Раждането на Йоан Кръстител-Предтеча и отношението му към Христовия Дух

Цена Йорданова Божкова от Сливен

„Едно знаем ние положително: че Природата е проявеното, а Бог е непроявеното, безграничното, което вечно се проявява и все непроявено остава. За нас Природата е нещо велико, не само по своето устройство, но и по онази интелигентност, по онази върховна разумност, която тя проявява.

Тя не обича застой. В нея има вечно движение, вечно творчество, което се направлява от разумни закони. В тези закони забелязваме един ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на Битието, в начините на неговата проява. На този космичен ритъм почиват онези два велики процеса в Живата Природа – инволюция, при която имаме едно движение от центъра към периферията и еволюция, която представя движение на живота от периферията към центъра. (Из „Живата природа“ – Учителя говори)

В проявената Вселена всичко се движи по двойна спирала, едната е низходяща – от Великото безгранично към безкрайно малкото, към клетката, към атома, а другата е възходяща от малкото към които, към Първоизточника на Битието /живота/.

По закона на Космическия Ритмус се движи и нашата Слънчева систма. От периодичните движения, които прави Земята, въртейки се около оста си и около Слънцето се определят дните, нощите, месеците, сезоните и годините. Слънцето като център на системата също има своите движения около оста си и около Централното Слънце на нашата Галактика.

Видимият път на Слънцето по небесната сфера се нарича еклиптика. Пресечните точки на пътя на Слънцето с небесния екватор на изток и на запад определят двете равноденствия - Пролетното в „Овен“ на 22 март и Есенното в зодия „Везни“ на 22 септември. Това движение изток-запад спрямо Мировата ос е хоризонтално /водоравно или хтонично, нар. „Анима Мунди“ – Мировата душа/.

От движението, което Слънцето прави на север и на юг, имаме Лятно слънцестоене на 22 юни, в тропика на „Рака“ и Зимно слънцестоене на 22 декември, в тропика на „Козирога“. (Думата тропик е от гръцки произход и означава повратен, въображаем кръг, успореден на екватора и отстоящ от него на 23,27 градуса). Това движение север-юг спрямо Мировата ос (Аксис Мунди – Божествен Дух) е вертикално, Соларно. От тези четири кардинални движения на Слънцето и Земята се образува „Мистичният кръст“, на който вертикалът е двуполюсен. Горният полюс е положителен и отговаря на Духа-Отец, долният е отрицателен, отговарящ на Светия Дух и Космичната Майка, резултат от които е Божественият Син – „Адам Кадмон“ (Космическият човек или човечество).

„Адамна“ е кодовото название на хоризонталата на космичната ос, означаваща началните букви на четирите посоки на света от старогръцкия език. Това е кодът на „Светлата същност на Битието, скрита в изгрева (Из-ток)“ (Хегел, „Феноменология на Духа“).

Този космичен „Мистичен кръст“ има своя проекция и на нашата Земя, както и във всеки един от нас. Една от проекциите му е на Балканския полуостров и затова Балканите са толкова уязвими и оспорвани от „княза на света“. Центърът на проекцията е в България. Хоризонталата изток-запад това е Стара планина, Хемус, Балкана – гръбнакът на България. Вертикалът от връх Мусала („Близо до Бога“) слиза до центъра на Земята. Затова Балканите са на кръстопътя между изтока и запада и между Небето и Земята. Затова тук са създадени и са действали Духовните окултни школи на Орфей, Боян-Мага, богомилите и в днешни времена на Мировия учител Петър Дънов.

Ето по какъв мистериозен път са създадени истинските, вечните празници, които нашите предци са приели в бита си като народни обичаи.

От зимното до лятното слънцестоене, Слънчевата светлина и топлина постоянно се увеличават и предизвикват физическата активност на природата.

