Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Body: 

"Старите гърци са казвали, че човек трябва да познае себе си. Христос пък е казал: “Възлюби ближния си като себе си!” Думите себе си подразбират мярка, с която се определят всички неща. Аз-ът е мярката, с която човек определя Любовта към своя ближен. Следователно, когато любиш ближния си, ти трябва да мислиш за себе си; когато искаш да познаеш себе си, ти трябва да мислиш за Бога. Казано е в Писанието: “Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила.” Значи, Бог е мярка. За какво? За познаване на себе си. При това положение Любовта към Бога се осмисля." - Учителя

„И тъй, във всяко нещо, както искате да правят человеците на вас, така и вие правете на тях, защото това е законът и пророците“ - Матей, 7: 12 

„И както искате да правят человеците вам, така и вие правете тям“ - Лука, 6:31 

„Не прави на другите това, което не искаш да направят на теб.” - Конфуций (551 пр.н.е.-479 пр.н.е.) 

 

Връщал се веднъж Сократ след работа и видял, че в прохладната сянка на една стена се събрали много хора. Отишъл при тях и поздравил.

– Ние отдавна те чакаме – казали му те. – Сядай, трябва да си поговорим с теб.

Не успял Сократ да седне, а хората започнали да се стичат към него от всички страни. Някой просто минавал, спирал се, на друг му казали на улицата, че Сократ ще говори до стената, а някой сам видял и дошъл. Занаятчиите оставили работата си и отивали натам, където бил Сократ. Започнали четирима да питат Сократ на какво да учат децата си.

– Посъветвай ни – казали те – на какво да учим синовете си. Отраснаха, иска ни се хора да станат. Научи ни как и на какво да ги учим?

– А на какво мислехте да ги учите? – попитал Сократ.

– Аз например мислех да дам сина си да се обучава на ковашки занаят – казал един.

– А аз моя при каменоделеца. Ето ти, Сократ, също с това се занимаваш.

– Аз пък цял живот земя съм обработвал, иска ми се и синът ми да работи с мен.

– Моят син обича науките, иска да е лекар.

– Всичко това е хубаво – казал Сократ. – Всеки човек трябва да работи в полза на хората – един едно, друг друго. Но така ли е? – попитал Сократ. – Ако всички занаяти са развити у нас, всичко ли ще имаме, което ни е нужно? Какво още ни трябва? Потрябва ни къща, храм, отиваме при каменоделеца и дърводелеца; потрябват ни нови кораби да построим, отиваме при дърводелците. А, ако ни потрябва да живеят мъж с жена, син със стиснат баща, брат със сърдит брат, съсед със зъл съсед, гостилничар с горд гостенин, човек с чужд човек – какъв майстор ще повикаме?

– Няма такъв занаят, тук трябва само да си справедлив човек – казал един.

– В такъв случай всеки може да помогне – и каменоделец, и дърводелец, и лекар – казал друг.

– Този занаят всеки добър човек трябва да разбира – казал трети.

– Та излиза по твоему, – казал четвърти – че освен своя занаят, всеки човек трябва да знае как да живее с другите.

– Така излиза, – казал Сократ – че освен своя занаят има и такъв, който трябва да знае всеки човек.

– Това дело на всеки различно е дадено да разбира – казал един. – Някой го умее, друг не.

– На това не можеш да се научиш като при занаятите – казал друг.

– А и как да се научиш на това? – казал трети.

– Няма как да се научиш – казал четвърти.

– Чудна работа, – казал Сократ – че точно на това, което е най-нужно от всичко друго, не можеш да се научиш. Кажи ми поне ти, кое ти е по-ценно – да живееш добре с жена си или да имаш хубави обувки?

– Ами аз цял живот съм съгласен бос да ходя, само и само да живея с жена си в съгласие.

– А кое е по-лошо – да си скаран с баща си или да не носиш скъпи дрехи?

– Разбира се, че бих се отказал от всякаква дреха, само и само да не съм скаран с баща си.

– А коя болест е по-лоша – треската или това, че другите хора не те обичат?

