1. Що е кукувица.

Кукувицата е сива горска прелетна птица от семейство врабчови. Тя търси да снесе своето яйце в гнездо на друга, по-малка от нея птица „гостоприемник“ – като например червеношийката, коприварчето, ливадната бъбрица или сивогушата завирушка. Когато женската кукувица намери подходящо гнездо, тя изчаква момент, в който то остава без надзор от стопаните, изхвърля едно от яйцата и полага своето яйце на неговото място. Наложително е това да стане много бързо. Женската кукувица се е специализирала да „копира“ цвета на яйцата на птицата-гостоприемник. Освен това нейните яйца имат изключително здрава черупка, за да не се счупят, когато падат в гнездото и са доста малки за птица с такива размерите. Ако всичко това не беше така, другата птица би ги изхвърлила. След като кукувицата-майка остави яйцето, тя не се грижи за него повече. Малкото на кукувицата се излюпва по-рано от останалите пиленца в гнездото и то има инстинкта да избутва другите яйца от гнездото. То постъпва така, защото скоро ще наедрее много и ще има нужда от всичката храна, която носят осиновителите му. Така новите „родители“ на малкото кукувиче трябва да работят много по-усилено, за да изхранят гигантското бебе, мислейки го за свое собствено.

2. Производни с думата „кукувица“ в български език.

• Като кукувица. Разг. Който живее сам, самотно.

• Кукувица ми е изпила ума. Разг. Съвсем съм оглупял.

• Ти си ку-ку – изкукал си, полудял си, изгубил си си ума.

• Кукувича прежда. Паразитиращо растение с вид на жълта нишка, което се увива по растенията и ги задушава.

• Кукувиче грозде, Мускари (Muscari armeniacum) представлява пролетно цвете, което се класифицира към семейство Аспарагусови (Asparagaceae). Не притежава лечебни свойства за разлика от други видове мускари.

3. Изопачената природа на кукувицата.

Когато една птичка прави гнездото си върху клонете на дърветата, тя избира такива клончета, които са запазени даже и от най-слабия вятър, и от бурите. Тъй че, тя го съгражда много по-умно от всеки инженер. Тя схваща, де са благоприятните условия за съграждане на гнездо, и там снася яйцата си.

А съвременните хора казват: „Ние можем и без гнездо, без добри условия да снесем яйцата си.“ И наистина, снасят ги, но после отиват да ги излюпват в „Майчин дом“. Това е култура на кукувиците – те снасят яйцата си в чуждо гнездо. Питайте някой естественик, oтдe се е зародила идеята в кукувицата да снася яйцата си в чужди гнезда, а да не си прави сама гнездо?

Някой ще отговори: „Господ е наредил така“. Не, Господ не е казал това. Има много кукувици, при това интелигентни, които снасят своите яйца все в чужди гнезда. Знаете ли свойствата на кукувицата? Тя избира гнезда на слаби птички, та, като се излюпи кукувичето, то, като по-силно, изхвърля другите малки птичета от гнездото.

Така постъпвате и вие с вашите идеи. Казвате: „Ще снеса в чуждо гнездо.“ Снесете идеята си в чуждо гнездо, изхвърляте другата, но вашата е пак кукувича. Сега разрешете какво означава тази кукувица. Ако ти приемеш една Божествена мисъл и ако тя не те научи, как да се туриш в хармония с Божествения закон в природата, ако не внесе любов към хората, какво те ползва тя, защо ти е тази мисъл? Една мисъл може да ти донесе и съмнение. Следователно, без вяра не може да се служи на Любовта, без вяра не може да се угоди на Бога на Мъдростта.

Трябва ви вяра положителна, вяра в своите мисли и чувства, а не в чуждите. Аз не говоря за яйцата на кукувицата. Кои са вашите мисли? – Това, което е родено от Бога, то е наше, общо е, а онова, което е родено отвън, то с кукувичино яйце. Някой иска да направи голяма къща, да даде голямо угощение, но горко на кокошките, които ще участват, които ще пострадат за това угощение. Това е навсякъде в света. Един народ ще стане богат, но за негова сметка друг ще осиромашее. Това не е правилно, то не е култура.

