Вие сте тук
/Размишления – 1969 год./
Постепенното проникване в съдържанието и темата на 91 Псалом, могат да послужат като огледало на нашето ученическо придвижване към Истината.
Ако бях поет, бих написал една отлична поема за този Псалом, ако бях музикант и композитор, бих композирал една симфония или опера, а като писател – да напиша една поема. Като добър и даровит режисьор, да поставя пиесата и да пресъздам съдържанието на Псалома в една видима форма.
При обикновено прочитане на Псалома, човек застава в недоумение. Чувства се нещо неправилно в строежа на изказването. Първоначално прозвучава някаква констатация, идваща от далечината на вековете, мъдрост отнасяща се до всички: „Които живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго!“
Следващото изречение може да се вземе като поука от тази мъдрост, изказана от автора на поемата, но както ще видим по-нататък, тук се крие началото на цялата идея на този Псалом: мъдростта на вековете е доловена от човек и той проговаря, той прави известно признание за отношенията си към Бога: „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя. Бог мои, на него ще се надея“.
И така, имаме изказване в „първо“ лице, във „второ“ лице, а почти в целия останал текст на Псалома пак говори първото лице, докато най- после взема думата някой съвсем нов, но присъствувал там, за да изкаже своите одобрителни мисли и обещания. Разбира се всичко това ще бъде последователно разглеждано, като ще се възползваме от ценните указания на Учителя, Като забележка ще кажа, че някои читатели на 91 Псалом, бяха стигнали дотам, че измениха текста като изказване в „първо лице“, но това само измести мистичната тема, изложена в сцената, която се описва.
ПОРЪЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ:
Размишлявайте при казване на молитвите!
Размишлявайте при казване на 91 Псалом!
Размишлявайте при пеене на братските песни!
Възползвах се и от обяснението дадено за 91 Псалом, което именно ни въвежда за разбиране на същия.
91 Псалом представя една сцена на посвещение!
Да си представим, че присъстваме и ние, че се намираме пред олтаря на старинен храм. Или, че сме на рилския „Молитвен връх“ при идване на зората. Може да се намерим и пред „Горницата“ в Търново, изящно украсена от Учителя по време на съборите. Там е и Пентаграма, там е и Знамето на „Бялото Братство“. В съседство е стаичката на „Светая Светих“, осветлена от свещник с кандила, пламъкът на които гори без да трепка.
В такава обстановка, представям си, оня които встъпва в посвещение, дава своето обещание, изслушва символичните слова на своят Ангел ръководител, какво ще преживее в бъдеще. Най-после ще чуеш Божественият глас, които в името на Любовта, изказва своите седем велики обещания.
Запитан Учителят, защо ни е препоръчал между всички Псалми, тъкмо 91 Псалом. Той е отговорил:
Само в този Псалом имаме случай да говори Господ!
Учителят почти не е говорил в беседите си за 91 Псалом, но обясненията му за разграничаване действителните лица са напечатани на едно картонче, което се разпространи между нас навремето.
