те се намират в различни отношения и в различно поле на проява. От това зависи и тяхното влияние върху развоя на земния живот. И според това, кой елемент доминира в дадени небесни тела, определяме ги като огнени, въздушни, водни и земни. Също така и между съзвездията у едни преобладава елемента на огъня, у други – въздуха, водата или земята.

Според херметичната философия всяка енергия има свои специфични свойства, има свое специфично движение, което вече определя и характера и структурата на формите, които строи. Защото енергиите сами по себе си са посредници, чрез които се предават импулсите, които идват от един разумен център. И в зависимост от вътрешното съдържание на импулса, в зависимост от онази мисъл, която е вложена в него, оттам и от задачата, която му е дадена, е и формата и характера на движение на дадена енергия. А тази характерност на движението на дадена енергия определя и структурата на формата, която създава. Защото всяка форма е външен израз на силите, които стоят зад нея. И онзи, който разбира този закон, като види известна форма, знае каква сила, каква енергия стои зад нея, знае тази форма на какъв импулс е резултатът.

Според научните изследвания на д-р G. Wachsmuth изложени в неговото капитално съчинение: „Le monde eterique“ („Етерният свят“), различните етерни сили се отличават със свойствен само на тях присъщ ритъм. Той казва: „Формиращата тенденция в етера на топлината е сферата. Когато топлинния етер действа в материята, той се стреми да създава сфери. Когато действа в светлинния етер, той на свой ред се стреми да създава триъгълни фигури. Химическият етер се стреми към създаване на полукръгове. А жизненият етер създава квадратни форми.“ И според Г. Ваксмут и формата на клетките в различните организми, и по специално в кръвта на различните организми, е в зависимост от преобладаването на този или онзи род етерни сили.

Също така и външните форми на телата, респективно външните форми на човешкото тяло и на човешкото лице се обуславят от проявата на този или онзи етер.

Пак според експерименталните изследвания на Г. Ваксмут, което е само едно потвърждение на древното херметично твърдение, четирите рода етерни сили са поляризирани, и по този начин са групирани в 2 групи от 2 елемента. Топлинният и светлинният етери имат тенденция, да се разширяват, с което заедно разреждат и материята. Те имат, тъй да се каже, центробежни тенденции. А химическият и жизненият етер имат противоположни тенденции – тенденция да сгъстяват, да абсорбират, имат тъй да се каже центростремително движение.

Ето какво казва и Учителя по този въпрос. „В природата работят два рода сили – положителни и отрицателни. Положителните и отрицателните сили биват два вида: Положителни сили във възходяща степен и положителни сили в низходяща степен. Отрицателни сили във възходяща степен и отрицателни сили в низходяща степен. Силите, които имат възходящо направление, винаги творят, а силите, които имат низходящо направление, понеже се движат в гъстата материя, всякога рушат[6].“

1.      Четирите стихии.

В Херметичната наука качествата и свойствата на различните състояния на материята и енергията са основно проучени. Според една класификация всеки елемент (под понятието елемент ще разбираме винаги комплекса – материя и енергия от даден род) има по две качества, от които едното е собствено само негово, а другото качество е средно, като връзка между два следващи един след друг елементи, което ни подчертава генетическата връзка между елементите. Така елемента на огъня е горещ и сух; елемента на Земята е сух и студен; Водата е – студена и блажна; а Въздухът е – влажен и горещ.

По тези две по две противоположни качества елементите са познати като полярни един към друг, както следва:

– огън и вода – като огънят е активният, мъжкия, творческия принцип, а водата пасивният женският принцип;

– въздух и земя, като въздухът е активният принцип, а земята пасивния.

На друга основа елементите имат друга една поляризация помежду си, а именно – Земя и Вода са полярни; и огън и въздух. Първите са наречени пасивни, а вторите активни. Полярността е, както видяхме, един от принципите на херметичната философия и играе голяма роля в Астрологията. При тази втора полярност елементите се взаимно допълват

Представени така графически четирите елемента заемат и определят четирите посоки на пространството, т. е. обемат в себе си цялото космично пространство.

Платон ни посочва на трета една полярност, при която всеки елемент има по три качества. Качествата на огъня са: светлина (топлина), проницателност (разредителност) и движение; на земята – тъмнота, плътност (непроницателност) и покой (инерция). И по тези си качества огънят и земята са противоположни. Въздухът взема две от качествата на огъня – разредителност (това качество, което казахме за светлинния и топлинния етер – че разреждат материята) и движение, и едно на земята, а именно тъмнина, а напротив водата взема две качества от земята, а именно – тъмнина и плътност и едно от огъня именно – движението. Но огънят е 2 пъти по-рядък от въздуха, три пъти по-подвижен и четири пъти по-активен от въздуха. Въздухът е 2 пъти по-активен от водата, три пъти по-рядък и четири пъти по-подвижен. Също и водата е два пъти по-активна от земята, три пъти по-рядка и четири пъти по-подвижна. И тъй огънят има същото отношение към въздуха, както въздуха към водата и водата към земята – и обратно – земята към водата; водата към въздуха и въздуха към огъня.

Това са принципите и началата на всички тела: това са елементите и качествата, които образуват всички тела. Тук ясно виждаме изразени два принципа – активния и пасивния – топлината и студа – под чието въздействие се организират всички форми. Топлината, огъня разширява, а студа свива. Тогаз, развиването на органическите форми върви по резултантната на тези две движения.

И тъй, имаме четири елемента, от които всеки елемент има специфична форма на движение, която определя характера на формите и състоянията, които създава. Или с други думи казано – всеки елемент има специфичен начин на вибриране, има и специфичен ритмус, от което се определя, че всеки елемент има специфичен цвят и тон. Тъй като определихме, че всеки елемент има по три качества, то в допълнение на това ще кажа, че всеки елемент има по три проявления, които отговарят на трите свята; като във всеки свят едно от качествата е доминиращо, изявено, а другите са в полупотенциално състояние. По такъв начин получаваме четири елемента с по три качества – 12 проявени качества – това са дванадесетте знака на зодиака, които са основа на Астрологията.

Огънят е активният принцип, а Земята е пасивния принцип. Огънят е носител на светлина и топлина, той е емблема на духа на разумното начало. А Земята е пасивното начало, тя е основа, фундамент, върху които се проявяват всичките елементи.

Ето какво казва Агрипа за отношението на 12 зодиакални знака към четирите елемента. Всеки елемент се проявява в три знака. Първият знак е началото на неговото проявление. Това е в света на принципите; вторият знак – развиване на елемента, проявата му в света на законите, в реалния свят, третото му проявление е във феноменалния свят – светът на завършени процеси, на резултатите в материалния свят. Така Първият знак на зодиака наречен Овен, взема своя принцип от огъня, той е началото на зодиакалния, на жизнения кръг и в сегашната епоха началото му съвпада с пролетната равноденствена точка, която е там, където еклиптика (видимия път на Слънцето през небесната сфера) пресича небесния екватор. Тъй че Овен е първият знак на огнения елемент. Вторият знак на огъня се нарича Лъв, той – е средата, и третия знак на огъня се нарича Стрелец; той е резултатът, крайния предел на проявление на принципа на огъня. Тези три знака на зодиака образуват помежду си един равностранен триъгълник, наречен триъгълник или тригон на огъня.

По Платоновата класификация, полярна на огъня видяхме, че е земята – и тя се проявява в три знака. Първият знак на земята се нарича Телец. Той е начало на проявление на принципа на земята; средното проявление е в знака Дева и третото в знака Козирог. Тези три знака са проява на принципа на земята, наричат се земни знаци, а определихме земята като пасивен принцип, а огъня като активен. Тогаз принципа на огъня, в неговото тройно проявление, представяме графически с един равностранен триъгълник, обърнат с върха нагоре – емблема на активния принцип. А принципът на земята в неговото тройно проявление можем да представим с един триъгълник обърнат с върха надолу. Като ги преплетем тези триъгълници получаваме една хексаграма или така наречения Соломонов печат.

Третият принцип е принципът на въздуха, който също е активен принцип. Начално проявление на принципа на въздуха е третия знак на зодиака, наречен Близнаци; второто и средно проявление на въздуха е знака Везни, а третото проявление на въздуха – крайния предел на неговата проява е знака Водолей. Трите знака на въздуха също така могат да се представят графически в един равностранен триъгълник, обърнат с върха нагоре.

Четвъртият принцип е принципът на водата – пасивен принцип. Начално проявление на този принцип е четвъртият знак на зодиака наречен Рак. Той е най-висшето проявление на този принцип. Второто проявление на този принцип е знака Скорпион, а третото проявление знака Риби. И тези три знака могат да се представят графически с един триъгълник, обърнат с върха надолу – емблема на негативния, пасивния принцип.

Като преплетем тези 2 триъгълника получаваме нова хексаграма. И така, имаме четири елемента, два пасивни – земя и вода и два активни – огън и въздух, които имат по три проявления – в трите свята по едно – така че получаваме 4 елемента по три знака, 12 знака, които обемат целия кръг на зодиака.

2.      Четирите елемента и човешките темпераменти.

Четирите елемента се проявяват в човека в четирите темперамента, познати още на древните под следните имена: холеричен, сангвиничен, флегматичен и меланхоличен. Има и други класификации на елементите, но тази е най-древна и същевременно строго научна. Темперамента не е нищо друго, освен резултат на модифициране на вътрешните сили на индивида от силите на космоса. При холеричния и сангвиничния темпераменти, човек проявява по-голяма активност, по-голяма подвижност и енергичност. И тяхната дейност е насочена предимно във външния свят. Те имат стремеж да въздействуват със своето същество върху средата. Тяхното движение може да се нарече центробежно, каквото беше, както видяхме, движението на топлинния и светлинния етери. Следователно, качествата, които даден темперамент носи, са израз на качествата на елемента, който стои зад него. Така холеричният темперамент е огнен, свързан е с елемента на огъня и проявява неговите качества. Сангвиничният темперамент е въздушен – в него преобладава елемента въздух и той проявява неговите качества. Флегматичният и меланхоличният темпераменти са противоположни на холеричния и сангвиничния – те се стремят да се изолират от външния свят и се съсредоточават в своя вътрешен свят. Техния поглед е отправен повече вътре в самите тях, те са концентрирани в себе си и външно са пасивни, мудни. Тяхното движение можем да определим като центростремително. А видяхме, че химическия и жизнения етери имат центростремително движение, флегматическият темперамент е израз на химическия етер, на елемента вода; а меланхоличният е израз на жизнения етер, на елемента земя. Това съответствие между темпераментите и елементите е един ключ в астрологичното изучаване на човека.

Така например хора, у които етерните сили са дълбоко проникнали във физическата материя, произвеждат винаги един активен организъм във външния, обективния свят. Ако етерните сили са по-свободни, т. е. имат един контакт с физическата материя, но не са напълно погълнати от нея, такива хора ще бъдат по-малко активни във външния свят, защото активността зависи от състоянието на жизнената енергия, а у тях тази енергия не е всецяло заета с физическия организъм. Затова у тях не може да се очаква и един внушителен организъм. Но в замяна на това тяхната деятелност е насочена към техния вътрешен свят. Те живеят по-богат духовен живот. Равновесието на етерните сили се поддържа от Аза. И когато Аза вземе ръководството на човешкия живот, темпераментите се уравновесяват. Надмощието на едни или други етерни сили обуславя здравето и болестите в организма. Процесът на възпалението, например е белег, че в тази част на организма топлинния етер е много активен. Холеричният темперамент развива твърде голяма активност благодарение на топлинния етер, и то не само физическа, но и в психическия живот. Флегматикът е бавен, несръчен, спокоен. В холерикът имаме един вътрешен огън. В сангвиника имаме излъчване на светлина, във флегматика имаме голямо спокойствие, меланхоликът е със силна мисъл и богат вътрешен живот, но затворен.

Следователно, живота на човека се развива под действието на два вида сили. От една страна етерните сили на външния космос, проявени чрез знаците на зодиака и планетите, вземани за момента и мястото на раждането и от друга страна силите вложени в самия организъм. Следователно, животът на индивида, неговите физически и психически състояния, неговото здраве и болести са резултат на взаимоотношението между тези два вида сили.

Глава VІ – Трите рода сили

1.      Трите рода сили като проява на трите велики свята в Космоса.

Според Херметичната философия, света с всички живи същества в него е плод на три рода сили, които отговарят на трите велики свята в космоса. Първият род сили имат началото си в Божествения свят; – в света на принципите, в света на основните начала, или както го нарича Учителя идейния свят, който е създаден от Бога. Тук е първопричината на всичко съществуващо. Вторият род сили имат началото си в „небето на зодиака“, както се изразяват древните, сиреч в света на четворната тройка от елементи – в света на вторичните начала, в света на законите и силите, в реалния свят, както Учителят го нарича, който свята създаден от природата, която представя от себе си съвкупност от всички възвишени разумни същества. Третият род сили имат началото си в областта на планетите, сиреч в областта на седморката от произвеждащи и поддържащи сили – това е материалният свят, създаден от човека като космическо същество. Всяко земно създание е образувано от взаимодействието на тези три рода сили, които продължават да му влияят докато то съществува.

Съгласно принципът за двойствеността на активното и пасивното начала, във всеки от трите споменати свята действуват две начала – активно, оплодяващо, даващо импулс, подтик и негативно, оплодявано, отхраняващо и оформяващо, мъжко и женско. Те са полюсите на Битието. От тяхното съчетание, от тяхното взаимодействие се ражда плода, който съдържа тези две начала и е подчинен на постоянното им влияние.

В идейния свят активното начало се нарича Огън, който не е създаден, а е самороден, вечно съществуващ. Това е Бог Отец на гностиците. Другояче казано, в принципа на огъня, в неговото най-висше проявление сам Бог пребъдва. Пасивният принцип се нарича Вода – Син Божи на гностиците, като резултат от взаимодействието на тези 2 принципа се явява сътворената Светлина – третото начало на всичко създадено, онова, което ги поддържа и крепи. На езика на алхимиците тези три начала се наричат: Световен Дух, Световна Душа и Световно Вещество. Изис, Озирис и Хорус на египтяните.

В зодиакалното небе, или в реалния свят, горните три начала се отразяват в нови три, които на езика на алхимиците носят следните имена – философски живак (огненото начало), философска сяра (водното начало) и философска сол (създаденото начало). Третото начало се нарича още дух на телата.

В планетното небе намираме ново отражение на тези три начала, които на езика на химиците се наричат – първобитният огън, наричан понякога етер, който оплодява първобитната вода – тинята, за да се роди живота на телата, животоносното начало, зародишът, кълнът. От идейния свят създанията получават най-важното – идеята, според която са създадени. В тази идея се съдържа плана на тяхното съществувание и целта на тяхното Битие. Съществените отлики на формата и особените свойства, които те имат, зависят също от идеята. Но тази идея се осъществява с помощта на онези начала, които работят в другите два свята.

2.      Видимата Вселена като израз на предвечния Логос (Слово).

Всяка енергия (сила) е израз и кинетическо състояние на потенциални качества или състояния на Битието. Затова когато дадена енергия се прояви през сферата на четирите състояния на съзнанието, или в реалния свят, явяват се различни качества, които в основата си имат един от елементите, формата на движението на енергията се определя от онзи принцип, който стои зад нея, оттам и органическата форма, която строи.

Всяка енергия се проявява в различните полета, с присъщите ѝ качества и свойства. Например, известна енергия носи разширяване. Във физическия свят ще има тенденция към създаване на големи, масивни форми. В психическия свят, в чувствата, дава широта и простор на чувствата. В света на мисълта също създава широта, която се проявява като благородство, толерантност и свобода на мисълта. И затова, зад всяка форма и зад всяка психическа проява ние виждаме един принцип на действие. Енергията предава своите качества на организма и оттам определя и особеностите на органическия тип. А знаем, че органическия строеж е в зависимост от кръвта. Следователно, органическите енергии се проявяват чрез кръвта. Защото, всяка енергия е свързана и със съответната материя. И затова Учителят казва, че онзи, който иска да бъде здрав, да бъде богат, да има изобилие на жизнена сила и да бъде умен, трябва да има злато в кръвта си. Органическо злато го нарича той и това злато е свързано с портокаловия цвят. А качествата, това са зародишите на Битието в Аза, които той трябва да приведе в действие, да ги динамизира. А всяко динамично качество се проявява като творческа енергия, която има в основата си един разумен импулс.

И от това гледище, когато говорим за планетите в Космоса, подразбираме динамизиране на известни качества в Словото. Гениално е предал тази идея великия посветен евангелист Йоан в първата глава на откровението. Ето как описва той тази велика тайна: „Бидох в изстъпление духом, и чух зад себе си глас голям като от тръба който говореше: Аз съм Алфа и Омега, първи и последен. И обърнах се да видя гласа, който ми проговори; и в обръщането си видях седем светилници златни. И всред седемте светилници видях едного подобен Сина Человечески, облечен с дълга дреха и препасан до гърдите със златен пояс. А главата и космите му бяха бели, като бяла вълна, като сняг и очите му като пламък огнен. И очите му подобни халколиван[7], като в пещ нажежени, а гласът му като глас на много води. И имаше в дясната си ръка седем звезди.

И словото му казва: „Напиши това, що си видял и което е и което има да бъде след това – тайната на седемте звезди и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте църкви. И седемте светилника, които си видял, седемте църкви са.“ Същата идея, както видяхме, е предадена и във видението на Хермеса, защото реалността в своите основи е неизменна и вечна.

Следователно, като творчески център на Битието е Словото. Вселената е външната страна на Словото. Четирите елемента, дванадесетте зодиакални знаци и 12-те планети, това са само органи, чрез които Словото се проявява и твори в човека, и в Битието, и навсякъде в природата. Навсякъде се намира този отпечатък на творчеството – защото туй, което е горе, е подобно на туй, което е долу.

Следователно, когато говорим за енергиите и теченията в природата, не ги схващаме като механически течения, но като живи сили, зад които стои великата разумност на Словото.

Глава VІІ – Космичните фактори на развитието.

 

За да разберем живота на човека, трябва да го разгледаме във връзка с живота и развитието на целия Космос. Ако искаме да разберем живота на човека само в тесните рамки на Земята, с нейните сили и закони, ще имаме много ограничени понятия за човека. Тъкмо това прави съвременната наука. Но херметичната наука има един по-широк поглед и разглежда човека във връзка с живота на целия Космос. Според херметичната наука, целия Космос представя един жив организъм и всички части на този грамаден организъм се намират в тясна вътрешна зависимост и взаимодействие. И целият този организъм е проникнат от едно велико съзнание, което е вътрешната връзка между всичките части. В такъв случай живота на целокупния организъм обуславя проявата и съществуването на отделните части и частите обуславят цялото в неговото проявление.

Както видяхме, един от принципите на херметичната философия гласи – туй, което е долу, е подобно на туй, което е горе. Човек е подобен на Космоса. Човек представя от себе си една малка вселена, един малък космос; следователно, всички сили и елементи, които намираме в човека, намираме ги и в Космоса, и обратно – всички сили, процеси и явления в Космоса, ги намираме и в човека. От човека към Космоса и от Космоса към човека – това са два пътя на научно и философско изследване. Това значи, изследвайки и проучвайки човека, ако знаем съответствията, същевременно ние изследваме и Космоса. И изследвайки Космоса, ние изучаваме онази страна от човека, която ни е недостъпна, иначе, в човека благодарение на потенциалността или миниатюрността си.

В херметичната философия едновременно се работи и с двата метода на изследване, на базата на принципа – туй, което е горе, е подобно на туй, което е долу, и туй, което е долу, е подобно на туй, което е горе. Изследвайки човека, ние изследваме природата, и изследвайки природата, ние изследваме човека. Но както казах и по-горе, трябва да знаем правилно да намираме съответствията. Но изисква се голямо знание и мъдрост, за да се проникне в тази тайна, защото подобието не е по форма, а по съдържание и смисъл. Затова малцина владеят тази тайна и могат да проникнат във вътрешната мъдрост, която ръководи целия космичен процес във всички плоскости на неговото проявление.

Херметичната наука разделя човека на три части, всяка, от които включва в себе си елементите на целия човек. Първият човек – това е главата, с всички органи о нея и мозъка, в когото се намират локализирани всички центрове, които управляват целия организъм. И затова казваме, че мозъка, това е човекът. Мозъкът създава човека. Мозъкът, това е Божествения свят в човека. Това е идейният свят на човека. Мозъкът, казва Учителя, е израз, кондензация на умствения свят. А в умствения свят се намират праобразите на всичко съществуващо. Следователно, и в човешкия мозък се намират всички богатства, които Бог е дал на човека. В мозъка е вложен капиталът, който човек трябва да тури в обръщение през вечността, казва Учителя. Този първи човек е свързан със силите на Космоса, със силите, които функционират в безграничното космично пространство и се проявяват чрез зодиака или зодиакалните знаци. И посветените в тайните на херметичната наука ни казват, че целия зодиак се намира в човешкия мозък. Силите на безграничния Космос строят човешкия мозък. И когато човек развие силите, които се намират засега в потенциално състояние в мозъка, той ще бъде гражданин на Космоса, т. е. свободно ще се движи из целия Космос. Това са възможности за далечното бъдеще.

Вторият човек е средният – който включва гърдите с белите дробове, сърцето и гръбначния мозък и симпатичната система, като връзка между средния и долния човек. Той е свързан със силите на духовния свят, с духовното тяло на човека. Там е седалището на чувствата, на душата. Този свят в човека е свързан със силите на Слънцето. Силите на слънчевата система строят този човек. Когато човек развие и завладее тези сили, той ще стане гражданин на слънчевата система – ще може свободно да се движи в пределите на слънчевата система.

Третият човек е долният човек – който обгръща храносмилателната система с принадлежащите към нея органи – черва, черен дроб, жлъчка, бъбреци, половите органи, бедрата, коленете, пищялите и стъпалата. Някои от тия органи са във връзка и с втория свят – симпатичната система, черния дроб и далак. Мозъкът на този човек е симпатичната система. Този човек е свързан със силите на Земята. Силите на Земята строят долния човек, земния човек.

От правилното функциониране на всеки от тези три човека зависи какво е отношението на човека към даден свят. Когато функционират правилно и хармонично и трите части на човека, тогаз имаме хармонично развит човек, който може да се развива правилно.

Всяка една от трите части на човека има от своя страна тройно и от друга страна седморно деление. И тогава имаме следното разпределение на човека: физически човек, който е свързан със силите на земята, в широк смисъл вземано, който от своя страна е троичен – главата, която представлява Божествения свят в човека, седалище на човешкия ум и условие за проява на човешкия дух. Гърдите, които представят духовният човек във физическия човек – тук е сърцето на човека, чрез които се проявява човешката душа. И най-после стомаха и краката, които представя земния човек във физическия човек. Той има отношение към човешката воля. И тъй във физическия човек имаме отразен целия човек, като външно имаме – глава, гърди и стомах, които са свързани с умственото, духовното и етерното тела, а вътрешните аспекти на тези три части на човека са умът, сърцето и волята. Умът, сърцето и волята са вътрешната страна на физическия човек. Също така и душата, и духът са троични в своите проявления.

Тъй че в човека има трима човеци, които действуват един в друг и никой не може да разбере човешката, природа, ако не знае, че наистина в човека живеят и работят трима души, три принципа обединени в едно. И всеки един от тези човеци е седморен; всеки от тези три принципа е седморен в своето проявление.

Следователно, за да живее добре на физическия свят, човек трябва да разбира законите на този свят – да разбира законите и силите, които функционират в него. По закона на аналогията, тук са проектирани на друга плоскост силите на целия Космос. Икономическият живот в обществото отговаря на физическия свят в природата и човека – физическият свят е склад на природата. Несметни богатства са складирани в него. Същото нещо е и във физическото тяло на човека. За да проникне човек в тайните на физическия свят, необходима е светлина, защото сам по себе си, физическият свят няма тази светлина.

За да се развива в духовно отношение, човек трябва да разбира законите на духовния свят, трябва да разбира законите на дишането и кръвообращението.

За да се развива правилно в умствено отношение, човек трябва да разбира законите и силите, които работят в неговия мозък.

И тъй, установихме три източници на сили, които са фактори в развитието на човека: Силите на Божествения свят, които се проявяват във физическия живот на човека чрез мозъка, а в природата чрез зодиака или чрез космичното пространство. Защото, както ще видим впоследствие, зодиака обгръща в себе си, цялото космично пространство.

Вторият фактор бяха силите на слънчевата система, които са проява на космичните сили на зодиака, но на друга плоскост. Като говорим за силите на слънчевата система имаме предвид 12 космически принципи, от които засега се проявяват само седем, които имат центъра си в Слънцето, което е видимият образ на Словото, което е творческият източник на всички строителни сили на слънчевата система. Това са седем активни творчески течения на всемирния живот, чрез който ни идват благата на живота. В Астрологията тези творчески принципи на Словото са свързани със седемте планети на слънчевата система. Тъй че, когато в Астрологията ще говорим за влиянието на известна планета, ние ще имаме предвид един космичен принцип, който има известна планета като физически израз.

Астрологията ни говори на своя класически език за влиянието на седемте планети; откровението на Йоан ни говори за седемте духове, стоящи пред престола Божи; откровенията на Заратустра и Хермеса ни говорят същото, Мойсей ни говори за седемте дена на творението, които не са нищо друго, както казва Учителя, освен последователно проявление на творческите принципи на Словото. Зад всеки принцип стои един велик импулс на Словото. А окултната философия ни говори за седемте творчески принципи.

Третият фактор на развитието са силите, свързани със Земята. Всяка една планета представя съвокупност от взаимодействието на различните космични сили, обединени и направлявани от един принцип. Но характера на планетата и условията, които се развиват на нея, зависи от отношението на силите, които вземат участие в нея. А същевременно зависи и от посоката на тези сили. А всичко това зависи от онзи принцип, който стои в центъра на планетата и дава тон на всичко. Четирите елемента, за които говори херметичната наука, в различните планети се намират в различно взаимоотношение. За Земята специално, в някои области преобладават едни елементи, в други – други елементи. Това е подробно проучено в херметичната наука, и се знае точно в коя област на Земята какво е разпределението на силите, което вече определя и условията за дадена работа. Същевременно в различните епохи, отношението между силите е различно. Това е един факт, който е много важен и който обяснява развоя на цивилизациите и културите по лицето на земята. То е основата, върху която се проявяват другите два фактора. Другите два фактора независимо от него не могат да се проявяват. Но той е само една проекция на другите два фактора и същевременно е основа за тяхната проява. Тъй че, разпределението на етерните сили по лицето на Земята служи като база за проявата на силите на планетите, Слънцето и за силите на зодиака. Това е един много важен факт, който трябва да се има предвид при астрологичното изследване. Защото, един ефект ще произведат космичните сили, проектирани в една област, където има преобладаващо влияние топлинния и светлинния етери, друг – в области, където преобладават химическия и жизнения етери.

Това са все проблеми, които са подробно и обстойно разработени в херметичната наука, но тук само споменавам за тях, за да послужат за изяснение на астрологичните проблеми, които ще разгледаме.

Глава VІІІ – Космичният човек.

 

„Туй, което е горе, е подобно на туй, което е долу, и туй, което е долу, е подобно на туй, което е горе.“ Така говори херметичната мъдрост за отношението на космоса и човека.

Според херметичната наука и философия, цялата видима вселена, представя един жив организъм, който обгръща в себе си цялото космично пространство, който е проникнат от едно велико съзнание и една велика разумност. Това е Великият Небесен Човек. За него казва Мойсей:

„Човек беше създаден по образ и подобие Божие.“ Това е друга форма на изразяване на закона на аналогията. Значи, Космичният човек е създаден по образ и подобие на Бога – а съвременният човек е създаден по образ и подобие на Космичния човек. Или с други думи казано – Космичният човек в своето проявление се диференцира и съвременните хора са именно резултат на това диференциране на Великия Небесен Човек. Всички слънца и системи са органи и системи на Космичния Човек. А хората са клетки в този велик организъм. Ето как Учителя говори за това:

„Когато се говори за човека, като образ и подобие на Бога, подразбира се човек в неговата първична проява, така наречения Космичен Човек. Всеки човек, всяка душа е един първичен елемент, една клетка от Великия Космичен Човек, и си има точно определено място и функция в този велик организъм[8].“

Следният израз на Учителя, може да ни послужи като ключ, за изяснение на отношенията, които съществуват между Космичния Човек и съвременния човек. Той казва: „Под думата „човек“ разбираме сбор от добродетели. Добродетелите, това са един велик капитал, около който почват да циркулират великите сили на живата природа[9].“ Следователно, като говорим за Космичния човек, имаме предвид проявата на цяла система от принципи, зад които стои Първичната причина, и като резултат на тази проява имаме външния обективен свят и човек. И Гьоте казва във Фауст: „Всичко преходно е символ.“ Зад всяка една видима форма стои една идея, един принцип, едно качество. Значи, всяка една система е израз на един велик принцип, на една велика идея. Също така и в човека зад всеки орган стои една добродетел, един принцип, една идея. Следователно, всяка система, всяко Слънце, всяка звезда в космичното пространство е израз наедно качество, на един принцип на Космичния човек.

И когато търсим съответствието между Космичния човек и обикновения човек, ние няма да ги търсим по форма, но по принцип. Например, когато говорим за главата на Космичния Човек, разбираме онзи принцип, който мисли и в чиято организация се намира основата на всички останали части на този човек. В него същевременно се намира пружината на целокупната проява на този човек. И казано е в Писанието: „Глава на твоето Слово е Истината“ – Истината е главата на Космичния Човек, който е изявеното Слово. След главата следва вратът, шията, гърлото – това е пак един принцип в Небесния човек – това е онзи принцип, който дава плът, външен израз на мисълта – гласа, словото, речта. Тъй че, когато говорим за Космичния Човек, ние имаме предвид не известна форма, но съотношение, комплекс от принципи, които действуват и се проявяват като една система, като един организъм.

Тези принципи са обединени с една вътрешна връзка и действуват хармонично. Същото се отнася и до съвременния човек. Човек не е само външната форма, но зад тази форма намираме комплекс от принципи, като външна страна, на които се явява формата. Но принципите, както при космичния човек, се намират в такова съотношение, че образуват един жив организъм. Всички принципи имат и материален израз, който представя от себе си тъй наречения зодиак, който обема в себе си цялото космично пространство, и е разделен на 12 части наречени зодиакални знаци. Дванадесетте първични творчески принципи, които образуват Великия небесен човек това са дванадесет извора на живота в космоса.

В херметичната философия е подробно проучено взаимоотношението между тези принципи и сили, които действуват в космичния човек във всички области на Битието. Специално в Астрологията се изучават отношенията и влиянията на тези творчески сили върху живота на Земята и специално върху човека.

Тези дванадесет принципи вземат материя и енергия за своята проява от четирите елемента и затова и зодиакалните знаци се разпределят в херметичната наука на четири групи от по три знаци, в зависимост от елемента, от който взема материя и енергия за своята проява.

Когато говорим за космичните принципи, които обуславят проявата на Космичния човек, ние разбираме, че тези принципи са израз на мисълта на Космичния човек, и зад тях стои мисълта на космичния човек, съединена с мисълта на Природата и мисълта на Бога, както казва Учителя. Това е в съгласие с първия принцип на херметичната философия – че всичко в света е ум, че умът прониква цялото Битие.

Тези принципи се проявяват в човешкия живот като качества. И Астрологията именно проучва качествата и силите, като израз на принципите, които стоят в основата на Битието, които са основно проучени в херметичната философия.

Въз основа на горното, значи, когато кажем, че знака Овен е глава на Космичния човек, ние вече разбираме този принцип, чрез който се проявява космичната мисъл. И същевременно, тези принципи се трансформират в човешкия свят, като качества – правейки връзки между космичната мисъл и човешката, ние казваме – Овен има такива и такива качества и свойства.

И ако разгледаме развоя на човешкия живот и на човешката мисъл, ще намерим, че в разните моменти и епохи на това развитие са отразени и проявени различни качества, по които можем да знаем вече, кой космичен принцип е имал доминиращо влияние в дадена епоха на развитието. На същото основание и като изследваме качествата, които даден човек проявява можем да знаем, под влиянието на кои космични принципи се намира, и кои принципи вземат участие в неговия живот в даден момент. Това е основният принцип на астрологическото изследване. По законите на вибрацията и ритмуса качествата се предават в цялото космическо пространство и като живи творчески сили строят формите и стават част от тези форми. Разбран така, творческият процес е музикален процес – една велика хармония. Тези качества, по този начин се предават на материята на нашето тяло и на растенията, които употребяваме за храна.

Но в творческия процес, освен външните сили на космоса вземат участие и вътрешните сили на организма, като последните са подобни на първите. И законът на аналогията гласи: Туй, което е във външния свят, е и вътре в самия организъм. Така че външните форми са резултат на взаимодействието между две сили: вътрешните присъщи на организма и външни, които действуват от космоса, като съществува подобие между едните и другите. Но вътрешните, сили на организма, се намират в повече или по-малко потенциално състояние и по закона на сродството се събуждат и динамизират от външните космични сили. И Астрологията именно изучава това взаимоотношение между тези два рода сили, които строят всички форми.

Глава ІХ – Тайната на зодиака

1.      Движение на Слънцето по зодиака.

Цялото небесно пространство, т. е. небето, което виждаме „над нас“ и „под нас“, можем да си го представим като една грамадна сфера, която подобно на Земята си има своя ос, свои полюси и екватор. По тази сфера се намират всичките подвижни и неподвижни звезди, всяка, от които е образувана от четирите елемента, които в различните звезди са в различни съотношения, но навсякъде са израз на един принцип, около когото са групирани всички сили и елементи, които обуславят проявата на звездата. Подвижните звезди наричаме планети, а неподвижните – слънца, които са групирани в съзвездия. Тази грамадна звездна сфера има едно видимо за нас движение, следствие на което пред нашия поглед последователно изгряват нови звезди и съзвездия. И Слънцето в своето видимо движение минава през тази небесна сфера. Пътя на Слънцето през небесната сфера се нарича еклиптика. Еклиптиката не е нищо друго освен орбитата на Земята, пътя на Земята около Слънцето, но понеже ние се движим заедно със Земята, като части от нея, ние приписваме движението на Земята на Слънцето и казваме – Слънцето се движи, а то всъщност е движението на Земята около Слънцето.

В движението си по еклиптиката Слънцето минава през онази област на космичното пространство, в която се намират дванадесетте зодиакални съзвездия, което не е случайно. Не че то минава през самите съзвездия, но минава през тази космична област, където се намират съзвездията. Затова и астролозите са разпределили еклиптиката на дванадесет (12) части, наречени зодиакални знаци и са установили тъй наречения интелектуален Зодиак, който всъщност представя от себе си дванадесет поляризации на слънчевата енергия, когато на зодиакалните съзвездия можем да кажем, че са поляризация на онзи грамаден космичен център, около който се движи и нашето Слънце заедно с много други слънца. Творческата енергия на безграничния Космос се предава на Слънцето чрез 12-те зодиакални съзвездия, както нашето Слънце предава творческите си импулси на нашата система чрез зодиакалните знаци. Тези 12 поляризации са във връзка с импулсите на 12-те творчески принципи, които стоят зад зодиакалните съзвездия.

Тъй щото принципът, който действува в зодиакалните съзвездия и в зодиакалните знаци, е един и същ.

В миналото, когато Рама е установил зодиака в днешната му форма, зодиакалните съзвездия са съвпадали със зодиакалните знаци, но днес са се разместили и не съвпадат, защото зодиакалните знаци отстъпват всяка година с 50 секунди. Това отстъпване, наречено удължаване на равноденствената точка, се дължи на движението на Слънцето около някакъв голям звезден център. Значи от това гледище зодиакалните знаци не са нищо друго освен 12 поделения на еклиптиката. Начало на Зодиака в такъв случай е вземана точката, където във времето на Рама е ставало пресичането на еклиптиката с екватора на небесната сфера, което е станало в областта на съзвездието на Овена и е отбелязвало пролетното равноденствие. След това пресичането е било в Рибите и сега вече е във Водолея. На астрологически език това се изразява по следния начин – когато пресичането е било в Овена, казва се, че Слънцето е стояло в знака Овен 2100 [години]. А сега като се казва, че пресичането е в знака Водолей, казваме, че Слънцето е влязло в знака Водолей, където ще остане приблизително 2100 години. Това се дължи на тъй нареченото прецесиално движение на земната ос, която прави едно пълно завъртване приблизително за 25920 години. При това си движение земната ос е отстъпвала по отношение на неподвижните звезди на зодиака, с по 50 секунди на година и така зодиакалните знаци са изостанали и се е получило разместване на зодиакалните знаци и зодиакалните съзвездия. И на всеки 25920 години става едно ново съвпадане на зодиакалните знаци със зодиакалните съзвездия. От това вадим заключение, че на всеки 25920 години се дава един нов импулс от Безграничния космос на нашия земен живот, един нов прилив на космичните енергии чрез съзвездията на зодиака.

