Цялото небесно пространство, т. е. небето, което виждаме „над нас“ и „под нас“, можем да си го представим като една грамадна сфера, която подобно на Земята си има своя ос, свои полюси и екватор. По тази сфера се намират всичките подвижни и неподвижни звезди, всяка, от които е образувана от четирите елемента, които в различните звезди са в различни съотношения, но навсякъде са израз на един принцип, около когото са групирани всички сили и елементи, които обуславят проявата на звездата. Подвижните звезди наричаме планети, а неподвижните – слънца, които са групирани в съзвездия. Тази грамадна звездна сфера има едно видимо за нас движение, следствие на което пред нашия поглед последователно изгряват нови звезди и съзвездия. И Слънцето в своето видимо движение минава през тази небесна сфера. Пътя на Слънцето през небесната сфера се нарича еклиптика. Еклиптиката не е нищо друго освен орбитата на Земята, пътя на Земята около Слънцето, но понеже ние се движим заедно със Земята, като части от нея, ние приписваме движението на Земята на Слънцето и казваме – Слънцето се движи, а то всъщност е движението на Земята около Слънцето.

В движението си по еклиптиката Слънцето минава през онази област на космичното пространство, в която се намират дванадесетте зодиакални съзвездия, което не е случайно. Не че то минава през самите съзвездия, но минава през тази космична област, където се намират съзвездията. Затова и астролозите са разпределили еклиптиката на дванадесет (12) части, наречени зодиакални знаци и са установили тъй наречения интелектуален Зодиак, който всъщност представя от себе си дванадесет поляризации на слънчевата енергия, когато на зодиакалните съзвездия можем да кажем, че са поляризация на онзи грамаден космичен център, около който се движи и нашето Слънце заедно с много други слънца. Творческата енергия на безграничния Космос се предава на Слънцето чрез 12-те зодиакални съзвездия, както нашето Слънце предава творческите си импулси на нашата система чрез зодиакалните знаци. Тези 12 поляризации са във връзка с импулсите на 12-те творчески принципи, които стоят зад зодиакалните съзвездия.

Тъй щото принципът, който действува в зодиакалните съзвездия и в зодиакалните знаци, е един и същ.

В миналото, когато Рама е установил зодиака в днешната му форма, зодиакалните съзвездия са съвпадали със зодиакалните знаци, но днес са се разместили и не съвпадат, защото зодиакалните знаци отстъпват всяка година с 50 секунди. Това отстъпване, наречено удължаване на равноденствената точка, се дължи на движението на Слънцето около някакъв голям звезден център. Значи от това гледище зодиакалните знаци не са нищо друго освен 12 поделения на еклиптиката. Начало на Зодиака в такъв случай е вземана точката, където във времето на Рама е ставало пресичането на еклиптиката с екватора на небесната сфера, което е станало в областта на съзвездието на Овена и е отбелязвало пролетното равноденствие. След това пресичането е било в Рибите и сега вече е във Водолея. На астрологически език това се изразява по следния начин – когато пресичането е било в Овена, казва се, че Слънцето е стояло в знака Овен 2100 [години]. А сега като се казва, че пресичането е в знака Водолей, казваме, че Слънцето е влязло в знака Водолей, където ще остане приблизително 2100 години. Това се дължи на тъй нареченото прецесиално движение на земната ос, която прави едно пълно завъртване приблизително за 25920 години. При това си движение земната ос е отстъпвала по отношение на неподвижните звезди на зодиака, с по 50 секунди на година и така зодиакалните знаци са изостанали и се е получило разместване на зодиакалните знаци и зодиакалните съзвездия. И на всеки 25920 години става едно ново съвпадане на зодиакалните знаци със зодиакалните съзвездия. От това вадим заключение, че на всеки 25920 години се дава един нов импулс от Безграничния космос на нашия земен живот, един нов прилив на космичните енергии чрез съзвездията на зодиака.

Зодиакалният кръг, с който си служи съвременната практична Астрология, представя един пояс, който се простира по протежението на еклиптиката и е широк 16 ÷ 18 градуса. В плоскостта на Зодиака се движат планетите, Слънцето и Луната. И затова астролозите казват, че планетите, Слънцето и Луната минават през дванадесетте знаци на зодиака и в зависимост от природата на знака е и характера на тяхното проявление. Защото всеки знак има специфична природа, израз е на специфичен принцип. Всеки знак представя различна среда, в които по различни начини се проявяват дейните сили на планетите.

