Антония Йорданова – Анная

НАСАМЕ С ПЛАНИНАТА

СТИХОСБИРКА

Електронно издание

 

P1000688

 

Сдружение „Слънчогледи“
София
, 2012

 

 

Антония Йорданова – Анная

НАСАМЕ С ПЛАНИНАТА

Стихосбирка

 

Лицензионни права

Creative Commons

Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България

 

Редактор
Тонка Петрова

 

Дизайн и фотографии
Анная и приятели

 

Оформление
Веско Василев

 

Издател

Сдружение „Слънчогледи“

 

 

ISBN 978-619-7033-11-3

 

Безплатно разпространение

 

За по-пълноценно преживяване свалете и прочетете актуалната PDF версия на книгата: friendsoftherainbow.net

 

  P1000594 

 

Стихосбирката „Насаме с планината“
е плод на една дълбоко преживяна и многолико изразена връзка – физическа и духовна –

с  красивата и мистична планина Рила.
От тази връзка, укрепнала през последните години,
се родиха трите поетични цикъла

„В Царството ти живо“, „Едно цяло“
и „По пътя нагоре“, в които планината оживява
като незабравимо място за обновление,

вдъхновение и духовна работа.

Стихосбирката е лично откровение,
в което резонира Словото на Учителя Беинса Дуно.

 

 

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ

 

В Царството ти живо. 8

На Рила. 10

В Царството ти живо. 12

Паневритмия на Езерото на Чистотата. 13

Празник. 17

Планината. 18

При извора. 19

Учители добри. 20

Дървета. 21

На прага. 22

У дома. 23

Красота. 24

Пространство и време. 26

Едно цяло. 28

Книгата на Рила. 30

Едно цяло. 31

Лицата на Рила. 32

Благата на Рила. 33

В сърцето на Рила. 34

Рила работи над мен. 35

Импулс. 36

Печат. 37

Израстване. 38

В прегръдките на Рила. 39

Връзка. 40

Богиня. 41

Епоха. 42

Целувките на Рила. 43

Спасение. 44

Насаме с планината. 45

Възкресение. 46

Копнеж.. 47

Тя ме люби. 48

Ефирна и светла. 49

Щитът на Рила. 50

Рилски огън. 51

Душа до душа. 52

Промяна. 53

Говори Рила. 54

След Рила. 55

Благодарност. 56

Рилски дарове. 57

Обещание. 58

Упование. 59

По пътя нагоре. 60

Към планината. 62

Долината и върхът. 63

На върха. 64

На вътрешния връх. 65

Светъл храм.. 66

Пътуване. 67

Към върха. 68

Устрем.. 69

На предела. 70

По пътя нагоре. 71

Седем лъча цветни. 72

Кажете, върхове. 73

На вътрешния Близнак. 74

На Салоните. 75

На Зелени рид. 76

Ефирно. 77

При Езерото на Съзерцанието. 78

За векове. 79

 

 

 

 

 „Елате в страната на радостта!“

 Из „Свещени думи на Учителя“

 

 

Посвещавам на всички,
които се чувстват у Дома на Рила

 

 

 

 „Спирайте вниманието си върху хубавите картини, записвайте си ги, за да останат в паметта ви за вечни времена. Спирайте се пред чистите планински извори, пред красивите местности като пред здравословни картини, които предизвикват хубави мисли и чувства във вас. Хората помнят повече отрицателните и грозни неща, а положителните и красиви забравят. Помнете красивите неща, а всички спомени за счупени, паднали, разрушени неща дръжте далеч от паметта си… В красотата е хармонията на живота. В красотата е Божественото Начало.“

 

Беинса Дуно

DSC_0221

 

 

В ЦАРСТВОТО ТИ ЖИВО

Първа част

 

„Съвременните хора търсят удоволствия, разнообразие по кина, по театри. Няма по-красиви картини, по-реални филми от тия на природата. Излизайте сред природата и се любувайте на това, което виждате в нея. При това нейните картини са чисти, възвишени. Те подтикват човека към наука, към изучаване на законите, които управляват живата природа.“

 

Беинса Дуно

 

 

P1000609

НА РИЛА

 

Аз с всяка клетка чувствам как трептиш,

как дишаш, как искриш и как сияеш

или пък как забулена в мъгли стоиш –

за хорските ни суети нехаеш.

 

Познават устните ми твоята вода,

която вкусвам с ненаситна жажда –

прохладна, с цвят на чист кристал сълза,

окъпана от нея се възраждам.

 

Познава погледът ми твоите лъчи,

с които будиш в ранина земята,

на изгрев слънце цветните зари

или на залеза тържествен светлината.

 

Познава тялото ми силната ти гръд –

облечена е в клек, треви и билки –

край тях се вие леко моят път

и чести са красивите му спирки.

Познавам твоя мирис, твоя вкус,

дори невинните шеги на съществата,

които направляват земния ни курс

и непрестанно бдят с любов над планината.

