Пастир Спас Райчев – роден на 08.06.1849 година в с. Костенец, Ихтиманско от родители земеделци. По онова време се посещавали често от  мисионерите в Самоков. Едно такова посещение на д-р Я. Кларк станало причина за обръщението на Никола Зашев. Веднъж младият Спас се провинил пред  „протестантина“ Н. Зашев и трябвало да даде отчет пред каймаканина и получи наказанието си. За голямо негово учудване той бил опростен от Н. Зашев. Това направило дълбоко впечатление в душата на младежа.  Заинтересувал се и започнал да чете Евангелието и през 1882 година след проповедта на К. Паламидов, станало неговото обръщение и присъединяване към Евангелското общество в селото. През 1886 година няколко семейства от Костенец напуснали своя беден край и се преселили в с. Хотанца, Русенско, между които било Семейството на Спас Райчев. В Русе се запознава с християните-баптисти. Присъединява се към тях и в 1888 година е бил кръстен от проповедника В. Марчев. През 1891 година заел длъжността библейски книжар на Русенската църква, която достойно и с усърдие извършвал при гонения, нищета и неволи за цели 12 години. Той пръв е проникнал и занесъл евангелската вест в Делиормана. През 1908 година бил повикан да работи в София. На 29.10.1909 е бил ръкоположен от пастирите Я. Клундт, Ев. Герасименко и П. Дойчев за пастир в столицата, която длъжност той заемал до края на живота си. Отличителните черти на неговия характер са били прямотата му, твърдостта му, постоянството му в служението. Починал на 7.11.1928 година в София.

Учителя за Спас Райчев

Силният човек може ли да се моли? Изобщо ние мислим, че слабият човек се моли. Аз имам само един пример за такъв герой – това е един от най-добрите баптистки проповедници – Спас Райчев – снажен човек, който обича правото. Иначе беше простоват, но много умен и много благочестив. По характер – много сприхав, много раздразнителен и деспотичен, холерически темперамент. Сега той е в оня свят, тъй щото имам право да говоря за него.

Този евангелист ми разправяше една своя опитност. Като млад, още неженен, той не познавал Христовото учение и се проявявал според характера и темперамента си – нервен, строг. Той не търпял никакво възражение. Като се оженил, и към жена си се проявявал по същия начин: не позволявал да му възрази нещо. Ако тя се осмелявала да направи нещо против волята му, веднага вдигал ръка върху нея. Един ден му попаднало Евангелието в ръцете, и той започнал да чете. Харесало му Словото на Христа и си казал: „Ще чета Евангелието, ще го прилагам, ще стана истински християнин.“ И наистина, той започнал да прилага учението на Христа. Един ден след десет години между жена му и него произлязъл някакъв спор. Той избухнал, и по стар обичай, ударил жена си. Тя не казала нищо, и тъкмо това нейно поведение го разтърсило. Казал си: „Какъв християнин съм, щом не мога да се въздържам?“ Отишъл на нивата, но цял ден не могъл да си намери място. Искал да оре, не може. Искал да копае, да свърши някаква работа – не може. Той не могъл да си прости, защо вдигнал ръка върху жена си. Най-после, той се върнал вкъщи, извикал жена си и казал: „Моля ти се, извини ме, задето те ударих. В Евангелието е казано, залязването на слънцето да не те завари непримирен с брата си. По стар навик, аз допуснах да се прояви в мене стария човек – старият Спас. За да се спася, ти трябва да ме простиш. Ето, коленича пред тебе, моля те да ме извиниш.“ Жена му се трогнала и го простила. На другия ден той отишъл на нивата, и работата му вървяла добре. Казвате: „Унизително е за мъжа да коленичи пред жената и да иска извинение.“ – Не е ли унизително за жената да я бият? Ние трябва да приемем новата мисъл, както я прие евангелистът Спас. Той си казваше: „Не трябваше да постъпя с жена си грубо. Тя не е приела още моето верую, не ме разбира. Следователно, аз трябва да постъпвам с нея добре.“ Ако и тя изповядваше същото верую, те щяха да се разбират. Тогава неговата ръка нямаше да се вдига върху жена му. Той щеше да работи спокойно на нивата си. Обаче, след боя, жена му се обърна към Бога. Тя видя една похвална черта в мъжа си и каза: „Заслужава човек да има такава религия. Разбрах, че мъжът ми е добър човек. Неговото верую е добро, и аз мога да го следвам.“

