Паневритмия: Човешката душа в единство с Всемирната Хармония

Беинса Дуно

V.3. Светли спомени за Ярмила Менцлова

V.3.1. Спомени на Крум Въжаров

Image

Крум Въжаров и Ярмила Менцлова на Златните мостове.

 

Едно е да играеш точно и правилно, а друго е да описваш упражнения. За последното е необходимо да бъдеш специалист. И затова Ярмила се яви тук на Изгрева със своята професионална подготовка да опише упражненията. След заминаването на Учителя тя започна да работи върху уточняването движенията на Паневритмията и тяхното описание. Но тогава това в България не можеше да се реализира, затова Ярмила се върна във Франция, за да може да работи и да финансира едно издание на „Паневритмията“.

Каква е връзката между мен и Ярмила и Паневритмията? Когато Учителят показваше упражненията, за да се заучат, аз присъствах там и играя Паневритмия от самото начало. Едно лято на Рила играем на езерото на Чистотата. Музикантите са в центъра, а Учителят играе сам на десетина метра от тях и се движи в по-малък кръг вътре. Както играеше, той се приближи до играещите двойки. Застана до мен и започна да играе с мене до края на упражненията. Това нещо той никога не го е правил с никого. Всички се учудихме и аз по-късно разбрах защо го направи. Той е виждал, че аз съм този, който ще предаде Паневритмията на младежите и трябва добре да я изуча. Не само да ми покаже едно упражнение, а да събуди в мене известни центрове. И аз се постарах да я усвоя съвсем точно. Повече от 20 години работих с младите и подготвих група, която познава Паневритмията, за да може да продължи делото на Учителя.

По-късно Ярмила, знаейки това, след като емигрира за Франция, поиска да ѝ помогна в описанието и в уточняването на движенията. През 1982 г. аз заминах за Франция, където прекарах два месеца. Тя беше подготвила конструкцията на книгата, а аз дадох смисъла на всяко едно движение, неговия духовен смисъл и проекция съгласно Словото на Учителя.

След инцидента, в който я удариха по главата, тя си замина, без да може да дочака отпечатването на книгата275. Това беше намеса на тъмните сили, които решиха да я премахнат, за да не излезе „Паневритмията“. Но тя си завърши работата, като войник и плати с живота си за това. Това не е малко, да платиш с живота си своя идеал и онова, което работиш толкова години за делото на Учителя.

Нейната „Паневритмия“ трябва да излезе на български. Трябва да се зачете нейният труд и да се покаже, че тя е положила старание, време и сили, за да изпълни задачата, която ѝ бе дал лично Учителят.276

V.3.2. Разговор на Жан-Луи и Арлет Гобо за Ярмила Менцлова

Паневритмия играем повече от 50 години, а преподаваме от 27 години [разговорът е проведен през 2010 г.], защото нашата много близка приятелка, от която научихме много неща за Паневритмията, е Ярмила Менцлова. С нея бяхме приятели в продължение на 16 години. Тя всяко лято идваше при нас и ние систематично изучавахме този мистичен танц. Живеехме в планината, в малките населени места, никога в градовете! Винаги сме живели сред природата. Ярмила живееше при нас като член от нашето семейство. Понякога оставаше седмица-две, понякога повече.

Тя беше доста дискретна. Беше фантастична, танцуваше невероятно, върховно. Танцуваше така, че на всеки един му се искаше да танцува по този начин. Всичко беше много хармонично, движението на ръцете, на раменете, позицията на главата. Беше перфектна!

Най-забележителното нещо за нея е, че Учителят ѝ е казал, правейки този жест [Жан-Луи поклаща показалец]: „Ти ще показваш Паневритмията и ще я коригираш!“ Много често Ярмила ни напомняше за своята мисия и начина, по който Учителят ѝ го натъртил точно с този жест с пръста [Жан-Луи отново поклаща показалец], който означава: „Внимавай, внимавай!“ Това дори я тормозеше и тя се опитваше да разбере защо Учителят така е настоявал. Проблемът е следният, което важи и за българите като цяло – защо Учителят е настоявал Ярмила да коригира Паневритмията? Дали това означава, че в България не се е играело правилно, дали това означава, че е имало някакви промени, които са били въведени от някои хора, или просто Учителят не е бил доволен от начина, по който се изпълняват упражненията? Това тя не знаеше и не го уточни за себе си. Тази мисъл доста я измъчваше. Тя се питаше: „Каква е моята мисия, какво точно трябва да направя?“ Защото Ярмила не танцуваше така, както е написано във версията от 1938 г. Имаше разлики в някои движения – по-специално в „Освобождение“. Аз съм виждал снимка на Учителя в издание на „Паневритмията“ на английски език, тази, която Мария Митовска издаде, където той прави отварящото движение на 7-о упражнение с десния крак. Ярмила винаги е играла това упражнение с левия крак.

