Посейдон, братът на Зевс, идва от водното царство на океаните. Когато Зевс става „главно божество“ на Олимп, той разделя властта над света между двамата си братя, Посейдон и Хадес. Хадес получава господство над подземния свят, а Посейдон трябва да управлява океаните. Ето защо най-популярен е „водният“ му образ, макар Посейдон да управлява също конете и земетресенията.

Контактите с великия океан на колективното подсъзнание този вечен склад на образи и мечти, може да доведат до силни психически земетресения и да ни завлекат в бурното царство на Посейдон. Като цяло обаче астролозите възприемат Нептун за мека, почти женска планета – а някои биха пропуснали и определението „почти“. Нептун е силен в хороскопите на идеалисти, музиканти, художници, танцьори (особено танцьори), а също и на алкохолиците, наркоманите, терапевтите и онези, които следват духовно призвание. Типичният нептунов тип е като от друг свят, неговото зрение е настроено на вътрешната действителност, в която да гради фантастични замъци – наслада за масите – или пък да доведе собственика си до мрачния подземен свят на бягството и постоянната обида.

Тази мечтателност трябва да ни постави нащрек за факта, че Нептун действа като носител на допълнителен архетип, само на бурния, отмъстителен морски бог Посейдон. Става дума за духа на Дионис – силно забележим в съвременната ни култура, но явно отсъстващ от небесата – който е въплътен в планетарния Нептун.

Според орфическата версия на легендата, Персефона, царицата на подземния свят, била майка Дионис. В Мистериите на Елевзин Дионис е описван като чудотворното дете на Деметра. В древните времена е бил божествен син на Земната майка или дори на подземната майка. Неговият произход води началото си от дълбините подсъзнанието.

Най-популярната история за раждането обаче го прави син на Семела, принцесата на Тива; баща му бил Зевс. Ревнивата Хера подмамила Семела да постави на любовника си фатално условие: тя поискала Зевс да ѝ се разкрие в цялото си величие. Зевс изпълнил това ѝ изискване и Семела била погълната от огъня му на часа. Но шестмесечният плод на бременността ѝ, Дионис, бил зашит за бедрото на баща си, за да може да се роди навреме. Скрит от Хера, той бил отгледан от група нимфи, наричани хиади; те го маскирали като момиче. Не трябва да се чудим в такъв случай, че нептуновият тип хора притежават женствена мекота, а също че мъжете от този тип са най-меките от пола си. Дионис е дете на Великата Майка и е бил отгледан като хермафродит. Нептунианците-мъже действително обичат жените; те дори ги разбират.

Когато Дионис осъзнал божествеността си, той се показал като нещо повече от дете на майка си; той въплътил и Дивия мъж.

След като запознал човечеството с производството на вино, той пътувал по света като разпръсквал пиянския екстаз, където и да отидел. Последователките му менадите, били пияни жени, които танцували в дива самозабрава и в лудостта си разкъсвали мъже на парчета. Така че ето две от най-популярните качества, които Нептун въплъщава: връзката му с изкуството на танца и връзката му с алкохолизма и наркотичната интоксикация.

Дионис е най-вече бог на религиозния екстаз. Той може би е сред най-старите познати ни богове. Робърт Грейвс е особено заинтригуван от рисунка от Каменната ера в пещера в Когул[1], която ни показва мъж в центъра на група диво танцуващи жени[2]. Това, а също и статутът му като родено от земите на Деметра дете, предполага, че първоначално Дионис е бил онзи, когото менадите са разкъсали на парчета. Детето на Божествената Майка става неин любовник и е ритуално убит от жриците ѝ, за да може да възкръсне отново. Мария Гимбутас е идентифицирала божество от Древна Европа (около 5000 г. пр.н.е.), което е нарекла Скърбящия бог, и го смята за предшественик на Дионис в аспекта му на принесен в жертва бог[3]. Божественото дете, когато се състари, се превръща в Скърбящия бог. В средата на свещения танц той е заклан. Но възкръсва отново, персонифициран като виното – което означава, че възкресението му е в екстаза. Християнство използва същия мит, съвсем леко изменен.

Екстазът е и дар, и фатален недостатък на нептуновата личност. Най-добре е илюстриран в собствената ни културна история от последно време, особено 60-те години на ХХ век. Астролозите често описват това десетилетие като нептуново време – наркотиците, сексът, идеализмът, пъстроцветните бохемски одежди предполагат много силно действащ Нептун. Тъкмо по време на това десетилетие Дионис – отдавна изчезнал от погледа на пуританската ни култура – драматично стъпва отново на сцената. Рок-звездите от тази ера (и Дионис и Нептун са свързани с музиката) бяха андрогинни млади мъже с дълги коси, синове на майката. Като другите мъже от тази епоха, те по-често търсеха жените, а не възрастните мъже за посвещение. Така събираха лунни духовни прозрения, но им липсваше слънчевата сила. И все едно с какво се занимаваха, рискуваха да бъдат почти разкъсани на парчета от тълпи жени-поклоннички.

