Антония Йорданова – Анная

 

 

НЕБЕСЕН ХЛЯБ

 

Стихосбирка

 

 

Електронно издание

 

 

Сдружение „Слънчогледи“

София, 2017

 

 

 

Антония Йорданова – Анная

НЕБЕСЕН  ХЛЯБ

Стихосбирка

 

 

Лицензионни права

Creative Commons

Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България

 

Илюстрация на корицата и вътрешно оформление
Веско Василев

 

Фотоколаж Елица Ткачова

 

Картините са на творци от
Художествена група „АртаМира“ (вижте края на документа)

 

Издава

Сдружение „Слънчогледи“

 

ISBN 978-619-7033-32-8

Безплатно разпространение

 

Актуална версия на книгата:
friendsoftherainbow.net

 

 

Стихосбирката „Небесен хляб“ (2017) се вписва в поетична поредица, включваща още три електронни книги с духовни откровения: „Насаме с планината“ (2012), „В окото на бурята“ (2013) и „В оазиса на жадните души“ (2014).

Тематични акценти в новата стихосбирка са копнежите на човешката душа по един възвишен свят, музиката в различните ѝ измерения, зазоряването на Новия живот, самоизвайването по един висок идеал и общуването с духовната планина Рила.

Опитите за лирично себеизразяване отново намират основа и вдъхновение в многоизмерното Слово на Учителя Беинса Дуно. От приемането на това Слово като жив хляб от Небето произтича и осъзнаването на ролята на духовната поезия като един от онези „отдушници, които спасяват човека от големи вътрешни напрежения“ и като „стълба, по която човек се възкачва към Бога“[1].

 

 

Благодаря
на Даниела Якимова, Тонка Петрова,
Мария Брайкова и Веско Василев
за ценната приятелска подкрепа
в моя поетичен път

 

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ

 

ПРИЗИВЪТ НА ПОЕТА.. 10

ДУША.. 11

КОРЕНИ В НЕБЕТО.. 12

ВЪЗЛИЗАНЕ.. 14

ПРИЗИВ.. 16

ПРИПОМНЯНЕ.. 17

КОПНЕЖИ.. 18

КАПЧИЦА БИСТРА.. 19

ПЪТИЩА.. 20

ЗЛАТЕН ВЕК.. 22

СТРЕМЕЖИ.. 23

ОЧАКВАНЕ.. 24

ЗАРОДИШ.... 25

СКОК В НЕПОЗНАТОТО.. 26

ПРИКАЗКА ЗА ЧОВЕКА.. 27

ОСВОБОЖДЕНИЕ.. 28

ПОД ЗВЕЗДЕН ПОКРОВ.. 29

ВЪТРЕШНИ ДИАЛОЗИ.. 30

ИЗХОД.. 32

ТЯЛО МОЕ.. 33

КЪМ ДУХА.. 34

ЕДИНСТВЕН ТИ.. 36

ПОБЕДА.. 37

ИДЕ ЛЮБОВТА.. 38

МУЗИКА  ОТ ДУМИ.. 39

РАБОТАТА НА ДУХА.. 40

АУМ, ОМ, АУМЕН.. 42

ВЯРА, НАДЕЖДА И ДОБРО.. 43

ПРИЛИВ И ОТЛИВ.. 44

О, ЛЮБОВ.. 45

ПОВЕДИ МЕ, ЦИГУЛКЕ.. 46

ИЗПЕЙ МИ ПЕСЕН.. 47

ЗАПЕЙ.. 49

ПЕСЕН-ЗОВ.. 50

СПАСЕНИЕ.. 51

НА ТЕБ.. 52

ХАРМОНИЯ. 53

С ТЕБ.. 54

ЗАЕДНОСТ.. 55

НЕЖНОСТ.. 56

МУЗИКА ОТ ДУМИ.. 57

КАК?. 58

НАВЕКИ.. 59

ЦЕЛУВКАТА.. 60

УМИЛЕНИЕ.. 61

ТАНЦ.. 62

НАГОРЕ.. 63

ЗА ТВОЯ СЛАВА.. 64

ЗАЗОРЯВАНЕ. 65

ПОБЕДЕН МАРШ.... 66

УСИЛНИ ВРЕМЕНА.. 67

ЗАЗОРЯВАНЕ.. 69

НА МИСИЯ. 71

В ТЕЗИ ДНИ.. 73

ЖИВА СВЕЩ.... 74

СВОБОДА.. 75

ЗВЕЗДНИЯТ МИР. 76

НА ПРАГА.. 78

В РАНИНА.. 79

ЩЕ БЪДЕ! 80

ВЪРВИ! 81

СЪБУЖДАНЕ.. 82

ПРОГЛЕЖДАНЕ.. 83

БУДНА.. 84

ОКЕАН ОТ ЛЮБОВ.. 85

НА ЕДИН МИЛИМЕТЪР. 86

НОВАТА ВЪЛНА.. 87

СУТРИН И ВЕЧЕР. 88

ВЪЗРАЖДАНЕ.. 89

РИЛА.. 91

ПОКАНА.. 92

ПЪТЯТ НА ГОТОВИТЕ.. 93

СЪРЦЕ.. 94

ДАРОВЕТЕ НА СТУДА.. 96

ЩАСТИЕ.. 98

ПОДМЛАДЯВАНЕ.. 99

ТРИ ЗЛАТНИ КЛЮЧА.. 101

НА РИЛА С ЧИСТОТА.. 104


ИЗВАЙВАНЕ. 105

В БЕЗКРАЙНАТА СПИРАЛА.. 106

СЪТВОРЯВАНЕ.. 109

В РЪЦЕТЕ ТИ.. 112

ИЗВАЙВАНЕ.. 113

ВСЕКИ ДЕН.. 114

УТРЕ.. 115

ВЪТРЕШЕН РЕМОНТ 1. 116

ВЪТРЕШЕН РЕМОНТ 2. 117

КЪМ СЪРЦЕТО И УМА.. 118

ПОБЕЖДАВАНЕ.. 120

РАСТЕНЕ.. 121

ЖЕРТВА.. 122

ОЧАКВАНЕ.. 124

СВЕТЪТ ИМА НУЖДА ОТ МЕН.. 126

ВЯРНА И ИСТИННА.. 127

НОВА РЕАЛНОСТ.. 128

ДВИЖЕНИЕ.. 129

ЗАВРЪЩАНЕТО НА БЛУДНИЯ СИН.. 130

НЕБЕСЕН ХЛЯБ.. 132

КЪМ СЕБЕ СИ.. 134

МАЛКА ПОБЕДА.. 135

ДОБРЕ МИ СТАНА.. 136

ЖИВА ВРЪЗКА.. 137

ОЖИВОТВОРЯВАНЕ.. 138

ПЪТУВАНЕ.. 139

ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ.. 140

ПРИЗВАНИЕ.. 141

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ.. 142

 


[1]

ПРИЗИВЪТ НА ПОЕТА

Мерухим, Мерухим, Мерухим,[2]

същества отвъд завесата, елате!

Доброто по света да поздравим

със стихове звънливи и крилати…

 

Придайте на перото ми финес –

да пише с цветовете на дъгата

и да разпраща из Всемира вест след вест

със Словото на Любовта и Светлината…

ДУША

 


[2]

 

 

КОРЕНИ В НЕБЕТО

Защо ме, Боже, посади на твърда почва

да никна посред плевели и камък

и как животът ми от нищото започна,

а не останах стрък прекършен или малък?

 

Отгде намерих сили да израсна

в безрадостната пустош на пейзажа

и как пробих прегръдката му властна

и над условията съумях да се покажа?

 

Когато съхнех, Ти си ме поливал,

извеждал си ме винаги на светло…

И ако ствол и клони на Земята съм развила,

то е защото имам корени в Небето!


[3]

ВЪЗЛИЗАНЕ

От мъката на зрънцето в земята,

попаднало на твърда черна почва,

възлизането постепенно на Душата

към светове сияйни някой ден започва.

 

Огромна тежест върху себе си усеща,

тъга неразгадаема го е обзела,

но скоро ще го радва с Бога среща,

щом стигне тишината на предела.

 

http://2.bp.blogspot.com/--NFvqFg1kJA/UJkXYB9X1SI/AAAAAAAAFI0/3u1X4lVWpCE/s1600/54721_183244995035941_6749834_o.jpg
[4]

ПРИЗИВ

Всевишний,

ума ми земен с меч небесен пречупи

и пронижи сърцето ми с лъч Бяла светлина,

обвивките ми сто на брой свали,

за да остана гола, само по душа.

 

Тя Твоя е навеки, оплоди я,

да бликне радост в скръбните ми дни,

да се разтворя нежно като водна лилия

и същността ми – гълъб бял – да полети!

ПРИПОМНЯНЕ

Ти, част от мен, родена от безкрая,

и тук посята, в триизмерната Земя,

по-смело късай мрежите на майя

и следвай пътеводната звезда.

 

Не се плаши, когато разлюлял се,

светът край теб се рони къс по къс

и ти се чувстваш хваната натясно

в поредния замайващ земетръс.