Зодиакалният кръг, с който си служи съвременната практична Астрология, представя един пояс, който се простира по протежението на еклиптиката и е широк 16 ÷ 18 градуса. В плоскостта на Зодиака се движат планетите, Слънцето и Луната. И затова астролозите казват, че планетите, Слънцето и Луната минават през дванадесетте знаци на зодиака и в зависимост от природата на знака е и характера на тяхното проявление. Защото всеки знак има специфична природа, израз е на специфичен принцип. Всеки знак представя различна среда, в които по различни начини се проявяват дейните сили на планетите.

2.      Зодиакът като проява на Космичното Слово.

В Херметичната наука, когато се говори за Зодиака, разбира се една система от принципи, чрез които се проявява Космичното Слово. Както видяхме, тези творчески принципи се проявяват във видимия Космос в 12-те зодиакални съзвездия, които образуват гръбнака на нашата вселена.

Казах по-рано, че Астрологията е окултния език, с който са си служили и си служат посветените в окултните школи, и на който са предавани тайните в школите. Въпрос не става за словесно, външно предаване, но за вътрешно преживяваме на тайните. Учениците на окултните школи са преживявали тайните на зодиака, като една реалност в себе си. Защото космосът е отразен в човека, или както казва Учителя, космосът е създаден по образ и подобие на човека, на първичния човек, който е създаден по образ и подобие на Бога.

При окултното развитие става едно диференциране в проявлението на тези принципи, които създават и съответни форми. И когато при едно по-напреднало развитие ученикът съзерцава своето тяло, той го вижда не като обикновения човек, но съзерцава в него картините на Зодиака.

Ето как един от посветените розенкройцери описва този окултен факт. „При вътрешно окултно наблюдение, ние забелязваме, че отделните части на физическото тяло стават все по-подвижни и независими едни от други. За външното окултно наблюдение, това изменение се изразява в това, че физическото тяло на човек, намиращ се в пътя на окултното развитие като че се разделя, разнищва се във всички страни. Такова физическо тяло расте така, че в течение на няколко години, то изглежда по-голямо отколкото по-рано. Но заедно с това става подобно на сянка, става ефирно; изчезва онази груба и неподвижна маса, която имаме при обикновения човек. То се състои като от отделни части, и тези отделни части изявяват себе си в това, което в окултния живот е прието да се нарича имагинация. Физическото тяло на лица, окултно развиващи се проявява като съвкупност от имагинации, вътрешно живи и подвижни картини и тези картини стават все по-интересни, защото те не са произволни. В началото на развитието те не са особено значителни. Съвършено незначителни са те, когато ясновидското наблюдение се насочи на физическото тяло на човека, още не влязъл в пътя на окултното развитие. При такова окултно наблюдение това, което в тялото съществува като физическа материя изчезва, и на нейно място изпъкват имагинации – картини. Макар и по-смътни и по-недиференцирани, но и в окултно неразвития човек може да наблюдаваме, как всяка от отделните части се отнася към определена част на космоса. В съществените черти на тези картини, можем да различим при това дванадесет членове, всеки, от които представя като картина определена част от макрокосмоса. Когато всичките дванадесет картини се намират заедно, общото впечатление от тях е такова като че някой неизвестен художник е нарисувал дванадесет картини на Макрокосмоса, и от тях е създал физическото тяло на човека. В окултно развиващия се човек, тези картини стават все по-големи и в същото време вътрешно все по-дружелюбни и светещи извътре. В окултно неразвития човек макрокосмоса се отразява само в неговите физически аспекти. Но в човека, намиращ се в окултния път на развитие, в гореуказаните картини се проявява все по-вече и по-вече и духовно съдържание, явяват се образите на духовните същества в макрокосмоса, така че вместо физически микрокосмос, такова лице все по-вече и повече става духовен микрокосмос. С други думи, той има в себе си не само образите на планетите и Слънцето, но също и същества от висшите йерархии, които стоят зад видимите небесни тела. И все по-високи йерархии се явяват, в зависимост от това, как човек предвижва напред в своето окултно развитие. Така по окултното наблюдение над физическото тяло на човека, ние познаваме стремежа на света.

Окултното преживяване на зодиака в човешкото тяло ни показва, че когато става въпрос за зодиака, не можем да го вземем само като една механическа поляризация на слънчевата светлина в плоскостта на еклиптиката, но имаме предвид реалните зодиакални съзвездия, които по един закон на отражението са проектирани в областта на еклиптиката и получаваме това, което наричаме зодиакални знаци. Зодиакът отразен в плоскостта на еклиптиката, отговаря на реалния зодиак в космичното пространство. Това ни показва окултното преживяване на зодиака в човешкото тяло. Това показва, че имаме работа с 12 творчески принципи, които са вътрешният стимул за поляризиране на слънчевата светлина в плоскостта на еклиптиката, а това, което ни учи съвременната астрономия, по този въпрос е само техниката на това поляризиране. От центъра на Космоса светлината се поляризира и създава 12 зодиакални съзвездия. От съзвездията светлината се излива в центъра на нашата система – Слънцето, от което, под вътрешните импулси, се поляризира и проектира в областта на еклиптиката и получаваме тъй наречените 12 знаци на зодиака, които от своя страна се проявяват активно чрез планетите, като самите знаци представят среди.

Като говоря, че зодиакът е разумна система от принципи, схващам понятието принцип не механически, а като разумна съзнателна дейност на йерархии от възвишени същества. Зад всеки принцип стои едно общество от разумни и възвишени същества, за които този принцип е път на проявление. На това основание посветените свързват дванадесетте зодиакални принципи с дванадесетте творчески йерархии на Битието. Макс Хайндел, въз основа на розенкройцерската традиция, дава следното съотношение между зодиакалните съзвездия и творческите йерархии:

Зодиакални знаци

Име на йерархиите

1.        Овен

1.       Без име

2.        Телец

2.       Без име

3.        Близнаци

3.       Серафими

4.        Рак

4.       Херувими

5.        Лъв

5.       Престоли или господари на Волята

6.        Дева

6.       Господари на Мъдростта

7.        Везни

7.       Духове на личността

8.        Скорпион

8.       Духове на формата

9.        Стрелец

9.       Духове на интелекта

10.    Козирог

10.   Архангели, духове на огъня

11.    Водолей

11.   Ангели – духове на живота

12.    Риби

12.   Девствени духове

 

В миналото, когато Астрологията е била само неразделна част от науките на Школата и като азбука на окултната наука, посветените са знаели, както и днес знаят, че дванадесетте знака на зодиака това са 12-те творчески принципи на Битието, които се проявяват чрез 12-те съзвездия и знаци, строят цялата видима вселена и човешкото тяло с неговите външни и вътрешни органи.

Това съответствие между знаците и частите на тялото ще разгледам по-долу. Човешкото тяло се е оформило под влиянието на слънчевата светлина, пречупена или поляризирана в различните епохи през различните съзвездия на зодиака. И затова всяка част от човешкото тяло съответствува точно на дадено съзвездие, което видяхме и при описанието на окултното преживяване на тялото, че тялото е система от имагинации (картини), в които намираме космоса, отпечатан в човешкото тяло. Така че човек е един действителен микрокосмос, а не само една аналогия на микрокосмоса. Много тайни крие в себе си зодиака със своите 12 съзвездия. Числото 12 крие в себе си всички тайни на пространството. Окултната философия говори, че има 12 степени на съзнанието и че в човека има 12 чувства, но засега са проявени само 5, чрез които се проявява самосъзнанието и проучава света и живота, а другите седем за които нямаме засега външни органи, все пак се проявяват, но чрез подсъзнанието, което е един обширен и непроучен още свят, който постепенно трябва да бъде осъзнат, да мине в полето на будното съзнание. Но това са перспективите на далечната бъдеща еволюция. Но все пак тези чувства се проявяват в живота, макар и извън съзнателния живот. И тези 12 чувства са свързани с 12 зодиакални принципи. Във физическото тяло, тези 12 чувства са свързани с 12 главни нерва, които излизат от главния мозък и те обуславят целия съзнателен и несъзнателен психически живот на човека.

Някои западни окултисти намират следните 12 чувства у човека, които са свързани с 12 главни нерва, излизащи от главния мозък, свързвайки ги с 12 зодиакални принципи.

Тези чувства са; пипане, чувство за живота, чувство за движение, чувство за равновесие, чувство за мирис, чувство за топлина, чувство за слух, чувство за говора, чувство за мисленето или схващането и чувство за вкуса. Тези 12 чувства са свързани по следния начин с 12 зодиакални принципа:

Зодиакални знаци

12-те чувства у човека

1.       Овен

1.         с чувството за гледане (зрението)

2.       Телец

2.         с чувството за топлина

3.       Близнаци

3.         с чувството за слуха

4.       Рак

4.         с чувството за говора

5.       Лъв

5.         с чувството за мислене или схващане

6.       Дева

6.         с чувство за вкус

7.       Везни

7.         с чувството за пипане

8.       Скорпион

8.         с чувството за живота или както го наричат чувство за болка

9.       Стрелец

9.         с чувството за движение

10.   Козирог

10.      с чувството за равновесие

11.   Водолей

11.      с чувството за мириса

12.   Риби

12.      с чувство за обонянието

 

И тъй, както в Астрологията първите 6 знака наричат дневни, защото Слънцето минава през тях през деня, а останалите 6 нощни, понеже Слънцето минава през тях през нощта, така и първите 6 чувства се наричат дневни, защото човек си служи с тях със своето будно съзнание, самосъзнанието, а останалите 6 нощни, защото са извън областта на съзнателното.

Също така човек има 12 тела, но засега оперира в пет, които в херметичната наука се свеждат към три.

Великолепно е предадена тайната на зодиака в 21 глава на Откровението от 9 ÷ 22 стих. Ето как се предава тя там:

„И дойде при мене един от седемте ангели, които държаха седемте чаши пълни със седемте последни язви и проговори ми и рече: Ела, ще ти покажа невестата на Агнето. И отведе ме духом на една голяма и висока планина и показа ми град голям, светии. Ерусалим, който слизаше из небето от Бога. И имаше славата Божия и светлостта негова беше подобна на драгоценен камък, като камък яспис, прозрачен като кристал; и имаше стена голяма и висока; имаше и дванадесет порти и на портите дванадесет ангела и написани имена, които са дванадесетте племена на синовете Израилеви: откъм изток три порти, откъм север три порти, откъм юг три порти, откъм запад три порти. И стените градски имаха дванадесет основания и в тях имената на дванадесетте апостоли на Агнето. И този, който говореше с мене, имаше тръст златна да измери града, и портите, и стените му. И градът беше четвъртит и дължината му е толкова, колкото и широчината; и премери града с тръстта[10] до дванадесет хиляди стадии: дължината, широчината и височината му са равни. И измери степените му 144 лакти, мярка на човек, сиреч на ангела. И сградата на стените беше от яспис – и градът от чисто злато, подобно на чисто стъкло. И основанията на стените градски бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни: първото основание беше – яспис, второто – сапфир, третото – халкидон, четвъртото – смарагд, петото – сардоникс, шестото – сардий, седмото – хризолит, осмото – вирил, деветото – топаз, десетото – хрисопрас, единадесетото – якинт, дванадесетото – аметист. И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера: все една порта бе един бисер и улиците на града бяха от чисто злато.“

Този цитат ни показва, че великия християнски посветен е имал дълбоко разбиране на Астрологията. Виждаме също, че той свързва 12 зодиакални знаци с 12 синове на Яков. А 12 Израилеви племена с 12 апостоли и с 12 скъпоценни камъни.

Глава Х – Планетните влияния

 

За да разберем същността на планетните влияния, трябва преди всичко да се освободим от материалистическото схващане на планетите, т. е. да се освободим от схващането да гледаме на небесните тела – планети, слънца, комети и луни, като на мъртви тела, и да ги схванем като живи същества, като активни творчески центрове на разумна деятелност.

Ето какво казва Учителят по този въпрос: Вие трябва да знаете, че непрекъснато се намирате под влиянието на планетите, които представят сбор от разумни същества, завършили своето развитие. Те познават законите на човешкото развитие, вследствие на което могат да ви дават добри съвети, напътствия. Например, ако някой иска да развие благородството си, съществата от Юпитер ще му покажат, как трябва да работи. Благородството в човека представя златото в неговата кръв. Изобщо, всички планети и слънца във вселената представят банки, от които човек може да извади това богатство, което в даден случай му е потребно. От човека зависи какво богатство ще си достави и как ще го използва. Това показва, че човек може да влезе в съзнателно общение с планетите и да добие от тях това, което му е нужно.

Както изтъкнах в по-предните глави, според херметичната наука целия Космос е един жив организъм. И нашата слънчева система, сама по себе си, си представя един жив организъм, в който като във всеки жив организъм, циркулира един общ живот, който храни и обновява всичките му части. Сърцето на нашата система е Слънцето, от което живота се прелива по цялата система. Този живот иде от Безграничния Космос и чрез зодиакалните съзвездия се предава на Слънцето, което от своя страна го изпраща по цялата система.

Според първия принцип на херметичната наука, всичко в света в ум – в центъра на всяка деятелност стои един ум, от който изхождат импулсите към творчество и дейност. На това основание, всяка една планета е център на разумна деятелност, която деятелност, по закона на вибрациите, се предава на окръжаващата среда, като от своя страна въздействува на тази окръжаваща среда, според собствената си природа. Следователно, щом в центъра на деятелността имаме един ум, то това, което наричаме планетни влияния, не е нищо друго, освен влияние на този колективен ум, проявено чрез неговата мисловна дейност, която като всяка мисловна дейност във външната си проява е енергия в движение. Следователно, планетните влияния са подчинени на закона на мисълта – тъй, както хората си влияят помежду си, със своите мисли, а установено е фактически, че мисълта е сила, така и колективния ум на планетите ни влияе чрез своята мисъл, която се предава през пространството по закона на вибрациите. И както при влиянията на мисълта между хората една мисъл много по-лесно може да засегне даден човек, да му повлияе, когато в самия него има същите предразположения, същото се отнася и до планетните влияния. По-рано споменах, че силите, които действуват в Космоса, се намират и в човека, само че в потенциално състояние и външните динамични сили на Космоса по закона на вибрациите динамизират съответните сили и в човека! Астрологията именно изучава законите на това динамизиране на силите в човека, под въздействието на космичните сили.

Ето как е изразил тази мисъл Парацелзий: „Ако аз имам в себе си манна, то аз мога да привлека манната от небето. Сатурн не е само на небето, но и дълбоко в земята и в морето. Какво е Венера, ако не чернобилека (магарешки пелин), растящ в нашите градини? Какво е желязото, ако не е Марс? Венера и чернобилека са произведени еднакво от една и съща есенция, а Марс и желязото са проявление на една и съща причина. Какво е човешкото тяло, ако не резултат на тези сили, които образуват светилата в небето? Този, който познава Марс, знае и качествата на желязото, а този, който познава качествата на желязото, познава атрибутите и свойствата на Марса. Какво би станало с нашето сърце, ако не беше Слънцето в света?

Според както учи окултната наука, върховното ръководство на цялата слънчева система се намира на Слънцето, където възвишени разумни същества, организирани в общества, посредством мисълта си, външен израз, на която се явява светлината и топлината, направляват дейността на планетите. Това положение не е в противоречие с по-горе изказаното, че всяка планета е израз и център на разумна деятелност, но само го обяснява, защото, според окултната наука, центъра на всички планети е в Слънцето. Така че планетите представят концентрични сфери с общ център в Слънцето. Така например, според това схващане Сатурн се простира от центъра на Слънцето до мястото, където виждаме да се намира Сатурн, Видимата планета, която забелязваме на периферията на окултната планета, е резултат от взаимодействието на две противоположни сили – една центробежна, която действува от Слънцето и определя границите на окултната планета и другата центростремителна, действуваща от Безграничния космос. Там, където се срещат и уравновесяват тези две сили, ние виждаме видимата астрономическа планета. Съвременната космогония в лицето на Емил Бело, също така се спира на тази теория като най-правдоподобна. Същата дуалистична космогония поддържа и английския учен Сър Джейм Джинс.

Всяка планета от друга страна представя специфична среда, която е в зависимост от степента на развитието на съществата, които живеят на нея и отразяват и преработват импулса на Слънцето. Тъй както бялата светлина, пречупена през призмата, се разлага на 7 цвята, които не са нищо друго освен 7 лъча на Словото, което в своето проявление се диференцира в 7 направления.

За да разберем по-добре планетните влияния, трябва да знаем, че освен бялата слънчева светлина и цветния спектър, имаме и черна светлина с тъй наречения тъмен спектър, които се проявяват чрез невидими за нас небесни тела. Тези фактори не са взети в съображение от съвременната Астрология. И това, което наричаме злокобни съчетания, са такива разположения на видимите светила, които дават възможност на черната светлина да се прояви.

Тъй че, освен влиянието на положителните сили, имаме влияние и на отрицателните сили. Но освен тъй наречените тъмни слънца, които указват мощно влияние на световните явления и чрез нашето Слънце и планети се проявява черната светлина при известни съчетания. Проявата на черната светлина в живота наричаме злокобни Влияния. Там, където тя се проявява по-силно, а това става в такива случаи, когато обикновената светлина ѝ дава възможност, черната светлина е носител на смъртта и разрушението. И отклонението на нашата земна ос е станало под влиянието на тъмното Слънце, което е невидимо. А това наклонение на земната ос е дало по-голяма възможност на черната светлина да се прояви. Има много такива невидими фактори, които действуват върху развитието на живота във физическия свят, които не се вземат под внимание при съвременната астрологична практика. Някои от тези фактори са свързани с принципа на доброто, а други с принципа на злото.

И когато в Астрологията се говори за лошите аспекти, то подразбираме такова съчетание между лъчите на небесните тела, при които черната светлина може да се прояви и да стане фактор в нашия живот. А при хармоничните аспекти пътя за влиянието на черната светлина е преграден. Разгледани органически и психологически, а не само механически, аспектите представят от себе си известни съчетания на различните енергии. При някои съчетания, когато бялата светлина има доминиращо влияние и действува в известно направление, казваме че имаме добри аспекти. А когато енергиите се намират в такова съчетание, че се дава повече място на разрушителната дейност, тогаз се проявява черната светлина. От гледището на закона за полярността, бялата и черната светлина са само двата полюса на проявената първична енергия, като бялата светлина е положителният полюс, а черната – отрицателния.

1.      Влияние на бялата и черната светлина.

Както видяхме, и самият строеж на небесните тела е такъв, че всяко небесно тяло се образува и съществува под въздействието на два принципа с диаметрално противоположни стремежи. И там, където се уравновесяват тези два принципа, ние виждаме небесно тяло. Тези два принципа, с противоположни тенденции са свързани единия с бялата, другия с черната светлина. Тъй че във всяко небесно тяло се проявяват и двата принципа и двата вида лъчи. Следователно, редом с бялата светлина, ние се намираме под въздействието и на черната светлина и следствие на това намираме така почти едновременно действие на двата процеса – на създаването и на разрушението, единият процес черпи почва и храна от другия – взаимно се допълват и така става постоянно обновление на живота в органическия свят. Когато тези два процеса са уравновесени, имаме нормален органически живот. Когато вземе надмощие черната светлина, като последствие идва смъртта. А когато бялата светлина вземе надмощие и напълно подчини черната светлина, тогаз се явява вече безсмъртието, което е идеал за човека.

В астрологическата практика влиянието на черната светлина се пречупва през тъй наречените лоши „аспекти.“ Лошите аспекти не са нищо друго освен врата, през която се проявява черната светлина. Когато добрите аспекта, това са врата, през която се проявява бялата светлина. И затова, когато в хороскопа има лоши аспекти, човек е изложен на големи противоречия и страдания, следствие тенденцията на тази светлина към центъра на Земята, където материята става все по-гъста, която тенденция сама по себе си е противоположна на стремежите на човешкия дух – към Слънцето, вследствие на което се раждат страданията и противоречията.

Един от основните принципи на проявеното Битие е, както видяхме, принципа на полярността – който е петия принцип в Херметическата философия. В основата на всяка проява имаме два полюса, между които се развива и проявява реалността. Всички сили и енергии в природата са поляризирани. Навсякъде имаме активно и пасивно начала, творческо и формиращо, мъжко и женско начала. И всички форми са резултат от взаимодействието на тези два принципа. На този принцип, според херметичната философия, са построени и планетите, и всички небесни тела. Всяко небесно тяло, в своята външна форма, е резултат, както видяхме, на взаимодействието на две сили с противоположни тенденции. Или, всяко небесно тяло представя от себе си един принцип, който в своето проявление се е поляризирал и в това поляризиране е създал видимата форма, която ние познаваме като отделно небесно тяло. Защото, за окултната наука, небесните тела са нещо повече от това, което виждаме. Всеки един полюс носи със себе си известна енергия със специфични качества. И тъй като и двата полюса се проявяват чрез една форма, то и двете енергии се предават едновременно, като енергии на небесното тяло. Следователно, в енергията, която изтича от всяко небесно тяло има две страни – една положителна и една негативна енергия. Положителната енергия е свързана с бялата светлина, а негативната енергия е свързана с черната светлина. Зад всеки бял лъч на светлината стои един черен лъч, който ние не виждаме, но който указва своето действие върху нас.

Бялата светлина, както ни е известно, се разлага на седем цвята, като се пречупи през призмата. Това показва, че тя е един сложен принцип, в който вземат участие седем първични творчески принципа. Същото се отнася и до черната светлина. И тя има спектър, само че е невидим. От това, което ни учи окултната наука, се знае, че именно черната светлина е израз на творческия принцип, на принципа, който създава нещата, а бялата светлина е израз на принципа, който устройва, оформява нещата и внася в тях живот. А всеки творчески процес е в началото си хаотичен, страхотен, бурен – стихии бушуват и се борят и всичко се превръща в хаос. Такова е началото на всеки творчески процес. Творчеството е съпроводено с борба на силите и в процеса на тази борба се създават формите. Един път създадени формите, влиза в действие втория принцип, мекия принцип, принципа на бялата светлина, който организира формите и внася живот в тях. Тези два принципа действат почти едновременно в големия творчески процес на Битието. Зад двата принципа стои Великата Разумност, Първата Причина, която ги направлява за реализирането на един велик предначертан план.

Практически как ще различим кога действа едната светлина и кога другата, чрез известно небесно тяло? В елементите на Астрологията, както ще видим, имаме така наречените аспекти – известни ъглови отношения между планетите (или въобще между небесните тела). Но това са само символи, защото както се изразява Гьоте във Фауст – „Всичко преходно е само символ на една велика духовна реалност“, което е било добре известно на древните посветени, които са установили астрологическата практика. Имаме добри и лоши аспекти. Добрите аспекти са врата, чрез които се проявява бялата светлина, мекия принцип – а лошите аспекти са врата, чрез които се проявява черната светлина, творческия принцип. И когато в един хороскоп имаме повече лоши аспекти, това показва, че този свят сега се създава; или че се създава един нов свят в даден човек, който е още хаотичен и неустроен. Силите се борят и в процеса на тази борба ще се създаде новото небе и новата земя, които ще бъдат устроени от втория принцип. А когато имаме повече добри аспекти, това показва, че този човек се намира в процеса на устройването, на благоприятните условия в живота. Това са само фази от големия творчески процес на Битието и нищо няма случайно. Когато имаме в някое направление добри аспекти, това показва, че в тази област човек се устройва и организира, а там където имаме лоши аспекти, показва, че се твори нещо ново в този човек, което още не е организирано.

В заключение на тази глава ще кажа още, че когато говорим за планетните влияния имаме предвид известни разумни сили, проявени във физическия свят като органически сили, които действат, както в цялата природа, така и в човека, и във всеки жив организъм по Земята. Схванати така планетните влияния са сили, присъщи на всеки жив организъм, само че се намират в потенциално състояние. Под въздействието на съответните космични сили, те стават динамични и строят човека. И Астрологията изучава именно това отношение на космичните сили, с присъщите на организма сили и начините на динамизирането им. Но тъй като планетните сили действат и в цялата природа, чийто външен материален израз са химичните елементи, то тези сили в организма се динамизират чрез внасяне в организма материя, под формата на храна, в която преобладава дадена планетна сила.

От друга страна, като една от проявите на тези живи органически сили са седемте цвята на дъгата. И практичната страна на учението за планетните влияния може да го проучим чрез цветовете, които цветове имат специфични качества и свойства. Това са качества и свойства на тези органически сили, които намираме в различните планети.

2.        Съответствие между планета, цвят, тон, метал и др.

Когато в херметичната наука се говори за планетните влияния, имат се предвид известни велики космични течения, които имат центъра си в Слънцето и се проектират и строят формите по цялата слънчева система, и са причина за всички явления и процеси в природата и живота. Всяко течение има специфичен ритъм, специфичен начин на вибриране, и във външните си прояви се проявява като цвят и тон. И затова казваме, че всяко от планетните течения има свой специфичен цвят и свой тон. И всяко течение е носител на специфична материя, на което основание херметичната наука поддържа, че всяка планета е свързана с определен метал, което значи, че онази сила, онзи принцип, чийто външен израз е дадено планетно течение, е създало и съответния елемент на Земята и в човека.

Така че, когато в херметичната наука се говори за планетните влияния, имат се предвид известни космически сили, които се проявяват в живота като органически и психологически сили, които строят човешкия организъм и съграждат човешките мисли и чувства. Всяка от тези сили, казах, като външна проява, има известен цвят, всеки, от които има специфични качества и свойства.

Учителят обширно е разгледал в беседите и лекциите въпроса за космичните творчески енергии, които стоят зад цветовете. Ще предам накратко това, което той изнася[11]:

„Зад всеки цвят седи една разумна сила във вселената. Зад червения цвят седи великата космична сила на Любовта. Зад жълтия цвят седи космичната сила на Мъдростта. Зад синия цвят седи космичната сила на Истината.“

От сърцата на всички – възвишени същества на Любовта червеният цвят излиза като една мощна струя, която се разлива по целия свят. Но за да се домогне човек до магичната сила, която се крие зад червения цвят, който ние виждаме на Земята, трябва да се превърне седем пъти, да се повиши седем октави. Защото червеният цвят, който се проявява на Земята е само едно отражение на истинския червен цвят. Не само той, но всички цветове на дъгата са само отражение на истинските първични цветове. Истинските цветове са живи и съзнателни, и крият в себе си мощни сили. Като влезе човек в тяхната аура. може да върши чудеса.“

Действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата, към която те принадлежат. Колкото средата, през която цветовете минават, е по фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли, и резултата от действието им по-добър, както в органическо, така и в психическо отношение.

„Червеният цвят е сам по себе си проява на един висш свят. Той е емблемата на живота, който произтича от Любовта. Затова червеният цвят всякога носи животворната сила.“

В своята чиста проява той е толкова красив и деликатен, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе в него интензивните трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза по-долу от октава в октава той става все по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората. Той внася енергия, но засилва преди всичко борчески и разрушителен инстинкти. Ето защо, всички онези същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червена светлина в нейната най-ниска проява, са извънмерно активни и груби. Това е вярно и за човека – когато той силно се възбуди и започне да изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога този цвят се явява на лицето му. Това показва, че този човек е приел малко светлина – само грубите трептения на червената светлина. Той не е приел цялата светлина – с всичките ѝ цветове, които един друг се допълват и хармонират. Гневът се явява винаги, когато се спре естествената проява на цялата светлина.

Червеният цвят, както се проявява на Земята, е свързан в Астрологията с планетата Марс. И качествата, които приписваме на този цвят – борчество, активност, грубост, са качества, които Астрологията приписва на Марса. Червеният цвят, взет във всичките му гами, носи живот, активност, енергия.

„Чистият портокален цвят произвежда благородно индивидуализиране, подем на личното самочувство и подтик за проява. Нечистият подхранва тщеславното самочувство и егоизма.

Този цвят в Астрологията е свързан със Слънцето, от металите със златото и от тоновете – с тона „ре.““

„Чистият жълт цвят внася вътрешно равновесие на мислите и чувствата. Той укрепява и подхранва мисълта, произвежда мир, тишина и спокойствие. Ако е приет в нечист вид, той произвежда болезнени, телесни и душевни състояния. Душевното равновесие се нарушава от повишените лични чувства, най-вече гордост.

В Астрологията този цвят отговаря на планетата Меркурий, от елементите – на живака, и от тоновете – на тона „ми.““

„Чистият зелен цвят произвежда растение, органично и психично. Той вдъхва упование и надежда, но възприеме ли се в нечист вид и вземе ли надмощие над другите цветове, той се отразява зле върху човека. Събужда у него алчност, жажда за частна собственост и осигуряване. Низшият зелен цвят е крайно материалистичен. И материализмът, който днес царува на земята, се дължи на това, че тя цяла е натопена в зеления цвят.

Астрологически този цвят е свързан с Луната, със среброто и с тона „fa.““

Ясносиният цвят, в своите по-високи трептения, внася духовен подем и разширение на чувствата, облагородява сърцето. Той събужда най-възвишените чувства в човека, окриля неговия идеализъм и вяра. Приет в малко количество и в нечист вид той носи съмнение, безверие и малодушие.

Астрологически ясносиният цвят е свързан с планетата Венера, с медта и с тона „сол.“

Тъмносиният цвят в чист вид произвежда твърдост, решителност, устойчивост. В нечист вид създава не постоянство.

Астрологически, той е свързан с планетата Юпитер, с калая и с тона „ла.“ „Виолетовият цвят в чист вид произвежда сила в характера, в нечист вид – малодушие.“

Астрологически той е свързан с планетата Сатурн, с оловото и с тона „си.“

Различните състояния, различните мисли и чувства, които преживява човек в даден момент, зависят от преобладаването на един или друг цвят. В херметичната медицина науката за цветовете се използва като един отличен метод за запазване на здравето и регулиране и хармонизиране на енергиите, а при болести, за възстановяване на здравето, чрез внасяне в организма на известен цвят, като органическа сила, или отнемане – ако е в излишно количество. Но това е една обширна област в херметичната наука, върху която може да се повърнем по-после.

Ето още няколко мисли от Учителя за значението на цветовете като творчески сили е Битието:

„Седемте краски на светлината са седем пътища, през които човек върви в развитието си. Червеният цвят е врата, през която животът влиза. Същевременно, червеният цвят е основен тон в музиката. Когато слуха на човека е силно развит, той може да чуе тона на червения цвят. Червеният цвят винаги събужда подем в човека. Ако човек е малокръвен, като внесе червения цвят, ще се освежи. Който не може да възприеме правилно основния тон на червения цвят, той не може да разбере любовта, не може да приеме живота. И когато живота на човека, неговата жизненост отслабва, това показва, че е слабо застъпен у него червения цвят.

Който не може да възприема портокаловия цвят, той не може правилно да развие своя индивидуален живот. Като внесем портокаловия цвят в човека, той почва да се индивидуализира, да отличава нещата и да дава цена на нещата. И ако човек не цени нещата и не знае защо е дошъл на земята, това показва, че портокаловия цвят е слабо застъпен в него.

Докато човек не дойде до положение правилно да възприема основния тон на жълтия цвят, той не може да бъде учен, философ, музикант, художник, поет и въобще не може да се занимава с умствена работа. Той ще си остане обикновен човек, който тъпче земята като всички живи същества. Когато се внесе в човека жълтия цвят, той започва да мисли. Ако у човека няма желание да учи, това показва, че жълтия цвят не му достига.

Ако човек не възприема правилно тона на зеления цвят, човек не може да бъде здрав, не може да бъде богат. Като внесем зеления цвят в човека, у него се явява желание да се прояви, да расте. Ако здравето на човека е слабо, трябва да се внесе зеления цвят като органическа сила, която да стимулира растежа на клетките.

Докато човек не може да възприема правилно основния тон на ясносиния цвят, той не може да бъде религиозен човек. Ясно синият цвят е храна за религиозното чувство.

Който не възприема правилно основния тон на тъмносиния цвят, той никога не може да разбере дълбокия смисъл на живота. Който не може да възприеме правилно основния тон на виолетовия цвят, той не може да бъде господар на себе си[12].“

Всичките тези сили можем да ги добием от храната, водата, въздуха, светлината, но затова трябва да знаем как да използваме тези блага, които Природата така щедро ни дава. А това знание и методите как да регулираме, уравновесяваме и трансформираме тези енергии, за да имаме, нормален живот, ще намерите в изобилие в беседите на Учителя.

С изложеното дотук аз направих само една бегла скица на някои от основните принципи на Херметичната наука във връзка с Астрологията. Който иска по-основно да се запознае с тази велика наука, нека проучва беседите и лекциите на Учителя, които са неизчерпаем извор на Великата наука. Там ще намерите всички онези методи, които са необходими за проучване на живота, проявен както в човека, така и в Безграничния космос. Там ще намери търсещия всичките методи и пътища за развиване на ума и облагородяване на сърцето и пътищата, по които да направи връзка със съществата от духовния свят, с което ще подобри живота си и ще намери щастието и смисъла на живота, които са стремеж на всеки човек. В беседите и лекциите ученикът ще намери всички методи и пътища, по които са вървели учениците на херметичната наука през всички времена и епохи, само че са пригодени за настоящата фаза на развитие, в която се намира днес човечеството.

С това завършвам първата част, която е само като един увод в следващото изложение на астрологичната наука, като същевременно представя и завършена работа, която може да даде макар и най-бегла представа за Великото Херметично знание, което е осветлявало пътя на човечеството в миналото, осветява го и днес, ще го осветява и за в бъдеще.

Изгрев – София

ЧАСТ IІ – ОБЩИ АСТРОЛОГИЧНИ ПРИНЦИПИ И ЗАКОНИ

Глава І – Космичният жизнен ритъм

 

Най-интересното, най-тайнственото и най-загадъчно явление в Битието, това е животът. Различни теории и хипотези са създали учените и философите за обяснение същината и проявите на живота, но и до днес живота си остава велика тайна, велика загадка за болшинството хора.

Животът е обект на проучване от много страни и гледища, защото той е много сложен процес и включва в себе си много сили и елементи. Затова и проучването му е обект на много дисциплини и науки. Но както и да се изследва живота, за механистичното схващане той ще си остане неразрешима загадка, защото животът е един космичен процес и не може да се обясни и разбере в тесните рамки на земните понятия и разбирания, които са валидни само за онзи ограничен, относителен свят, в който ние живеем в настоящия стадий на развитието. Животът прониква и оживява целия космос, и е същина на космоса. Така че и въпрос не може да става за произхода на живота.

Въпросът се свежда следователно към това: да се проучат законите и пътищата, по които животът се проявява, да се изучат всички онези елементи, които вземат участие в проявлението на живота, да се изучат всички условия, които обуславят проявите на живота.

Животът, като едно велико космично течение, прониква и обновява целия космос и разнася благата на космоса по цялата космична система. Както видяхме в кратките бележки върху херметичната наука, целият космос е един жив организъм, и този именно жив организъм е проникнат от Живота, който в своето проявление се диференцира на много течения с различни задачи. Защото животът е проява на Разумното начало в космоса и всичките му проявления са разумни и целесъобразни. Остава значи да проучим законите на живота, като разумен процес в Битието, за да разкрием тайната, която той носи в себе си.

Животът е една велика космична симфония, която изпълня с хармонията си цялото космично пространство. От грамадните слънчеви системи в пространството, до микроскопичния атом, звучи хармонията на Единния живот. Животът е единен и неделим по същина, но разнообразен в своите проявления.

За нас животът не е един механичен или биологичен процес, но е един чисто разумен процес на космоса. И Астрологията проучва именно този жизнен ритмус в неговото проявление. Тя проучава законите и пътищата, по които космичният живот се проявява на Земята, респективно в човека и всички живи същества. Следствие на многостранността и всеобемността на живота, в своите проявления, казах, се диференцира на ред сили и елементи, които са именно предмет на проучване от Астрологията.