Учителят никога не е казвал: „Танцувайте като мен и слушайте само мен!“ Той е казвал: „Ярмила и сестрите ще покажат Паневритмията така, както аз съм я замислил.“ Учителят е дал нещо като скица, начална фаза на Паневритмията, но това не е идеалният начин, по който да се играе. Тази работа се пада на нас. Например Учителят само е маркирал някои движения [Жан-Луи изнася дясна ръка пред гърдите със сгънат лакът], но всъщност в неговата идея движението е много по-широко [Жан-Луи изпъва дясната ръка напред и нагоре под ъгъл 45˚]. Например той е възложил да се напишат думите на Паневритмията, вместо сам да направи това по един невероятен начин. Но той е избрал една от сестрите [Олга Славчева]. Самата сестра се е дръпнала първоначално, както и Ярмила е казала: „О, не, не! Не мога да оправя Паневритмията, танцувам като балерина, като хореограф!“ Докато Учителят ѝ казва [Жан-Луи отново поклаща показалец, имитирайки Учителя]: „Не, не, ти ще показваш Паневритмията!“

Семейство Бертоли – бащата и дъщерята Анина – организираха редовно срещи за игра на Паневритмия пролетно време в парка „Со“ край Париж. Провеждаха се много редовно занимания. А през зимата имаше курсове за изучаване на Паневритмията. Ярмила се познаваше с Анина Бертоли, но двете не успяваха да работят заедно. Характерите им не се съчетаваха. Ярмила даваше уроци по танци за хората, които желаеха да се научат да танцуват, не непременно Паневритмия. Но регулярни срещи за игра на Паневритмия, организирани от Ярмила, поне на мен не са ми известни – редовни уроци по Паневритмия не знам да е имало.

Книгата на Ярмила трябваше да излезе през 1984 г. и Мари-Елен, която познаваме много добре и тя е наша приятелка, каза на печатаря, че трябва да се избърза с отпечатването и ние бяхме поканени при връчването на книгата в ръцете на Ярмила. Тя е отпечатана по-рано, тъй като проблемът с главата на Ярмила вече беше напреднал и трябваше да се избърза. Така че книгата „Паневритмия“ излезе през 1983 г. и Ярмила успя да я види. Това е сигурно, абсолютно сигурно!

Ъгълът от 67,5°, за който Ярмила Менцлова говори, ние практикуваме и прилагаме. Този ъгъл е обусловен от географското различие. Аз имам математическо обяснение за него и съм написал цяла статия за това. Ръцете да са под този ъгъл е много хубаво и красиво. Важно е да се спазва симетричната позиция на двете ръце, защото това отговаря на 180° [показва с ръцете тази позиция]. Тези 23,5°, които остават до хоризонталната позиция на ръката, не трябва да се нарушават. Никога двете ръце не трябва да се отклоняват на повече от 180°, никога! На Рила братята и сестрите танцуват, без да спазват тези градуси и тогава ъгълът става 200°. Това е доста неестетично [показва с ръцете тази позиция]! Даже е опасно, защото при увеличаване на градуса повече от 200°, тогава може да изпиташ и болка. Но е много неестетично!

