Есеите могат да се разглеждат в широк и в тесен смисъл на думата като в широкия смисъл под Братство на есеите се разбира цялостната дейност на втория клон на Бялото Братство, който започва от Авраам, минава през Мойсей и пророците и намира своя естествен завършек в християнството. Тесният смисъл, подразбира Братството, което е работило в Палестина един век преди Христос да слезе на Земята. Така това Братство е познато и на най-изтъкнатия еврейски историк от онова време – Йосиф Флавий (37-100г.) –, който говори за Есеите в своята история на еврейският народ. Друг известен летописец от древността – Филон Александрийски (25 п.н.е.-50г.) – също споменава за тази общност в съчинението си „За съзерцателния живот”. Съществуват и други автори, писали за есеите, но в по-ново време може да се спомене Р. Щайнер, който разглежда окултната страна на тази Общност и нейната мисия, както за еврейския народ, така и за човечеството като цяло. С последните открития на ръкописите от Мъртво море (1947) се хвърли голяма светлина по въпроса и в момента много институти и университети изследват находките.

Името „есеи” вероятно произлиза от сирийски, където тази дума означава лекар. Това до голяма степен се подкрепя от факта, че дейността на есеите се е състояла в лекуване на физическите и духовни недъзи на хората и затова те са известни на историята под названието терапевти или церители. Според някои изследователи думата произлиза от арабското „хасан”, което означава чист или от еврейското „аса”, което означава изцерявам.

Членовете на тази Общност били високо издигнати мъже и жени, истински Божи служители, изпълнени с горещо желание да работят за повдигане на човечеството и за въдворяване на братството между хората. Както всяко Окултно Братство те имали две страни на живота – външна, екзотерична и вътрешна, езотерична. Външната се отнасяла до отношенията помежду им, както и с другите хора. Вътрешната страна се изразявала в това, че всички те били ученици на една окултна школа, където всеки от тях заемал мястото си според степента на своето развитие (оглашен, вярващ и ученик). Правилата на школата били много строги, както във всички ОШ и не било лесно да се стане ученик.

Есеите давали три обещания: 1. Да любят Бога от всичко най-много; 2. Да оказват милосърдие и справедливост към хората и животните; 3. Да водят непорочен живот; Тези три обета включват в себе си отношенията, които трябва човек да има към Бога, към ближния и към себе си.

В колективния си живот есеите представяли една свободна организация на природосъобразен живот. В градовете и селата те обикновено се заселвали един до друг, като в кръг, където извършвали и своите религиозни обреди. В един от главните домове била общата трапеза, където се състояла Господнята вечеря. Те били строги вегетарианци. Всички се отричали от частната собственост и между тях не е имало роби. Кой каквото изработел, отивало за общи цели, но между тях нямало лентяи. Те презирали богатството и никога нищо не купували и не продавали. Всеки давал, всичко каквото му е излишно, а в замяна получавал, това от което се нуждаел.

Есеите се разделяли на две групи – практици и теоретици. Първите посвещавали времето си изключително в добротворство и милосърдни дела, а вторите живеели уединено в молитви, размишление и съзерцание.

Филон Александрийски пише за тях: „Едни обработват земята, други се занимават с мирни занятия, работейки само за доставяне на необходимото за тях си. Сред хората единствено те живеят без пари, но при това са не по-малко богати от другите, защото имат малко потребности и винаги са доволни от своята съдба. Никой от тях не се занимава с работа, която води към несправедливост или алчност. Между тях няма нито един роб, всички са свободни, служейки един другиго. Те осъждат всяко господство от човек на човека като принцип на несправедливост, престъпвайки по такъв начин законите на Природата, която ни е създала всички като братя.

Те обръщат цялото свое внимание на нравствените задачи, следвайки указанията на Божествения Дух, без откровението на който човешкият ум не може да има познание за Бога. Следвайки своите древни предания, те развиват философските си възгледи посредством алегорични тълкувания.

Домовете им са отворени за всички последователи на Учението. Те внасят всички свои продукти в общия склад за общо ползване. Не забравят болните, защото отделят големи средства за помощ на нуждаещите се. Тяхното общество е основано не на родствени връзки, а на ревността за служене на добродетелта и човеколюбието. За членове на Общността се приемат само зрели хора, които не се увличат от плътски страсти, а се наслаждават на истинската свобода.

Животът им е много щастлив. Те са обкръжени с уважение, произхождащо по-скоро от добродетелното лично призвание, отколкото от роднинските връзки. Есеите избягвали браковете, но възпитавали като собствени деца много сираци и изоставени деца. В Общността никой не се раждал, но нямало недостиг на население. Въпреки, че нямали желание за смъртно потомство, те имали безсмъртни плодове, зараждащи се само в чистата душа, оплодотворена от Божествените лъчи изхождащи от Отца”.

Плиний млади (61-113г.), говорейки за Общността на есеите, разположена на брега на Мъртво море, ги нарича „чудо на света” и твърди, че това е едно племе, което продължава своето съществуване в течение на хилядолетия без жени и деца.