Макар никога да не са ги разкъсвали буквално, те определено биваха убивани символично чрез силата на колективното подсъзнание. Опасно е да бъдеш обладан от архетип. Обикновеното човешко его не може да се справи с него. Когато започнем да вярваме, че сме богоподобни същества, над и отвъд човешките закони и ограничения, рискуваме да бъдем погълнати от Майката Земя. Рок-звездите от 60-те извършиха това чрез секс и наркотици – две от любимите средства на Дионис. Джим Морисън от „Доорс“ е показателен пример. Според определени сведения, той продължително време е вярвал, че е бил обладан от духа на Дионис. Ето защо съвсем доброволно се е отдал на Дивия мъж в себе си и това го уби.

Лечителят шаман, който лекува племето, не става жертва на архетипно обладаване, което толкова лесно засяга съвременните нептунианци. Той танцува своя божествен танц, после сваля маската си и се връща към нормалното човешко съзнание. Сходен процес протича в театъра, което го превръща в чудесна аналогия по две причини: театърът в Западния свят е възникнал от фестивалите на Дионис и нептуновите индивиди са склонни да се справят добре с подобни изкуства. Един актьор, също като шамана, се обучава да приема друга идентичност – в древните времена това винаги е била личността на бог. Той носи маската, танцува танца, пее свещена заклинание – и после си отива. Племето е излекувано. Усещането за катарзис, извънредно важно за гръцките драматурзи, е постигнато. Архетипното обладаване – предаването на колективната нептунова илюзия – се случва, когато сме неспособни да свалим богоподобната маска.

Друг пример е Mepелин Монро, която е имала изгряващ Нептун (заедно с Венера на Медиум цели) и която е слязла в света на алкохола и наркотиците, защото не е могла да остави маската на Афродита. Богинята я е погълнала.

Как тогава трябва да управляваме силата на екстаза – пряката връзка със света на боговете, която изглежда толкова елементарна за всички нептунианци, за добро или за зло? Как да се научим да сваляме маската на пожертвания бог или Дивия мъж, или каквато маска сме избрали да носим? Легендата за Дионис ни дава два възможни отговора. Единият е: любовна връзка, основаваща се на най-висшите нептунови идеали. По време на бурното си пътуване по света Дионис в крайна сметка стигнал до остров Наксос. Там открил Ариадна, принцесата от Крит, която била помогнала на героя Тезей да убие Минотавъра и да превземе кралството на собствения ѝ баща.

Но тази вярност към любимия била наградена твърде зле. Героят-завоевател я изоставил на един остров. Дионис влюбил в нея и се оженили, а скоро след това той бил допуснат до компанията на олимпийските богове. Чрез брака си той добил зрелост и уравновесеност. Заел мястото си сред боговете и изоставил скитническия живот. Но забележете, че Ариадна е била жертва – една от наранените от любовта. Heптунианецът по принцип е привлечен към връзки, които имат характер на спасител-жертва и това често не е полезно. Само съсредоточавайки фокуса на връзката върху преходността –Дионис отива на Олимп, а Ариадна получава небесен дом на Северната Корона[4]  – нептунианецът лекува собствените си вътрешни недостатъци и постига зрелост на душата. Нептун е бил наричан най-висша октава на Венера, а тя екзалтира в знака на Нептун, Риби. Това предполага, че най-висшата проява на Нептун е универсалната, всеобхватна любов и състрадание.

Но макар нептуновата връзка да е опасна поради заложените в нея отношения жертва-спасител, второто разрешение на дилемата на Дионис е дори по-трудно за преглъщане. Казано ни е, че богът слязъл в подземния свят, открил майка си Семела и заедно с нея се качил на Олимп. Дете на божествената майка, тъй близо до колективното женско, че би могъл да бъде разкъсан от него, Дионис се изправя лице в лице с Майката. По същия начин нептунианецът може да избере да слезе в подсъзнанието, да се срещне със света на мечтите и образите, които превръщат живота му в радост и мъчение. Нептунианецът може да предпочете да се сблъска с Плутон, тъмния господар – или в този случай тъмната дама – на подземния свят. В крайна сметка, според орфическата версия на легендата, самата Персефона е майка на Дионис! Но майката може да погълне детето си, ако то навлезе твърде далеч във владенията ѝ. За нептунианеца директното слизане в подсъзнанието може да се окаже фатално. Но ако има достатъчно смелост, може да постигне и спасение.

