Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646 – 1716) (на немски: Gottfried Wilhelm Leibniz) е германски философ, математик, дипломат, библиотекар и юрист, заемащ важно място в историята на математиката и философията. Член е на Лондонското кралско дружество и на Френската академия на науките.

Готфрид Лайбниц е роден на 1 юли (нов стил) 1646 година, към края на Тридесетгодишната война, в Лайпциг, столицата на Саксония. На 15 години Лайбниц постъпва в Лайпцигския университет и през декември 1662 година защитава бакалавърска степен по философия. През юни следващата година той защитава своя тезис върху принципа за индивидуализация „Метафизично обсъждане на принципа за индивидуализация“ („Disputatio Metaphysica de Principio Individui“). През февруари 1664 година той получава магистърска степен по философия, а през декември същата година публикува и защитава дисертацията си „Примерни философски въпроси, събрани от правото“ („Specimen Quaestionum Philosophicarum ex Jure collectarum“), в която разглежда теоретичните и педагогически връзки между философията и правото. През септември 1665 година получава и бакалавърска степен по право. Взема участие в създаването на Берлинската академия на науките и е първият неин президент (1700). Съдейства и за създаването на академии в Лайпциг, Виена и Санкт Петербург. През 1711 – 1716 г. се среща няколко пъти с Петър I и работи по проекти за образованието в Русия. Умира на 14 ноември 1716 г. в Хановер, Германия.

Независимо от своя съвременник Исак Нютон Лайбниц развива основите на математическия анализ, като създава и използваната и в наши дни в тази област нотация на Лайбниц. Той е и един от най-продуктивните изобретатели в областта на механичните калкулатори. Допринася и за усъвършенстването на двоичната бройна система, която е в основата на почти всички компютри.

В областта на философията Готфрид Лайбниц е най-известен със своето заключение, че нашата Вселена, в ограничен смисъл, е най-добрата възможна, сред всички, които Бог би могъл да създаде. Наред с Рене Декарт и Бенедикт (Барух) Спиноза, той е един от тримата най-видни привърженици на рационализма на 17 век. Разсъжденията на Лайбниц са предвестник на съвременната логика и аналитична философия, но в същото време неговата философия е и обърната назад към схоластичната (академична) традиция, в която до заключенията се стига чрез прилагане на аргументи, изхождайки от първични принципи или предходни дефиниции, а не от емпирични свидетелства.

Същност на Лабницовата теория за монадите според Учителя

По някой път ние казваме, че всеки автор трябва да си тури името. От всичките автори, които са писали съчинения, нито един не е автор. Те са все псевдоними. Платон е псевдоним, Аристотел е псевдоним, Лайбниц е псевдоним, Кант е псевдоним. Истинските те седят отзад. Авторът, който е писал една драма, той седи, той не играе на сцената, той е в публиката, седи и гледа как ще играят неговата драма, той ги назначил – някой:  цар, княгиня, някой професор; всичките те играят ролята си.

Апостол Павел казва: „Аз не живея, но Христос живее в мен.“ (Гал, 2:20) Това значи: „Аз не живея за себе си, но живея, за да се прояви в мен Божественото.“ Следователно писатели, философи, музиканти, художници: всички работят, за да се прояви в тях Божественото съвършенство. Обезсърчението произтича от факта, че ние искаме да станем някой виден учен, писател или някой виден философ. Хубаво, най-после станете някой виден философ като Лайбниц например.

Кажете ми една форма на науката? Кажете ми нещо от Питагор? Коя е основната идея на Лайбниц или на Канта, коя е основната идея? На Лайбниц са монадите (своята философия той е развил в съчинението си „Монадология“). А на Канта – „Чистият разум“. Хубаво, а коя е основната идея на Ремке? Той тръгва в своята философия от „даденото“. Е кое е това „даденото“ в света? Следователно, даденото е още нещо непроявено. То е като една пъпка, която е скрита в някое дърво и следователно трябва да дойде пролетта, лятото да се оформи, да даде някакъв цвят, плод, но това не е всичкото дадено. Даденото се дава, но не се додава. Даденото има това свойство, че всякога се дава, а никога не се додава. Значи, то не се изчерпва.

Какво е създал Лайбниц като философ? Той е бил същевременно и философ, и математик. Той е създал теорията за монадите. Може ли Лайбниц да обясни със своята теория всичките явления вътре в Природата?

Фиг. 1

Монада значи едно [монада – прост, вечен, неделим духовен първоелемент на битието; единица]. Какво значи едно? Точката А означава първата монада (Фиг. 1) – в нея е Божественото съдържание. Тази монада А съзнава, че е всесилна, че всичко може да направи. Точката В е втората монада в света. Първото начало – А, е незнайното, непроявеното, невидимото, понеже светлината, която иде от А, не хвърля никаква сянка, няма никаква материя в света, която може да я пречупи. Единственото реално нещо, което виждаме, то е В – А е неизменното, В е изменящото се. И сега, ако съвременните философи започнат да говорят от гледището на В (на туй, което е проявено, което е изменящо се), за това, което не се е проявило, тогава каква е истинността в техните разсъждения?

