Астрологията на древността е била едно величествено миросъзерцание.

Каквито и да са съвременните научни теории за мита, едно не трябва да се забравя – че те са остатъци от една епоха на величествен синкретизъм, в който религия, наука, изкуство са били слети в едно цяло, споено чрез връзките на съответствията. В тази епоха астрологията не е била само една предсказвателна наука, едно гадателско изкуство, а едно величествено миросъзерцание. От гледище на това миросъзерцание, физическият свят със своите форми, е една символична картина на света на идеите. Нещата в този свят не само представят физически обекти със своите особености, които са предмет на едно непосредствено проучване, а същевременно означават нещо. Те се явяват символи, съответствия на известни идеи. Ето защо, и видимата гледка на небето, специално на нашата слънчева система, е един символ. Слънцето, Луната, планетите, покрай физичното си значение, имат символичен смисъл.

Слънчевата система представя един образец, един модел, по който е устроено всяко живо същество, което живее в нейните предели. Каквито сили действуват в нея, такива сили действуват и във всички същества, принадлежащи към нейната система. Тези сили на живота, функциониращи в слънчевата система, с всички възможности за развитие, които съдържат в себе си, с всичките им взаимоотношения, са намерили още в най-дълбока древност израз в геометричната формула на Зодиака. Ако погледнем, именно, този астрологичен зодиак, установяващ преди всичко връзката между знакове и планети, ще видим, че на Слънцето, което се третира привидно като планета, е отреден само един знак за жилище – знака Лъв. Но тъкмо до Лъва – жилище на Слънцето, се намира знак Рак – жилище на Луната. Ясно е, че от астрологично гледище, като се вземе предвид окултния строеж на зодиака, Слънцето и Луната се явяват два полюса на оная първична енергия, която се развива в цяла система от сили, проявяващи се полярно. Тия, именно, сили са свързани, по закона на съответствията, с планетите от нашата слънчева система. Движението на планетите, погледнато геоцентрически, не показва нищо друго, освен движението на тия мирови сили в аурата на земята. Слънцето, Луната и планетите, в случая, представят стрелките на един идеално работещ небесен часовник, който всеки момент показва състоянието и взаимодействието на силите, които функционират в организма на земята. За да се изразим с един термин от модерната теоретична физика, астрологичното пространство представя един четириизмерен времепространствен континуум, един свят на събития. Астрологията, в която времето се схваща като една сложна система от цикли, най-простите, от които са планетните обиколки, е една наука за събитията par excellence.

Слънцето и Луната в митологията (Аполон и Артемида) и Библията (голямото и малкото светило). Слънце и Луна – два полюса на астралната светлина.

Необходими бяха тия малки назъртания в областта на Астрологията, за да се разбере, защо Слънцето и Луната се смятат за два полюса на астралната светлина. Това ни обяснява, защо Аполон, бог на Слънцето, е така тясно свързан в гръцката митология с Артемида, богиня на Луната, която му е „сестра“. Това ни обяснява, защо и в книгата Битие, Слънцето и Луната, наречени съответно „голямото светило, което да владее над деня“, и „малкото светило, което да владее над нощта“, са създадени в един и същи ден – четвърти, заедно с другите светила на твърдта небесна, „които да разлъчат деня от нощта, и да са знамения за времена, и за дни, и години“. Ясно е, че „светилото на деня“ представя светлия, положителния, лъчезарния полюс на първичната светлина – полюсът, който дава. Той символизува духа. „Малкото светило“ – Луната представя негативния, възприемащ, пасивен, женски полюс на първичната светлина. Той символизува материята. Зодиакът, който е едно развитие на двойката, е съставен от тия две велики течения – слънчево и лунно, които в своята съвместна работа създават великото многообразие на живота.

Слънцето и Луната са еднакво големи на небето  - ½ градус.