Сега, защо 67,5°? Ъгълът, който отговаря на златното сечение, е 72°! Аз съм учител, освен това съм инженер-електротехник, след което бях преподавател по физика и химия. На 63 години взех диплома и по математика. Знаете, че оста на Земята е наклонена спрямо еклиптиката на около 22,5 [23,439°] и когато човек на нашия паралел през лятото погледне към зенита на Слънцето, ще види, че то се намира на 67°. Това е максималният ъгъл, до който Слънцето достига на нашата географска ширина – точно на 45-я паралел. На екватора, между тропиците Слънцето е хоризонтално и това означава, че там трябва да се играе с хоризонтални ръце. В този смисъл 67-градусовият ъгъл на ръцете е в хармония с условията, при които живеем, най-високото положение, заради наклона на земната ос. Това обяснение е само моя хипотеза. Учителят казва, че климатът ще се промени и земната ос постепенно ще се изправи. Така сезоните ще бъдат почти еднакви и тогава Слънцето няма да се издига до повече от 45°. Ще бъде по-ритмично, защото през зимата то се изкачва до 23°, а през лятото – под ъгъл 67°. Ако оста на Земята стане отново нормална, Слънцето ще бъде винаги под ъгъл 45° – това е свързано с географията.

Когато Крум пристигна във Франция, ние нямахме възможност да танцуваме заедно, след което тя претърпя инцидента и загуби контрол над мислите си и усещането си за Паневритмия. Не знаем какво е решила след посещението на Крум, защото не бяхме в много добри отношения тогава…Тя искаше да има неговото мнение преди да публикува книгата, също искаше да осъществи контакт с Весела Несторова. Нямахме възможността след посещението на Крум да знаем какво точно е решила. Бяхме в деликатни отношения с Ярмила, но не става въпрос за нещо сериозно…

И това е много жалко за нас, защото бихме искали да знаем какво беше нейното решение. Нямахме и подходяща музика с четен брой тактове, освен тази с аранжимента на Д. Грива, но тя не става за игра. Аз не заемам позиция, но… предпочитам да се доверя на снимката на Учителя, където в упражнението „Освобождение“ неговите ръце са подготвени да се отворят на десен крак и това отговаря на четен брой. Когато правим „освобождаването“ [прави съответното движение на 7-о упражнение с ръце], изглежда логично да се направи отварянето с десен крак.

Още не сме осмислили тази промяна, защото когато тя танцуваше у нас, винаги е било с нечетен брой тактове. Никога не успя да изтанцува тези упражнения с десния крак с нас… защото тя не свиреше на инструмент и нямаше възможност да направи новата версия на „Освобождение“ и останалите упражнения. И ние не бяхме в течение на този въпрос, за времето, за което говорим… за съжаление. Но изцяло се доверяваме на Ярмила! Да! [усмихва се] Но най-вече на снимката, която ни показа Мария Митовска, Учителят, който „къса“ на десен крак, също така и всички след него… вижда се. Ярмила не го е направила по-рано, защото не е имала подходящата музика, просто такава не е съществувала. И точно това беше моментът, в който тя искаше да се върне към нас, но…

Ако не беше това охлаждане на отношенията, ние щяхме да поговорим още за Паневритмията и за отварянето на десен крак. Освен това тя беше започнала да ни казва, че има проблем с музиката, беше започнала да мисли върху проблема. Така че, аз по-скоро съм склонен да слушам сърцето си за това, което твърдят Мария Митовска и Ярмила…Десният крак е активният!“

Целият разговор със семейство Гобо се намира на friendsoftherainbow.net/node/989.

V.3.3. Разговор на Мария Митовска за Ярмила Менцлова.

Моите преки впечатления от Ярмила Менцлова са като за един много лъчезарен и светъл човек. Беше много интелигентна. И много добре говореше български, макар че имаше вече някакъв лек френски акцент. Тя е живяла толкова дълго време там. Това, което правеше впечатление, е, че имаше изключително изящни и пластични движения. Просто самата тя, походката ѝ, излъчването ѝ. Когато си преместваше ръката по определен начин, това го правеше с такъв жест, все едно че е някой жрец…Тя беше към седемдесет и няколко годишна и въпреки всичко имаше такова излъчване…

Просто за възрастта си беше изключително пластична. Аз като я видях, си казах: „Тази жена е с една глава над всички останали по начина, по който играе упражненията.“ При нея има непреривност, просто всичко се слива. Както един певец, който е от висока класа, като започне да пее и гласът му се лее… И ти усещаш това. Тука по същия начин. Тя като почне да играе, такова излъчване има! Но тя е обучена в това. Тя е обучена през тези 5-6 години, в които изучава „свободния танц“ на Айседора Дънкан, която е учела учениците си да пресъздават музиката в движения – това е „свободният танц“. Аз съм виждала и една друга жена – Мелинда, която е американка. С нея се запознах в САЩ и ние много се обикнахме. Тя беше танцьорка от школата на Айседора Дънкан. Много се впечатли от Паневритмията и дойде да играе с нас. Подари ми една книга на Айседора Дънкан. Вижда се, че тази школа дава невероятна култура.