В Херметичната наука, когато се говори за Зодиака, разбира се една система от принципи, чрез които се проявява Космичното Слово. Както видяхме, тези творчески принципи се проявяват във видимия Космос в 12-те зодиакални съзвездия, които образуват гръбнака на нашата вселена.

Казах по-рано, че Астрологията е окултния език, с който са си служили и си служат посветените в окултните школи, и на който са предавани тайните в школите. Въпрос не става за словесно, външно предаване, но за вътрешно преживяваме на тайните. Учениците на окултните школи са преживявали тайните на зодиака, като една реалност в себе си. Защото космосът е отразен в човека, или както казва Учителя, космосът е създаден по образ и подобие на човека, на първичния човек, който е създаден по образ и подобие на Бога.

При окултното развитие става едно диференциране в проявлението на тези принципи, които създават и съответни форми. И когато при едно по-напреднало развитие ученикът съзерцава своето тяло, той го вижда не като обикновения човек, но съзерцава в него картините на Зодиака.

Ето как един от посветените розенкройцери описва този окултен факт. „При вътрешно окултно наблюдение, ние забелязваме, че отделните части на физическото тяло стават все по-подвижни и независими едни от други. За външното окултно наблюдение, това изменение се изразява в това, че физическото тяло на човек, намиращ се в пътя на окултното развитие като че се разделя, разнищва се във всички страни. Такова физическо тяло расте така, че в течение на няколко години, то изглежда по-голямо отколкото по-рано. Но заедно с това става подобно на сянка, става ефирно; изчезва онази груба и неподвижна маса, която имаме при обикновения човек. То се състои като от отделни части, и тези отделни части изявяват себе си в това, което в окултния живот е прието да се нарича имагинация. Физическото тяло на лица, окултно развиващи се проявява като съвкупност от имагинации, вътрешно живи и подвижни картини и тези картини стават все по-интересни, защото те не са произволни. В началото на развитието те не са особено значителни. Съвършено незначителни са те, когато ясновидското наблюдение се насочи на физическото тяло на човека, още не влязъл в пътя на окултното развитие. При такова окултно наблюдение това, което в тялото съществува като физическа материя изчезва, и на нейно място изпъкват имагинации – картини. Макар и по-смътни и по-недиференцирани, но и в окултно неразвития човек може да наблюдаваме, как всяка от отделните части се отнася към определена част на космоса. В съществените черти на тези картини, можем да различим при това дванадесет членове, всеки, от които представя като картина определена част от макрокосмоса. Когато всичките дванадесет картини се намират заедно, общото впечатление от тях е такова като че някой неизвестен художник е нарисувал дванадесет картини на Макрокосмоса, и от тях е създал физическото тяло на човека. В окултно развиващия се човек, тези картини стават все по-големи и в същото време вътрешно все по-дружелюбни и светещи извътре. В окултно неразвития човек макрокосмоса се отразява само в неговите физически аспекти. Но в човека, намиращ се в окултния път на развитие, в гореуказаните картини се проявява все по-вече и по-вече и духовно съдържание, явяват се образите на духовните същества в макрокосмоса, така че вместо физически микрокосмос, такова лице все по-вече и повече става духовен микрокосмос. С други думи, той има в себе си не само образите на планетите и Слънцето, но също и същества от висшите йерархии, които стоят зад видимите небесни тела. И все по-високи йерархии се явяват, в зависимост от това, как човек предвижва напред в своето окултно развитие. Така по окултното наблюдение над физическото тяло на човека, ние познаваме стремежа на света.

Окултното преживяване на зодиака в човешкото тяло ни показва, че когато става въпрос за зодиака, не можем да го вземем само като една механическа поляризация на слънчевата светлина в плоскостта на еклиптиката, но имаме предвид реалните зодиакални съзвездия, които по един закон на отражението са проектирани в областта на еклиптиката и получаваме това, което наричаме зодиакални знаци. Зодиакът отразен в плоскостта на еклиптиката, отговаря на реалния зодиак в космичното пространство. Това ни показва окултното преживяване на зодиака в човешкото тяло. Това показва, че имаме работа с 12 творчески принципи, които са вътрешният стимул за поляризиране на слънчевата светлина в плоскостта на еклиптиката, а това, което ни учи съвременната астрономия, по този въпрос е само техниката на това поляризиране. От центъра на Космоса светлината се поляризира и създава 12 зодиакални съзвездия. От съзвездията светлината се излива в центъра на нашата система – Слънцето, от което, под вътрешните импулси, се поляризира и проектира в областта на еклиптиката и получаваме тъй наречените 12 знаци на зодиака, които от своя страна се проявяват активно чрез планетите, като самите знаци представят среди.