Астрологията е наука за звездите – тя изучава влиянията на звездите, като живи същества, върху проявлението на живота на Земята. Докато астрономията се интересува от звездите, чисто механически, т. е. проучва ги като мъртви тела, изучава техния химически и физически строеж, законите на техните движения, големина, маса, обем, отстояние от Слънцето и пр., т. е. чисто външната страна, то Астрологията изучава звездите като живи същества, които в своята целокупност са фази в проявлението на жизнения ритмус и тяхното влияние върху проявлението на живота на Земята. Често сравняват астрономията с анатомията, а Астрологията с физиологията – науката, която изучава жизнените функции и процеса в организма. Астрологията от това гледище се нарича физиология на небето, т. е. наука, която изучава жизнените процеси във великия небесен човек, за който говорихме в първата част.

Всяка планета, всяка звезда и всяка звездна система са фази, стъпала в проявлението на живота, в проявлението на творческия жизнен ритмус. И като такива, Астрологията ги проучва като космични течения, които обуславят проявата на живота на Земята. Всяко едно течение носи нещо индивидуално, специфично, присъщо само на него. И затова както изтъкнах в първата част[13], всяка звезда, според херметичната наука е една нота, един тон, една буква, една идея. И затова Астрологията е наречена „живия език на звездите.“ По техните отношения тя прочита пътищата на живота. Всяка звезда е свързана с един принцип, с известен род енергии и има специфични качества.

Астрологията именно изучава поотделно качествата, свойствата и законите на силите, които се проявяват чрез дадена планета. Също така Астрологията изучава и качествата и свойствата на материята, чрез която се проявяват силите на живота.

1.      Четирите състояния на енергията.

При изложението на основните положения на херметичната наука, видяхме, че имаме четири състояния на материята, чрез които се проявяват четири рода сили. Тези четири състояния на материята са – огнено, въздухообразно, течно и твърдо, които са свързани с четирите състояния на енергията, които в окултната наука носят следните имена:

1.    Топлинен етер, който се проявява в огненото състояние на материята;

2.    Светлинен етер, който се проявява във въздухообразно състояние на материята;

3.    Химически етер, който се проявява във водното състояние на материята, и

4.    Жизнен етер, който се проявява в твърдото състояние на материята.

Тези четири състояния на материята и енергията, древните астролози и окултисти са ги считали като 4 основни елемента на Битието и са носили следните имена – огън, въздух, вода и земя. Това са четири състояния на материята и енергията, които обуславят проявата на живота в Космоса и човека.

Учителят казва: „Има 2 рода сили – положителни или електрически, и отрицателни или магнетически.“ Тези два рода сили от своя страна са възходящи и низходящи, така че образуват пак четири рода сили – две възходящи и две низходящи. Силите на огъня и въздуха са електрични, положителни сили, а силите на водата и на земята са негативни, отрицателни, или по право казано – пасивни, възприемащи, магнетични. А силите на огъня и въздуха са активни, дейни, даващи, електрически сили.

Това са само общите принципи в определението и проявлението на силите, но те в своето проявление се диференцират още повече. Защото животът в своето проявление изнася все нови и нови качества и тази именно е причината за диференцирането на силите. Всяка една сила е израз на едно качество на жизнения ритмус и носи това качество в себе си. Следователно, от това гледище като проучваме силите, всяка сила е израз на едно качество, а качеството е свързано с един космичен принцип. И така диференцирани, силите се проявяват чрез известни небесни тела – планети, слънца и пр. Астрологията именно изучава законите и пътищата на тяхното проявление.

Така че първото нищо, което трябва да проучим при изучаването на Астрологията, това е да се запознаем с основните сили и техните качества, или казано на езика на Астрологията, да се запознаем с четирите основни елемента и състояния на материята и енергията и техните биопсихологични съответствия – темпераментите. Всеки от четирите елемента има по три проявления – по едно проявление във всеки един от трите свята на нашия космос и така получаваме 12 проявления на четирите елемента, които представят 12-те знаци на Зодиака, които имат отношение във външния космос с 12-те зодиакални съзвездия. За това отношение говорих в първата част.

След проучването на четирите елемента ще пристъпим към проучване на 12-те зодиакални знаци, като проявление на тези 4 основни елемента. След това ще проучим планетите, които са също така проявление на тези четири елемента. Но докато зодиакалните знаци са пасивна среда, зони на енергия, а в организма представят скритите качества, то планетите са активно действащи сили, пробуждащи тези скрити свойства на организма. Всяка планета се явява като динамично проявление на силите на известен знак.

Проучвайки качествата и свойствата на всяка планета, т. е. на всяко космично течение в неговите проявления и законите на това проявление; след това ще проучим взаимните отношения между планетите и отношенията им към земята и живите същества върху нея, които отношения се наричат в Астрологията аспекти. Също така ще се изучат и различните отношения между знаците и планетите и биопсихологичните типове, които всеки знак и всяка планета създава, когато заема асцендента на хороскопа. След това ще проучим така наречените домове на хороскопа – известни силови полета, след което ще дойдем до съставянето на хороскопа и неговото тълкувание, което е вече практичната страна на учението за звездните влияния. Тук вече Астрологията става много занимателна и интересна, защото разкрива и прави явно това, което е скрито за обикновения човешки поглед.

2.      Седемте отдела на Астрологията.

Обектите на Астрологията са много, затова и тя е разделена в зависимост от обектите, които изследва, на следните седем отдела:

1.         Рождена или индивидуална Астрология, която изучава живота и характера на човека, както те са разкрити от хороскопа на раждането, който представлява от себе си карта на небето за момента и мястото на раждането. За съставянето на тази карта е необходимо да се знае точно – годината, месеца, денят и часът на раждането, с точност до секунда дори и мястото на раждането, за да може да се определи положението на зодиакалните знаци и планетите.

2.         Прогресивна Астрология, или изкуство да се тълкуват влиянията, как действат и се проявяват в даден момент, отдалечен от момента на раждането и крайните резултати на влиянията, отнасящи се до всички работи, които могат да бъдат предприети, борбите, които го очакват, всички въпроси, за които иска отговор човек, и въобще тя се занимава с това, да определи коза и при какви обстоятелства ще се прояви известно събитие в живота на човека, за което рождената Астрология само казва, че ще стане, без да определя кога.

3.         Световна Астрология, Астрология, която изучава съдбата на нациите и на света въобще, доколкото за това ни говорят звездите.

4.         Метеорологична Астрология, която изучава състоянието на атмосферата и възможностите за познаване на времето в зависимост от звездните влияния.

5.         Медицинска Астрология, която изучава причините на болестите във връзка със звездните влияния и дава и съответните методи за лекуване. Една болест по този начин може да се предскаже с десетки години преди да се появи и могат да се вземат всички мерки, ако не да се избегне, то поне да се намали удара. И в това е ползата от Астрологията, че посочва на известни препятствия, които се намират на пътя на човека, за да вземе мерки, ако не да ги избегне, то поне да се справи лесно с тях.

6.         Френологическа Астрология, която изучава центровете в човешкия мозък в зависимост от звездните влияния – всеки един център е в зависимост от известна звездна констелация и може да се определи най-доброто време за развиването на даден център, като същевременно се посочи и на доминиращите центрове, на които трябва да се даде преднина в живота.

7.         Езотерическа и метафизическа Астрология, която изучава вътрешните съответствия на планетните влияния във връзка с действителността на разумните същества в космоса. За нея споменахме в изложението на херметичната наука.

В следващото изложение ще се занимаваме предимно с рождената Астрология, която е и основата на цялата астрологична наука. Предмет на проучване в тази Астрология е живота и съдбата на човека, неговия темперамент, характер, състоянието на ума, сърцето и волята, състоянието на организма и пр. Чрез астрологическо проучване на човека, ние виждаме всичките му отрицателни и положителни качества и страни. И чрез изчисленията на прогресивната Астрология изчисляваме, как точно би се появило дадено качество или би настъпило известно събитие; и ако е добро – да го подхраним или улесним и подкрепим съзнателно, а ако е отрицателно – да вземем мерки, за да го ограничим.

За пример, ако при раждането на един индивид имаме опозиция или квадратура между Слънцето и Сатурна, то това ще се прояви като едно ограничение в живота на човека – било в психическия или физическия живот, вследствие на което ще предизвика едно песимистично и меланхолично състояние в човека и ще разслаби здравето. И когато в космоса се повтори това отношение между Сатурн и Слънцето, то този човек, който има това съчетание в хороскопа си, ще преживее това ограничение било психически или физически, в зависимост от положението на Сатурна и Слънцето в хороскопа. Онзи, който няма този аспект в хороскопа си, него няма да го засегне това космично съчетание.

Това показва, че всеки индивид трепти, вибрира в онази гама, която е имал космоса при неговото раждане. И когато тази гама се повтори в космоса, тя го засяга чувствително.

Както споменах и както гласи първия принцип на Херметичната философия, в центъра на Битието стои един велик и мощен ум, чийто външен израз се явява Битието. И от този мощен космичен център, живота като едно мощно течение се разнася по цялата вселена. В своя творчески ход във вселената, космичното течение на живота се придава и на най-малките частици по законите на вибрациите и ритмуса. Така че във всяка частица на Битието пулсира този велик космичен ритмус на живота. Но в своето космично проявление този ритмус минава през 12 стадии или фази, които се изучават в Астрологията, като 12 зодиакални знаци. Това не е в противоречие с това, което казах, че 12-те знака са проявление на четирите елемента, но само едно разглеждане на въпроса от друго гледище. Този въпрос за отношението на тези две положения го разгледах до известна степен в очерка върху херметичната наука и той е обект на проучване от езотеричната Астрология.

Когато говорим за звездните влияния, нямаме предвид само механическото въздействие на звездите, но имаме предвид, че силите, които действуват в звездите, действуват и в човека като в микрокосмос. Само че силите в човека се намират в потенциално състояние и постепенно, с развитието на човека, тези сили се динамизират. И доколкото тези сили са динамизирани в човека, дотолкова му влияе звездния мир. Тъй както една антена, определена за възприемане на вълни с определена дължина, възприема само тях, а другите минават и заминават без да въздействуват върху нея, така е и с човека.

В космоса има много вибрации, които минават през човека, без да оставят някакви следи, а само онези въздействуват днес на човека, които имат същата дължина на вълните, каквито човек има при днешното си развитие.

Глава ІІ – Четирите елемента и дванадесетте знака на зодиака

 

В първата част се спрях доста обширно върху четирите елемента, техните общи свойства и тяхното проявление в трите свята, а също така накратко споменах и за отношението на четирите елементи към човешките темпераменти. Също така доста обширно се спрях върху тайната на зодиака, която ни изяснява отношението на елементите към зодиака. Сега ще се спра тук върху практичната страна на учението на зодиака във връзка с четирите елемента.

Казах по-рано, че проявлението на четирите елемента в трите свята на Битието ни дава 12 фази на космичния ритмус, които фази се наричат знаци на зодиака. Но това е вътрешната страна на въпроса, разглеждане на въпроса по същина, но за практиката е необходима освен това и техническата страна на това проявление.

И по-рано споменах, че учението за космичния ритмус има две страни – Вътрешна, която е свързана с проявленията на четирите елемента, като проява на четири основни принципи, които служат като основа за проява на космичния ум, и външна, техническа страна, която свързва проявлението на тези четири космични принципи с видимото движение на Слънцето през небесната сфера. От това гледище, зодиака се определя като един въображаем пояс на небесната сфера, в която се движат Слънцето, Луната и планетите и видимо обикалят около Земята. Той се простира от 23 градуса и 27 минути над плоскостта на екватора до 23 градуса и 27 минути под нея. Сиреч, между тропика на Рака на север, и тропика на Козирога на юг. Еклиптиката е видимия път на Слънцето и сече екватора под ъгъл 23 градуса и 27 минути. Точките на пресичането се наричат равноденствени точки. Целият този въображаем кръг, който се простира по продължение на еклиптиката от двете страни по 8 ÷ 9 градуса, обгръща в себе си 360 градуса и се разделя на 12 равни части, като се изхожда от точката на пролетното равноденствие. Тези 12 деления на въображаемия небесен кръг се наричат знаци на зодиака, и всеки от тях обгръща по 30 градуса, а целият кръг се нарича зодиак, зодиакален кръг – или жизнен кръг. Всеки един от тези 12 знаци на зодиака носи специфични сили и условия и създава и форми със специфично устройство и качество.

Слънцето във видимото си движение през зодиака всеки ден изминава приблизително по един градус и в една година изминава целия зодиак. За един месец Слънцето изминава 30 градуса, или един зодиакален знак. Всъщност, знаците се явяват като поляризация на слънчевата енергия и представляват от себе си зони на астрална енергия, а пренесени в човека, представляват човешкото тяло, потенциалните скрити качества на човешкия организъм, които се привеждат в проява от дейността на планетите, които също така представляват поляризация на слънчевата енергия, но вече в дейно състояние.

Според Астрологията зодиакалните знаци представляват тялото, Слънцето представя духа на човека, Луната представя душата на човека, а петте Планети представят петте чувства, които човек сега има.

Дванадесетте знаци на зодиака, както видяхме, са разпределени между четирите елемента и така получаваме четири групи знакове, които в Астрологията се наричат триъгълници или тригони. Във всеки тригон имаме по три знаци, принадлежащи към един и същи елемент и имат общи качества помежду си.

1.      Четирите тригона.

И така, имаме четири тригона – огнен, въздушен, земен и воден, всеки, от които съдържа по три знаци.

§  Знаците на огнения тригон, или на огнения елемент се наричат Овен, Лъв и Стрелец и се намират помежду си на по 120 градуса, което е един хармоничен аспект в Астрологията. Астрологическите белези на трите огнени знаци са:

Овен –

Лъв –

Стрелец –

Цветът на огнения тригон е червен.

§  Знаците на въздушния тригон са:

Близнаци –

Везни –

Водолей –

Цветът на въздушния тригон е жълт.

§  Знаците на земния тригон са:

Телец –

Дева –

Козирог –

Цветът му е син.

§  Знаците на водния тригон са:

Рак –

Скорпион –

Риби –

Цветът му е зелен.

 

Знаците от всички тригони, както казах, имат общи качества, но освен, това, понеже всеки знак се проявява в различна среда, затова всеки знак си има и специфични качества, които го отличават от другите.

a)      Тригон на Огъня.

Четирите елемента са свързани с четирите главни страни на света – изток, запад, север, юг. Огъня символизира Изтока. В него се намира и началото на зодиака. Знака Овен, първият знак от огнения тригон, е началото на зодиака, изгрева на годината, начало на жизнения кръг.

Огненият елемент е положителен, активен, творчески. Представлява двигателния елемент в природата и живота – елементът на волята. Чрез него се проявяват творческите импулси на Битието. Огънят е горещ и сух. Тези качества на огъня се предават и на онези типове, които се явяват като израз на тази творческа енергия. Огънят дава специфични морфологични и психологични белези, които са проява на качества на този елемент. Огненият елемент дава холеричния темперамент[14]. Това са общи качества на огнения тригон. Но той, казахме, има три проявления:

Овен – , Лъв – , Стрелец – , които имат отношение към трите свята в човека и природата – умствения, духовния и физическия или волевия.

Овенът има отношение към умствения свят и гореспоменатите качества на огъня се проявяват при него като умствени качества. Хората, които се намират под негово влияние са активни, подвижни, деятелни, с прогресивен ум и силно подчертано аз. Те са крайно независими и амбициозни, идеалисти; хора на мисълта и плановете. Те обичат да ръководят, да направляват, да дават тон на нещата. Обичат да господаруват, но самите те не търпят чужда власт. Те не могат да търпят чуждо мнение. По-нисшите типове се явяват като тирани и насилници. Те обичат да бъдат глава – да застават начело на движения, начело на всякаква работа.

Вторият знак на огъня е както казах Лъв. Той вече има отношение до сърцето – свързан е повече със сърдечния живот на човека. И при него човек има в себе си качествата на огъня – активност, деятелност, импулсивност и пр., но те се отнасят не вече до мисълта, но до чувствата. Те повече изживяват нещата вътрешно, и се импулсират от сърцето. По-нисшите типове, увлечени в своите сърдечни импулси, изгубват самообладание и се захласват и могат да изпаднат в краен фанатизъм. Те стават отлични носители и разпространители на идеи, но самите те не са извори на идеи; и затова им е потребен човек със силна творческа мисъл, който да ги възпламенява и ентусиазира. Лъв – това е вечния огън на живота. У типовете на Лъва има голямо самосъзнание, мъжественост и смелост.

Третият знак на огъня е Стрелец, който се явява като резултат от взаимодействието на другите два знака – от взаимодействието между ума и сърцето – той е външен израз на двете. Тези хора са също така импулсивни и деятелни, но у тях няма онези крайности в импулсивността на ума, както при Овена, и екзалтациите на сърцето, както при Лъва. Те са умерени, сдържани, дисциплинирани и следствие на тази самодисциплина те могат да владеят и другите хора в света и затова между тях се явяват социални водители и военачалници. Те не са хора с дълбок ум и с широко сърце, но са хора делови, волеви и осъществяват това, което другите проектират. Така че тези три знака на огъня са свързани с ума, сърцето и волята на човека. Същото може да се каже и за знаците от другите тригони.

b)      Тригон на Въздуха.

Тригонът на Въздуха представя Запада. Въздушният елемент е положителен, мъжки. Той има отношение към социалния, политическия и духовния живот на човека. Дава една широка и дълбока мисъл, способна да проникне в тайните на синтетичното знание. Този тригон можем да го наречем тригон на знанието, на науката и изкуствата.

Качествата на въздуха бяха, както видяхме – горещина и влажност. Те са основата, върху която се проявява сангвиничния темперамент – който дава хора с топла и буйна кръв.

Чрез първия знак на въздуха Близнаци ние добиваме външно знание по пътя на опита, наблюдението и анализата. Той ни опознава с външния свят – развива конкретния ум, наблюдателните способности. Във втория знак на въздуха – Везните, имаме равновесие на вътрешните и външни сили на духа и материята, тук е дадено повече място на интуицията, отколкото при Близнаците. В третия знак на въздуха – Водолея, имаме едно по-вътрешно, по-задълбочено знание – мистично знание.

c)      Тригон на Водата.

Тригонът на водата символизира Юга и е противоположен на студения север. Той е, който разтопява ледовете – това е силата, която от твърдото прави течно. „Това е обновлението на кристала под друга форма, и възкресение от смърт в живот“, както казва един от херметичните философи. Тригонът на водата – казва същия философ, означава постоянното усилие на природата да хармонизира противоположностите и да произведе обмяна и химическо сродство.

Водата постоянно се стреми да дойде в равновесие. Водата е блажна и студена и в човека създава флегматичния темперамент. Водата е негативна, пасивна, възприемаща.

Първият знак на водния тригон е Рак и символизира привързаност към живота и оттам и желание за безсмъртие, „което комбинирано със знанието тайната на пола – раждането и възраждането – извежда безсмъртната душа към края на нейните земни странствания и материални въплъщения, чрез съединението със своята половина“ – казва същият херметичен философ.

Вторият знак на Водата – Скорпион, може да се уподоби на парен котел, който се нагрява от силен огън и водата постоянно се превръща в пара. Сравняват го още с кипящо море. Тук пасивността на водата под влиянието на огъня се превръща в крайно голяма активност. Това е знак с неизчерпаеми енергии и възможности. Типовете на Скорпиона са извънредно деятелни, волеви, разумни и дълбоко проницателни.

За Рибите, третият знак на водата, един съвременен астролог каза – широко, безкрайно море, тихо и спокойно, където отделността, частта изчезва и доминира общата маса – Цялото. И чисто психологически у типовете на Рибите има нещо много интересно – у тях се заражда едно ново съзнание, в което се отразява вечността. Това е знака, под който се развива общочовешката и космична обич у хората – отделността изчезва и човека се чувства като част от Цялото. Но понеже съвременните хора не могат да реагират правилно на тези висши космични влияния, затова под Риби често се раждат хора с голяма чувствителност, която не могат да владеят, от което се ражда ексцентричност.

d)     Тригон на Земята.

Тригонът на земята представя Севера – който символизира студа, инертността и кристализацията – качества на земята. Той е свързан с формата, пропорцията и звука. В характера се проявява като твърдост, постоянство, консерватизъм. Има отношение също и към търговията, промишлеността и изкуството. Елементът на земята е женски, негативен, студен и сух и има отношение към меланхоличния темперамент.

Първият знак на земята – Телец, е символ на търпеливия труд и постоянство. Вторият знак Дева е символ на образуването на формите и тяхното преобразяване. Третият знак Козирог е резултат на Телеца и Девата – носи качествата и на двата.

Тригоните могат да се разглеждат от две гледища – като обективни творчески сили на космоса и като вътрешни сили на човешката душа.

Тригонът на огъня, проявен като вътрешни качества на човешката душа, се проявява като борба, властолюбив, войнственост. Тригонът на земята като търпение, трудолюбив и послушание. Тригонът на въздуха – идеализъм, философия, артистичност. Тригонът на водата – мечтателност, романтичност, изменчивост, скромност.

Дванадесетте знаци на зодиака представят от себе си скритите качества на организма, а планетите представят активни сили, пробуждащи скритите свойства на знаците. От взаимодействието на тези два рода сили – на планетите и на знаците, се произвеждат различни резултати във външния живот.

2.      Динамично проявление на знаците – астрологични кръстове.

Въз основа на качествата и динамичните проявления на знаците, астролозите ги разделят на два вида групи – според елемента, към който принадлежат, това са четирите тригона и според динамичното им проявление, където във всяка група влизат по 4 знаци те образуват три квадрата с по 4 знаци.

Казах по-рано, че елементите огън и въздух са активни, творчески и представят от себе си мъжкия принцип в живота, който е свързан със светлината и знанието и има за обект Външния, обективен живот. Когато у човека преобладава този принцип, неговата дейност е насочена предимно в обективния, широкия живот. Земният и водният тригони са пасивни, негативни и представят от себе си женския, мекия, формиращия принцип, който има отношение предимно към вътрешния живот на човека.

Въз основа на това и знаците се разпределят на мъжки и женски, според тригоните, към които спадат. Така за пример, Овен – първият знак на зодиака е мъжки, вторият знак Телец, който принадлежи към земния тригон е женски. Третият знак – Близнаци е мъжки, защото принадлежи към тригона на въздуха, който е мъжки. И така се редуват последователно мъжки, женски, като последния знак Риби е женски, понеже принадлежи на водния тригон, който е женски.

Така виждаме как във великия космичен ритмус се проявяват и двата творчески принципа на Битието – мъжкия и женския.

Тъй като знаците следват последователно мъжки – женски, можем да си представим зодиака като едно мощно космическо вълнообразно движение с високи върхове – положителните, мъжките знаци, които дават от себе си, и дълбоки долини – пасивните, женските знаци, които възприемат и обработват това, което са възприели. Това е великият ритмус на космоса, който минава в своето движение през дванадесет фази, които Астрологията нарича 12 знаци на зодиака, всеки от които носи специфични условия и енергии. И естествено, едни ще бъдат условията на върховете, където енергията има едно състояние, други ще бъдат в долините. И един човек, роден под негативни знаци, е роден при съвсем различни космични условия от онзи, който е роден под положителните знаци. А тези космически условия обуславят вече психическия и органическия живот на индивида, което ще разгледаме подробно в по-нататъшното изложение.

Според мястото им в зодиака, или според техните влияния върху човека, или както се казва, според динамичните им свойства, знаците се разпределят на три групи от по четири знаци, т. е. образуват 3 кръста, които ни показват проявлението на четирите елемента в трите свята. Тези три групи знаци носят следните названия в Астрологията:

§  кардинални (главни или ъглови);

§  неподвижни;

§  подвижни (общи).

a)      Кардинални знаци.

Кардиналните знаци са тези, които определят четирите посоки на света и са точките, от които започват четирите годишни времена. Тук спадат Овен, Рак, Везни и Козирог. Овен е знака на пролетното равноденствие, с когото почва пролетта, началото на годината, началото на жизнения кръг. Рак е знака, в който Слънцето стига най-високо на север и отбелязва най-дългите дни и най-късите нощи, 22 юни, когато започва лятото. Оттам насетне Слънцето започва да се връща към юг, докато на 22 септемврий Слънцето влиза във Везните, третия кардинален знак – знака на есенното равноденствие, когато дните са равни на нощите, но денят започва да намалява за сметка на нощта, което трае до 22 декември, когато Слънцето влиза в знака Козирог – четвъртия кардинален знак. Тук Слънцето стига до най-южната точка в своето видимо движение на юг – до тропика на Козирога, откъдето поема пак обратния път към север.

И така кардиналните знаци са: Овен, Рак, Везни и Козирог. Те са полюси – Овен, Везни, Рак и Козирог и образуват първия космичен кръст, или квадрат, които, както и другите два кръста в езотеричната Астрология, имат дълбок смисъл. Тези четири знаци са, както казах, начало на четирите годишни времена – Овен на пролетта; Рак – лятото; Везни – есента и Козирог – зимата.

Като принадлежащи към една динамична група, тези знаци имат и общи качества, които са: честолюбие, предприемчивост, независимост, самосъзнание, дейност, стремеж за завземане ръководството в свои ръце и заставане начело, дейност, активност, инициатива, са тяхната обща характеристика.

Кардиналните знаци принадлежат към четирите елемента – от всеки елемент по един. Благодарение на голямата си активност, основната тяхна черта, те имат нужда от равновесие и умереност, което символизират Везните.

b)      Неподвижни (твърди) знаци.

Втората динамична група от знаци, наречена неподвижни или твърди знаци, се състои от знаците: Телец, Лъв, Скорпион, и Водолей. Докато кардиналните знаци са начало на четирите сезона, неподвижните знаци са средата на всеки сезон. И те имат качества, общи за цялата група, които са: гордост, достойнство, постоянство, догматизъм, издръжливост, търпение, солидарност. С една дума казано, тяхното основно качество е стабилност.

Влиянията на неподвижните знаци събужда природата на желанията и дава жизненост. Те са постоянни, устойчиви във всичко, каквото предприемат, особено ако пък заемат ъгловите домове (1, 4, 7, 10).

Те използват и оценяват и най-малките възможности, които имат в себе си. Едно изпитание, което би обезкуражило една личност в кардиналните знакове, не спира родения под неподвижните знаци. Те не признават никакъв крах, никаква победа над себе си – никога не се признават за победени. Ето защо те винаги достигат целта, която преследват, с усилена концентрираност и настойчивост в даденото направление. Те са скептици и консерватори и лесно се не поддават на нововъведения. И никога не предприемат нещо, когато не са сигурни, че ще постигнат задоволителен резултат. Но един път уверили се в нещо, те всецяло го възприемат и му остават верни до край. Те са фанатични защитници на това, в което са убедени. Също така те са хора, на които човек може напълно да разчита, било за добро или за зло, стига да се убедят в полезността на това, което защищават.

c)      Подвижни (общи) знаци.

Третата динамична група, наречена подвижни или общи знаци, се състои от Близнаци, Дева, Стрелец и Риби. Те са краят на един сезон и преход към друг. Те имат следните общи качества – многостранност, гъвкавост, приспособимост, безпокойство и нерешителност.

Главните знаци символизират изтичащата двигателна сила на вселената, в която се проявява стремеж за творчество, движение и енергия, желание за проявление. Затова, хората родени под влиянието на тази динамична група, са активни, деятелни, предприемчиви. Те са хора на волята.

Следователно, личностите, родени под кардиналните знаци, са работници в този свят, но не обикновените работници, но ръководещите в индустрията и предприятията въобще.

При неподвижните знаци, двигателната и творческа сила се е превърнала в спокойна и организираща мощ, която съгражда, материализира и излива във форми. Затова се казва, че тяхната мощ и сила е ментална, духовна и дава цел на дейността и една подвижност на благородните стремежи на живота.

От подвижните или общи знаци три са двойни – Близнаци, Стрелец и Риби, само Дева не е двоен. Основните техни черти са – приспособимост, подвижност, многостранност. Те са непостоянни и се люшкат по вълните на живота – не могат да се задържат на едно място. Колкото и добре да са поставени в дадено място и условия, те рядко могат да устоят на своята природа да не се поддадат на желанието за един възможен успех в друго място. И толкова повече ги привлича, колкото е по-далечно. Техните скитнически навици ги държат в бездействие. Те изразходват толкова, колкото и печелят. Те се оставят да бъдат тласкани от обстоятелствата и ръководени от външни сили – защото им липсва енергия, за да наложат собствената си индивидуалност над външните условия. Те са по-активни в мисълта и въображението си, затова имат отвращение към всякаква физическа енергична дейност, която е основната черта на кардиналната група.Те работят само под бича на необходимостта. Те са неспособни на постоянство и продължителни усилия в известно направление, на което са способни типовете на неподвижните знаци. Лесно се обезкуражават от препятствията. Те много разчитат на другите и затова трудно могат да се подигнат. Работници, които изпълняват заповеди, се събират най-вече от знаците на тази група. Обаче, има една сфера в която те властват по причина на тяхната способност да мислят. Макар и имащи работата като нещо много неприятно, има една област в живота, където те могат да събират плодовете от работата на другите – това е тяхната способност за поставяне изобретенията в работа. Ето защо те стават посредници, които създават връзки между изобретателите и фабрикантите. Те са посредническите агенти между продавачи и купувачи и отвращавайки се от енергична физическа деятелност, те живеят от комисионната.

Така че отличителната черта на главните знаци е активност, на неподвижните – устойчивост, на общите – гъвкавост и подвижност.

Това са трита творчески сили на Битието – воля (Истина), Любов и Мъдрост. Тази троица на проявяващата се сила се проявява в четирите елемента – огън, въздух, вода и земя и според тях разпределяме и знаците на зодиака на четири групи от по три знаци, които нарекохме тригони.

Знаците – Овен, Лъв и Козирог се наричат ялови или безплодни; Телец, Рак, Скорпион и Риби – плодни; Стрелец, Близнаци и Риби се наричат двойни знаци; знаците – Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв и Дева, се наричат северни знаци, защото когато Слънцето минава през тях, се намира на север от екватора, знаците – Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби се наричат южни знаци, защото когато Слънцето ги преминава се намира на юг от екватора – в южното полукълбо.

Всички гореизброени класификации трябва да се заучат добре, защото без тях е невъзможна астрологическата практика.

Главните знаци владеят главата и разума. Неподвижните владеят душата и волята. Подвижните знаци владеят, тялото и сетивните органи.

Ако повече от планетите са в огнени знаци, правят родения положителен, енергичен, активен, импулсивен, стремящ се все напред и все към нови неща – дава холеричен темперамент с неговата сила и енергия, с неговия полет и идеализъм.

Ако повече от планетите са във въздушни знаци, правят човека даровит, изтънчен, мислещ, учтив, идеалист и често непостоянен – дава сангвиничен темперамент с изтънчена артистичност и вдъхновение.

Повече от планетите във водни знаци правят човека негативен, пасивен, чувствителен, мечтателен, психичен и страстен, боязлив, романтичен, често неподвижен, инертен, дават лимфатичен темперамент с неговите инстинкти, влечения и чувства, с неговата болезненост, развита впечатлителност, често стигаща до медиумизъм.

Когато повече от планетите са в земни знаци, роденият е способен, практичен, трудолюбив, икономичен, внимателен, тактичен, търпелив – дава меланхоличен темперамент.

Знаците на огъня отговарят на всичко това, което се отнася до идейния свят, до всичко, което ние имаме като качество на духа – знаците на въздуха са умствени, научни. Знаците на водата са пасивни и мечтателни, знаците на земята имат отношение към обективния свят, те са хора на практиката.

Всеки знак значи има положителни и отрицателни прояви – Либра[15] ги е резюмирал по следния начин:

Знаци

Добра проява

Лоша проява

1.       Овен

1.      Ръководещ

1.    Заблуждаващ

2.       Телец

2.      Постоянен

2.    Упоритост

3.       Близнаци

3.      Подвижен

3.    Хитър

4.       Рак

4.      Възприемчив

4.    Чувствителен

5.       Лъв

5.      Самосъзнателен

5.    Горд

6.       Дева

6.      Детайлиращ, аналитичен

6.    Дребнав

7.       Везни

7.      Хармониращ

7.    Разделящ

8.       Скорпион

8.      Мистичен

8.    Чувствен

9.       Стрелец

9.      Искрен

9.    Бунтовнически

10.   Козирог

10.  Услужлив

10.    Уморяващ се

11.   Водолей

11.  Идеалистичен

11.    Хаотичен

12.   Риби

12.  Универсална любов

12.    Морална слабост

 

Между тези две крайни степени има много други преходни.

След това общо описание на елементите и знаците ще изложа накратко учението за темпераментите във връзка с 4 елемента, и физиогномичните типове, които четирите елемента ни дават.

Глава ІІІ – Четирите основни типа

 

Както видяхме в досегашното изложение имаме четири рода сили, или казано на астрологически език, имаме четири основни елемента в Битието. Всяка от тези сили има специфични качества и свойства и свое специфично вътрешно движение и създава специфични форми, в зависимост от качествата, които има в себе си. От това гледище, всички форми, които виждаме във външния обективен свят – органически и неорганически, са израз на силите, които стоят зад тях. Външните форми са символи, които ни разкриват характера и начина на действие на силите, чийто външен израз са те. Външната форма е един белег, сигнатура, за качествата и характера на силите, които действат в дадена област на живота. И онези, които разбират закона на съответствията – великият закон на аналогията в херметичната наука, за тях всички форми са отворена книга, по която разчитат дейността на силите, които стоят зад тях.

Всяка сила в своето проявление е поляризирана – има външно и вътрешно проявление. Във външното си проявление тя създава известни характерни, специфични линии на движение. А във вътрешната си поляризация тя създава известни психически качества, които са присъщи на нейното вътрешно естество и които съответстват на външната линия, която тази сила създава. Така че онзи, който знае да чете символите, като види известна линия – знае вече, какви психически качества и способности стоят зад нея.

По-рано споменах, че четирите вида етерни сили имат специфични движения и създават специфични форми в органическия свят. Така казах, че топлинният етер създава сферични или овални форми; светлинният етер създава триъгълни форми; химическият етер създава полукръгови (или полулунни) форми и жизненият етер създава четириъгълни форми. Въз основа на това можем да кажем, че наблюдавайки структурата на един човек, можем да кажем какви сили действат в строежа на тези форми, формата е външната страна в проявлението на силата, а вътрешното проявление на силата е това, което е прието да се нарича темперамент и характер.

Понеже силата остава скрита от нашия поглед, ние я изучаваме по нейните проявления — външната форма и темперамента.

Основните качества на четирите елемента бяха: на огъня – сухота и горещина; на въздуха – горещина и влажност; на водата – влажност и студенина, и на земята – студенина и сухота. Но това са общи качества, които в своето проявление се диференцират. Също така казах и по-рано, че огъня и въздухът са електрични, мъжки, положителни елементи, а водата и земята – са негативни, женски, пасивни, магнетични елементи. Също така изтъкнах, че мъжките елементи, като проявления на мъжкия принцип, имат отношение към външния живот, т. е. онези лица, които са родени под тяхното влияние, ще бъдат деятелни, активни преди всичко във външния, обективния живот. А женският елемент, т. е. родените под негово влияние водят един по-вътрешен живот, те са повече вглъбени в себе си, и по-малко ги интересува външния живот с неговите проблеми и противоречия. За тях са от по-голямо значение вътрешните проблеми на живота и вътрешните противоречия. Докато типовете принадлежащи към мъжкия принцип преди всичко ги занимават външните противоречия в живота, за тях даже и вътрешните противоречия са отражение на външните.

Това са все качества, присъщи на различните родове сили, които се изразяват както във формата, така и в характера, и темперамента.

Също така трябва да забележа, че не трябва да се смесват силите, които действат в човека със самия човек. Човек само използва силите като условия за своето проявление; и благодарение на качествата, които има проявени в себе си, той подбира и съответните сили, по закона на съответствията – подобното подобно привлича. Въздействието на Аза върху творческите сили дава това, което наричаме темперамент, т. е. специфичен начин на проявление на силите в човека, които обуславят както неговия вътрешен, така и неговия външен живот.

Дюрвил определя темперамента като органическа почва, която ни е завещана от деди и прадеди. Той представя миналото на нашата раса. Той носи у себе си физическите и душевни възможности на нашите деди и самите нас, съдържа нашия характер и определя продължителността на нашия живот. Но погледнато по-дълбоко, темпераментът е проява на етерните сили, които са връзката между човешката индивидуалност и наследствените качества, получени от деди и прадеди. Така разгледан въпроса, темпераментът не се предава по наследство, а е индивидуална особеност. Така че темпераментът е обусловен от доминиращата в строежа на формата сила. Това е външната поляризация на творческата сила, която стои зад известна форма.