Астролозите са склонни да свързват Нептун, включително творческото му и духовно измерение, с мечтателността на морето. Властта му над Риби съответства на такъв образ, но Нептун определено си има тъмна страна. Вероятно влиянието на никоя друга планета не е по-зле разбрано и изкривено в астрологическите текстове от Нептун. Може би защото този архетип управлява океана (колективното подсъзнание), където логиката и рационалните процеси вече не съществуват, човек трябва да гледа с други очи, за да „види“ Нептун. Във всеки случай, видим или невидим, силата му да разтърсва ежедневния ни свят е ясно изразена.

Планетата, наречена Нептун, е открита през 1846 г., когато се е намирала във Водолей, и като че ли притежава повече „водолейски дух“, отколкото се е предполагало преди. Четиринадесет години след откриването ѝ водолеецът Абрахам Линкълн става президент на САЩ. Това е човек, чиито принципи са типично водолейски (Прометейски) и чиято задача е да унищожи робството. Действително, робството и ограниченията като че ли са един от ключовите значения на Риби, знакът, управляван от Нептун, а свободата е онова, което въплъщава Водолей. Откриването му в този знак посочва Прометеева експлозия: Нептун вече не може да бъде окован във вериги и държан в затвор срещу волята си, когато е във Водолей (т.е. когато Прометей е наблизо). Робството е проблем, с който човечеството се занимава от самото начало който все още продължава да бъде рана за света ни.

Отново бяхме свидетели на транзит на Нептун през Водолей, заедно с Уран, започнал през 1998 г., първото му възвръщане в този знак след откриването му. И отново освобождението на все още окованите без съмнение е ключовият въпрос на тази ера.

Проблемът с робството и оковите е, че веднъж освободени, от нас се очаква сами да правим избора си, да поемем отговорността и да живеем с нея. За нещастие, дори ако имаме свободата да го сторим, това рядко става. Едно от най-трудните неща, както изглежда, е да изтрием пясъка от очи си, да се събудим и да изразим виденията си. Дори ако ни се даде възможност за това, мнозина предпочитат да си живеят живота със затворени очи, като обвиняват всички други за лошото ни положение. В психологическите кръгове и терапевтичните центрове навсякъде по света този процес се нарича отричане и всъщност разкъсва самата тъкан на обединени на тяло, ум и дух, синтезиращият процес, с който знакът Риби и управляващата го планета Нептун са най-тясно свързани.

Отричането буквално означава да се „гледа встрани“. Отричането, както е изпълнявано в обществото ни от толкова време, е базирано точно на този принцип – да се гледа встрани от действителността. Когато действителността (Сатурн) е игнорирана или пренебрегната, Нептун се качва на трона с мечти, фантазии, пристрастяване, неконтролируемо раздразнение и т.н. А точно това е нещото, което трови обществото ни през последната част от Ерата на Рибите[5]. По принцип пристрастяването произлиза от зависимост от нещо/някого тя – от усещанията за безсмисленост и срам, срамът пък започва с нечие чуждо (по принцип на родител) измиване ръце и прехвърляне върху нас вината за собствената им безстойностност. Това е разигравано в семейната система отново и отново, както е посочил проницателно в трудовете си Джон Брадшоу[6]. Тоест, цикълът се повтаря непрекъснато, докато накрая отворим очи и посмеем да видим себе си в огледалото – такива, каквито сме, а не чрез очите на отрицанието или фантазиите, които сме съградили около себе си от толкова време. Разбира се, този процес изисква много смелост и сила, затова повечето хора предпочитат пътя на най-слабото съпротивление. Като се разглежда астрологическата позиция на Нептун, обикновено може да се посочат онези области, в които сме най-склонни към отричане и самозамайване.

Много астрологични книги дават твърде негативно описание на Нептун, особено ако той е слаб. Според някои текстове, ако Нептун транзитира през някоя точка от картата ви, гледайте да си легнете да спите, да се запишете в местния терапевтичен център, да си вземете почивка или да идете на духовна ваканция за следващите две години – забравете за постигането на нещо пълноценно. В действителност това не отразява реалността – ако беше така, то целият свят би бил нефункционален през повечето време, защото ние винаги имаме транзит на Нептун през някоя точка от картата. Това характеристика, която Нептун дели с брат си Плутон, двамата богове, които са свързани с подводното и подземното царства. Те живеят в земи, където е по-лесно да пренебрегнеш или напъхаш под килима всичко онова, с което не искаш да се занимаваш направо – владения на личното (Плутон) и колективното (Нептун) подсъзнания. Тези две владения са твърд „важни“ за човечеството днес, тъй като са свързани с двете най-нови планети в Слънчевата ни система.