Музика, говор има в птиците, но трябва да ги разбирате. Кукувицата не казва „ку-ку“, но „ту-ку“. Тя иска да каже: Страдам от главата си. Наистина, кукувицата не си прави сама гнездо, но търси готово гнездо, да снесе яйцата си и повече нищо не мисли. Тя съзнава, че не е грижлива майка, но не може още да се изправи. Това означава нейното „ту-ку“. Казвам: Всяка майка, която не отглежда сама своите деца, но ги оставя другите да ги отглеждат, е кукувица. Голяма е кукувицата, но оставя яйцата си на малките птички, те да ги измътват.

„Ку-ку“ какво значи? Казва: „То е ку-ку“. „Ку“ значи искам. Искам, искам и вземам. Кукувицата никога не прави гнездо и другите работят за нея. Когато искате другите да работят заради вас, вие сте кукувица. Ако не искате да бъдете кукувица, трябва да си правите гнездо. Всеки човек, който не мисли добре, който не чувства добре и не постъпва добре, той е кукувица.

Казано е например в Писанието: „Не кради!“ Краденето не подразбира да вземеш от човека пари или друго нещо, но можеш да крадеш и чувствата, и мислите му, както крадеш и парите му. Следователно кражбата, като неморален акт, става не само във физическия, но и в сърдечния, и в умствения свят. Навсякъде стават кражби. И в духовния свят стават кражби. Когато някой дух иска да открадне нещо от човека, той ще обикаля оттук-оттам, докато най-после постигне целта си. Много от мислите и чувствата на съвременните хора приличат на кукувичи яйца. Кукувицата се грижи само да намери някое чуждо гнездо, в което да снесе яйцата си и ги оставя на другите птички да ги мътят. Какво ще излезе от тях, тя не се интересува повече.

По същия начин някоя съвременна мома се влюбва в един момък, за когото нищо не знае, откъде е, какъв е, и казва: Отличен човек е моят възлюбен. Той е цяло божество, готов е всичко да направи за мене. Оженва се за него, но не минава и една година, казва: Излъгах се в този човек! Той не излезе това, което си представях. Питам: Как е възможно едно разумно същество да се излъже толкова много? Ти, като разумно същество, трябва да правиш разлика между обикновеното стъкло и диаманта.

4. Ментална трансмутация.

Тук преди известно време една млада сестра се чувствала като че е изоставена, изгонена, не може да намери покой в себе си и ми разправя своите опитности. Аз ѝ казах: „Отде е влязло това кукувиче яйце в тебе? Какви доказателства имаш, че си изоставена? Ти имаш само едно самочувствие в себе си и нещо, което не е вярно. Ти имаш една чужда опитност сега. Това настроение не е твое. Ти се чувстваш изоставена. Най-първо, Бог, Който те е пратил на Земята, Той не те е оставил. Ти живееш, здрава си. Това показва, че Бог не те е оставил.“

Има един живот, който допуща в себе си отрицателни, престъпни мисли, но той няма нищо общо с Божественото. Ако в ума ви влезе една отрицателна мисъл, това не трябва да ви смущава. Тя може да гостува у вас десетина деня, но ако вие се съгласите с нея и ѝ дадете място във вашия ум, във вашето сърце и във вашата воля, тя непременно ще ви изгори. Значи, всяко престъпление започва с влизането на една престъпна мисъл в ума на човека, отдето тя слиза в сърцето му, във волята му, докато се реализира и прояви на физическия свят. Според Божествения живот, който е отхранил в себе си такава идея, той ще плаща всички разходи за нейния живот. Мислите живеят в човека. Има хиляди мисли, добри и лоши, които от години живеят в човека, хранят се, чакат момента на своето раждане.

Славата на човека се заключава в неговата глава, която е устроена по особен начин. Човек се отличава от всички животни по своята глава. Тя представя първия свят.

Вторият негов свят започва от шията, обхваща целия гръден кош, сърцето, белите дробове и част от стомаха.

Третият свят започва от стомаха надолу и обхваща червата, черния дроб и бъбреците. Черният дроб представя човека на сърцето, или чувственият човек.

По форма човек е конусообразен: горе, при раменете е по-широк, а долу е по-тесен. Това показва слизане на човека във физическия, т.е. в материалния свят. Долната част на тялото му е по-тясна, понеже той е слязъл в гъстата материя. И гръдният кош на човека се е образувал при специални условия.