Посятото в земята покълва, израства, цъфти и почва да зрее. Тази огромна творческа работа Природата извършва с помощта на „Природните духове“, които неуморно се трудят в почвата, водата, въздуха и огъня. Те работят в етерната област на физическият свят, затова остават невидими за нашите сетива:

Гномите работят в почвата и в земните недра. Благодарение на тяхното прословуто трудолюбие, израстват телата на растенията, цветята, билките и тревите, които те обагрят с палитрата на Дъгата и насищат с благоуханието на Пролетта. Дълбоко в земните недра изграждат и съхраняват жилите на златото, среброто, желязото и на всички благородни и неблагородни елементи, шлайфат кристалите и скъпоценните камъни и ревностно пазят земните богатства.

Ундините работят във водата на океаните, моретата, езерата, реките, водоемите и др. Те разделят водните частици и ги превръщат във фина пара, която издигат нагоре над водата.

Силфите работят във въздуха. Те поемат от Ундините парата и я издигат на такава височина, на каквато започва кондензация и се оформят облаците. Те задържат тези водни частици, докато Ундините не ги принудят да ги освободят под формата на дъжд, сняг или опустошителна градушка. Стига се и до водене на битки над повърхността на водата и във въздуха, често пъти съпровождани от намесата на Саламандрите.

Саламандрите работят в огъня. Те са които запалват светещия факел на разделените кислород и водород в светкавици и гръмотевици, които пречистват атмосферата.

Нимфите са тези, които избират най-хубавите планински места и ги покривате цветя, треви и билки. Обработват ги, поливат ги с роса и се грижат за тях, както домакинята за своята градинка.

В нощта срещу Еньовден те си устройват бал – „Фестивал на духовете“. Събрани от планини и гори, от пещери, извори, езера и реки, те пекат и варят етеричните си храни, след което танцуват и пеят в радостен екстаз за добре свършената работа в икономиката на природата.

ЕНЬОВДЕН

Този древен народен обичай, съхранен в паметта на българите от памтивека, говори за големите познания, които са имали нашите предци във връзка с движението на Слънцето и Земята в открития Космос.

Кой е Еньо? – Слънцето!

На 24 декември всяка година Слънцето – Еньо, е новороденото дете Исус .

На 22 юни – детето Исус е вече готов за женитба.

От народния припев: „Ой Еньо, Еньо, Еньова булка...“ трябва да разбираме скрития смисъл на вечната космическа драма, която ежегодно се разиграва между Слънцето и Земята.

Коя е Еньовата булка? – Това е нашата Земя, накитена като млада невеста с даровете на Пролетта, тя танцува пред своя вечен жених Слънцето – Еньо, и очаква деня на женитбата. Лятото е сезона на жетвата. Жъне се житото, ечемика, ръжта, прибират се всичките дарове на Природата. Материалната храна за хората и животните е осигурена. Човекът не се състои само от тяло, той има и душа, за която трябва и духовна храна.

Разумната природа е помислила и за това. От раждането на Йоан Кръстител до раждането на Христа, постепенно се засилва духовната активност на Земята.

Раждането на Йоан Кръстител на Земята преди две хиляди години е станало на границата между две космически години. Старата, която завършва с космическия месец „Овен“ и Новата, която започва с космическия месец „Риби“. Със свършването на Старата космическа, прецесионна година се слага края на инволюционния процес и започва възходящия процес на еволюцията. За това велико събитие, с което се сменя посоката от сливане към възлизане е слязъл Христовия дух, за да изплати насъбраните грехове на човечеството, натрупани от 8 000 год.

Йоан Кръстител, като Предтеча на това велико събитие, е призовавал за покаяние и е кръщавал с вода за очистване от греховете. Това кръщение е било възпоменателно, то е напомняло за Великия потоп, когато Земята е била пречистена с вода.

Днес човечеството се намира пред ново стъпало на еволюционната стълба. Навлизаме в космическия месец на „Водолея“, идва Нова култура на „Синовете на Светлината“. Тя е шестата по ред в развитието на арийската раса.

Днес Йоан Предтеча пак ни зове за покаяние и очистване. Да очистим умовете и сърцата си от заблудите на „златния Телец“ и „стария Овен“ и да захвърлим „рогите“ им от главите си, като прогнили „стари мехове“, негодни вече за употреба.

Дошло е вече „Второто етерно пришествие на Христовия дух“ през началото на втория космически месец на „Водолея“.

В-к „Родово имение“ от 22-28 юни 2009 г.