Аз отидох в Париж при Ярмила през 1982, за да ми покаже и тя упражненията, тъй като аз с всичките съм играла – с Катя Грива, Елена Андреева и Мария Тодорова. Една част ми показа в апартамента, друга – в парка. Първия ден аз много исках да видя какво тя прави и тя ми показа някои неща, обаче след това ходехме в парка.

В началото „Мислѝ“ си спомням много добре, че ми го показваше [показва с ръце], много просто. Първото ми впечатление е, че начинът, по който тя си движи ръцете и цялото тяло, е… като че ли въздухът се размества. Просто тя има огромна сила в движенията. Не че ги прави бързо, напротив – тя ги прави много плавно, много изящно, много красиво. Обаче има силно въздействие, просто виждаш, че от това движение, което тя прави, излиза някаква сила. Това е изкуство. И не само, че го прави с тялото си, но изглежда, че тя влага и нещо вътрешно, силно – силна мисъл, силно чувство, за да може да изглежда движението така. Но това е част от танца ѝ.

Това, на което тя най-много акцентираше, беше да се правят предварителни упражнения, за да може тялото да изпълни движенията както трябва. Ема ги знаеше всички тези предварителни упражнения, но аз не мога да ги покажа. Тя си имаше нейни упражнения, които сигурно ги е взела от тази школа. Не зная какви са. Но от нея съм запомнила това – първо се започва с походката, как ще ходиш. Трябва да стъпиш на пръстите и да преместиш тялото си. За всяко упражнение, при което ти стъпваш. Когато ти стъпваш, всяка стъпка е така [показва стъпката] – стъпваш и преместваш тялото (тежестта му) и тогава пак стъпваш. Ти не ходиш така [показва обикновен вървеж], стъпваш на пръсти и леко придвижваш тежестта на тялото на предния пръст на крака, на който си стъпил [показва го]. Стъпваш и придвижваш тежестта на тялото, то се получава нещо като полъх. Много е красиво. Искам да ти кажа, че този филм, който е правен [филмът от 1977 г. заедно с Григорий Кисьов], е преди да се срещна с Ярмила, той е от 1977 г. А с нея си изработих вече доста неща. Тя каза: „Първо трябва да се научиш това да правиш!“ И тогава вече се получава много красиво – стъпваш и преместваш тежестта. Тялото е опънато, всичко при нея е много особено, има някаква стойка. Просто изработено! Аз съм се старала да го правя като нея и почти бях го постигнала. Млад човек ако го прави пред мене, аз ще му казвам и той ще може да го направи.

Ярмила препоръчваше подготвителни упражнения, за да можем да усвоим добре Паневритмията – за всяко упражнение тя ти казва да направиш това и това, за да може тялото ти да се настрои, както певците се разпяват, преди да излязат на сцената. Тя прави предварителни движения, за да може тялото да се подготви за изпълнение на съответното движение в самия такт на музиката. Учителят също е дал предварителни упражнения преди Паневритмията – двадесет и едно упражнения, а също и шестте упражнения. В двадесет и едното упражнения се наблюдават някои от елементите, които са включени в Паневритмията.

При Ярмила имаше много тънкости, изключителни тънкости. Тя е тренирана – професия ѝ е. Другите ми показват движенията и детайла, но при нея има мотивация за движението. Просто както те обучава някой, който е професор… Много е жалко, че не може да се види днес този модел. Арлет Гобо е доста подвижна, не зная колко е работила Ярмила с нея …

Ярмила е показвала подготвителните упражнения на малка група приятели, с които е работила, още докато е била в България. Най-добре от всички беше обучена Ема – Емилия Дякова. Тя беше много близка с Ярмила и беше учила многократно Паневритмията с нея както във Франция, така и в България, преди Ярмила да замине. През времето на комунизма никого не пускаха да пътува. Обаче Ема я пускаха, защото майка ѝ беше женена за французин и живееше в Париж. Чрез нея се осъществяваше кореспонденцията с Ярмила.

