Вие сте тук
Body:
БЕЛИЯТ ВРЪХ – ако правехме екскурзии с преспиване тръгвахме в събота на обед. По фердинандова, по моста, през целия комлук, докато излезем от град Бургас. На връщане обратно по същия път. Преспивахме в подножието на върха, където братството беше направило чешмичка. Обикновено това бяха топли и лятни нощи, когато до късно се взирахме в трептящите звезди и търсихме съзвездията. Изгрева посрещахме на върха. Там имаше една огромна скала с топчеста форма, така че се опираше на земята, образувайки навеси, в които се приютявахме при дъжд.
Точно по това време Учителят беше поставил задача за среднощно изкачване на Витоша, като през определен период от време всеки тръгва сам. Сестрите от Бургас изпълняваха тази задача като тръгваха 02:30 ч. до 03:00 ч.,за да бъдат на върха за Изгрева. Много пъти са ме взимали да ги придружавам като някаква модификация на задачата/била съм на 8 или 9 години/.
За най- първите ученици брат Пеню Киров и брат Тодор Стоименов сигурно има писано и вие сте чели, но аз тогава не съм била родена. По-късно много предан ученик /може би и ръководител/ е бил брат Минчо Сотиров. По-късно ръководител беше Иван Бойчев и съпругата му Радка. Имаше още сестра Банска, сестра Невенка Мандажиева /актрисата Невена Мандажиева е нейна внучка/.
За мен те бяхя леля Веска Кремакова, л. Рашка, л. Венда, л. Пенка, д-р Станчева, л. Станка Баркова, чичо Матейчо Пренеров, л. Марийка, и чичо Иван Карагьозов и тяхната дъщеря Елена Карагьозова/беше цигуларка/. По-късно те се преместиха в София и живееха на Опълченска 66 в къщата на брат Гумнеров, когато аз бях студентка. Всички, които споменах, и които не си спомням бяха изключително благи хора и предани ученици. Забравих сем.Аркадиеви/майката, бащата и двете деца Красимира и Петърчо/.
Всеки, който беше в нужда можеше да дойде да се нахрани в ресторанта срещу помощ в кухнята. Така в семействата на лелка ми беше посрещнато едно момче бате ми Георги. Те му осигуриха условия да завърши гимназия като частен ученик, осигуриха му прекрасна преподавателка по цигулка, това беше брат Георги Казанджиев. Изпращам ви снимката с цигулката.
Колкото и да се мъча не бих могла да ви предам, а и вие не бихте могли да си представите каква хармония, каква благост и нямам думи да ви кажа в каква духовна преповдигнатост живееха тези хора.
ВЕГЕТАРИАНСКИ РЕСТОРАНТ
Той беше на улица „Тутракан” № 6. Това беше малка уличка, която започваше от главната улица- от дрогерия Зурков- три или четири етажна сграда, която беше по-късно скъп магазин за плодове. Срещу ресторанта беше кино „Роял”, което по-късно беше преустроено , затвори се улица „Тутракан” и входа на киното беше главната улица. След национализацията в помещенията на ресторанта беше настанено аптечно предприятие, докато си построиха собствена сграда.
До около 1930г. собственик на вегетарианския ресторант е бил брат Атанас Николов. След това собственик става Петър Кулиш. Тогава ресторанта е бил център, в който са се събирали младежи докоснали се до светлите струи от беседите на Учителя. Всяка вечер в 19:30 ч. ресторантът се затваря, спущат се рулетките и зимно и лятно време се започва дискусия по идеи, прочетени в беседите или се обсъждат в.”Братството” , сп. „Житно зърно” и други окултни въпроси. Тук се получаваха беседите от братската печатница София /част от десятъка отиваше в София по списък, по който братята и сестрите получаваха новонапечатаните беседи/. Тук идваха и гости пристигнали от София или от близките около Бургас села, в които тогава имаше голям брой братски групи.
Петър и Пенка Кулиш, идвайки в Бургас като собственици на вегетарианския ресторант, попадайки в този братски ентусиазъм и този извор с бликаща светлина стават ревностни последователи и истински ученици от първото си докосване до идеите, та до последния си дъх. Аз бях в Бургас до около 1940 г., дотогава братските срещи в рестораната всяка вечер все още бяха традиция. В 21:45 ч. разговорите, колкото и приятни да бяха приключваха, 10 мин. краката в гореща вода и в 22:00 ч. всеки беше готов за сън. Сутрин половин час преди изгрева бяхме на Булеварда.
Салонът беше една двуетажна дървена къща. Приземният етаж имаше две стаи и салон, там живееше обикновено братско семейство. От вратата пътеката на двора водеше до дървена стълба и голяма веранда с дървен парапет. От тук през малко входно антре се влизаше в салона /целия втори етаж беше направен салон/. В салона имаше десет реда дървени столове, на всеки стол имаше песнопойка. Пред столовете имаше маса за ръководищия и четящия. Къщата е в перпендикулярно положение спрямо сегашния салон, опряна беше в сградата на юг или изток се пада, а прозорците бяха към двора. Входа за долния етаж беше от задната уличка.