Независимо дали разглеждаме властта на Нептун на наркотиците и алкохола, петролната промишленост (технологичното ни пристрастяване), или дори нашето пристрастяване към духовни постижения, всички сякаш търсят някак проява на Нептун напоследък. По определен начин пред нас постоянно виси сладкият като мед морков. Мислим си, почти сме го достигнали, но в действителност той винаги е на достатъчно разстояние пред нас, за да ни кара да се протягаме вечно към него. Тогава какво се случва с индивидите, които са засегнати временно от транзит на Нептун? Същото, което се случва с онези, родени с проминентен (издигнат) Нептун, само че хората с такова разположение са посветили целия си живот на разбирането на неговите качества и извършване на необходимите настройки, а онези, които изпитват влиянието на значителен транзит, са попаднали под властта му само за година-две.

Нептун (Посейдон) не винаги е доброто момче в митологията. Всъщност му се приписва мятането на буреносни облаци и мрежи по пътя на жертвите, които си е харесал, като така те губят пътя си в морето за продължителни периоди.

Най-известната история за отмъщението и алчните му страсти е разказана в „Одисея“, където се описва опитът на Одисей да се върне у дома след Троянската война. Мнозина имат усещането, че не виждат къде отиват, когато са под влияние на транзит на Нептун. Разбира се, в това има определена истина, но все пак виденията за бъдещето идват по други пътища, когато сме откъснати от чисто физическото усещане за реалността. Така че една от задачите на Нептун е да окуражи отварянето на третото око, да се развие вярата и опората на вярата и висшата сила, която идва, когато индивидът не е способен повече да контролира собствения си курс.

Споменахме два пъти връзката на Нептун с виденията. Когато се даде възможност да се види истината, хората често не я приемат и освен това, когато ясното зрение им се отнеме, те продължават настоятелно да се опитват все пак да виждат. Това е доста тънък аспект на Нептун, който в действителност има влияние върху способността ни да виждаме. Повечето хора, чието зрение е лошо, имат Нептун в точен аспект със Слънцето или Луната, традиционните сигнификатори на зрението и очите.                 

Ако приемем Нептун за подводен бог, който се надига от огромното море на първичното съзнание, ще получим представа за божество или личност, което е много по-концентрирано в хаотичните чувства и инстинктивните процеси, отколкото в подреденото, дисциплинирано и логично царство. Личните чувства до определена степен управляват нептуновия тип, но по-скоро Нептун представя универсалните чувства – онези, които текат през океана, съдържащ по малко от всичко и всички. С толкова силна чувствителност и мекота, повечето нептунианци не се справят добре във външния свят, освен ако не са надарени с добре поставен Юпитер и/или Сатурн да е доминанта.

Но с времето те ще открият, че не са само винтчета в този свят и което е най-важното, че няма нужда да се държат така, че да потвърждават нечии други очаквания. Тяхното предизвикателство в живота е да запазят контакта с вътрешния си духовен център, докато продължават да действат на материално ниво, процес, сходен с този на Риби, където двете рибки плуват в противоположни посоки (виж Риби). Риби и Нептун имат способността, за разлика от всички други знаци и планети, да поглъщат всичко около тях. Така че, те имат също и най-слаб товар от лично его или окови), Слабите окови са част от огорченията като цяло на водните знаци и са характерни също за Веста, но липсата им е най-добре изразена, когато в картата има слабо влияещи Риби или Нептун.

Когато човек е под влиянието на силно действащ Нептун, може да му липсва усещане за личностно определение или воля, или цел, или идентификация във външния свят, а резултатът може да е толкова болезнен, че да е нужна силна слънчева или сатурнова енергия, за да върне човека обратно. Същата липса на определение може да важи дори за вътрешния му свят – ако Нептун не е подкрепен от силна Луна или Венера, може да има силни съмнения и объркване по въпроса какви са вътрешните вярвания на човека.

Ето защо хората толкова се страхуват по време на транзит на Нептун – струва им се, че не действат по същия начин като преди в рационалния, линеен свят. Всичко започва да се разпада; нещата вече нямат смисъл. Егото трябва да се разтвори или да отстъпи за малко настрани, докато Нептун хвърля мрежите си върху начертания ни курс, като по този начин ни заставя да се учим на навигация от друг характер, т.е. като вярваме на интуитивните си способности или се учим да ги развиваме, ако не съществуват.