Ема беше добре подготвена и се стараеше да играе Паневритмията така, както Ярмила я е учила. Един ден аз я извиках, когато тук започнаха да се карат и да казват кое упражнение как било, защото си казвам: „Сега да не би аз нещо да съм забравила, те всичките говорят едно и също, което не е вярно!“ Ема беше доста възрастна, дойде вкъщи, аз пуснах касетофона и тя изигра Паневритмията – направи същите детайли в движенията, които и аз знаех, и тогава се успокоих!

Как Ярмила попада в Школата на Учителя? Когато тя е проявила някакъв интерес, бате Крум [Въжаров] я е завел при Учителя. Мисля, че през 1938 г., това е преди писмото на Боев. Това ми го е разказвал бате Крум поне 4-5 пъти. Той казва така: „Заведох Ярмила, защото тя пожела!“ или не знам точно по какви причини, но той я представя на Учителя. Те са били на поляната и Крум казва на Учителя, че тя е танцьорка, която следва в Школата на Айседора Дънкан. Тогава Учителят е казал на музикантите (може да е било около Паневритмия) да засвирят някое упражнение от Паневритмията. Ярмила е започнала да играе със същите движения, без никога да ги е виждала. Тогава Учителят се обърнал и казал: „Вижте, рекох, какво съответствие има между музика и движение. И който има талант да може да превърне музиката в движение, той намира точните движения за дадената музика.“ И понеже Ярмила има невероятен талант…

Ярмила е разказвала, че Учителят ѝ е поставил тази задача да „поправи гимнастиките“. Това е описано в спомените на Мария Златева, самата Мария ми го е казвала това на Зекирица [Рила]. Мария Златева е цигуларка, която е била при Учителя много дълго време. Тя разказваше това, от нейната уста лично съм го чувала. А многократно – от Крум и от Ярмила, но Мария Златева е присъствала. Тя разказваше: „На полянката бяхме с Ярмила. Учителят се разхождаше.“ Това е било през декември, преди да си замине той. „Дойде при нас, обърна се към Ярмила и каза: „Сестра, Вие ще оправите гимнастиките!“ Ярмила отговорила: „Учителю, аз съм по-отскоро, не съм от самото начало на даването на Паневритмията.“ Той ѝ отговорил: „Не! Вие ще оправите гимнастиките! Може за някои неща да се допитвате, но вие ще ги оправите!“ Защото той е знаел, че тя е много висока класа професионалист и това може да го направи само тя. И описанието, което е направено от четирите сестри: „1-ви такт, 2-ри такт и т.н“ – това пак Ярмила го е направила! Ако не е била тя, нямало е кой друг да го направи. Това нещо тя го е приела като задача на живота си.

След като Учителят ѝ е дал това като задача, те, неговите ученици, за задачите, които им е дал, са толкова ревностни, че живота си дават, за да ги изпълнят. Представи си Учителя да ти каже да направиш нещо и ти да не го направиш! И Учителят мисловно много помага на Ярмила. Тя казваше: „Учителят ми даде тази задача, аз трябва да я свърша до края на живота си!“ За нея това е било задача за цял живот.

Всички ученици на Учителя имаха невероятно чувство за отговорност. И след като той им е дал една задача… в случая той е дал тази задача на Ярмила – да оправи Паневритмията и да я издаде. Понеже Крум е свързан с нея, тя му е била съпруга, той непрекъснато я стимулираше да направи книгата. Тя я направи, обаче без „Слънчеви лъчи“ и „Пентаграм“, т.е. незавършена. Той се нае да направи „Пентаграм“ и каза: „Това упражнение трябва да се направи, защото „Слънчеви лъчи“ ги има, и така, като се издаде цялата книга, ще се изпълни задачата на Учителя!“

