І. Всичко в света е един организъм на различни степени.

Звездите се отличават по своята светлина. Онези, които проучват небесните тела са ги класифицирали на степени: първостепенни, второстепенни, третостепенни и многостепенни. Всяка звезда се отличава по своя блясък. Божественият закон работи с математическа точност. Ако поставите второстепенни неща в живота си на пръв план, законът не работи. За да се ползвате от благата на Божествения закон, поставяйте нещата на техните места: първостепенните – на първо място, второстепенните – на второ място и т.н. 

Христос казва: „Бъдете прочее разумни!“ Той не се обръща към обикновените хора, но към учениците си. Следователно, ако искате да придобиете нещо от този живот, вие трябва да го разбирате в неговата пълнота. Защо? – Защото животът е съчетание на разумни съзнания в света. Ако бихте били ясновидци в първа степен, вие щяхте да видите, че светът е преплетен като един организъм. Щяхте да видите, че съзнанията на всички същества, от най-висшите до най-низшите са преплетени като в един общ организъм. Всичко в света съставя един организъм. И ангелите, и херувимите, и серафимите, пък и най-малките буболечици, всички в света са преплетени в съзнанията си.

По-висшите същества, ангелите, праведниците, адептите, учителите се интересуват от хората дотолкова, доколкото е степента на техния стремеж към Бога. Когато един адепт или един учител види една душа, която поставя всички усилия, прави всички разумни жертви, той е готов да му се притече на помощ, да му покаже начин как да превърне всички тия нови форми на неговите способности, мисли, чувства и сили и да му даде един нов подтик в живота.

Знанието, добродетелите не се придобиват изведнъж, те не текат като река, но се събират капка по капка. Когато постъпи в първо отделение, ученикът започва от буквата „а“, от елементарните неща. Като работи съзнателно и с любов, ученикът минава от клас в клас, свършва едно училище и влиза в друго. Докато е на земята, ученикът трябва да свърши земното училище и да мине в по-горно, да дойде до положението на светия. Кой човек наричаме светия? Светия е онзи, който свети на забъркалите пътя си и ги учи да живеят правилно. Той не се е родил светия. Дълго време се е учил той, докато стане светия. Като всички ученици, и той е започнал от буквата „а“, но е учил с любов.

Някои искат да бъдат гениални и мислят, че геният може да се прояви изведнъж. За онзи, който не може да проникне в миналото, геният се ражда в един момент; обаче, онзи който вижда в далечното минало, знае, че за да се роди гениален, човек е работил усилено в миналото. Не само той, но и неговите деди и прадеди са работили усилено и в края на краищата, с общи усилия, са създали един гениален човек. Не е лесно да стане човек гений или светия. Първо, той минава по пътя на обикновения човек и след хиляди години, чрез съзнателна работа, става гений или светия. Много упражнения трябва да прави ученикът, докато стане виден човек в областта на науката или изкуствата.

Всеки има право да мисли, но той не трябва да мисли като обикновен човек; той трябва да мисли като праведен човек, като гений, като светия, като ангел и най-после –  като Бога. Човек трябва постепенно да се изкачва в мисълта си като по стълба и когато дойде в положението на гений или на светия, тогава да напише онова, което е преживял. Сега, като ученици задачата ви е да дойдете до положението на гения, на светията, на ангела. Ученикът е кандидат за ангел, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в друго. Той постепенно се изкачва стъпало след стъпало: от обикновен човек той става талантлив, после – гениален, след това – светия и най-после – учител. 

Хората, които ние от обикновено гледище считаме за гении, водители на човечеството в историята, стоящи на недосегаема висота – са били само напреднали окултни ученици. И обратното – и в миналото, и днес може би – много напреднали окултни ученици и учители, живеят незабелязано, като най-обикновени хора, и вършат винаги творческа работа за духовния напредък на човечеството. От друга страна, от окултната история знаем, че е имало случаи, когато напреднали ученици, до степента на адепти, в края на своята еволюция, за една малка погрешка, са бивали деградирани и повръщани с векове назад.