Макар в Библията Слънцето и Луната да са наречени „голямо“ и „малко“ светило, но те са всъщност, за съзнанието на хората, еднакво големи. И тоя психологичен факт намира дори физически, нагледен израз в небесното пространство: видимият диск на Слънцето и дискът на Луната са почти еднакво големи, около ½  градус. Това се дължи на факта, че Луната, която е около 400 пъти по-малка от Слънцето, се намира около 400 пъти по-близо до земята. Двете светила, погледнати от земята, заемат едно и също пространство на небето. А това значи, погледнато символично, че ония сили, които са свързани с тях, заемат еднакво място, по важност и значение, в съзнанието на хората.

Сведенборг

За да покажа, че Слънцето и Луната са два мирови символа, които съществуват във всички светове, ще приведа един цитат от Сведенборга, из книгата му „Небето, с неговите чудеса, и ада“:

„Господ е небесното Слънце. Светлината му е божествената истина, а топлината му – божественото добро. На небето ние съзерцаваме Господа като Слънце, защото Той е Любов, от която произтича всичко в Духовния свят. Любовта е, която грее като Слънце.

Ангелите виждат Слънцето не в зенита, а под известен ъгъл. Те го виждат, при това на две места – едното пред дясното око, а другото – пред лявото. Пред дясното око именно, те виждат Господа като същинско Слънце, а пред лявото – като Луна, която свети с мека бяла светлина и е заобиколена с множество малки луни, които светят също с бяла светлина.

Ангелите виждат Бога по този двоен начин, защото възприемат Бога различно. Онези, които Го възприемат като любов, Го виждат като Слънце, пламтящо и огнено. Тези ангели пребивават в Божественото царство на небето. Ангелите, които Го възприемат като вяра, Го виждат като Луна, блестяща и бяла. Те пребивават в по-долното от двете ангелски царства, на които се разделя небесният мир – в духовното (Виж статията „Небесният живот според Сведенборга“, в която се говори за тия две царства).

Ето защо и в Писанието Бог като Любов е символизуван чрез Слънцето, а като Вяра – чрез Луната“.

Да се обърне внимание на:

При дишането – лява ноздра – слънчево течение, дясна ноздра – лунно течение. Лявото е женско, дясното – мьжко.

Луната – Вяра, вярата е свързана с ума, а умът е студен, Луната няма собствена светлина, а само отразява, тя е студена. А управлява Рак – воден, емоционален знак. Интересно – Луната има отношение към ума! Луна – въображение.

Слънце – Любов – сърце – огнено и пламтящо.

Широко погледнато, целият живот на земята е обхванат и проникнат от радиацията на Слънцето. Според съвременната наука всичко, което съществува на земята, е сгъстена и трансформирана слънчева енергия.

Луната в земеделието или по-скоро - слънчево-лунният цикъл в земеделието.

В земеделието се държи сметка за три неща - пълни ли се Луната или се празни, в кой знак от зодиака се намира, дали е под или над хоризонта.  При садене на каквото и да е, важи правилото: Луната да е в плодовит знак, да се пълни, да е под хоризонта и на хоризонта да изгрява плодовит знак. За плодовити знаци се считат на първо място: Рак, Риби и Скорпион. На второ място по плодовитост идват знаците: Телец, Везни, Стрелец и Козирог. За слабоплодовити или неплодовити изобщо се считат знаците: Овен, Близнаци, Лъв, Дева и Водолей. Има и допълнителни специфични изисквания според това, какво се сее. Така за пример - най-благоприятните условия за садене на цветя са, когато Луната се намира в знака Риби, пълни се, а на изток изгрява знакът Везни. През пролетта, когато Слънцето е в Телец, от 21 април до 21 май, или в Близнаци, от 21 май до 21 юни, благоприятни часове за садене на цветя са след обяд между 2 ½ и 6 часа.

Интересни са наблюденията, които са правени във връзка, например, със сеченето на дървета, предназначени за строителен материал. Оказва се, че дърветата, отсечени при пълнолуние, трудно съхнат и дори по някой път бързо загниват. Напротив, материалът от дървета, които са сечени няколко дни преди новолуние или при новолуние, съхне добре и не загнива. Това е, без съмнение, във връзка с циркулацията на соковете в растенията, която е подчинена на Луната, то са подчинени на нея и всички ритмични процеси в природата, в това число и приливите и отливите.

СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО (1)

Според индусите, има четири диференцирани състояния на материята:

1. Prakriti (най-грубото физическо вещество, това, с което ние боравим);
2. Рrаnа (много по-фина от етера материя, която е свързана с органическото състояние на веществото);

2. Каmа (материята на емоционалния свят, света на желания, страсти, чувства);

3. Manasa (материята на умствения свят).

Имащи общ произход, тия четири състояния на материята се различават само по групиране на частиците и по броя на трептенията, които следват един възходящ октавен ход. Затова индусите говорят за „октави“ в разните полета. Във всяко поле има само една „осъществена октава“, а между отделните полета има сума „загубени октави“. Това твърде напомня нашата стълбица на трептения. Знайно е, че между звуковите трептения, за пример, и тия на светлината има цяла пустиня. Такива „пустини“ се срещат и по други места на стълбицата.

„Земята, според твърденията на индуската физика, е едно кълбо, състоящо се от Пракрити, което плава в море от Прана. Тази прана има за център Слънцето, и следователно, и тя образува сфера. Диаметърът на праничната слънчева сфера възлиза на около 600,000,000,000 км (Той е равен на диаметъра на Нептуновата орбита, взет приблизително 70 пъти, или на диаметъра на земята, взет около 2100 пъти). Ясно е, че разстоянието на най-близката звезда е стотина пъти по–голямо от диаметъра на праничната слънчева сфера. Така че, диаметърът на слънчевото кълбо на индусите е около 100 пъти по-малък от разстоянието на Слънцето до най-близката звезда. Във вътрешността на тази сфера от прана – в един особено диференциран нейн слой – се движат планетите около Слънцето. Това пранично слънчево кълбо се завърта около оста си за около 21 000 години (число, което се приближава до полярната година). То, заедно с други подобни нему, пранични сфери, се върти около Алционе – най-светлата звезда на Плеадите. Пространството между тия пранични кълба е изпълнено с третото видоизменение на материята, наречено Кама. По финост Кама се намира в същото отношение към Прана, както последната към Пракрити. Кама има за център Алционе и се разпростира също така във вид на сфера. Има многобройни такива Кама-сфери, които плават в необятното море на най-тънкото видоизменение на материята – Манаса. С Манаса, която образува една огромна сфера, завършва материалния свят“.

От цялата тази индийска теория за материалния свят, за нас е важно едно обстоятелство – че Слънцето е център на една огромна пранична сфера, която се простира далеч зад орбитата на най-отдалечената планета от слънчевата система.

СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО (2)

Органически и психологически съответствия на Слънцето.

Златото – металът на Слънцето.

Не случайно златото е взето като еталон на монетната система. За забелязване е, че и всички финансови учреждения, преди всичко банките, които съхраняват златото и оперират с него, се намират под силното влияние на Слънцето. Наблюденията показват, че много банкери, крупни финансисти – царе във финансовия свят, носят явните морфологични белези на слънчевия тип. Тук, обаче, действува най-материалното въплъщение на слънчевия принцип. Голямото натрупване на злато затъмнява благородното влияние на този метал, в резултат, на което се явява една отрицателна черта в характера на човека – алчността.

В човешкото тяло сърцето представя Слънцето.

В тялото на човека, сърцето представя Слънцето, което, както е знайно от астрологичната традиция, е вечно туптящо, разливащо живот сърце на нашата слънчева система. Като си спомним, че Слънцето е център на една сфера от пранична енергия – животворната сила, която прониква целия органически свят, лесно можем да разберем твърдението на древните, че Слънцето е носител на жизнената сила.

Психологически характеристики.

Психологически Слънцето представя Висшият аз на човека, неговата индивидуалност, за разлика от личността, която е символизирана от Луната. Благородството, ентусиазма, способността да се вдъхновяваме от възвишени идеали, да се подвизаваме и жертваме за благородни каузи, великодушието, царственият жест – това са все черти на Слънцето. Ала и славолюбието, тщеславието, любовта към лукса и разкоша, към външния показ, към тържествените церемонии, в които има много външен блясък, са също така черти на Слънцето, които спадат към неговите низходящи влияния. Най-добра илюстрация на тия положителни и отрицателни черти на Слънцето намираме у царете, монарсите, обладатели на неограничена власт.

