Луперкалиите са корените на сегашните празници на любовта, Свети Валентин и на лозарството и изобилието, Трифон Зарезан. А какво всъщност са представлявали те?

Луперкалиите (на лат.: Lupercalia или Lvpercalia) са празници на изобилието в древния Рим, които са се провеждали от 13-ти до 15-ти ден на втория римски месец (Фебруа), след зимното слънцестоене. Първоначално те са били посветени на покровителя на вълците Луперк („прогонващият вълците“), чийто култ се слива впоследствие с този към бог Фавн (прототип на древногръцкия Пан).

Трябва да се има предвид също, че в древен Рим вторият месец февруари е бил още и официалното начало на пролетта и се е считал за месец на ритуално прочистване. По това време в къщите се извършвало ритуално почистване: къщите са пометени, след това поръсени със сол и пшеница, наречена „спелта“.

Луперкалиите още били посветени и на еротичната любов в чест на Юнона Фебруа  (Juno Februata) и бог Фавн. Римската богиня Юнона е почитана като пазителка на домашното огнище, брака, майчинството и жените. На този ден момичетата изписвали имената си на парче пергамент и  ги поставяли в една голяма урна. Ергените, които трябвало да бъркат в урната, са се надявали единствено на късмета в този жребий на съдбата. Всяка девойка е трябвало да прекара празника заедно със своя избраник, танцувайки и забавлявайки се с него и ако през това време новосъздаденото на случаен принцип партньорство се окажело добро, то тогава прераствало и в брак.

Корените на подобни празници се откриват и в древногръцкия календар, в който периодът между средата на първия и средата на втория месец след зимното слънцестоене, наречен месец гамелион, е посветен на свещения брак между Зевс и Хера. Самата дума „гамелио́н“ (на древногръцки Γαμηλιών), означава буквално „месец на сватбите“; тъй като тогава в древна Атина са се извършвали бракосъчетанията. Известно е, че по това време на годината се е почитал бог Дионис, божеството на възраждащата се и умиращата природа, плодородието, на лозарството, гроздобера, виното, на веселието и ритуалната лудост.

Подобни празници в тази част на годината са били толкова популярни в древния свят, че дори при отмяната на много други езически празници в епохата на християнството, те са останали да съществуват още дълго време. В опит на Църквата да ги спрат, опитали да преобразят „пиршеството на плътта“ в романтичен ритуал, като заместили богинята Юнона Фебруа със Свети Валентин. По-късно, въпреки усилията на църквата, Денят на Валентин все още наподобявал Луперкалиите с това, че мъже и жени, женени или не, се събирали да си изберат „валентин“ – с написани на листчета имена, теглени на случаен принцип. Събраните така двойки си разменяли подаръци, а понякога и любовни обещания.

Така в различните общества и народи тези два празника приемат съответни имена и модификации, но в същността си и в произхода си, са едно.