 

Спомни си, че си рожба на безкрая

и че илюзия е този земен свят,

че някъде в градините на Рая

се къпе същността ти в благодат!

КОПНЕЖИ

Все за нещо различно душата копнее –

не за чаши шампанско, а за жива вода,

която от извор висок да налее

и да седне на маса с духовна храна.

 

Не за огън бенгалски, а за огън нетленен,

който в трудни моменти по-ярко гори,

не за речи и шум, а за тиха беседа,

която оставя дълбоки следи.

 

Не за буйни хорà и среднощна забава,

а за танц в планината под небесната шир,

не да трупа блага, а блага да раздава

и не с личността, а с Духа да е в мир!

КАПЧИЦА БИСТРА

Каква наметка груба покрила е душата,

когато е заслизала в най-гъстата материя!

И днес я носи още девицата пресвята,

отвън изгубила сиянието, чистотата,

небесната си приказна феерия.

 

Дълбоко в себе си човек е много нежен,

но тази нежност често е скована,

засипана е с камъни и пепел:

забравили сме, че отдолу диша Ангел.

 

Единствено лъчът на Любовта

през всички пластове успява да премине

и да целуне капчицата бистра – Същността,

която затрептява с хубост дивна…

ПЪТИЩА

Несретнице душа, къде ли ти не скита

в различни времена? Била ли си честита

в неволи, без другар, по пътищата земни

със свой нелек товар и даже с чуждо бреме?

 

Бездомна неведнъж, окъсана и гладна,

обвита в тъмнина, заета с дейност срамна,

дори да е била плътта ти здрава, сита,

била ли си, душа, ти някога честита?

 

И можеш ли да бъдеш, когато тънеш в кал,

и влюбена в Земята, ти нямаш идеал,

когато в мрака крееш, без струйка светлина,

поробена от грижи, потъпкана душа?

 

И в роля на бедняк, и с вид на големец,

ти все си в тежък впряг, пробожда те венец,

едва-едва си спомняш градините на Рая,

дълбоката ти същност покрита е от майя…

 

Произход имаш висш и повече от знатен,

дори и да грешиш, сам Бог е твой Създател,

и ти не си сама по земните пътеки,

с теб сродната душа е ходела отвеки!

 

Ти носиш чудно семе, не бива все да спиш,

изново иде време от Дух да се родиш,

през огън и вода да мине твоят Път

и с чиста светлина да блеснеш – златен съд!

 

Знай, чака те живот на истинска царица,

от плен освободи се и литвай като птица,

корона ще заслужиш от утринна роса

и чисто нова дреха от нежна светлина!

 

Женихът ще те чака, когато си готова,

съюзът ви свещен, благословен ще е от Бога –

царицата Душа се слива с Духа цар,

за да служат вечно на светъл Господар!

ЗЛАТЕН ВЕК

Душа – светла бродница в чужда държава,

неприемана, гонена, поругавана в кал,

най-накрая за теб Златен век се задава,

пред света ще засвети твоят бистър кристал!

 

Душа, набраздена от безбройни вълнички,

уморена от честото слизане в плът,

разделила се с Рая и с близки обични,

през материя гъста прокарваш днес Път!

 

Този Път, вдъхновен е от изгреви ясни,

от свещени мелодии и от живи слова.

Ти потръпваш, душа, от безмерното щастие,

с което дарява те Бог в Любовта!

 

Тъмен дух прикова те със земни вериги,

Светъл дух от вековния гнет те спаси.

Ти не вярвай, душа, на злокобни поличби,

вярвай в Плана небесен за идните дни!

СТРЕМЕЖИ

Обикновеното душата вкаменява.

Тя бисер иска, а навред – черупки

и сивота, която бавничко втвърдява –

душата търси как да я разчупи.

 

Копнее тя за нещо вълнуващо различно:

да тръгне по ръба, разделящ световете.

Душата на човека все още плахо срича,

но в гънките си нежни тя Надписа разчете!

 

И търсейки Духа, тя гмурна се в Потока –

в радост да открива колко е обширна,

в мъка да изследва колко е дълбока,

в огън да разкъсва робската верига!

ОЧАКВАНЕ

Каква приспивна люлка те люлее,

какъв изсъхнал корен те държи,

че се смаляваш под невдигнатото бреме

и ниско кацат твоите мечти?

 

А Същността ти чака да пораснеш

чрез преживяване, оставящо без дъх,

разместващо дълбинните ти пластове,

прокарващо в невидимото път.

 

Път, който те отвежда на предела

и кара те да се усещаш все по-жив,

когато се открехват леко дверите

на свят велик, божествено красив.

ЗАРОДИШ

Ти не си тази роля, ти не си тази плът,

днес излез от затвора и влез в светлия път.

Нека няма огради, нека няма стени –

в плен душата ти страда по далечни страни.

Затова развържи я, нека няма ярем,

не е сляпа стихия твоят гнет победен.

Нека полет да има, да изгряват звезди,

от суровата зима да излизат души.

Вдигнал своето бреме, ти осъмваш богат –

твойта мъничка семка е зародиш на свят!

СКОК В НЕПОЗНАТОТО

Раздай се ти докрай

и целият пламни!

Ще видиш, адът в рай

ще се преобрази!

Оковите, привидно яки,

на старата култура

стопи в най-мощното налягане,

в екстремната температура,

за да извършиш дивен скок

в света на непознатото,

където те очаква Бог,

готов да ти дари богатството,

запазено единствено за смелите,

за пламналите от Любов души,

пронизали на този свят пределите

и път прокарали към нови висини…

 

 

ПРИКАЗКА ЗА ЧОВЕКА

През преспите на снежната пустиня

до обетования бряг на пролетта

Човекът дълъг път в тегла изминал,

опитвайки на скитник участта.

 

Но светлинка отвътре водела го ясно,

напътствала го благо с верен глас

и щом попаднел на опасно място,

Човекът виждал, че Духът му дава власт

 

да се пребори първо с вътрешните пречки,

за да надмогне после външните прегради –

тъй сам откривал истините вечни,

като по пътя си се радвал или страдал…

 

И щом в Земята обетована той влязъл,

окъпан, пременен, готов за полет,

над него се разтворил сводът ярък

и Път велик привлякъл го нагоре!

ОСВОБОЖДЕНИЕ

Като масивна котва тялото тежи,

плътта си впило в гъстата материя,

а мисълта крилата радостно лети,

простор велик пред себе си намерила…

 

Вековен кръст разпъва всеки дръзнал

от земния предел да мисли за небе,

материята ще затяга своя възел,

докато сам за всичко тленно не умре.

 

Така от робски плен ще се избави

Духът, жадуващ нови небеса,

и Същността човешка в миг ще се отправи

към пристана на обетована земя.

ПОД ЗВЕЗДЕН ПОКРОВ

С тревога усещам как Аз не съм това –

натежала, закотвена в тялото тленно,

лишена от памет, с малък брой сетива,

заробена в царство, на ценности бедно!

 

Много смело изглежда от моя страна

да се впусна в най-гъстата земна материя,

да изпитвам болезнен копнеж по Дома

и да пробвам пътека дотам да намеря!

 

Как желая сега моят свят да си спомня,

съществата, които са само Любов,

да получа от тях меч сияен и броня,

с нови сили да тръгна под звезден покров!

ВЪТРЕШНИ ДИАЛОЗИ

Приех те, тяло, родна моя къща,

макар и тясно, ти си ми подслон,

след всяко скитане душата се завръща

и влиза в мимолетния си дом…

 

Но ти не искай, тяло, твърде много –

не чакай да ти стана верен роб,

а ти да ми тежиш като олово

и да ме караш да желая плод след плод.

 

Сърце любимо, ти си ми градина

и в теб цъфтят най-дъхави цветя,

но между тях нерядко буренчета има,

които смучат ценната вода.

 

Сърце, не искай ти да управляваш –

от теб започва светлият ми път,

така че научи се в мир да даваш,

за да се пълни златният ти съд.

 

Ум скъпоценен, ти си ми ограда –

на стража бдиш и пазиш от злини,

сърцето крехко, за да не пострада,

съвместно с теб добре е да върви!    

 

Но ти не искай царската корона –

на друг по право тя принадлежи,

а изпълнявай свойта служба неуморно,

че отговорност свята върху теб лежи.

 

Душа, ела и влез като избрана,

и поеми от днес владението свое –

дома, градината, опасани с ограда,

ти можеш да превърнеш в рай спокоен.

 

Бъди над тях, Душа, като светило,

и вдъхновявай се от танца си с Духа,

огрявай и повдигай всичко живо,

красиво пей на Същността ми Песента!

 

ИЗХОД

Тяло мое, нищо, че случва се да страдаш,

понасяй всички болки и напред върви,

душата ми над теб кръжи – орлица млада –

даже ти да страдаш, тя радва се, цъфти!

 

Ум мой неустойчив и честичко тревожен,

даже да си трескав и да си плашлив,

душата ми над теб издига се и може

да те изведе от всеки спад и срив!

 

Сърчице, ти моя тъничка мембрана,

даже свръхчувствително на грубости да си,

знай, че ще зарасне всяка твоя рана,

щом душата моя към теб се приближи!