Сега, ако вземем човешката душа като една голяма, важна монада А (Фиг. 2), и всички други малки душички – като малки монади, например всяка от тях да представлява монада В, тогава, според теорията на Лайбниц, питам: тази първична монада има ли нужда от другите монади около себе си? – Има. Ще задам въпроса другояче: дясната ръка има ли нужда от лявата? – Има. И лявата ръка има нужда от дясната, но и с една ръка човек може да живее. С две ръце е по-добре, разбира се. Ръката има ли нужда от петте пръста? – Има. Човек може да прекара живота си и с един пръст, но с пет пръста е по-добре. Всичките пръсти на ръката имат ли еднаква сила? – Не. Силата на палеца е равна на другите четири пръста, той има един плюс повече. Палецът е +5, а всеки от останалите пръсти е –5. Ако се отреже палецът на човека, той губи силата си, чувства, че е изгубил нещо много важно, но щом се отреже кой и да е от останалите пръсти, не се чувства голяма загуба. Значи монадата А има нужда от монадата В. Монадата В е форма, чрез която може да се изрази монадата А. Коя монада е по-висока – А или В? (Монадите се различават само по степен.) – По-висока е монадата А. Закон е: по-високото всякога се изразява чрез по-ниското, или низшето всякога служи като израз на висшето.  

Фиг. 2

Като казваме, че монадата А е по-висока от монадата В, вие ще си кажете: „Разбира се, че А е по-висока от В, тя е първата буква в азбуката.“ Не мислете, че първата буква е А, вие не знаете още коя е първата буква. Българският език, па и другите езици започват с буквата А, но това още нищо не значи. У нас буквата В е трета по ред, но във френски, в английски език тя е втора по ред, на мястото на нашата буква Б. При това в английски език буквата А има седем произношения: а, о, я, ье, ъ, а останалите две произношения и англичаните не произнасят правилно.

Човекът е сглобен от множество отделни сили. Това са рекички, които са го образували. Аз определям това нещо тъй: животните и растенията, които съществуват на земята, това представлява човекът, разложен на неговите части. Всички тези части, събрани да живеят в едно тяло, плюс една монада, която ги ръководи, това е човекът. Нали тази идея прокарва и Лайбниц? Значи в човека има една централна монада и много други монади, само че тия монади не са на еднаква степен на развитие. Те са същества с голямо разнообразие в развитието си. Ония животни, които са свирепи, въобще се намират в една крайно гъста материя. От това се образува повече търкане, повече топлина, чиито закони те не са научили и вследствие на това изявяват своята грубост.

Когато човекът умре, мислят да го заровят в земята или да го изгорят. Най-първо всички живи клетки ще се освободят, клетките отиват при своите роднини. Те са разумни. Тридесет милиарда [на този етап науката приема, че клетките в тялото са 100 млр.] клетки има и всяка клетка си отива. Тя е като една монада, както ги нарича Лайбниц. Всичките други души от разните категории ще идат, откъдето са. Които са от растенията – ще идат при растенията. Които са от минералите – ще идат при минералите. Които са от органичния свят – ще идат при органичния свят. Всяка клетка ще се върне, откъдето е.

„Имаше някой человек от фарисеите, на име Никодим“ (Йн, 3:1). На времето си, Никодим беше един от учените хора, началник Юдейски; и днес да беше жив, пак щеше да бъде учен човек, като Кант, като Лайбниц, или поне като сегашните учени естественици. Той познаваше естествените науки, знаеше закона за странстването на душите, но запитваше Христа: „Може ли човек да се роди изново?“. Човек само един път се ражда и умира. През това време той расте и се развива. Когато някой умре, хората казват: Всичко се свърши с този човек! Да се говори, че с смъртта на човека всичко се свършва, това подразбира, че след като се е учил, например, десет години в някое училище, той свършва това училище. Дали се е учил зле, или добре, той излиза от това училище. Разликата седи в това, че ако е учил добре, получава диплом; ако е учил зле, никакъв диплом не получава. И двамата ще имат познания, но техните познания ще се различават. В това отношение, животът е училище. Хората могат да свършат това училище по два начина: първият начин седи в получаване на диплом и докторат. Той се отнася до добрите ученици. Вторият начин седи в излизане от училището без диплом и докторат.

Някой казва: Аз не съм толкова глупав, да вярвам в Бога, както религиозните. – Какъв е твоят Бог? Разговаряш ли с Него? – Не разговарям. Той е далеч от хората, не разговаря с такива прости хора, каквито сме ние. Аз само мисля за Господа, не се разговарям с Него. – Отде знаеш това? Кой авторитет следваш? – Чета философията на Кант, Лайбниц и на други учени. Според мене, тези учени и философи трябва да се спрат върху 12 стих от прочетената глава, дето се казва: „Дух Свети ще ви научи в истия час, що трябва да речете.“ (Лк. 12:12) В този стих е скрита една велика истина. Обаче, хората взимат Христовите идеи, турят им свой надпис и започват да разискват върху обективното и субективното схващане. В какво се заключава едното, и в какво другото схващане? Мислите ли, че като кажете субективно и обективно схващане, ще разрешите всички въпроси? Под „субект” разбираме нещо вътрешно, а под „обект” – външно.

Още по темата тук