Както казах и по-рано имаме 4 рода етерни сили, или четири елемента, които в крайните си проявления са свързани с четирите елемента познати и на съвременната химия, а именно – топлинният етер – огъня, се проявява в кислорода, който е необходим за горенето; светлинният етер – въздуха, се проявява в азота, който е необходим за урегулиране на живота; химическият етер – водата, се проявява във водорода, необходим за доставяне влага на организма и жизнен етер – земя, който се проявява във въглерода, който е необходим като гориво в организма. Върху тези четири елемента, или четири състояния на материята, както казах и по-рано, херметичната наука обуславя учението за четирите темперамента. В съвременната наука има и други основи за класификации на темпераментите, но няма да се спирам върху тях, защото в края на краищата се свеждат към схващането на херметичната наука.

Във всеки темперамент действат всички родове сили, но една е доминираща и тя определя характера на темперамента.

Четирите темперамента, отговарящи на четирите елемента, носят следните имена: холеричен или жлъчен темперамент, който е свързан с огъня, с кислорода. Той е вътрешна поляризация на принципа на огъня. В него преобладава – жлъчката, костната система, черния дроб и нервната система.

Огънят, казахме, е горещ и сух. Това са основни качества и на холеричния темперамент. Те са активни като огъня.

Сангвистичен темперамент, наричан още въздушен, защото е свързан с въздуха, а въздухът, казахме, е горещ и влажен. Лимфатичен темперамент, който е свързан с елемента на водата и меланхоличен темперамент, който е свързан със земята.

Всеки темперамент определя една епоха от живота. Така лимфатичният темперамент отговаря на детската фаза на живота; сангвистичният – на юношеската; холеричният – на възмъжалата възраст и меланхоличният – на старостта.

Всеки темперамент се характеризира с доминирането на известна система. Така, в лимфатичния темперамент преобладава храносмилателната система. И затова виждаме, че до 7-годишна възраст, детето се развива предимно физически, а физическото в човека се характеризира със стомаха. В сангвиника преобладават дихателната и кръвоносната системи, които са свързани с развитието на духовния живот – това е втората фаза на живота – фазата на юношата, който е в постоянно външно и вътрешно движение.

Холерикът е деловият човек, човека на волята. У него преобладава костната система, черния дроб, жлъчката и нервната система – той е човекът, който реализира нещата. Меланхоликът, когото уподобихме на старостта е човек, в когото преобладава нервната система. Той е човекът, който мисли и асимилира опитностите, които е придобил, преминавайки през трите предшестващи фази на живота.

Така че у лимфатика имаме предимство на храносмилателната система, която съответства на физическия живот. У сангвиника има доминиращо влияние дихателната и кръвоносната система, която е свързана с душевния живот на човека. У холерика преобладава костната и мускулната системи – той е човек на практиката, човекът, който реализира нещата, човек на волята е той. При меланхолика имаме човек, у когото преобладава нервната система. Той е човек, който мисли и разсъждава.

Въз основа на всичко гореказано, можем да кажем, че всеки един елемент създава определена геометрическа форма, или определен морфологичен тип и специфичен темперамент. На това основание, нормални типове имаме тогаз, когато имаме съответствие, хармония между морфологичен тип и темперамента. Това е изразено в хороскопа с добрите аспекти и хармоничните взаимоотношения между планетите и зодиакалните знаци. При ненормалните типове няма съответствие между морфологичния тип и темперамента. Това е изразено в хороскопа с лошите аспекти и дисхармонията между знаците и планетите.

След тези общи бележки върху типовете, можем да пристъпим към описание на четирите основни типа, които са се развили от четирите основни елемента. Ще разгледам тяхната външна форма, техния темперамент, характер, умствените им способности и въобще техния психически живот. Впоследствие ще видим как тези четири основни типа се диференцират в 12-те зодиакални типове, които се развиват под въздействието на 12-те зодиакални знаци. Тогаз, както от всеки морфологически тип, така и от всеки темперамент, ще имаме по три варианти.

1.      Типът на огъня – холеричният темперамент.

Видяхме по-горе, че в холерика преобладава костно-мускулната система, черния дроб и жлъчката, затова те са хора с едра кост, високи или среден ръст, с жълто-мургава, суха и груба кожа; лицето рязко очертано, кръвообращението е силно. Вените им са тъмносини и изпъкнали. Космите на холериците са твърде изобилни. Косата им варира от светлокестенява до черна, права или леко накъдрена на едри вълни. Носът им е дълъг и леко заорлен. Челото им е голямо и повече или по-малко полегнало, силно изпъкнало в долната си част, което говори за развит и обективен ум. Вежди дебели; ухо голямо и добре оформено. Поглед проницателен и силен; цвета на очите сив или син и рядко тъмнокафяв. Брадата е силно издадена напред. Груб и рязък глас. Силен апетит, деятелно храносмилане.

Те са енергични, предприемчиви, волеви; те са резки, упорити, твърди по характер. Лесно се възпламеняват, избухват и дохождат до грубост. У тях е развита силно разрушителността. У тях, както казах, е развит обективния ум и имат силна логика. Те изследват нещата в тяхната пълнота и от всички страни. Своите намерения довеждат до край благодарение на търпението, прилежанието, труда и постоянството. Трудностите и препятствията не ги обезсърчават, а още повече увеличават тяхната енергия.

Те са способни за изучаване на точните науки, философията и математика. В техния ум първо място заема идеята за метод и порядък. За това те обичат да водят, да застават начело на известни движения, да дават тон и насока на нещата. От тях излизат силни военачалници и въобще добри войници, добри борци, ловци, оратори, съдии.

Те са смели и решителни, със силно развити лични чувства и са хора с голяма амбиция. Те са хора с инициатива и постоянство и действат бързо и неочаквано. Те са буйни, сприхави, огнени. Те са хора на делото, и не знаят пречки, преминават от думи към дела. Те не дават време на своите желания да узреят. Умът им мисли бързо и е подвижен и проницателен. Не обичат да им се съпротивляват. Склонни са да господстват над другите, но те не търпят никакво господство над себе си – здраво държат за своите права и всякога са готови да ги защитят с всички средства. Те са общителни, приказливи. Умеят да внушават страх към себе си. В гнева си дохождат до буйност. С голям труд се владеят. Те са много славолюбиви и са всякога готови да дигнат знамето на бунта. Те са способни на саможертва и не се плашат от смъртта. С твърдост понасят нещастията. Лесно понасят безсънието и спят малко. Сънят им е тежък и изпълнен със страшни съновидения. Те дълго се задържат на едно и също поприще.

Понеже всички функции в тях стават бързо, имат голям огън, голяма топлина и сухота в себе си, затова особено лятно време трябва да освежават тялото си с вода.

Гърлото им винаги е сухо, и винаги чувстват жажда. Храносмилането е отлично, затова за техния стомах и само хляб е достатъчен. Трябва да се въздържат от кисели и солени храни, които още повече ги изсушават.

Гласът им е груб, силен и рязък. В звука им има нещо заповедническо, твърдо и жестоко. Говорят много и твърде бързо. Речта у тях е лека. Разговорът им е твърде оживен, екзалтиран и страстен, образен и горещ.

Походката им е горда, надменна, смела и в тяхната поза има нещо закачливо. Имат навик да си държат стиснати юмруците във време на ходене. Движенията им са резки и нервни. Никога в техния жест не се забелязва ни покорност, ни пасивност, ни унижение. Когато се намират в спокойно състояние, стоят гордо изправени с ръце скръстени на гърдите.

Холеричният темперамент изисква умерена деятелност и ежедневни физически упражнения. Седящият живот е вреден за хората от този тип, защото той ги предразполага към запичане, застой в червата и жлъчката. Затова движенията им спомагат да отделят жлъчката и да отстраняват запичането.

2.      Типът на въздуха – сангвиничният темперамент.

Въздухът е горещ и влажен. Този тип дава средно или високо тяло, широки рамене, добре развити гърди. Пълно, весело, розово, овално лице. Между този тип се срещат най-красивите хора. Голямо красиво чело, дълъг, прав нос, доста красиво оформен, у някои типове на върха заострен, красиви вежди; очи открити и ясни, със светлосин цвят, а понякога и с тъмнокафяв. Устата усмихната, брадата добре оформена, обикновено с ямичка. Косата е руса или кестенява, а по някой път по-тъмнокафява или дори черна. Кожата им е тънка и розова. Гърдите широки и мускулната система добре развита. Биенето на сърцето е силно и ритмично. Дишането е ритмично, силно, пълно и свободно. Тялото им е пълно и горещо. Изпотяването е обилно. Изпотяването у тях става главно на челото и гърдите. Апетит добър и храносмилане отлично, физиологическите процеси у тях стават правилно. Много обичат да спят. Сънят им е дълбок и спокоен. Те са привикнали към приятни и сладки сънища. Често сънуват, че летят из въздуха.

Те са вежливи, учтиви, откровени, експанзивни и твърде разговорчиви, честни, миролюбиви. В тях има едно разширение – в мисълта, в чувствата и в действията се разширяват. Всякога преувеличават нещата. Силно изживяват и радостите, и скърбите. В тях смяната на състоянията става бързо. Към съдебните процеси имат отвращение, затова винаги са готови да жертват своите интереси, за да запазят мира. Те са големи оптимисти и виждат във всичко хубавото. Избягват всякакъв повод за печал и обичат приятните общества, радостта и веселието. Търсят общественото мнение и одобрението на света. Лесно се разгневяват и са като бурята, но лесно им минава. Лесно се обиждат, но скоро прощават обидата. Те са силно честолюбиви. Тяхната природа е много страстна и се стремят към радостите и удоволствията в живота. Те обичат свободната любов, без никакви грижи и задължения, защото за тях е ценно преди всичко личното им спокойствие. Предпочитат спокойното и мирно съществувание и са трудолюбиви. Те обичат златото и собствеността и се стремят към почести и ордени. Но те са скромни и нерешителни в делото. Те са интелектуални, умът им е широк, многостранен, свободен, но не проницателен и дълбок. Те лесно запомнят и съжденията им са прави и добри, но без особена връзка. Те са осторожни, хитри и лесно измислят разни разказчета и са изкусни разказвачи, и са твърде находчиви, насмешливи и закачливи. Те са человеколюбиви, състрадателни, благородни и особено чувствителни към внимание и ласки. Те са искрени и предани приятели. Тяхното сърце е твърде впечатлително и отзивчиво. Те са твърде внимателни към противния пол и се стремят към комфорт и радост в живота. Те са чувствени и лакоми в яденето. Обичат науката и изкуствата и са с голямо въображение, и затова между тях се срещат често откриватели и изобретатели.

Те са в постоянно колебание между материализма и спиритуализма. Горещи проповедници на доктрината, която възприемат за себе си и с ожесточение водят борбата със своите идейни противници. И няма жертва, която да не биха могли да направят, за да възтържествува делото, което защищават. Колкото повече пречки срещат на пътя си, толкова повече се увеличава тяхната упоритост. Те са по-силни в теориите, отколкото в практиката. Те са способни към точните науки.

В отрицателните типове са развити лъжата, кражбата и лицемерието. Не понасят никаква дисциплина. Те са поклонници на свободата и са готови да направят всичко на света, за да запазят своята независимост. На робството гледат като на най-голямо зло. Те са подозрителни и тиранични в своите привързаности. Обичат да пътуват и им се харесва живот, пълен с приключения.

Гласът им е пълен и обширен, умерено силен. Звука приятен и весел. Говорят бързо, леко, живо и шумно. Те често съпровождат своята реч със смях.

Ако не са много пълни, движенията им са бързи и леки; походката благородна и уверена. Те си носят главата високо. Техните жестове са леки, чести и изразяват доволство. Имат навик да си махат ръцете в знак на радост и одобрение, често даже и когато говорят.

Този темперамент изисква такава деятелност и такъв занаят, където умствената деятелност може да се съедини с жизнената дейност. За тях са необходими ежедневни физически упражнения. Сангвиникът чувства себе си добре в занаят, който изисква постоянно сношение с обществото, защото те са общителни, учтиви и внимателни по природа, с изтънчени маниери, качества, необходими за тези занаяти. Празният и седящ живот е вреден за този темперамент, както и чрезмерната работа и движения. Седящият живот ги предразполага към лимфатичния темперамент и излишно пълнеене, а преголямата деятелност разгорещява кръвта и го превръща в холеричен темперамент.

3.      Водният тип – лимфатичният темперамент.

Този тип темперамент е хладен и влажен, противоположен на холерика, който е горещ и сух. В тях преобладава водата.

Този тип дава обикновено нисък ръст, тялото е повече като подпухнало, цвета на кожата е блед. Лицето обикновено кръгло или между кръгло и овално; широко полегнало чело, големи, влажни, сини или сиви очи, пълни гърди, руси или светлокестеняви коси, понякога тъмнокестеняви, къс, чип нос. Поглед блуждаещ. Долната устна е мека и увиснала. Кожата бяла и гладка, нежна, мека при допиране. Мускулите са слабо развити. Тялото е меко като че е направено от тлъстини. Тялото им е без косми. Биенето на сърцето е бавно. Циркулацията на кръвта е твърде мудна. Всичките им движения са сдържани и бавни. Те рядко изпитват жажда, понеже тяхното гърло постоянно изпуща слизеста течност. Стомахът им е хладен и ленив, и храносмилането бавно. Те леко понасят глада и рядко се усещат гладни. Обичат да спят и спят дълбоко и дълго. Често сънуват вода и водни растения. Когато сънуват проливен дъжд и прилив на реки, това обикновено е разстройство на тяхното здраве. Понякога имат силен запек. Те трябва да избягват влажни и блатисти места и да търсят свеж въздух, светлина и слънце. Те са студени, мудни и равнодушни към всичко. Те са хладнокръвни и самообладанието е силно развито у тях. Те са склонни против своята воля да се отдават на различни нисши удоволствия. Те равнодушно разделят своя живот на две половини – едната те прекарват в сън, а другата – в безделие. Те са боязливи, нерешителни, без енергия и със слаба воля. Те изпитват отвращение към всичко, що изисква бързи и живи движения. За да се решат на каквото и да било, те трябва да бъдат подбуждани от външни влияния. Склонни са да отлагат работите винаги за „утре“ даже и това, което е твърде спешно и потребно. Отстъпват пред най-малките препятствия и за нищо не се загрижват и не се трогват, каквато и опасност да ги застрашава. Не се сърдят. Не излизат от себе си, когато ги оскърбяват. Те са неспособни на негодувание или гняв. Чуждият успех не им всява завист, тъй като за тях честолюбието няма никакво значение. Техният ум е студен и бавно работи. Те живеят във въображението си и са силно впечатлителни, силно чувствителни и са възприемчиви към сантиментални и поетически впечатления. Те са съзерцателни, пасивни и безропотно се покоряват на съдбата си и лесно пренасят горести и разочарования. Техните душевни и сърдечни страдания са твърде тихи. Те не са способни за продължителна привързаност и се привързват повече по привичка, отколкото по чувство. Следствие на тяхната студенина, те не са склонни и към полов живот. Тяхната чувственост носи пасивен характер и се проявява само по инициатива на други лица. Търпението и кротостта са силно развити у тях. Ако и да нямат обширният ум на сангвиника или горещото въображение на холерика, затова пък те са практични, спокойни и това ги прави способни към класификация и методичност.

Болестите им се раждат от малко движение – затова за тях е потребно повече движение на открит въздух и светлина. Наклонни са към изпълняване, към затлъстяване. Те трябва да употребяват храни, които правят организма по-топъл. Храната им трябва да бъде много добре сдъвкана, понеже стомахът им е ленив. Растенията, които имат приятен аромат, трябва да им служат като приправки. Да пият много нямат нужда, защото си имат много вода. Кисели храни и напитки са опасни за тях. Полезна за тях е деятелност в гората и планината. Те не трябва да претоварват храносмилателната си система с много храна. Студът и влагата са вредни за тях.

Те са капризни и със силно развита впечатлителност. Те са много неустойчиви и постоянно менят своите идеи, желания и вкусове. Техните стремления се сменят бързо едно след друго, защото те им се наслаждават в своята фантазия, която е много голяма. Те действуват под влиянието на капризи, по първите импулси и не държат сметка за последствията от техните постъпки.

Те обикновено започват много работи, но не свършват нито една. Техният жив ум и въображение им позволяват да правят всичко в общи черти, но тяхното непостоянство им пречи да доведат до край своите работи. Те са твърде слабохарактерни, макар и да проявяват нещо като характер. Те са боязливи и непостоянни. Недостатък в размишлението може да ги въвлече в непоследователност. Те са лениви за физическа работа и недостатъчно храбри. Бездушни на вид, те често са хитри и лукави. Лесно се сприятеляват, но не се привързват. Романтични са в своите привързаности. При все, че умът им е добър, те живеят повече в своите чувства и много обичат авантюрите. Умът им е лек и фантастичен, изобретателен в разкази и повърхностен. Те са мечтателни, идеалисти, спиритуалисти и хора вдъхновени и ентусиазирани, съзерцатели, мистици, художници, поети. Щедри на обещания, но никога не изпълняват своята дума. Те са твърде склонни към религиозни системи и затова често между тях, се срещат религиозни основатели и реформатори. Те са предразположени към видения от всякакъв род, У тях има заложени способности към тайните науки, тъй като те се отличават с голяма интуиция. Те имат предчувствия, тайнствени видения и пр. Техният умствен склад е такъв, че те по-скоро отгатват, отколкото да знаят каквото и да било нещо. Гласът им е слаб, мек и глух. Говорят рядко и тихо, печално и скучно. Техните движения на тялото са тежки и твърде бавни. Тяхната походка е бавна, тиха и неграциозна. Те са неловки в своите жестове и пози, затова обичат да седят, колкото могат повече и да бъдат спокойни. Тяхната мимика е твърде ограничена и каквито впечатления и вълнения да изпитват, техните движения са неспособни да ги изразят. И нищо в техния външен вид не показва това, което става у тях, ако само това не е ленивото блаженство на покоя. Спокойствието на техния ум ги прави съзерцателни.

За лимфатиците е потребно движение, за да усилят кръвообращението и изпотяването. Занаятите, които изискват ходене, деятелност и физически труд са полезни за тях. Чист въздух, стоене на слънце са нужни за тях. Затова за тях е полският труд – градинарство и земеделие. Седящият занаят и пътуване във влажни и студени места, отслабват тяхната конструкция и ги излагат на сериозни заболявания.

4.      Земният тип –меланхоличен темперамент.

Тук се отбелязват два ясно разграничени типа. Единият е с пълно, ниско, набито тяло, силен врат, яки плещи, с черни къдрави коси, пълна уста и валчеста глава. Ръцете и краката са къси и дебели. А другият тип е със слабо, високо тяло, дълъг и слаб врат, резки, ъгловати черти, тесни бедра, слаби и хлътнали гърди и рамене. Вежди големи и надвесени над очите. Нос дълъг, прав и леко заорлен, лице тънко и мършаво, със суров вид. Устата стисната; уши големи, чело високо и изпъкнало в горната си част в областта на причинните центрове.

Меланхоличният тип е противоположен на сангвиника, както топлината и студа. Колкото сангвиникът е горещ, толкова меланхоликът е студен. Външно неговото лице изглежда печално, с безпокойни очертания. Погледът е меланхоличен, тъжен, замислен, обикновено отправен надолу. Цветът на лицето е оловеноземлист. Коси черни, груби, брада също. Ноктите твърди и бързо растат. Кожа гладка и хладна при допиране. Кръвта и другите течности в организма са гъсти и лепливи, следствие, на което и движението на тези течности е много трудно и медлено. Гласът е силен, но не бърз. Дишането е слабо и бавно. Те ядат обикновено малко, а понякога техният апетит бива ненаситен. Храносмилането у тях е бавно, запичането силно и продължително. Техните сънища са безпокойни, следствие страшни съновидения и ужасни кошмари. Често страдат от дълги и жестоки безсъници, и тревожни и странни халюцинации.

Те са мрачни, мълчаливи, недоверчиви, песимисти. Те прекарват своя живот в безпокойства, грижи, страхове и подозрения. Техният гняв бавно се възбужда, но затова пък, възбуди ли се, е ужасен. Те са злобни и отмъстителни. Никога не прощават обида. За дълго държат в сърцето си злобата и чувството на мъст. Тяхната чувственост е твърде силна и страстите им отиват до крайност. Те са постоянни във всичко, както в ненавистта, така и в любовта. Тяхната привързаност е силна и гореща, но нещастна и пълна с горести. Те са роби на своите навици и решителни, твърди и настойчиви в своите намерения, мнения и предприятия. Търпеливи в своята работа. Техният ум всякога е зает с някаква идея фикс, която не му дава покой. Те се отнасят недоверчиво към себе си и към своите сили, както и към другите.

Гризането на съвестта и съмненията ги мъчат непрестанно. Имат скрито честолюбие и не се успокояват, докато не получат удовлетворение. Скептицизма и суеверието вървят ръка за ръка у тях. Обществото ги дразни, затова те бягат от него и самодоволно се предават на самотен живот. И тогава тяхното въображение се възпламенява и заработва. Те имат навик да се разговарят сами със себе си. Всякога и навсякъде виждат лошото в света и то в най-мрачни краски. Често достигат до отчаяние. Гордостта и грубостта са свойствени за тяхната природа. Въображението е силно и горещо. Предвидливостта и осторожността са техните характерни качества. Те непрестанно обмислят в своята глава хиляди планове, но започват да действуват след дълго и зряло обмисляне. Техният ум е съсредоточен, съзерцателен и способен за дълбока мисъл. Познавателните им способности са обширни. Паметта им не схваща бързо, но като схване нещо, не го изпуща. Техният ум е подвижен и мисълта им е необикновено систематична. Те са способни за работа, за която се изисква търпение и настойчивост, големи усилия и дълбоки и продължителни изучавания. Те са способни към голямо задълбочаване в познанието.

Те са ревниви и завистливи и жестоко страдат, когато не се оценяват техните произведения или не се признават техните лични достойнства. Не обичат много да говорят. Между тях често се срещат самоубийци.

В този тип се срещат дълбоки философи и мислители и високи изобретатели, велики гении. Между тях се срещат и най-екзалтираните и опасни заговорници. Когато виждат на сън вулкани и земетръси, това е признак за разстройство на тяхното здраве. Режимът на храненето трябва да бъде такъв, че да придаде мекота, която липсва в този тип и да се внесат в организма достатъчно течности. Трябва да употребяват повече вода. За тях е за препоръчване да дружат с весели и млади хора, за да разсейват тяхната тъга. Добре е да разнообразяват занятията си. За тези от тях, които се занимават с умствена работа, е потребно от време на време да се занимават с физическа работа. Топла и влажна температура е благоприятна за тях.

У тях е развит практичния усети са реалисти в пълния смисъл на думата. Отличават се с голям такт. Те са дипломати, консерватори, хора на старото, на традицията, догматици и експлоататори. Те са горди и тщеславни, и високо ценят човешката личност, и придават голямо значение на чувството, на чест и на общественото мнение. Имат много желания, които повечето остават незадоволени, вследствие на което те са песимисти и недоволни от живота.

Гласът им е нисък и хриплив, в него има нещо старческо и проличава тъга. Те говорят твърде рядко. Техният разговор е всякога сериозен. Те говорят твърде бавно и често прекъсват своята фраза с често мълчание, за да опитат този, с когото говорят.

Движенията им са повечето резки, отколкото пластични. Тяхната походка е важна и твърде лека. Ходят обикновено с наведена глава и потъмнели очи, като че са потънали в размишления и измъчени от някаква скръбна мисъл. Техният поглед е безпокоен и подвижен, бягащ под влиянието на сляпата ненавист и завист. Някой път доста оживено и бързо разговарят със себе си.

Физиологическите функции у меланхолика са съвършено неправилни и трудни, следствие, на което се развива голямо вътрешно горение и се образува ненормална топлина, затова в организма едновременно се забелязва и инертност, и раздразнение.

Те трябва да избягват уединеността и самотността, защото те пораждат у тях най-мрачни мисли. Седящият живот е вреден за тях повече, отколкото за всички други темпераменти. За тях са за препоръчване всекидневни евритмични упражнения и весело общество.

Работи и занаяти, които изискват седящ живот и работи, в които тялото е сгънато и стеснено, са особено вредни за тях, защото още повече пречи на правилността на физиологическите процеси. За тях е потребен съвършено чист въздух и слънце.

Не ще е безинтересно да разгледаме какво е отношението на четирите темперамента към езотерическото развитие, т. е. доколко се поддават и как реагират на това развитие.

В първата част, в главата за темпераментите във връзка с четирите елемента, споменах, че холеричният и сангвиничният темперамента се отличават главно по това, че тяхното поле на действие е външния обективен свят, тяхното съзнание е заето с обективно проявения живот вънка от човека. И затова те са хората, които се занимават с уреждане на външния обществен живот и са творците на цивилизацията. А това е така, защото етерните сили, които са динамичната част в човешкото естество, са дълбоко проникнали във физическото тяло, и са му придали в най-голям размер своята динамичност. И затова те са енергични и деятелни във физическия свят. Хора на волята и на физическата експанзивност. Чисто психологически, тяхното съзнание е потънало дълбоко в материята и затова за тях реалността на света се заключава преди всичко във видимата и осезаема форма. Флегматикът и меланхоликът са противоположни на холерика и сангвиника. При тях етерните сили не са проникнали така дълбоко във физическия организъм, и затова той не е така активен във физическо отношение, както при холериците и сангвиниците.

Техният поглед е обърнат навътре, в самите тях. Те се занимават предимно с вътрешния живот, който за тях е по-реален. Тяхното съзнание не е потънало така дълбоко в материята, вследствие на което те са повече духовни и спиритуалисти.

Както казах и по-рано, всички темпераменти присъствуват в човека, а доминира един. И може да се случи в някои отношения човек да е холерик, а в други – флегматик. При езотерическото развитие, една от първите задачи на ученика е да контролира енергиите си, а заедно с това и проявлението на темперамента. За да бъде правилно едно езотерично развитие, темпераментите трябва да бъдат само като условие. Затова Учителя постоянно набляга на будност на съзнанието, да можем всеки момент да контролираме и регулираме проявлението на силите, които обуславят темпераментите. Още при първите стъпки в езотерическото развитие, човек почва в много остра форма да изпитва вредата, причинена от преобладаването на един или друг темперамент, защото ще работи само в това направление, в което темперамента го води и ще се получи една едностранчива работа, когато езотерическото развитие подразбира всестранно развитие на всички сили и способности. И вредата, която може да се изпитва при преобладаване на един темперамент, може да се отстрани, като се въздейства и върху другите темпераменти и се произведе съответното изменение и у тях. Да допуснем, че флегматикът стане езотерик – макар че той трудно може да вземе такова решение, защото във всичко е муден, но един път взел решение, този темперамент се явява добра почва за езотерично обучение. Както казах и по-горе, погледът на флегматика е обърнат към неговия вътрешен живот; и станал езотерик, той има вече естествени условия внимателно да наблюдава своя душевен живот във всичките му проявления и тези наблюдения му причиняват, сравнително с другите темпераменти, по-малко страдания. Именно затова флегматическият темперамент се явява добра основа за езотерическото развитие, защото той е приспособен за спокойно самонаблюдение и съзерцание, така необходими при езотерическото развитие. Него не го възмущава всичко това, което той намира в себе си. И когато той прави самонаблюдения, те понякога проникват по-дълбоко, отколкото самонаблюденията на меланхолика, комуто препятствува в това отношение голяма ненавист към самия себе си, като гледа своето несъвършенство. Затова, ако флегматикът е способен на душевно развитие, то той може да бъде най-добър ученик в езотерическия път.

Понеже във всеки човек има и четирите темперамента, то, когато меланхоликът встъпи в пътя на езотерическото развитие, за да избегне лошите последици на самокритиката, трябва да развие флегматическия темперамент в себе си, за да може спокойно да се самонаблюдава.

Съвършено особен езотерик става сангвиникът, чието съзнание, както казах, е ангажирано предимно с външния свят и с удоволствие скача от впечатление към впечатление и не обича да спре вниманието си само върху един факт. Такъв характер се съществено изменя при встъпване в езотерическия път. В момента, когато у него се появи стремеж да проникне в езотеризма или когато други се опитат да го заинтересуват в това направление, той става флегматик по отношение към собствения си вътрешен живот. Затова сангвиникът представлява най-лош материал, най-лоша основа за езотерическото развитие. Понеже у него е силно развито любопитството и се интересува от всевъзможни идеи и неща, то в това число попада и интереса към духовната наука – но не за дълго. Когато е влязъл в пътя на езотерическото развитие и трябва да прави самонаблюдения, то той възприема тази задача с голямо равнодушие, защото той неохотно наблюдава своя вътрешен живот. Една или друга страна в неговия вътрешен живот може да го интересуват, но този интерес не е много дълбок. Той открива в себе си интересни свойства и се задоволява само да говори за тях и скоро съвсем ги забравя. Между тези, които влизат в пътя на езотеризма бързо, ентусиазирано, с голям замах и огън, и скоро се отказват, повечето са сангвиници.

Съвсем друг е човекът на холеричния темперамент. На холерика много трудно му се удава да влезе в езотерическия път. Понеже неговото съзнание е заето изключително с обективния физически свят и живот, той отхвърля всяка езотерика и хич и не иска да слуша за нея. Но когато по един или други начин влезе в този път, той много трудно се поддава на езотерическото възпитание. Той трудно може да се спре да работи над себе си. Нему не му е свойствено вътрешното углъбяване и самонаблюдение. И затова той, без да опита и провери, отхвърля езотерическото развитие, целта на която е преобразуване на духовно-душевното битие на човека. Но ако холерикът преживее някакъв тежък удар в живота, или има в характера си меланхоличен оттенък, то в такъв случай той може да използва своите холерически наклонности и с всичката му свойствена енергичност да започне да работи за пресъздаване на себе си. И когато тази вътрешна работа му се подаде, благодарение на своите големи способности и възможности, той се отдава на изучаване на външната реалност, която е единствена за обикновения холерик, в отношение с духовната действителност. И разкрива дълбоките причини, които стоят зад явленията и процесите в обективния свят. Той умело използува външните процеси и явления, за да изрази духовната реалност.

Глава ІV – Природа и качества на знаците на зодиака

 

От изложеното дотук видяхме, че имаме четири основни елемента, всеки, от които има по три проявления, проявява се в три знака и така получаваме 12-те знака на зодиака. Видяхме също, че зодиакалният кръг се простира по протежението на еклиптиката – видимият път на Слънцето – като обгръща една ивица, широка 16 ÷ 18 градуса, в която област се движат Слънцето, планетите и Луната. Разгледахме различните отношения на знаците по елементи и по динамическа принадлежност.

Имената и белезите на 12-те знаци са следните:

Овен –

Телец –

Близнаци –

Рак –

Лъв –

Дева –

Везни –

Скорпион –

Стрелец –

Козирог –

Водолей –

Риби –

 

Преди да отидем по-нататък, ще се спра за малко върху качествата на знаците.

Зодиакалните знаци, в чист технически смисъл, представят 12 подразделения на еклиптиката и са проявление на четирите елемента, според които се разпределят в четири групи от по три знаци, наречени тригони. Така че имаме четири тригона – тригон на огъня, тригон на въздуха, тригон на водата и тригон на земята.

1.    Знаците на огнения тригон са: Овен, Лъв и Стрелец.

2.    Знаците на земния тригон са: Телец, Дева и Козирог.

3.    Знаците на въздушния тригон са: Близнаци, Везни и Водолей.

4.    Знаците на водния тригон са: Рак, Скорпион и Риби.

Видяхме също, че четирите тригона като проявление на четирите елемента дават четири основни типа и четири темперамента. Холериците, които са проявление на елемента на огъня са: духовити, красноречиви, търсещи слава и почести, амбициозни, с високо мнение за себе си. Те са хора огнени, пламенни, като стихия.

Сангвиниците, които са израз на елемента на въздуха, са дружелюбиви, обичат мира и хармонията и са справедливи, идеалисти, обичат науката и изкуствата, те са интелектуални типове. Меланхолиците, като проява на елемента на земята, са практични, реалисти, критично настроени, с дълбока мисъл, способни на дълбока концентрация и себевглъбяване. Флегматиците, като проява на водния елемент, са сензитивни, чувствителни, мечтатели, хора със силно въображение, религиозни.

От друга страна знаците се разделяха на положителни или мъжки и негативни или женски. Мъжки знаци са тези на огъня и на въздуха, Овен, Лъв, Стрелец, Близнаци, Везни, Водолей, а женски са тези на водата – Рак, Скорпион, Риби, и на земята – Телец, Дева, Козирог.

Знаците се делят още на северни и южни.

Северни знаци са: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева. Наричат ги така, защото когато Слънцето минава през тях, то се намира на север от екватора, т. е. през пролетта и лятото.

Южни знаци са: Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. Наричат се така, защото когато Слънцето минава през тях, се намира на юг от екватора, т. е. през есента и зимата.

След това имаме деление на знаците на три динамични групи от по четири знака, според които знаците се делят на кардинални или главни, неподвижни и подвижни, или общи.

Кардинални знаци са: Овен, Рак, Везни, Козирог. През тях Слънцето преминава в началото на всеки от четирите сезона и главната тяхна отличителна черта е активността, деятелността, инициативата.

Неподвижни знаци са: Телец, Лъв, Скорпион, Водолей. През тях Слънцето минава през средата на всеки сезон. Тяхната отличителна черта е устойчивостта, постоянството.

Подвижни или общи знаци са: Близнаци, Дева, Стрелец и Риби. Тяхната отличителна черта е приспособимостта, подвижност, общителност.

Знаците се делят още на плодовити и ялови или безплодни.

Плодовити знаци са: Телец, Рак, Скорпион и Риби. Безплодни знаци са: Овен, Лъв и Козирог, а останалите знаци Близнаци, Дева, Везни, Стрелец и Водолей са със средна плодовитост. Знаците могат да се разделят на четири групи, според годишните времена. Овен, Телец и Близнаци се наричат пролетни знаци, защото Слънцето преминава през тях през пролетта. Пролетта започва от 22 март, когато Слънцето влиза в първия градус на Овена, първият знак на зодиака, и продължава до 22 юни, когато Слънцето влиза в знака Рак, от когато започва лятото.

Рак, Лъв и Дева се наричат летни знаци, защото през тях Слънцето минава през лятото – от 22 юни, когато Слънцето влиза в знака Рак до 22 септемврий, когато Слънцето влиза в знака Везни и започва есента, Везни, Скорпион и Стрелец се наричат есенни знаци, защото Слънцето минава през тях през есента – от 22 септемврий до 22 декември, когато Слънцето влиза в знака Козирог, откогато започва зимата. Козирог, Водолей и Риби се наричат зимни знаци, защото Слънцето преминава през тях през зимата. Така че, Слънцето всеки месец изминава по един зодиакален знак, който обгръща 30 градуса, а всеки ден изминава приблизително по един градус.

От 22.III. до 21.IV. Слънцето е в знака Овен.

От 21.IV. до 22.V. – в Телеца

От 22.V. до 22.VI. – в Близнаци

От 22.VI. до 22.VII. – в Рака

От 22.VII. до 22.VIII – в Лъва

От 22.VIII. до 22.IX. – в Дева

От 22.IX. до 22.X. – във Везни

От 22.X. до 22.XI. – в Скорпион

От 22.XI. до 22.XII. – в Стрелец

От 22.XII. до 21.I. – в Козирога

От 22.I. до 22.ІІ. – във Водолей

От 22.II. до 22.ІІІ. – в Риби

 

През различните години има с по един – два дена разлика във влизане на Слънцето в знаците. В знаците Овен и Везни се пресичат еклиптиката с небесния екватор и това са точките на равноденствията. Овен е точката на пролетното равноденствие и начало на пролетта – 22 март, а Везни е точката на есенното равноденствие и начало на есента – 22 септемврий.

Рак и Козирог се наричат знаци на тропиците – Рак отбелязва най-високата точка, до която Слънцето стига в северното полукълбо, която се нарича тропик на Рака и имаме най-големия ден. А Козирог отбелязва най-южната точка до която стига Слънцето през зимата и се нарича тропик на Козирога и имаме най-късия ден и най-дългата нощ.

Като знаци на духа, науката и философията се считат Близнаци, Дева, Везни, Козирог и Водолей.