 

Нека се вълнува морето на живота,

нека се разклащат човешките ни кули,

Душата и Духът щом свързват ни с Доброто,

по-силни ще излезем от всички земни бури!

ТЯЛО МОЕ

Тяло мое, последвай душата –

ще пребродиш земи, светове,

в златен дъжд ще те къпе зората,

в звезден плащ ще те нощ облече.

 

Само с нея ще бъдеш честито –

остани ѝ най-предан слуга,

и в потока на твойто корито

ще запее пак жива вода…

 

Тяло мое, пренасяй душата –

тя е вятър, а ти платноход,

на отсрещния бряг я очаква

да се върне в Родината Бог!

КЪМ ДУХА

В дантели ме облече сняг,

сред девствен мир – целувка бяла…

Любими, Ти ме искаш цяла

и аз пристъпям Твоя праг…

 

Речи и тялото си давам,

да Ти е верен инструмент,

свири на него нощ и ден

и пей за Божията слава…

 

Сърцето сетне ми вземи –

то нека да Ти бъде стомна,

налей вода, ще съм доволна,

щом пътник жаден напои!

 

Ума си също ще Ти дам,

светилник нека да Ти бъде,

запалиш ли го, благост мъдра

ще грейне като в малък храм…

 

Вземи и моята душа –

едва разлистила се роза,

щом тя е с Теб, не се тормозя,

без да увяхвам, ще цъфтя…

 

В дантели ме облече сняг,

сред девствен мир – целувка бяла…

Любими, Ти ме искаш цяла,

и аз пристъпям Твоя праг…

 

ЕДИНСТВЕН ТИ

Изменчиви са хората, щом влюбят се, разлюбват...

Единствен Ти си верен на нашите души –

от връзката ни с Теб те никога не губят

и нищо няма силата да ги разруши!

 

Изменчиви са хората – сърцата им се празнят

и гаснат умовете им в недостиг на Любов,

промъква се тъга, превръща се в сарказъм,

и всеки да се скрие зад броня е готов.

 

Единствен Ти си верен, когато те потърсим,

и всякога си Мъдър, и всякога си Благ.

Защо ни домъчнява, едва щом стане късно,

за твоя майчин поглед, за твоя бащин праг?

ПОБЕДА

Угасналото слънце се разпалва,

кристалът мътен вече се избистря,

плътта олеква – гъвкава и млада –

и аурата става по-златиста.

 

Раздвижват се скованите релефи,

по-жива диша всяка земна форма,

Духът чертае в необятното пътеки,

топи се всяка сянка недоволна.

 

Трепти животът, изгрев просиява –

сърцето пее, разумът ликува,

душата гледа как Доброто надделява

и отвисоко на пейзажа се любува.

ИДЕ ЛЮБОВТА

Иде Любовта с тъй тихи стъпки,

че се чуват само от сърцето,

сякаш се разтварят нежни пъпки

и отвътре ти е чисто, светло, леко…

 

Иде Любовта и песен пее,

чува я единствено душата –

тя оставя тежкото си бреме

и нагоре устремява се крилата.

 

Иде Любовта, света променя,

всяко зло с целувка разтопява

и Доброто шества в цялата вселена…

Ей такова чудо вече става!

МУЗИКА ОТ ДУМИ


http://4.bp.blogspot.com/-SJc8eQcezpY/UnqSFusfwcI/AAAAAAAAFrY/PMKSMx6ecNI/s1600/08-31-%25D1%2581%25D0%25B0%25D0%25B2%25D0%25BA%25D0%25B0.JPG
[5]

РАБОТАТА НА ДУХА

За какво ме подготвя Духът,

че безспир от години ме вае?

Кара струните в мен да трептят

и животът ми нов да сияе.

 

Как изчиства от мен плесента

и изправя ми всички пътеки,

как запява в благ миг песента

на душата, позната отвеки!

 

И ми дава красиво перо

върху лист снежнобял да напиша

нещо живо и нещо добро,

което приела съм свише.

 

То да литне свободно към теб,

на прозореца твой да почука,

да ти носи небесен привет,

нежен порив и светла поука.

http://1.bp.blogspot.com/-kGHjByw100U/Un1eeY01LgI/AAAAAAAAFxA/PyQcISLIC5Q/s1600/5-danka.jpg
[6]

АУМ, ОМ, АУМЕН

Днес, вместо да бърборим, ветрецът да говори,

ритмично да потрепват листенца и цветя,

те знаят за човека забравени истории

от времето, когато той бил е Светлина…

 

Днес вместо да шумим, цигулката да свири –

тя знае на душите свещения език –

и може да разкаже за пориви красиви,

които ни пренасят за малко в свят велик!

 

Без патос да запеем, от славея по-нежно,

и всеки стих да бъде от мисъл осветен,

трептящи от Любов, от Вяра и Надежда,

да шепнем към небето Аум, Ом, Аумен…

ВЯРА, НАДЕЖДА И ДОБРО

Видял ли си Природата как чества Рождество?

 

Докато София, удавена в морето от мъгла,

за Истината е притворила едното си око,

на планината тя сияе с кристална чистота

и виждаш всичко как се разгръща за добро.

 

В искряща дреха Витоша ликува пременена –

тук-там, за радост, даже е пролетно зелена,

нозете ѝ са в скреж, главата ѝ е в сняг,

корона, виждам, грее над профила ѝ благ!

 

Вървя нагоре, бързам, бих казала – летя

и трепети красиви в сърце и ум редя,

днес вътрешно празнувам с Духа си Рождество

и цялата съм Вяра, Надежда и Добро…!

ПРИЛИВ И ОТЛИВ

Щом в мен настъпваш, Господи, отстъпвам,

смалявам себе си с дъх, в трепет притаен,

и съзерцавам Твоята сеитба или жътва

и как превръщаш ме в съсъд и в инструмент.

 

Щом предоставя Ти се безусловно и изцяло,

Ти в мен се вливаш като мощен водопад,

докрай изпълваш всяко мое тяло

и аз не чувствам вече жажда, нито глад.

 

Велик покой остава ми след Тебе –

подем, крила, безоблачен простор,

и без значение са място или време,

щом с глас участвам в Твоя светъл хор!

О, ЛЮБОВ

О, Любов, Ти, която чрез Музика стигаш до нас,

изпълни ми до края сърцето, извади от душата ми глас,

да мога за Божия слава да говоря и сладко да пея,

да внасям трептения светли и в гъстата земна материя…

 

Нека заблика у мен извор с живителни струи,

нека радост да носи, да пои и с песен красива да буди,

нека, който е жаден и пие, и той да поиска да стане,

чист извор на благост и сила, разпръскващ пред Бога ухание!

ПОВЕДИ МЕ, ЦИГУЛКЕ

Поведи ме, цигулке, към високите слънчеви сфери,

откъдето извира, пълноводна, реката Любов,

мир, радост, блаженство копнежът ми там да намери,

щом издигне се, светъл, до самия небесен покров!

 

Приготвих се вече за това пътешествие свято –

от години работя и създавам си новото тяло,

с което да мога да напускам, щом искам, Земята

и нагоре да литвам безгрижна и цялата в бяло…

ИЗПЕЙ МИ ПЕСЕН

Изпей ми песен тиха, благозвучна,

да блика с чисти струи от душата,

чрез нея за Доброто да науча

и да усетя как пулсира Светлината.

 

В синхрон да бъдат тонове и думи,

вълшебни образи красиво да се раждат

и да докосват закопнелите ми струни…

Такава песен за Живота мой е важна!

 


[7]

ЗАПЕЙ

Запей, за да развържеш заплетения възел,

запей, за да разтвориш заседналата буца,

за да влезе в ритъм сърцето, щом забърза,

и да се изправи умът, щом слаб закуца!

 

Запей, за да омекне втвърденото ти тяло,

запей, за да почувстваш, че дишаш, че си жив,

че можеш да направиш от частите си Цяло

и с хубост изначална ти пак да заблестиш!

ПЕСЕН-ЗОВ

Да носиш мъката като венец, като корона

и от устата ти едва да се отронва

не ропот или стон, не даже и въздишка,

а само песен-зов към тази Сила висша,

която мъдро всичко създава и нарежда

и нишките съдбовни от много фина прежда

по начини незнайни преплита и втъкава

за нашето спасение, за Божията слава!

СПАСЕНИЕ

От върховете на Живота

се лее музика красива –

едва долавя я ухото,

умът отчасти я разбира,

не се побира и в сърцето,

душата само я познава

и чуе ли я, литва леко

и влиза в горната октава,

където няма гледни точки,

тревоги, битки ежедневни,

извън пространствата порочни

тя търси въздух и спасение…!

