Вие сте тук
Казвате: „Дяволът“. Оставете този дявол. Щом мислиш за него, вече се впримчваш. Защото, за когото мислиш, ще се влюбиш. Щом за дявола говориш, ще се влюбиш. Дяволът досега направил ли е някаква пакост на вас? Вие виждали ли сте го? Да ви дам описанието на дявола. Един набожен човек говорил много зле за дявола. Той му казва: „Всичките тия хубави занаяти, които имате, аз ги създадох. Лекарите, аз ги създадох. Създадох болестите, създадох и лекарите, да ги лекуват. Хората като грешат, имат нужда да се прераждат. Аз създадох майките и бащите в света. Всичко, което съществува в света, аз го създадох. Аз създадох работа заради вас, вие само говорите против мене“.
В своите анекдоти един от старите френски окултисти – Елифас Леви – дава следния пример: Дяволът едно време казал на Христа: „Ако паднеш и ми се поклониш, всичките царства на Земята ще ти ги дам“.
Та след като Сатана работил 2,000 години в света, след като дал на хората една хубава опитност, те не го слушали повече, не искали да го знаят за нищо. Като дошъл Христос втори път на Земята, намерил го обезсърчен, че никой не го слуша.
Като видял, че работите му никак не успяват, дяволът се отдалечил от хората, отишъл на едно уединено място, като светия, и започнал да мисли за положението си. „Какво да се прави? – казвал си той. – Съвсем загазих. Отиде моята работа вече, съвсем пропадна. Всичко, какво имах, изгубих. Не зная вече какво да правя.“
Един ден той излязъл да си почине, спрял на едно каменисто място в планината, навел си главата, но не може да плаче, да му олекне поне. Седи той обезсърчен и си размишлява: „Така е, учих, учих света и като го научих, днес никой не те почита. Аз постъпих неразумно, че предадох своето учение на тия неблагодарни хора. Едно време те ми вярваха, слушаха ме, но сега вече не ми вярват, не ме слушат. Едно време бях господар, разполагах с цели царства, а сега нищо нямам.“
Същевременно от планината се качили две змии и се забили в гърдите му, тъй има болка вътре, не ги чувства. Христос го видял отдалече, че седи на тази планина с увиснала глава.
Тогава Сатана Му казва:
– Е, много късно идваш при мене“.
– Защо?
– Преди 2,000 години, когато бях толкова силен, толкова богат, ти не дойде при мене да ти дам всички тия светове, които имах на разположение, но идваш сега, когато нямам нищо и никой не ми вярва и не ме слуша.
– Не, аз не идвам за твоите царства – му казва Христос – аз идвам да ти помогна, да те освободя от едно голямо страдание.
Сатаната е човек снажен, мускулест, но Христос видял в гърдите му впити двете големи, черни змии, които го смучели. Синът Божи се приближил при него, побутнал тия змии, и те паднали на земята – така го изцерил. После му казал:
– Обърни се да служиш на Бога, не да го обичаш, но да му служиш. Имаш бъдеще, защото ще служиш.
Дето се казва, че го праща във вечния огън, аз виждам, туря го слуга на Бога. Каквото му кажат на децата, на буболечиците, на растенията, навсякъде на всички да услужва, да не убива никого. Знайте какво мъчение е за един горделив дух, който е управлявал света да служи.
Казва му Христос:
– Ти имаш големи опитности от живота, затова те назначавам на служба, да покажеш на хората как трябва да работят. Ще се откажеш от стария живот и ще започнеш да учиш хората на хубави работи. Ти ще ги учиш от своите опитности.“
Дяволът се съгласил на тази работа и останал доволен от Господа, че му дал възможност да участва в бъдещото царство. Тръгнал редом с Христа в света и той да помага, да учи хората. Туй може да го турите и в човека. В човека има нещо лошо. Евангелието го нарича „стария човек“. Трябва да се примирим с него.
Сега ще ме питате вярно ли е това. Ще намерите този френски писател и ще го питате вярно ли е това, което е написал. Това е една алегория. Да не казвате: „Ето какво ни проповядва този човек, че Сатаната трябвало да дойде да учи хората.“ Ами че Сатаната и сега ви учи. На какво ви учи? – Пушки да си правите, да се убивате и на какво ли не друго, но сега Сатаната е реформиран. И този новият, реформиран Сатана ще върви по съвсем друг път. Той ще върви съобразно Христовото учение.
Учителя