Димитър Грива

30.ХІ.1914 - 24.ІІ.1994

Нова Загора - България

композитор, педагог

Музикалното си образование започва като частен ученик по пиано при проф. Т. Янкова. Завършва ДМА (дн. ДМА „Проф. П. Владигеров”) с пиано при проф. Д. Ненов (1939). Работи като частен преподавател по музика. От 1949 в продължение на повече от три десетилетия е музикален ръководител на Студията за научно-популярни и мултипликационни филми. Работи и във Военна кинематография (1953­-60).

Автор е на: музика към над 200 документални, научно-популярни и мултипликационни филми; произведения за симфоничен оркестър и няколко инструментални пиеси. Пише музика към множество филми с историческа тематика, свързани с честването на 1300-годишнината на българската държава. Участва в експедиция за издирване на архивни документи в манастири и старинни библиотеки из Италия, Франция, Германия. Голяма е заслугата му за издирването и издаването на Прабългарския календар на Борис Робев. За музиката си към няколко филма е отличаван у нас и в чужбина. „Паметта на славянството” (по поръчка на ЮНЕСКО) е прожектиран в над 150 страни. „Пътят към плеядите” (по картини на Васил Иванов) (авт. сценарий, режисура и музика) е награден в Триест (1967).

Творчество:

• За симфоничен оркестър:

„Тримонциум” ­легенда (1946); „Албум на композитора” ­ психологични портрети (1951); „Сизиф” ­ симфонична поема; „Прелюд и приказка”.

• Музика към филми (игрални): „Вината”, реж. В. Геринска (1976), „Бъди благословена”, реж. Ал. Обрешков (1977) и др.

І. Относно четните тактове в 6, 7 и 8 упражнение.

1. Димитър Грива – един от най-изявените музиканти в Школата на Учителя – диригент с европейска известност:

 „Когато бях в болницата с опасност за живота си (1932-1933) Учителя през цялото време работеше с Асен Арнаудов и Ангел Янушев от сутрин до вечер. Той имаше голямо разположение към музикантите и много работеше с тях. Тогава се раждаше Паневритмията. Аз като дойдох първите упражнения вече бяха записани. Не съм участвал в създаването на Паневритмията, защото бях още малък. Тогава там бяха Асен Арнаудов, Ангел Янушев, после дойде Влади Симеонов, въобще дойдоха музиканти, също и Вапурджиев.”

На 21 и 22 април 1973 г. Димитър Грива прави студиен аудио запис на Паневритмията в радио „Монте Карло”. Това е първият българин осъществил тази идея. Ето спомените му за паметното събитие: „През 1944 г. когато бяха бомбардировките над София, Учителя праща Б. Боев при мен с поръчение да направя Паневритмията за голям симфоничен оркестър. Така аз останах на Изгрева сам с бай Ради и си довърших работата по оркестрацията. Всяка кола от Паневритмията като завършвах на 10-15 дена я носех в Мърчаево на Учителя. Той я преглеждаше и после я вземах и подвързвах. По-нататък трябваше да я издам някъде, за да завърша задачата, дадена ми от Учителя. Трябваше да се запише, защото партитурите стояха. В България тогава нямаше условия и аз пътувах често до Франция. От друга страна приятелите-французи ми казваха: „Вие може да сте свикнали да слушате Паневритмия с цигулки, с китари – сватбарски оркестри, но ние искаме да я чуем в един симфоничен оркестър.” Моята мечта още в София беше да я запиша с оркестъра на Монте Карло. За мене е един от най-хубавите оркестри, които съм слушал. Отивам аз и намерих диригента, това е директорът на филхармонията в Монте Карло. Той е от унгарски произход, много благороден човек и интересен музикант. Името му е Тибор Кантона. Аз му подарих „Учителя говори”, отпечатана на френски език. Той бе слушал за нея. Учителят има голям авторитет сред розенкройцерите, а маестрото беше такъв. Той ме попита колко пари имам, на което отговорих, че като платя на диригента ми остават 15 000 франка. За 40 мин., колкото траеше Паневритмията, трябваше да се платят 40 000 франка, но г-н Кантона отвърна: „Можете да започнете утре!” Вземах един много добър бас от операта, който изпя „Аум”.”

Димитър Грива осъществява още един аудио запис на Паневритмията, но този път в зала „България” през 1978-1979 година. Залата е съвсем празна, както се изисква при запис. Все пак там присъстват само няколко приятели: Нестор Илиев, Георги Томалевски, Борис Николов и Жечо Панайотов, както и една полска писателка живееща тук – Ванда Смуховска, съседка на Грива. Там басът, който пее „Аум” се казва Динков. Записът е направен от Малкия радиооркестър с диригент Драгомир Ненов. В оркестъра по това време по една случайност е новопостъпилия млад музикант – Петър Ганев.