НА ТЕБ

Ако в сърцето ми днес има чуден трепет,

ако в ума ми лъч небесен е огрял,

ако душата ми се рее леко-леко,

ако духът ми следва своя идеал,

то всичко това на Теб дължа, Любими,

единствен Ти ме знаеш на света

и даровете Твои са най-свидни,

защото носят мир и пълнота…

 

И ако днес очите ми са бистри

и с цвят на праскова е моето лице,

а на устата ми усмивка се разлиства

и песента ми като ручейче тече,

то всичко това на Теб дължа, Любими,

Ти ме доведе в планината, в този храм,

където да позная Твойто Име

и стихове вълшебни да създам…

ХАРМОНИЯ

Когато ти засвириш, когато аз запея

и тоновете чисти отекнат в резонанс,

гласът ми оживява в гласа на твойта флейта

и с бликналата песен политаме в захлас…

 

Физическият свят топи се и изчезва

и нов свят затрептява в преливащи контури,

понасяме се волно из широтата звездна

над скупчените облаци и тътнещите бури…

 

А в онзи свят на мир, на радост и блаженство,

душите вдъхновени за кратко пребивават,

но пили от нектара на Музиката, лесно

пространство на Любов и в този свят създават…

 

Когато ти засвириш, когато аз запея…

С ТЕБ

Приюти ме в някой трепет на сърцето си,

където да ми е приятно топло,

че в този свят студът е повсеместен

и щом ме сграбчи, предизвиква вопъл…

 

Подслони ме в яснината на ума си,

където да ми е приятно светло,

че тъмните пътеки са опасни,

по път сияен поведи у мен детето!

 

Вземи ме с теб в простора на душата си,

в най-хубавите слънчеви градини,

където няма и следа от земни страсти,

а само творчество и чисти връзки има!

ЗАЕДНОСТ

Докато чакам да почукаш на моята врата,

свят красив в ума си самичка ще създам –

без стени и без врати, цял от светлина,

в него ще сияем с бистър весел плам.

 

Помисля ли за теб, и ти ще си до мен,

но не набързо и отчасти, както тука става,

напълно ще присъстваш, усмихнат, вдъхновен,

най-хубавото в себе си без страх ще ми отдаваш.

 

Букет не ще поискам да ми подариш,

цветята двама задно ще ги посадим,

мелодиите твои ще бликат с моя стих

и както леко дишаме, така и ще творим…

НЕЖНОСТ

Като докосване на пърхащ гълъб бял,

като мелодия от тънка паяжина,

като отблясък много мек на кехлибар

ще бъде моята Любов към теб, любими…

 

Ще те поглеждам нежно, често отдалеч,

ще те обличам в най-уханните си мисли,

ще те закича тайно с крехкия венец,

изплетен в трепет от усмивки чисти…

 

Към теб най-сладките ми думи ще летят,

подобно на рояци пеперуди…

Не се учудвай, ако някоя от тях

за нов живот в един миг те събуди…

МУЗИКА ОТ ДУМИ

Неуловими, как да те прегърна

и как да те затворя в топла длан?

Та ти изглежда си от вятъра по-пъргав

и по-пластичен и прозрачен от вода…

 

Неизразена в плът ще трепка помежду ни

и ще се носи Любовта ми свръхсетивна…

Ще я изливам само в музика от думи –

така ще блика с всеки ден по-силна!

КАК?

Как невъзможното възможно да направя

и в ада да открия ключ за рая,

през хаоса пътека да намеря,

извеждаща от гъстата материя…?

 

С молитва, с чиста мисъл, с топло чувство

и с вдъхновено от Живота свят изкуство,

с идеал красив и много крепка вяра,

която пречките прескача и събаря…

НАВЕКИ

на Д. Д.

На Любовта щом дойде трепетният час

и всичко друго земно се сниши,

душа, а не жена ще бъда аз –

към теб ще пратя лъч, а не стрели!

 

Ще дойда като ангел в светлина,

от мен мелодия небесна ще струи,

жадуваща е твоята душа –

от чистия ми извор в зной греби!

 

Греби и пий, о, сине на нощта,

несрещнал още истински покой,

до Бога близо ще те приютя –

и Той ще те посрещне като Свой!

 

В градини чудни ще ни чака Радостта

и Бог ще славим с всеки наш куплет,

преминали през мрака и смъртта,

навеки – поетеса, ти – поет…!

ЦЕЛУВКАТА

Поруменели от Любов,

два полски мака затрептяват

и без остатък се отдават

на първия вселенски зов…

 

Един към друг обръщат чашки

и си разменят светлина,

за миг са център на света

и вече нищо не ги плаши…

 

От ласките им блика сила,

грациозен устрем, ведрина,

една първична красота,

която ги е вдъхновила…

 

Поруменели от Любов,

душите ни се търсят, нежни,

разменят си възторг, копнежи,

когато ги целуне Бог…

УМИЛЕНИЕ

Ти плакал ли си скоро за това,

че си извадил от калта една душа

и в струи сребърни си я измил,

а после си я стоплил с поглед мил?

 

В сърцето ти стаена е сълза,

тя се отронва само, щом си в самота

и милост Божия, щом тайно проявиш

и в скръбния надежда посадиш…

ТАНЦ

За Рождество съм у Дома,

но моят Дом не е оттук,

а там, де жива светлина

целува ме с кристален звук.

Семейството ми – пчелен рой –

души са, дали свят обет

да търсят вътрешен покой,

да правят и даряват мед!

На Рождество ще зажужим

в танц, на Земята неигран,

край благия небесен Син,

тъй ще изпълним Бащин План!

НАГОРЕ

Може да ме люшкат силни ветровете

и под мен да чезне всякаква опора,

може да тъмнее хоризонтът светъл,

да ме приковава земната умора,

но не ще угасне вярата ми крепка,

огънят в сърцето, пламъкът в очите,

ще вървя нагоре в тясната пътека

с поетично чувство, с музикален ритъм…

ЗА ТВОЯ СЛАВА

Нищо в този свят сега не заслужава

повече от Теб моята Любов –

преди да бъда българка, на Твоята държава

аз вярна съм и тача най-първом Твоя род!

 

Никое човешко същество не е по-важно

и няма власт над мен повече от Теб –

в духа на свят идеал живота си изграждам

и помня, че си сключил с човеците Завет.

 

Най-хубавия плод, който в мен узрява,

душата ми поднася с благоговение на Теб,

да бъде не за моя, а за Твоя Слава

всяка моя песен, всеки мой куплет!

ЗАЗОРЯВАНЕ

 

http://3.bp.blogspot.com/--Z9yf8E96RE/UXquazNfH5I/AAAAAAAAFXI/YC6Lz3MVF6c/s1600/22-%25D0%25B2%25D0%25B5%25D1%2581%25D0%25BA%25D0%25BE.JPG
[8]

ПОБЕДЕН МАРШ

След битки многобройни с тъмнината

накрая Светлината победи!

Изчисти се, просветна синевата

и блеснаха с победен марш лъчи!

Триумфът се усети на Земята –

оковите на зимата стопи!

По музиката и по аромата

познавам – нещо ново предстои.

Душите пърхат – жадни пеперуди –

Животът им предлага своя сок.

Природата отново се пробуди,

но ритъм нов зададе вече Бог!

Като планински бързеи текат промени

и преминава в бяг умереният ход –

задъхваме се, често уморени,

но дар дарява ни разбраният урок.

Да станем съработници на Бога –

да сеем Мир с Духа на Любовта!

Да възцаря Доброто в себе си аз мога

и можем заедно да обновим света!

УСИЛНИ ВРЕМЕНА

Шуми припрян светът – потънал в облак прах –

трошат се ледовете на старите култури,

Невидимата сила работи със замах –

събаря съградените от егото ни кули.

 

Разтърсва се светът и тръпки ни побиват,

отвсякъде потича най-мътната вода

и мракът се сгъстява в една последна зима –

във въздуха се носи Духът на пролетта.

 

Светът ни преминава през огън всепояждащ,

което оцелее, ще грейне – чисто злато.

Ти може днес с тревога в разруха да си лягаш,

но утре ще си жител на Царство пребогато!

http://4.bp.blogspot.com/-RI38jlJcQdc/UXqucoo8NpI/AAAAAAAAFXg/w_OBjb_9N0k/s1600/22-%25D1%2581%25D0%25B2%25D0%25B5%25D1%2582%25D0%25BB%25D0%25B5.JPG
[9]

ЗАЗОРЯВАНЕ

В нощта пропя петел –  предвестник на зората –

гласът му прокънтя като камбана.

Събудих се с усмивка, разтворих си душата,

предчувствие за радост ме обхвана.

Излязохме в нощта – какъв кристален студ

целуна ни ума и сетивата!

Облечен в сила, в истина обут

пристъпва всеки влюбен в тишината.

Просветнали лица, тих устрем, бодра крачка,

напред се движим, съучастваме с охота,

от умиление ми иде даже да заплача –

така приличаме на ранобудна рота,

мобилизирана нагоре да върви

към храма свят и чист на планината,

където още нашите деди

с надежда са посрещали зората.

А планината е загърната с воал,

цари наоколо мистична атмосфера

и въздухът изглежда затрептял

от силите, които действат в нея.

Как песента ни леко носи се навред,

тъй жива и проникновена!

И изпълнява се Небесният завет:

да станем стълбове на Новата Вселена.