Това, което го има в нейната книга, го няма никъде другаде, защото тя казва интересни неща за движенията. Тя е вникнала много дълбоко в движенията. Все едно ти в твоята си професия да не си компетентен…

Крум Въжаров подкрепяше Ярмила в това тя да направи „Паневритмията“. Той казваше: „Ярмила беше специалист от висока класа, аз не съм специалист по движенията и затова над описанията тя работеше сама. Аз в това не мога да се меся и искам тя да го напише. Мога да помогна в духовния смисъл, нещо да обсъждаме…“ Защото тя е засегнала тези неща, а той познава в дълбочина Учението и когато е бил при Ярмила, са обсъждали неща от този характер. Въпреки че е завършил две висши образования – „Дипломация и социология“ в Американския университет и психология в Софийския университет със специалност „Анализ на движенията“ – и е работил специално в този институт и в тази област – ергономия, въпреки всичко това казваше: „В областта на движенията специалист е Ярмила и аз не се намесвам.“ Крум винаги ми е говорил най-положителни неща за нея. Освен това моето лично впечатление е, че тя е един много духовен човек, излъчва голяма духовност.

Това, което разказвам, аз съм го преживяла с нея и това е моето впечатление от Ярмила. Не беше дълъг период, но мисля, че беше достатъчен, за да усетя нейната висота и нейната сила на човек, който за мен от всички, които са ми показвали Паневритмията, беше на най-високо ниво! Не зная дали може всички детайли да направи, дали ги знае перфектно, но вероятно е така. Нали говорихме за принципа, че трябва да има абсолютно съответствие между музиката и движенията. Но за да изразиш това съответствие и да можеш да играеш в ритъма, ти трябва да имаш талант. Ти трябва да си изработил това качество вътрешно. Ако не си го изработил, може и да го направиш, но на някакво ниво… По-нататък като работиш, по-високо и т.н. А при нея имаше талант и професионална подготовка. Е, сега как ще сравняваш един такъв човек с вътрешен талант, професионално обучен и работил да прави това – да превръща музиката в движение, защото това е нейната професия. И след като тя това го може, как ще я сравниш с хора, които просто не са тренирани, не са на това ниво. След като тя има всичките тези качества, Учителят на нея го е казал. Самата тя го казва: „Неслучайно Учителят ми даде тази задача, защото той ценеше професионализма!“

Сега по въпроса с четните тактове, той е повдиган в Братството драматично! Не помня кои години, но всичко беше още забранено [70-те години] и тогава имаше един Сашо Берендеев [архитект], а и преди това. Значи по две линии: едната – Сашо Берендеев, който беше написал цял трактат. Той беше изцяло проучил тази „Паневритмия“ от 1938 г. и предложи някои промени. Не зная какви са били промените, но мисля, че не са ги приели. Той също е повдигнал въпроса за тези тактове. Той беше музикант и разбираше.

Другата страна, която повдига въпроса, са чужденците! И то главно чрез бате Крум, който знае два езика и беше връзката с тях. Тази „Паневритмия“ от времето на Учителя (1938 г.) е преведена от Виола Бауман на английски и е издадена в Америка, някъде през 70-те години [1979]. Аз познавам Виола лично, ходила съм при нея. Тя си следва точно „Паневритмията“ от 1938 г. Мене ме закараха от Пенсилвания до Ню Йорк и ме върнаха – цял ден съм пътувала, за да се срещнем. Изключителна жена е Виола, много одухотворена. На нея Учителят също е казал да работи с Паневритмията. Тя я превежда на английски и я издава там, в Америка. Тя е българка, но името ѝ е Бауман, защото се оженва за един американец. Много мила и магнетична жена. Има една книга, която Виола е подписала на бате Крум. И тя, когато обучава чужденци, работи по тази книга. Идват тук в България и виждат, че се играе друго. И всички отиват при бате Крум, защото той знае езици.

