"И направи Бог человека по образ и подобие свое; мъжки и женски пол ги създаде." Това е първата женитба, първото съчетание, което Бог направи още в райската градина. А това, което хората наричат женитба, е особен род посвещение, но не от Бога, а от змията. Истинската женитба се основава на любовта, която съществува в човека още от момента на раждането му. Той се е родил с определена любов към някого. Женитба, която се основава на любов, създадена днес, е устроена от змията. Следователно, не е ли роден човек с определена любов към някого, това е измама, от която трябва да се пази. Христос казва: "Както ме е Отец възлюбил, така и аз Го възлюбих". Същото може да се каже и за хората. Христос е възлюбил човечеството още от времето, когато Бог го е възлюбил. Значи, любовта на Христа към човечеството е съществувала от незапомнени времена. Ако останеше на Христа днес да залюби хората, тяхната работа щеше да бъде свършена. Любов, която днес се заражда, е подобна на огъня на сламата: пламне и загасне. Каква любов е тази, която не е изказана на Божествен език? Днес хората говорят за любовта, а не познават нейния език. Те се опитват да решат един велик математически проблем, без да познават основните правила на математиката. Това е невъзможно! 

Някой казва: аз ще се оженя. Това значи, че той иска да се отдалечи от Бога. При много от съвременните женитби взима участие и злото. Ако под женитба се разбира съчетание на две разумни души, то е друг въпрос. Съвременните хора искат да се женят, да станат щастливи. Не, ако човек се ожени, той трябва да има желание да намери Бога. Във всяко желание човек трябва да търси Бога.

Думата “женитба” вие взимате в много ограничен смисъл. Изопачено е това. Казвате: “Ще се ожениш ли или няма да се ожениш.” Под “женитба” подразбирам онзи Божествен процес, който е създал света, онзи Божествен процес, чрез който всички неща в света са станали. Всичко в света се дължи на женитбата. Думата “женитба” в първичния език означава това, чрез което нещата се създават. Ако вземете вътре в живота, това е Божественият процес на любовта. Любовта постоянно създава нещата. На български думата “женитба” е близка до думата “жъна” - да се жъне житото. Това, което е готово, да се пожъне и овършее. Всякога, когато човек може да събира в себе си хубавите мисли, хубавите чувства и хубавите постъпки, това е женитба. Под “женитба” аз разбирам онзи процес на хубавите възприятия, на Божествената Любов, която ще ни подтикне да извършим велика работа. Защото ако човек не възприеме Божествената Любов, какво ще даде в света?  

Женитбата не е нищо друго освен съединение на две души, които се съединяват за работа. Никога в света една душа сама по себе си не може да извърши нещо.

Сега говорят за брака. Три предназначения има бракът. Хората имат еднобрачие. Три проявления на брака има. Най-първо, ти ще се жениш, за да се раждат мислите. Ти ще се жениш, за да се раждат в тебе чувствата. Ти ще се жениш, за да се раждат добрите постъпки. И четвъртото женене е едва туй, което вие сега имате. Другите женитби ги няма никъде. Сега туй е научно. Вие ще се жените сега за постъпките. Ти като родиш една хубава мисъл, тя с тебе ще дойде. То е един ангел. Като си родил едно хубаво чувство, пак един ангел се е родил. Като родиш една хубава постъпка, пак един ангел се е родил. Тук на земята раждаме хора. Под думата хора разбираме човек, който е недоволен от живота, той е човек. Онзи, който се е научил да служи, той е ангел. Като родиш една мисъл, да служи. Като родиш едно чувство, да служи. И като родиш една постъпка, и тя да служи. Ти като направиш една хубава постъпка на някого, тази постъпка, този ангел, говори за тебе. Навсякъде те приемат. Туй наричам съчетание или го наричам връзка с любовта, връзка с вярата, връзка с надеждата. После, четвъртото положение го наричам женитба на земята. Женитбата на земята е два вола свързани, турен им е юлар да орат нивата. И двамата пъшкат. Ни най-малко не е отреден от Бога съвременният брак, в този смисъл не е отреден от Бога, той е изобретение на черната ложа. Казано е: туй, което Бог съчетае, да го не разлъчвате. Вие искате човек, като ви обикне, да го вържете. С това вие разваляте Божиите работи. Щом те обикне някой човек, нищо не трябва. Ние ще турим човешки връзки.

И тъй, вие сте правили много репетиции до сега в живота си, но самото представление още не сте направили. Какво значи това? – Че някои от вас са правили много репетиции за женене, но още не са се оженили. И тази хубава сега, още не сме се женили! – Не сте се женили, ами че как! Под женитба аз разбирам през целия си живот да не отправиш един гневен поглед на онзи, за когото се ожениш. Това е женитба! То е приготовление за самата Истина, за великата Истина. Мъж или жена, един и същ е законът и за двамата. А сега мъже и жени се бият, после се примиряват и казват, че били женени. Вие не трябва да разбирате така въпроса. От чисто Божествено гледище женитбата е приготовление за великия живот. Само в приготовленията за женитбата човек ще се приготви за самото представление и в нея ще намери това, което не му достига.  Едно ти не достига.  