НА МИСИЯ

Приятели от бойното поле,

обхванало надлъж и шир Земята,

ще можете ли да си спомните добре,

че слезли сте като Души от Светлината?

 

Ликуващи и с бляскави доспехи,

подготвени за трудности и битки,

но не за търсене на показни успехи,

а за решаване на вътрешни конфликти.

 

Дошли да се изпитват в земна плът –

страдания и радости да вкусват,

да придобиват опит в своя вечен Път,

да се развиват чрез науки и изкуства.

 

От вас, приятели, се иска героизъм –

умът да свети, да гори сърцето,

да крепне тялото –  в тях чуждо да не влиза,

което да препятства да растете.

 

Сега тежи ви всяка нова битка

и прах покрива светлите ви брони,

умора има, но душата бързо литва

към необята, щом прозорец се отвори.

 

Бойци, да помним, че дойдохме на Земята

на мисия, не на почивка и забава.

На всяка крачка ни подкрепят небесата,

щом сме готови за Божествена проява!

 

Оръжие да стане Любовта ни,

а Мъдростта  – сияйният ни щит,

и Истината – чистото ни знаме:

тъй влязъл в боя, всеки е честит!

В ТЕЗИ ДНИ

В тези дни влиза цяла епоха –

интензивно, напрегнато време,

сложни изпити, срещи с порока,

непосилно за крехките бреме.

 

В тези дни се отварят пространства,

по-широк е светът ни отвътре,

в нови сфери душите ни странстват,

трудно става за всеки безпътен.

 

Имай вяра, дръж светла посока

и Небето, над теб милостиво,

ще те пази в борбата жестока,

ще те води към нещо красиво!

ЖИВА СВЕЩ

Когато разлюлее се светът,

с краката си ще закрепиш Земята,

с ръцете си Небето ще подпреш!

 

Ще очертаеш най-добрия път

с красива песен, от душа изпята –

така ще се превърнеш в жива свещ!

 

И в хаоса с ум, воля и сърце

ще вдишваш мрак, а ще издишваш Светлина,

ще подслониш объркани души.

 

Ще бъдеш стълб между различни светове

и ще изпиташ непозната свобода...

Ако човешката ти същност издържи!

СВОБОДА

Ти копнееш да бъдеш свободен –

нека Бог да е твоят предел!

Щом отвътре си тих и любовен,

със света ще си честен и смел.

 

Щом узрееш, плода си предлагай

на душите, изпитали глад,

нежно пипай издънките млади,

а на клоните дай необят.

 

Преоткривай се всяка минута,

в дебри тъмни Живота търси.

На душата, която се лута,

две-три крачки към Бог освети.

 

Разрушавай мостове прогнили

и Божествени връзки създай.

Бъди извор на пеещи сили

и превръщай България в рай!

ЗВЕЗДНИЯТ МИР

Денят, пълен с майя, в плен на тленното здраво държи ни,

а нощта звездолика е призвана от плен да спасява,

денят ни унася с безброй приземяващи грижи,

а нощта ни разбужда и друга реалност изгрява…

 

О, Небе, разтвори ти пред нас нова книга с невиждани гледки,

открехни ни прозорец към ревностно пазени тайни!

Жаден взор са зареяли в теб звездобройци, поети,

повдигни ти завесата звездна към сфери незнайни.

 

Нека за малко забравим на светския шум суетата,

да загърбим измамния блясък на всеки човешки кумир,

да последваме с ум и сърце копнежа велик на душата,

която ни тегли неизменно нагоре, към звездния мир –

 

там, където се носи в безкрая многогласната музика вечна

и просторите истини святи, дълбоки шептят...

Към Земята поглежда Небето с очите си грейнали вечер

и ни кани на среща с красотата на другия свят.

 

От звездите струят най-възвишени мисли крилати –

с тях отвеки душите ни хранят служители светли.

Щом се готви за нещо значимо човек на Земята,

то нека с Любов  съзерцава звезди и планети…

НА ПРАГА

Досега всеки миг не е друго освен предистория,

към Живота велик само предговор, увертюра.

Като малко дете аз се уча да мисля и да говоря –

ту задрямвам приспивана, ту от тиха тревога се будя.

 

И изпълва ме с трепет едно предусещане,

че прагът, пулсиращ под мен, е свръхтънката граница

между стария свят, в който не съм се заклещила,

и бъдния мир – проблясък над бялата страница...

В РАНИНА

Ти знаеш ли каква е Светлината,

когато се пробудиш в ранина,

и как навън разлива се позлата

от нежнокрила трепетна зора?

 

Преди пчели да бръмнат над цветята,

преди да литнат пъстри пеперуди,

преди денят да изпари росата

човекът е добре да се събуди…

 

Да може първи лъч да го погали,

да го издигне нависоко птича песен,

в очите му да заблестят искри-кристали,

в сърцето му да грейне жар небесна!

ЩЕ БЪДЕ!

По-прекрасен Животът ще бъде

от копнеж, от мечта и от сън!

Щом омекне в нас почвата твърда,

благ ще стане светът и отвън.

Щом стопят се веригите тежки,

приковали сърцето, ума,

щом не ляга на крехките плещи

онзи смазващ товар на греха,

ще забият ритмично сърцата,

ще просветнат без страх умовете,

ще царуват Духът и Душата…

Само, хора, с Любов работете!

ВЪРВИ!

По пътя към светлото бъдеще,

зеят пропасти, пъплят мъгли,

пречат камъни – външни и вътрешни –

и щом спънеш се в тях, те боли!

 

Но през всичко ще трябва да минеш,

няма как да прескочиш отвъд –

на скръбта и плача в долините,

по ръба на високия връх,

 

през пустини с неземни миражи,

през дълбоки и тъмни води…

Да не губиш Надежда е важно –

пристан светъл те чака – върви!

СЪБУЖДАНЕ

Как искаш утре Бог да те събуди,

за да си част от Новата вълна,

разкъсал мрежите на земните заблуди,

съблякъл дрехите на всяка суета?

 

С любовен повей, с майчина милувка,

с лъчите на рубинена зора,

с петльова песен, с вятър, който духва,

за да изчисти твойта синева?

 

Ако така не се събудиш, идат бури,

край теб ще свирят мощни ветрове –

такъв оркестър няма как да не събуди

потъналото в сън дълбок сърце…!

ПРОГЛЕЖДАНЕ

Когато срещу тебе оголи се скалата,

която дълго време обвита бе в мъгла,

и образът ѝ вреже се в ума ти, в сетивата,

разкъсвайки воала, надиплен от съня,

 

пробуждаш се внезапно от парещата болка,

примигваш заслепен от ярките лъчи

и цял се устремяваш към Истината – толкова,

че нейната симфония в главата ти кънти…

 

Когато дискът слънчев над тебе засияе

и приказно просветне околното небе,

душата ти ще шепне това, което знае,

а ти ще се заслушваш с притихнало сърце…

БУДНА

Уморена от бързи промени,

натежала от болки и плът,

част от мен иска пак да подремне,

да поспре своя танц насред път.

 

Но Духът разлюлява камбана

и звънът ѝ тревожно звучи –

будна трябва докрай да остана,

да разтворя сърце и очи.

 

И отнейде у мен ще избликне

сила нова, творяща живот.

И тогава във всяко събитие

ще съзирам ръката на Бог!

ОКЕАН ОТ ЛЮБОВ

Океан от Любов, а толкова жадни –

дори капка не стига до тях,

подобие бледо сърцата им мами,

сковава ги болка и страх.

Черупка дебела от злото ги пази,

но не стига до тях и добро –

океан от Любов и вълни на талази

безспир ги въртят в колело.

Нетуптящи сърца, умове угасени,

непробудени още души

чакат някой любящ на ръце да ги вземе,

да ги стопли и утеши.

А на косъм от тях – океан от Любов

хора будни и смели пои,

във вълните му мощни плува всеки готов

да отправи към Бога очи.

НА ЕДИН МИЛИМЕТЪР

На един милиметър по-нагоре от мрака

е океанът от Светлина…

От векове да се върнеш при него те чака,

но тежки са твойте крака…

Там отива се с мисъл свободна, лъчиста,

със сърце като розов кристал,

с дух, отдаден напълно на Вечната истина,

с душа, хранеща висш идеал.

 

На един милиметър по-близо до Бог

е океанът от Светлина…

Но не с пълзене, а с квантов скок,

със сърце будно, а не с крака,

се минава по тесния път –

за него трябва да си герой –

но щом влезеш оттук в отвъд,

колкото можеш по-дълго стой!

НОВАТА ВЪЛНА

Този светъл импулс като мощна вълна преминава,

прекосява пространства и време и още трепти.

Щом навлезе в душите ни, няма да бъде забравен

и други ще буди, когато чрез нас зазвучи.

 

Този мощен импулс е носител на ново начало,

преграда щом срещне, отвътре ще бъде стопена,

ще омекне и благост ще стане, страха си отдала,

и вълната любовна ще повдигне съдбата ни земна.

 

Този мощен импулс ще разтърси до дъно сърцата,

всяка клетка ще трепне, ще откликне на призива нов,

ще отключи у нас за бъдния свят сетивата

и ний ще засветим от чиста вселенска любов!