Господствуваща черта в характера на слънчевия тип е самообладанието. Но не самообладание, което произтича от едно усилие и напрежение на волята, а от постигната хармония и равновесие на душевните сили. Най-добрият израз, с който можем да характеризираме душевното състояние на слънчевия тип, е ведра яснота. Истинският слънчев тип е тих и спокоен – той излъчва своята душевна сила навън така спокойно и тихо, както Слънцето. Обладаващ тънка и деликатна чувствителност, възприемчив за чистите идеи, способен да схваща непосредствено „дълбоките съзвучия“ в природата, поет и музикант по душа, която е способна да трепти от възторг и вдъхновение, той е роден човек на изкуството. У него действува по-скоро непосредственото вдъхновение, творческото въображение и интуицията, отколкото аналитичния интелект. Умът му е по естество синтетичен. Най-високо развитият „Аполон“ често се издига до пророчески екстаз. Завършеният слънчев тип – благороден, великодушен, самообладан – е човек на качеството, не на количеството. Навсякъде той търси истината и красотата. Понякога твърде развитото съзнание за лично превъзходство кара слънчевите типове да стоят настрана от обществото, или по-скоро над него.

СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО (3)

Слънчевият тип - физиогномика

Яйцевиден череп (долихоцефален) с хармонични пропорции.

Коса златисторуса или светло-кестенява у по-южните типове, накъдрена на едри вълни. За нещастие, обаче, у мъжете тя скоро окапва, и затова повечето слънчеви типове са плешиви.

Чело високо, с развити челни издатини, но хармонично. То се спуска спокойно към веждите, като образува типичната за Слънцето надочна аркада, чиято хубава линия, следват веждите. Слънчевото чело е ясно, спокойно, ведро.

Очите на слънчевия тип са забележителни – блестящи, доволно големи, замрежени от хубави ресници. Погледът им е прям – не проницателен, нито повелителен, а изпълнен с магнетична сила, която сама по себе си завладява. Ирисът, полузакрит от клепачите, е осеян със златисти петна.

Устата е красиво моделирана – и у нея личи „слънчевата линия“.

Брадата не е нито квадратна както у Марса, нито прекалено заоблена както у Венера, нито удължена и изтънена като у Меркурия. Тя е типичната квадратно-яйцевидна слънчева брада, показваща една уравновесена воля.

СФЕРА НА ЛУНАТА (1)

Астрономия

Въртейки се около Земята по своята тъй променлива орбита, Луната описва около еклиптиката, сиреч орбитата на Земята около Слънцето, същинска змия. Това са приблизително 13 пълни вълни, които отговарят на около тринадесет синодични обиколки на Луната около Земята в течение на една година.

-        звезден (сидеричен) месец, който трае 27 д. 7 ч. 43 м. 11,55 с.;

-        тропичен (от едно преминаване през пролетната равноденствена точка до следно преминаване) с дължина 27 д. 7 ч. 43 м. 4,78 с;

-        синодичен (от новолуние до новолуние) с дължина 29 д, 12 ч. 44 м. 2,68 с.;

-        аномалистичен (от перигей до перигей), който трае 27 д. 13 ч. 18 м. 33,1 с.

-        драконичен (от възел до възел), който трае 27 д. 5 ч. 5 м. 36 с.

 В основата на лунния календар лежи синодичния месец.