Някой казва: Аз няма да се женя. Не, ще минеш през женитбата, тя е врата за великия живот. Не само хората се женят, но и духовете се женят. И тази хубава! Вие имате особени понятия за женитбата. Когато един възвишен дух слезе на земята и се облече в материя, и той е оженен. Той тегли нагоре, тя тегли надолу. Има велики духове, които от години са ги хванали техните възлюбени и ги държат. И той пъшка, и тя пъшка. Где е – казва той, – онази свобода, по-рано беше добре, лесно се движех, а сега какво ми е, аз си зная. Канят го другарите му на разходка. Не, ще се върна вкъщи. – Защо? – Чака ме жена ми. – Е, какво от това, че те чака жена ти? – Че какво, тази моята жена ме бие, бе! Не е от слабите жени тя. – Е, тогава, като те бие, ще се върнеш.

Сега, когато питате за себе си дали да се жените, вие имате предвид тялото. Телата женят хората днес. Съедини се едно тяло с друго и това го наричат женитба. Съединяват две стаи с една врата, за да можел господарят да влиза от едната в другaтa и казват: "Между тези две стаи трябва да има врата". Трябва врата, разбира се, но тези две стаи пред Господа не са нищо сами по себе си. Стаите без господар са несъществени. Следователно понятията "женен" и "неженен" не означават, че ако не сте женени, неженени ще бъдете или ако сте женени, ще бъдете женени. Ако сте като онзи, които се е оженил само за да яде и пие, вие сте нечисти. И ако друг не се жени от страх и той е нечист.  

Въпросът за женитбата зависи единствено от условието дали е решено за двама души да се съединят и да изпълнят Волята Божия на земята. Не е ли решено, тези души трябва да продължат да се учат сами. Вашите отношения трябва да бъдат чисти.

Какъвто е човек пред Бога, такъв трябва да бъде и пред хората. Като се ожениш, трябва да работиш. Какво разбирате под думата “женитба “? Повечето хора се женят, за да бъдат щастливи. Под думата “женитба “ние разбираме свързване на човешката душа с Бога, т.е. с Първата Причина на нещата. Като се свърже по този начин, човек трябва да работи. Христос казва:  “Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си “. Значи, като яде плътта на Христос и пие кръвта Му, човек се свързва с Христос, т.е. приема Го в себе си, както приема въздуха, водата и светлината. Това свързване, именно, подразбира женитба. Някой път възлюбената ще влезе във възлюбения, а някога обратното - възлюбеният във възлюбената. Това е реалната, т.е. мистичната страна на любовта. Ще каже някой, че човек не трябва да се жени. Той не разбира реалната страна на женитбата. В женитбата има няколко последователни процеса, през които човек неизбежно минава. Те са следните:  раждане, възрастване, женене и умиране. Който не иска да мине през тези процеси, той не разбира живота. Добре е човек да се роди, да се ожени и да умре, но навреме. Всеки процес, който не става навреме, води към разлагане.  

Яденето и ученето са необходими процеси в живота, но между тях трябва да поставите и други някои, които ще осмислят живота. Писателят съчетава правилно буквите, сричките, думите и образува от тях красиви и възвишени мисли, които повдигат хората. Това съчетание наричаме женитба. Значи, за да се осмисли животът, всички процеси, които стават в него, трябва да се съчетаят в едно цяло.

Следователно, под думата “женитба “, в прав смисъл, разбираме онзи акт, при който мъртвите възкръсват, грешните се спасяват, а онези, които са далеч от Бога, стават Негови синове. Каква женитба е тази, при която умрелият не възкръсва, грешният не се спасява и отдалеченият от Бога не се връща при Него, като Син Божи? Един път се жени човек. В това отношение, всеки човек е женен. Той се е оженил за своя ум и за своето сърце. Като женен, човек трябва да ражда. Мислите и чувствата са неговите деца. Раждането е неизбежен процес. Казано е в Писанието, че Господ ни е родил. Ако Бог ражда и човек трябва да ражда. Който люби, той ражда. Човек трябва да люби, да гори, да осветява, както своя път, така и пътя на ония, които идват след него. Където мине любещият, всичко запалва и гори, без да изгаря. Младите и старите трябва да се запалят от огъня на любовта и да горят вечно. Любовта е огън, който не изгаря нещата, но ги пречиства. Дайте път на Божията Любов в сърцата и в умовете си, да ги пречисти. Няма по-велико нещо от това, да очисти човек сърцето си.  -  Кой може да очисти човешкото сърце?  -  Бог. Казано е в Писанието:  “Сине мой, дай ми сърцето си “. Бог иска сърцето на човека, за да го очисти и да влее в него ново съдържание.