На Скорпиона се гледа като на един знак мистичен, предразполагащ към окултните науки, особено алхимията; под него идват и научните открития и изнамирания.

Като знаци на богатата жизненост и добра солидна физическа конструкция се считат знаците – Овен, Телец, Близнаци, Лъв, Дева, Скорпион, Стрелец и Водолей. А знаците Рак, Козирог и Риби дават слаби конструкции.

Тъй като човек е един микрокосмос, малка вселена, образ и подобие на Макрокосмоса – голямата вселена, то и знаците на зодиака, които представляват различни органи в Макрокосмоса са разпределени и управляват разните части на човешкото тяло, както следва:

Овен управлява главата, лицето, мозъка, интелекта.

Телец управлява врата, шията, ларинкса, сливиците.

Близнаци управлява рамената, ръцете и плешките, и белите дробове.

Рак управлява гърдите и стомаха.

Лъв управлява гърба и сърцето и е център на жизнените сили.

Дева управлява корема и червата.

Везни – кръста, бъбреците, ребрата и вътрешните полови органи.

Скорпион – външните полови органи.

Стрелец – таза (седалището), бедрата и артериите.

Козирог – колената, кожата и черния дроб.

Водолей – глезените, прасците и кръвта.

Риби – ходилата и пръстите на краката.

Така е разпределен зодиака в човешкото тяло. За принципите и основанията на това разпределение говорих в „Отношението на Астрологията към херметичната наука“ в главите за „Космичния човек“ и „Тайната на зодиака“.

Понеже и човечеството представлява едно цяло, един организъм, то зодиакът е отразен и в човечеството. Различните народи се намират под управлението на различните знаци на зодиака, което вече определя тяхното място и функция в общочовешкия организъм.

Овен управлява страни: Англия, Германия, Дания, Палестина, Сирия и Япония.

Градове: Бирмингам, Флоренция, Неапол, Верона, Падуа, Марсилия, Краков, Сарагоса и др.

Телец управлява страни: Ирландия, Персия, Мала-Азия, Кипър и Гръцкия Архипелаг. Градове: Дъблин, Лайпциг, Палермо, Сент-Луи и пр.

Близнаци – страни: Съединените Щати, Белгия, Ломбардия, Долни Египет, Северна Америка, Източна Англия, Фландрия, Триполи.

Градове: Лондон, Мелбърн, Мец, Нюрнберг, Версайл, Сан Франциско и др.

Рак – Холандия, Нова Зеландия, Северна и Южна Африка, Парагвай.

Градове: Тунис, Алжир, Амстердам, Милано, Кадикс, Ню-Йорк, Манчестър, Стокхолм, Цариград и др.

Лъв – Франция, Италия, Чехия, Сицилия, Алпите, Северна Румъния.

Градове: Рим, Бристол, Прага, Дамаск, Филаделфия, Чикаго, Бомбай.

Дева – Турция, Швейцария, Източна Индия, Асирия, Месопотамия, Силезия, Тесалия, Вавилон, Гърция.

Градове: Йерусалим, Коринт, Лион, Париж (29°), Тулуза, Хайделберг, Бостън, Вавилон, Багдад, Лос Анжелис, Бриндизи, Страсбург и др.

Везни – Австрия, Индокитай, Китай, Тибет, Горни Египет, бреговете на Каспийско море, Аржентина, Савоя.

Градове: Анверс (21°), Франкфурт, Фрайбург, Виена, Лисабон, Йоханесбург, Копенхаген, Нотингам и др.

Скорпион – Алжир, Мароко, Юдея, Кападокия, Ютланд, Норвегия, Каталония, Трансвал.

Градове: Фец, Ливърпул, Месина, Балтимор, Нови Орлеан, Вашингтон, Валенция.

Стрелец – Горна Арабия, Австралия, Далмация, Унгария, Моравия, Прованс, Тоскана, Испания и Мадагаскар.

Градове: Авиньон, Будапеща, Ротенбург, Щутгарт, Толедо и др.

Козирог – Индия, Афганистан, Тракия, Македония, Албания, България, Гърция, Щирия, Босна, Илирия, Мексико.

Градове: Порт Саид, Оксфорд, Бранденбург, Брюксел, Касел, Мексико и др.

Водолей – Арабия, Русия, Прусия, Пиемонт, Абисиния, Вестфалия.

Градове: Хамбург, Залцбург, Бремен, София и др.

Риби – Португалия, Калабрия, Галиция, Норман-Нубия и Сахара.

Градове. Севиля, Вормс, Александрия, Ланкастър и др.

И в знаците на зодиака е проявен закона за полярността. Знаците два по два са поляризирани и се явяват като поляризация на първичната творческа енергия. Така полярни са:

Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби.

И съществува една вътрешна връзка и зависимост между тези космични полюси, но това е предмет на езотеричната Астрология.

Днес често се говори, че се намираме в епохата на Водолея. За да разберем значението на този израз, ще припомня само, че по-рано споменах за така наречената процесия или предварване на равноденствията, при което пролетната равноденствена точка, която се намира там, където еклиптиката пресича небесния екватор, отстъпва назад с около 50 секунди на година. И за 2100 години приблизително, това отстъпване изминава 30° – което бележи един знак. Ние проектираме това отстъпване на равноденствената точка на Слънцето и казваме, че Слънцето престоява в един знак по 2100 години, което отбелязва една епоха. Сега от 1914 година пресичането, т. е. равноденствената точка е влязла в областта на Водолея, по-рано беше в Риби, а още по-рано в Овена и т. н., затова казваме, че Слънцето е в знака Водолей, където ще остане 2100 г. и което отбелязва епохата на Водолея, която носи новото в света. И под въздействието на енергиите на

Водолея стават всички преобразования днес в света. Ние сме в началото на една нова епоха, в която влизат да действуват нови сили в света, които коренно ще го преобразят.

Както ще видим по-после, господар на Водолея е планетата Уран която където влезе да действува, събаря всичко старо и създава ново. Епохата на Водолея ни носи новата мисъл и новия живот, чрез които човек ще разреши всички противоречия – индивидуални, семейни, обществени и общочовешки. Влизането на Слънцето във Водолея отбелязва пробуждане на новото, космичното съзнание у хората, съзнание в което хората ще разберат че са необходими един за друг, съзнание, при което коренно ще се изменят отношенията между хората, при което ще се уредят всички противоречия и ще дойде правилното разпределение и използуване на благата. Водолей отбелязва началото на ерата на братството между народите.

За да завърша със знаците, ще резюмирам казаното за природата и качествата на знаците.

1.    Овен. Той е огнен, кардинален знак, във физическото тяло управлява главата и мозъка, в душевния живот управлява импулсите, желанията, амбициите и ентусиазма; в умствения живот управлява интелекта, идеите, сетивните възприятия и елементите на творчество и разрушение в умствената природа. Това е принципа, който действува.

2.    Телец. Той е земен знак, неподвижен, във физическото тяло, управлява врата и гърлото; регулира лимфатичната система. В психическия живот управлява потайните чувства и сластолюбието, гордостта, търпеливостта, издръжливостта, ината и работливостта. Той се взема като принцип на производителността и търпението.

3.    Близнаци. Въздушен, общ или подвижен във физическото тяло управлява раменете и ръцете, в психическия живот – нерешителност, колебание и безпокойство; подвижен ум, раздразнителност, променчиви, жлъчни. Близнаците е проектиращата и изпълнителна сила в природата.

4.    Рак. Воден, кардинален. Символ на привързаност към живота. Представя също оживяващите и оплодотворяващи есенции на жизнената сила – управлява функциите на дишането, гърдите, стомаха и храносмилането. В психическия живот се проявява като каприз, чувствителност, нежност и обич към живота, икономичност, възприемливост, паметливост, В рака имаме уравновесяване на жизнените, материалните и духовните сили.

5.    Лъв. Огнен знак, неподвижен. Символ на сила и могъщество. Във физическото тяло управлява сърцето и гърба. Той е център на всичките жизнени сили и както Овен, който е глава на огнения тригон, управлява главата и интелекта, също така и Лъв управлява сърцето и Любовта. Изразява благородство, свободолюбив и любезност.

6.    Дева. Земен знак, подвижен. Символ на непорочност, девственост. Във физическото тяло управлява корема и червата – слънчевия възел и свързаните с него асимилационни и разпределителни процеси. В психическия живот – егоистични чувства, чувствителност, свенливост, нерешителност и приспособимост. В умствено отношение – критицизъм, анализ, логика и разговорчивост.

7.    Везни. Това е един знак въздушен и кардинален. Везни представя вътрешното равновесие на силите в природата и съдържа тайната на Божественото изкупление в древните посвещения. Във физическото тяло управлява кръста, бъбреците, далака. В психическо отношение артистичност и изтънченост, желание за одобрение и всички социални стремежи. В умствено отношение – сравнение, наблюдателност, възприемчивост, разсъдливост, уравновесеност.

8.    Скорпион. Воден и неподвижен знак. Символизира смъртта и изкушението. Това е символическата змия, която е изкусила Ева. Оттам и падението на човека от точката на равновесието във Везните, в унищожението и смъртта, чрез лъжата и измамата на Скорпиона. Във физическото тяло представя половата или производителна система. Емблема на раждането и живота. В психическата област управлява животинските страсти, ревност, завист, гордост. В умствено отношение – любопитност, мистицизъм, хитрост, могат да отсъждат справедливо. Символ на пораждане на идеите.

9.    Стрелец. Това е един знак огнен и подвижен. Емблема на физическата сила, устойчивостта и авторитета. Във физическото тяло управлява бедрата. В психическия живот – безпокойствие, разширение, упоритост. В умствено отношение – пророчество, интуиция, философия. Символизира организаторските качества на ума.

10. Козирог. Това е един знак земен и кардинален. Символ на греха. Във физическото тяло управлява колената. В психическия живот – икономичност, постоянство, индустрия. В умствено отношение – такт, дипломация и амбиция.

11. Водолей. Въздушен и неподвижен. Във физическото тяло управлява глезените. В психиката – социалните чувства, вярност, точност и искреност, артистични стремежи, разсъдливост и наблюдателност.

12.Риби. Воден, подвижен. Във физическото тяло управлява стъпалата. В психиката – медиумичност, гостоприемност и романтичност, впечатлителност, человеколюбие, методичност, нерешителност.

Глава V – Природа и влияние на планетите

 

Цялото Битие е проникнато от Единия живот, който пулсира във всички части на Битието. От грамадните небесни тела в пространството, до микроскопичния атом – от безкрайно голямото, до безкрайно малкото, всичко е проникнато и трепти, вибрира под пулса на Единния живот. Цялото безгранично пространство, е проникнато от Единния живот, е живо. Но това живо пространство, не е така хомогенно, еднородно, както изглежда. Защото Единния живот в своето проявление се диференцира и се проявява във всичкото си разнообразие, изявявайки по такъв начин част поне от безграничната си пълнота. Единният живот в своето проявление се диференцира в ред първични принципи и сили, чрез които строи, както безкрайните вселени, с техните слънца и планети, така и всички органически форми, които населяват тези вселени.

В творческия си устрем, Единният живот създава ред силови центрове, откъдето като от опорни точки, проектира своята творческа мощ.

Тъй както целият живот на тялото е в зависимост от главата – главата е силовият център, откъдето изхождат, или по-право казано, главата е опорна силова точка, откъдето действуват космичните сили и строят човешкия организъм. Такива силови центрове съществуват и в космичното пространство, от където като от живи извори се струят творческите сили на живота във всички направления. Тези силови центрове са средоточия на разумни същества, които са проводници в различни области на Битието на безкрайния Дух на космоса. И всички тези силови центрове се намират в постоянно взаимодействие помежду си – взаимно си влияят.

Всеки силов център е израз на един принцип, който стои в центъра на неговата деятелност. И този принцип се проявява чрез ред разумни същества от различни степени на развитие и интелигентност. Всеки един принцип е нещо специфично, представлява от себе си специфичен импулс, специфична проява на Абсолютния Дух. Всички принципи заедно се взаимно допълват и обуславят в своето проявление, понеже всичките тези принципи са израз на проявата на Мировия Дух, който се проявява по един Вътрешен план в цялото Битие. На основание на този вътрешен план, принципите са групирани и образуват цяла система, която се проявява като жив организъм и който е прототип, първообраз, на всяка организация и система. Душа на тази мирова система е

Безграничния Космичен Дух.

Такава система от принципи представя от себе си всяка една слънчева система. Такава система от принципи представя и цялата вселена, цялото безгранично Битие. Такава система от принципи представя и нашата слънчева система, с център Слънцето.

Според окултната наука, в нашата слънчева система има 12 планети, освен Слънцето и нашата Луна, а и всяка планета си има луни, някои по две и повече. Тези дванадесет планети са израз на дванадесетте творчески принципи, които участвуват в строежа и проявлението на нашата вселена. Центърът на тези дванадесет творчески принципи се намира на Слънцето, което е извор на всички творчески сили за цялата система.

От гледището на окултната наука, както Слънцето, така и всяка планета поотделно, представя съсредоточие на разумни, високонапреднали същества, от различни йерархии, а това, което виждаме като физическа планета, е проявление на дейността на тези същества. Зад привидно статичните и закостенели форми, се намира вечна динамика. Тази динамичност на света и живота се предава през цялото космично пространство по законите на вибрациите и ритмуса. Тъй както, като хвърлим един камък в тихите води на някое езеро, вълнообразното движение, предизвикано от падането на камъка, се предава все по-нашироко и нашироко, докато се изгуби от нашия поглед, така и деятелността на разумните същества на всяка планета се предава на цялата система. И всички форми се развиват именно под въздействието на тези сложно преплетени силови отношения.

Всяка планета, бих казал, представя специфичен импулс на Слънцето и като така всяка планета е нещо специфично, специфичен тон във величествената симфония на слънчевата система. И действително, всяка планета отговаря на един определен тон от гамата и на определен цвят от спектъра. Но тогаз изниква противоречието – нали имаме седем тонове в гамата и седем цвята в спектъра, а казахме, че има дванадесет планети, значи за всяка планета няма тон и цвят. Това противоречие е привидно. Съвременните астролози примиряват това противоречие, като казват, че останалите планети от 7 до 12 се явяват като по-горна октава на първите седем. Но, за да си изясним основно това противоречие, трябва да имаме предвид, че звездите влияят на човека дотолкова, доколкото са динамизирани в самия човек, доколкото се проявяват като сили в неговото съзнание. Само когато една планета е проявена като сила в съзнанието, само тогава тя влияе. Но тук се натъкваме на друго видимо противоречие. Нима животните и растенията, за които Астрологията учи, че се намират под влиянието на различните планети, ги имат динамизирани в съзнанието си? Това противоречие се изяснява в положението, че според Астрологията, има известни принципи, които действуват механически, така да се каже, и са общи за цялата природа; а механическите действия се отличават по това, че разумността, съзнанието, което ги ръководи, стои вън от тях и енергиите влияят преди всичко на него и то трансформирайки ги предава на формата. Например, знаем, че цялото безгранично пространство е пронизано между многото вибрации и от звуковите вибрации. По различни начини дохождаме до долавянето на различните вибрации. Звуковите вибрации ги долавяме чрез антените на радиото. Но с една антена не можем да приемем вълните с различни дължини и скорост на трептения, а приемаме само вълни с определена дължина и скорост. Същият закон работи и при планетните влияния. Човешкото съзнание е антената, и според степента на развитието си, долавя и реагира на тези влияния. А казахме, че всяка планета отговаря на определен тон и определен цвят, значи всяка планета има специфичен начин на вибриране, специфична дължина и скорост на вълните. Всяка планета може да се уподоби едновременно на радио приемател. Същото нещо представя и човешкия мозък и човешкото съзнание. Следователно, вълните, които идат от някоя планета и имат друга дължина, друга скорост и друг ритмус от този на дадено съзнание, ще го заминат, без да окажат някакво влияние върху него. А онези, които са се занимавали с по-дълбоките закони и фактори на развитието ни, казват, че всяка по-висока стадия на развитието се обуславя с присъствието на един принцип, с действието на нови сили и енергии. На това основание, когато Астрологията говори за 7 планети, подразбира седем творчески принципа, проявени в седем космически течения, които са обуславяли развитието до настоящата му стадия, т. е. до областта на самосъзнанието и до прага на свръхсъзнанието. Но понеже сега развитието влиза в нова фаза, пробуждат се нови сили в човешкото съзнание, затова започва да долавя и да му влияят по-изтънчени, по-ефирни вибрации, които дотогаз са минавали незабелязано, без да окажат въздействие. Така постепенно с разширение на съзнанието, повече планети и звезди ще влияят на човека и когато стигне до крайния предел на земното развитие, ще му влияят всички дванадесет планети, т. е. в неговото съзнание ще действуват хармонично дванадесетте творчески принципи на нашия космос, и ще е във връзка с всички възвишени същества от целия космос. Това е съвършеният, безсмъртният човек.

Така че съвременната Астрология поддържа, че има седем творчески принципа, локализирани в седем небесни тела на нашата слънчева система, които взимат активно участие в общата еволюция на съществата от минерала до човека с напълно пробудено самосъзнание. Някои астролози поддържат, че останалите пет планети се явяват като октава на първите. Но според друго, по-дълбоко схващане, имаме дванадесет планетни течения, дванадесет планетни принципа, само че пет от тях, както казва Учителя, са запушени засега за общото развитие, и развитието се извършва под влиянието на останалите седем. Затова именно Астрологията изучава засега само седем планетни течения, които засега вземат активно участие в развитието[16]. И колкото повече човек се подига в развитието си, той постепенно отпушва тези запушени в себе си течения и когато отпуши и дванадесетте течения, и дванадесетте извори на живота, както ги нарича Учителя, ще потекат всички творчески сили на космоса в него и човек ще достигне съвършенство. И когато древните развиха геоцентричната теория за строежа на нашата система, те имаха предвид именно, действието на планетните течения в аурата на земята, и психологически в човешкото съзнание.

Така че всъщност имаме дванадесет планети, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, като всяка планета е проводник на силите на един знак. Както видяхме, зодиакалните знаци представят живи области от космичното пространство, през които минава Слънцето, което поглъща, така да се каже, разумните сили на тези живи области и от своя страна ги предава на планетите. Така че всяка планета е динамично проявление на един знак. Знаците представят вродените, но скрити качества на организма, а планетите представят онези активни сили, които пробуждат тези скрити свойства.

Дванадесетте знаци на зодиака представят човешкия организъм, а от седемте планетни течения, Слънцето представя човешкия дух, висшата индивидуалност. Луната представя човешката личност, а останалите пет планети представят петте чувства на този организъм.

Седемте дейни творчески течения са свързани със Слънцето, Луната и следните пет планети: Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн.

Това бяха планетите, познати на древните астрономи. Поне това ни е предала традицията. Като казвам, че това е било познато на древните, разбирам във външното, езотерично знание, а не от посветените, защото посветените са знаели и това, което още не знаят и съвременните учени.

В новите времена се откриха планетите – Уран (Хершел), Нептун и Плутон. Освен тях между Марс и Юпитер се намират астероидите, малки планетки, на брой около 1000, които са остатъци от една разрушена планета от нашата планетна система, при една космична катастрофа. Според окултистите една планета се намира пред Меркурий, по-близо до Слънцето, тя е единадесетата и още една планета се намира зад орбитата на Плутона, Тя е на предела на нашата слънчева система.

Така, че имаме следните 12 планети в нашата слънчева система:

Вулкан, Меркурий, Венера, Земя, Марс, Астероидите, Юпитер, Сатурн, Уран (Хершел), Нептун, Плутон, зад Плутон, още неизвестна.

Както казах и по-напред, съвременната, както и древната астрологична система, включва в планетните течения, които проучава, и теченията на Слънцето и Луната. Защото, както казах, тя проучава влиянието на планетните течения в аурата на Земята и в човешкото съзнание.

Така че планетните течения, които съвременната Астрология изучава и които и ние ще изучим, са следните:

Меркурий, Венера, Луна, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон. Уран, Нептун и Плутон се считат като октава на Меркурий, Венера и Марс.

Всички творчески принципи в своето проявление се поляризират, като положителният полюс, полюсът, от който идат импулсите, който дава ход на енергията, се намира в Слънцето, а негативният полюс, полюсът, който възприема, асимилира съответната енергия, приспособявайки я към целта и задачата, която изпълнява в космичното проявление, е самата планета. Така че можем да кажем, че Слънцето е положително наелектризирано и тази огромна електрическа сила действа върху планетите, тъй както електрическият ток действа върху желязна пръчка и я намагнетисва. По този начин планетите се превръщат в магнетични центрове под въздействието на положителното електричество на Слънцето. Така че планетите, като възприемащи центрове, възприемат и поглъщат само известни елементи от слънчевата енергия и ги превръщат в специфична енергия, присъща само на дадена планета.

Всяка планета има своя специфична гама на трептения в зависимост от мястото, което заема във великата симфония на вселената. Затова астрологичната наука казва, че всяка планета отговаря на определен тон от гамата и на определен цвят от спектъра. За съвременните хора гамата има 7 тона и спектъра седем цвята, но това е само по отношение настоящата стадия на развитие на човешкото съзнание. Тези седем тона и седем цвята отговарят на седемте проявени творчески принципи, а за останалите принципи още не можем да ги схванем като тон и цвят.

Следната таблица ни показва отношението между планетите и тоновете, цветовете, металите и дните на седмицата. Защото всяка планета управлява и един ден, и един метал.

Планети

Цвят

Тон

Метал

Ден

1.         Марс

1.     Червен

1.    до

1.         Желязо

1.    Вторник

2.         Слънце

2.     Портокал

2.    ре

2.         Злато

2.    Неделя

3.         Меркурий

3.     Жълт

3.    ми

3.         Живак

3.    Сряда

4.         Луна

4.     Зелен

4.    фа

4.         Сребро

4.    Понеделник

5.         Венера

5.     Ясносин

5.    сол

5.         Мед

5.    Петък

6.         Юпитер

6.     Тъмносин

6.    ла

6.         Калай

6.    Четвъртък

7.         Сатурн

7.     Виолетов

7.    си

7.         Олово

7.    Събота

8.         Уран

8.     Ултравиолетов

8.         Алуминий

9.         Нептун

9.         Платина

10.     Плутон

10.      Радий

 

Така че творческият процес на природата е чисто музикален, защото всяко творческо течение, както казах, отговаря на един тон. И великите посветени чуват тази музика, тази хармония на сферите, както я нарича Питагор.

Преди да класифицирам и конкретизирам качествата и естеството на всяка планетна енергия, ще дам някои елементарни астрономически данни, които ще са нужни на онези, които не са запознати поне с елементарна астрономия.

Както казах, Слънцето, Луната и планетите са известни на астрономите и астролозите под следните имена и символи:

Слънце, Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон. Меркурий и Венера, които са по-близо до Слънцето, отколкото Земята, затова се наричат вътрешни (долни) планети; а Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон се наричат външни (горни) планети.

Планетите се движат по елипси, в един от фокусите, на които се намира Слънцето. Тези елипси са много близки до кръга. И плоскостите на планетните орбити са малко наклонени една спрямо друга, както и спрямо еклиптиката. Планетите се намират по небето все наблизо до еклиптиката – или както се казва, движат се в плоскостта на еклиптиката. Различните планети са различно отдалечени от Слънцето и се движат с различни скорости и за различно време обикалят около Слънцето.

Меркурий е най-близко до Слънцето и като се изключат астероидите, той се счита за най-малката планета и диаметърът му е около 1/3 от земния, който е 12,672 км. Отдалечен е от Слънцето на 58 милиона километра и обикаля около Слънцето за 88 наши дни. Меркурий се отдалечава най-много с 23° от Слънцето и се губи в лъчите на Слънцето, затова много рядко се вижда по нашите места. Като се приеме гъстотата на Земята за единица, то Меркурий има по-голяма гъстота от Земята 1.1.

Венера. Като обикаля около Слънцето, тя ни се явява ту като Вечерница, ту като Зорница и свети с много ярка светлина. Тя се отдалечава от Слънцето най-много до 43°. Венера обикаля около Слънцето за 224.7 наши дни. Тя се намира на 108 милиона километра от Слънцето. Обаче разстоянието ѝ до Земята, както и на Меркурий, се мени, тъй като, обикаляйки около Слънцето, тя идва ту между Земята и Слънцето и тогава казваме, че Венера (същото се отнася и за Меркурий) е в горно съединение със Слънцето, ту от противоположна страна на Слънцето и тогава казваме, че се намира в долно съединение със Слънцето[17]. В първият случай тя се приближава до Земята дори до 42 милиона километра, а във вторият случай се отдалечава от Земята на 252 милиона километра. Гъстотата и е 0.91. Изглежда като звезда от първа величина.

Марс много прилича на Земята и затова астрономите гледат на него като на умалена Земя. Свети с. кървавочервен цвят, като звезда от първа величина. Отдалечен е от Слънцето на 227 милиона километра. Обаче поради елиптичността на орбитата му това разстояние се мени между 206 и 248 милиона километра. Но спрямо Земята разстоянието му се мени в много по-широки предели. Когато дойде най-близо до Земята, разстоянието му до нас е само 55 милиона километра, а когато е най-далече от нас, разстоянието му достига до 400 милиона километра. Обиколката си около Слънцето извършва за 780 наши дни т. е. неговата година е равна почти на 2 1/6 наши години. Има два спътника.

Юпитер е най-голямата планета от нашата слънчева система. По масата си надминава всички планети взети заедно. Масата му е 318 пъти по-голяма от масата на Земята, а гъстотата му е 1/4 от земната гъстота. Диаметърът му е 11 пъти по-голям от земния. Обиколката си около Слънцето прави приблизително за 12 години, т. е. за една година изминава един зодиакален знак и за 12 години обикаля целия зодиак. Неговата орбита е много малко наклонена спрямо еклиптиката, затова годишните времена на Юпитер нямат тая рязкост, каквато имаме на Земята. През всеки 399 дни Юпитер идва в опозиция със Слънцето, та почти ежегодно може да се наблюдава вечер в продължение на около 4 месеци. Разстоянието му до Слънцето се мени между 740 и 814 милиона километра. Когато е в опозиция, блясъкът на Юпитер надминава блясъка на звездите от първа величина. Юпитер има 9 спътника.

Сатурн е най-интересната планета поради пръстена, който я заобикаля. Диаметърът му е средно 9.4 по-голям от тоя на Земята. Обиколката си около Слънцето прави за 29.5 земни години; около оста си се движи много бързо и се завърта за 10 ч. 14 м. Оста му е наклонена спрямо орбитата по ъгъл 28°, а на Земята е 23 ½, та на Сатурн съществува по-голяма рязкост между годишните времена, отколкото на Земята. Средното му разстояние от Слънцето е 1,426 милиона километра. При опозицията си със Слънцето изглежда като звезда от първа величина. Заобиколен е от една свита от 10 спътници.

Уран едвам се забелязва, както малка звезда със силни очи. Диаметърът му е 4 пъти по-голям от този на Земята, а гъстотата му малко надминава гъстотата на водата – 1.3-та, макар по обем да е 63 пъти по-голям от Земята, масата му е само 14 1/5 пъти по-голяма от Земята.

Разстоянието му до Слънцето е 12 пъти по-голямо от това на Земята – кръгло 2.900 милиона километра, обиколката си към Слънцето извъртява за 84 години, има 4 спътника.

Нептун се намира на разстояние 4.490 милиона километра. Диаметърът му е 4.3 пъти по-голям от земния, а гъстотата му е малко по-голяма от тази на водата – 1.2, Нептун е най-рядката планета от нашата система. Обиколката си около Слънцето извършва за 168 наши години, почти по кръгова орбита, много малко наклонена спрямо еклиптиката. Има само един спътник.

Плутон. Това е последната новооткрита планета от нашата слънчева система. Открита е от американския астроном Томбан[18] на 21 януарий 1930 г. Той е отдалечен на 6 милиарда километра от Слънцето – обиколката си около Слънцето извършва за 250 год. По блясъка си е подобна на звезда от 15 величина и може да се види само с крайно силни телескопи. Още не е проучен, за да се установи гъстотата му и химическия му състав.

Слънцето е най-грамадното тяло в нашата система. Диаметърът му е 1,391,000 км, което значи че е 109 пъти по-голям от земния. Масата му е 750 пъти по-голяма от масата на всички планети от неговата система, взети заедно. Гъстотата му е 1.4 пъти по-малка от тая на водата.

Луната има най-голяма гъстота и за 28 дена прави пълна обиколка около Земята. Тя е, както казват, най-капризното небесно тяло в нашата система и има около 60 движения. На нея съвременната астрономия приписва приливите и отливите на моретата и океаните, и колебанията на Земята в движението и по орбитата. Според окултната наука истината е по-друга.

Както казах, планетите се движат по елипси в един от фокусите, на които се намира Слънцето, Когато планетите са най-близко до Слънцето казва се, че са в перихелий, а когато са най-отдалечени, казва се афелий.

Сега след тези кратки астрономически сведения ще изложа накратко характера на планетните течения, които са свързани с тези планети и действат като сили в аурата на Земята и в съзнанието на човека.

Казах, че всяка планета е един силов център, превърнат в специфично магнетично поле под действието на положителната слънчева енергия. Всяка планета е силов център със специфична функция в космоса, и в зависимост от тази си функция, поглъща и съответната енергия от Слънцето, която асимилира и трансформира, приспособявайки я към своето естество, придавайки и собствените си качества и свойства. Всяка планета поглъща онзи лъч от спектъра на Слънцето, от който самата тя е направена.

Слънцето, при все че е център на всички космични сили в нашата система, понеже цялата система е един жив организъм, то и тези енергии, които функционират в този организъм, в своето проявление се диференцират и проявяват чрез различни органи в организма, като остават свързани със Слънцето. Та и Слънцето запазва за себе си една специфична енергия, един специфичен принцип на дейност – запазва за себе си един тон, един цвят в космичната симфония.

Слънцето е главен фактор за духовната и физическа еволюция на света и човека. И затова неговото влияние, както и това на Луната, е най-важно в хороскопа. При разглеждане на един хороскоп, тези два центъра изпъкват на първо място. Ако Слънцето е силно и добре поставено в хороскопа, означава добра морална основа в характера и добра жизненост, а при лошо положение и аспект – в зависимост от раняващата планета, проявява и отрицателни качества, които нарушават равновесието в живота и се проявяват като слаба жизненост, неморалност, високомерие, егоизъм, гордост, презрение към нискостоящите и пр. Слънцето упражнява по-силно влияние през втората половина на живота; през първата половина, особено през детството, по-голямо влияние упражнява Луната.

Слънцето е огнено, горещо, сухо, позитивно-енергично. В хороскопа има отношение към бащата и индивидуалността, духът на човека в неговото проявление. Управлява тези части от тялото, които управлява и знака Лъв – сърцето, артериите, гърдите и гърба. Управлява също дясното око у мъжа и лявото у жената.

Слънцето е носител на живота и е сърцето на нашата система. И понеже в човека то управлява сърцето, то както Слънцето дава живот на цялата система, така и сърцето дава живот на цялото тяло. Затова положението на Слънцето в хороскопа е от голямо значение, защото то ще ни покаже в какво състояние се намира живота в своето проявление в човека. Защото, както казах, Слънцето е жизнения принцип, докато Луната е формодател. И понеже живота се проявява във формата, затова на първо място, за да видим какъв ще бъде живота на човека, трябва да разгледаме отношението на аспектите между Слънцето и Луната, което ще ни покаже на хармоничното или дисхармоничното проявление на живота. Отношението между Слънцето и Луната ни показва също така отношението между вечното начало в човека – индивидуалността и личността, и естествено и една добра съдба. Задачата на човека е да подчини Луната – личността, на Слънцето – индивидуалността.

Цветът на Слънцето е оранжевия (портокаловия) и тона му е ре.

Неговата енергия в проявлението си е топла, електрична, властна, величествена, спокойна, хармонична. И затова прави родените под неговото влияние благородни, великодушни, приветливи, горди, но милостиви; то съединява твърдостта с благородството, честолюбието с бащинска грижливост. Неговите типове обичат истината и са безстрашни и самонадеяни.

Слънцето в хороскопа означава още висшите обществени служби и политически, и граждански длъжности – висшите магистрати и властта изобщо. В древността Слънцето е било символ на царя и висшата власт.

Луната. В древния окултизъм Луната се е взимала като символ на Мировата душа, която в египетските мистерии е символизирана с богинята Изида. В гръцките мистерии е символизирана като Персефона или Прозерпина. Изида я рисуват седнала. Това показва, че тя е символ на пасивния, възприемащ женски принцип в живота, в който нещата се зачеват и формират. Луната представя тъй наречената „астрална светлина“, в която се зачеват всички мирови форми, когато е оплодена от Духът – Разумното начало, мъжкия принцип.

Като енергия Луната е студена, влажна, лимфатична, променчива, силно магнетична, плодовита и носителка на изобилие.

В хороскопа тя представя майката и личността на човека, нисшата променлива природа, докато Слънцето, както казах представя индивидуалността, висшата природа – духът. В тялото тя управлява жлезите, лимфатичната система, стомаха, гърдите, симпатичната нервна система и лявото око у мъжа и дясното у жената. И болестите ѝ са на частите, които управлява, и са болести в стомаха, задух, шарка, спазми и пр. В мозъка управлява центъра на въображението.

Докато Слънцето, както казах, е вече емблема на властта и висшите държавни сановници, то Луната представя народа, широките народни маси и частно майката или съпругата – жената въобще. Тя предразполага към всевъзможни обикновени професии, и под нейно влияние са – домакините, слугите и слугините, готвачите, рибарите, дребните търговци и пр. Предразполага към пътешествия, предимно морски.

Луната, като дете на Земята, и като най-близо до Земята, отразява и ни предава енергията, която Земята получава от Слънцето. Тя е онази енергия, която произвежда всички вегетативни процеси в цялата органическа природа – като растене, асимилиране, размножаване, с една дума целият органически живот на Земята е обусловен от Луната. Когато Луната се пълни, у нея настъпва прилив, с което настъпва прилив и в цялата природа – всичко почва да расте. Животът на Земята в сегашната му форма не би могъл да съществува без Луната. Тя е, както казват астролозите, онази мирова майка, която храни с млякото си всичко възрастващо в природата.

Тази енергия придава на родените под нейно влияние мекота, приятни обноски и блага реч. Лесно се приспособяват и са крайно променчиви и романтични и обичат приключенията. Тази енергия отговаря на тона „фа“ и на зеления цвят. Този цвят е, който произвежда растене в органическо и психическо отношение. Той вдъхва упование и надежда, но възприеме ли се в нечист вид, и вземе ли надмощие над другите цветове, той събужда алчност, жажда за частна собственост. Низшият зелен цвят е крайно материалистичен. И материализмът, който царува днес на Земята, се дължи на това, че тя цялата е потопена в зеления цвят (Учителят).

Луната изминава своя път през 12 знакове на зодиака за около 27 дена, 7 часа, 43 минути и 36 секунди. Тя не се движи като Слънцето точно по еклиптиката, а се отклонява на север и на юг от неят и затова се казва, че има северна или южна широчина или северно или южно отклонение от еклиптиката, както планетите.

Луната е като медиум, който възприема влиянията на всичките планети и ги предава на Земята. Затова нейните аспекти са от голямо значение. Нейните хармонични аспекти са от голямо значение. Добрите ѝ аспекти с Венера и Юпитер показват на благополучие в материалния живот. Когато Луната е в лош аспект със Сатурна, това показва на големи спънки и противоречия в живота. Луната, както и всички планети, в проявлението си претърпяват известни видоизменения, в зависимост от знака, който заемат. Върху този въпрос ще се спрем по-нататък. Лошо аспектирана Луна е признак на лошо здраве, особено в детинството.

Меркурий представя интелектуалния принцип, който схваща съотношенията между нещата. Той е свързан между другото и със звука, онзи елемент, в който звучат тоновете. В природата представя принципа на виждането и познанието. В мозъка управлява центровете за мярка, число, форма, пространство, тен и пр. И всички идеи за сравнение се дължат на Меркурий.

Меркурий е въздушен, умствен, нервен, променлив, колеблив, приспособяващ се, сух и студен.