Трябваше най-после да се намеси Учителя и да ни посочи истината, че в този Псалом се разговарят три същества. Преди да се занимая с разглеждане на Псалома, съобразно обясненията на Учителя, ще кажа няколко думи за автора му – псалмопевеца, цар и пророк Давид. Когато четем описанието на неговия живот /I книга на царете, 17 и 18 глави/, той се явява най-симпатичен в своите юношески години. Няма човек, който да не е чел или слушал за победата му над Голиат. Тогава Давид е бил не по-възрастен от 15-16 години. Неговите сънародници, както често се случвало, воювали с някой съседен народ, а според тогавашните обичаи, войските са били разположени едни срещу други на бойното поле. Тогава от едната или от другата страна излизал някой смелчага, самоуверен или добър оратор, който използвал и сатирата, за да раздразни и унижи хората от противния лагер. Тъкмо в такъв момент, пристига младежа Давид на бойното поле, изпратен от баща си да посети големите си братя, намиращи се в редовете на израилските войски. Слуша той насмешките и унизителните думи на някакъв великан от противниците, наричащ с най-долни думи неговите сънародници. Възмутил се много и започнал да упреква присъстващите братя, че търпят това унижение. Подканва ги да се яви някой, които да ликвидира този самохвалец. Но това не е лесна работа, защото Голиат, който е насреща, не е някои обикновен човек, а великан, въоръжен с копие, нож, ризница и шлем. Това респектира цялата израелска войска, всички са принудени да слушат унизителните думи на противника. Тогава Давид предлага, той да излезе и да се справи с Голиат. Всички погледнали с недоумение и насмешливо този младеж, но все пак решили да го представят на своя цар – Саул, който също бил на полесражението. Завеждат го, царят поискал да направи опит и дал на Давида своето военно облекло, копие, щит и шлем. Облякъл ги Давид, но те никак не му прилягали, затова се отказал от тях. Поискал разрешение да излезе със своето облекло и със своето оръжие, на което царят се съгласил. Давид потеглил да се справи с Голиат и минавайки край пътека, избрал си пет обли камъка, поставил ги в торбичката си и така бил готов. Носил със себе си и своята прашка, която била за него сигурно оръжие.
Когато четях тази история на Давид, тъкмо се занимавах и с разучаването на Пентаграма, както Учителят ни го е представил. В него най-вече изпъкват надписите на петтях добродетели: Добродетел, Правда, Любов, Мъдрост и Истина. Бях си изтълкувал по своему, че Давид по интуиция е насочил своя подвиг в името на тези пет велики добродетели.
Знае се по-нататък, как Давид се е справил със самонадеяния Голиат, а това събитие го поставя в близост и с израелския цар Саул. Давид още оттогава е бил много музикален, имал своя лира, пеел песни и това много се харесало на цар Саул. Към този разказ на Давида, може да добавим, че той с възрастването си, във връзка с премеждията и преживяванията си постоянно е съставял и пял своите псалми. Учителят казва за неговото творчество, че е вземал от Духовния свят тия формули и окултни правила, и ги е предавал на околните си във вид на псалми.
Така вече имаме право да се спрем на самия 91 Псалом, които е забележителен по няколко неща. Първо, трябва да благодарим на Учителя, че ни посочва в този Псалом едно събитие от духовен характер. Ще разгледаме Псалома по ред, като се придържаме към обясненията на Учителя. Това е една сцена на която присъства Ангел-рьководител, а до него е застанал Ученик, на когото предстои да приеме посвещение. И така, Ангелът казва оная знаменита мисъл, с която започва Псалома, а тя е от общочовешко значение:
„Който живее под покрива на Всевишнаго,
ще пребивае под сянката на Всемогъщаго.“
Не откриваме ли в тия думи Великият закон, че трябва да проникнем в ония сфери на живота, които ни поставят в обществото на същества живущи там? „Сянката на Всемогъщаго“, това е защитата, която получаваме след всички непредвидени затруднения.
Ученикът от своя страна е готов и дава онова обещание, тъй важно и изискуемо в случая на посвещението:
„Ще казвам за Господа:
Той е прибежище мое и крепост моя.
Бог мой на Него ще се надея!“
Това са единствените думи, които ученикът казва, но той ще ги има предвид през всичкия свой живот, всякога да разчита на Бога, който ще го ръководи по-нататък в живота му.
В следващият стих, Ангелът-ръководител взема повод от това обещание и започва да му излага извънредните събития в неговия бъдещ живот: /Бих предложил като прибавка само две-три думи, които дават смисъл на водения разговор – „Правилно е твоето решение...“/
„Защото Той ще те избави от сетта /мрежата/ на ловеца
И от губителен мор.