СУТРИН И ВЕЧЕР

Когато сутрин в розово лазурът се обагря

и изгревът свидетелства, че всичко е Любов,

за ранобудния това е най-висшата наслада,

която го дарява с крила и подтик нов…

 

Когато вечер розово в лазура се разлее

и залезът свидетелства, че Бог е Красота,

за любещия идва най-хубавото време

смъртта да превъзмогне на път към Вечността…

ВЪЗРАЖДАНЕ

Трепти ефирът, озарен от живо Слово,

и дивна музика изпълва ни Земята…

С Любов стопи веригите си, робе,

материята победил, тръгни с Душата!

 

Заслушай се в неземната ѝ песен,

отвежда тя в далечен светъл храм,

където се събират в хор небесен

да славят Бога, малък и голям…

 

И щом се върнеш на Земята окрилен,

налей на жадния от сладките води,

които в теб извират всеки ден,

градините на Бога напои.

 

Частицата щом своя дял поеме

и Цялото за нея стане важно,

отново работата ще е радост, а не бреме –

България така ще се възражда!

 

 

РИЛА

 

 


[10]

ПОКАНА

От толкова години кръстосваме из Рила –

от въздуха ѝ дишахме, от изворите пихме,

безплатно получавахме утеха и закрила,

докосвани понякога от Божията мисъл…

 

И ако ти дошъл си горе от този храм да вземеш

или пък в планината света си да качиш,

готов да заявиш себичност и небрежност,

то по-добре при градското си его остани!

 

Днес Рила кани само душите всеотдайни,

готови да обменят и щедро да дадат,

ревниво пази тя свещените си тайни –

за смелите и чистите отваря си кръга…

ПЪТЯТ НА ГОТОВИТЕ

Вратата на Божествената милост се отвори –

готовите излязоха от тесните затвори

и тръгнаха към стръмните планински върхове,

където Бог отвеки да идат ги зове.

 

Които са свалили  веригите греховни,

вървят нагоре бавно, но весели, доволни

и светъл лъч чертае им над спънките пътека,

Незнаен Дух ги води – товарът им олеква…

 

Запеят ли готовите, надлъж и шир просветва,

защото изпълняват на Господа завета,

молитвите им носят се из целия ефир

и сеят семената на разум и на мир!

СЪРЦЕ

Голямото рилско Сърце

на майка, девица, дете

отново е толкова пълно!

То трепти в чистота, в светлина,

слива въздух, земя и вода

и сърцата ни тихо вълнува…

Всяко лято от долния свят

идваш беден, а тръгваш богат –

Рила дава ти ново сърце!

Щом от обич разумно си дал,

то просветва – безценен кристал –

къс от щедрото рилско Сърце!

 


[11]

ДАРОВЕТЕ НА СТУДА

„Студен си ти, студен си ти,

но ни донасяш чистота…“

из песента  „Студът всичко дава“

 

Студът притисна здраво в гръдта си планината,

проникна надълбоко в най-скришните ѝ гънки,

изчака той дъжда, изчака и мъглата

и чистенето хвана се усърдно да довърши.

 

Нощта донесе мраз, а утрото – кристали

при първите лъчи, целунали земята;

щом вятърът разпръсна небесните воали,

обилна и могъща заблика светлината!

 

И тя дари скалите с красиви ореоли,

просветна синевата лазурна и дълбока;

душата ми поиска да пее, да се моли,

завинаги да скъса със злото и порока.

 

И въздухът затрепка от звуците на арфа,

сърцата се разтвориха за тоновете светли,

усетили, че иде жадуваното Царство,

се втурнахме да зърнем Духа от върховете!

ЩАСТИЕ

След срещи с върхове сурови,

де възпитават ме стихии,

отварят всичките ми пори,

изхвърлят низ нечистотии,

аз стъпвам бодра и въздушна

с укрепнал дух и нова вяра

и слязла в ниското се сгушвам

в тревите на една поляна…

Най-после време за отмора!

Отдолу ведро съзерцавам

къде душите срещат Бога

в различните Му земни царства.

Прегърнала тревите меки,

в омая сладка се отпускам…

Приветствам стръмните пътеки

и в битието, и в изкуството –

след всяко качване стремглаво

и слизане през трудно място

ме чака райско кътче благо

и миг свещен на пълно щастие!

ПОДМЛАДЯВАНЕ

Какво ми пречи да се подмладя?

Условия да грейна вече имам –

мъглите градски превъзмогнах от върха

и слънце ми извеза ново име.

 

От извор пих и рилски дъждове

плътта ми и душата ми умиха,

товара тежък планината ми отне,

в замяна даде ми от силата си тиха.

 

От здрави камъни устойчивост приех,

да крепна стройна вдъхновиха ме треви,

научих се да пребивавам в мир и ред

и пуснах същността си да лети…

 

Нали попях на болки и тъги,

нали играх в космическия танц?

Сърцето няма дълго да скърби,

с духа душата ще е вече в резонанс.

 

Ще литне бодър устрем закопнял,

готов да чисти блатото себично,

ще засияе помътнелият кристал

и аз ще мога да постигна всичко!

ТРИ ЗЛАТНИ КЛЮЧА

Три златни ключа Мусала ми даде,

с тях да отварям три заключени врати,

отвъд които ме очакват изненади –

реки от радост и потоци от сълзи.

 

За първата врата ключът е Благост,

тя води към върха на Любовта,

които изкачат го, стават млади

и дарби получават от Духа.

 

За втората врата ключът е Разум,

той води към върха на Мъдростта,

душата ще премине през ред фази

докато опит събере в реалността.

 

За третата врата ключът е Честност –

към Истината тя отваря път,

той винаги е стръмен и свръхтесен,

но над мъгли извежда сигурно върхът!

 

Три златни ключа Мусала ми даде –

дар ценен от Учителя са те.

И всеки ключ за пътника е важен –

в синхрон, отключват воля, ум, сърце!

 

http://3.bp.blogspot.com/-dGVoC4X8YuM/U3mMAgCma9I/AAAAAAAAGI8/PDiDYMbhknI/s1600/410-%25D0%25BC%25D0%25B0%25D1%2580%25D0%25B8%25D1%258F.JPG
[12]

НА РИЛА С ЧИСТОТА

Най-чистите си помисли на Рила

ний нека занапред да занесем,

и радост плодоносна, светлокрила,

и устрем да напуснем всеки плен.

 

Да тръгнем кротко, просияли в бяло,

без тежест вътрешна, без външен свръхбагаж,

готови за едно добро Начало –

да бъдем на Живота стълб и страж!

 

Че Рила храм е Божий на Земята,

ако реда смущаваме, ако Духа петним,

ще видим как затваря се вратата

и как на прага му ридае блудний син...

ИЗВАЙВАНЕ


[13]

В БЕЗКРАЙНАТА СПИРАЛА

Ако не бях Те срещнала по своя Път към Бога,

навярно щях да скитам в долината

и запленена от лицето на Луната

да следвам сенки в крак със земна мода,

или замаяна да гоня пеперуди,

нектар да пия от цветята до насита,

но щях ли в ниското да съм душа честита,

щом от съня ми няма кой да ме пробуди?

 

Но аз Те срещнах и от ред животи

Те следвам по планинските пътеки,

тъй често стръмни, тесни, не за всеки,

но водещи до извори високи,

където гаснат земните миражи…

Докато Слънцето Живота осветява,

човек излиза от вековната забрава

и от ума му се изтриват всички сажди.

 

Разомагьосал си ме трайно, безвъзвратно –

повдигнал булото на Истините вечни,

Ти сладки думи на душата ми изрече

и няма да се върна аз обратно!

Пред мен пътека се извива тънка, бяла,

кръгът затворен към небето се отвори,

откри се излаз към вселенските простори

и аз последвах Те в безкрайната спирала!


[14]

СЪТВОРЯВАНЕ

Художнико, Ваятелю небесен,

в ръцете Ти Божествени предавам

единственото мое в Пътя тесен:

човешките ми ум, сърце и тяло.

 

Превръщай сенките ми в светлини,

калта ми – в плодородна почва,

в огнището ми влез, огньове разпали

и нахрани ме с Истината непорочна!

 

Щом ме докоснеш с четка и длето,

в мен бликват изворчета чисти,

просветват жилки – злато и сребро,

цветя разтварят се, запяват птици.

 

Работиш Ти с Любов от векове,

безспирно чудесата в нас твориш,

грапавини отнемаш, влагаш цветове

и увенчаваш ни с корона от лъчи.

 

Рисувай ме, извайвай ме, Учителю,

копнееща за съвършенство, аз Те моля,

през Вечността над мен с Дух мощен работи,

да стана слънчев инструмент на Бога.