За една година Луната прави около Слънцето едно вълнообразно движение с около 13 цели вълни. „Хълмовете“ на тия вълни (при пълнолуние) са разположени към „външните планети“, сиреч към ония планети, чиито орбити включват орбитата на Земята – Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон. А „долините“ на тия вълни (при новолуние) гледат към „вътрешните“ по отношение на Земята планети: Венера, Меркурий. Това обстоятелство ясно показва онази роля, която винаги се е приписвала на Луната по отношение на Земята – да бъде един вид събирателна леща на влиянията, както на „външните“, така и на „вътрешните“ планети, които влияния да предава и разпределя на Земята по законите на периодицитета. И наистина, като се проследи движението на Луната в зодиака в течение на един месец, ще се види, че тя идва в досег с всички планети от слънчевата система – идва в „съвпад“ с тях, отделя се след туй, като образува всички видове „аспекти“. Луната през време на месечната си обиколка около Земята, като че ли възприема и отпечатва цялата подвижна геоцентрична схема на планетните положения, проектирани в зодиака. Трябва, обаче, да споменем, че Луната не само предава на Земята планетните енергии, а и извлича, изсмуква от нея периодически известни енергии, които са изгубили своя творчески ритъм. Луната е, която постоянно „очиства“ Земята от натрупаните в нея нечистотии.

Връзката между Луната и Сатурн

Оказва се, че в течение на едно пълно звездно завъртане на Сатурна около Слънцето, т. е. на 29,46 год., Луната прави 365,3 синодични обиколки. А 365,3 ни дава с приближение до няколко стотни броя на дните, които се съдържат в една земна година. От горното е ясно, че една синодична обиколка на Луната, сиреч един синодичен месец, разгледан циклически по отношение годината на Сатурна (=29,46 земни години) представя същото, каквото представя един ден по отношение на земната година. С други думи, един синодичен лунен месец представя един ден от „Сатурновата година“. Триста шестдесет и петте синодични месеца, които се съдържат в Сатурновата „година“ са неговите 365 „дни“.

В зодиака, както е знайно, Луната, която „владее“ в знака Рак, е полярно спрегната със Сатурна, владееща в знака Козирог. Тия две „планети“, тия две течения в аурата на Земята, се явяват полярни и допълнителни. Луна-Сатурн, това е човешката личност, ограничена от своята съдба. Луната – това е психичната енергия на човешката личност, която енергия се проявява в превратностите на ежедневния живот по силовите линии на съдбата, определени от Сатурна. Луната и Сатурн – това е типичното ядро на съдбата в живота на човека. В това ядро се крие цялата наследственост на човека, резултат на неговото минало, неговата „карма“. Ако се изразим с езика на индуската езотерична философия, популяризиран от теософията, ще кажем, че Луната – това е превъплъщаващата се „личност“ с нейната карма.

СФЕРА НА ЛУНАТА (2)

Луната в органическия живот на човека

Всички вегетативни процеси в органическия свят, размножаването, растенето, с неговите периоди на подем и упадък, с неговите фази на градеж и рушение, на разцвет и гниене са все процеси, които спадат към сферата на Луната, в която царува закона на периодичността.

Луната в психическия живот на човека

Психологически Луната е свързана с възприятията и представите, с паметта и фантазията. Лунната сфера в човека носи не само паметта на настоящето, на настоящия човек като „възприемащо и представящо съзнание“, а и паметта на миналото, както индивидуална така и колективна. Ето защо, Луната е така дълбоко свързана с онова, което в съвременната психология се нарича „несъзнателно“ или „подсъзнание“. В психичната сфера на Луната се съхраняват всички образи на миналото, целия родов и расов атавизъм на индивида.

            Аналогически разгледана, по закона на съответствията, Луната представя жената-майка, съпругата, привързана към бащата на нейните деца и към домашното огнище. Като такава, тя е хранителка на традицията, на родовия и расов опит. В образа на древната Пития – жрица в прорицалището на Аполона в Делфи, ние имаме женската пасивна, „нощна“ страна на астралната светлина, чието положително, светло, „дневно“ течение представя Аполон.

Сънищата или сънуването изобщо, така дълбоко свързани със символичната функция на подсъзнанието, спадат все към сферата на Луната.

В астрологията Луната представя, пак по закона на съответствията, народа, широките маси, чиято психика – лунна по естество, е предмет на днешната психология на масите.