Като говоря, че зодиакът е разумна система от принципи, схващам понятието принцип не механически, а като разумна съзнателна дейност на йерархии от възвишени същества. Зад всеки принцип стои едно общество от разумни и възвишени същества, за които този принцип е път на проявление. На това основание посветените свързват дванадесетте зодиакални принципи с дванадесетте творчески йерархии на Битието. Макс Хайндел, въз основа на розенкройцерската традиция, дава следното съотношение между зодиакалните съзвездия и творческите йерархии:

В миналото, когато Астрологията е била само неразделна част от науките на Школата и като азбука на окултната наука, посветените са знаели, както и днес знаят, че дванадесетте знака на зодиака това са 12-те творчески принципи на Битието, които се проявяват чрез 12-те съзвездия и знаци, строят цялата видима вселена и човешкото тяло с неговите външни и вътрешни органи.

 Това съответствие между знаците и частите на тялото ще разгледам по-долу. Човешкото тяло се е оформило под влиянието на слънчевата светлина, пречупена или поляризирана в различните епохи през различните съзвездия на зодиака. И затова всяка част от човешкото тяло съответствува точно на дадено съзвездие, което видяхме и при описанието на окултното преживяване на тялото, че тялото е система от имагинации (картини), в които намираме космоса, отпечатан в човешкото тяло. Така че човек е един действителен микрокосмос, а не само една аналогия на микрокосмоса. Много тайни крие в себе си зодиака със своите 12 съзвездия. Числото 12 крие в себе си всички тайни на пространството. Окултната философия говори, че има 12 степени на съзнанието и че в човека има 12 чувства, но засега са проявени само 5, чрез които се проявява самосъзнанието и проучава света и живота, а другите седем за които нямаме засега външни органи, все пак се проявяват, но чрез подсъзнанието, което е един обширен и непроучен още свят, който постепенно трябва да бъде осъзнат, да мине в полето на будното съзнание. Но това са перспективите на далечната бъдеща еволюция. Но все пак тези чувства се проявяват в живота, макар и извън съзнателния живот. И тези 12 чувства са свързани с 12 зодиакални принципи. Във физическото тяло, тези 12 чувства са свързани с 12 главни нерва[1], които излизат от главния мозък и те обуславят целия съзнателен и несъзнателен психически живот на човека.

Някои западни окултисти намират следните 12 чувства у човека, които са свързани с 12 главни нерва, излизащи от главния мозък, свързвайки ги с 12 зодиакални принципи.

Тези чувства са; пипане, чувство за живота, чувство за движение, чувство за равновесие, чувство за мирис, чувство за топлина, чувство за слух, чувство за говора, чувство за мисленето или схващането и чувство за вкуса. Тези 12 чувства са свързани по следния начин с 12 зодиакални принципа:

Зодиакални знаци    12-те чувства у човека

И тъй, както в Астрологията първите 6 знака наричат дневни, защото Слънцето минава през тях през деня, а останалите 6 нощни, понеже Слънцето минава през тях през нощта, така и първите 6 чувства се наричат дневни, защото човек си служи с тях със своето будно съзнание, самосъзнанието, а останалите 6 нощни, защото са извън областта на съзнателното.

Също така човек има 12 тела, но засега оперира в пет, които в херметичната наука се свеждат към три.

Великолепно е предадена тайната на зодиака в 21 глава на Откровението от 9 ÷ 22 стих. Ето как се предава тя там: Този цитат ни показва, че великия християнски посветен е имал дълбоко разбиране на Астрологията. Виждаме също, че той свързва 12 зодиакални знаци с 12 синове на Яков. А 12 Израилеви племена с 12 апостоли и с 12 скъпоценни камъни.

Трябва да се прави разлика между съзвездията, които образуват естествения Зодиак и знаците, които съставят така наречения интелектуален Зодиак, макар имената и символите им да са същите. Всъщност, знаците са получили имената си от съзвездията, с които са съвпадали преди близо две хиляди години. Но понеже началото на интелектуалния Зодиак – пролетната равноденствена точка – се движи макар и бавно в посока обратна на реда на зодиакалните съзвездия, се е получило едно изместване на двата Зодиака, Вследствие на споменатото прецесиално движение, пролетната равноденствена точка преминава зоната на едно съзвездие за една епоха от 2160 години, следователно, ново пълно покриване на двата Зодиака ще има след всеки 25,920 години, т. е. една платонова година. Според Алан Лео естественият Зодиак има отношение към еволюцията на Макрокосмоса, а интелектуалният Зодиак, с който работи европейската астрология, има отношение към еволюцията на човека.