Съвременните хора още не живеят в своята глава. Че е така, виждаме по това, че каквото мислят, едва едно на хилядата от него е вярно. Обаче, от това, което чувстват, по-голямата част е вярно. В областта под лъжичката се намира тъй наречения стомашен мозък, който е свързан със симпатичната нервна система. Забелязано е, че каквото човек почувства в първия момент, 95% от него е вярно. Каквото почувства във втория момент, процентът на верността се намалява.

В това отношение, още древните учители на човечеството са казвали, че пространството е пълно с безброй живи форми – мисъл форми, които се движат, и като по радио се предават и възприемат от хората. Цялото пространство е жив проводник на тия мисли. Това, което сега говоря, веднага се възприема по радиовълните в пространството и в 24 часа най-много може да обиколи цялата земя и да се върне там, отдето е излязло. Не само моите думи се предават чрез пространството, но и на всеки, който говори.

Разбира се, за правилното възприемане и предаване на мислите от значение е и интензивността им, както и устройството на радиовъзприемателя. От значение е също така и посоката, от която идват вълните.

Следователно, както човешките мисли се предават чрез пространството, така също се предават и мислите от невидимия свят. Тия мисли представят цял свят. Те се наслояват в пространството на дебелина от 1–2 см. Чувствителният човек  веднага възприема тия мисли, вследствие на което понякога разположението му се повдига, а някога – понижава.

Като знаете този закон, вие лесно ще се справяте с настроенията си. Щом изпаднете в лошо настроение, ще знаете, че тази мисъл, която ви измъчва, не е ваша. Тя е кукувиче яйце, което кукувицата е турила във вашето гнездо да го измътите. Тогава, ще вземете това яйце от вашето гнездо, ще го занесете на кукувицата и ще ѝ кажете: „Според Божествения закон, не е позволено да оставяш яйцата си в чужди гнезда, други да ги мътят!“

Когато някоя птичка измъти някое кукувиче яйце по любов, това е друг въпрос. Обаче, ако птичката не иска да мъти кукувичите яйца, с право може да ги хвърли на земята. Всяка чужда мисъл, ако е силна, тя е в състояние да измени благородните мисли и желания на човека.

Някой казва: Едно време имах благородни мисли и желания, но не зная, защо сега съм толкова огрубял. – Огрубял си, защото си измътил едно кукувиче яйце. Какво да правя тогава? – Ще оставиш кукувичето яйце настрана, а ще започнеш да мътиш своите благородни мисли и желания.

Казвате: Позволено ли е да се изхвърлят кукувичите яйца навън? – Щом кукувицата е влязла във вашето гнездо без позволение, вие имате право да изхвърлите яйцата ѝ навън. – Не е ли грубо това? – Нищо грубо няма в поведението ви по отношение на кукувичите яйца.

 5. Последици от културата на кукувицата.

Съвременните естественици говорят за кукувицата, че снасяла яйцата си в гнездата на някои малки птички.

Питам: Как придоби кукувицата този навик да снася яйцата си в чужди гнезда? Всички говорят за тази черта на кукувицата, а при това, колко кукувици има днес между съвременните хора! След като снесе яйцата си в някое чуждо гнездо, кукувицата хвръква и повече не се грижи за тях. Другата птичка, в чието гнездо са снесени кукувичите яйца, лежи върху тях, както и върху своите и ги мъти. Като се излюпят малките кукувичета, всеки ден те започват да изхвърлят навън от гнездото по едно от другите малки птиченца. Майката се чуди, защо се намалява броят на малките ѝ, но като не знае причината за това, казва си най-после: „Такава е волята Божия!“ Тя отглежда грижливо малките кукувичета, докато един ден те хвръкнат от гнездото и отидат да живеят сами.

Същото нещо става и в живота на хората. Когато един богат човек дойде у дома ви и започне да разглежда къщата, нивите ви и срещу тях ви дава пари с лихва, той не е ли снесъл вече във вашия полог своите кукувичи яйца? Не се минава дълго време, и този човек взема и къщата, и нивите ви. След всичко това той ще разправя: „Аз направих благодеяние на една бедна вдовица.“ Този човек изхвърли всички яйца от полога на майката, като ѝ остави да се грижи само за кукувичето яйце. И след това той ще отиде на църква, ще запали една голяма, дебела свещ и които го видят, ще кажат за него: „Добър, благочестив е този човек. Той прави големи добрини, подарява много неща на бедните хора.“

