Вие сте тук
(резюме от лекциите на Румен Колев)
Омените са записа и тълкуванието на звездни конфигурации или положения на звездите върху небесната сфера, които се повтарят през точно определени периоди и са причината за появата на точно определени събития върху земята. Астрологията е единство между Земята и Небето. Това единство се осъществява от човека. За да стане тази връзка, когато човек види Омените настъпва хармония в живота на хората, но, ако няма кой да ги види на Небето и да ги отбележи, тогава настъпва дисхармония на Земята. Оменът включва в себе си и конфигурацията на небето и тълкуването за това, какво ще стане на земята. Преданията на мъдреците също се наричат Омени. Има Омени, които се предават от баща на син. Значенията на Преданията трудно се разбират, защото при предаването им се използват специални кодове-думи, които на пръв поглед нямат никакъв смисъл.
Няколко примера за Омен:
„Когато звездата Венера изчезне в сърцето на Луната за 1-2 месеца, тогава еквивалентът ще падне”, т.е. ще настъпи икономическа стагнация. Венера изчезва на изток, по време когато Луната е в aпогея си, т.е. по време на Черната Луна. Такова събитие е наблюдавано през 2000 година, преди да паднат цените на акциите на борсите в Америка. Венера изчезва, когато Луната не се вижда по време на черните дни – Новолуние.
„Не се жени, когато Венера не се вижда”, т.е. преди съвпад между Слънцето и планетата.
„Когато Венера сутринта е пред Слънцето, тогава страната ще въстане, глад ще има.” Планетата, която изгрява първо е Сатурн, а след него – Венера.
Марс – наричали го с кодовата дума „Странната звезда” – нерегулярна, опасна, която не може да се изчисли; най-нерегулярната, неизчислимата планета, а Венера е съвършената, тъй като орбитата й около Слънцето е най-правилна. Най-опасен е Марс в своята последна четвърт, до изчезване. Обикновено войните започват, когато Марс е западен. На всеки 15-17 години две от тях са много опасни – от последна четвърт до изчезване, тогава се изсипва цялото лошо влияние на цикъла му.
Омените са от различни видове – те отразяват характерни закономерности от живота на Земята при различните състояния на звездите – сила на блясък, яркост, разположение, фаза и др.
Хелиакални изгреви – моментът в който за първи път видим звезда при изгрева на Слънцето. Предните дни звездата не се вижда, тъй като е много близо до Слънцето, то се движи със скорост 1 градус в денонощие. Последния ден, когато виждаме Луната над източния хоризонт е денят на ахроникиалното изгряване, т.е. момента, когато Луната е най-силна. Когато за първи път видим Луната от запад, тогава имаме космически залез. Денят е критически, когато Луната е най-близо до Меридиана. /Вавилонският ден започва от залез и продължава до следващия залез/
Хелиакалните фази на Венера и Меркурий са най-трудните и сложни, понеже са вътрешни планети и са много близо до Слънцето – Венера се отдалечава от Слънцето най-много на 46 градуса, а Меркурий – на 28 градуса. Меркурий може да обиколи Слънцето и изобщо да не се види – черен цикъл на Меркурий. Най-ексцентрична орбита има Марс, а най-съвършена – Венера, след нея Меркурий се изчислява по-сложно. Вътрешните планети имат два вида съвпади – долен и горен. Долен съвпад, когато планетата е между Земята и Слънцето и горет съвпад, когато планетата е от другата страна на Слънцето.
Има Омени за тълкуване на Омени.
“Когато Венера се утвърди, тогава на Земята ще цари доброто и всичко ще бъде красиво." Какво значи утвърждаваща се Венера. Когато Венера вече е достатъчно далече от Слънцето, светлината й да има една твърдост, такава като постоянството на Сатурн.