В организма управлява мозъка, нервната система, езика, устата, ръцете. Има отношение към конкретния, обективния ум, речта, образованието, събранията, писмеността, книгите, писмата, писателите, секретарите, учителите, издателите, ораторите, книжарите, пътуващите търговски агенти и пр, С една дума предразполага към професии, свързани с интелектуалната дейност и предразполага към литература и наука. Той се счита като планета на знанието и определя умствените способности на човека. Самото му естество е такова, че възприема естеството на планетата, с която е в най-близък аспект. Наречен е от древните, „посланик на боговете“, защото възприема и предава влиянието на планетите с които е свързан – ако не образува аспекти, ще отрази природата на знака, който заема. Така, поставен в огнени знаци, той прави мисленето остро, бързо. Във въздушните знаци Везни и Водолей придава идеал истинност и художественост, а в Близнаците придава проницателност. В Скорпиона прави човека заядлив.

Болестите му са тези на мозъка и нервната система, на говора (заекване), на гърлото и пр. Енергията, която Меркурий възприема от Слънцето, е жива, подвижна, интелектуална. Тя отговаря на жълтия цвят и на тона „mi.“

Чистият жълт цвят внася вътрешно равновесие на мислите и чувствата. Укрепва и подхранва мисълта, произвежда мир, тишина и спокойствие. Приет в нечист вид, произвежда болезнени телесни и душевни състояния (Учителят). Родените под влиянието на тази енергия са активни, пъргави, делови, променчиви, предприемчиви, способни за работа и обичащи работата, склонни към многобройни връзки и сношения. Това са хора, жадни за знание и винаги добре осведомени за нещата, изобретателни, остроумни, подвижни.

Венера. В древността са я познавали като богиня на любовта. Гърците са я наричали Афродита, финикийците – Астарта, индусите – Лакшми и пр. Във великия небесен човек Венера се явява в елемента Любов в неговата душа.

Тя е топла, влажна, сангвинична, любвеобилна, срамежлива и плодоносна. В тялото управлява гърлото, врата, бъбреците, брадата, слабините, гърдите, устата, вътрешните полови органи. Тя е планета на Любовта, изкуството и красотата; тя предразполага към музика, поезия, художество. Обича танците и веселбите. Предразполага и към търговия с музикални инструменти, украшения, накити и пр.

Тя представя живота на чувствата, във всичките му вариации. Като почнем домашните и полови чувства и свършим с Любовта към ближния и Бога, това е все под властта на Венера. Във висшите си проявления създава едно чувство на идеализъм и любов към изкуството и красотата. Тя дава и музикално чувство на музикантите. Когато заема силна позиция в хороскопа, създава ранно влечение към другия пол и събужда любов към всичко хубаво и красиво. Следователно, можем да различим две влияния на Венера – низше и висше. И Платон като говори за нея, казва, че има две Венери.

Тя има отношение към приятелството, любовните преживявания и брака. Обича веселите компании, удоволствията и забавленията – театрите, концертите, тоалетите и вкусните яденета. Нейните болести са на частите, които тя управлява и се пораждат най-често от излишество в яденето, пиянство, удоволствия и пр. С други думи болестите ѝ произтичат от нечиста кръв.

Венера е онази енергия, която стои зад ясносиния цвят и зад тона sol. „Ясносиният цвят в своите по-високи трептения внася духовен подем, разширение на чувствата, облагородява сърцето. Той събужда най-възвишените чувства в човека, окриля неговия идеализъм и вяра. Приет в малко количество и нечист вид, той носи съмнение, безверие, малодушие“ (Учителя). Тази енергия е гореща и импулсивна по вътрешните си свойства, но от външна страна е хладна и влажна. Тъй като тази енергия е свързана предимно с емоционалния живот, то тя дава импулс и копнеж към всичко красиво, изящно. Тя дава подтика на поета, изящния вкус, деликатната чувствителност, артистични дарби, кротост, мекота, любов към удоволствията, както и склонност към бездействие. Тя прави работите приятни и благополучни. Носи сполука, както в селско-стопанските, тъй и в артистичните занятия. Редом с Юпитера, тя е най-благотворната от всички останали планети.

В известно отношение Венера се разглежда като полярна с Марса. Защото казахме, че Венера управлява любовта и чувствата във всичките им гами, а Марс е планета на страстта. Затова енергията на Марса трябва да бъде победена, за да се прояви във всичката си чистота възвишената природа на Венера.

В хороскопа представя сестрите, любовниците, жената.

Марс. Зад тази енергия стои червеният цвят и тона do.

„Червеният цвят сам по себе си е проява на един висш свят. Той е емблема на живота, който произтича от Любовта. Затова червеният цвят всякога носи животворна сила. В своите чисти прояви, той е толкова деликатен и красив, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе в него интензивните трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза от октава в октава по-долу, той става все по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората. Той внася енергия, но засилва преди всичко борческите и разрушителни инстинкти. Ето защо, всички онези същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червена светлина в нейната най-нисша проява, са извънмерно активни и груби“ (Учителя).

Марсовата енергия е активна, буйна, огнена, суха, гореща; наричат я демонична, жлъчна, безплодна. Един автор казва за нея: „Марс е демон, чиито носител се казва човек.“ Марс действа като една безсъзнателна сила, буйно, стремително, нападателно, стихийно, необмислено. Марс владее над животинското царство изобщо, и над животинското естество в човека. В Библията той е символизиран с дявола – малкото зло. Стихията на Марс е борбата. Марс обича борбата и се бори за самата борба. Убийствата и разрушенията се дължат на Марса, Той е онази енергия, която изважда материята от нейното пасивно състояние и я привежда в движение, създавайки по такъв начин поле на действие на другите по-висши сили. Докато Венера има работа с чисто органическия свят, то марсовата енергия може да се нарече механическа.

Марс е активният, прогресивен принцип в природата – принципът, който привежда нещата в движение. Той е, който извежда света от състоянието на покой. Другите принципи не биха могли да се проявят, ако той не породи движението.

Силното развитие на техниката в бялата раса се дължи на Марса; това показва, че цялата бяла раса се е развивала под знака на Марса. Под влиянието на Марса се създават лютивите и кисели есенции и отрови в природата. Марс управлява и вкуса, между другото, затова марсианците обичат да си похапват добре.

Проявявайки се в умствения живот на човека, той създава склонността към критика и анализа; а в астралния свят Марс е инстинкта и сляпата животинска страст. Когато Марсовата енергия вземе надмощие, прави човека решителен, войнствен, Марсовата сила е повелителна, страстна. Дава чувство на независимост, голяма амбиция и изпълнителна способност, искреност, вярност, не мисли за последствията от своите прояви. Марс не признава закони. Той следва инстинкта. Управлява между другото и половата възпроизводителна система и затова Марсовите хора са с много силни и необуздани страсти. „Те са, казва един автор, медиуми на родовата воля на природата.“ Те не познават що е срам и страх. В организма управлява мускулите, жлъчката, бъбреците, главата, носа, лявото ухо, външните полови органи. Болестите на Марс произтичат от възпаление на органите и са повечето заразителни. Шарките, острите циреи, треските и пр. са негови болести.

Марс предразполага към технически занаяти, в които се борави с желязо и стоманени сечива. Под негово влияние са: хирургия, зъболекарство, войниците, търговците на желязо, на оръжие, касапите, инженерите, механиците. Всички занаяти, в които се употребява огън, желязо, киселини, отрови, експлозивни вещества, са плод на Марса. Всички, които се борят и воюват, са под Марсово влияние.

Юпитер или Зевс у гърците е баща на боговете и върховен управител на света, Бог на справедливостта, благостта и милосърдието. И в Астрологията се счита като най-големия благодетел на човечеството. Отговаря на тъмно-синия цвят и на тона „ла.“ Тъмносиният цвят произвежда твърдост, решителност, устойчивост, широта и спокойствие. В нечист вид, непостоянство. Юпитер е топъл, умерен, жизнен, весел, щедър, плодоносен. Юпитеровата енергия се разпространява тихо и спотайно, величествено, и носи широта, жизнерадост, великодушие, щедрост във всички области на живота. Юпитер носи щастие, благословение и успех в живота. Той излива любов и светлина към всички окръжаващи. У когото тази планета е силна в хороскопа, той никога ме губи и не пропада в живота. И затова Астрологията го нарича „големият благодетел.“ И всичкото благословение в природата и живота иде чрез Юпитера. А Венера наричат в Астрологията „малкият благодетел“, както Сатурн наричат „голямото зло“ – Сатаната, Ариман, а Марс – „Малкото зло“ дявола, Люцифер.

В човека Юпитер представя благородната амбиция и въобще идеалните наклонности. В мозъка, заедно със Слънцето, управлява висшите морални чувства – религиозното чувство, милосърдието, щедростта и пр. Създава способността за различаване на правото и кривото и за схващане истината. Религиите в света са под Юпитерово покровителство. Щом се подчинят по-нисшите наклонности у човека, той развива в него едно по-висше съзнание и създава условия за интуиция и вдъхновение.

В тялото управлява артериалната система, обонянието, черния и белия дробове, бедрата и дясното ухо. Болестите на Юпитера се дължат на излишества в ядене и пиене, на прекалено напълняване, затлъстяване и нечиста кръв, в зависимост от знака, който заема. Към неговите болести спадат подаграта, заболяване на черния дроб и пр.

Под негово и Венерино покровителство се явяват в природата сладките и животворни есенции, докато под Марс и Сатурн се явяват всички отрови. Юпитер управлява растителното царство, предразполага към по-висшите обществени служби – съдопроизводство, висше духовенство, медицина или по-широка търговия; духовни ръководители, филантропи, банкери, крупни фабриканти, финансисти и пр. са все под негово влияние.

Сатурн. В гръцката митология е известен като Хронос – Бог на времето. Митологията ни го представя, че в едната си ръка държи коса или сърп, а в другата – кръга на времето и необходимостта. Това показва, че той владее над времето и смяната на нещата. Косата указва на идеята, че всички неща, които попаднат под влиянието му, попадат под разрушение. Нещата като растат и се разрушават, тези процеси се извършват във време и пространство – а те са под властта на Сатурна. Това е кръгът, който Сатурн държи.

Сатурн е планета на съдбата, на кармата. В Библията е символизиран от Сатаната, Изкусителят, „голямото зло“, както го наричат в Астрологията. В окултната наука го наричат още Ариман, название, вземано от персийските мистерии, и което има същите качества. Казват, че той е, който ни дава лъжлива представа за всички неща и не ни позволява да видим истинската форма на нещата. Понятията голямо и малко зло, дявол, сатана, Ариман, са чисто езотерически и крият в себе си съвсем друг смисъл от този, който е общоизвестен. Ето един малък намек от Учителя за това: „Дяволът е един от главните членове на изпитната комисия, пред която се явяват всички хора. Помнете, че всеки момент и вие се намирате пред тази изпитна комисия. Следователно, не говорете лошо по адрес на дявола. Какви са неговите качества, това не е ваша работа. Неговата задача е да ви изпита, да ви прекара през сериозни изпити и тогаз да ви пусне готови в живота[19].“

Сатурновата енергия е студена и мудна в движението си. Тя е енергия, която сгъстява и кондензира материята, енергия, която се движи от периферията към центъра. И всичко, що е родено от него, той отново го приема в себе си. Тази идея гърците са изразили като казват, че той изяждал рожбите си.

В човека представя низшето „аз“ и тук именно има една интимна вътрешна връзка между него и Луната, за която казахме, че също така представя личността – нисшата човешка природа.

Като господар на нисшия „аз“, той поражда по-висшите егоистични чувства, които се стремят да привлекат всички неща към своя център.

Във великия Небесен човек Сатурн представя костната система, затова и в човека костната система се намира под властта на Сатурна. Под „костна система“ в Небесния човек се разбират онези сили, които създават опора на нещата, на всички форми, които се проявяват. Както в Небесния човек, тъй и в земния, той представя слухът. Ето защо, той предразполага към онова дълбоко размишление, дълбока медитация и концентрация, при която умът влиза във връзка с висшите същества и слуша от тях словото на Мъдростта. Но за да чуе това велико Слово, необходимо е да затихне всичкият суетен ум на делничния живот и да се възцари великата вътрешна тишина, великото вътрешно мълчание – да не се чува никакъв глас от нисшата природа. И когато се говори за „гласа на безмълвието“, подразбира се именно това състояние на концентрация, на вътрешно себевглъбяване и в тишината на вътрешното мълчание да чуе „безмълвното“ Слово. Сатурн е планета на мълчанието. Затова и хората под негово влияние са мълчаливи, вглъбени в себе си, вслушват се, за да схванат великите идеи, които идат от центъра на Битието. Затова те обичат и външната самота и уединение. Под влиянието на Сатурна се развива яснослушането в човека. Той влияе върху мислителните и разсъдъчни способности. Способността за логично мислене и търсене причинната връзка се дължат на Сатурна. Способността за схващане на вътрешното състояние на нещата се дължи на влиянието на Сатурн и Меркурий. Когато Сатурн е в добър аспект в хороскопа, той създава дълбочина в схващанията. А да се дойде до това, трябва да се издигнем над обикновения живот. Твърдостта и търпението се дължат също на Сатурна. Твърдостта в човека е скелета на моралния живот. Сатурн, който управлява висшите егоистични чувства, управлява и чувството на самоуважение. Скъперничеството също принадлежи на Сатурна. Сухотата в природата се дължи пак на Сатурна. Зимата е също под влиянието на Сатурна. Отровите в света се дължат на Сатурн и Марс. Всичко, каквото попадне под Сатурна, той го прекарва през най-големи противоречия. Но ако човек иска да стане човек в пълния смисъл на думата, той трябва да мине през ретортите на Сатурна, за да се научи на търпение, да придобие твърдост и издръжливост, и да се научи да мисли, и да се вслушва в своя вътрешен глас. Това не може да се постигне без Сатурна.

В окултната наука Сатурн символизира „пазача на прага“, който не пропуска никой да влезе във висшите светове, докато не е подготвен. Докато човек не е подчинил на висшето, Божественото в себе си, всички планетни сили, които действат вътре в орбитата на Сатурна и които обуславят развитието на личността, човек на може да мине по-нагоре. Т. е. докато човек не надмогне своята личност, т. е. докато не мине през всички изпитания и противоречия, докато не изпие до дъно горчивата чаша, той не може да мине зад орбитата на Сатурна, не може да мине през „пазача на прага“, не може да влезе във висшия живот, Сатурн е последната от седемте планети, в които са локализирани седемте творчески течения. Зад него вече се намират Уран, Нептун и Плутон, които имат отношение към висшия живот. Но за да дойде човек до този висш живот, живот на свобода, той трябва да мине през „пазача на прага“, през Сатурна, който държи всичката му карма в ръката си – да изплати всичките си дългове и тогава, като свободна душа, да влезе в новия живот, който любовта и мъдростта разкриват пред него.

Сатурн е онази енергия в природата, която стои зад виолетовия лъч в спектъра и отговаря на тона si в гамата. Виолетовият цвят в чист вид произвежда сила, а в нечист вид малодушие.

Посредством спектроскопа учените са установили, че различните цветни лъчи имат вълни с различна дължина, с различен брой вибрации, и с различни физични и химични свойства. Така, установено е, че червеният лъч, който казахме, че стои зад Марса, има най-дълга вълна – 0.75 микрона и 428 билиона трептения, и е носител на голяма топлина. Колкото се отива по-нагоре, вълните стават по-къси, броят на вибрациите се увеличава, топлината се намалява, докато стигнем до горната граница на видимия спектър – виолетовият цвят, който има най-къса вълна 0.40 микрона и най-много трептения – 800 билиона, и за които може да се каже, че няма почти никаква топлина – той е лъч на чистата, студена светлина. Тази констатация на физиката е интересна, защото по експериментален път установява известни свойства на цветните лъчи, които отговарят точно на описанието, което дава Астрологията. Така червеният лъч е най-топъл, а знаем, че между планетите Марс е най-топъл, най-огнен; виолетовият лъч е най-студен, а видяхме, че Сатурн, който отговаря на виолетовия лъч е най-студената планета – емблема на зимата и смъртта. В Астрологията го определят като „студен, сух и безплоден“ и създава и натури студени, мудни, обичащи уединението, затворени, меланхолични, търпеливи, работливи, разсъдливи, трезви, с уравновесен ум, отличаващи се с голямо търпение, постоянство и издръжливост.

В организма Сатурн управлява костната система, зъбите, коленете, ставите, сухожилията, лявото ухо и пр.

Сатурн управлява минералното царство. Като студена енергия, той подкосява живота и затова, там, където действа в органическия свят ограничава проявите на живота до минимум. Затова болестите му идат от простуда и липса на жизненост, и засягат частите, които той владее, а именно – костите, зъбите и пр.

В заключение ще кажа, че и Сатурн, както и всяка от останалите планети, има две проявления – низше и висше, които са свързани с двата полюса на планетното течение – защото както казах, всяко планетно течение е поляризирано. Във висшето си проявление Сатурн дава разумност, причинно мислене и трезв, и ясен поглед за нещата. А в нисшата си природа се изразява в различни форми на ограничение, което се явява като студ, жестокост, равнодушие, небрежност, скъперничество, недоверие, страхливост, меланхолия, апатия и пр.

Неговото място в хороскопа е от голямо значение – и той или издига човека до най-високото положение в живота или го сравнява със Земята. Най-често той издига човека високо и ако не може да оцени и използва тези условия, които му дава, той го сгромолясва и сравнява със Земята. Такива примери има много в историята. Такъв за пример е пътя на Наполеон, такъв е пътя и на Хитлер. Него не го очаква по-завидна съдба от тази на Наполеон – както бързо се въздигна, още по-бързо ще се сгромоляса, и то в момента, когато се мисли за най-неуязвим. Така действа Сатурн. И повечето велики хора са имали силен и на видно място Сатурн в хороскопа, и са минали през всички негови реторти, и превъзмогвайки нисшата си природа, са се издигали по светлите, но стръмни върхове на познанието, където вечно грее слънцето на Божествената мъдрост.

Сатурн предразполага към разнообразни занаяти, които имат отношение към неговата сложна природа – като почнете от големите световни дипломати и политици, минете през крупните финансисти и стигнете надолу до каменовъглените и въобще руднични работници, и земеделските работници – са все под Сатурна. Под него спадат и печатарите, които работят с оловото – метала на Сатурн.

Уран, Нептун и Плутон се разглеждат в Астрологията като октава: Уран на Меркурий, Нептун на Венера и Плутон на Марса. Това показва, че тези нови планети действат в същите области, само че с по-високи трептения. На друг език казано, те са проява на нови принципи и сили в човешкото съзнание и затова разкриват и нови светове пред човешкото съзнание, разкриват пред него друга, непозната досега страна на света и живота. Но понеже човек не може да даде съответния външен израз на тези вътрешни изживявания, затова проявите им се схващат като ексцентрични и ненормални за съвременните хора. Всички нови импулси, които се проявяват в различните области на живота, са свързани с тези три планети. Новата мисъл, новите идеи във всичките им вариации, новите форми на израз и новите методи за приложение, са резултат на тези планети. Най-живите научни постижения, които доведоха науката и изкуството до границите на свръхсетивния свят, се дължат на новите планети. Раздвижването на широките народни маси и търсенето на нови пътища, по които да се тръгне и нови форми, в които да се прояви обществения живот, се дължи пак на тях. Тази сложност и заплетеност на международните отношения се дължат на новите импулси, които са в противоречие със старото. Бързото разрастване и разпространение на окултизма в света се дължи също на тях. С една дума, всички нови прояви във всички области на живота – в науката, изкуството, религията, обществения живот, индивидуалните проявления – даже и техниката – са все под влиянието на „новите“ планети.

Уран, както казах, се разглежда като октава на Меркурий[20]. А Меркурий е свързан с конкретния ум. Следователно Уран, като октава на Меркурий ще бъде умствен, въздушен, нервен, променлив, непостоянен, импулсивен, упорит, мистичен, тайнствен, студен, безплоден. За него казват, че е студен като Сатурна, енергичен и импулсивен като Марса и умствен като Меркурий. В тялото има отношение към главния мозък и нервната система или по право върху жизнените енергии на нервите, отколкото върху тяхната структура. Предразполага към мистични занимания и окултните науки, и дава склонност към старинността, затова антикварите са под негово влияние. Това си има своите дълбоки психологически причини, за които мястото не ми позволява да се спирам. И лицата, засегнати от това влияние, търсят по-необикновени занятия и професии, които да задоволят влечението им. Изобретателите, електротехниците, метафизиците са родени под това влияние. Много учени, философи и реформатори, които внасят нещо ново в своята област и правят революция в нея, са все под Ураново влияние. Революциите, във всички области, са Ураново дело.

Всички онези, които се занимават с хипнотизъм, Астрология, френология, хиромантия, парапсихология, психометрия, изследователи в новата физика и пр. действат все под импулса на Урана. Уран е принципа, който работи за пробуждане на космичното съзнание. Той прекрачва границите на личните интереси и е космополит. Той счупва оковите на всякакво робство и иска свобода, както за индивида, така и за обществото. Той е индивидуалист в най-благородния смисъл и като силна личност работи за освобождението на своите братя човеци. Той е противник на всеки догматизъм, формализъм, консерватизъм и традиции, и щом му се изпречат на пътя, той ги руши. Урановият тип има революционна мисъл. Но благодарение на това, че съвременните хора не могат, тъй да се каже, да реагират правилно на урановите вибрации, нямат още достатъчно оформени органи в мозъка, за да им дадат израз, затова когато Уран почне да се проявява в тях, те стават някак си ексцентрични. Имат скитнически склонности; оригинални, изобретателни. Уран предизвиква внезапни и неочаквани прояви в живота; бързи покачвания и слизания, неочаквани обрати в сполуки и несполуки. Болестите му са сложни и неизцерими по пътищата на обикновената медицина, освен по новите начини на лечение. Болестите му са на нервна почва и от простуда; предизвиква най-вече парализа, язви и нервни разстройства.

Нептун се разглежда като октава на Венера. И докато Уран действа повече на ума, то Нептун влияе повече върху човешките чувства. Нептун е умерен, влажен, воден, експанзивен, плодоносен, променчив, неустойчив. Докато Венера е принципът на обикновената любов, достояние на всички живи същества, то Нептун е принципът на висшата, идейната, божествената любов, която е достояние само на онези, в които е пробудено космичното съзнание. А онези, които се намират в зазоряването на това съзнание, само предвкусват тази любов. Но един път опитали я, те всецяло ѝ се отдават, стремейки се да я въплотят в живота си и да реформират обществото да заживее с нея. Те мечтаят за „Царството Божие“ на Земята и са проповедниците на братството, равенството и свободата между хората. Затова за човека с обикновено съзнание те са мечтатели и утописти, които си губят напразно времето. Но в същност, те живеят със съзнанието си в един реален свят, когото се стремят да въплотят в земни форми, но не им се удава. И всички съвременни мечти за нещо ново, красиво, възвишено, се дължат на мистичните влияния на Нептуна. Понеже Нептуновите вибрации са много възвишени и ни свързват с един извънсетивен свят, затова създават голяма чувствителност в организма и дават хора стъпка естетика, силно съзерцателни. Те се стремят да проникнат във вътрешността на живота и са хора с голяма интуиция и силни предчувствия и яснослушане. Но понеже съвременните хора не могат да реагират правилно на тези възвишени вибрации, на този висш живот на Нептуна, той действа по такъв начин, че създава един силно нервен темперамент, който често върви ръка за ръка с гениалността или с лудостта. В лошите си аспекти предизвиква неврози, афазия и т. н. Предизвиква заплетеност в работите и усложнения в предприятията. Когато е в лош аспект, също така предразполага към измама, към двойственост в живота и невменяеми постъпки. В организма предизвиква разпадане на тъканите и предразполага към линеене.

Плутон още не е проучен, сега се проучва, затова няма да спирам върху него.

В зависимост от природата си и планетите като знаци – те се явяват като проявление на четирите основни елемента – огън, въздух, земя и вода. Затова имаме огнени, въздушни, земни и водни планети, и всяка според природата си създава специфичен темперамент и специфичен морфологически тип, които се явяват като вариации на четирите основни типа.

Огнени са: Слънце, Марс, Юпитер. Въздушни: Меркурий и Уран. Земни: Сатурн и Венера.

Водни: Луна и Нептун.

Планетите се делят също така на главни и второстепенни. Главни са: Нептун, Уран, Сатурн, Юпитер и Марс. Второстепенни: Венера, Меркурий и Луната.

Слънцето не се разглежда нито като главно, нито като второстепенно, но държи средно място между двете групи. Главните планети се наричат още външни, а второстепенните вътрешни. Планетите се делят също така на мъжки и женски, както следва:

Мъжки планети са: Юпитер, Сатурн, Марс, Слънце.

Женски планети са: Венера и Луната.

Уран е среден или по-право съединява двата пола. Меркурий е променлив в зависимост от това, с каква планета е в най-близък аспект; ако е в такъв аспект с Венера и Луната, той е от женско естество; ако е в аспект с другите планети, е от мъжко естество.

Планетите също така се делят на положителни, електрични и отрицателни и магнетични. Електрични и положителни са: Слънцето, Юпитер и Марс. Магнетични и отрицателни са: Сатурн, Венера, Луната и Нептун.

Уран е положителен и електромагнитен; а Меркурий е в зависимост от планетата, с която е в най-близък аспект.

Планетите се делят също на „добри“ и „лоши“, или „благотворни“ и „злотворни.“ Но тези понятия са само относителни и условни. Защото в абсолютен смисъл добро и зло в природата не съществува, то е само по отношение на нас.

За благотворни планети се смятат: Юпитер, Венера, Слънце. Някои наричат Слънцето „синтетично“ т. е. вънка от класификацията „добро“ и „зло.“ Луната я наричат „пасивна“ – ни добра ни лоша, за злотворни планети се считат Сатурн, Марс и Уран, а понякога и Нептун, а Меркурий е „добър“ или „лош“ в зависимост от това с какви планети е в най-близък аспект.

Различните планети, като сили, действат в различни области на мозъка и с това развиват различните способности и чувства.

1.    Сатурн – управлява способностите за размишление, сравнение, причинност и разсъждения, които се намират в горната част на челото; управлява също и личните и егоистични чувства – себелюбие, себеуважение, честолюбив и чувствата на твърдост, скритност, предпазливост и гр., които се намират на върха на главата – на границата между задната част и горната – темето.

2.    Юпитер управлява висшите морални чувства – благоговение, обожаване, почит, вяра, надежда, благородство, великодушие, доброжелателство и пр. Намират се на темето на главата.

3.    Марс. Управлява тези качества, които се проявяват като егоистични склонности и са локализирани в областта около ушите. Това са самосъхранителните инстинкти. Това е страстната, животинската страна в човека. В тази област спадат центровете, които са свързани с охотата за ядене и пиене, разрушителността, изтребителността, чувствеността, жизненост, борчество, безстрашие, изпълнителност и пр. Това са силите, които разширяват главата и имат връзка с дихателната система. Това е областта на човешката воля.

4.    Слънцето – управлява главно тези органи и центрове, качествата, на които са свързани с висшата природа на човека. Това са висшите морални чувства – милосърдие, благосклонност, щедрост, человеколюбие, вяра, надежда, чувство на собствено достойнство, нежност, жизнерадост, интуиция и пр. Заемат горната предна част на темето, която отпред граничи с челото.

5.    Венера – управлява качествата, деятелността, на които се изявява като дружелюбност, веселост, кокетство, любовни влечения. Управлява също и центровете, които правят хората социални и се стремят да си създадат приятно общество. Тя управлява две области от мозъка – полуинтелектуалните чувства, и изпълнителните и творчески способности – тук спадат чувството за идеалното, възвишеното, грандиозното, веселост, духовитост, сръчност и пр. и заема страничните предни лобове на черепа между Марс и Сатурн, от една страна, и Юпитер и Слънце от друга. Отпред граничат с челото. Втората област от мозъка, където владее Венера, спада в областта на социалните и домашни чувства – тук спадат чувството за приятелство, общителност, любовни влечения и пр. и се намират в задната част на главата.

6.    Меркурий. Управлява обективния ум, който се проявява чрез ред центрове и способности, локализирани в долната и средна част на челото над веждите. Тези способности носят общо название – литературни и наблюдателни способности, към които спадат следните центрове – индивидуалност, форма, големина, тегло, цвят, число, ред, системност, изчисляване, тон, време, мярка и пр. Управлява също и центъра на речта, който се намира зад окото.

7.    Луната, заедно с Венера, взема участие в управлението на полуинтелектуалните чувства и социалните и обществени чувства.

8.    Уран и Нептун не са още локализирани, но те вероятно ще управляват онези центрове, които са свързани с висшите психични сили в човека и които се намират във вътрешността на мозъка.

Всички планети, планетни течения се проявяват в трите свята – умствения, духовния и физическия.

Ето как един анонимен автор определя това тройно проявление на планетите.

Сатурн – в умствения свят ни дава представа за неумолимостта на логическите закони; в духовния свят поражда гнет, притеснение, ограничение, с което ни напомня за суровата карма, чиито изпълнител е той; докато във физическия свят дава богат жизнен опит и поражда меланхолични настроения, осторожност, предпазливост, дохождаща до крайност.

Юпитер – в умствения свят говори за необходимостта от система и метод във всичко; в духовния свят поражда и поддържа авторитета; а във физическия свят носи справедливост, приветливост, подкрепа и проявява административни таланти.

Марс – в умствения свят напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния свят се проявява като храброст и решителност, облекчаващи във физическия свят всички поривисти и насилствени действия. Във физическия свят се проявява като гняв, насилие, разрушителност.

Слънце – в умствения свят не се скъпи на всякакви активни инфлюкси, пораждащи в духовния свят вкус към формата и желание да раздели с други плода на своето творчество, докато във физическия свят поражда щедрост, благородство.

Венера се явява като представителка на принципа на привличането във всичките негови форми в умствения свят, преминаваща в духовния свят в разновидностите на любовта, а във физическия свят се проявява като производителност във всички области.

Меркурий. В умствения свят ни учи да се приспособяваме към идеите, в духовния свят придава подвижност на желанията и ловкост в техните видоизменения, а във физическия свят спекулира във всеки смисъл на тази дума, покровителствува всички промени.

Луната е възприемчива към умствените инфлюкси на Слънцето; в духовния свят е интуитивна, а във физическия свят се проявява като склонност към настроения, ясновидство, покорност към влиянията на съдбата.

Глава VІ – Отношения между знаците и планетите

 

Досега разгледахме елементарното естество на знаците и планетите. Но тъй като планетите са в постоянно движение и минават през всички знаци на зодиака, по такъв начин се създават известни връзки и отношения между знаците и планетите, които са от голямо значение за проявата и елементарното естество на планетите.

Според древната астрологична традиция, тези връзки и отношения между знаците и планетите са два вида: хармонични и дисхармонични, положителни и негативни. При разглеждане на елементарното естество на знаците и планетите, видяхме, че както знаците така и планетите са разпределени между четирите елементарни тригона. И хармонични отношения и връзки имаме тогаз, когато има симпатия, сродство между природата на знака и природата на планетата, т. е. принадлежат към един тригон или към хармонични тригони. Така огнената планета, например Марс, в огнен знак, например Овен, е хармонично отношение, защото и знака и планетата принадлежат към огнения тригон. А дисхармония и неприязненост, както се изразяват астролозите, имаме там, където природата на знака и планетата не си хармоиират, т. е. не принадлежат към един тригон, нито към сроден тригон, например Марс, който е огнен, не е хармоничен във водни знаци, с изключение на Скорпиона, който, при все че е воден, има огнен характер. Имаме два вида хармонични отношения и два вида дисхармонични, така че правят всичко четири групи отношения.

Първото отношение, което съществува между знаците и планетите, е това, за което Астрологията казва, че дадена планета управлява или е господар на даден знак. Знакът се нарича жилище или дом на планетата, а планетата се нарича господар или управител на знака. Когато се намира в знака, на когото е управител, планетата е най-силна в проявата на своите положителни качества. Това влияние е и най-трайно.

Противоположният знак на този, в който планетата е господар, т. е. е най-силна, е знакът, в който планетата е най-слаба, т. е. няма условия да прояви своите положителни качества, а по-скоро проявява своите отрицателни качества. Затова се казва, че планетата е в „заточение.“ Това е второто отношение между знаците и планетите.

Третото отношение, което съществува между знаците и планетите, е наречено в Астрологията екзалтация или подем При това отношение планетите се намират в знаци, които особено благоприятстват за проявата на положителните им качества. В знака на екзалтацията планетата често проявява внезапно и стихийно своите положителни качества. Знаците на екзалтацията не трябва да се смесват със знаците, които планетите управляват. В екзалтация планетите се намират в знаци сходни тям по природа.

Знаците, противоположни на знаците на екзалтацията, ни дават четвъртото отношение, което съществува между знаците и планетите, наречено в Астрологията „падение“ на планетите. В знаците на падението планетите губят значително силата си и се проявяват много слабо.

Горното изложение може да се резюмира и обобщи по следния начин: Когато планетите се намират в знаци, сходни тям по природа, те проявяват своите положителни качества и в най-силна форма. Това е хармоничното отношение между знаците и планетите. А когато планетите се намират в несходни тям по природа знаци, те не могат да проявят своите добри качества, а проявяват по-скоро своите отрицателни качества или съвсем не могат да се проявят. Това се нарича заточение и падение на планетите.

Ще разгледаме сега по-конкретно тези четири вида отношения, които съществуват между знаците и планетите.

Както споменах по-рано, имаме 12 планетни течения. Но засега Астрологията работи с девет планети, но тези девет планети пак се свеждат към 7 планетни течения или 7 творчески принципа. Работейки с тези 7 планети, астролозите са намерили, че всяка планета, с изключение на Слънцето и Луната[21] управляват по два знака; а Слънцето и Луната управляват по един знак. Това си има своите дълбоки причини. Ако разгледаме знаците, където планетите управляват, ще видим, че всяка планета е поляризирана. И по този закон за поляризацията, всяка планета управлява два знака, които са полярни по тригони, или както казват принадлежат към така наречените допълнителни тригони.

При закона за поляризацията имаме няколко плоскости на поляризиране. Най-първичната творческа сила при първата си поляризация ни дава двата първични принципа – активният мъжкият, който в Астрологията е символизиран с огнения елемент и пасивния, женският, който е символизиран с Водата – за огъня се казва, че е горещ и сух, а за водата, че е студена и влажна – следователно, тези два елемента се взаимно допълват, затова се наричат в Астрологията – допълнителни.

При втората поляризация на творческата сила се явява въздуха, който е активният принцип и земята; като пасивен принцип, въздухът е влажен и горещ, а земята е студена и суха. Виждаме, че и тези два елемента са допълнителни. А огънят и земята са дисхармонични и въздухът и водата също. А огненият и въздушният елементи, като проявления на активния принцип, са симпатични, защото както виждаме и във физическия свят, въздухът е необходим за проявата на огъня; и земният, и водният елементи са симпатични, защото земята е необходима за проявата на водата.

Изтъквам тези отношения между елементите, защото те са необходими да се изяснят някои отношения между знаците и планетите. Така една планета, като е управител на един знак от даден елемент, управлява също така един знак и от допълнителния му елемент. Например Марс управлява знака Овен от огнения тригон и знака Скорпион от водния тригон, който е допълнителен на огнения.

Така че, всеки знак има по една планета за управител или господар, което значи, че естеството на този знак и на тази планета са в хармония, в симпатия – сходни по естество.

1.      Кои планети кои знаци управляват?

Ще почна с Марс, понеже той управлява знака Овен, който е първият знак на зодиака и принадлежи към огнения тригон. Видяхме също така, че и Марс е огнена планета – значи, Марс и Овен имат сходна природа – хармонират си. И затова се казва, че Марс управлява или е господар на знака Овен. Но понеже всяка планетна енергия е поляризирана, то Марс, освен Овена, управлява и знака Скорпион: той е воден знак, но с огнени качества, явява се един вид като отражение на огнения тригон във водата. По закона на поляризацията огънят и водата са допълнителни: огънят е активния принцип, а водата е пасивния принцип.

Затова казваме, че Марс управлява знаците Овен и Скорпион.

Венера управлява знаците Телец и Везни. Това също така показва, че има сродство, хармония между природата и Венера, и природата на тези два знака. Телец е земен знак, а Везни е въздушен. А земята и въздухът са, както видяхме, допълнителен резултат на вторичната поляризация, затова виждаме, че и самата планета е поляризирана.

Меркурий управлява знаците Близнаци и Дева. Близнаци е въздушен знак, а Дева е земен. Значи, Близнаци и Дева са двата полюса на Меркуриевата енергия.

Луната управлява знака Рак.

А Слънцето управлява знака Лъв.