ІІ. Правилната мярка за нещата.

Казвам, сега от всинца ви се изисква едно вътрешно съзнание, защото като идете в другия свят, ще ви теглят. Нали везни има? Има три вида везни. Някои верующи са първостепенни, второстепенни и третостепенни и все влизат в рая. Които са първостепенни влизат в третото небе. Които са второстепенни отиват във второто небе, а които са третостепенни, в първото небе са те. Третостепенните са в първото небе, второстепенните – във второто небе, а [първостепенните – в третото небе]. На колко хора имената са записани досега със златни букви? На колко души – на Буда, Хермес, Кришна, ап. Павел, Лао Дзъ, Конфуций, Мойсей, Авраам, Даниил, на всички пророци, изобщо на първостепенни хора – в света се събират около 1000 души, на които имената може да се отбележат със златни букви. Около 1000 души има, на които имената може да се запишат със сребърни букви. А вашите с какво да ги запишем? 

В съзнанието на човека има едно чувство, което определя ценностите на нещата. Туй чувство не е във всички еднакво развито, затова някои хора ценят, някои хора не ценят. А всичко зависи от онази правилна цена, която ти даваш на един предмет или на някое живо същество. И в това седи науката. За пример, вие казвате: „Един човек е гениален.“ Но какво нещо е гениалността? Вие казвате, че един човек е талантлив или обикновен човек. Та какво е талантливият човек? Гениалният човек е един завършен процес на хиляди процеси на миналото.

1.     Три степени гениални хора.

И тогава аз деля гениалните хора на три категории, на три степени – първа степен, втора степен и трета степен:

a)     първостепенни гениални хора, които са ходили на Слънцето и са се върнали;

b)    второстепенни, които със своите телескопи са видели Слънцето;

c)     третостепенни, които по доверие на първите и вторите знаят нещо, каквото другите казват, вярват в авторитета.

2.     Три степени талантливи хора.

Следователно, когато казваме, че един човек е талантлив, разбираме, че той също е на три степени:

a)     значи един талантлив (от първа степен е), който е бил ученик на гениалния;

b)     от втора степен е, който е бил слушател;

c)      а пък от трета степен, който е кандидат сега, едва постъпва.

Има талантливи, които са само кандидати, пък други слушатели и талантливи, които са ученици на гениалните.

Всичките грешки са там, че вие имате едно криво мнение за самата природа. И самите учени хора, тъй както разглеждат природата, има гениални учени хора, които знаят какво нещо е природата. Те като говорят за Слънцето, са ходили там, видели са го, знаят какво има на Слънцето. Те говорят за онова, което разбират, което са видели. Те са учени хора. Други учени има, от далеч гледали и трети учени, които говорят, каквото чули от другите. Казва: „Аз съм чул от гениален човек.“ Третата степен учени са, които на доверие приемат, каквото от далеч видели другите или каквото видели онези, които ходили.

3.     Три степени учители.

И учителите са на три степени:

a)     Учител, който бил в Божествения свят.

b)    учители, които от далеч са видели Божествения свят и

c)     трети, които на доверие приемат.

Всички са все учители. Три степени учители. Всеки учител, на каквато степен на развитие и да се намира, в който свят и да е, той трябва да даде на ученика начини, методи, елементи, с които да работи. То е едно подразделение, не да се водите по него, но само за уяснение.

ІІІ. Мерки (норми) за степента на съзнание на съществата.

1.     Норма (мярка) за обикновен, талантлив и гениален човек.

Има една норма, която природата е определила точно нормата за гениалния, за талантливия човек, както и за светията. За всяко нещо тя е дала точна мярка. Ако се случи някакво отклонение от тази норма, това ни най-малко не показва, че нормата не е точна. Защо? – Защото има категории, степени от различните хора. Има талантливи хора от първа степен, от втора и от трета степен. Има гениални хора от първа, от втора и от трета степен. Има светии също от първа, от втора и от трета степен. Така се делят всички хора. 