Една млада мома разправяше една своя опитност. Тя обикнала един човек, но така чисто и безкористно, че нито очаквала нещо от него, нито мислела за неговите недостатъци. Дали има недостатъци или не, тя не се интересувала. Дали той я обича - и това не я интересувало. Като мислела за него, тя се вдъхновявала и помагала на близките си. По едно време започнали да говорят, да не губи времето си с този човек, но да потърси друг някой, за когото да се ожени, да се нареди добре. Този човек, в когото се увлякла, не е за нея, нито мисли да се жени. До това време момата го обичала, без да мисли за женитба. От момента, в който започнали да говорят за женитба, тази мисъл влязла в ума й като клин и тя започнала да се раздвоява. Наистина, започнала да си мисли тя:  Аз трябва да се оженя за човека, който ме обича. Трябва да се наредя по някакъв начин. Обаче, щом допуснала тази мисъл в ума си, вдъхновението изчезнало, в съзнанието настанала тъмнина и тя се почувствувала като мъртва.  -  Защо момата изгубила вдъхновението си?  -  Защото се свързала с два непримирими помежду си закона:  Божественият, който заставя човека да обича и човешкият, който го кара да се жени.  -  Как може момата да изправи грешката си?  -  Като се върне там, откъдето се е отклонила.  -  Къде ще намери същия човек?  -  Тя няма да търси човека - Любовта ще търси. Човек губи любовта си и нея трябва да търси.  

Като слушат да говоря за Любовта, старите казват:  Това ни остана сега, да търсим любовта. На стари години да станем за смях на хората.  -  Всъщност, старият само може да обича чисто, безкористно. Хората са изопачили разбиранията си за Любовта и мислят, че тя е достояние на младите. Любовта носи светлина за ума и топлина за сърцето. Щом е така, питам:  Старият не се ли нуждае от светлина в ума си и от топлина в сърцето си? Любовта е духовен процес, а не физически. Който не разбира Любовта като духовен процес, той ще истине, ще се втвърди, ще мухляса и ще започне да се разлага. За Любовта, като духовен процес, няма прегради, няма възрасти, няма никакви ограничения. Любовта е сила, която чисти всичко. Тя не търпи никакви нечистотии. 

Любовта изисква от човека чист, Божествен живот. Това не значи, че чистотата е нужна само за момент. Любещият трябва да бъде всякога чист и доволен. Той трябва да се радва при всички условия на живота си. Радостта и веселието подмладяват човека външно и вътрешно. За младия, за любещия всичко има смисъл:  и яденето, и ходенето, и учението, и свиренето. Изгуби ли Любовта си, човек започва да остарява. За стария всичко се обезсмисля. Пазете свещено Любовта си, приближавайте се към нея със свещен трепет, да не я изгубите. Когато човек се приближава към Любовта, към нейния свещен огън, трябва да събуе обувките си и бос да влезе в него. Не може ли да влезе бос в огъня на Любовта, той изгубва радостта и младостта си, и страданието върви след него. 

Когато се говори за служене на Бога, мнозина се въодушевяват от тази идея и заради нея са готови да се откажат от женитба, от всички лични блага. Не е важно, дали ще се жени човек или не; важното е и като се жени, и като не се жени, да е получил съгласието на Бога. С други думи казано: всяка работа, в която Бог участва, е свята, чиста и възвишена. Само при това положение човек може да бъде щастлив и доволен. Защо се женят хората? - За да станат проводници на Божествения живот. Следователно, когато човек съзнателно реши да не се жени, това показва, че сградата в която се движи не е достатъчно чиста, за да служи като добър проводник на Великия живот. Не може ли да провежда през себе си Божествения живот, по-добре е човек да не се жени. Когато пътникът минава покрай много извори и не пие вода от тях, това показва, че те не са чисти. Пие ли вода от тия извори, те са чисти.  

Какъв акт е женитбата: вечен или преходен? Вечни процеси са тия, които се извършват и на небето и на земята. На небето женитби не съществуват. Значи, женитбата е преходен процес. Истинска, вечна женитба е тази, която свързва човешката душа с чистотата. Който не се е женил за чистотата, той минава за вдовец, независимо това, дали живее на земята или на небето. Каже ли някой, че не иска да се жени за чистотата, той сам се излага на явна смърт. Женитбата на човека с чистотата, представя духовна женитба. Жени ли се човек физически, сам се осъжда на смърт. Не се ли жени физически, той влиза в областта на безсмъртието. В духовния свят положението е точно обратното: който се жени за чистотата, той влиза в областта на безсмъртието. Не се ли жени за чистотата, той сам се излага на смърт. Искате ли да продължите живота си, да станете безсмъртни, свържете се с чистотата.  

Съвременните хора се нуждаят от чистота. За тази цел те трябва да освободят съзнанието си от всички нечисти образи, да създават в ума си чисти образи за момата и за момъка, за брака и за безбрачието, за любовта, за вечния живот, за детето и т.н. Човек трябва коренно да пречисти съзнанието си, като за Великден. Дръжте в ума си красиви образи за явленията в живота.