 

Дъхът ми слива се със твоя вятър-дъх,

сърцето ми ту полудява, ту замира ...

И всяко чувство ново е и всеки порив пръв

в обятията тайнствени на Рила.

 

Тук всичко ми е родно – душата ми цъфти

и омагьосана се слива с езерата,

духът ми е свободен и шеметно лети

и на живота ми разкрива се цената.

 

 В ЦАРСТВОТО ТИ ЖИВО

 

Към Царството ти живо се втурвам с лека стъпка,

една незнайна сила ме тегли и насочва,

изпълва ме вълнение, почти свещена тръпка,

най-новата епоха в живота ми започва.

 

Пред тебе съм дете, захвърлило играчките,

завърнал се войник, оръжие свалил,

душата ми се радва и може да заплаче

пред цветенце изящно, пред нечий поглед мил.

 

И в Царството ти дивно се движа окрилена,

прелитам неуморно от езера към върхове

и зная – в твойто лоно духовно съм родена,

но не от простосмъртни, а май от богове ...

 

ПАНЕВРИТМИЯ НА ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА

 

Притихнала и окрилена

пристъпвам ведро към кръга,

за ролята ми отредена

настроила съм се в Духа.

 

Със дреха бяла до земята

и разпуснати коси,

босонога по тревата

аз се къпя във лъчи.

 

Леко ми е на душата,

концентрирам се за миг,

възцарена тишината

ми придава светъл лик.

 

Ето, чуват се цигулки,

устремявам се напред.

Радостна съм като булка,

даваща свещен обет

 

да внимавам да са чисти

мойте чувства и дела,

да ме водят прави мисли

към небесна светлина!

 

Музиката ме увлича

и започвам своя бяг,

с грацията на момиче

изпълнявам всеки такт.

 

Чувствам цялата природа

как танцува и искри ...

Днес докоснати от Бога

са и сивите скали.

 

Вятърът извивки прави

и картините мени,

птиците ни наблюдават –

всяка с чуден танц кръжи.

 

Аз се движа, ти до мене –

двойката ни е в синхрон.

Вътрешно у нас отеква

всеки жест и всеки тон.

 

И енергии потичат

между нашите сърца,

а телата ни обличат

облекла от светлина.

 

Съвършено сме спокойни,

овладели всяка страст

и понеже сме доволни

тананикаме на глас:

 

„Колко сме доволни,

че в света живеем;

като птички волни

чудни песни пеем.“

 

Песента излиза леко,

празникът е вече общ –

в нас Земята и Небето

се докосват с тиха мощ.

 

Цялата вселена пее,

мисли, люби и твори,

движи се и вдъхновена

днес Земята се върти.

 

И високо във небето

се явява горен кръг.

Ангелите ни подкрепят

и ни сочат светъл път.

 

„Слънчеви лъчи“ играем –

всички двойки сме едно,

мястото си всеки знае

като свързващо звено.

 

Най-накрая „Пентаграма“

в малка общност ни събра –

в нея всеки научава

да е крак, ръка, глава.

 

После центърът прие ни –

музиканти, хор, танцьори ...

Границите са стопени,

щом ни Господ проговори.

ПРАЗНИК

 

Днес е празник – прегръща ме слънцето,

в танц понасят ме цветни вълни,

прилив чуден усещам отвътре,

в него всяка тъга се топи.

 

Днес издигам се, литвам в просторите,

всичко в мен и извън мен трепти,

днес ликувам, душата ми волна е,

нямам плът да боли и тежи.

 

Днес да правя добро съм свободна,

добротворствам с финес, с лекота,

схващам бързо с какво да помогна,

днес съм извор на жива вода!

 

ПЛАНИНАТА

 

Отрицателните мисли в планината са боклук.

Тя е хармонична, чиста –

мир и ред царуват тук.

 

И когато замърсим я с хорската си суета,

тя веднага се почиства

с буря, сняг или мъгла.

 

В нея хората се учат да са чисти, искрени,

не да вземат, а да дават

като щедри извори.

 

Нейните картини живи постоянно се менят –

няма филми по-красиви –

те подготвят ни ума

 

законите да разберем в разумната природа

и после да изучим с радост

науката за Бога.

 

ПРИ ИЗВОРА

 

Ела ти с мен за изворна вода,

преминала през пластове дълбоки,

поела хлад, попила светлина,

да видим как природата работи.

 

Ела при този извор щедър, чист,

да чуем за какво ще ни говори,

дали ще ни разкрие вечни истини,

дали сърцата ни с целувка ще отвори.

 

Ела да пием изворна вода

от Вечното Начало на Живота

и вдъхновени, с грейнали чела

да изберем за себе си най-вярната посока.

 

УЧИТЕЛИ ДОБРИ

 

Полегнала на топлите скали,

попивам всяка гледка и всеки аромат.