Един мъж е от първа степен, или първокласен, когато схваща всички трептения на природата. Второкласен е, когато схваща едва наполовината от онова, което става в природата. И най-после, той може да бъде и третостепенен, когато схваща само една стотна част от това, което става в природата. Същото се отнася и до жената. Всичко това зависи от деликатността, от чувствителността на организма. Казвате след това, че трябва да вярвате. Ако ти си един обикновен човек, а друг е гениален, вашите схващания ще бъдат ли еднакви? 

Как ще познаете обикновения човек от талантливия и талантливия от гениалния? Дайте на тия трима души един килограм злато, един килограм барут и един килограм жито и вижте кой какво ще избере. Обикновеният човек веднага ще посегне към златото, талантливият ­ към барута, а гениалният – към житото. Онзи, който хваща парите, той е обикновен човек; който хваща барута, той е талантлив човек, а който хваща житото, той е гениален. Силата на човека седи в житото. Това не показва, че другите неща не са важни. Умният човек може да изкара и от златото, и от барута нещо важно, но смисълът на живота не е скрит нито в златото, нито в барута, а в житото. Гениалният човек се познава по това, че той винаги избира житото. Къде ще поставим светията? Светията пък избира мястото, дето житото ще се посади. Той знае как да го култивира. Гениалният се спира върху цената на житото, а светията се спира върху неговото обработване.

a)     Пример за гении от първа степен;

Първите хора, които създадоха езика, те са гении от първа степен. Сегашните хора, колкото и да са учени, не могат да се сравнят с тях. Чудни са съвременните хора, като казват, че ние съвременните хора сме по-умни, отколкото първите хора. То е възможно само в този смисъл: Един грънчар като прави грънци, първите му грънци няма да бъдат толкоз хубави, те са по-прости.

Вие казвате, че земята е много голяма. Не, тя е много по-голяма, вие даже и милионната част не виждате. Никой от вас не може да обхване земята с всичките населени и ненаселени места. Само един първостепенен гениален човек може да обхване земята в нейната естествена големина. А при това положение, при което днес хората се намират, те не могат да я обхванат в нейните истински размери. И след това един философ ще дойде да пише, че няма задгробен живот. Значи този човек, който отива едва на 50-60 километра разстояние, със своя ум детински ще вземе да доказва на хората, че всичко било празна работа.

b)     Пример за талант от първа степен.

Преди няколко време говорих за Шопен, роден в Полша, във Варшава, на 22 февруари 1809 година. Той е бил талантлив музикант, обаче някои го изкарват гений. Според моето мнение обаче той е бил първостепенен талант, който е писал дребни работи.

2.     Норма (мярка) за ученици.

Една млада сестра ми разправи своя опитност. Казва:

– Учителю, не зная какво да правя. Аз съм млада сестра, някой млад брат се е заинтересувал от мене, идва, приятно му е и седи час-два при мене и си отива късно. Казват другите хора: „Тази работа не е хубава.“ Какво да правя с него?

Казвам:

– Нека мислят хората каквото искат. Ти нали знаеш себе си. Ще дойде една мисъл. Каква мисъл? Една от двете. Ако този брат е добър, неговото ходене при младата сестра е за добро. Ако е лош, за зло е. Едно от двете. Но има една потайна любов, която всякога носи големи страдания, на когото и да е.

Старите сестри не влизат в положението на младите и младите не влизат в положението на старите. И всички гледате много обективно на любовта. Право е, но онова, което вие изисквате, по Изгрева, от изгревчани, е много нещо, за да бъдат те такива, каквито вие искате. Те трябва да са светии от първа степен, а всичките тук не са светии, това са ученици. Някои са от трета степен, други – от втора степен. До втора степен има. До първа степен още ученици няма, а пък те искат светии! Аз намирам несъобразността там, че това, което изискват от тези хора, те не са в състояние да го направят. След време може.