– Е, по-лоша от тази болест няма.

– Ами излиза така, че онзи занаят, който всеки трябва да знае е най-ценен от всички други. По-ценен е от обущарския, шивашкия и лекарския. И на всички тези занаяти може да се научиш, а на този, най-нужния и ценен – няма как да се научиш. Звездите да се преборят и тревите да се изучат всеки човек може, а как да живеят хората, това не може да се научи. Така ли е?

– Изглежда, нещо тука не е вярно – отговорили на Сократ.

– И аз така мисля – отговорил Сократ. – Живели са хора преди нас – не са ли казали нещо за това? Например, надписа в храма. Какво е написано там? Написали са го в древността. Не се ли отнася за това, за което говорим – как човек да живее с другите?

– Там е написано: „Познай себе си!“, а не за това, как да живеят хората – отговорили на Сократ.

– А може и за това да се отнася: „Познай себе си!“ Може би, ако ние изучим самите себе си, то и ще разберем как да живеем.

– Обясни ни това, Сократ – казал един.

– Вие знаете, че аз не мога да обяснявам – казал Сократ. – Аз мога само да питам, а вие сами ще ми го обясните. Ето, носят биковете грозде. Кажете ми: Кой разбира от бикове и кой от грозде? Този ли, който ще яде говеждото и гроздето, или онзи, който знае как да отглежда бикове и грозде?

– Разбира се, онзи, който ги отглежда.

– Ами, за да се плоди добитъкът и грозде да се роди, какво трябва да се знае?

– Трябва да се знае кога да ги храниш, кога да го окопаваш, кога да го вържеш.

– А за да правиш това правилно, трябва да знаеш от какво се нуждае добитъкът и от какво – гроздето. Не е ли така? Не е ли същото и за теб? Ние познаваме себе си, когато знаем от какво имаме нужда. Знаем ли ние от какво се нуждаем?

– Че как да не  знаем от какво се нуждаем? Всички знаем това – казал един.

– Няма човек, който да не знае това, от което се нуждае – казал друг.

– Ти от какво се нуждаеш? – попитал Сократ.

– От много неща се нуждая, но най-вече от богатство. Ако имах богатство, всичко бих имал.

– Ако питаш мене, Сократ, аз бих казал не богатство, – казал друг – а власт над хората. Ако имах власт, щях да имам и богатство.

– А на мен – казал трети – нито богатство, нито власт са ми нужни. Нужно ми е само да имам достатъчно за да живея,  да се занимавам с науки и никой да не ми пречи и да не ме откъсва от делата ми.

– А на мен – казал четвърти – ми трябва само да имам слава и всички да ме почитат.

– Но какво става, хора? – казал Сократ. – Като попитам какво е нужно,  за да са сити биковете и гроздето сочно – всички казвате едно и също. А попитах какво е нужно на човека – всички казвате различни неща. Ето, виждате ли, че не познаваме себе си, защото да познаваш себе си – значи да знаеш от какво се нуждае човек, но така, че всички да са съгласни с това. Ти казваш от богатство се нуждаеш – казал Сократ. – Е, всички ние сме съгласни с теб. И ние се нуждаем от богатство. Как ще го разделим тогава? Съгласен ли си поравно да го разделиш с всички?

– Не! Какво богатство ще е тогава? – казал първият.

– Значи тогава не можем да се съгласим с теб – казал Сократ. – Няма ли да се съгласим с властта? Ако на теб ти трябва власт, то тя ми трябва и на мен. Как тогава ние с теб ще властваме един над друг?

– Не може да я разделим – казал другият и се засмял.