 

В природата са скрити учители добри –

от тях струи тъй щедро

Любов и благодат.

 

О, вие, малки птички,

певици по душа,

свободни от товар,

безгрижни в своя полет!

O, вие, устремени нагоре дървеса,

така устойчиви на бури,

тъй прелестни напролет,

цветенца най-различни,

богато пременени,

ухаещи на чистота и на живот!

Oт вас, невинни, уча

да бъда чиста, смела

и скромно да раздавам своя плод.

 ДЪРВЕТА

 

Събратя стройни иглолистни,

приятели с листа широки,

сред вас не виждам егоисти,

изпълва ви еднакъв подтик –

не нашироко да растете

и да си пречите с корони,

а нависоко, към небето

да извисявате колони!

 

 НА ПРАГА

 

На прага на природата смирена аз стоя –

в града оставих всички тежки мисли –

и за да вляза през вратата ù за миг ще се смаля,

че никак не обича високи егоисти!

 

Без страх ще вляза аз, без капка суета,

без нервен трепет и пресилено вълнение,

ще вляза просто, както у дома,

готова за обмен и единение …

У ДОМА

 

Тук, на Рила, съм цяла в ръцете на Бога,

тук съм си най у Дома –

събира ме Тя с подходящите хора

и ме храни с духовна храна.

 

Отваря очите ми с изгрев прекрасен,

измива душата ми с жива вода,

изпраща ми помощ по пътя опасен,

постоянно ми влива Любов, Светлина.

 

КРАСОТА

Част първа

 

Градска джунгла – пустота,

наоколо мъгла и тъмен дим,

изкалян сняг, две капки кръв

и крив тротоар, задръстен от коли.

 

Натрапчив шум, притискащи тела

в претъпкан автобус

и мирис на бензин, на скара и тютюн,

на алкохол и плът.

 

Препятствия безброй – облещени реклами,

кресливи думи и изпразнени очи,

самотни кучета, боклуци несъбрани

и барикади от човеци и коли.

 

И всеки ден на фронта оцеляваш,

на грозотата пленник си почти –

от нежелание да гледаш

и от умора затваряш ти очи …

 

Част втора

 

И в себе си отвътре виждаш

кристална езерна вода,

наоколо покривка белоснежна

и розов изгрев – красота!

 

Поемаш дъх – студен и бистър въздух –

простор, скали и синева

и никой никъде не бърза

в туй Царство на Любов и Тишина.

 

Там горе птица хвърка,

след нея искаш ти да полетиш.

В града си като болен, даже мъртъв,

а тук се връщаш, за да се родиш.

 

ПРОСТРАНСТВО И ВРЕМЕ

 

В града и на Рила –

това пространство крепи

моя свят, до най-важното свит,

станал за опити златно поле ...

Колко място да служа се отваря в града,

колко място на Рила – да разперя криле!

 

Преди и след Рила –

в този ритъм тече

вече моето време

като буен поток ...

Колко трепет и жажда се събират в преди,

колко дарове истински крият се в след!

 

 

 

DSCF0814

ЕДНО ЦЯЛО

Втора част

 

„Свързвайте се с Природата, черпете от нея сила и знание. Човек трябва да се свързва със Силите на Природата. Ако се свърже с тях, за един ден ще научи толкова, колкото от един професор за 20 години. Природата дава много на онзи, който я обича и когото тя обича. Не я ли обича човек, Природата го чака, докато съзнанието му се пробуди.“

 

Беинса Дуно

 

 

 

IMG_6300

 

КНИГАТА НА РИЛА

 

На Рила се пречиствам от градските товари

и пъргаво кръстосвам по мощната ù гръд,

свещената ù книга пред мене се разтваря

и леко очертава се духовният ми път.

 

На Рила с боровинки човек се причестява,

на изворите пие светената вода

и храни се с Любов, и диша светла вяра,

живее просто с малки, но същностни неща.

 

ЕДНО ЦЯЛО

 

Аз и Рила сме вече едно цяло –

тук изпитах за пръв път блаженство,

с просветлена душа и олекнало тяло

потопих се в хармония, дори в съвършенство.

 

За мен вече Рила е не просто място

на езера с върхове в добро съчетание.

На Рила почувствах живота по-ясно,

за мен Рила стана едно Състояние.

 

ЛИЦАТА НА РИЛА

 

Лицата на Рила са много различни,

всеки ден тя облича невиждана дреха –

ту е чиста Девойка, която обича,

ту е Майка, която дарява утеха.

 

Веднъж е Младеж, за миг непокорен,

а друг път Учител е кротък, но силен,

към невидими царства Прозорец отворен

и Извор, от който душата ми пие.

 

 БЛАГАТА НА РИЛА

 

Отключваш у мен непознати врати,

отваряш и тъмни, и светли пространства –

ту на прах ме разбиваш и малко боли,

ту в едно ме събираш и аз в теб израствам.