Когато Посейдон хвърлил буреносни облаци по пътя на Одисей, завръщащият се герой бил принуден да добави и прозрение към интелекта си, за да продължи по пътя – и при все това му отнело десет години да се добере до дома. Очевидно хората, опиращи се само в рационалния свят, ще имат трудности внезапно да повярват в съществуването на инстинктите си. Също като недоволният Одисей, повечето хора не приемат с разтворени обятия транзитите на Нептун. Тези хора може да чувстват бурни емоционални вълни, които ги заливат още в самото начало на нептуновото изпитание, и това често ги плаши до смърт.

Но това е необходим процес. Разтварянето, представяно от Нептун, е важно в определени етапи на живота, когато се преситим от себе си или от постиженията си в материалната сфера. Нептун определено може да разшири нашето усещане за его или важност (особено по отношение на духовния живот), но може да действа също и като „изпускателен клапан“.

Дори икономическите цикли са повлияни от тази планета – когато Нептун е в съвпад с Юпитер, инфлацията достига върха си; при съвпад със Сатурн преобладават дефлацията, рецесията и икономическите страхове. С Уран всички традиционни форми и икономически барометри са разтърсени. Ние сме в средата между два от случващите се веднъж на век съвпади на Уран и Нептун, като вторият е през 1993 г.

Поради това че съвпадът е в Козирог, мнозина астролози твърдят, че предстои най-голямото реформиране на политически и икономически течения, които управляват планетата ни. Тъй като Нептун управлява социализма в най-чистия му вид, т.е. отказ от лични блага в името на масите, и след като Уран управлява демократичните процеси, съществува възможност тези две системи най-сетне да достигнат общо споразумение и да се слеят в нещо общо, което да характеризира началните години на XXI век. Разбира се, в началото ще има доста неща за отработване, но това е най-подходящият планетен съвпад за установяване на представа, която мнозина вече са предвидили – единно световно правителство и планетарна коалиция, които да работят заедно и да служат на света, а не да го разделят.

Говорихме за характерното за Уран обръщане към извънземните същества, Нептун дава сходни качества. При все това обаче урановите видения изглеждат по-скоро като научнофантастичен филм, изпълнен със същества, пристигащи на звездни кораби да ни спасят или да помогнат на планетата 3емя и обитателите ѝ, а нептуновите видения изглеждат ангелски или дяволски, пратени директно от Бога. При все това, независимо каква форма приемат колективните ни видения, най-вероятно в тези форми има извисено усещане за осъзнаване – чувство, че нещо или някой извън физическата ни действителност ни наблюдава и влияе на събитията на Земята.

Като бог на бурите и земетресенията, Нептун е способен да освобождава първичния си гняв и емоционалната си сила върху земята и морето по своя воля. Този аспект на Нептун не е добре разбран, но е крайният резултат, когато на емоциите и инстинктите не им се позволява да съществуват над повърхността или когато не са освобождавани на нормални интервали. Точно такъв вид експлозия могат да произведат Нептун и брат му Плутон. В ежедневната астрология Нептун управлява земетресенията, ураганите и цунами (а както изглежда и петролните кладенци), а Плутон – вулканичните изригвания. Такъв тип събития са доста извън нашия контрол и могат да изтрият от лицето на земята хиляди хора едновременно без предупреждение кога точно или къде ще нанесат своя удар. Това кореспондира с онзи вид страх, притеснение и страх за падане от борда, което можем да изпитваме по време на транзит на Нептун или Плутон – просто защото няма начин да знаем какво или защо ще бъде изтрито от лицето на света – и наистина по този въпрос могат да се кажат твърде малко неща.

Нептун за последен път е бил в съвпад с Плутон през 1882 г. в знака Близнаци, епоха, характеризираща се с ускоряващия се ход на наземните и въздушни превозни средства, комуникациите и технологичното ноу-хау, както и началото на съзнанието на „Новата Епоха“ сред ранните теософи, художници и изпълнители, които поставят основите на Ордена на Златната Зора[7], а дори и сред милионите читатели на най-известния роман на Дю Морие „Трилби“[8], в които злия хипнотизатор Свенгали (Плутон) се сблъсква с прекрасна млада певица (Нептун).

От 1945 и до 2000 г. Нептун и Плутон ще се движат с една и съща скорост и ще останат в секстил, аспект показващ, че могъщите еволюционни процеси за човечеството ще се случват лесно и естествено, а също, че това е време, в което расизмът, предразсъдъците, войната и несправедливостта имат най-голям шанс да бъдат разтрогнати и свалени от власт.

(Материалът е от „Митична астрология“ на Гутман  и Джонсън)