Ние благодарим за такива подаръци и благодеяния. Светът не се нуждае от такива добрини. Това не е култура, това не е Божествен акт. Такива благодеяния са резултат на човешкия егоизъм. Много добри, гениални хора са били мъчени и загинали от такива добрини. Аз съм наблюдавал какво правят птичките, с цветовете на дърветата и на цветята. Те хвъркат от клон на клон, откъсват си един, втори, трети цвят от дървото и си чистят клюна с него. После го хвърлят на земята. Цветовете падат един след друг, но птичките не искат да знаят за това. Колко пъти някой човек ще кацне върху току-що разцъфтелите хубави мисли и чувства на друг човек, ще ги откъсне, ще ги захвърли на земята, без да иска да знае!

6. „Самотен като кукувица“.

Хората искат да се осигурят в живота. Момата казва: Искам да се омъжа, да не остана самотна в този свят. – Ожениш се и след като родиш четири-пет деца, умре мъжът ти, след това и децата ти. И ти, която не искаше да останеш самотна кукувица, изпадаш в това положение на самотна.

Трябва да знаете, че след всеки момент на щастие идва един велик момент на скръб. Тамън отгледаш една красива, хубава мома, 21-годишна, свършила науките си, виж, зародила се отнякъде една епидемия на малария или чума, улови дъщеря ти и гледаш, в 5–10 дни очистила и дъщеря ти, и син ти, а ти с такава мъка си ги отгледал. Викаш лекари, консулиуми, и най-после те констатират смъртта, казват, че е станало разрив на сърцето. Лекарите, за утешение на майката и бащата, констатират каква е болестта. А те остават сами, като кукувица.

Или може да се намерите в положението на старият, който като хване болния си крак, запява:

„Олеле, майчице, защо си ме родила?

И като си ме родила, защо не си ме убила?“

Питам го:

– Откъде научи тази песен?“

– Синко, гледай да не дойдеш в моето положение и ти да я научиш.

– Виновна ли е майка ти за твоя ревматизъм?

– Виновна е, нали тя трябваше да ми каже, как да живея. Сега вече няма накъде да се върви; не ми се живее, искам да умра, но още не ме приемат в другия свят. И на този свят не ме искат, и на онзи още не ме искат. Бабата ми умря, приятелите ми – също, децата ми не ме искат, никой не ми обръща внимание. Тежко се живее, синко, тежко! Останал съм сам, като кукувица.

Тъй пее, нарежда и оплаква живота си старият. Оплаква се, но поне пее. Има старци, които никога не пеят.

Когато останете в живота си сами, като кукувица, и не го разбирате, както трябва, ще кажете: да умра по-скоро, че да отида в другия свят.

Докато е на земята, човек се нуждае от материални блага. Ако слуша Бога, той ще има всичко необходимо. Ако не Го слуша, ще му се отнеме всичко, което му е дадено. Той ще остане сам като кукувица. Не е лошо да бъдеш кукувица. Тя има вяра не само в себе си, но и в другите птици: снася яйцата си в чуждите гнезда. Тя вярва, че те ще излюпят яйцата и. Ако кукувицата вярва в другите птици, колко повече вие трябва да вярвате в себе си, че като снесете яйцата си в своите гнезда, ще ги излюпите. Обаче, начинът, по който кукувицата живее, е стар. Вие не трябва да вървите по стария път на кукувицата, да очаквате другите птици да мътят вашите яйца. Днес, ако някой види кукувиче яйце в гнездото си, веднага го изхвърля навън.

С други думи казано: Щом разбере лошото намерение на някого, той го счита за кукувиче яйце и го туря настрана. Ето защо, започнете ли една работа, сами трябва да я свършите, да не я оставяте на други – те да я свършат.

7. „Кукувица ти е изпила ума“.

Ти в своя ум трябва да бъдеш свободен, та при каквито условия и да живееш, да можеш да се справяш с мъчнотиите на този живот. Това е велика наука! А сега жената очаква мъж ангел. Ами този идеален мъж за глупавата жена ли ще се ожени? – Идеалната мома за глупав ли мъж ще се омъжи? Трябва кукувица да е изпила ума. Глупав за глупав се жени и умен за умен се жени. Тъй е. И сега казват: „Каквото Господ е определил.“ Господ е определил умен с умен, глупав с глупав, праведен с праведен и грешник с грешник. Тъй стои въпросът. Праведник и грешен не може да се оженят. Някой ще каже: „Такива има.“ Съвпрегнати може да бъдат, в някоя яма може да влезнат и вълци, и овци, ама то е едно изключение. То не е един факт в Природата. Там овците са отделно, вълците също. Всяко нещо е отделно в света.