 

На ума ми изми прозорците прашни

с ярки и мощни възвишени мисли,

на сърцето ми извора с болка затлачен

с благи божествени чувства изчисти.

 

 В СЪРЦЕТО НА РИЛА

 

В сърцето на Рила, магнетично и чисто,

аз се раждам отново лекокрила и светла,

тук идват при мен най-възвишени мисли

и с тях аз прескачам високата летва.

 

Сърцето на Рила за мен роден дом е –

тук ми се случват най-съдбовните срещи,

научавам какво е да си тих и доволен,

да си пълен с Любов, а не с много вещи.

 

 РИЛА РАБОТИ НАД МЕН

 

Ден и нощ Рила работи над мен –

засилва духа ми, душата ми вае,

оформя ми тялото, украсява го с тен,

изправя ума ми, а сърцето отваря.

 

Ден и нощ Рила работи над мен –

тя ме отглежда, крепи, възпитава,

лекува ми раните с духовен мехлем

и представа за всичко най-вещо ми дава.

 

Ден и нощ Рила работи над мен –

ту като майка красива, гальовна,

ту като мъдър учител, решен

да ме учи да ходя по Божия воля.

 

ИМПУЛС

 

По малко всеки път ми се открива,

отдръпва леко по една завеса,

въздейства Рила с чудодейна сила,

показва ми богатствата къде са.

 

Тя всеки път разумно ме повдига

с един почти невидим милиметър,

освобождава ме от някоя верига,

импулс ми дава тя по Пътя светъл.

 

ПЕЧАТ

 

О, Рила моя, чудна, ненагледна,

пленяваш ме с ухания и гледки,

в прегръдките ти аз пропях, прогледнах

и имах преживявания редки.

 

Затворя ли очи, към теб политам –

дали от теб изобщо съм си тръгвала?

Аз знам, че сянката ми още скита

по езера и върхове – свободна, пъргава.

 

О, Рила моя, чудна, ненагледна,

аз нося те в сърцето си навсякъде ...

Не мога да съм тъжна, болна, бедна,

щом върху мен ударен е печатът ти.

 

 ИЗРАСТВАНЕ

 

Аз възлюбих живота на Рила,

тук израснах и тук помъдрях,

в мен се вливаха благост и сила –

като плод хармоничен узрях.

 

Тук научих как светло да мисля,

с Бога в мен как да бъда в синхрон,

как душата си мога да чистя

и да взимам най-верния тон.

 

 В ПРЕГРЪДКИТЕ НА РИЛА

 

Тук няма стаи – всичко е природа,

небето звездно е безкрайният таван,

стени от клек, от пръст и твърд е подът –

по-чисто е от всеки градски храм.

 

Тук всеки мисли по-добре, твори и диша,

усеща за какво е днес призван,

тук мислите на Бога опитвам да запиша,

да разгадая знаците на Неговия План.

 

 ВРЪЗКА

 

Аз без Рила цветец съм откъснат,

аз без Рила отронен съм лист,

ден без слънце – студен и навъсен

и изгубен в града си турист.

 

Аз на Рила съм цветна поляна,

от звезди озарен небосвод

и кристална река – все засмяна

дъщеря осъзната на Бог.

 

 БОГИНЯ

 

На Рила пребивавам в тиха радост

и в плен красив на приказката синя,

която ми нашепват небето и водата,

на Рила от жена превръщам се в богиня.

 

Тук земните ми грижи почти не ме смущават,

билата ми даряват различна гледна точка

и чистите молитви Доброто ускоряват,

успявам да изляза от схемата порочна.

 

 ЕПОХА

 

Всеки допир до Рила в мен бележи епоха –

нови мисли прииждат и събуждат се чувства

и всяка промяна е красива, дълбока,

в райско кътче превръща се почвата суха.

 

На Рила усилват се чутите думи

и дълго затихват у мен като ехо,

в тях вниква възторжен още дълго умът ми,

преживява заряда им още дълго сърцето.

 

 ЦЕЛУВКИТЕ НА РИЛА

 

Ти знаеш ли как сладко целува планината

жадуващите за Любов души?

От всяка среща с нея аз тръгвам си богата –

печатът, който слага, си личи!

 

Красив загар и свежест на лицето,

в очите блика мека светлина,

излизат топли чувства от сърцето,

а чисти мисли се излъчват от ума!

 

 СПАСЕНИЕ

 

Синеока водна планина,

как мощно ме стопява твоят поглед,

как вещо ми оголва същността

и в мен се възцарява вечна пролет!

 

Останах аз без тъмнина и страх,

отидоха си много изкушения,

които бяха с мен, докато спях …

Щом се пробудих, осъзнах: Спасена съм!

 

 НАСАМЕ С ПЛАНИНАТА

 

Насаме с планината

в красота, в тишина –

тук пропява Душата,

шепне чудни слова!