3.     Норма (мярка) за светии.

Запитват едного, последовател на Новото учение: „Какво представлявате вие от себе си?“ Той отговаря: „Всички ние сме кандидати за светии.“ И прав е този човек. Когато един студент учи в университета, той има възможност и професор да стане – от него зависи. Какво невъзможно има в това? Някой се страхува да каже това нещо и по този начин минава за скромен. Да станеш светия, това не е професия, то е фаза, през която всеки трябва да мине. Всеки човек е кандидат за светия и то от първокласните светии. Казвате: има ли първостепенен или второстепенен светия? Това се отнася до вътрешното, дълбоко разбиране на думата „светия“. Да станеш светия, това подразбира да възприемеш и приложиш живота на светията. Няма ли човек предвид живота на светията, той може да се спъне в пътя си.

a)      Светии от първа степен и следващо ниво – Учител.

Освен това Слънце хората виждат частично; като залезе това Слънце, има едно Божествено слънце, което никога не залязва. Онези, великите посветени, имат нещо, което е повече. Те имат вечен ден. Има адепти, за които слънцето не залязва, тях наричаме адепти. Човек, за когото слънцето залязва, не е адепт, не е светия. Първостепенните светии виждат слънцето навсякъде. Ако вечерно време Слънцето за вас залязва, вие не сте светии; ако Слънцето не залязва, светии сте.

Някой казва: „Светия, напреднал е.“ Щом Слънцето залязва за тебе, обикновен светия си. Светиите всякога виждат слънцето, за тях материята е прозрачна. Светията не вижда тъй Земята. Светията вижда Земята отвсякъде. За него Земята е кълбо, гледа я отвсякъде. Той е извън Земята. А пък обикновеният човек седи на Земята отгоре и я вижда като плоскост. Щом виждаш Земята като плоскост, ти си обикновен човек. Щом виждаш Земята извън себе си, ти си светия. Ако ти можеш да видиш Слънцето такова каквото е, ти минаваш за Учител. Учителите виждат Слънцето, каквото е. Светиите виждат Земята, каквато е. Учителите виждат Слънцето, каквото е, може да го изследват, то е в обхвата на техния ум. Тогава може да имаш ясна представа в ума, няма да ти бъде мъчно да идеш на Слънцето и да се върнеш.

b)     Учителя – първостепенен светия.

Някой казва: Не тръгвам по пътя на Учителя. Не зная, кой е той и отде иде. – Ако е въпрос за мене, свободен е, нека върви след когото иска. Важно е, че той отдавна е фалирал. Той се е продал вече на дявола. Той е изпразнил чувалите си и, дето отиде, ще иска да му дадат нещо. Аз не искам такива хора. След мене трябва да вървят добри и разумни хора, с пълни чували, да има, какво да дават. Като иска да знае, кой съм, казвам: На небето съм  бил един от първостепенните светии. Изпратен съм на земята да се изпита светийството ми. Понеже зная, че съм на изпит, внимавам да не направя някаква грешка. На небето съм голям светия, затова на земята съм на големи изпитания. Ако не беше така и не знаех, какво съм, нямаше да приема никого около себе си.

Казвам: Като зная, какво се изисква от мене, приемам всички хора и не се питам, кой как постъпва и в какво вярва. За мене е важно, как аз постъпвам, и в какво вярвам. И вие сте били светии, затова трябва да постъпвате като светии. – Като отидем горе, какви ще бъдем? -– Това зависи от вас. За себе си казвам: Слязох от небето, като голям светия, и оставих мястото си празно. Който от вас иска, може да заеме моето място. Един ден, като напусна земята, моето място тук ще остане свободно. Който иска това място, може да го заеме. Дали съм на земята, или на небето, мене ми е еднакво приятно. На небето съм голям светия, заемам първо място. На земята заемам последно място. По-последен на земята от мене няма. Значи, заемам и първото, и последното място. Как ще разберете това – да заемаш едновременно и първо, и последно място. На небето, като светия, е приятно. На земята, като последен слуга, пак е приятно. Да заемеш такова място, че всеки да има право да те учи.