С перата Си ще те покрива
И под крилата Му ще имаш прибежище.“
Тези думи на Ангела също ни навеждат на известен размисъл, че всички ние сме изложени на преследване от страна на някакъв „ловец“. Това не е някой друг, освен вечният човешки неприятел, които се стреми да ни впримчи в своята мрежа, да останем в негов плен. Споменава се и за състоянието, което преследва човечеството при някоя епидемия. През ония времена - „губителният мор“, епидемиите са били страшилища за хората, но ученикът ще бъде запазен, както от нападението на вечния враг на човечеството, „ловеца с мрежата“, така и от всички други опасности.
Не ще и дума, че „перата и крилата“ на Всевишния са символи за необикновения начин за запазване верующите и учениците.
Ангелът продължава:
„Неговата Истина е щит и всеоръжие.
Няма да се боиш от нощен страх,
От стрелата, която лети денем.
От мор който ходи в тъмнина,
От погибел, която запустява всред пладнина.“
Всякога трябва да се стремим да си служим с Истината, защото както и да се видоизмени животът ни, тя действително е щит, който ни пази, същевременно е оръжие срещу духовните ни врагове.
По-нататък в Псалома се говори за „нощния страх“. Наистина, не е било лесно на човека в далечното минало, па не му е лесно и днес, да се избави от угнетяващото чувство на боязън, която самотата в някоя тъмна нощ, налага на човешкото самочувствие. Ония от нас, които изпълниха задачата на Школата, дадена от Учителя през 1922 г. да отидат в тъмна нощ в планината, знаят какво са преживяли при нейното изпълнение. Човек е сам, всичко около него е непознато, необикновено в планината. Чува се далечен глас на птица, прибегне малка животинка или полъхне вятър в клоните на дърветата – всичко това засяга напрегнатото съзнание на човека, няма ли някаква опасност за живота и за здравето му. Ако човек по-често преживява такива тренировки, той ще се кали и за него няма да съществува „нощният страх“. Той ще знае, че там на върха, към който се стреми ще види изгрева на Слънцето, мракът ще бъде разпръснат и ще се ползва от новите условия, донесени от светлината.
Не, тия премеждия сред „нощния страх“, ако и да са съпроводени „от стрелата, която лети деня, морът които ходи в тъмнина /незнанието/ както и от всевъзможните премеждия съпътствуващи човешкия живот, ще избледнеят щом Божествената Истина е щит и всеоръжие на посветения.
„Хиляди ще падат от страната ти,
И десет хиляди от дясно ти,
но при тебе няма да се приближи.
Само с очите си ще гледаш
И ще видиш въздаянието на нечестивите.“
Тези думи също са преживявани от хората и то не само в миналото, но и сега, когато вземат участие във воините, при земетресения, при водни и огнени стихии. Много наши братя участвуваха във войните на България, от 1912 до 1945 години. Те си служеха със защитната сила на 91 Псалом. Учителят ни беше насочил към него през 1915 г. - тогава той поръча на братята и сестрите да си препишат саморъчно 91 Псалом, да го четат постоянно и да си го носят със себе си. Четяхме го всеки ден и много пъти на ден, за да си осигурим неговата защита. Затова го четем и сега всяка сутрин, но добре е да знаем и проникваме в значението на неговите окултни сили.
Лично с мене се случи, 91 Псалом да ме избави от голямо премеждие. Покрай мен, може би се спасиха и много още хора с помощта на Учителя. Това стана през Първата световна война, към края на 1917 година. Като войник от фронта получих 20 дни отпуск и след като се видях с домашните си, посетих и Учителя, които тогава временно беше във Варна. Денят, в който бях там, посетих го два пъти - сутринта за разговор, а вечерта за сбогуване. Като му целунах ръка за сбогом, той ме запита: „Имаш ли 91-я Псалом?“ Отговорих – .,Да“. Учителят пак ме запита: „Но написан, на лист, да го имаш със себе си?“ Потвърдих и това, защото действително бях спазил това поръчение. Тогава Учителят ме отпрати и аз заминах за гарата. Влакът пътуваше през нощта, препълнен с войници като мен. Бяхме пътували около два часа, може би стигнали към Шумен. Тогава от локомотива се зачуха тревожни сигнали за спиране, но въпреки това, усещаше се, че влакът ускори движението. Локомотивът пищи, влакът бърза и не може да спре. войници, които познаваха пътя, се разтревожиха и казват: „Тук е голям наклон, тия хора изпуснаха влака, опасно е да не изскочи от релсите! Преживяхме тази тревога 3-4 минути и едва тогава се почувствува постепенно намаляване на бързината. Отдъхнахме си спасени. Спомних си тогава, защо Учителя така настоятелно искаше да узнае, имам ли със себе си 91 Псалом.