 

Вятър мислите чисти,

слънце чувствата сгрява,

тук заблуди, неистини

се превръщат на плява.

 

От планинските ласки

дивно цвете разцъфвам,

снела градските маски,

волна птица изхвръквам …

 

 ВЪЗКРЕСЕНИЕ

 

Всяка клетчица моя ликува,

всяка тъкан трепти и се смее,

ставам чувствителна, умна,

щом на Рила гласът в мен запее.

 

Щом дъхът ми се слее с дъха ù,

щом нейният Дух влезе в мен,

аз бавно възкръсвам от мъртвите

и започва за мен Светъл ден!

 

 КОПНЕЖ

 

Не за първа година копнея по Рила,

в мен издига се тя като стълб,

колко рилска вода до насита съм пила

и тя в мен е прокарала път.

 

Стълб и път планината любима ми даде –

в нея свила съм светло гнездо

и не искам в живота си други награди

освен с нея да бъдем Едно!

 

 ТЯ МЕ ЛЮБИ

 

Планината не е горделива –

в нея има разумност и мярка,

тя ми дава безценно гориво

и ме люби, дори да съм малка.

 

 ЕФИРНА И СВЕТЛА

 

Ветровете на Рила събличат ми дрехите стари,

дъждовете отмиват калта, в градовете събрана,

лъчите стопяват ледовете на страх и кошмари,

планината ме учи и толкова щедро ме храни!

 

Изкъпва ме Рила, изчиства у мен всяка клетка,

избелва душата ми и духа ми за миг озарява.

И аз възродена пристъпвам, ефирна и светла,

и заживявам в една уредена по Бога държава.

 

 ЩИТЪТ НА РИЛА

 

Не мога да изкажа с прости думи

на Рила чудотворната магия –

тя свири по най-тънките ми струни

и най-чувствителните ми места намира.

 

И ето, Рила пак ме възкресява,

и пак превързва градските ми рани,

от грижите ù бързо ставам цяла –

на Рила щитът от злини ме брани.

 

 РИЛСКИ ОГЪН

 

Запали Рила в мене своя огън –

Божествен огън, който не угасва.

В началото бе мъничък и скромен,

а после се разпали и разрасна.

 

Запали в мене Рила своя огън,

пречисти ме от всичко отживяло –

от спъващия навик, от хапещия спомен –

дълбоко промени ме и изцяло.

 

На този огън зимата се грея

и с него осветявам тъмнината.

Работи в мен безсмъртната идея,

че няма Сила като Красотата! 

 

 ДУША ДО ДУША

 

Ти из Рила ни водиш по скрити пътеки

и показваш ни нови места,

с Теб маршрутите трудни са винаги леки,

щом се движим душа до душа …

 

Тишината ни пълна е с преживяване ведро,

а пък говорът – с хубав обмен,

планината за миг ни събира в Едно –

в нас запалва се огън свещен …

 

 ПРОМЯНА

 

В очите ми се вгледай – ще видиш езера

променливи, лазурни и бездънни –

ще те помилват издълбоко с искряща чистота,

в теб няма да остане нищо тъмно …

 

В гласа ми се заслушай – ще чуеш песента

на ромолящите потоци, на свирещия вятър,

на бурята – гърмежа, след него – тишина,

в теб също ще изгрее Рилско лято …

 

Ръцете докосни ми – ще бликне топлина,

събирана на воля от слънчевите ласки –

на билки ще ухаят, на пръст и на смола,

в теб огън ще запалят, що не гасне …

 

ГОВОРИ РИЛА

 

Говори Рила с вятъра, с мъглата,

със слънцето си ярко, с небосвода

и всяка нейна думичка е свята,

говори Рила и чрез нея – Бога.

 

Говори Рила с върховете, с езерата,

с потоците и изворите бистри

и всяка нейна дума е богата,

и всички нейни мисли са лъчисти.

 

Говори Рила с капките дъждовни

и с гръмотевиците на вилнеещата буря,

но аз от всичките ù думи съм доволна,

Душата ги разбира и бленува.

 

 СЛЕД РИЛА

 

Ще се върна след Рила в софийското равно поле,

ще ме сграбчи за гърлото вече познатата болка,

че пак ще потъна в сивотата си без върхове,

че отвисоко да гледам на всичко пак няма да мога.

 

Как в града да разперя за полет свободен криле,

как в зори да се будя по-доволна дори от царица,

щом далеч е палатът, сътворен от творци-богове,

където ту малко дете съм, ту мъдра старица?

 

Как да свикна с пейзажите градски за мен некрасиви,

с миризмите, с шума, от които душата се стряска?

Как свеж да опазя букета от спомени дивни,

които все още ухаят дълбоко и ясно … ?

 

 БЛАГОДАРНОСТ

 

Благодарим ви, Същества, за хубавия прием,

за този пир, богат на слънце и вода!