Изданието на В. Бауман е само по 1938 г. Тя е преведена дословно. Те играят така, както пише. Във Франция също е преведена тази „Паневритмия“ от 1938 г. Не е издадена, но се разпространява между тези, които се интересуват. Тези чужденци, макар и по времето на комунизма, пак си идваха в България, не така масово, но идваха заради Учителя, заради мястото на Учителя… И всичко минава през бате Крум, защото той знае езици и защото е близък по линия на Виола. Тя му казва: „Тия и тия са ми приятели, ще им се обадиш, защото те знаят езици.“ И тези чужденци повдигат този въпрос: „Защо тук пише така, а вие ги играете така?“

И тогава се организира това събиране, на което аз не зная кои са били, защото всичко беше в пълна тайна. Така започват да обсъждат този въпрос – различията между описанието на „четирите сестри“ и това, което е издадено през 1938 г. Дълго време са се събирали …Между 70-те и 80-те. Е, преди Ярмила да направи своята „Паневритмия“. И са се събирали, обсъждали … Само съм чувала за Асен Арнаудов, че е присъствал… „Асенчо го поправи това!“ Това съм го чувала от възрастни братя... И в „Паневритмията“ на Ярмила вероятно той ги е поправил! Относно това дали тя е имала запис с 40 такта, то аз съм слушала такъв, но не зная с кои музиканти е работила в Париж.

Той го е направил, на негова отговорност, защото той е писал нотния текст по времето на Учителя. И така те се събират да обсъждат дълго време какво да променят – дали движенията, дали нотния текст. Защото има различия, то се вижда. Сега няма какво да откриват някои Америка. Това се знаеше още тогава – вижда се, че има различия между традиционната игра и това, което е описано по времето на Учителя и музиката. Въпросът е бил: дали да се коригира нещо в музиката или да се коригират движенията – едно от двете трябва да се коригира, за да се напасне! Те го обсъждат толкова време…Това бяха хора, които имат преценка кой да присъства и кой – не! Така че за мен там са присъствали тези, които са били запознати много добре с Паневритмията – и музиканти, и изпълнители. Това са го обсъждали дълго време. Това, което те са обсъдили и решили, бате Крум накрая ми го даде и каза: „Това е окончателното ни решение!“

Целият разговор с Мария Митовска се намира на friendsoftherainbow.net/node/990.

„Ярмила имаше невероятна дарба на танцьор. В нея идеално се съчетаваха вроденият талант, професионалното майсторство и духовното извисяване. Когато тя правеше движенията на Паневритмията, те оживяваха, превръщаха се в истинско творение на изкуството. Нейните движения бяха естествени, изчистени и на пръв поглед много лесни, но Ярмила дълбоко ги осмисляше и влагаше голяма сила в тях. Всеки детайл беше изработен до съвършенство. Усещаш как музиката на Паневритмията се лее в изящни движения. Ярмила притежаваше умението да може да превърне всеки звук, всеки тон в непринудено, красиво движение. Тя изцяло владееше тялото си, имаше пълна координация на движенията и още много други предварително изработени качества, за да може да постигне това съвършено изпълнение на Паневритмията.

Най-общите препоръки на Ярмила за правилното изпълнение на Паневритмията са следните:

Само така човек ще бъде разположен и ще има придобивки, но трябват условия.

Всички ще се радваме и благодарим, когато един близък ден ще играем и споделяме тези красиви и дълбоки истински творения, произхождащи от дълбочините на битието за щастието на човека.“277

V.3.4. Спомени на Величка Няголова

Няколко месеца преди злополучния инцидент от май 1983 г., през есента на 1982 г. Ярмила Менцлова пише голямо писмо от Алпите до Величка Няголова, която живее във Франция. Там тя споделя един свой пророчески сън, сънуван наскоро, а именно: „Я. Менцлова влиза в едно помещение, което има три стъпала пред вратата. Качва се и влиза вътре. Има много народ. И гледа – там стои едно много проницателно същество и я гледа строго с дълбоките си очи. Накрая Ярмила слиза пак по тези три стъпала и отпред я чака бившият ѝ мъж Крум Въжаров. Тя носи някакви документи в ръцете си и му ги предава на него.“

Величка Няголова пише в едно свое писмо до Вергилий Кръстев следното: „Ярмила Менцлова беше професионална балерина, много интелигентна и рафинирана сестра. Обичаше да ни заведе в някое кафе, мене и сина ми, и ни почерпваше. Говорехме си надълго и нашироко. Играеше нежно и намираше нужното движение на всяка фраза от песните на Учителя. Например играеше чудно изразително песента „Запали се огънят“ и беше научила и някои французойки да я играят. За нея именно Учителят е казал, че тя има за задача да коригира Паневритмията. Така всяко лято организираше курсове на Алпите, на част от които аз съм участвала. Спомням си с каква голяма прецизност тя обясняваше смисъла на движенията на всяко едно от упражненията. Тази сестра беше много активна. Правеше курсове по Паневритмия и в Париж. Ние с нея бяхме много близки и сме играли почти всяка неделя в един от южните паркове в околностите на Париж.