Ето някои разсъждения на Димитър Грива по отношение на пропуските, които са направени в музиката на Паневритмията и неговите корекции, които той е нанесъл: „В записаната от учениците музика има някои малки грешки, но когато тези песни попаднат в ръцете на един професионален музикант, той може да ги отстрани. Те не са фатални грешки. По този повод, за да сме по-стриктни се събрахме около 1974 г. тримата с Асен Арнаудов и Мария Златева. Много от песните са нотирани от Асен Арнаудов. Много хубаво записваше той, беше един от най-добрите записвачи и на Паневритмията, и на песните. Така тримата нанесохме някои поправки на песните в нейната песнарка. А в Паневритмията аз съм направил поправките и мога да кажа кои са. Всеки един музикант ще може да ги разбере.

Учителя даваше упражненията фраза по фраза – да кажем днеска е дошъл до една фраза, утре – до друга. Така едната фраза завършва на първото време на следващия такт, ако е последна, но ако след тази фраза следва нова, от този последния такт започва друг. И затова в първите упражнения от „Първият ден на пролетта” по едно време трябва да си смениш крака, защото се получават тек такива тактове. Това нещо съм го избегнал в моята Паневритмия и ако се играе по нея, такова нещо няма да се получи. В отпечатаната Паневритмия [1938 г.] има пропуск – удълженията. В тази, която аз записах в Монте Карло, в моята партитура това е коригирано.

Даже един научен работник [Александър Берендеев] повдигна този въпрос на една среща вкъщи. Защо се е получило това разминаване? – Много просто: така са я отпечатали, както се е записало грешно тогава. Например – вчера свършват дотук, но Учителя продължава нататък, така който е записвал, оставя този такт и започва нататък. Но трябвало е преди това да се види, че вътре в онова упражнение накрая се получават тек тактове. Ако се изсвирят всички упражнения от „Първият ден на пролетта”, ще се види, че то цялото е на чифт такт, през два такта става всичко. Това е ритъмът вътре – през всеки два такта, това е една фигура.

В „Първият ден на пролетта” ако се забележи как го играят, по едно време прескачат там, затова аз съм махнал три такта, за да бъдат точно нещата.  За тази корекция знаят всички музиканти. Това аз го направих със съгласието на Асен Арнаудов. Той е човекът, който най-много е записвал Паневритмията, повече от половината. Тогава е бил студент, а после беше в Мюнхен, след което стана професор по арфа в академията. Асен беше от музикантите, които свършиха много работа по време на раждането на музиката на Учителя. Срещнахме се и си обяснявахме, как са станали тези неща.

За тези поправки аз поемам една такава отговорност, защото е защитима от гледището на музиката. Освен това Учителя каза, че тази Паневритмия ще се развие един ден. Той ни я даде като една мелодия, няма да вземе да я хармонизира, оркестрира – това го остави на нас. Когато ние започнем да правим това нещо, да я хармонизираме, да я оркестрираме, ние ще ги намерим тия пропуски. Те са много явни, гдето се казва, азбучни истини. Очевидно е, че проблемът е в начина, по който е работено – днеска е дотук, утре е дотам. Паневритмията не е на един път записвана, особено такова дълго упражнение като „Първият ден на пролетта”.

Нашата работа беше да го документираме, а що се отнася до грешките, всеки професионален музикант ще разбере, че е грешка и няма да има спор. Тука някои от нашите някак фанатично държат на някои неща. Ние поправихме очевидните грешки, защото някъде може да има и печатни грешки, не само редакционни. Ние някой път акцентираме върху неща, които не са фатални. Това всеки един музикант ще разбере. Важното е, че Паневритмията е издадена и е цялостна. Всяка регистрация, която ще прави един композитор или музикант, тези тактове, които аз ги махнах – три в първия номер и по два по-нататък, ще ги направят и те.” („Изгревът” т. 8, стр. 206-211 и стр. 232)

            2. Вергилий Кръстев – координатор на поредицата „Изгревът”.  

„Ново откритие: Има 18-и такт без удължение, само един тон.  

Ново откритие: Няма 19-и такт. Той се появява по погрешка в отпечатаната през 1938 г. «Паневритмия». Оригиналът сам си говори.

1.  Ето сега ще ви представим един пример, как е нарушена Паневритмията още от самото начало на нейното издаване чрез печатно издание. По времето на Учителя не е имало такъв проблем, защото правилно е свирена. Това са го знаели музикантите, които днес ги виждаме в отпечатаните снимки в «Изгревът», когато показват как се е играела Паневритмията на Изгрева. Но след отпечатването на «Паневритмията през 1938 г. се появява проблемът за т. нар. тек тактове и за смяна на крака. И то поради печатна грешка - волно или неволно.  