На вашите трапези ядем и сладко пием

и къпем се в потоци от жива светлина.

 

Във вашите картини за малко сме герои

и зрители сърцати на низ от чудеса,

понякога сме шумни в най-тихите покои,

но нали все още сме палави деца … ?!

 

Благодарим ви, Същества, за светлите идеи,

за жътвата обилна на здрави семена,

за малките невидими, но същностни промени,

с които по-богати се връщаме в града!

 

 РИЛСКИ ДАРОВЕ

 

Ето, нося ви радост от Рила –

повей свеж, неугасващо Слънце,

устрем чист, свобода бързокрила –

на Живота най-ценното зрънце.

 

Нека буди ви всеки мой поглед

и запалва ви всяка усмивка,

аз ви каня на истински полет –

стига мързел, безплодна почивка.

 

Бог обсипа ни с дарове рилски –

да устроим трапеза богата,

да опитаме сладките Истини,

Любовта животворна и свята.

 

ОБЕЩАНИЕ

 

Обходих много върхове и езера,

взаимно опознахме се, не сме си вече чужди.

С Духа безсмъртен слях се на някои места

и с Него споделих си най-трепетните нужди.

 

Но ето че си тръгвам и с радост, и с тъга –

багажа ми невидим усещам го препълнен,

взех образи, идеи, енергии, слова,

за да работя с тях и догодина да се върна.

 

Невидими приятели, вълнуващи места,

аз само телом за година ви напускам,

от вашата магия в града ще занеса,

на жадните ще дам от моето изкуство.

 

УПОВАНИЕ

 

В Бога повярвай

и имай доверие

на Божия план за теб.

 

Всичко най-мъдро

и благо промислил е,

за да станеш разумен човек.

 

Всяка подробност

за добро е предвидена –

няма грешки, злокобен капан.

 

С безгранична Любов

и Велика Милост

светъл път ти е начертан.

 

Приготви се усърдно да служиш,

усети за какво си призван,

уповавай на Божия промисъл,

подчини се на висшия План.

ПО ПЪТЯ НАГОРЕ

Трета част

 

„По-добра църква от отвореното небе няма. Най-хубавото кандило в света, това е Слънцето. Има ли по-хубаво нещо от това да излезеш вечерно време и да погледнеш към всички запалени божии кандила?! Ти се молиш и чувстваш навсякъде божието присъствие. И какъв по-добър свещеник от Божия Дух, който започва да ти говори и да събужда в тебе онова божествено, свещено чувство към Бога?! И какво по-хубаво нещо от това да виждаш Бога горе на планината, както Мойсей го е видял?! “

 

 Беинса Дуно

 

 

DSCF1948

 

 КЪМ ПЛАНИНАТА

 

Кои думи написал си в сърцето ми, Боже,

за какво си ме ти изначално орисал,

какво чувство си вдъхнал, каква мисъл си вложил,

на живота ми кой ли е скритият смисъл?

 

Дълго пътувах, за да избягам от Аз Съм,

забравих за своя Отец и Родина,

в гонитба на сенки и сякаш насън

безцелно живот след живот е преминал.

 

Чак сега осъзнах, че кръжа в долината,

много време изгубила в игра с буболечки,

за посока избирам от днес планината,

а за размисъл – само въпросите вечни.

 

 ДОЛИНАТА И ВЪРХЪТ

 

Аз съм долина зелена,

Ти си смел планински връх.

Бдиш над моята вселена,

бурите посрещаш пръв!

 

Твоите потоци бистри

напояват ми плътта,

а пък мислите лъчисти

разведряват ми духа.

 

Докато обилно давам

благодатни плодове,

аз се тайничко надявам

Господ да ме призове

 

и към Теб да тръгна жадна,

смели мой планински връх,

щом залитна или падна,

Ти да ме прегърнеш пръв!

 

 НА ВЪРХА

 

Само тук аз съм себе си – до небето съм близко –

имам гледки и чист хоризонт …

Като дреха изтъркана изоставих там, в ниското,

своя градски скалъпен живот.

 

Тук залинялата кожа възвръща си

здравословния мирис и тен,

ветровете прегръщат ме и аз съм тъй истинска,

че детето ликува у мен.

 

Дишам с пълни гърди и в тревите полягам си,

над мен облаци знаци редят,

вкусвам от простите Божии радости,

съзерцавам си земния път.

 

 НА ВЪТРЕШНИЯ ВРЪХ

 

На своя връх висок стоя –

над облачната дреха

в лазурното небе.

Над мен любящо слънцето струи

и се разлива благодат,

по-мъдра съм от старец,

по-чиста от дете.

 

Аз нямам вече грижи,

аз нямам страхове,

над всичко извисявам се

блажена, безметежна,

умът ми става птица

от други светове,

сърцето ми – несекващ извор нежен ...