– Така, и с теб не сме съгласни. – казал Сократ. – Дай тогава да се разберем с теб. Ти казваш, че искаш да имаш достатъчно доходи и да се занимаваш с наука, защото я обичаш. А пък аз имам нужда да свиря на флейта. Аз обичам това. Искам да ям и пия, когато пожелая, да свиря на флейта и да слушам други добри музиканти, без никой да ми пречи. Какво ще стане, ако аз живея с теб? Как няма да ти преча? А и ти, когато започнеш да рецитираш на глас стихове, как няма да ми пречиш? Да предположим, че се разделим, но бедата е в това, кой нас с теб ще ни храни? Ти няма да ми готвиш, защото обичаш науката и аз няма да ти готвя, защото обичам флейтата. Ти ще кажеш: на робите ще заповядаме да готвят. Да, но нали и робите ще искат да свирят също на флейта или да броят звездите. Как да постъпим тогава? Не става и твоята нужда. Това, от което се нуждаеш, не е нужно на всички. Затова и не сме познали още човека.

– А за моето, какво ще кажеш, Сократ? – казал четвъртият.

– Да, твоето желание е хубаво – казал Сократ – и е най-близо до истината. Ти казваш, че ти е нужно само това – всички хора да те почитат. Истина е това и на всеки човек е нужно. Ти се нуждаеш аз да те почитам, а аз се нуждая ти да ме почиташ. Така е и с другите. А как да накараш хората да те почитат?

– Ето това е трудно – казал някой.

– Да, това е трудно, – казал Сократ – но в това е същността. Всичко, което кажете, ще се доближава до едно – хората да ни правят добрини и да не ни пречат да живеем за свое удоволствие. Така ли е?

– Точно така – потвърдили всички.

– Ти каза, че имаш нужда от богатство; ти каза – власт; ти каза – безгрижно да се занимаваш с наука; ти каза – почести. Всички вие искате другите да не ви пречат да си живеете живота, да ви правят добрини и на всички други това също е нужно. Значи, тогава трябва това, което е добро за вас да не пречи на другите. Ние говорихме за биковете и гроздето. Ако ти казваш, че на бика е нужна вода, то нали не казваш, че той трябва да размъти водата така, че на другите да се падне да пият мътна вода. И не  казваш, че той трябва да разхвърля цялата храна под краката си, а другите да ядат храна с тор. Ако ти казваш, че на лозата й трябва простор и окопаване, то нямаш в предвид, че трябва да се изкоренят всички околни лози. Така е и с хората. Ако ние познаем човека и това, от което се нуждае, то ще научим онова, което не трябва да му причиняваме. Не е добре човек да прави онова, което пречи и вреди на другите. Не е ли така?

Всички се съгласили.

– По същия начин ще разберем какво да прави човек. Всички искаме да ни правят добро, а кой ни прави добро?

– Хората – отговорили на Сократ.

– А ние какво сме?

– Също хора. Тогава какво трябва да правим?

– Добро на хората.

–Ето че се разбрахме – казал Сократ. – Попитахме себе си: кои сме ние? И решихме, че за да научим това, трябва да разберем от какво имаме нужда. Започнахме да разсъждаваме от какво се нуждаем и всички се съгласихме, че първо: имаме нужда хората да не ни пречат да живеем; второ: да ни правят добро. А за да правят хората добро на другите, ние трябва да правим това добро. Значи, това е началото на учението за онова, което трябва да знае всеки човек.

– Че е така, така е, – казал един човек – но не винаги е ясно с какво можеш да попречиш на другия и коя постъпка е добра, а коя лоша.

– Истина казваш – рекъл Сократ. – Тука често правим грешки, учениците на ковача или обущаря често бъркат, докато се учат, а майсторите ги учат на онова, което самите те са научили от своите учители. Ето, аз и сам се уча на това дело, което на всички е нужно да знаят и уча другите така, както мене са ме учили моите учители и гласът на Бога, който аз чувам в душата си. Този глас на съвестта всеки чува в себе си, стига да се вслуша в него. Ако се вслушва, то ще се учи и сам от него. Хората не са оставени без помощ в това важно дело и откакто има хора, те се учат да живеят заедно. Във всеки един е вложен един и същ глас, който ги учи на едно и също. Хубаво е да се учиш на всеки занаят, но най-нужно от всичко  е да се учиш да живееш, като правиш добро на другите без да им пречиш.

Цялата книжка "Гръцкият учител Сократ"