8. „Напред, напред за Слава!“

Имайте Вяра непоколебима – Вяра, Вяра, Вяра и Вяра. Няма друго средство. Вярата ще даде мощ на вашия ум, сърце и душа и ще ви даде сила да бъдете решителни. Господ е около вас – даже Той е във вашите неприятели, на които опитва ума. Не си туряйте в ума, че в тия работи Господ не се занимава. Напротив, вярвайте, че това е по Волята Божия, уповавайте се на Него и ще ви бъде добре. Достатъчно е това засега, което вече ви се каза. Борбата ще бъде една духовна борба, а с външните неща ще се гони цел да се отвлече тяхното внимание. Да, помнете, че настъпва сражение и вие ще бъдете на първата боева линия в това сражение, което иде за народа. 

Молим интендантството да се погрижи за снаряжение, облекло и храна за войниците, които ще воюват за Царя! 

Има се и всичко това предвид. Само да се пазите да не би някой от вас да допусне да му се снесе, както от кукувицата, чуждо яйце в гнездото!

9. Притча за кукувицата от Валентин Начев.

В малко планинско градче живеел един дядо, който бил много прочут гъбар.  Отлично познавал всички видове гъби и от ранна пролет до късна есен, той често кръстосвал близките гори и поляни и всеки път се прибирал с препълнени кофи. Понякога продавал част от набраните гъби, но по-често ги раздавал на своите приятели и роднини. Малкият му внук, винаги с нетърпение го чакал да се прибере и с грейнали очи разглеждал набраните гъби, а дядото с голямо удоволствие му обяснявал какви са гъбите, къде се намират и как се берат. Така още от съвсем малко момчето много се запалило по гъбарството и когато пораснало започнало редовно да ходи за гъби със своя дядо. Едва дочаквало да си отиде студената зима и с нетърпение го подканвало да тръгват за гъби, но старият гъбар знаел точно кога ще ги намери и никога не тръгвал, преди да са тръгнали самите гъби.

– Утре, отиваме! – казал една вечер дядото. – Доста топло беше през последните дни и сигурно са излезли. – добавил старият гъбар.

– Ура! – зарадвало се момчето и подготвило любимото си гъбарско ножче.

Сутринта двамата гъбари станали рано и тръгнали още на разсъмване, а след час вече били на стотина метра от голямата букова гора и от там се чуло едно силно и ясно:  “ку – куу, ку – куу”…

– Кукувица!.. – силно извикало момчето. – Дядо, носиш ли пари?

– Не! За какво са ни пари, нали природата ни дава гъбите си безплатно. – пошегувал се духовитият старец.

– Баба ми е казала, че когато те закука кукувица трябва да се хванеш за паричка, за да имаш пари през цялата година, а вчера разправяше на кака, че не е хубаво да се спи до късно, за да не те закука кукувицата в леглото, защото ще се разболееш.

– Това са бабини измислици, но кукувицата е много интересна птица и сигурно е създадена, за да научим от нея един изключително ценен урок.

– Какъв урок може да научим от една птица?

– Важен урок, който е определящ за качеството на човешкия живот. Умните хора отдавна са разбрали, че няма по-добър учител от природата и непрекъснато се учат от нея, но по-голямата част от човечеството е „сляпо“ за нейните ценни уроци. Най-интересното при кукувицата е, че вместо да строи свое гнездо, тя използва гнездата на други птици, които без да знаят стават „гостоприемници“ за нейните яйца. Когато кукувицата си намери подходящо гнездо, тя изчаква удобен момент, в който то остава без надзор, изхвърля едно от яйцата на птицата стопанин и снася своето яйце на неговото място. Хитрата кукувица се е специализирала да „копира“ цвета на яйцата на птицата гостоприемник и тя не забелязва, че в гнездото ѝ има чуждо яйце, а малкото кукувиче се излюпва преди яйцата на птицата „осиновител“ и изхвърля от гнездото останалите нейни яйца. Такъв е птичият свят, но и в света на хората постоянно се случва подобно нещо.