 

Изпълнена с покой, с просветнала душа,

аз кротко пребивавам в рая.

Тук мога с лекота и точност да реша

въпросите, които ума ми занимават.

Решенията пращам като лъчи накрай света –

те тихо да докосват сърцата, умовете,

невидимо, дълбоко да действат върху всеки.

 СВЕТЪЛ ХРАМ

 

Мистична планина, привидно си позната

отвън на всеки с красота и чар,

но кой успял е да надникне в тишината

зад непрогледния ти снежнобял воал?

 

Кого допускала си в твоята обител

и кой е влизал в светлия ти храм,

където само Божият служител

от стражите ти зорки не е спрян?

 

На твоя свят олтар аз идвам да работя,

навярно само следвам предишни свои стъпки,

една врата невидима отваря се с охота

и с трепет чуден пак ще вляза тихо вътре …

 

 ПЪТУВАНЕ

 

 Към вас аз пътувам с трепет и чистота,

 в ума ми - с красиви идеи,

 в сърцето ми - с песен,

 съблякла суетната дреха, с невинна душа

 към вас аз вървя по окъпани в слънце пътеки …

 

 Да оставим за малко да шуми по-далече светът

 и да тръгнем за жива вода

 до най-чистия извор,

 там, където самичък не стига невръстен умът

 и където човешките думи безсилни топят се …

 

 По пътя нагоре ще вкусим небесна храна,

 ще разтворим крила,

 ще започнем дори да летим …

 Отче наш, Ти за работа свята

 душите ни сродни събра …

 

 Да изпеем за Твоя прослава най-светлия химн!

 

 КЪМ ВЪРХА

 

Не мога да вървя, тежи ми всяка крачка

и все по-стръмна става пътеката нагоре …

А аз съм изтощена, почти ще се разплача,

че нямам вече сили, че не е още пролет!

 

Как искам да си легна в тревите ароматни

и скутите уютни на долината да ме люшнат,

да ме погали с топла ласка едно златисто лято

и две ръце любими за дълго да ме гушнат!

 

Но колко илюзорно е земното блаженство,

човешката ни радост е толкова нетрайна!

За онзи, който търси Любов и съвършенство,

по върховете само скрита е безсмъртната им тайна!

 

За малко ще поспра, да мога да отдъхна …

Как силно ме привличат искрящи върховете!

И в радост се превръща доскорошната мъка,

и в падащия здрач на мен ми става светло!

 

 УСТРЕМ

 

През плетеницата от стари навици,

посрещано със студ и съпротива,

по-силно от прегради или граници,

аз виждам новото как смело се провира.

 

На тънка почва и притиснато отвсякъде

то да расте мъчително не спира,

тъй устремено, както цветето в скалата,

което в процепа ù пътя си намира.

 

 НА ПРЕДЕЛА

 

До предела на силите си доброволно аз стигам.

Знам, че мога да мина отвъд …

Събуждам резерва си, мисълта концентрирам.

Под краката ми ражда се Път!

 

Страхове мои – беззъби чудовища,

знам, че вие сте само илюзия …

Щом Бог е у мен, аз съм смела и мощна.

Между тяло и дух в мен израства съюзът!

 

Надскочила себе си, аз смирена притихвам,

пред поредния изпит вкусвам малко наслада.

Ще платя за уроците заедно с лихвите,

но накрая ще взема безценна награда!

 

 ПО ПЪТЯ НАГОРЕ

 

Невидими ръце протягат се към мен,

подкрепят ме по пътя да не падна.

Дори да е опасен скалистият терен,

аз пак изпитвам вътрешна наслада.

 

Вървим през дъжд студен, обърнал на градушка,

по мокри камъни – каква хлъзгавина!

В молитви пламенни трепереща се сгушвам …

На вас разчитам, светли същества!

 

В дома ви непристъпен аз гостенка съм само,

готова да се впише в разумния ви ред.

Тук смелият минава през низ от изпитания,

преди да е допуснат и истински приет.

 

Невидими очи следят ме много зорко –

за всеки жест и мисъл ще трябва да внимавам!

Очаквам, слънце мило, да огрееш скоро,

твоите лъчи ме радват и спасяват!

 

 СЕДЕМ ЛЪЧА ЦВЕТНИ

 

В неоскверненото сърце на Рила

е царството на живата природа –

тя тайните си двери е открила

пред шепа вдъхновени хора.

 

Пречистени в дъждовната ù баня,

те влязоха в планинското светилище,

дом стана им закътана поляна,

която им е отредена свише.

 

Над нея – върхове – оттам посрещат изгрева,

душите им политат в зов молитвен

и всеки себе си с идеал висок измерва –

работи, учи и играе паневритмия.

 

Живеят братски те в нарастваща хармония,

в едно събрани седем лъча цветни,

отвътре и отвън с Любов те мрака гонят,

щом в пътя си към Бога излъчат мисли светли!

