Това е схемата, която ни е завещана от древната традиция. Но някои съвременни автори, начело с Баргойн[1]  и Вилсон[2], основавайки се на свой личен опит, се придържат към едно основно правило за определяне силата и слабостта на планетите. Те казват, че планетата е силна в знаци, сродни на нейната природа и слаба в знаци, противоположни на нейната природа. Затова е необходимо да се проучат основно качествата на планетите и знаците, и тогаз лесно можем да познаем къде една планета е слаба, и къде е силна. Това е ключа за цялата астрологическа практика. Без знанието на тези съотношения не можем да извадим правилни заключения по даден въпрос.

Ще разгледаме сега по-конкретно тези четири вида отношения, които съществуват между знаците и планетите.

Както споменах по-рано, имаме 12 планетни течения. Но засега Астрологията работи с девет планети, но тези девет планети пак се свеждат към 7 планетни течения или 7 творчески принципа. Работейки с тези 7 планети, астролозите са намерили, че всяка планета, с изключение на Слънцето и Луната  управляват по два знака; а Слънцето и Луната управляват по един знак. Това си има своите дълбоки причини. Ако разгледаме знаците, където планетите управляват, ще видим, че всяка планета е поляризирана. И по този закон за поляризацията, всяка планета управлява два знака, които са полярни по тригони, или както казват принадлежат към така наречените допълнителни тригони.

При закона за поляризацията имаме няколко плоскости на поляризиране. Най-първичната творческа сила при първата си поляризация ни дава двата първични принципа – активният мъжкият, който в Астрологията е символизиран с огнения елемент и пасивния, женският, който е символизиран с Водата – за огъня се казва, че е горещ и сух, а за водата, че е студена и влажна – следователно, тези два елемента се взаимно допълват, затова се наричат в Астрологията – допълнителни.

При втората поляризация на творческата сила се явява въздуха, който е активният принцип и земята; като пасивен принцип, въздухът е влажен и горещ, а земята е студена и суха. Виждаме, че и тези два елемента са допълнителни. А огънят и земята са дисхармонични и въздухът и водата също. А огненият и въздушният елементи, като проявления на активния принцип, са симпатични, защото както виждаме и във физическия свят, въздухът е необходим за проявата на огъня; и земният, и водният елементи са симпатични, защото земята е необходима за проявата на водата.

Изтъквам тези отношения между елементите, защото те са необходими да се изяснят някои отношения между знаците и планетите. Така една планета, като е управител на един знак от даден елемент, управлява също така един знак и от допълнителния му елемент. Например Марс управлява знака Овен от огнения тригон и знака Скорпион от водния тригон, който е допълнителен на огнения.

Така че, всеки знак има по една планета за управител или господар, което значи, че естеството на този знак и на тази планета са в хармония, в симпатия – сходни по естество.

Така, имаме четири групи отношения между знаците и планетите, а именно – планетата като управител, където тя проявява най-хармонично и най-чисто своите качества. В противоположните знаци планетите са в заточение, където проявяват повече отрицателните си качества. В екзалтация, където имаме прилив на планетната енергия и в противоположните знаци имаме падение на планетите, където планетната енергия отслабва до минимум, почти не се чувства тяхното влияние.

Планети, управляващи противоположни знаци, се наричат „врагове.“ Например Марс, който управлява знака Овен, ще бъде „враг“ на Венера, която управлява противоположния на Овена знак – Везни.