– Но нали нашият свят е много по-различен, дядо?

– Да по-различен е, но човешкият ум е точно като птичето гнездо и никога не трябва да се оставя без надзор. Собствените ни идеи са нашите „яйца“ и от тях се излюпва онова, което е полезно за нас и за близките ни хора, но и в нашия свят винаги има хитри „кукувици“, които постоянно снасят идеите си в чуждите умове, а горките гостоприемници ги хранят и никога не осъзнават, че непрекъснато се занимават с реализацията на най-различни чужди идеи. Даже понякога в човечеството са се раждали и продължават да се раждат опасни „кукувици“, които имат много вредни, а често и прекалено демонични идеи.

–  Така ли?

–  Да! Преди няколко десетилетия, една такава „кукувица“ снесла идеите си в умовете на милиони германци и от тях се излюпили чудовищни действия, които предизвикали избухването на световна война, в която загинали милиони хора.

– О!.. Това наистина е страшно. Дядо, не искам да храня и да отглеждам чужди идеи! Научи ме как да разбирам, че имам в главата си чужда идея? Как да я позная, че е чужда? И как да се освободя от нея?

– Ако не чувстваш радост и не си щастлив, когато работиш и мислиш за нейната реализация, значи тази идея не е твоя. Занимавай се само с онези неща, които те радват и чуждите идеи сами ще излязат от твоя ум, но помни, че винаги ще има атаки на нови нашественици! Бъди бдителен и не оставяй ума си без надзор, че иначе в него постоянно ще има много идеи, които са родени от умовете на други хора, а ти ще работиш за тяхното реализиране и винаги ще живееш с едно перманентно усещане, че има нещо грешно в твоя живот или че все нещо ти липсва и не ти достига, за да бъдеш истински доволен и щастлив.

10. Ментален род (VІІ Херметичен принцип).

Идеята за Менталния род може да се обясни с няколко думи на учениците, които познават съвременните психологически теории за двойствената природа на ума:

• Мъжкият принцип на ума съответства на така наречения обективен ум, съзнателен ум, волеви ум, активен ум и пр.
• Женският принцип на ума съответства на така наречения субективен ум, подсъзнателен ум, неволеви ум, пасивен ум и т.н.

Този двойствен аспект на ума съществува във всеки човек. „Аз“ представлява Мъжкият принцип на Менталния род, а „Мен „ представлява Женският принцип. „Аз“ е аспектът Биване, „Мен“ е аспектът Ставане. Ще забележите, че Принципът на съответствието (ІІ Херметичен принцип) функционира на това ниво, точно както функционира на висшето ниво, на което се осъществява създаването на Световете.

При феномена телепатия се вижда как Вибриращата енергия (от ІІІ Херметичен принцип) на Мъжкия принцип се излъчва по посока на Женския принцип на някой друг човек, като последният приема зародиша на мисълта и ѝ позволява да се развие и да узрее. По същия начин действат внушението и хипнозата. Мъжкият принцип на индивида, правещ внушения, насочва поток от Вибрираща енергия или Волева сила към Женския принцип на другия човек и последният го възприема, превръщайки го в свой, като мисли и действа в съответствие с него. Идея, поставена по този начин в ума на някой човек, расте и се развива и с времето се разглежда като законна ментална рожба на индивида, докато всъщност е като кукувиче яйце, поставено в гнездо на лястовица, където то унищожава законните рожби и се настанява като у дома си.

Нормалният метод е Мъжкият и Женският принцип в ума на индивида да се координират и да действат в хармония и съгласувано помежду си. За съжаление обаче Мъжкият принцип в обикновения човек е прекалено мързелив, за да действа – проявата на Силата на Волята е твърде слаба и последицата е, че такива хора се управляват почти изцяло от ума и волята на другите хора, на които те позволяват да извършват процесите на мисленето и волята вместо тях. Колко са оригиналните мисли и действия, изпълнявани от обикновения човек? Не са ли повечето хора просто сянка и ехо на другите хора, които имат по-силна воля или ум от техните? Проблемът е, че обикновеният човек пребивава почти изцяло в своето „Мен“-съзнание и не разбира, че притежава такова нещо, като „Аз“. Той се е установил изцяло в Женския принцип на Ума, а Мъжкият принцип, в който е разположена Волята, е пасивен и неизползван.