І. Архивни снимки.

Снимката по природа е застинал момент във времето. Така би могло да се спекулира по въпроса и да се изкажат аргументи, потвърждаващи и противоположната теза...Ето защо снимката сама по себе си би трябвало единствено да ни накара да се замислим и непредубедено да тръгнем да търсим истината. При двата филма вече е различно, защото имаме заснето цялото движение и там ясно прозира идеята за отварящото движение и в трите упражнения. Вероятно това е съвсем осъзнато и мотивирано от авторите на филмите.

ІІ. Архивни филми.
За периода 1945-1989 г. има само два запазени филма, но и в двата ясно се вижда, че спорните упражнения се „отварят“ на десен крак
1. Филмът от 1947 г.
Вероятно поради дългия период на липса на обмен между българското и френското братство през годините на войната (1939-1945) Паневритмията във Франция не е разучена пълноценно. Това е предполагаемата причина около 1947 г. да се заснеме двадесет и петминутен филм, който да покаже точно как се играят в България всичките 28 упражнения.
Съществува твърдение, че кинооператор е Георги Парлапанов – този, който заснема филм с Учителя в края на 30-те години. Най-вероятно е обаче лентата да е правена с френски средства и с тяхно оборудване и оператор. Завършващият надпис накрая – „Fin” – е на френски. Не е известно и някой от българските последователи на Учителя да говори в спомените си за такова събитие, като снимките на филм. Самият Парлапанов също не е споменавал нищо пред племенника си Данаил Жеков, който пък е операторът, заснел Паневритмията през 1977 г.
Има друг един факт, който заслужава внимание. В писмото си до Боян Боев от 26 август 1939 г. Михаил Иванов споделя свое намерение в посока заснемане на филм: „Един ден ще трябва да се филмират някои сцени от братството ни (в България) – в гората, от упражненията и Паневритмията.” Много вероятно е гореописаната инициатива да идва от негова страна, но точно в този период отношенията между нашето братство и това във Франция не са добри. Бертоли по това време е там и работи в тясно сътрудничество с Михаил Иванов. Задачата по филма е свършена от неговата дъщеря – Анина Бертоли. Междувременно Михаил влиза в затвора (1948), а точно тогава Анина пристига в Париж. Нейният баща вече е поел собствен курс и това е вероятната причина филмът, съхраняван от нея през годините, да остане непокътнат и на практика неизвестен до 1999 г. Тогава сем. Гобо от Франция го изпращат до „коломенската“ група в Москва и оттам той идва в България.
Във филма участват 8 човека – 4 смесени двойки, от които засега са разпознати петима: втората жена е Верка Куртева, третата – Анина Бертоли и четвъртата – Йорданка Кисьова. Вторият мъж е Неделчо Попов, а четвъртият – Пантелей Карапетров. Снимките са правени пролетно време на Изгрева.

- 6-то упражнение

- 7-мо упражнение

- 8-мо упражнение

Филмът от 1947 г. може да се види тук, а филмът от 1977 г. – тук.

2. Филмът от 1977 г.
През 1977 г. Мария Митовска и Григорий Кьосев записват на цветна филмова лента Паневритмията с оператора Данаил Жеков, който тогава работи в националния филмов център „Бояна”. Мястото е Рила, в Мусаленския дял под връх Иречек. Цялата техника, която за времето си е доста тежка и обемна, е качена на гръб в пълна секретност. Музиката е на касетофон. Този видеозапис представлява изключително ценен източник, от който може да се види нивото и начина на игра на Паневритмията за времето, когато е правен.
 

- 7-мо упражнение

- 8-мо упражнение

- 9-то упражнение