Докато е млад, човек идеализира нещата, представя си ги в такъв вид, в какъвто не са. Ако започне да мисли за възлюбената си, той си я представя като божество, пише и прекрасни писма, коленичи пред нея, обещава и добър живот, щастие, богатство, само да се съгласи да отиде при него. Той мисли, че с нея заедно, ще влезе в Царството Божие. Без нея животът му се обезсмисля. Докато се оженят, всичко е добро; щом се оженят, и двамата започват да се чудят, защо не идва Царството Божие между тях. Те започват да съжаляват, че са се оженили, и казват: Не струва човек да се жени. – Щом не струва човек да се жени, това показва, че тази женитба не е от Бога. Защо? Защото всяка задача, която не може да осмисли живота, тя не е за живота. Ето защо, човек трябва да се стреми към онези задачи, които могат да му дадат начин, метод за разрешаване основните принципи на живота. Много задачи ще се дадат на човека, които той трябва правилно да разреши.  

Какво представляват посвещенията? Който не е минал през приятелство, свързано с интерес, през женитба, през бащинство и майчинство, а най - после и през смъртта, той не знае, какво нещо е посвещението. Минал ли е, обаче, през такова приятелство, през женитба, през бащинство и майчинство, и през смъртта, той разбира дълбокия смисъл на посвещенията. След като е минал през школата на своя приятел, на своя мъж или на своята жена, на своите деца, а най - после и през сърпа на смъртта, той знае, какво нещо е посвещение. Той знае, какво означава каменния кръст на страданието и не се стреми към Индия, там да го завързват с някакъв каменен кръст. Сега, като ви говоря по този начин, аз считам, че вие сте още в райската градина, не сте яли от дървото за познаване на добро и на зло, не сте минали през четирите посвещения. Мнозина големи протестират, че са женени - недоволни са от себе си. Това е учението на змията. Знанието, което човек е придобил в райската градина е от съвсем друг характер.

Мнозина от вас са запознати с астрологията като с педагогически правила и казвате: “В миналото така е било!” Така е, и тогава хората са се женели и раждали, но на определено време. Не е определено да се раждаш всякога и на всяко време. Не е определено да умираш всякога, нито е определено да се жениш всякога. Природата не позволява два пъти да се жениш, само един път можеш да се жениш. Щом се ожениш два пъти, дърво има за това. Казваш: “Нямам жена, няма кой да ме гледа!” Че, жена ти слугиня ли трябва да ти бъде? Ако е въпрос за слугиня, нека тя дойде сама, доброволно, а тъй, да я залъгваш с това, с онова, а после да я изпратиш за зелен хайвер, това не е позволено. Нито е позволено на жената да постъпва така с мъжа си.  

Когато жената се ожени, тя трябва да знае, че ще научи от мъжа толкова, колкото от никого другиго. Мъжът е проводник, среда за жената. Чрез мъжа от природата ще минат толкова сили, които са необходими за здравето, за сърцето и за ума на жената. Също така и жената е необходима за мъжа. Жената без мъжа не може да функционира и мъжът без жената не може да функционира. Затова и в Писанието е казано: “Нито мъж без жена, нито жена без мъж.” Но да мислите само да се ожените и да тръгнете под ръка да се разхождате, за нищо друго да не мислите, това е друго нещо вече, то не е женитба. Среда трябва да бъдете. Когато жената дойде при мъжа си, така трябва да му светне, че целият свят трябва да се отвори пред него и да каже: “Благословена да е моята жена! Благодаря на Бога, че ми даде такава жена.” И жената да каже за мъжа си: “Благодаря на Бога, че ми даде такъв мъж.” Това е новото, което трябва да се проповядва.

Сега момата се жени, за да има кой да я подкрепва в живота. Момъкът се жени, за да се осигури. Той търси богата мома, да прекара добре живота си. Това не е женитба. Истинската женитба подразбира хармонично съчетание между две души. Момата е сопран, момъкът - бас. Те трябва да пеят и с песен да разрешават въпросите. Започнат ли един друг да се коригират, че не пеят правилно, те са вън от хармоничния живот.

Що е женитбата? Ти вземеш една жена и мислиш, че си женен. В какво седи женитбата? Казваш: “Оженен съм.” Туй ли е женитба? Жената казва: “Слушай, досега ти си ходил с други жени, [вече] няма да ходиш, само мене ще гледаш. Вечерно време преди до десет не си се прибирал. Ако си човек, след 6 часа да си тук.” Питам: Каква разлика има, като пуснат някого от затвора? Казват му: “В 6 часа в затвора ще бъдеш, ако не, втори път не те пущаме!” Каква разлика има туй ограничение? Най-първо, за такава жена аз няма да имам високо мнение. Защото, ако аз съм безчестен човек, който не живее добре, и най-добрата жена да взема, пак няма да живея добре; ако съм честен, нямам нужда от контрол. Законът е все същият.  