 

http://3.bp.blogspot.com/-sE-VgIES-jI/U4zNGk10ItI/AAAAAAAAGLE/5loaqi8lWV0/s1600/0120-%D0%B0%D0%B7.JPG
[15]

В РЪЦЕТЕ ТИ

В ръцете Ти понякога съм камък,    

Ти ваеш ме, отнемайки излишното,

товарът ми тъй става все по-малък

и аз започвам да живея и да дишам…

 

В ръцете Ти понякога платно съм,  

рисуваш ме с различно плътни щрихи,

стоя в началото сурова, гола, боса,

но после в дрехи царски ме обличаш…

 

В ръцете Ти цигулка съм понякога

с чувствителни и много звънки струни

и Ти настройваш всеки ден душата ми

да свири песни чисти и разумни!

ИЗВАЙВАНЕ

Страданието гениален е ваятел –

то твърдите черти омекотява,

врага прегърне ли, превръща го в приятел,

нечистото докрай изпепелява.

 

В началото донася смут и хаос –

нахълтва в теб и преобръща всичко,

не ти оставя капка земна радост,

не храни егото ти, даже го съблича.

 

Но щом завърши да реди и да почиства,

страданието леко се оттегля,

лицето ти просветва с поглед бистър –

у теб цари Божествена подредба!

ВСЕКИ ДЕН

Всеки ден ни поднася сгъстена програма –

урок след урок и изпит след изпит,

неразклатена област от мен не остана –

устояха ми само основите истинни.

 

Всеки ден ми открива отново възможност

да започна с Любов да градя отначало,

с неземни богатства да се чувствам заможна

и себе си с мисъл да шлифовам до бяло.

УТРЕ

Какво ми носиш ден? Нестихващи вихрушки,

разпръскващи прахта на дръзка изненада…

Всеки тласък нов заставя ме да слушам

вечното, което заради преходното страда!

 

Послания намирам сред живата природа –

както вятър листи есенни отвява,

за да бъда млада и истински свободна,

трябва да събличам старата премяна.

 

Пролет ще очаквам в голота свенлива –

утре пак ще раждам плодове и птици,

с цветове и песни пак ще се покривам,

по-хубаво ще мисля, по-чисто ще обичам!

ВЪТРЕШЕН РЕМОНТ 1

Работят сили тайствени над мен:

прокарват в мозъка ми светещи пътеки,

превръщат гърлото ми в духов инструмент

и бавно разкопават ми сърцето.

Работят по най-смелия проект –

топят препятствия, създават нови връзки,

ремонтът им изглежда ми нелек

и сигурно големи средства пръскат.

Нали тук-там съм твърда канара,

която все оказва съпротива …

Ще трябва вече да се примиря

пред този План, пред тази Светла Сила,

която вътрешно ме срива и гради

и за съпътстващите болки лек ми дава,

извайва ме по-жива от преди –

според една Божествена представа.

ВЪТРЕШЕН РЕМОНТ 2

Започне ли основният ремонт,

се вдига, знаеш, много шум и прах.

Изкарват те от сладкия комфорт,

фалшивото събарят със замах…

Над теб работят ден и нощ, безспир,

понякога разбиват те на части,

изгубваш своя дух и своя мир

покрай изчезналото илюзорно щастие.

И сам си в свойта детска голота,

очи в очи с безчувствената Истина,

но щом прегърнеш я за светлата снага,

сърцето и умът ти се изчистват…

Прозираш вече, че участваш в План –

по чуден начин всичко се нарежда –

и ти превръщаш се в поет и музикант

и дните ти изпълват се с НАДЕЖДА!

КЪМ СЪРЦЕТО И УМА

Събуди се, сърце, и почувствай вселенския ритъм,

ти покрито си с рани, но в потока любовен зарастват,

щом захвърлиш си бронята, в танца небесен политам,

нов копнеж те изпълва и ти се разтваряш прекрасно!

 

Събуди се, спящ ум, за живота велик на Земята,

твоят меч е ръждясал, но ще блесне, щом хубаво мислиш,

нека къпят те сутрин лъчите в реката си златна,

и ти с устрем нов ще потърсиш безсмъртната Истина!

 

http://2.bp.blogspot.com/-YoG9NCaZJYU/UpolYzcqBqI/AAAAAAAAFyw/-tVsjA4Tmh4/s1600/03-32-%25D1%2582%25D0%25BE%25D0%25BD%25D0%25BA%25D0%25B0.JPG
[16]

ПОБЕЖДАВАНЕ

Във въртележката на злото и доброто,

когато без да искам озова се,

и първо ме погали вятър топъл,

а после ме захапе студ навъсен,

объркана замлъквам отначало –

умът примигва, свива се сърцето

и волята се проявява вяло-вяло,

изчаква да ми стане топло, светло…

 

След малко с нов импулс се окопитвам,

излизам с чест от тази въртележка,

помагат ми изкуства и молитва

да вдигна ситуацията тежка

и през душата си с Любов да я филтрирам –

тъй зърното да отделя от плявата –

и всичко старо да оставя да умира,

а аз у себе си да дам криле на младото!

РАСТЕНЕ

Какво добро от това ще произлезе,

щом злото се възправи срещу мен? –

Не ще скове лицето ми в пареза,

умът ми няма да отстъпи победен,

Ще знам как да използвам този огън,

за да се стопля и да осветя

дори натъпкания в някой ъгъл спомен,

над който властват мракът и смъртта.

 

Какъв безценен дар ще произлезе

от трансформираното в благо зло? –

Умът ми ще работи като жезъл,

сърцето ми – като магическо кълбо,

словата ми като цветя ще никнат

и ще създават нови цветни светове...

И ако някой ден за злото ме попитат,

ще им разкажа как чрез него се расте.

ЖЕРТВА

Сърцето и умът ми отново са арена

на някаква велика свръхчовешка битка.

Отвън съм онемяла, отвътре съм смутена.

„Така ли все ще бъде?“ – потръпваща се питам.

 

Крещи плътта безсилна: „До смърт съм уморена!

Нима не заслужавам почивка и разтуха?!“

И егото мърмори срещу програмата сгъстена:

„Каква е тази участ, за нуждите ми глуха?“

 

Разпъват личността ми припряност и обида

и трескаво се хвърлят окопи да дълбаят,

от дъното ми тиня започва да се вдига,

попадам в гъста мрежа, изплетена от майя.

 

Да се предам, да се оттегля – частица в мен го иска –

и себе си да скрия на сигурно, на завет,

таз мисъл ме спохожда и става ми тъй близка,

отхранвана лукаво от избирателната памет.

 

Но в друга част от мен проблясна като мълния:

започна ли по пътя да спирам, ще заспя,

не се ли веч изливам, аз няма да се пълня,

тъй сгушена на завет, не мога да раста!

 

Импулс за миг почувствах да сторя саможертва,

да изоставя като сенки мечти и страхове,

и някак си внезапно отвътре ми олекна –

сдобих се с бистър ум и пламенно сърце!

ОЧАКВАНЕ

Лежа, останала без дъх,

прегърнала ме е нощта,

изгубила и кръв, и плът,

мъждукам само, не горя.

На долината цяло в плен

сърцето ми едва струи,

умът ми, в битки уморен,

се приземява, не лети.

Безкрили, немощни слова

унили устните редят…

Далеч са връх и синева –

към тях не води земен път.

 

Почивка жалка – сив антракт –

отвътре сякаш ме приспива

и сянката ми – таен враг –

в Живота ноктите си впива…

В духа ми зейва празнота,

която нищо не запълва,

щом в себе си се потопя,

напипвам тинестото дъно…

Като пресъхнала река

очаквам с трепет дъждовете –

през мен да потече вода

и с нова сила да просветна!

СВЕТЪТ ИМА НУЖДА ОТ МЕН

Понякога, в момент на малодушие,

си мисля: Този свят не е за мен...

Защо ми трябва да го гледам или слушам,

щом моят мир отдръпва се смутен?

 

Живот ли е това да си на тръни

и често да те брули вятър лют?!

Щастливите моменти са оскъдни,

не дом Земята е за мен, а сив приют.

 

Тъгата тъй за малко се промъква

по свят красив, намиращ се отвъд,

и няма тук природа или църква,

в която да се прислони духът.

 

Все нещо не подхожда, не достига,

с несъвършенства пълен, чака ме светът –

той има нужда да съм смела чучулига

и с песни нови да проправям светъл път.

ВЯРНА И ИСТИННА

Аз съм ценна, доколкото мога да служа,

стойност имат делата на светлите мисли –

Земята от тях има най-много нужда…

Щом душата, поела Любов, се разлисти

и даде на пчелите своя сладък нектар,

света илюзорен човек надживява,

олеква кармичният тежък товар

и грешките стари превръщат се в плява.

Аз съм ценна, доколкото мога да бъда

за жадния – извор, за морния – пристан,

когато е нужно, в редицата – първа,

по-често последна, но вярна и истинна.

НОВА РЕАЛНОСТ

Не искам да бягам от теб пак, действителност,

макар да си властна и груба,

прониквам плътта ти, прегръщам те мислено –

малко хубост у теб да събудя!

 

Не отвръщам очите си, не се погнусявам,

търпя те, понасям те кротко,

когато препълниш ме, просто запявам

и с радост си уча урока!