Публий Целер (стоик от І в.) в своята история на философията говори за голямото сходство на есеите с питагорейците не само по отношение на техния живот, но и на тяхното учение. Той изнася следните общи принципи между тях: 1. Пазенето на строга тайна относно Школата; 2. Скривали своето учение под маската на символите и обредността; 3. Основали своята философия на алегорични тълкувания на древните предания, авторитетността на която признавали; 4. Прекланяли се пред висшите сили, проявени в четирите елемента и възнасяли молитва пред изгряващото слънце; 5. Вярвали в йерархическата стълба от същества, наредени между и върховното Божество; 6. Придържали се към дуалистическия възглед за същността на света, признавали взаимодействието между духа и материята, между доброто и злото, но в основата на този дуализъм стоял строгия монизъм, според който доброто и злото, духът и материята са проява на Абсолютния Бог;

Цялата организация и учение на есеите са подобни на тези на питагорейците и на всички ОШ. Общите черти между двете школи се състоят още в следните точки: 1. Молитва при започване и свършване на всяка работа; 2. Посрещане на изгрева на Слънцето с песни и молитви; 3. Обличане с бели ленени дрехи при посрещане на изгрева, при молитви и братски трапези; 4. Братски трапези; 5. Комунален живот; 6. Дълги изпитания преди да се влезе в школата; 7. Три степени на посвещение. Също науката при двете школи е разделена на три части: а) наука за всемирните принципи или теология; б) Физика или космогония; в) Етика, в която се дават всички правила и методи за поведение на човека;

Други прилики, които могат да се посочат между школата на есеите и тази на питагорейците са, че двете общности почитали равностранния триъгълник, както и троеличността и единството на Бога и учението на завръзката на девствените души с Бога. И едните, и другите са изучавали Божествените имена, свещения Тетраграматон, преведен впоследствие с думата Йехова, т.е. четирите букви „Y H W H”, които съдържат всички принципи на Божествената наука. есеите, както и питагорейците  признавали за братя всички хора, които имали дълбока вяра в Бога, от всички националности, без разлика на външното им вероизповедание. И двете школи вярвали безусловно в прераждането и кармата.

Според Учителя Вторият клон на Бялото Братство представен от есеите е имал за задача да подготви хората, които да бъдат среда за слизащия към Земята Божествен Дух, да подготви хора, които да приемат учението от Божествения Дух и да го разнесат по света. Затова и един от най-важните постулати на есеите бил, че Божествения Дух иде на Земята да покаже на хората пътя към Царството Божие, което е вътре в нас.

Поради спецификата на горепосочените задачи свързани с Общността на Есеите самият Исус е израснал в техните среди и е бил Учител на Школата. Това, което Той учел в тяхната Школа, между избраните, впоследствие било изнесено и пред широкия свят. Затова има пълна аналогия между Учението на есеите и Новия Завет. От техните среди са излезли както Йоан Кръстител, така и апостолите. Отсъствието на каквото и да е споменаване на есеите в Евангилието може да се обясни само с факта, самите тези, които са писали Свещените писания, са били есеи.

Същото се отнася и за Йоан Кръстител. Необходимото време, през което той се е подготвял за своята дейност, било прекарано в пустинята около Мъртво Море, където бил главният център на есеите. Неговата проповед за правдата и за наближаването на Царството Божие, напълно съответства на Учението на есеите. Кръщението, което той извършвал в река Йордан за очистване от греховете, също съответства напълно на Учението на есеите, които държали изключително на необходимостта от очищението. Йоан Кръстител проповядвал идването на Месия, което едно от главните постулати на есеите. Те учели своите ученици да търсят преди всичко Царството Божие в неговата правда и изисквали от всички, които влизат в Братството да продадат целия си имот и да внесат сумата в общата каса. Техният девиз е бил: „Моето е твое и твоето е мое”. Същото са учели и първите християни, за което свидетелстват Деяния на апостолите. На много други места от Евангелието се показва, че първите християни са били за общия, комуналния, братския живот.

За Общността на есеите роднинските връзки не били съществени, за което говори и Христос като казва: „Който изпълнява волята на Отца небеснаго, той ми е брат, сестра и майка”. В тази Общност не позволявали на своите ученици да наричат, когото и да е учител, защото само Един е Учителят в света – Божествения Дух, нещо за което Христос също говори. Есеите, подобно на Христос, отдавали голямо значение на кротостта и смирението. Те учели своите ученици да правят услуги един другиго, възхвалявали нищите духов, милостивите, чистите по сърце, миротворците, същите неща, които Христос говорел на своите ученици. Както Той пращал своите ученици да проповядват, като им казвал да не носят нищо за път, защото работникът е достоен за своята прехрана, така проповядвали и есеите. Те никога не носели по два чифта дрехи или обувки, никога не носели пари, защото знаели, че всички членове на Братството, разпръснати по цяла Палестина, ще ги снабдят с всичко необходимо. Друга прилика се състои в това, че есеите подобно на Христос скривали своето Учение под покривалото на притчи. Те почитали повече от всичко Върховния законодател, т.е. Духа Свети, като е известно и Христос счита греха срещу Светия дух за непростим.

Уйлям Конибир (1787-1857) съобщава в своя научен труд, както и Филон, че първият християнски историк Евсевий (260-340г.) отъждествявал общината на есеите с първата християнска църква в Александрия, основана от св. апостол Марко.

Фактът, че Исус и апостолите са били от средите на есеите не води до заключението, че двете учения са напълно идентични. Учението на есеите се включва в това на Христос, но християнството не се изчерпва само с него. То е много по-всеобхватно и по-велико, защото сила му не се дължи на някои учения, които са били общи с тези на есеите и на други школи, но тази сила се дължи на онзи духовен Божествен заряд, който Христос вложи в своите слова. С това Той укрепи човешкия Аз да може при проникване във висшите светове да запази своята будност, а също така спря инволюционния процес, който рискуваше да спъне човешкото развитие и даде импулс на възхода.