Освен тази дейност тя участваше и в превода на книги от Учителя на различни езици, защото си спомням, че веднъж ми показа една книга, отпечатана на испански. Тя беше много щастлива от този факт. Беше издала и някои книги за Учителя, беседи. Освен всичко това Ярмила се интересуваше от музиката на Учителя. Беше образувала и едно малко хорче. Отивахме в дома на г-жа Пиколи, която ни свиреше на пианото. Тя беше майка на известния актьор Мишел Пиколи [с над 200 филма в киното]. Там 10-15 души пеехме песните на Учителя на български език. Това беше много приятно преживяване и специално се учехме да ги изпълняваме коректно. Ярмила организираше и малки празненства във връзка със заминаването на Учителя на 27 декември. Ангажираше цяла зала, където се събирахме доста хора. Всеки носеше нещо за ядене и пеехме, и ядяхме заедно. Прекарвахме си в много мила обстановка. В крайна сметка тя се зае да издаде една книга по Паневритмия, която именно да обясни точно как трябва да се играе всяко едно движение. Ярмила положи огромни усилия за издаването на тази „Паневритмия“ и много тича и много работи. Тя си замина преждевременно и тъй като беше с много спортно тяло, щеше още дълго да живее.“

V.3.5. Пътят на Ярмила Менцлова – Път към съвършенството278*

В източната част на София се намираше братското селище „Изгрева“, обособило се като културен и духовен център. Там, на обширна поляна, заобиколена от овощни дръвчета и борове, Учителят преподаваше Паневритмията, живия кръг от танцуващи братя и сестри. Беше време на подем на новата култура на любовта, която се проявяваше в световния космически ритъм, достигащ до земята, за да я пречисти.

Един ден една млада жена се присъедини към кръга, сякаш дошла с утринните слънчеви лъчи. Имаше стройна и изящна фигура и привлече вниманието на всички с пластичността и естествеността в движенията си. Изглеждаше така, сякаш познава от преди свещените танци. Движенията ѝ бяха грациозни и изразяваха дълбокия смисъл на всемирната хармония, на която тя ставаше проводник. Всички почувстваха една нова творческа вълна и стремеж към усъвършенстване, който се излъчваше от нейното присъствие.

Учителят веднага забеляза таланта ѝ на танцьорка и я насърчи да работи върху Паневритмията, най-вече да разучава движенията с деца, което тя прие с въодушевление. Ярмила бързо разбра положителното влияние на Паневритмията върху възпитанието и развитието на децата и резултатите от педагогическата и хореографската ѝ дейност не закъсняха.

Учителят я вдъхновяваше и напътстваше непрестанно. Ярмила старателно изучаваше символиката и смисъла на движенията, както и влиянието им върху здравето. По време на престоя си във Франция тя талантливо ръководи група за класически танци, която благодарение на новаторския ѝ подход създаде прекрасни спектакли. Тя посвети живота си изцяло на танца, а душата и духът ѝ останаха верни на учението на Учителя и така тя усъвършенства Паневритмията. Във Франция тя учреди асоциация „Приятели на Паневритмията“ с цел изучаване и разпространение на Паневритмията. Същата асоциация спомогна за издаване на книгата ѝ, плод на нейното постоянство и дългогодишен опит.

Една от най-близките приятелки на Ярмила, музикантка по професия – мадам Пиколи, майката на известния френски артист Мишел Пиколи – казваше за Ярмила: „Дори и най-малкият жест /движение/ на Ярмила беше хармоничен.“

В живота си Ярмила следва един път, една посока: Пътят към съвършенството.

Table of contents

previous page start next page