 

 КАЖЕТЕ, ВЪРХОВЕ

 

Кажете, върхове, каква е тази сила,

която толкова години към вас ме приковава?

Дали орисана с такава любов съм се родила

или това любов е прастара, изначална?

 

Защо така привличат ме далечните ви кули,

които се издигат в небето непристъпни,

където вятър мощен свисти и често брули

посмелия да ви докосне само пътник?

 

Защо при тази гледка сурова, но красива,

която предизвиква у всеки смъртен тръпки,

аз чувствам как у мен нездравото умира

и нещо ново, светло как радостно разцъфва?!

 

 НА ВЪТРЕШНИЯ БЛИЗНАК

 

Пристъпвам с вълнение трудно прикрито

към моето езеро, моя Близнак.

Какво ли ме чака, на ум аз се питам,

навярно ме чака преживяване пак!

 

Аз сядам отвътре, почти до скалите.

Какъв импозантен природен декор!

Но мен ме привличат по-силно водите –

от тях омагьосан е жадният взор.

 

Как е просветнало близкото дъно,

как нежно играят последни лъчи,

нещо в душата ми трепна и звънна

и ето ме в хладните тихи води.

 

Аз вече съм в твоите братски прегръдки,

изпълва ме мир, чистота, свобода,

от твоите ласки побиха ме тръпки,

но как ми променят отвътре света!

 

НА САЛОНИТЕ

 

Свещена тишина на камък и трева –

тук място е за тайнство и молитва,

енергия струи и спира ми дъха

и моето съзнание утихва.

 

Тук времето отсъства в пространството замряло,

а споменът записан е в скалите.

И всичко шепне: „Ти едно си цяло

с туй място, за душата ти открито.“

 

Тук идвам да послушам Словото на Бога,

намирам себе си и сливам се с всемира,

напълно се изчиствам от градската си злоба

и в свят по-съвършен за мъничко отлитам.

 

 НА ЗЕЛЕНИ РИД

 

По билото пристъпвам

на среща с ветровете,

потънала в свещен покой, мълча …

Нечистите ми дрехи от мен са вече снети –

окъпана от светлина, блестя …

 

Тъй лека и ефирна

почти планински дух съм –

плът имам, но усещам се безплътна –

дали реалност чудна или наяве сън е

това, че съм по върховете пътник?

 

 ЕФИРНО

 

Ефирно бяло същество,

от мен ли ти излезе,

щом хвърлих старата си кожа,

или в мен влезе да се проявиш … ?

 

Ти си мирно, лъчезарно,

няма в теб петна и сенки!

Моя скрита същност ли си ти

или идеал едва докосван само … ?

 

ПРИ ЕЗЕРОТО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО

 

Щом дойда тук, замлъква всеки шум

и времето забавя се и спира,

работи като слънце моят ум,

сърцето ми тупти с различна сила …

 

Душа и Дух щом влязат в твойто царство,

изпитвам от онези състояния,

които ми даряват най-ценното богатство,

защото свързват ме завинаги с Незнайния …

 

 ЗА ВЕКОВЕ

 

Да запазим в душите си гледки от Рила,

с въздух чист да напълним гърди –

нека нейният образ у нас да не спира

да ни радва и весели!

 

Да измием нозете си в езерата на Рила,

за Любов да разтворим сърца –

нека нейните ласки за нас да не спират!

Та нали сме все още деца?!

 

Да вкусим благата безплатни на Рила,

да повдигнем към Бог умове –

нека светлите мисли у нас да не спират

да ни хранят за векове!

 

 

 

 

◊ ◊ ◊

 

„Под думата планина, висок връх, разбирам разумното начало в живота. И тогава, ако се качваме на планината, за да разберем какво иска Бог от нас, това качване има смисъл. И ако слизаме в долината, за да занесем от онова, което сме взели от планината, това слизане има смисъл.“

◊ ◊ ◊

 

„Планините са места, дето човешкият ум се възпитава. Долините са места, дето човешкото сърце се възпитава. (…) Красив е животът на сърцето, но когато умът мисли.“

◊ ◊ ◊

 

„Всяко отиване на планина има за цел влизане в досег със силите на живата Природа и облагородяване на човека. Той трябва да се върне от планината обновен физически и с нова мисъл в съзнанието.“

◊ ◊ ◊

„Животът по високите върхове е живот на истинска музика и поезия. Само оттам човек може да възприеме нещо възвишено и велико.

◊ ◊ ◊

„Да се запечатат живо във вас красивите образи, които виждате тук, на планината. И когато слезете долу, в полето, често да възкръсват във вашето съзнание тези образи. По този начин вие правите връзка с планината и нейните енергии протичат във вас и ви повдигат.“

 Беинса Дуно

 

 

 

 

 

Благодаря на всички светли души,
които помогнаха
за осъществяването
на тази книга!