Оня, който е определен да се спаси сред големи катастрофи и бедствия, за него се казва от Ангела-ръководител, че само ще гледа и ще види заплатата, която нечестивите хора приемат т.е. - кармата, която спохожда в такова време и останалите длъжници на тая карма.
„Понеже си направил Господа /моето упование/
Вишнаго, свое прибежище,
Няма да ти се случи никакво зло,
И язва няма да се приближи до жилището ти.“
С тези думи Ангелът напомня Великия закон, че щом ученикът е намерил прибежище в Господа, за него няма да се случи никакво зло. Споменава се и за язва някаква. Според Мойсеевия закон, всяка къща, в която влагата прониква и се явяват петна по стените, подлежи на разрушение. Такива петна наричали язви. Разбира се, в него време, па и сега да се пристъпи към разрушение на една къща не е малка Щета. Може би тук се говори пак символично и се отнася за човешкото тяло, жилище на човешката душа.
„Ще заповяда на ангелите Си за тебе,
Да те пазят във всичките твои пътища.
На ръце ще те повдигат,
да не би да препънеш в камък ногата си.“
И с тези думи се изтъква голямата грижа на духовния свят, за ония. които се подвизават. Но те същевременно ни припомнят, че когато „Изкусителят“ се занимаваше с Исуса Христа, той си послужи с тях. Поиска от Него да се хвърли от височината на храма в Ерусалим, за да потвърди, че грижата на Бога към него е голяма, че няма да допусне да падне от тази височина, да се убие. В трите изкушения, на които Христос бе подложен, се крие нещо по-велико от тълкуванията, които ни поднасят множество проповедници на Християнството. Когато Учителят говори по тези въпроси, Той ги разглежда с една небивала дълбочина и напълно оригинално. С тази покана към Христа, изкусителят е искал да провери, дали Христос ще се прояви пред него, че владее закона за гравитацията. Разбира се, Христос не е имал намерение да се състезава с него. Както знаем, достойно му отговори, че не трябва да изкушаваме Бога.
Като сме се спрели да разглеждаме изкушенията, на които Христос бе подложен, ще обърнем внимание и на онази покана, да каже той на камъните да станат хляб. Ето нещо много важно, което изкусителят не знаеше да върши! Затова искаше да използва случая и да види, как Христос ще превърне камъните на хляб. Учителят набляга именно на това – ще може ли от камъните да се направи хляб, без който човек не може да живее. Но това изкуство Божественият Дух е вложил в природата. Падналите ангели, чийто представител бе изкусителят, не го знаят. Както казва Учителят, ако изкусителят бе сполучил да го научи от Христа, в един момент той щеше да стане владетел на човечеството за вечни времена. Предоставям на всеки, който обича да мисли, нека разглежда в съзнанието си тези важни събития от живота на Христа. Вярвам, че ще стигне до интересни заключения, а и Словото на Учителя ще му помогне, когато срещне в лекциите и беседите, какво той е казал. Знаете, че Христос отговори:
„Не само с хляб ще живее човек.
но и с всяко Слово Божие, което излиза от Божиите уста!“
Все пак, оня който се подвизава в пътя на посвещението, в пътя на ученика, той невидимо е под закрилата на ангелите, които го предпазват от неочаквани премеждия.