2.  Първите музиканти, които са свирели Паневритмията на поляната на Изгрева, са познавали проблема и са свирели така, както са я научили от самото начало. След отпечатването на Панервитмията през 1938 г. възниква този проблем, но те не са го описали, защото за тях е бил от ясен по-ясен и не е имало човек, който да седне и да го опише. Следващите музиканти се ръководят вече от отпечатаната Паневритмия от 1938 г. Ето тук виждаме в спомените на Димитър Грива в «Изгревът», том VIII, стр. 207, че той също е имал проблем с това упражнение и го е оправил в своята Паневритмия за оркестър.  

3.  Музикантите бяха въведени в големи борби помежду си още в самото начало на създаването на Паневритмията. Те продължават с годините. Ето, с издаването на «Паневритмия» през 1938 г., то първото упражнение, «Първият ден на пролетта» започва с грешка. Тази грешка върви с него години наред - от 1938 г. до 2006 г. всички, които пишат и издават Паневритмии след 1990 г. до 2006 г., се чудят как да разрешат този проблем ст. нар. тек тактове. Проверете сами в различните им издания как това се прави. Ще се учудите на умението им.  

4.  През 2006 г. бях представил музикален архив, предаден ми от Мария Тодорова, на Ефросина Ангелова-Пенкова, за да може с Благовест Жеков да го прегледат, да го систематизират и да се открият в него много забулени тайни. И както го преглеждат лист по лист, то изведнъж Благовест Жеков, както държи в ръцете си един лист - оригинал, извиква: «Открихме! Открихме! Ето отговора на въпроса защо, като свирим, следващото движение започва с ляв крак. И досега съм се чудил защо следващото упражнение започва с ляв крак.» Това са думите на Благовест Жеков в този исторически миг.  

5.  А откритието се състои в това, че в оригиналния музикален текст на «Първия ден на пролетта» от 19 май 1932 г. липсва 19-и такт, а има само 18-и такт без удължение, само един тон. И това откритие разрешава веднага всички затруднения при изпълнението на това упражнение. Благовест Жеков изрази желание, поиска да го съобщим на всички. Ето, това го правим. Съобщаваме го на всички. '  

6.  Изисках от Ефросина да се преснеме това упражнение по оригинала в ръкописа му, за да го публикуваме. Досега всички се чудят, особено моя милост,  защо Паневритмията среща затруднения и противодействия още от самото начало на своето създаване от Учителя Дънов. И след това идват годините, когато Паневритмията има проблеми по всички линии. А сега е вече ясно защо е така.  

7.  Сега ще приложим на скенер копие на «Първият ден на пролетта» от изданието на Паневритмията от 1938 г. След това ще приложим и скенер-копие на същата песен от изданието на Паневритмията от 1941 г., за да може всеки да види къде е въпросната грешка, която ще посочим.  

8.  И накрая ще включим оригинала на скенер-копие и по него всеки музикант може да види и ще прецени. И ще се определи кому да служи. На онзи, който я е променил умишлено, или на оригинала, който сега намерихме.  

9.  А дали това е вярно? На оригиналния лист, от другата му страна, е дадена годината и датата. А дали ще повярват музикантите? Ще си го проверят. Нали са музиканти. Това им е работата.  

10.  Поисках да ми се напише някакво обяснени, за да го включа преди оригинала. Беше ми предоставен такъв и аз го представям.  

11.  Паневритмия - съобщение от 15.07.2006 г.”  

3. Благовест Жеков – професионалист-цигулар, два мандата председател на Общество Бяло Братство.

„Днес, 15.07.2006 г., Благовест Жеков и Ефросина Ангелова-Пенкова, преглеждаме архива, предоставен ни от д-р Вергилий Кръстев. Сред ръкописи на Паневритмията откриваме и нотния текст на «Първият ден на пролетта», както и датата, на която е дадено упражнението - 19.05.1932 г., т. е. 6 години преди отпечатването му. В оригинала откриваме 18-и такт без удължение, само един тон. Няма 19-и такт, който се появява при отпечатаната Паневритмия, 1938 г., и се изпълнява и в момента. Ритъмът на движение, при който началото на фразата започва с десен крак, завършва на ляв крак, се запазва и продължава в следващото движение - десен крак на „нечетен” такт и ляв крак  на „четен” такт. Тази последователност е възможна само ако липсва 19-и такт.  

Първото музикално полуизречение се състои от 8 такта (4 + 4), а второто - от 10 такта (5 + 5). Второто музикално изречение също няма удължение - с него не приключва цикълът. И така всяко следващо започва с движение с десен крак, каквато е последователността на „Първият ден на пролетта”.  

Благовест Жеков

Записала: Ефросина Ангелова-Пенкова