4.     Норма (мярка) за адепти и съвършени.

a)     Адепти от първа степен.

Най-красивото място за живеене е Слънцето. Там климатът е равномерен, смекчен. Адептите от първа степен могат да го посещават. Като възкръснете, и вие ще имате един билет до Слънцето. Съзнанието минава от едно състояние в друго. И ако бихте имали възпитания ум на един адепт или на един светия от I степен, сънят ви, това щеше да бъде едно от най-приятното ви развлечение, една от най-приятните почивки.

Един човек на мисълта, един месец глад за него е хубаво разсъждение. Един месец като пости, като не яде, за човека на мисълта, мисълта може да го храни. Той, като диша, се храни. Той няма да търси храна. Един адепт от първа степен много рядко яде. Той в годината взема един обяд, един материален обяд. През другото време той се храни на бърза ръка; както кога вие имате работа, та на бърза ръка се храниш. Чрез въздуха, чрез дишането той се храни.

b)     Съвършените.

Това, което е вложено у човека, седи по-горе, то е повече от таланта и повече от гения и повече от светията. Талантът е само известна проявена способност. Гениалността е още по-развити способности и светията е по-широко развити способности. А когато говорим за съвършения човек, имаме всичкото вложено развитие. Един ден всички вие ще бъдете съвършени.

Като се подвизаваш в духовния път, не се стреми изведнъж да станеш светия. В един ден светия не се става, нито съвършен можеш да станеш. Щом станеш съвършен, не можеш вече да останеш на Земята. Докато си невежа, можеш да останеш повече време на земята. Станеш ли съвършен, Земята вече не може да те търпи.

Най-първо, за да се запознаете с онова, което вършат тези Напреднали Същества за хората, трябва да изучите пътя на светиите, на адептите, на съвършените хора.

5.      Норма (мярка) за ангели.

Един ден ще станете ангел, но с този ум, който сега имате, да станете ангел е невъзможно. За да станете ангел, вие най-първо трябва да бъдете един справедлив човек. Вие трябва да бъдете един любещ, после да станете един светия, тогава ще станете ученик и оттам насетне ще отивате при ангелите. Ако се интересуваш кой как живее, ти трябва да бъдеш един светия, един гений, за да видиш нещата правилно. И ангелите даже, които са толкова напреднали, и те се разделят на три категории: има ангели първостепенни, второстепенни и третостепенни и те живеят в три свята. Ако четете книгите на Сведенборг, ще видите неговата теория. Той разделя ангелите на три свята. И колективно те живеят. И хората се разделят. 

6.     Мярка (норма) за обективност и самокритичност на Учителя, вземайки за пример самия себе си.

Аз, за пример, забелязвам следното. Зает съм с някоя мисъл, но виждам, че един човек иска да ме посети. Аз бързам, имам належаща работа, той не влиза в моето положение и аз му казвам: “Не мога да те приема.” Но представете си, че нямам и 4­5 минути в момента свободни. Той се усеща обиден. За какво се обижда? В мене ли е вината или е в него? В дадения случай и в мене има една грешка, и в него. В мене има една погрешка, че аз не трябваше да слизам, а трябваше да чакам да замине той, за да не ме срещне. А пък той трябваше да знае, че аз съм зает и трябва да бъде умен и деликатен, да щади времето ми. И аз трябва да бъда умен. Ако и двамата сме умни, няма да има никакво противоречие. Аз съм зает със своя работа и той е зает със своя работа.