Веднъж при този Спас Райчев отива един млад човек и му казва: „Какво бихте желали повече вие да си купувате хубаво брашно и сами да си правите хляба или да си купувате хляб от фурната? Ако искате да си правите сами хляб, аз ще ви доставя хубаво, чисто брашно.” „Колко струва един чувал?“ „Един чувал струва 20 лева.“ „Добре, ще ти дам 20 лева и ми донеси един чувал да го опитам.“ След това този млад момък отива при Граблашев – един наш познат окултист, който по това време беше адвокат и му казва: „Аз мога да ви доставя чисто брашно, ако искате да си правите сами хляб. Ето сега ида от проповедника Спас Райчев, който ни заплати за един чувал, иска да му донеса вкъщи, да си правят хляб.“ „Щом е така, донеси и на мене пет чувала.“ Той му дава сто лева предплата. Момъкът взема тия сто лева, прибавя ги към двайсетте и с тях се оженва. Проповедникът чака брашното няма го. Момъкът с тия пари си купил друго брашно. Проповедникът отива при другия господин и се оказва, че от него взел сто лева. Казва си: „Как тъй да ме излъже!“ Другият казва: „Аз ще дам едно заявление в съда, ще искам да го осъдя, да го затворят, че да знае как се лъже! Той, като излъга нас, ще излъже и други хора.“

Веднъж отидох в адвокатската кантората на този наш приятел Граблашев и намирам там и проповедника. Адвокатът пише нещо, а проповедникът седи, чака да види какво ще излезе от написаното. Казвам: „Какво мислите да правите?“ „Ще го дадем под съд.“ „Друг начин не намерихте ли?“ Те ми казват: „Ако ти беше на нашето място, какво би направил с този човек? Той да беше казал, че няма пари, а иска да се ожени, ние и без брашното щяхме да му дадем една сума. А тъй ни лъже, че щял да ни донесе брашно. Да беше ни казал поне истината! Ето, иска да се жени и ще ни лъже с брашно.“ „Добре, той ви е излъгал. Вие ще го дадете под съд и ще го накарате да се кълне. Той ще се закълне, защото вие нямате от него черно на бяло. Вие ще го принудите да даде клетва, но и при това положение той ще отказва, че е взел от вас пари. А пък вие знаете Писанието, че е казано да не се кълнете нито в небето, нито в земята.“ „Ами двайсетте ми лева?“ „Слушайте, скъсайте заявлението, аз дължа на този човек 120 лева. Ето, вземи 20 лева вместо него“. Давам 20 лева на проповедника, като му казвам: „Ако момъкът дойде и върне двайсетте лева, ти ще върнеш моите назад, но ако не ти ги върне, ще знаеш, че аз уреждам неговата сметка. Аз плащам предварително за него, за да не се кълнете. Иначе не само че няма да го осъдят, но вие ще трябва да платите разноските по делото, като глоба ще бъде то.“ След това се обръщам към нашия приятел и му казвам: „Ти искаш ли да ти дам сто лева?“ „Аз не искам. Нека мине от мене“. „Сега ще го дадете ли под съд?“ „Няма да го дадем.“ „Тогава какво е вашето верую?“ Те веднага се събуждат. Питам ги: „Какви праведни хора сте вие?“ Граблашев скъса заявлението и въпросът се разреши. Всъщност аз нищо не дължах на младия човек, но приложих това като метод за изправяне погрешката на своя ближен. Всички хора четат „Отче наш“. Значи този човек е наш брат. Не трябва ли брат на брата си да плати дълга? Младият човек искал да се жени, имал нужда от пари и взел оттук-оттам назаем. Като се оженил, нуждите му се увеличили и не могъл да плати задълженията си.

Казвам, в христинския свят стават такива работи нежелателни, и то само за двайсет лева, за трийсет лева. И по този начин те не могат да разрешат въпросите си. Проповедникът е бил чрезмерно доверчив. Той трябваше да каже на младия човек: „Донеси първо брашното, и тогава ще си получиш парите.” Така трябваше да постъпи и нашият брат. Може той да иска първо парите. Ти ще му кажеш: „Аз искам да видя първо чувалите с брашното, че после ще ти платя. Аз вярвам в реалното. Като дойде брашното, което е реалното за мене в дадения случай, тогава и ти ще имаш парите ­реалното за тебе.”