Следват заключителните думи на Ангела-ръководител:
Ще настъпиш лъв и аспид,
ще стъпчеш млад лъв и ламя!“
Това може да се вземе и символич но - ученикът може да се срещне със същества, които имат силата на лъва или отровата на змия, а може да стане това и действително, без да пострада. Изглежда, че в ония времена на израилските земи е имало лъвове, защото и на друго място в Писанието се споменава за тях. Сам Давид в разговора си със Саула, преди да влезе в бой с Голиат, уверяваше, че се е борил с лъв, когато е нападал стадото им. Всеки случай, тези лъвове не са били от размера на познатите днес лъвове, обитатели на Африканската пустиня.
Идваме до най-необикновеното място на 91 Псалом, гдето Сам Бог се обажда и казва:
„Понеже положи в мене любовта си,
Затова ще го избавя.
Ще го туря в безопасност,
понеже позна Името Ми.
Ще ме призове и ще го послушам.
С него ще съм, когато е в скръб
Ще го избавя и ще го прославя.
Ще го наситя с дългоденствие,
И ще му покажа спасението си.“
Всички сте чели псалмите, но срещали ли сте и друг псалом, някъде Господ да говори? – Навсякъде Давид описва отношенията си с Бога, с хората, за неправилните гонения, които е претърпял, за погрешките си и т.н. Но няма друго място в псалмите, Господ да е говорил, а само в края на 91 Псалом става нещо важно, Господ спира вниманието си на ученика поел пътя на посвещението. Ученикът в случая е изпълнил две важни условия:
Положил е в Бога любовта си, познал е името му. Като благословение ученикът получава седем обещания от Божествения Дух и те ще го следват в целия негов живот:
Ще бъде избавен; ще бъде в безопасност; Бог ще го послуша и ще бъде с него, когато е в скръб. Ще бъде избавен, прославен, ще има дългоденствие и Бог ще му покаже спасението си.
Когато четем 91 Псалом, да имаме предвид неговия необикновен смисъл, да благодарим и на Учителя, че ни е дал обилна светлина да го разбираме правилно, а също и да се ползуваме от силите скрити в него.
В края нека спомена, че Учителят по особен начин е изучавал всичките псалми на Давида и в Неговата книга „Завета на цветните лъчи на светлината“, има цитати от псалмите на 112 места. Всичките тия стихове, за Учителя излъчват, всеки за себе си, особена светлина, която носят от невидимия свят. В това седи и силата им, като окултни формули: Най-после нека се знае, че Давид непременно е бил ученик в школата на Есеите, съществувала от времето на Мойсея до 70-та година след Христа.
(Записките са съставени през месец април, а написани на пишеща машина от 20 септември до 2 октомври 1969 г.)
ДОБАВКА КЪМ РАЗМИШЛЕНИЯТА ЗА 91 ПСАЛОМ
Учителят даде следните обяснения за 91 Псалом:
Стих 1. „Под покрива на Всевишнаго“ - Разбира се да имаш някой да ти помага.
„Под сянката на Всемогъщаго“ - Разбираме да имаш пари в някоя банка или приятел на който да разчиташ.
Стих 7. „Тисящи ще падат от страна ти.“
Това значи като познаеш силата на Бога, ще бъдеш свободен от хилядите мъчнотии.
Том „Божествената мисъл“: Лекции на Младежкия окултен клас, год. VII /1927-1928 г./, том I, лекция „Будният ден“, стр. 232-233.