Това ни навежда вече на мисълта, че Слънцето и Луната, които управляват по един знак, са всъщност полюси на една и съща космична енергия. Луната представлява пасивния, възприемащия женски принцип – полюс, а Слънцето представлява активния, деятелния, мъжкия принцип – полюс.

Юпитер управлява знаците Стрелец и Риби.

Стрелец е огнен, а Рибите – воден.

Сатурн управлява знаците Козирог и Водолей. Козирог е земен, а Водолей – въздушен. Това са седемте планетни течения, които по закона на поляризацията управляват 12-те зодиакални знаци.

Както видяхме, новооткритите планети Уран, Нептун и Плутон се разглеждат като октави и съвременните астролози от практика са установили, че има симпатична връзка между Уран и знака Водолей, затова казват, че Уран управлява знака Водолей; намерили са също така, че Нептун има симпатични връзки с Риби и затова казват, че Нептун управлява знака Риби. А Плутон, при все че още не е проучен добре, но най-вероятно управлява знака Скорпион.

2.      Къде планетите са в заточение?

Както казах, знаците, които са противоположни на знаците, в които планетите са господари, ни показват местата, където планетите са в заточение. Така Марс, който управлява знаците Овен и Скорпион ще бъде в заточение в знаците Везни, който е противоположен на Овена и в Телеца – противоположен на Скорпиона. Тук виждаме, че Марс е в заточение в знаците, където Венера е господар, а пък Венера е в заточение в знаците, в които Марс е господар, именно в Овена и Скорпиона. Това ни навежда на мисълта, че тези две планетни течения се явяват пак като полярни. Марс и Венера са полюси на една и съща космична енергия, двойно поляризирана.

Меркурий, който е господар на знаците Близнаци и Дева, е в заточение в Стрелеца, който е противоположен на Близнаците, и в Риби – противоположен на Дева. Значи, Меркурий е в заточение в знаците на Юпитера.

Луната, която е господар на знака Рак, е в заточение в знака Козирог, който е противоположният знак на Рака.

Слънцето, което е господар на знака Лъв, е в заточение в знака Водолей, противоположния знак на Лъва.

Сатурн, който е господар на Козирога, е в заточение в знака Рак – противоположният знак на Козирога, значи, там, където владее Луната, Сатурн е в заточение. Това ни показва, че има окултна връзка между Сатурн и Луната, което се подсказва и от факта, че и Сатурн и Луната представят човешката личност в различните ѝ проявления.

Уран е господар на знака Водолей; следователно, той е в заточение в Лъва, знакът, в който Слънцето е господар. Това пък ни показва на вътрешната връзка между Уран и Слънцето.

Нептун е господар на Рибите, значи ще бъде в заточение в противоположния знак на Рибите – Дева, знак на Меркурий.

А Плутон, който още не е проучен, ако приемем, че е господар на Скорпиона, той ще бъде в заточение в знака Телец – противоположния знак на Скорпиона.

3.      Местата на екзалтация на планетите

Видяхме по-рано, че планетите освен в знаците, които управляват, се намират в добро разположение и в други знаци, с които са сродни по природа. В тях планетите се проявяват с един подем, има едно повишение, затова се казва, че в такива знаци планетите се намират в екзалтация. Намерено е, че Слънцето е в екзалтация в знака Овен – първият знак на огнения тригон, и първият знак на зодиака. Слънцето е огнено и Овен е огнен, и като влезе Слънцето в него, проявява в по-интензивна форма и степен всичките си положителни качества. Слънцето влиза в Овена на 22

Март, началото на пролетта, откъдето започва един нов цикъл на живота. И виждаме, че тогаз се дава един мощен импулс на целия органически живот в природата. Настъпва един нов прилив на космични енергии към Земята, които дават условия на всичко да расте и да се развива. И в хороскопа, когато Слънцето е в Овена, ще има същите резултати – този човек ще бъде пълен с енергии и благородни стремежи и ще търси пътища за тяхното реализиране. Така всички планети в екзалтация показват прилив, увеличение на съответната енергия и облагородяващо действие на тази енергия.

Планета

Екзалтация

1.     Слънце

1.    Овен

2.     Луна

2.     Телец

3.     Марс

3.    Козирог

4.     Венера

4.    Риби

5.     Меркурий

5.    Дева

6.     Юпитер

6.    Рак

7.     Сатурн

7.    Везни

8.     Уран

8.    Скорпион

9.     Нептун

4.      Местата на падение на планетите

Противоположните знаци на знаците, в които планетите са в екзалтация, са знаците на падение на планетите, в които позиции планетите губят силата си. Докато в екзалтацията имаме прилив на енергия, при падението планетната енергия намалява до минимум, следователно, губят се условията за развиването на известни способности и дарби в човека, които са в зависимост от тези енергии.

Намерено е, че:

Планета

Падение

1.         Слънце

1.     Везни

2.          Луна

2.      Скорпион

3.         Меркурий

3.     Риби

4.         Венера

4.     Дева

5.         Марс

5.     Рак

6.         Юпитер

6.     Козирог

7.         Сатурн

7.     Овен

8.         Уран

8.     Телец

9.         Нептун

10.      Плутон

 

Така, имаме четири групи отношения между знаците и планетите, а именно – планетата като управител, където тя проявява най-хармонично и най-чисто своите качества. В противоположните знаци планетите са в заточение, където проявяват повече отрицателните си качества. В екзалтация, където имаме прилив на планетната енергия и в противоположните знаци имаме падение на планетите, където планетната енергия отслабва до минимум, почти не се чувства тяхното влияние.

Планети, управляващи противоположни знаци, се наричат „врагове.“ Например Марс, който управлява знака Овен, ще бъде „враг“ на Венера, която управлява противоположния на Овена знак – Везни.

Горното изложение може да се предаде в една таблица, която е предадена още от Птоломея, който ни предава в най-пълна форма древната Астрология.

5.      Таблица за отношенията между знаците и планетите.

Планети

Управлява

Заточение

Екзалтация

Падение

1.    Слънце

1.    Лъв

1.     Водолей

1. Овен (19°)

1.  Везни (19°)

2.    Луна

2.    Рак

2.     Козирог

2. Телец (3°)

2.  Скорпион (3°)

3.    Меркурий

3.    Близнаци и Дева

3.     Стрелец и Риби

3. Дева (15°)

3.  Риби (15°)

4.    Венера

4.    Телец и Везни

4.     Скорпион и Овен

4. Риби (27°)

4.  Дева (27°)

5.    Марс

5.    Овен и Скорпион

5.     Везни и Телец

5. Козирог (28°)

5.  Рак (28°)

6.    Юпитер

6.    Стрелец и Риби

6.     Близнаци и Дева

6. Рак (15°)

6.  Козирог (15°)

7.    Сатурн

7.    Козирог и Водолей

7.     Рак и Лъв

7. Везни (21°)

7.  Овен (2°)

8.    Уран

8.    Водолей

8.     Лъв

8. Скорпион

8.  Телец

9.    Нептун

9.    Риби

9.     Дева

10.       Плутон

10.       Скорпион

10.  Телец

 

Това е схемата, която ни е завещана от древната традиция. Но някои съвременни автори, начело с Баргойн[22] и Вилсон, основавайки се на свой личен опит, се придържат към едно основно правило за определяне силата и слабостта на планетите. Те казват, че планетата е силна в знаци, сродни на нейната природа и слаба в знаци, противоположни на нейната природа. Затова е необходимо да се проучат основно качествата на планетите и знаците, и тогаз лесно можем да познаем къде една планета е слаба, и къде е силна. Това е ключа за цялата астрологическа практика. Без знанието на тези съотношения не можем да извадим правилни заключения подаден въпрос.

Тези автори поддържат също, че планетите са силни или слаби в целия знак, а не само в определен градус, както казва традицията. Те твърдят също така, че доброто и злото на една планета зависи най-вече от аспектите, които образува в мига на раждането, и тези аспекти остават в сила през целия живот на индивида; това се основава на закона, че всяка планета оставя своя отпечатък върху онова място на зодиака, където се е намирала в момента на раждането на дадения индивид. И когато този аспект се повтори в космоса, той особено силно засяга индивидите, които го имат в рождения си хороскоп.

Според това правило:

Сатурн е силен в земните знаци;

Юпитер е силен в знаците с благородна и плодоносна природа;

Марс е силен в огнените знаци; Слънцето е силно в огнените знаци; Венера е силна в плодоносни знаци; Меркурий е силен във въздушните знаци; Луната е силна във водните знаци.

Горното показва, че само Марс в Скорпиона прави изключение от това правило. Той ни дава следната таблица за силата и способността на планетите.

Планети

Силни

Слаби

1.    Сатурн

1.   Дева и Телец

1.   Овен и Лъв

2.    Юпитер

2.   Лъв

2.   Козирог и Дева

3.    Марс

3.   Лъв и Стрелец

3.   Риби и Рак

4.    Слънце

4.   Овен и Стрелец

4.   Козирог и Риби

5.    Венера

5.   Риби и Дева

5.   Стрелец

6.    Меркурий

6.   Водолей и Везни

6.   Овен

7.    Луната

7.   Телец и Риби

 

Тези две схеми, противоречащи в някои пунктове, всъщност само се допълват. Ето как Либра обяснява екзалтацията на Марс в Козирога и на Луната в Телец, като казва, че в екзалтацията планетата има едно облагородяващо действие. Марс в екзалтация в Козирога ще рече, че огнената природа на Марса е комбинирана тук с аргументиращата, тактична природа на Козирога, затова тук Марс е в екзалтация.

Луната в екзалтация в Телеца. Сетивният характер на Луната, копнееща за промени, ще се обогати чрез самоуверения, постоянен и бавен Телец, чрез което ще се достигне до много добро комбиниране на качествата.

Преди да завърша с тази глава, ще спомена и за така наречените съвладетели на деканатите – области от по 10° от знака. Древните са имали много деления на зодиака на терми, фази и пр., но засега астролозите си служат главно с деканатите. Всеки знак се разделя на три части от по 10 градуса, наречени деканати. Както казахме, всеки знак си има господар или владетел, а на всеки 10 градуса от знака, този владетел си има съвладетел или помощник, който управлява специално само 10 градуса от знака. Законът, по който се определят съвладетелите, ще го изясня с един пример. Знаците от огнения тригон, за пример, имат за владетели:

Овен има за владетел Марс, Лъв – Слънцето, а Стрелец – Юпитер. Владетелят на всеки знак сам управлява първите 10 градуса от знака. Така Марс като владетел на Овена управлява от 1 до 10° градус, управлява първия деканат; вторият деканат от 10 до 20 градус се управлява от владетеля на втория огнен знак. Лъва – от Слънцето, а третият деканат от 20 до 30 градус, се управлява от владетеля на третия огнен знак Стрелец, т. е. от Юпитер. Значи, съвладетели на владетеля на един знак, са планетите, които управляват останалите два знаци от същия тригон. Планетите в своето движение по зодиака имат две движения – едно право и едно ретроградно или обратно движение. В правото си движение планетите се движат от запад на изток, ние виждаме, че Слънцето и звездите изгряват от изток и се движат на запад. Че планетите се движат от запад на изток най-лесно може да се познае по движението на Луната, която в един месец изминава целия зодиак, т. е. минава през цялото небе; като я наблюдаваме, ще забележим, че всяка вечер тя е все по на изток по отношение на другите звезди. Ние виждаме, че цялото небе се движи от изток на запад, но това се дължи на факта, че и ние заедно със Земята се движим от запад към изток, и като не забелязваме движението на Земята, от която сме части, ние казваме, че звездите около нас се движат от изток на запад, т. е. в обратна посока на нашата. Ретроградно движение имаме, когато планетата привидно се движи от изток на запад. Но това е само перспективно – така изглежда на нас. Но при това ретроградно движение, планетното влияние е съвсем различно от правото движение. Ретроградното влияние е повече негативно, отколкото положително, или най-малко значително отслабване на положителните качества. Една ретроградна планета отлага, закъснява проявата на известни положителни качества и дава ход на негативните.

Трето едно положение на планетите е така нареченото стационарно, когато планетата за известно време, като че е спряла своето движение, като че стои на едно място.

Ретроградното положение се отбелязва с френско R (главно) пред знака на планетата, а стационарното – с френско S (главно).

Когато една планета не е нито в знаци, където е силна, нито в знаци, където е слаба, казва се, че е перегринна или чужденка. В това си положение нейното влияние е средно – нито силно, нито слабо, но все пак е в зависимост от хармонията или дисхармонията между природата на знака и природата на планетата. Например една магнетична планета като Венера ще се прояви по-хармонично в магнетични знаци (водни и земни), а по-дисхармонично в електричните знаци (огнени и въздушни). И обратно – една електрична планета ще се прояви по хармонично в електрични знаци, а по-нехармонично в магнетични знаци.

Дотук видяхме, че планетите се проявяват като „силни“ и „слаби“, в зависимост от знака, в който попаднат, защото знакът се явява като среда, като поле за проявата на планетата. Но има и друго едно астрологическо твърдение, че знаците се проявяват в зависимост от доброто или лошото положение на техните господари.

6.      Планета-диспозитор.

Друго едно астрологично положение твърди, че планетите действуват заедно със знака, в който се намират, т. е. имаме комбиниране на влиянията на планетите с тия на знака, в които те се намират. Като комбинираме тези две твърдения, получаваме едно трето положение, че известна планета, поставена в известен знак, няма да бъде повлияна в своето проявление само от знака, но и от неговия господар, защото знакът действува в съгласие със своя господар. Значи, ще имаме комбиниране на влиянията на планетата с тия на господаря на знака, в които се намира, който в Астрологията се нарича „диспозитор.“

Когато владяната планета и нейният диспозитор са хармонични, т. е. еднородни по природа, планетата се проявява във всичката си пълнота и чистота. А когато владяната планета и диспозиторът са дисхармонични, планетата не може да прояви своята природа и тогава казваме, че тя e в заточение или падение. Една „слаба“ планета може да се засили, ако попадне в добър дом и има повече добри аспекти. Върху това ще се спрем най-после. При отношенията между владяната планета и диспозитора има различни комбинации, в зависимост от естеството на самите планети. Когато и владяната планета и диспозиторът са благотворни – комбинацията ще бъде хармонична. И обратно, когато и владяната планета и диспозиторът са лоши, комбинацията ще бъде дисхармонична. Когато имаме комбинация на добра планета с лош диспозитор, намалява се благотворното влияние на планетата, а когато лоша планета е в комбинация с добър диспозитор, имаме смекчаване на зловредните влияния на владяната планета. Тези отношения между диспозитор и владяна планета са важни при перегринните планети.

Завършвайки главата за отношенията на знаците и планетите, пак напомням, че това е ключът, без който е невъзможна астрологическа практика, затова трябва добре да се проучат.

Глава VІІ – Учението за домовете

 

Астрологията си има специална азбука и специален език, на който ни разкрива тайните на Космоса, отразени в човека. Астрологичната азбука има четири вида, или четири групи букви, а именно – зодиакалните знаци, планетите, домовете и аспектите. Досега говорихме за зодиакалните знаци и планетите, и техните съотношения. Сега ще разгледаме учението за домовете и след това учението за аспектите. След като проучим и тези два вида букви, можем да кажем, че сме изучили вече азбуката на Астрологията. След това вече ще трябва да проучим законите, по които се съчетават тези букви, за да получим цели думи, изречения и изложения. Тогаз вече ще можем да четем небесното писмо, отразено в хороскопа.

Третият род букви в астрологичната азбука са така наречените домове на хороскопа. Видяхме по-рано, когато говорихме за зодиакалните знаци, че те представят от себе си разпределения на еклиптиката на 12 равни части, от по 30° всяка част, като се взема за изходна точка пролетната равноденствена точка, която е началото на знака Овен – първият знак на зодиака. Всъщност Земята в движението си по орбитата, която е 360° всеки ден изминава приблизително по 1°, но ние проектираме нашето движение на Слънцето и казваме, че Слънцето изминава всеки ден по 1°, а всеки месец по 30° т. м. 1/12 от еклиптиката, което определя един зодиакален знак. Значи, всъщност движението на Земята около Слънцето обуславя проявлението на Зодиака като фактор в земния живот. Следствие на денонощното движение на Земята около оста ѝ, всеки 2 часа на изток изгрява нов знак, който e Астрологията се нарича възхождащ знак или асцендент и се бележи (Asc). В 24 часа 12 знаци привидно обикалят Земята и се проявяват на източния хоризонт. Но за да можем да ориентираме така да се каже зодиака, който е във видимо движение, трябва да имаме една неподвижна скеля, една неподвижна координатна система.

Изхождайки от Земята като една привидно неподвижна точка, като център, ние разделяме видимото пространство над хоризонта от изток до запад на шест равни части. Също и пространството под хоризонта разделяме на шест равни части и получаваме 12 деления на цялото пространство. Тези 12 деления на пространството се наричат домове или къщи на хороскопа. Хоризонтът се проектира в хороскопа като една права, като една ос на двата полюса, на която се намират от една страна. Изток, откъдето изгрява асцендентния знак, а от другата – запад, където захожда противоположния знак на асцендента, който се нарича захождащ знак или десцендент

(Des). Тази ос разделя домовете на дневни и нощни; дневни са домовете над хоризонта, а нощни са домовете под хоризонта. Меридианът на небесната сфера, който е перпендикулярен на първата хоризонтална ос, разделя домовете на източни и западни. Така получаваме една координатна система, която разделя цялото видимо пространство на четири части или квадранти. Всеки квадрант, като го разделим на три, получаваме 12 дома на хороскопа. Домовете ни служат, както казах, да ориентираме зодиака в дадено място и е дадено време, т. е. да знаем в даден момент, на дадено място, кой знак е асцендент, кой десцендент, кой е на зенита и кой на противоположния полюс. Защото за различните части на Земята, различни знаци изгряват в един и същ момент. И второ, тази система на домовете ни помага да преценим силата на известно космично влияние за дадено място и време. Тази промяна в проявленията на космичните влияния се обуславя всъщност от околоосното движение на Земята, което в Астрологията се взема под внимание с въвеждане системата на домовете. Така че домовете представят деления на пространството, което обгръща Земята и пред което се движат знаците и планетите и ни предават своето влияние.

Всеки дом представя специфична област от сферата на живота. И според това кой знак и коя планета се намират или действуват в даден дом, от това зависи и проявлението на човека в известна област или сфера на живота. Така например, ако в мига на раждането на изток изгрява знака Овен и заедно с него изгрява Юпитер или Слънцето, тази констелация ще определи физическата структура, характера, темперамента и предразположенията на човека. Защото, както ще видим, първият дом има отношение към външната форма, характера и темперамента. А както видяхме, Слънцето, Юпитер и Овен и трите са огнени, енергични, импулсивни, то този човек ще бъде жизнерадостен, с изобилна енергия, импулсивен, със силна воля и здрав организъм. Но ако на изток изгрява знака Козирог със Сатурн, ще имаме съвсем друг тип, с друга конструкция и темперамент. Противоположно на първия, той ще притежава слаба жизненост, не добра конструкция, и един меланхоличен, студен темперамент. Ако в мига на раждането на някое дете Слънцето и Юпитер са били не на изгрева, но са били на зенита, както казват астролозите, на меридиана, или както го наричат още медиум цели (М.С.), тогаз вече те ще имат съвсем друго влияние. Тук вече, те ще влияят и определят неговото обществено положение, неговата среда, ще определят неговите възможности за издигане в живота. Те ще ни покажат, че този човек ще достигне до високо обществено положение, ще добие известност, чест, слава. Така че, различните знаци и планети, поставени в различните домове на хората, ще имат различни влияния според естеството на дома. Но където и да е известна планета и знак, те ще дадат такова разрешение на проблемите на домът, каквато е тяхната природа.

В движението си през небесната сфера, Слънцето има 4 важни момента, които определят четири главни посоки, които играят важна роля в Астрологията. Първият момент е изгрева на Слънцето, вторият момент е обеда или зенита, най-високото положение, до което достига Слънцето, третият момент е залеза на Слънцето и четвъртият момент е полунощ – най-ниското положение до което достига Слънцето, след което поема своя възход към изток. Този път на Слънцето представя целия кръг на живота, през който минава всеки човек. Така че пътят на Слънцето през небесната сфера, представя пътя на човека през живота. И затова целия този кръг на живота е разделен от астролозите на 12 равни части, в зависимост от 12 зодиакални знаци.

Както видяхме, тези 12 части на жизнения кръг се наричат 12 домове на хороскопа. Четирите важни момента в движението на Слънцето през небесната сфера, определят 4 главни или кардинални точки в жизнения кръг. Тези четири точки представят от себе си върховете на четири от главните домове, наречени в Астрологията ъглови домове.

Значи, имаме 12 зодиакални знаци, и 12 домове в хороскопа. Това са две различни неща, които не трябва да се смесват. Разбира се, има една вътрешна връзка между знаците и домовете, но трябва да се запомни, че знаците са подвижни и вследствие на движението на Земята около оста ѝ ние виждаме, че всеки два часа на изток изгрява нов знак. А домовете са неподвижни. Първият дом е винаги 30° под хоризонта, а 12-тият 30° над хоризонта.

Както казах, всеки дом има отношение с един от знаците на зодиака и управлява онази част от човешкия организъм, която управлява и съответния знак. Така първият дом има отношение към знака Овен и управлява главата и лицето; вторият дом има отношение към знака Телец и управлява врата и шията; третият дом има отношение към знака Близнаци и управлява белите дробове и ръцете. Четвъртият дом има отношение към знака Рак и управлява гърдите и стомаха; петият дом има отношение към Лъва и управлява сърцето и гърба. Шестият дом има отношение към знака Дева и управлява корема и вътрешните органи и слънчевия възел. Седмият дом има отношение към знака Везни и управлява бъбреците и кръста, Осмият дом има отношение към знака Скорпион и управлява отделителната и полова системи. Деветият дом има отношение към знака Стрелец и управлява бедрата; Десетият дом има отношение към знака Козирог и управлява коленете. Единадесетият дом има отношение към знака Водолей и управлява пищялите. Дванадесетият дом има отношение към знака Риби и управлява ходилата. И когато, както е обикновено, няма съвпадение между домовете и знаците, то един аспект, изхождащ от един дом и един знак, ще ни предаде преди всичко влиянието на знака, а като вторично ще бъде и влиянието на дома, като означител на известна част на тялото. Например, ако Сатурн е в знака Везни и ранява Слънцето или Луната от петия дом, това ще ни покаже преди всичко разстройството на областта, управлявана от Везните, бъбреците и кръста, и след това ще ни покаже на известно разстройство и на областта, управлявана от петия дом, а видяхме, че 5-ия дом отговаря на Лъва и управлява сърцето.

Не трябва също да се забравя, че знаците в различните хороскопи не се покриват, т. е. не съвпадат с домовете. Един знак може да заеме половината от един и половината от друг дом. Но случва се и друго явление – един знак се разпростира върху два дома, като същевременно в съседния дом се събират два знака. По нашите места това явление рядко се случва, но все пак се случва. А колко се отива по на север и на юг към полюсите, това явление е по-често и даже по някой път един знак заема три дома. Само на екватора домовете се покриват със знаците, т. е. няма знаци да заемат два дома и няма домове, в които да има два знака. Когато един знак заеме два последователни дома, тогаз се получава, че други два знака са събрани в един дом, като за един от тях няма място в самия кръг на хороскопа и е като вметнат между другите знаци, затова се нарича вметнат или интерсептиран.

Значи, 12-те домове на хороскопа представят целия жизнен път на човека, като 4-те ъглови домове отговарят на четирите възрасти в живота на човека.

Така първият дом представя момента на раждането, момента, в който човек слиза от духовния свят в материалния, затова този дом има отношение към формата на човека, към неговото тяло, към характера и личността, които са свързани с това тяло. Планетите, които се намират в този дом, упражняват много силно влияние върху физическия живот на човека. Те заедно със знака, който възхожда, обуславят физическото тяло. Този дом отговаря на момента на изгрева на Слънцето.

Десетият дом, който отговаря на зенита, най-високото положение, до което достига Слънцето, ни показва проявата на живота в пълната му сила в материално и духовно отношение. Той ни показва на общественото положение, което човек ще достигне, реализирайки своите стремежи, определени от знака и планетите, които се намират в него. Планетите, които се намират в този дом, имат силно влияние върху съдбата на човека. Този дом ни показва амбицията на човека да се прояви като личност в обществото, да се издигне, да постигне известни свои стремежи.

Седмият дом, който отговаря на момента на залеза на Слънцето, ни показва на третата фаза от живота на човека, когато човек вече е преминал през бурите и страстите на живота и гледа вече по-реалистично на живота. Тук вече човек започва да се чувствува и проявява като социално същество. Затова в хороскопа седмият дом означава връзките на човека с околната среда – брака, съдружника за работа и пр.

Четвърти дом, който отговаря на онзи момент, когато Слънцето слиза най-ниско и поема обратния път на възхода, показва на последната фаза от живота на човека – на старостта и на края на живота. Когато дойде до този дом, човек има зад себе си опита на цял един живот и се подготвя да напусне физическия свят. Затова този дом представя в зависимост от планетите и знака, който се намира в него, жизнените условия и възможности на старостта и е във връзка, освен това с владенията и собствеността на човека.

Така и всеки един дом има свое специфично значение в живота на човека. Дванадесетте домове в хороскопа могат да се разгледат като 12 полета или сфери на дейност на човешкия дух в кръга на земния живот.

Както видяхме, съществува тясна връзка между домовете и знаците на зодиака. Всеки дом представя известно поле на дейност, която дейност е във връзка със знака, който домът представя. Домовете имат отношение към нашите преживявания на физическото поле, а знаците имат отношение към нашия душевен и умствен живот, към живота на нашите мисли и чувства. Следователно, ние можем да разглеждаме домовете като застъпници на нашето тяло, а знаците като символи на душевните сили. И едните и другите служат като условия на духа да се прояви в тези два свята, който в хороскопа се представя от Слънцето и планетите, които се явяват като негови съпътници.

На основание на закона за съответствието, според който всяка физическа форма отговаря или е израз на известни психични качества, можем да кажем, че първият дом може да се вземе като най-ниско поле на проява на знака Телец и т. н., както разгледахме по-горе тези съответствия.

Следователно, проявата на една планета, било чрез знак, било чрез дом, се различава само по полето, на което се проявява. Докато една планета в знаците се проявява в духовната и умствена сфера на живота, то в домовете се проявява в материалната и физическа сфера. Но проявата на космичните сили тук е в зависимост от степента на съзнанието, на което се намира даден човек. Защото известно е, че колкото по-високо издигнат е един човек, толкова повече той е господар на формата и условията, при които живее. Понеже домовете представят формата и условията и когато човек им е господар, то една планета поставена в известен дом, при него ще се прояви тъй, както би се проявила при един по-ниско стоящ човек, поставена в знака, който съответствува на дома, т. е. ще се прояви като известна психична сила.

Всеки дом има отношение, както вече казах, към определена сфера на живота, има тъй да се каже специална мисия, специални качества. Преди да се спра на специфичното значение на всеки дом поотделно, ще разгледам 12-те домове в друго отношение.

1.      Видове домове според влиянието, което упражняват живота.

Домовете се разделят на няколко вида групи, според влиянието, което упражняват в живота. Видяхме по-рано, че 1, 4, 7 и 10 домове, върховете на които заемат главните точки на света, се наричат ъглови домове. Следващите след тях – 2, 5, 8 и 11 домове се наричат „следващи домове“, а останалите 3, 6, 9 и 12 се наричат „падащи домове.“ Така че имаме три групи домове, с по четири знаци в група. Лесно е да се види, че тези три групи домове отговарят на трите динамични групи от знаците. Така ъгловите домове отговарят на кардиналните знаци, следващите домове отговарят на неподвижните знаци, а падащите домове, отговарят на подвижните знаци.

От ъгловите домове първият е свързан със знака Овен и управлява нашата собствена личност. Седмият дом, противоположен на първия, ни говори за спътника ни в живота – съпругата или съпруга и съдружниците въобще. Четвъртият дом определя условията на нашето огнище и противоположния на него десети дом ни говори за нашето социално положение. По този начин ъгловите домове обуславят цялата сфера на нашия живот.

От следващите домове Вторият дом има отношение към нашите финансови възможности, към придобитото с наши усилия богатство. Противоположният на него осми дом показва това, което ще можем да получим от други, под форма на дарове, завещания и наследство. Пети и единадесети домове ни показват как ще бъдат изразходвани нашите материални средства, защото петият дом има отношение към децата на човека, които имат по закон право на една част от плода на нашия труд; а единадесетият дом означава, както казва Макс Хайндел, децата на нашия мозък, на нашата душа – нашите приятели, с които сме свързани с нашите надежди, с нашите желания и нашите стремежи. Също така и те могат да помогнат за изразходване на нашите средства или да ни създават условия за придобиване на такива.

От падащите домове шестият има отношение към нашето здраве и доходите, които ще имаме от други същества. Показва ни също за болестите. Дванадесетият дом показва на изпитание в живота и тайните ни врагове. А третият и девети домове показват дали нашият живот и нашият занаят ще ни задържат на едно място или ще трябва да пътуваме, и да меним местожителството си. Третият дом показва на къси пътувания, а деветият на дълги пътувания в далечни страни.

Както видяхме, хоризонтът разделя домовете на дневни и нощни, като дневните домове ни дават повече условия и възможности за обективна дейност и проява, а нощните ни дават по-вече условия за вътрешна работа.

Понеже по няколко дома застъпват една обща сфера от живота от различни гледища, то върху тази основа домовете могат да бъдат групирани в четири групи от по три домове в група, които имат отношение към елементарните тригони, по които се разпределят зодиакалните знаци. Домовете, които образуват един тригон, както казах, имат общи качества – отнасят се към различни качества на една сфера от живота. Всеки тригон, според сферата от живота, която управлява, носи и името си.

Първият тригон, който обхваща в себе си 1, 5 и 9 домове, се нарича тригон на „личността“ или на „живота“, защото тези три дома имат отношение към личността и нейния живот.

Така първият дом има отношение към устройството на тялото и характера, и темперамента. Планетите и знакът, които заемат този дом, слагат своя печат на физическото тяло и го формират в зависимост от динамичните сили, които те носят, подчинявайки се на съдбата, която човек си е създал.

Петият дом е дом на Лъва, който управлява сърцето и има отношение към „аза“, който, както казва Либра, се бори, за да издигне душата до себе си. Значи, петият дом ни показва качествата и проявите на душата в областта на чувствата.

Деветият дом ни посочва всичко онова, което ние можем да възприемем от духа в нашето настояще състояние. Той показва състоянието на нашата мисъл.

Така че първият дом ми показва какво е нашето тяло и нашата воля; петият дом ни показва какви, са проявите на нашето сърце, а деветият дом ни показва състоянието на нашата мисъл.

Противоположният тригон на този е тригона, който обгръща в себе си домовете 3, 7 и 11 и се нарича социален тригон, или тригон на връзките. Тези три дома ни показват естеството на нашите връзки с различни хора, които срещаме, показват ни природата на нашите отношения с другите хора.

Третият дом ни показва какви са нашите връзки и отношения с братята, сестрите и близките роднини.

Седмият дом ни показва на връзките с другаря на сърцето ни в живота – съпруга или съпругата, а единадесетият дом ни показва нашите приятели и техните отношения към нас.

Домовете – 2, 6 и 10 образуват така наречения „материален“ тригон или тригонът на дейността и професията. Той ни показва материалното притежание и състояние на човека, също показва и пътищата и средствата на добиване на това материално състояние. Тези три домове ни показват на три рода дейност, които са свързани с материалното благополучие на човека.

Вторият дом ни показва на богатството в пари, придобито от лична дейност. Той ни показва на труда на човека.

Шести дом ни показва на слугите, прехраната и здравето. Показва на богатството, добито от дейността на живи същества – хора или животни.

Десетият дом ни показва на общественото положение, славата и почестите, които човек ще придобие и професията, която ще упражнява.

Срещуположният тригон на този, който обхваща домовете 4, 8 и 12, се нарича тригон на края, защото има отношение към края на живота, към свършване на земния път. Той има отношение към края на всички неща. Той ни говори за тайните на живота и смъртта.

Четвъртият дом показва какви ще бъдат материалните условия, към края на земния ни живот – в старостта.

Осми дом е наречен дом на смъртта и показва по какъв начин ще напуснем физическия свят.

Дванадесетият дом ни показва на скръбта, която изпитва човек, като констатира празнота на материалните неща. Той показва на измиране на земните желания и похоти, и показва, че човек като мине през огъня на изпитанията и страданията, се пречиства и подготвя за нов живот.

В своето пътуване от раждането до гроба, ние носим 12 домове, 12-те силови полета в себе си, в своята аура, която ни обкръжава, както въздуха обкръжава Земята. И всеки дом отбелязва една сила, която действува в нашата аура, в нашето съзнание и обуславя нашия живот.

Силата на планетите в различните домове е различна, в зависимост от мястото, което заемат. Планетите са най-силни, когато са в ъглови домове; в следващите домове тяхната сила е по-малка, а в падащите домове тяхната сила е най-малка. Обаче, и в един и същи дом, силата на влияние на известна планета не е еднаква. Силата на планетата е най-голяма, когато е в началото на дома или както казват на върха на дома, и после постепенно намалява и се засилва, когато дойде към края на дома, привлечена от силовото поле на следващия дом. Тази граница на силата на планетите в домовете се нарича орбис. Най-голям е орбисът на ъгловите домове до 8°, на следващите по 5°, за Асцендента орбиса се взема до 12°.

Три от ъгловите домове – 1, 7 и 10, и 11 от следващите, и 9-и от падащите, са домове с голяма жизнена интензивност, затова са получили името хилегиални домове и ни дават указание за продължителността на живота.

Също така трябва да се помни, че колкото са по-близо до хоризонта и до меридиана, планетите се проявяват по-силно. Но по този въпрос ще се повърнем по-нататък.

2.      Значение на 12-те домове в хороскопа[23].

Фиг. 1

Фиг. 2

 

Първи дом, който се намира, както видяхме, непосредствено под източния хоризонт, представя самия човек – дава ни указание за външния вид на човека и за телесното му устройство, за характера и темперамента му, за неговите заложби, способности и воля, за добитите чрез сетивните възприятия и опитности, и изобщо този дом има отношение към личността и нейните борби в живота. Има отношение към знака Овен и управлява специално главата, по-специално мозъка и лицето. Указания за всички тези неща ни дава знака, който изгрява на върха на първия дом, който, както видяхме, се нарича Асцендентен знак и планетите, които се намират там и господаря на знака.

Роберт Флуд[24], един от знаменитите розенкройцери от 17 век, разделя домовете подобно на знаците на деканати, като господарят на знака, който заема върха на дома, заедно с господарите на другите два знака от тригона, към който принадлежи въпросния знак, управляват домовете. Ето какво казва той:

Първият дом управлява живота, физическия организъм, склонностите и дарбите на душата. И прибавя – господарят на първия знак (от тригона към който принадлежи Асцендента, който заема върха на първия дом) показва какво ще бъде началото на живота на родения. Господарят на втория знак (който принадлежи към същия тригон, към който принадлежи Asc) ще ни даде указание за средата, в която ще живее родения и за конструкцията и издръжливостта на тялото. Господарят на третия знак ще ни покаже какъв ще бъде края на живота.

Вторият дом ни дава указания за финансовите възможности, сношения и връзки, свързани с материални придобивки, парични работи и всички неживи неща със стойност – злато, сребро и пр. има отношение към нашите възможности за работа и дейност. Има отношение и към нашите чувства. Този дом ни показва въобще какви материални блага може да добие човек от своята лична дейност, показва работоспособността и амбицията, която човек влага в работата и в каква насока ще се развие тази работа. Значи, показва на това, което лицето ще придобие чрез лични усилия. Показва до известна степен също и как ще бъдат изразходвани тези средства.

Този дом е свързан със знака Телец и управлява шията и гърлото.

Господарят на знака, който заема върха на втория дом, и господарите на принадлежащите към същия тригон знаци ни дават указание за материалното благополучие в началото, средата и края на живота.

Третият дом ни показва на отношенията на родения към братята, сестрите и близките роднини. Говори също за късите пътувания, учението, възпитанието, образованието, занимание с науката – въобще, дава ни сведения за интелекта и неговата дейност и за състоянието на нервната система и мозъка. Дава ни указания също за различни връзки и отношения на родения, за неговата кореспонденция и писателска дейност, за неговите съчинения и пр.

Той е свързан със знака Близнаци и владее раменете, ръцете и дробовете. Знакът и планетите в третия дом определят средата, в която човек ще се движи.