Ние казваме, че някои хора могат да ни вдъхновят. Питам: По-голям вдъхновител от Слънцето има ли? Кое е онова в Слънцето, което вдъхновява? Когато Слънцето изгрее, то вдъхновява и вълка, и овцата, и човека. Но има едно особено вдъхновение: вълкът се вдъхновява по особен начин, овцата ­ по особен начин, човекът ­ по особен начин. И всеки човек се вдъхновява според степента на своето развитие. Запример, ако един културен човек види една напълно красива мома, като ангел, той ще се вдъхнови от нея. Ако е поет, той ще напише едно хубаво стихотворение за момата. Ако е писател, ще опише нейната история. Ако е обикновен човек, той ще иска да я завлада, да се ожени за нея. Представете си, че в съдбата на тази мома е писано да не се жени. В който момент се ожени, тя ще умре. И на мнозина, които са отивали да се женят, е казано, че не трябва да се женят, защото ще умрат. Какво трябва да правят тогава? На други пък е писано другояче: ако не се оженят, ще умрат. В последното вярвате повече, отколкото в първото. Сега законът е такъв, че когато хората се женят, животът им се продължава повече.  

Сега аз засягам един въпрос, който се тълкува малко криво. Аз разглеждам женитбата от съвсем друго становище. Под женитба аз не разбирам онова обикновено сдружаване, но сдружаване на разумни същества, които от векове още се познават, обичат се и са готови да се жертвуват един за друг. Засега статистиката показва, че такива двойки се явяват много рядко на Земята. В Лондон, който брои около 8 милиона жители, едва се намират 250 семейства, които живеят хубаво; 3000 семейства водят средно добър живот, а на останалите Господ да им е на помощ.

Сега, аз ни най-малко не искам да засягам вашето положение. Ако засегна положението ви, ще кажете: “Ами какво да правим ние, които вече сме се оженили?” Досега вие сте правили само проба в женитбата. Никой от вас не е женен. Това, което вие наричате на Земята женитба, не е нищо друго, освен проба, освен съдружие. Сегашната женитба е само учреждение,­ нищо повече.  

Според мене истинска женитба, т.е. женитба по любов е онази, когато, мъжът и жената, като се оженят, никога да не виждат нищо отрицателно, нищо лошо в себе си. Каквото и да направи мъжът, каквото и да се говори за него, жената никога да не вижда никакви отрицателни постъпки в него, нито пък мъжът да вижда нещо лошо в жена си. Каквото направят единият или другият, те да виждат само добро.  

Някои наричат мъжа и жената сродни души, но сродните души не са жени и мъже. Щом две сродни души се оженят, всичкото сродство изчезва. Женитба между сродни души не съществува. Женитба съществува между мъже и жени, между слуги и господари. Въпросът е правилни отношения да съществуват между тях.

Никога майките и бащите не могат да имат добри синове и добри дъщери, ако като основа на своя дом не са положили Любовта. Много моми и момци са ме питали да се оженят ли, но аз съм им отговарял: Ако Бог ви е съчетал, можете да се ожените. Но ако Бог не ви е съчетал, тогава чакайте, не бързайте да се жените. Ако се ожените и Бог може да влезе във вашия дом и да живее с вас, тогава вашата женитба е намясто. Ако се ожените и Бог не може да живее между вас, по-добре да не сте се женили.

Всяка жена, която се жени, трябва да е свършила четири факултета. Която не е свършила четири факултета, ако иска да страда, нека се жени. Ако иска да се ожени, да се родят от нея гении на човечеството в света, трябва да е свършила четири факултета. Някои са ме питали, трябва ли да се женят. Аз наричам всичките хора проводници. Човек, който не е проводник на любовта, не е човек за женитба. Мъж, който не е проводник на любовта, не е човек за женитба. Жена, която не е проводник на любовта, не е човек за женитба. Дете, което не е проводник, не е човек. Всеки, който не е проводник, не е на място. Тъй седи въпросът.

Под понятието "женитба" ние разбираме идеални отношения между разумни същества. Ако две реки се съединят и образуват по-голяма река, това показва, че отношенията между тях са разумни. Така ли става с хората, които се женят? Сливат ли се мъжът и жената? Образуват ли един човек, по-голям, по-пълноводен, с повече живот? Ако това не става, хората имат механическо разбиране за женитбата. Ако мъжът бие жена си, или жената бие мъжа си, това женитба ли е? Ако учителят немилостиво бие учениците си, учение ли е това? Боят е допуснат, но той няма нищо общо с любовта. Женитба, която не се основава на любов, няма нищо общо с разумното отношение между душите. Знание, което не се предава и приема с любов, няма отношение към истинското знание. 