 

Ти мен прекрояваш, теб аз променям,

не направо, а леко, отвътре,

мечтая те нощем, създавам те денем

с материал много чист и безплътен…

ДВИЖЕНИЕ

Ще вляза в улея на бързата вълна

преди да спусне белия си гребен

и ще сърфирам, на моменти ще летя,

с топящ се страх пред марша ѝ победен.

В мен всяка клетка ще потръпва от възторг,

почувствала вълните на промяна,

през тялото ми ще протича мощен ток,

навярно, за да светна по-сияйна!

Далеч ще бъда от опасния прибой,

където сгромолясват се вълните –

щом вляза в улея на радост и покой,

на всичко ще погледна като зрител…

ЗАВРЪЩАНЕТО НА БЛУДНИЯ СИН

Отче, съкрушен от бурите световни,

с безкрайно зажадняла за Любов душа,

днес блудният Ти син с Теб иска да говори,

да знаеш, че тъгува безмерно по Дома.

 

Когато сътворил си ме от Светлина разумна,

в душата ми посял си безценни семена,

но малък бях и губех се далеч по кални друми –

сега съм поотраснал и нося Ти плода.

 

Скиталец бях, несретник из земните пустини,

до дъно пих от чашата дълбока на скръбта,

в изгнание преминаха така безброй години,

в които рядко срещах за малко радостта.

 

И днес съм уморен до смърт от тежки битки,

самотен, гол, измръзнал сред хорска суета,

едно-едничко нещо аз искам да Те питам:

Как мога да се върна по-скоро у Дома?

 

Аз вече осъзнавам върховната Ти воля

и себе си познах – прекрасно съм творение!         

Да бъда част от Цялото за първи път Те моля,

прости ми, че допуснах от Пътя отклонение!

 

Сънувах, че трапеза препълнена си сложил,

край нея ме прегръщат любящи същества,

облечен в нови дрехи, като прочут велможа,

бях в центъра на празник, на чудна веселба!

 

И всичко туй се случва в Родината ми свята –

прибрал съм се най-после доволен у Дома,

с научени уроци от стажа на Земята,

готов да се превърна отново в Светлина!

НЕБЕСЕН ХЛЯБ

Да превъзмогваш себе си и винаги да светиш,

без непременно да си включен в земен ток,

дори последното гориво да изчерпиш,

пак да не секваш полет, да не спираш ход.

 

Да се издигаш над привидните препятствия,

да се провираш през фалшивите огради,

да укротяваш темпото, завихрящо те бясно

с едничка цел от твоя мир да те извади…

 

И да погалиш болката, дошла да те изпита,

и да разтвориш в милост всяко напрежение…

Какъв Божествен хляб – преблага пита –

Небето днес твори за изтощените!


[17]

КЪМ СЕБЕ СИ

Да се усещам, че съм жива всеки миг

и с ритъм нов сърцето ми да бие,

задвижвано от порива велик,

за който трудно се намира име.

 

Да съм и тук, в усилията земни,

с които в гъстото тъй мъчно се гради,

да съм и там, в ефирното безвремие,

където няма хаос, шум, пари...

 

Да бъда светлинка, не само отражение,

да не затъвам в плътността на този свят,

където всичко е ерзац и приближение,

да виждам изхода от всеки кръговрат!

МАЛКА ПОБЕДА

Как леко става ти, когато си разплел

въжетата усукани на кармата –

свободно рееш се красив като орел

и вчерашната примка ти е панделка!

 

Сурова битка водил си със себе си –

сребриста диря мярка се в косата ти,

но нежна светлина красиво лее се

по пътя, изрисуван от душата ти.

ДОБРЕ МИ СТАНА

„Добре ми стана, че се наскърбих.“ (Пс. 119:71)

 

Добре ми стана, че се наскърбих,

изпих до дъно чашата горчива,

не се отрових, а се подмладих –

сега простор велик ми се открива.

 

Оттеглиха се плътните мъгли,

като след буря хоризонтът блесна,

дъга – небесен мост – се извиси

и аз останах тиха, безсловесна.

 

Разбрах, че сладкото накрая ми горчи,

а пък горчивото ми носи скрита сладост.

Да, в плен държаха ме измамни светлини,

но слънце днес ми влива чиста радост!

ЖИВА ВРЪЗКА

Досега едва предвкусвала си Рая

и не си живяла истински, Анная,

танц свещен в зори не си играла

и вълшебни песни още не си пяла,

по пътеки лунни ти не си вървяла,

под звезди несметни нивга не си спала…

 

Блян бленувала си – изворчета бистри,

сън сънувала си – изгреви златисти.

 

Досега съдбата с теб била е строга,

отдалече само гледала си Бога,

но от днес започваш да живееш,

стихове да пишеш и да пееш,

да излизаш в утрини лъчисти,

към Твореца да обръщаш цвят и листи.

 

И в градината Му чудна – посадена,

в жива връзка ще си с цялата Вселена.

ОЖИВОТВОРЯВАНЕ

Да си припомниш кой си и да затрептиш

в света на безграничните възможности

и Себе си докрай с Любов да оживиш

в дух полетял над спънки и условности!

 

Свалил бодлите си, да грейнеш чист,

без страх оголвайки изтънчена чувствителност,

да видиш в себе си космическата вис

и да избликеш в звук и багри заразително!

ПЪТУВАНЕ

В преддверието на Поезията влязла,

аз виждам колко много предстои.

От Слънцето, което не залязва,

делят ме върхове и долини!

 

Духът на Истината искам да ме води,

и аз след Него да летя като орел –

в пространства чисти, светли и свободни

стихът ми да се рее все по-смел!

 

А щом достигна непрогледни бездни,

Духът на Любовта да ме крепи,

така ще станат нощите ми звездни,

перото ми, и то ще заискри…

 

И спра ли някъде за мъничка почивка,

Духът на Мъдростта да ме дари

с разумността на реч и смислена, и пивка,

която може благ живот да сътвори.

ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ

Задъхан започва животът отвътре,

когато залезе животът отвън.

Моят истински Аз поет е безплътен,

за него проявите външни са сън.

 

Този Аз се захранва от трепет в сърцето,

от сияйна представа на будния ум,

за баналния свят той е дръпнал пердето,

към реалност велика подирил е друм.

ПРИЗВАНИЕ

Дошла съм да долавям онази красота,

която е първична, без залези и сенки.

Но как отвъд да зърна лазурна синева,

когато не прозира през облачните дрехи?

 

Проекции далечни на онзи Мир велик

изграждат ни за Горе представи приближени –

отблясъци нищожни на благ сияен Лик

припламват и угасват в човешките вселени.

 

Дошла съм да създавам онази красота,

която, отпечатана в кристала на душата ми,

очаква думи истинни с Любов да изрека

и пътя си нелек да споделя с приятели...

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ

На гости само в този мир

и с дреха тежка – земна плът –

в заблуда крачила подир

безплодни сенки в чезнещ път,

сега провиждам в светъл час

как падат маски и була

и осъзнавам, че сред вас

за роля чудна съм дошла –

да отстраня от своя глед

предишни сажди и мъгли

и от планински връх навред

да виждам как зора светли.

И тя да влезе в моя стих…

Щом пръстите си потопя

в реката, от която пих

кристална изворна вода,

да мога да редя безчет,

върху платното на снега,

куплет-картина след куплет

от химните на Вечността...

И себе си с ума-длето

по образ Божий да извая,

новородено същество,

освободило се от майя.

С дух истинен да сътворя

от слово, цвят и звук вселена,

познат и чужд да приютя –

затуй, изглежда, съм родена…

 


[18]



[1] Определения, които Учителя дава на поезията.

[2] „Мерухим, Мерухим, Мерухим. Али Бехар, Махатма Аум.“ Формула от Учителя на свещения ватански език за призоваване на Светлите същества и Духа на вдъхновението.


Картините, включени в стихосбирката, са на творци от художествена група „АртаМира“ с ръководител арх. Данка Василева:

 


 [1] Ангели, Мария Цветанова, сух пастел, кобалт и маджента

 [2] Взаимодействие, Савка Петрова, сух пастел

 [3] Корен, Здравка Иванова, акварел, „мокро в мокро“

 [4] Зърната и техния живот, Албена Станева, акварел, три цвята

 [5] Послание, Савка Петрова, сух пастел

 [6] В света на птиците, Данка Василева, акварел и сух пастел

 [7] Един момент от живота, Савка Петрова, акварел

 [8] Зората, Веско Василев, сух пастел, три цвята

 [9] Зората, Светла Гюрова, сух пастел, три цвята

[10] Високи сини планини, Савка Петрова, сух пастел

[11] Високи сини планини, Мария Цветанова, сух пастел

[12] Как се чувствам и от какво се нуждая, Мария Цветанова, акварел

[13] Изгряване, Красимира Иванова, сух пастел

[14] Автентичност, Такухи Елмокян, сух пастел

[15] Хижа Гургулица, Данка Василева, маслен пастел

[16] Среща на студа и топлината, Антоанета Ангелова, сух пастел

[17] Небесен хляб, Веско Василев, сух пастел

[18] Моят мечтан свят, Антоанета Ангелова, сух пастел

 

artamira-art.blogspot.bg
 
facebook.com/ForumZaedno