Господарите на знаците, към който тригон принадлежи знака, който заема върха на 3-ти дом, ни дават указания за братята и сестрите на родения. Първият ни дава указания за най-стария, вторият за средния и третият за най-малкия.

Прилагаме тук и две клишета с домовете и зодиакалните знаци. Във фиг. 1 знаците съвпадат с домовете, т. е. в първия дом се намира знака Овен, във втория знака Телец и т. н. Във фиг. 2 знаците не съвпадат с домовете, така виждаме, че на Asc, т. е. в първия дом се намира знака Дева, във втория дом Везни и т. н.

Четвъртият дом ни дава указания за родителите, специално за майката на родения, за средата, в която родения ще живее, за домашното огнище. Показва и на наследствените склонности. Показва също какъв ще бъде края на живота. Дава указания за недвижимите имущества – къщи, ниви и пр., нарича се окултен дом.

Има отношения към знака Рак и управлява гърдите и стомаха. Господарите на знаците ни дават указания – първият за наследството, вторият – за притежание на недвижими имоти, и третият – за края на живота.

Петият дом дава указание за децата на родения и половите му инстинкти и склонности – половата любов – радостите, игрите, удоволствията. С една реч владее живота на сърцето, за усещанията и емоциите, идващи чрез сетивата. Показва на отношенията на половете преди женитбата. Той е срещуположен на 11-тия дом и тъй да се рече, изпълнение на този дом.

Свързан е със знака Лъв и владее сърцето и гърба.

Господарите на знаците, към който тригон принадлежи знака, който заема върха на този дом, ни дават указания – първият за децата, вторият – за подчинените и третият за служебното положение и реализиране на мислите и желанията.

Шестият дом давани указания за здравето, хигиената и удобствата – дрехи, храна и другите физически нужди. Дава ни указания за болестите и техните причини. Въобще това е домът, който ни показва на състоянието на нашето тяло и грижите, които трябва да имаме за него. Дава указания също и за отношенията ни със слуги и подчинени; дава указания също за всички живи неща, имащи отношение към родения. Показва също на отношението на човека към неговите клетки, които са неговите слуги и подчинени и оттам влияе и върху състоянието на здравето.

Свързан е със знака Дева и в тялото владее коремните органи и слънчевия възел.

Господарят на знака, който заема върха на дома ни дава указание за здравето и болестите; господарят на втория знак от тригона ни дава указания за подчинените и господарят на третия знак ни дава указание за приходите и ползата, която ще има от живите същества, а така също и тяхното количество.

Седмият дом ни дава указания за брака, съдружниците – договори, обмяна, другарство, обществени работи и борби; явните неприятели, съдебни процеси.

Представя до известна степен индивидуалността на човека, като противоположност на първия, който представя личността на човека. Свързан е със знака Везни и в тялото има отношение към бъбреците и кръста.

Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указания за брака – за характера и типа на съпруга или съпругата; господарят на втория знак ни дава указание за съдебните процеси и споровете; господарят на третия знак ни дава указания за търговските операции и отношенията със сътрудниците.

Осмият дом е наречен окултен дом. Има отношение към проблемата за тайната на живота и смъртта. Затова на първо място ни дава указание за всички фази и степени, през които преминава съзнанието; дава указания за смъртта и всичко свързано с нея – наследства, завещания, свидетелства.

Знакът, който заема върха на дома и аспектите на планетите, които се намират в него, или аспектите на господаря на знака често посочват на начина на смъртта. Понеже осмият дом е втори по отношение на седмия, а седмият дом представя съдружника и съпругата, то осми дом в такъв случай ще ни даде указание за финансовото състояние на съпругата и съдружника.

Има отношение към знака Скорпион и в тялото управлява отделителната и половата системи. Господарят на знака, който заема върха на дома ни дава указания за естеството на смъртта.

Господарят на втория знак ни дава указания за доходите, които ще имаме от своя труд и от съдружника или съпругата (съпруга). Господарят на третия знак показва на наследствата и завещанията, които ще получи родения след някаква смърт.

Деветият дом е дом на философията, религията, възпитанието и образованието и всичко свързано с тях. Въобще, дава ни указания за висшите духовни стремежи на човека и условията за тяхното задоволяване и проявление. Указва на убежденията и мирогледа, който човек ще има в живота. Дава указания за дългите пътешествия в чужбина. Има отношение също и към закона и правовия ред.

Има отношение към знака Стрелец и в тялото управлява бедрата.

Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указания за религията, духовните стремежи и философските схващания на човека; господарят на втория знак ни дава указания за дълги пътешествия; а господарят на третия знак ни дава указания за сънищата и съновиденията и тяхното значение.

Десетият дом ни показва какво ще бъде социалното положение на индивида, неговата чест и неговото име. Също така ни дава указания за бащата, както четвърти ни дава указания за майката. Някои поддържат, че 10-и дом ни дава указание за майката, а четвърти за бащата. Дава указания за отношението на висшите управляващи фактори от всички категории, към индивида. Дава указания за професията, обществената дейност и моралните и обществени схващания на родения.

Има отношение към знака Козирог и в тялото управлява коленете.

Господарят на знака, който заема върха на дома, ни показва на постъпките, които се диктуват от сърцето; господарят на втория знак ни дава указания на способностите като началник, положението в обществото, почестите, професията; господарят на третия знак показва на устойчивостта на положението, което заема, а също така и на моралната стабилност на родения.

Единадесетият дом ни дава указания за приятелите и обществените връзки и отношения, и обществото и кръговете, в които индивида ще се движи. Указва също на желанията и надеждите, и амбициите на родения, и на печалбата от професията и приятелите. Има отношение към знака Водолей и управлява прасците на краката.

Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указание за благонадежността и верността на приятелите; господарят на втория знак ни дава указания за добросъвестността в труда; господарят на третия знак ни дава указание за плодовете от труда.

Дванадесетият дом – окултен дом – нарича се дом на изпитанията, грижите, ограниченията. Дава указания за тайните лични врагове, за окултните тенденции на родения и психичното наследство, което носи от минали животи. Той е дом, който ни показва на всички видове ограничения на личната свобода и има отношение към манастирите, затворите, болниците, лудниците – местата, където човек изчезва за света. В този дом човек се учи да не се счита за особено същество, но да се разглежда като част от цялото. Тук човек изучава закона на жертвата, било съзнателно или несъзнателно. И затова този дом има отношение към знака Риби, който е знак на жертвата и управлява ходилата, емблема на добродетелта.

Господарят на знака, който заема върха на дома ни дава указания за тайните ни врагове – измамници и завистници; господарят на втория знак ни дава указание за скърбите и за принудителната работа и затворите; господарят на третия знак ни дава указание за нещастията, идещи от неумението да си устроим живота.

Ще резюмирам значението на домовете, за да бъде по-пригледно и по-лесно използваемо в практиката.

І дом – дава указания за строежа на физическото тяло, характера, темперамента и възможностите и способностите – в тялото управлява мозъка и има отношение към знака Овен, който е израз на принципа на мисълта.

ІІ дом ни дава указания за финансовите възможности – за материалните средства, добити от лична дейност. В тялото управлява гърлото и врата, които се управляват от Телеца, който е израз на принципа на реализирането, изобилието и трудолюбието.

ІІІ дом ни дава указания за интелектуалния живот на човека и за неговото отношение към братята и сестрите, и късите пътешествия. В тялото има отношение към ръцете, раменете и гърдите, които се управляват от знака Близнаци, израз на интелектуалния принцип.

ІV дом ни дава указания за края на живота и за отношението ни към родителите и за недвижимите имущества. В тялото управлява стомаха и има отношение към знака Рак, който е израз на принципа на живота.

V дом е дом на човешкото сърце и ни дава указание за състоянието на нашите чувства и инстинкти; дава ни указания и за децата. Управлява сърцето и гърба, и има отношение към знака Лъв, израз на принципа на силата и могъществото.

VІ дом е дом, който ни показва какво трябва да бъде нашето отношение към тялото ни; показва здравето и болестите, и материалните блага, идещи от живи същества. В тялото управлява вътрешните органи и слънчевия възел, и има отношение към знака Дева, който е свързан с аналитичната мисъл и тънкото различаване на нещата.

VІІ дом е дом на брака и сдружаванията; дава ни указание и за явните неприятели. В тялото има отношение към бъбреците и кръста и е свързан със знака Везни, израз на принципа на равновесието, хармонията и красотата.

VIIІ дом е дом на живота и смъртта; дава ни указания за естеството на смъртта и за наследствата и завещанията. Управлява отделителната и полова системи и има отношение към знака Скорпион, израз на производителния принцип в природата.

IX дом е дом на философията, религията, правото. Дава ни указания за дългите пътешествия. Управлява бедрата и има отношение към знака Стрелец, израз на принципа на абстрактната мисъл и правдата.

X дом – дом на професията и общественото положение – показва на почестите и славата, които ще придобием в живота. Има отношение към знака Козирог, който е израз на принципа на реализирането; носител на реалната мисъл и политика, и управлява колената.

ХІ дом е дом на приятелите, на надеждите и стремежите – управлява глезените и има отношение към Водолея – принципи на вечния живот.

ХІІ дом е дом на изпитанията, ограниченията, дом на жертвата и самоотричането. Управлява стъпалата и има отношение към знака Риби, израз на принципа на жертвата.

Глава VІІІ – Учението за аспектите

 

Както във всички учения на Астрологията, така и в учението за аспектите, е скрита дълбока мъдрост, дълбоки истини, които още не са напълно разбрани за съвременното човечество. Съвременната Астрология, която се ръководи отчасти по древната традиция, отчасти сама изследва по пътя на статистиката, няма ясна представа, какво представят от себе си аспектите. От чисто външно, механистично гледище въпросът е ясен – аспектите това са ъглови отношения между планетите, Слънцето и Луната, които гледани от Земята в даден момент се намират на определен градеж по еклиптиката.

Както знаем, всички планети се движат по елипси, кои по-близо, кои по-далеч до окръжността в един от фокусите, на които се намира Слънцето.

От Земята ние не виждаме, че всичките се движат в плоскостта на еклиптиката от запад на изток, което е тяхното реално движение, а заедно с цялата небесна сфера ние не виждаме, че се движат от изток на запад – това е привидно движение. Знаем също така, че различните планети се намират на различни разстояния от Слънцето и орбитите им се различават по дължина, а също така имат и различни скорости на движение. Да си представим 12 концентрични кръга, които да представят планетните орбити и да си представим, че в един определен момент, всички планети се намират на една линия. Но следствие на различната скорост, която имат, в следния момент тази права ще се измени и планетите ще дойдат в друго отношение, ще се разместят. Следствие на различните скорости, с които се движат, те дохождат в различни ъглови отношения, които в Астрологията се наричат аспекти, които ни предават „доброто“ или „лошото“ влияние на планетата в зависимост от естеството на планетата и аспекта.

Ето средните скорости на дневното движение на планетите, които обуславят проявлението на аспектите.

Планети

Средна скорост на движение

1.        Луната

12° ÷ 13°30' (средно)

2.        Меркурий

1°20'

3.        Венера

1°15'

4.        Слънцето

0°59'8“

5.        Марс

0°38'

6.        Юпитер

0°4'59“

7.        Сатурн

0°3'49“

8.        Уран

0°3'

9.        Нептун

0°1'40“

10.    Плутон

0°1'30“

 

Ето и циклите на планетите, т. е. времето, за което правят едно обикаляне около Слънцето, пресметнато в земни дни:

Планети

Време за обиколка около Слънцето

1.        Луната

365 дена

2.        Меркурий

23 дена

3.        Венера

88 дена

4.        Слънцето

225 дена

5.        Марс

687 дена

6.        Юпитер

4333 или приблизително 12 г.

7.        Сатурн

10,759 дни или 29 1/2 год.

8.        Уран

30,660 дни или 84 год.

9.        Нептун

60,225 дни или 165 год.

10.    Плутон

250 год.

 

Възходящия лунен възел остава назад по еклиптиката (или по орбитата) в 1 ден по 3', в 1 месец 1°35', в 6 месеца 9°35', в 1 год. 19°20'. Низходящият лунен възел се намира точно в противоположния градус.

За астрономическата практика е важно да се знае всеки даден момент известна планета на кой градус от еклиптиката се намира, или както се изразяват научно, да се знае геоцентричната дължина на планетата, което вече ни определя в кой зодиакален знак се намира. А тези геоцентрични дължини или положения на планетите по еклиптиката, ни са дадени в специално пригодените за това таблици. Най-точни и най-пълни в това отношение са английските таблици Astronomical Ephemeris of the planetes places – астрономически ефемериди за планетните положения от Raphael's, които се издават всяка година. В тях са дадени положенията на планетите по еклиптиката, за всеки ден по обяд, гринвичко време, с деклинациите – отклоненията на север или на юг от еклиптиката, което е необходимо за намиране на паралелите, дадени са също така по-важните аспекти между планетите.

Има и ред други таблици, с които ще се запознаем, когато започнем да работим с тях. Накрая са дадени и три таблици – за домовете за: – Лондон, който се намира на 51°32' северна ширина, Ливърпул, който се намира на 53°25' северна ширина и Ню Йорк, който се намира на 40°43' северна ширина. Понеже и ние в България се намираме почти на същата северна ширина, служим си с тази таблица за изчисляване положенията на знаците в хороскопа.

Във Франция се издават подобни таблици от Пол Фламбарт[25], но в тях са дадени само положенията на планетите и то за през десет дена. И в Германия има издадени таблици, които дават положенията на планетите за всеки ден от 1850 год. до 1950 год. Но най-подходящи и удобни са таблиците на Raphael[26].

Луната – 12° ÷ 13°30' (средно).

Меркурий – 1°20'

Венера – 1°15'

Слънцето – 0°59'8“

 

Казах, че аспектите са известни ъглови отношения между планетите, като се изхожда от Земята за център, така че ъгълът, който образуват две планети, се измерва с дъгата от еклиптиката, която те заключват помежду си. Не всички ъглови отношения между планетите са аспекти; аспектите са строго определени ъглови отношения, чието влияние се простира в известни граници, наречени орбиси. Това ме навежда на мисълта, че планетните аспекти крият в себе си нещо по-дълбоко от това, което обикновено се схваща. Разбира се, аспектите си имат и своето механистично обяснение, но то е от второстепенно значение. За нас е важно, какво представя същността на аспекта. От дълбоко езотерично гледище, аспектите са и врати за проявата на известен род космични енергии в живота.

Но да се върнем към техническата страна на въпроса, с която най-първо трябва да се запознаем. Казах, че аспектите са строго определени ъглови отношения, които влияят в известни граници, наречени орбиси. Всеки аспект си има определен орбис; за различните планети различни са орбисите. За големината на орбисите различните астролози са на различно мнение. Аспектите биват образуващи се и разрушаващи се. Образуващите аспекти са по-силни, а разрушаващите се са пo-слаби. Аспектите се разделят също така на добри и „лоши.“ Силата на аспектите също така е в зависимост от това в кой знак се намират. Ако две планети, да кажем, образуват един аспект, когато се намират в знаците, където управляват или пък в знаците на тяхната екзалтация – този аспект, добър или лош, ще бъде по-силен от друг аспект, който същите планети биха образували, но вече в знаците на тяхното падение или заточение. Така че силата на аспекта зависи преди всичко от знаците, в които се образува, след това от собственото естество на образуващите планети. Така един квадрат между Юпитер и Венера ще бъде много по-слаб от един квадрат между Марс и Сатурн. А в какво направление ще се прояви аспекта ще зависи от домовете, в които се намират планетите. Също така силата на аспектите зависи и от домовете, от които изхождат. Аспектите на Слънцето, Луната и Юпитер и Венера, изхождащи от ъгловите домове, домове (1, 4, 7 ÷ 10), и планетите на Асцендента и зенита (М. С.) дават основния тон на хороскопа. Но това е общо казано. Основният тон на хороскопа се определя от най-силната планета в хороскопа или още, онзи дом и знак, в който се намират най-много планети и при това силни, ще определи основния тон на хороскопа. По този въпрос ще се повърнем по-късно.

Един аспект, изхождащ от неподвижни знаци, носи много по-големи трудности, отколкото ако изхожда от главни или подвижни. Либра казва, че един квадрат например, изхождащ от неподвижни знаци (Телец, Лъв, Скорпион и Водолей) може да изразява недостатъци, които в едно прераждане е трудно да се превъзмогнат. Когато една квадратура от подвижни знаци (Близнаци, Дева, Стрелец и Риби) показва един лош навик, от който човек може да се освободи. Аспектите, които се образуват във външните граници на орбисите, са по-слаби, но те могат да се засилят чрез други аспекти, които поотделно образуват двете планети.

Когато две планети са взаимно разположени, т. е. всяка се намира в знака, владян от другата, те действуват като съвпад. Това е общо положение, което има свои потънкости и специфични положения, върху които няма да се спирам.

Ъгловите отношения между планетите, които наричаме аспекти са следните:

Съвпад, който има орбис 0° ÷ 5° между планетите, а между Слънцето и Луната орбисът е до 12°, а между Слънцето и Луната от една страна и планетите, от друга, орбисът е 10°. Значи съвпадът е аспект, който се образува между две или повече планети, когато са близко една до друга, било в един и същ знак или в съседни знаци. Някои астролози поддържат, че съвпада в един и същи знак е по-силен от съвпада, който се образува в два съседни знака. Съвпадът е добър, когато е между Слънцето и Луната и между Луната и Слънцето и добрите планети Юпитер, Венера и Меркурий. Но той е лош между злотворните планети Марс, Сатурн и Уран. Съвпадът на злотворните планети с добротворните – Юпитер и Венера и със Слънцето и Луната, е по средата между добрите и лошите, в зависимост от това коя от образуващите го планети е по-силна по знак и по собствено достойнство. Съвпадът е един от най-силните аспекти.

Паралелът е аспект, който се образува между две или повече планети, които имат еднаква деклинация, или отклонение. Тези отклонения са дадени в ефемеридите на Raphael за Слънцето и Луната за всеки ден, а за планетите за всеки три дена. Безразлично е дали отклонението е северно, което в таблиците е отбелязано с – N (Nord – север) или южно, което е отбелязано с S (Sud – юг). Например една планета с 2°30' северно отклонение, ще бъде в паралел с друга планета, която се има от 2° ÷ 3°30' северно или южно отклонение. Орбисът на паралела е от 1° – до 11/2°. И паралелът също като съвпада е добър или лош в зависимост от планетите, които го образуват. Така паралелът между Слънцето, Луната и добротворните планети Юпитер и Венера, и Меркурий е добър, а паралелът между злотворните планети – Марс, Сатурн и Уран е лош; а паралел между добротворните и злотворните планети е като съвпада добър или лош в зависимост от това, коя планета е по-силна, добрата или лошата. За да познаем кога две планети са в аспект паралел достатъчно е да видим в таблиците деклинациите им. Щом имат еднакви деклинации, като се вземе предвид и орбиса 1° ÷ 11/2° те са в паралел. Той е също така силен, но е по-слаб от съвпада.

Полусекстил, този аспект е 30° и има орбис 2°, значи има сила и стойност от 28° до 32°. Той е добър между всички планети, но е слаб аспект. За да бъдат в полусекстил две планети, трябва да се намират в два съседни знака; може да имаме полусекстил и тогаз, когато едната планета е в първия градус на един знак, а другата е в последния. Например на 18.ІІ.1940 г. Юпитер се намираше на 3°37' от знака Овен, а Луна се намира на 5° от знака Телец – от 3°37' от Овен до 5° Телец имаме 31°23'. Значи с 1°23' надминава точния аспект, но понеже орбисът му е 2°, то имаме аспект. Ако Луната беше на 3°37' от Телеца, аспектът щеше да бъде точен. В случая имаме един разрушаващ се полусекстил. Когато две планети се отдалечават от точния аспект, имаме разрушаващ се аспект, какъвто е в случая, а когато планетите се приближават към точния аспект, той е образуващ се. Например, ако в случая Луната се намираше на 2° от Телеца, щяхме да имаме приближаващ се полусекстил, защото разстоянието между Луната и Юпитер е 28°30', значи приближава се към 30°, което е точният аспект.

Полуквадратът е следващия по ред аспект. Той е 45° половин квадрат. Орбисът му е от 3° до 4°. Той е най-слабия лош аспект. Лош е между всички планети. Той се образува, когато две планети се намират на разстояние един знак и половина. Например, ако Венера се намира на 15° от Телеца, а Плутон се намира на 2° от Рака, то ще имаме един полуквадрат, който се образува, защото разстоянието между тях е 47° и понеже Венера се движи по-бързо, средно с 1°15' на ден в същата посока, в която се движи и Плутон, а видяхме, че всички планети се движат в посока от запад на изток, то след 24 часа разстоянието между тях ще бъде вече приблизително 46°10', значи само с

1°10' разлика от точния аспект и след още 24 часа ще бъдат приблизително на 45°20' – значи само с 20' разлика от точния аспект. След още 24 часа, понеже Венера се движи по-бързо (с 1°15' средно на ден), а Плутон по-бавно (с 30' средно за 24 ч.) те ще бъдат на разстояние 44°30', значи имаме вече един разрушаващ се полуквадрат, който след известно време, понеже Венера се движи по-бърже, ще се превърне в полусекстил и след това в съвпад, след което пак ще започнат да се отдалечават, като образуват последователно полусекстил, полуквадрат, секстил и пр.

Секстилът е 60° и показва, че две планети се намират на разстояние два знака една от друга. Той е вторият по сила добър или хармоничен аспект. Орбрисът му е до 6°. Две планети се намират в секстил, когато се намират в симпатични знаци, а видяхме по-рано, че симпатични или принадлежащи към един и същи род (мъжки или женски) знаци са огнените и въздушните помежду си, и земните и водните. Значи, когато от две планети едната се намира в огнен знак, а другата във въздушен знак, те могат да бъдат в аспект секстил. Също и когато едната се намира в земен знак, може да бъде в секстил с друга, която се намира във водните знаци, намиращи се вляво или дясно от земния знак.

Например, ако Сатурн се намира на 10° от Козирог, ще бъде в секстил с Юпитера, който да кажем се намира на 15° от Риби и с Марса, който да кажем, че се намира на 5° от Скорпиона. За да можем да изчисляваме правилно аспектите, трябва да знаем, че знаците се движат по посока на часовата стрелка, т. е. от изток на запад и затова всеки два часа на източния хоризонт изгрява нов знак, а планетите се движат в посока обратна на часовата стрелка, т. е. от запад на изток. Планетите заедно със знаците и цялата небесна сфера се движат привидно от изток на запад, но ако наблюдавате по-бързите от тях, които се виждат, например Луната и Венера, ще забележите, че по отношение на някоя неподвижна звезда, те са се подвижили на изток. Най-ясно се вижда това с Луната, която, както видяхме, се движи с 13° ÷ 14° за 24 часа. Сега в случая, който вземам за обяснение, Сатурн се намира на 10° от Козирога и се движи към Юпитера, който се намира на 15° от Риби. Разстоянието по еклиптиката между тях се изчислява по следния начин: Сатурн е на 10° от Козирог. Значи от Козирог остават още 20°. А между Козирог и Риби се намира Водолей, който има 30°, а Юпитер се намира на 15° от Риби, значи имаме 20° от Козирог, плюс 30° от Водолей прави 50°, плюс 15° от Риби, които са изминати от Юпитера, прави 65°. А точният секстил е 60°, значи този секстил е с 5° по-голям. Но видяхме, че орбисът на секстила е 6° – значи аспектът е валиден и понеже Сатурн се движи по-бавно от Юпитера, то разстоянието между тях се увеличава, и следователно имаме един разрушаващ се секстил. От другата страна на Сатурна казахме, че се намира Марс на 5° от Скорпиона, то пак имаме между тях разстояние от 65° – защото Марс се намира на 5° от Скорпиона, значи от Скорпиона остават още 25° + 30° от Стрелеца правят 55° + 10° от Козирог, които Сатурн е изминал, всичко прави 65°, Но понеже Марс се движи към Сатурна, а както видяхме Марс се движи много по-бърже от Сатурн, това разстояние се намалява. Затова този секстил се счита за по-силен.

Квадратът е следващия аспект. Той е 90° и е най-силния дисхармоничен аспект. Орбисът му е до 8°. Две планети се намират в квадрат, когато се намират в знаци, принадлежащи на една и съща динамична група. Като разглеждахме знаците, видяхме, че те се разделяха на три динамични групи, като всеки един знак от групата отстои от следващия на 90°,

Ето тези три динамични групи:

Кардинални знаци: Овен, Рак, Везни и Козирог. Неподвижни знаци: Телец, Лъв, Скорпион и Водолей.

Подвижни знаци: Близнаци, Дева, Стрелец и Риби.

Значи, ако една планета е в Овен, тя може да бъде в квадрат с една планета, която се намира в Рак и с друга, която се намира в Козирог. Също така, ако една планета се намира в Риби, един от знаците на подвижната динамична група, тя може да бъде в квадрат с една планета в Близнаците и с друга – в Стрелеца.

Например, ако Слънцето се намира на 8° от Овена, а Сатурн е на 10° от Козирога, те ще бъдат в аспект квадрат. Ето как се пресмята: Сатурн се намира на 10° от Козирога, значи от Козирог остават още 20°, които Сатурн не е изминал, плюс 30° от Водолей, плюс 30° от Риби, правят 80°, плюс 8° от Овена, където се намира Слънцето прави 88°, значи 2° до точния аспект, а видяхме, че орбисът на квадрата е 8°. И понеже Слънцето се движи по-бързо – приблизително с 1° за 24 часа, то този квадрат ще бъде образуващ се и ще бъде силен. Ако от другата страна на Слънцето, на 12° от Рака, да кажем се намира Луната, те пак ще образуват квадрат, но вече разрушаващ се. Слънцето се намира на 10° от Овена, значи от Овена имаме 20° плюс 30° от Телеца, плюс 30° от Близнаците правят 30° + 12° от Рака където се намира Луната, прави 92°. Значи тук с 2° е минал точния квадрат, но все още е силен, понеже орбисът му е 7 ÷ 8°, Понеже Луната се движи по-бърже и се отдалечава от Слънцето, то този квадрат ще бъде разрушаващ се, но все пак е силен, понеже е много близо до точния. Но по принцип образуващият се аспект е по-силен от разрушаващия се.

Тригонът е 120° и е най-силния хармоничен или добър аспект. Орбисът му е 8 ÷ 10°.

Две планети се намират в тригон, когато се намират в знаци от един и същи елемент. Видяхме пo-рано, че 12-те знака на зодиака са разделени между четирите елемента – огън, въздух, вода и земя, по три знака във всеки елемент на разстояние 120°. Така, че имаме четири елементарни тригони от по три знаци:

Тригон на огъня – Овен, Лъв, Стрелец.

Тригон на въздуха – Близнаци, Везни, Водолей. Тригон на водата – Рак, Скорпион, Риби.

Тригон на земята – Телец, Дева, Козирог.

И когато две планети се намират в знаци от един и същ елемент и се намират на съответните градуси, те се намират в тригон. Например Слънцето в 10° на Овена ще бъде в тригон с Нептуна, който се намира на 15° от Лъва, а от другата страна ще се намира в тригон с Урана, който се намира на 5° от Стрелеца. Но в първия случай ще имаме образуващ се тригон, защото двете планети се намират 125° и понеже Слънцето се движи по-бързо, то това разстояние постепенно се намалява и след 5 ÷ 6 дена ще имаме точен тригон между Слънцето и Нептун.

Ето как става пресмятането. Слънцето е на 10° от Овена, значи от Овена му остават да измине още 20° плюс 30° Телец, плюс 30° Близнаци, плюс 30° Рак, правят 110°, плюс 15° от Лъва, където се намира Нептун, правят 125°, т. е. 5° надминава точния аспект, но понеже Слънцето се приближава към Нептун, тригонът е образуващ се. Във втория случай разстоянието между Слънцето и Уран е пак 125°, но тук имаме вече разрушаващ се тригон, защото Слънцето, което се движи по-бърже, се отдалечава. Ето как става пресмятането: Уран се намира на 5° от Стрелеца, значи от Стрелеца му остават да измине още 25°, плюс 30° от Риби правят 3 х 30° = 90° + 25° от Стрелеца правят 115° + 10° от Овена, които Слънцето е изминало, правят 125°, значи 5° надминава точния тригон, както в първия случай, но в първия случай Слънцето се приближава към по-бавна планета Нептун и разстоянието между тях се намалява, а във втория случай Слънцето се отдалечава от по-бавна планета Уран и разстоянието между тях се увеличава. Затова в първия случай имаме образуващ се тригон, а във втория – разрушаващ се.

Следващият по ред аспект е квадрат и половина, т. е. 135°, той е дисхармоничен и по сила е равен на полуквадрата. Две планети се намират в квадрат и половина, когато се намират на разстояние четири знаци и половина. Орбисът му е 4°, като на полуквадрата. Например, да кажем, че Меркурий се намира на 1° от Овена, а Нептун на 15° от Лъва, значи те се намират точно на 135° разстояние, т. е. образуват аспект квадрат и половина. Но понеже Меркурий се движи по-бързо и се приближава към Нептуна, то този квадрат и половина ще бъде разрушаващ се, който след известно време ще се превърне в тригон.

Следващият аспект се нарича квинконция и има 150°, той е от най-слабите дисхармонични аспекти. Две планети, които се намират на разстояние пет знака са в квинконция. Орбисът му е 2 ÷3°.

Опозицията е аспект от 180° и е дисхармоничен. По сила се равнява на квадрата, макар и да не е във всички случаи така злокобен и фатален, защото той е едно положение, при което силите, при все че се противопоставят, същевременно се уравновесяват. Орбисът на опозицията за Слънцето и Луната помежду им е 12°, а на Слънцето и Луната с другите планети е 10°. Две планети се намират в опозиция, когато се намират в два противоположни знаци и имат съответните градуси. Например Сатурн в 10° на Козирога е в опозиция с Луната, която се намира на 12° от Рака. От 10° Козирог до 12° Рак има 182°, значи 2° повече. Но понеже Луната се движи по-бърже и е пред Сатурна – то опозицията е разрушаваща се.

Някои астролози вземат под внимание други два слаби хармонични аспекти – квинтил 37° и биквинтил 72°.

Следователно, имаме следните аспекти:

Съвпад – от 0° – 5° между планетите и до 10° между Слънцето и Луната и планетите – характерът му е в зависимост от планетите, които го образуват.

Паралел – Когато две планети имат еднаква деклинация с орбис до 11/2° – Хармоничен или дисхармоничен в зависимост от планетите.

Полусекстил 30° – Хармоничен – с орбис 2°. Полуквадрат 45° – дисхармоничен – с орбис 3 ÷ 4°. Секстил 60° – Хармоничен, с орбис 6 ÷ 8°.

Квадрат 90° – дисхармоничен с орбис 7 ÷ 8°.

Тригон 120° – хармоничен с орбис 8 ÷ 4°.

Квадрат и половина 135° – дисхармоничен с орбис 4°.

Квинконция 150° дисхармоничен.

Опозиция 180° – дисхармоничен с орбис 10°.

Един от основните принципи на окултната наука и специално на Астрологията е, че човек не се ражда произволно, а се ражда на точно определено, затова време и място. В херметичната наука има един закон, наречен „Закон на епохата“ или „Закон на Хермеса“, според който раждането не е произволно, а е предопределено от момента на зачатието. Законът гласи: Знакът и градусът, на които се намира Луната в момента на Епохата, т. е. в момента на зачатието, става Асцендент при раждането, ако Луната се пълни, а Десцендент, т. е. знакът, който при раждането е на западния хоризонт, ако Луната се празни. И Соломон, който е познавал Астрологията, казва, че за всяко нещо си има точно определено време.

А френският учен и астролог Пол Фламбарт, по пътя на своите чисто статистически данни и изследвания, е дошъл до същото заключение и казва: „Човек не се ражда под какво да е небе; природата избира за тази цел тъкмо онази четвърт час от всичките 35,064 четвъртинки часове в една година, при които планетните конфигурации имат възможната най-голяма прилика с конфигурациите в хороскопите на родителите, или на някои от най-близките роднини на родения.“

Този закон ни показва на вътрешната зависимост, която съществува между планетните констелации (съчетания) в пространството и динамичните енергии в човека. И според този закон всеки човек се ражда именно в такъв момент, когато звездните констелации са такива, каквото е съотношението на силите, които действуват в неговото съзнание и строят неговия организъм. Този закон на съотношенията ни показва, че не планетите като физически тела с техните радиации определят съдбата на човека, но те само обективно ни показват какво е съотношението насилите, които действуват в даден човек.

Знаем, че законът на съответствията, формулиран от Хермеса гласи: „Туй, което е горе, е подобно на това, което е долу, и туй, което е долу, е подобно на това, което е горе.“ Приложен към този случай значи: това, което е в човека, съответствува на това, което е в Космоса, и това, което е в Космоса, съответствува на това, което е в човека. И Гьоте, който е познавал този закон, казва: „Всичко преходно, т. е. външно, което става в природата, е само символ на това, което става в съзнанието на човека.“ Така разгледан въпросът няма място за онова наивно схващане, че планетните влияния унищожават свободната воля на човека, фаталистически определят неговата съдба. Като приемем, че външните планети са само символи на мислите, които действат в човека, тогаз въпроса за свободата на волята се пренася на друга плоскост, защото силите, които обуславят проявлението на човека или го ограничават, са динамизирани от самия него, а не са му наложени от външна сила.

Каква е връзката между космичните явления и динамиката на силите в човека, е дълбок философски въпрос, който предстои за бъдеще да бъде разрешен, но това, което е като факт, е следното: че когато в рождения хороскоп на един човек имаме известни аспекти и когато тези аспекти се явят отново в Космоса, те оказват силно влияние само на онези хора, които ги имат в хороскопа си. Например една квадратура между Слънцето и Сатурн в Космоса, винаги ще засегне чувствително онези, които я имат в хороскопа си, като породи някакъв род ограничения, в зависимост от това в кои домове и знаци се намират Сатурн и Слънцето в хороскопа. Такъв човек може да се уподоби на антена, която е нагласена да приеме вълни с определена дължина. Когато такива вълни преминат през пространството, тя ги долавя, а човек като жива антена изпитва и въздействието на тези вълни. Понеже в Ефемеридите са дадени положенията на планетите и аспектите за всеки ден, то като знае човек, какви са аспектите в неговия хороскоп, той ще знае кога с какви влияния ще има да се справя, ще знае на що се дължат неговите настроения – разположения и неговите успехи или неуспехи в известна работа. По този начин човек може да провери и истинността на астрологичните твърдения.

Вземайки външните механични аспекти като символ на вътрешното съотношение на енергиите в човека, можем да допуснем, че различните аспекти – от съвпада до опозицията, ни показват различните фази, през които минават енергиите, които обуславят един процес, който се извършва в човека.

Изхождайки от тази основа, Либра е разгледал значението на аспектите във връзка с проявлението на енергиите в човешкото съзнание, или както казва той, от гледището на кармата:

„Защото най-вече аспектите между отделните планети са, които ни показват последиците от нашите дела в миналите ни съществувания.“

Ще предам накратко схващанията на Либра по този въпрос. Той казва; „Делим аспектите на хармонични и дисхармонични, но ние знаем, че те са наречени така в зависимост от начина на действие, които предизвикват в нас. А космичните влияния сами по себе си не могат да бъдат „добри“ или „лоши.“ В нас се проявяват като такива, поради нашата собствена вътрешна дисхармония. Хармония и дисхармония, подобно на добро и зло, са само противоположни полюси на едно и също качество. Злото не е нищо друго, освен злоупотребление с доброто. И там, където в миналото си съществуване сме допускали известно нарушение на природните закони, намираме го в това въплощение, изразено в хороскопа ни като нехармонични или „лоши“ аспекти.

По този въпрос и Учителят каза: „Един лош аспект в живота на човека не е нищо друго, освен дисхармонично състояние, на което той сам се подлага. Човек сам е причина за лошите аспекти в своя хороскоп[27].“

Накратко можем да характеризираме планетите по следния начин.

1.    Слънцето – като символ на висшето Аз.

2.    Луната – като символ на низшето аз, на личността.

3.    Меркурий – като символ на интелекта.

4.    Венера – като символ на Любовта.

5.    Марс – като символ на страстта и силата.

6.    Юпитер – като символ на благородството, религиозността и правото.

7.    Сатурн – като символ на себелюбието и разумността.

8.    Уран – като символ на висшия ум и мъдростта.

9.    Нептун – ка