Ако искаш да се жениш, в тебе има вече институт за женитба. Тези душички са разрешили въпроса преди тебе. Те са видни професори. Искаш да изучаваш музика. Ще се допиташ до разумните души в себе си, те са разрешили и този въпрос. Ще ги питаш, какво да правиш и те ще ти отговорят. Мнозина питат: Защо говори учителят за женитбата? Кого ли има предвид? - Никого нямам предвид. Според мене, всички сте женени и то така, както не трябва да бъде. Който е женен по този начин, ще бъде наказан. За сегашната ви женитба всички ще бъдете наказани. Няма да остане нито един ненаказан. Аз не изключвам и себе си. Онези, които ме родиха и те са се оженили по неправилен път. И досега още не мога да изправя техния живот. Като се връщам назад, виждам, че този-онзи, макар и добри хора, не са живели добре с жените си. Онази, която ме е родила - плътта, моята майка, е била неграмотна, не е знаела да чете, но е била умна жена. Плътта е, която не знае да чете и не разбира Божия закон. Следователно, като се говори за майката, разбирам плътта. Тя създава всички недоразумения. Това е отвлечена област. Изобщо, земният живот е пълен с противоречия. Един ден, като излезете от този живот, от границите на земята и влезете в другия свят и там ви чака митница, наречена чистилище. Като спреш на митницата, каквото носиш, всичко ще ти секвестират. Няма да ти оставят нито една частица от материята. - Защо? - Защото не е позволено да се пренася нито една материална частица в духовния свят. Не може да пренесеш в другия свят даже една микроскопическа част от етера. Всичко материално ще остане на земята и ти ще влезеш в другия свят беден, гол и бос, като блудния син, даже и рожкови няма да ти дават. При това положение, ще бъдеш готов да отидеш при Баща си. 

Какво представлява човек? - Ето една задача за разрешаване. Искате да ожените момъка или да омъжите момата. Това не е задача на човека. Знаете ли, какво е женитбата? Да се ожениш, това значи, да се свържеш с любовта. Това е женитба. Какво ще стане с тебе, ако не се ожениш за любовта? Какво ще стане с тебе, ако твоята любов не се свърже с Духа? Любовта е отношение към души. Животът е също отношение.

”Който има невестата, жених е.” – Кой е женихът в природата? – Слънцето. Денят пък е невестата. Ние сме приятелите на слънцето и се радваме, че слънцето се жени за деня. Следователно, ние всеки ден присъствуваме на сватба, ядем и пием, веселим се, защото слънцето се жени. То всеки ден изгрява и се жени за деня. Казва някой: И аз бих желал да имам този жених, да бъда негова невеста. – Лесна работа. Стани ден, ще се ожениш за слънцето. Докато си човек, ти никога не можеш да се ожениш за слънцето. И тъй, като знаете, какво нещо е денят, и какво – слънцето, вие имате вече представа, какъв процес е сватбата. Какво представя сватбата за съвременните хора? Срещнат се двама души, влюбят се, пишат си приятни, хубави писма, докато се оженят. Щом се оженят, започват да се бият и карат помежду си. Защо се карат? – Мъжът не е доволен, че жената не е наготвила добре. Жената не е доволна от мъжа, че не е купил, каквото искала. – Тази женитба няма смисъл. Обаче, женитбата на слънцето за деня има смисъл, защото от изгрев до залез има ядене и пиене на общо основание. И вечер, като се върнете от сватбата, разправяте на близките си, че сте били на сватба, че сте яли и пили, че сте се веселили: птичките весело чуруликали, песни и музики сте слушали – навред веселие и радост. Кой не би пял, когато слънцето се жени? Това значи истинска женитба! Какво би станало, ако слънцето за един ден само би престанало да грее, т.е. да се жени? Когато женихът идва, всеки ден носи по едно любовно писмо. Толкова години вече, как слънцето и денят се познават! Те всеки ден се срещат, всеки ден има ядене и пиене, музика и песни, в чест на техните срещи.  

”Който има невестата, жених е.” Радвайте се когато някой се жени. Не чакайте само вие да се жените, че тогава да се радвате. Ако не се радвате на щастието на другите, вие никога не бихте могли да направите връзка с природата и ще казвате, че женитбата е глупава работа. Едно време хората са се женили, като възрастни, като стари, а сега гледат, колкото е възможно по-млади да се женят. – Може ли стар човек да се жени? – Старите хора, именно, се женят, а не младите. – Ама нали млади моми и момци се годяват и женят? – Не, в природата не съществува такъв закон. Апостол Павел казва: ”Сгодих ви за Едного.” Това показва, че някои християни са сгодени от две хиляди години насам. Така трябва да си обяснявате нещата. Ако не ги обяснявате така, вие ще опозорите един институт, какъвто е връзката ви с Христа, връзката ви с разумната природа. В човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа има свещени неща, които трябва правилно да се изяснят, за да порасне човек в себе си. Така само човек може да придобие свободата си, да стане свободен, да не греши.

