Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

 

Петър Осоговец[1] е един от богомилските епископи, известен още като Доростолски[2] епископ от Х век. Основава църкви в Доростол, където година след встъпването си става епископ в Рига, Севастопол, Краков и Виена. Благодарение на писателя Николай Райнов – носител на Богомилския Дух, ние можем да се докоснем до магичните слова за звездите и небето. Той е оставил две големи книги, които в момента се пазят в библиотеката в Малта. „Деномесечен указател“ според Николай Райнов има 384 листа, и е малък, грубо обработен пергамент – „кафяв с жилки”. Тя съдържа най-много от богомилската астрология. В нея и в „Книга за звездите и за съдбата на народите“ има оригинални легенди.

 

„А в Четвъртия Ден Господ създаде звездите – да красят твърдта небесна – и да бъдат знамение за векове и народи.

Създаде ги Вечният от най-тънката си плащеница – от бисерната багреница на своя блян ги създаде.

Седем едри звезди сътвори Предвечният – и седем области от небето им повери:

1.    Най-първо създаде Слънцето с неговата бяла нимба и му даде да владее над царството.

2.    После изсече с резец Месечината, забули я с прозирно седефно покривало, пусна я в бездните – и повели и да властва над Целомъдрието.

3.    След нея от златен сплав изля Звездата на Вожда, която ромейци зват Зевс [Юпитер], - поръси я с вино от своя потир – и заповяда и да бди над Славата.

4.    Тогава от своя божествен ум изригна два сърпа, склопи ги, та сътвори Вечерницата, която ромейци зват Афродита [Венера], - и нареди я да владее над Любовта.

5.    Подир това създаде една загадъчна звезда, която съдържа в себе си смисъла на вси останали, - Звездата на Посланника, която ромейците зват Хермес [Меркурий] – и сложи я да повелява над Посвещението.

6.    След нея създаде кървава звезда – Звездата на Бранника, която ромейци зват Арес [Марс] – и ней заповяда да владее над Кръвопролитието.

И накрай проля своя царствен гняв в простора и метна своята диадема, разпален от ярост - че звездата не изгрява още.

И чакаше цели часове Господ да се разпали звездата, а тя не изгряваше още.

Та тогава архангел Михаел сложи кротко едър едър елмаз сред пръстена на Божията диадема; и съжалиха се вси ангели над изгубената Божия корона – и заплакаха.

И сълзи обляха диадемата на Бога – и разпалиха огън сред – дано изгрее.

7.    Та блесна голяма звезда, - черна звезда се роди – мрачна и замислена - Звездата на Отшелника, която ромейците зват Хронос [Сатурн] – и повеля и даде Господ да пази Тайната.

И обгледа после Бог делото на своята ръка – и всичко бе гиздаво.

И засмя се Йехова и рече:

- Добро е!

И тогава настъпи властно Четвъртата Нощ.

И през нощта на творчеството си Вечният разсипа в простора бисерите на своя сетен блян – и родиха се безчет звезди, а сетне възторжено погледна безкрайната звездна плащаница, що се диплеше пред окото му – и в прехлас метна пъстър лентион[3] в простора.

И роди се тогава Млечният Път.

...........................................................................................................................................

И вложи Елохим седем духа в седемтях светила небесни, та седем ангела се родиха.

И повери на всеки ангел по един от седемте народа – да го води.

И ангелите, на които бе поверено да водят народите, се сдружиха с ангелите, що бяха пазители на тези народи, та всеки народ имаше по два ангела: един – да го води, а друг – да го пази:

Слънцето разпери крила над Масър [Египет],

Месечината – над Междуречието [Вавилон],

Вечерницата [Венера] се спря Елада,

Звездата на Посланника [Меркурий] покри с лъчи Юдея,

Звздата на Бранника [Марс] – Рома [Рим],

за Звездата на Отшелника [Сатурн]– Бизанс [Византия].

А народите се не бяха родили още на земята, но те живееха в чертозите на Господнята Всемъдрост.

И вси народи получиха от Вечния по един звезден дух[4]. – Само над България тъмнееше мрачина – и звезден ангел не развя крила над нея.

И ронеше сълзи ангелът, що пазеше България, че всички си имаха другар, а той – нямаше.

И с плач поиска от Бога звезден дух, - другар да му бъде.

Та се смили над него Йехова, ала нямаше вече звезда и звезден дух.

И духна тогава Бог в простора – и осени с божествено мановение Млечния Път, та рой светли ангели се родиха там – повели Бог на Млечния път да властва над България.

...........................................................................................................................................

И превратна участ спря крила над българи: през изкус и съсипни ще мине България, ала – ще изтрае.

Погасна нимбата[5] над Масър [Египет], умряха двата народа – близнаци на Междуречието[6] [Вавилон], изгоря Елада, погина Юдея, разсипа се Рома: само Бизанс [Византия] и България останаха.

...Но този, що се вслушва в пророчески вещания, знае твърдо, че неповолни[7] бранни[8] дни ще разсипят Бизанс [Византия] навсегда[9], а България като Огнена Птица ще се възражда из собствена пепел, та до край на векове ще пребъде.

Защото – гаснат звезди една по една. Ала Божият Лентион ще свети вечно – и Млечният Път ще бъде свет саван на мъртвата вселена..."

 

Петър Осоговец – из „За съдбата на народите“ – 956 година

 


[1] Вероятно родом от планината Осогово.

[2] Доростол е старото име на гр. Силистра.

[3] Лентион от гр. – платно, платнище.

[4] Липсва Юпитер.

[5] Сияние около главата на светец; ореол.

[6] Асирия и Вавилон. Точно по времето на Епохата на Близнаците се възкачва тази култура – асиро-вавилонсата.

[7] Неповолни остар. – неблагоприятни.

[8] Бран – остар. война, битка.

[9] Навсегда – остар. завинаги.