По земята реките са вените – кръвта отива към дробовете – това са моретата. Облаците, дъждовете, изворите са артериите на земята. Тя е жива сила – тя диша, тя е същество разумно. 

    Както комарът пъха хобота си в човешкото тяло и пуска кръв, чопли и отива и казва на другите комари: „Елате, аз намерих топли източници, извори червени”, така и земята има живи извори; не са разните огньове, които и дават топлина, а самата тя по силата на същите закони, както и човекът, си произвежда топлината.

    Идването на человечеството на земята датира от 18 милиона години. 

    Горко на богатите, които не са богати. Горко на сиромасите, които не са сиромаси.

 

 

 

 

 

 

26 юни 1920г., 18 – 20ч.

Бургас – по вълнолома на разходка

Шест души приятели с Учителя на разговор