Каква е целта на специалния клас? - Да ви върне към първоначалната чистота и девственост. Всички имате елементарни разбирания за живота, но това не е достатъчно. Трябва да разберете понятието "девственост" в широк смисъл. Това разбиране се постига чрез дълбока мисъл и възвишени чувствувания. Да живее човек, да се жени, да има деца, да пуши коминът му, това са елементарни работи, с които хората се занимават. Човекът трябва да се издигне по-високо, да заживее по нов начин, да разбере вътрешната страна на живота. Като изучавате живота, вие се запитвате, какво в същност е женитбата. Когато двама души се съберат на едно място, да живеят заедно, това още не е женитба. Събирането на учителя и на ученика на едно място не е женитба. - Защо се събират двама души? - Да придобият знание. Следователно, ако не придобият никакво знание, женитбата им не е на място.

Вие казвате: „Дали в онзи свят се женят хората?“ Щом мислите, че в онзи свят се женят хората, то е този свят. Това не може да бъде онзи свят. В онзи свят няма нито помен от женитба. Тази женитба, каквато я има сега, тя е допусната поради падането на хората и един ден, като излезат хората от това падане, това ще се измени. В онзи свят няма никакви букаи. Някой ще каже: „Как не се женят хората на онзи свят? А как ще се размножават?“ Хората не се размножават. Размножават се тук, а в онзи свят не се размножават.

Какво, всъщност, представят мъжът и жената? Мъжът е десният крак на човека, а жената - левият. - Кой човек е женен? - Който ходи правилно. Следователно, срещнете ли човек, който не куца, който има здрави крака и стъпва правилно, ще знаете, че е женен. Ако мъжът куца, той има работа с чужди жени; ако жената куца, и тя има работа с чужди мъже. Като ставаш сутрин, виж, право ли ходиш. Ако левият крак е куц, жената е виновна; ако десният крак е куц, мъжът е виновен; ако и двата крака не вървят добре, виновни са и мъжът, и жената. Кажи си: Имам един мъж - десния крак и една жена - левия крак; имам още един мъж - дясната ръка и още една жена - лявата ръка. Какво повече мога да искам? Природата ми е дала всичко необходимо. Един познат българин, който живееше в Америка, ми казваше, какви въпроси му задавали американците. Питали го, дали е женен. Той отговарял: Годен съм, не съм още женен. - Имаш ли портрет на годеницата си? - Имам. - Дай да го видим. Те очаквали да им покаже портрет, но той им показал цигултата си: Ето моята годеница. Това е негово разбиране. Някой мисли, че е женен, защото е минал през външната женитба. Знаете ли, какво нещо е женитбата? Кой може да се жени? Всеки има право да се жени, но не и ученикът. Омъжената жена не може да бъде ученик. Жененият мъж не може да бъде ученик. - Защо? - Защото женените хора са слуги и не могат да ходят на училище, господарите им не ги пущат. Жената трябва да шие, да готви в къщи, да чака господаря си да дойде от работа и да се нахрани. Сегашната жена е идеална слугиня, тя работи без пари, не очаква никакво възнаграждение. Ако в класа влизат женени хора, ще се вдигне голям спор между учениците. Мъжът ще каже на жена си: Защо погледна оня брат? Ти знаеш, че трябва да гледаш само мене. Жената ще каже същото на мъжа си. В края на краищата, те ще се принудят да напуснат училището. Ученикът и ученичката трябва да бъдат свободни, да не поглеждат към никого. Започнат ли да се раздвояват, да поглеждат към тоя-оня, ще ги изпъдят от училището. Каже ли ученикът, че не може да живее без своята възлюбена, веднага ще го изпъдят вън от школата. Ще му кажат: Иди при оная, без която не можеш да живееш. Мястото ти не е тук. Някой ученик ме пита, може ли да се ожени. Казвам му, че може да се ожени, но след като свърши училището и придобие повече знания. Като женен, той ще има голямо богатство, от което мъчно може да се освободи. Ще има жена и деца - богатство, което ще го зароби. След това ще съжалява, че се е свързал. Ако си женен, ти трябва да изпълниш задължението към децата си, за да си свободен в бъдеще. И като женен, и като неженен, ти имаш задължения, които трябва да изпълниш. Първо ще изпълниш задълженията си към Бога, после към ближния си и най-после към себе си.  

