1.      Анатомия и физиология.

В миналото астрономията и Астрологията са представлявали неразделно цяло – първата като анатомия, втората като физиология на космоса. Това е било така и за класиците на европейската астрономия – Тихо де Брахе, Кеплер и Нютон. За първи път тази формулировка е направена от Учителя на 12 март 1923 г. пред учениците на ООК в лекцията „Планетни влияния“: „Астрологията - това е една стара наука. Тя води своя произход още от първата култура, зачената е с първата раса, която е съществувала на Земята в предисторически времена. Астрологията – това е физиология на човешката душа. Може да направим следното сравнение - както анатомията е необходима за един лекар, за един хирург, така съвременната астрономия представлява анатомия, а пък астрологията – физиология на небесните тела.“ През следващата 1924 г. Г. Радев утвърждава същото оригинално обяснение в сп. „Житно зърно“ бр. 2: „Тя [Астрологията] не се задоволява само с проучване на небесната механика, с анатомията на небето. Тя изучава вътрешната динамика на небето, физиологията му и ония духовни влияния, който светилата упражняват.“ На 14.05.1938 г. в беседата си „За двете риби и петте хляба“ Михаил Иванов творчески доразвива горните твърдения по следния начин: „Изучете човека анатомически. Това не може да стане, понеже знаем единични неща. Трябва да се обърнем към физиологията, понеже тя изучава функциите, връзките, които съществуват между отделните органи. Това е второто изучаване. После трябва едно трето изучаване, психологическото изучаване, което обяснява ред по-издигнати факти. Това е третия свят. Значи, има три области: анатомията която е описание на света.Това е астрономията, която класира телата като комети, планети, слънца, неболи. Второ астрологията, която обяснява връзките между звездите, влиянията и състоянията на живот, който те проявяват т.е тя е физиологията на света. Трето, кабалата е психологията на света.“

2.      Зодиакални съзвездия и интелектуален зодиак (зодиакални знаци).

Както се знае, вследствие наклонението на земната ос спрямо плоскостта, в която Земята се движи около Слънцето, последното в течение на една година променя видимо своето положение към екватора от 23½° в южна до 23½° северна ширина и обратно.

Всички познаваме отраженията във влиянието на главния силов център на нашата планетна система, които произлизат от това обстоятелство. Всички знаем, че в резултат от различното положение на Слънцето спрямо даден хоризонт, обусловено от споменатото въртене на Земята, ние имаме годишните времена с всичкото им разнообразие, за всекиго е ясно, че действието на слънчевата енергия през май, септември и декември не е еднакво.

Астрологията е взела предвид движението на Земята около Слънцето чрез въвеждане на зодиакалния кръг, т. е. оная ивица на небесния свод, в която лежат видимите пътища на Слънцето и планетите. Зодиакът представлява координатна система, едната ос на която минава през двете равноденствени, а другата през двете кръговратни точки .

Видимото движение на Слънцето през четирите квадранти на Зодиака бележи четирите годишни времена.

Като се раздели всеки квадрант на три равни части, получаваме дванадесетте зодиакални знаци, всеки от които Слънцето изминава за около 30 дни.

Пръв знак се смята Овен, който почва от точката на пролетното равноденствие. Останалите знаци: Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби следват в посока обратна на часовата стрелка.

Трябва да се прави разлика между съзвездията, които образуват естествения Зодиак и знаците, които съставят така наречения интелектуален Зодиак, макар имената и символите им да са същите. Собствено, знаците са получили имената си от съзвездията, с които са съвпадали преди близо две хиляди години. Но понеже началото на интелектуалния Зодиак – пролетната равноденствена точка – се движи макар и бавно в посока обратна на реда на зодиакалните съзвездия, се е получило едно изместване на двата Зодиака. Вследствие на споменатото прецесиално движение пролетната равноденствена точка преминава зоната на едно съзвездие за една епоха от 2160 години, следователно ново пълно покриване на двата Зодиака ще има след всеки 25 920 години, т. е. една платонова година.

Според Алан Лео  естественият Зодиак има отношение към еволюцията на Макрокосмоса, а интелектуалният Зодиак, с който работи европейската Астрология, има отношение към еволюцията на човека.

3.    Отпечатък на знаците и планетите върху характера и темперамента на родения.

Според традицията, радиациите  на дадена планета, запазвайки своя основен характер, се оцветяват или пречупват различно в зависимост от знака, в който планетата се намира. Нейното действие, например, ще се активизира в един огнен знак, особено кардинален, какъвто е Овен, докато в подвижния воден знак Риби то ще се прояви много по-флегматично. По аналогия, влиянието на една планета, разположена във въздушен или земен знак, ще получи съответна окраска в духа на елементарната и динамична принадлежност на тоя знак.

Ако се групират планетите на един хороскоп според тяхното положение по елементи, може да се получи една приблизителна представа за преодоляващия темперамент на индивида, а като се разпределят според присъствието им по динамични групи, ще може да се съди за динамизма, с който тоя темперамент би могъл да се прояви.

Някои автори се опитват въз основа на елементарните комбинации, които дава тоя метод, да теглят далечни заключения дори за съдбата на индивида. Синдбад и д-р Вайс смятат, че такива опити може би са оправдани, доколкото характерът и темпераментът имат дял в определяне съдбата на човека, но съветват да се избягват увлечения в тая посока, защото по тоя метод могат да се получат само твърде общи (сумарни) резултати, толкоз повече, че в хороскопа има фактори, които дават по-добър и по-обоснован поглед върху съдбата на човека.

Но въпросната хипотеза отива и по-нататък. Тя твърди още, че знаците упражняват влияние и без посредничеството на планетите. Според нея, цялата физиономия на човека получава отпечатъка на знака, под който се е родил, т. е. знакът, който в момента на раждането, респективно първата вдишка, е заемал източния хоризонт или, както се казва още, е възлизал или изгрявал.

Обратно, от телесната форма може да се вади заключение за изгряващия знак, или както се нарича в Астрологията – асцендента.