Луната цари навред, където преобладава пасивното, възприемащото, отразяващото; навред, където чисто вегетативното изпъква с особена сила. Народи, и племена, които живеят, трудят се, размножават се, ядат, пият, без да се стремят към нещо по-високо, живеят по „лунному“. Те живеят със създаденото от деди и прадеди, със старите вярвания и предания, със старите нрави и обичаи. Често, по силата на известни политически и културни влияния, те възприемат по подражание и отразяват чужди разбирания, политически и социални идеологии, технически постижения и пр. Те възприемат, с една реч, всичко онова, което изисква не творческо напрежение и усилия, а просто подражание.

СФЕРА НА ЛУНАТА (3)

Лунният тип - физиогномика

У лунните типове череп и лице са кръгли.

Косата е руса, пепелява или кестенява. Тя е обикновено гладка у мъжа, а у жената е гладка или къдрава.

Челото е в кръгла гама: то е изпъкнало. Черепът е средно интелектуализуван.

Веждите са си естествено дъговидни, без да има нужда да се намръщва челото, за да станат такива-нещо, което показва, че у лунните типове, учудването не е само временно положение, а морфологична особеност.

Окото също изглежда учудено, както веждата. То е голямо, кротко, мечтателно, добро. У низшите лунни типове, то е глупешко.

Носът е обикновено разширен накрая и вирнат. Той прилича на венериния, ала е по-широк.

Устата също прилича на венерината, но не е така красива: тя е голяма, джунеста, добре очертана като венерината. Тя не е освободена от плътски апетити, но ги прави някак „по-мозъчни“ – прекарва ги през ума.

Брадата е обла, тлъста, мека – ней ѝ липсва енергия.

Лунният тип – психологическо описание

Лунните типове са, преди всичко хора на въображението – имагинативни натури. Те са кротки, тихи, мечтателни, боязливи и обичат спокойствието. Те са общителни, любезни към другите, весели и приличат на деца.

Лунните типове не са създадени за люти борби в живота – та са съзерцателни натури. Тях ги бива за чиновници и като такива, те са приятни, послушни, честни, добросъвестни. Те добре изпълняват, но лошо управляват, защото им липсва решителност.

Жената-Луна е очарователна. Тя сладко се усмихва, старае се да ви се понрави, макар че си остава все свенлива и сдържана. Погледът ѝ е пълен с поезия. Той разказва ония приказни блянове, с които е пълна душата ѝ. Боязлива, суеверна често пъти, тя обича да се притиска до мъжа, когото чувствува силен. Винаги религиозна, тя чувствува Бога в природата, вълнува се от хубавата музика, от хубавите картини, от хубавите момци. Тя има силни предчувствия, силна интуиция и усет за хармония. „Доста студена по чувства, тя е сластна във въображението си“. (Льодо).

Зле белязаните лунни типове са лъжливи, лениви, глупави, клюкари, хитри. Лошите жени от тоя тип са лицемерки, те лъжат мъжете си, дори кога ги обичат. Невинността им е присторна: животът им е лошо играна комедия.

Чистите лунни типове имат чисто лимфатичен темперамент. Кожата им, която е много бяла, страда от допира със слънчевата светлина. Затова се подслоняват под чадъри. Кожата им се зачервява от Слънцето, наместо да помургавее. Те не могат да използуват тъй добре облагите на слънцелечението като марсовите, слънчеви, меркурови и земни типове. Твърде домоседи по натура, те се оставят да затлъстеят и да се артризуват. Страдат от разширение на стомаха. Сутрин езикът им е бял и кога станат от сън, чувствуват се все още морни. Имат лениво храносмилане и едър чер дроб. На младини са разположени към болести от токсичен характер и към болести на жлезите. Трябва да се стимулира храносмилането на лимфатиците (чрез масажиране на атонния им стомах, ленивия им черен дроб и слабините), да се карат да правят гимнастики и да се открие средство да се отърсят от вродената си инертност. Трябва най-сетне да се подложат на един здрав хранителен режим. Един добре лекуван лунен тип, добре – подпомогнат, се делимфатизува и еволюира към сангвиничния темперамент. Ако освен това пожелае да се култивира психически, той може да стане по-енергичен и по-способен да превъзмогва мъчнотиите в живота. Напътвайте винаги скъпите вам люде от лунния тип към методите на здравословния живот и плодотворната дейност.