Христос казва:Съвършеният нито се жени, нито за мъж отива". Срещал съм възрастни моми, които съжаляват, че не са женени. Те казват: Да бяхме женени, щяхме да имаме деца, да не сме толкова самотни. Срещал съм омъжени жени, които имали по няколко деца, но всички измрели. Те казват: Какъв смисъл имаше нашата женитба? Оженихме се, родихме деца, но нито едно не остана между нас. Пак сме самотни, както и по-рано. И мъжете, и децата ни умряха. Какво виждате, и неомъжената мома съжалява, и омъжената съжалява. Къде е спасението тогава? Питат ме, женят ли се хората на оня свят? - Там няма женитба; там никой не се жени, но раждат деца. - Как става това? - Понеже там живеят за другите, двама от тях, които се обичат, насочат мисълта си към някоя страдаща, грешна душа и - помагат. По тоя начин те се свързват помежду си. Душата на която помагат, е тяхното дете. Щом помагат на своя ближен, те считат, че са се оженили. Две души от оня свят трябва да се съединят, за да спасят една душа на земята. Това е една свещена мисъл, която трябва да държите в ума си. Само така ще се освободите от вашето еротично гледане на женитбата и на раждането. Начинът, по който хората сега се размножават, е последен. В бъдеще той ще се измени. Хората ще се размножават и ще раждат по нов начин, по-съвършен от сегашния. Както днес хората раждат, това е резултат на грешното състояние, в което се намира човечеството. Сега то минава през долината на греха. Женитбата на сегашните хора е женитба на грешни хора. В бъдеще тоя начин ще се измени.  

Смешно е положението на сегашните женени хора. Казват, че двама млади, които се обичали, се венчали. Какво ще кажете за тяхната любов, когато на другия ден след сватбата те започват да спорят, кой от тях има по-големи права. Мъжът казва, че той печели, следователно, той има по-големи права. Като отива на работа, той оставя на жената стотина лева за нуждите на къщата и заключва касата. След това ще говори за идеална любов между съпрузите. Тяхната любов е посмешище пред Бога. Това не е за осъждане. То характеризира състоянието, в което сега се намира цялото човечество. Бог търпи всичко и очаква пробуждането на човешките души.

Духът и душата от една страна, както умът и сърцето от друга, представляват два полюса на човешкия живот - мъжът и жената, т.е. мъжкият и женският принцип, които трябва да се свържат в едно цяло. Това търсят съвременните хора в света, но като не знаят, как да го намерят, те прибягват към женитба. 

Христос обяснява на учениците си, какво означава женитбата. Според Него, женитбата е духовен процес, свързване на духа с душата. В тази връзка е смисълът на живота. Който е направил тази връзка, той по никой начин не трябва да я разкъсва. Скъса ли я, той започва да се стреми към физическа женитба. Докато връзката на човека с Божественото съзнание е силна, той може да изпълни обещанието, което е дал на Първичната Причина - да и служи. Отношенията на човека към душата му, както и към душите на другите хора, са отношения към Бога. Любовта на човека към хората е пък любов към Бога. Следователно, когато човек изявява любовта си към хората, с това той поставя на изпит любовта си към Бога. Когато другите хора го обичат, тогава се изпитва тяхната любов към Бога. Ето защо, дали ти обичаш, или тебе обичат, и в двата случая се изпитва любовта на човека към Бога. Любовта на човека, изобщо, е мярка, с която се изпитва любовта му към Първата Причина. Затова, не говорете за своята любов. Не казвайте на човека, че го обичате. Щом кажете на някой човек, че го обичате, веднага ще ви поставят на изпит. Като се намерите пред изпитната комисия, ще разберете, любов ли сте имали към даден човек, или някакво временно влечение. Каква любов е тази, която трае само няколко месеци или години? Когато любовта на човека трае най-много две години, това показва, че неговото съзнание е било будно само на физическия свят. Когато любовта на човека издържа само до гроба, неговото съзнание е било будно и на физическия, и в духовния свят. Обаче, ако любовта на човека издържа зад гроба и той я носи със себе си през цялата вечност, това показва, че неговото съзнание е било будно, освен в първите два свята, още и в Божествения свят.

Как трябва да се женят хората в бъдеще? В бъдеще, когато шестата раса дойде на земята, кандидатите за женене ще се подготвят специално. Те ще отидат на небето, в специална школа за обучаване на кандидатите за женитба. Те ще прекарат в това училище десет години. Като свършат този курс, ще ги изпратят на земята, дето могат да встъпят в брак. Който няма диплом от този университет, няма право да се жени.  

Това се отнася до бъдещата култура, а не за сегашната. Днес нещата вървят по стар начин. В бъдеще, когато момата и момъкът се оженят, в момента, когато са най-щастливи, ще дойде делегация от Венера, да вземе жената. Мъжът ще остане на земята, а жената ще отиде на Венера. Те ще въздишат един за друг, но при щастлив живот, при красиви отношения. И сега хората въздишат едни за други, но при нещастен живот.  

Това, което ви говоря, е хипотеза, а не теория, защото не сте го опитали. Един ден, когато се уверите в думите ми, ще разберете, какво означава истинска женитба. Ако човек въздиша за нещо смислено, разбирам. Мнозина въздишат, защото са изгубили нещо ценно. Кой човек не търси изгубената любов? Кой човек не търси разумна, любеща душа? Смисълът на живота седи, именно,  в това - да намериш онзи, който те обича и когото обичаш.