„Днес повечето хора гледат на Бога като на външна необходимост, като на същество, което наказва и преследва, поради което имат повече страх от Него, отколкото любов. За тях Бог е в бурята, в земетресенията, в страданията. Те не Го търсят в себе си, но само отвън. Докато гледат така на Бога, те всякога остават далеч от Него, Приемете Бога първо в себе си, в своята душа, в своя ум и в своето сърце, като израз на велики мисли и чувства, като потик на добри и възвишени дела. Оттам, погледнете вън, на окръжаващата природа и ще Го видите във всичко чисто и красиво; в небето, осеяно с безброй звезди и слънца, в чистите планински извори, в красивите цветя, в долини и планини. Вслушвайте се в гласа на пойните птички, в шумоленето на цветята, в тихия ветрец - навсякъде е Бог. Ще Го видите и вън, и вътре във вас, горе и долу, надясно и наляво. Няма кът в света, дето Бог да не присъствува. Ставате ли от сън или лягате да спите, знайте, че животът има смисъл, защото всичко е изпълнено с Божието присъствие. Само при това разбиране можете да четете 91 Псалом и да вярвате в истинността на думите, вложени в.него. Там е казано: „Тисяща ще падат от страната ти и десет тисящи отдясно ти, но при тебе няма да се приближат“. /-7 ст./ - Когато е писал този Псалом, Псалмопевецът е минавал през големи противоречия, в които опитал и познал силата на Бога. Щом дойде до това познаване, човек ще бъде свободен от тисящите, т.е. от хилядите мъчнотии, в които се намира. Когато се свърже с Бога и живее в единство с Него, той решава лесно мъчнотиите си.
„Които живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго“. /-1 ст./ Защо е казано под покрива, а не в дома? Същата идея българинът би изразил с думите: „Който живее под сянката на Всевишнаго“. Под думата „сянка“ разбираме, да имаш пари в някоя банка, или приятели, на които да разчиташ. Под думата „покрив“ се разбира, да имаш някой да ти помага, да те защищава, да се подслониш под неговото крило. Псалмопевецът искал да предаде идеята, че човек трябва да уповава на Бога, като на вечен, неизменен принцип и да Го пази свето в душата си, да не Го излага на поругание.“
ПСАЛОМ 91
/Духът чрез ангела към Давида за всеки човек/
1. Който живее под покрива на Всевишнаго,
Ще пребивае под сянката на Всемогъщаго.
Обещанието на човека към Духът
2. Ще казвам за Господа:
Той е прибежище мое, крепост моя,
Бог мой, на Него ще се надея.
/Ангела към обещалия се/
3. Защото Той ще те избави от сетта на ловеца
И от губителен мор.
4. С перата Си ще те покрива
И под крилата Му ще имаш прибежище.
Неговата Истина е щит и всеоръжие.
5. Няма да се боиш от нощен страх,
От стрелата, която лети деня.
6. От мор, който ходи в тъмнина
И от погибел, която запустява всред пладнина.
7. Тисящи ще падат от страната ти,
И десет тисящи от дясно ти,
но при тебе няма да се приближи.
8. Само с очите си ще гледаш
И ще видиш въздаянието на нечестивите.
/Пак ангела кьм обещалия се/
9. Понеже ти си направил Господа, моего упование,
Вишнаго, свое прибежище.
10. Няма да ти се случи и никакво зло,
И язва няма да се приближи до жилището ти.
11. Защото ще заповяда на ангелите Си за тебе,
Да те пазят във всите твои пътища.
12. На ръце ще те подигат,
да не би да препънеш о камък ногата си.
13. Ще настъпиш лъв и аспид,
ще стъпчеш млад лъв и ламя.
/Отец чрез ангела към Давида и човека/
14. Понеже положи в мене любовта си,
Затова ще го избавя.
Ще го туря в безопасност,
защото позна Името Ми.
15. Ще ме призове и ще го послушам.
С него ще съм, когато е в скръб.
Ще го избавя и ще го прославя.
16. Ще го наситя с дългоденствие
И ще му покажа спасението Си.
Амин.
91 Псалом е напечатан на картон с дължина 19 см и ширина 11 см, като е напечатан горния текст от едната му страна. От другата страна е отпечатана „Добрата молитва“. И двете молитви са отпечатани на стария правопис.
Жечо Панайотов (Изгревът, ХV том)