През лятото на 1921 г. (вероятно през юли месец) Учителя заедно с доста братя и сестри се качват на Родопите на палатков лагер, около Батак, и там те прекарват минимум 10 дни сред природата. Боян Боев ни съобщава следното: „През 1921 г. Учителя летува с много братя и сестри, предимно от София, в с. Ракитово – в един живописен кът на Родопите, всред иглолистни гори, в т. нар. „Цигов чарк“[1]. По време на това летуване построихме една хубава чешма в околността.“ 

В спомените на Борис Николов е запечатан разказ за една случка, която и Учителя разказва в своите беседи:

„Екскурзията до „Циговския чарк“ бе първата екскурзия на Братството. Учителят насочи една голяма група приятели към Родопите. Около 40 души братя и сестри Учителят ги заведе в Баташкия карлък. Една местност, която се нарича „Циговският чарк“. То е стружня[2] за бичене на дъски, но прочут чарк от години. На тази дъскорезница работи там бащата, който е възрастен и неговия син. Нашите братя и сестри се разполагат близо до чарка, за да могат да използват някои неща, които им трябват, било инструменти, било храна и помещения, защото някои нямат палатки къде да пренощуват. Бащата не е разположен към Братството и братята. Държи се враждебно, винаги сърдит, намръщен, ругае непрекъснато за щяло и нещяло. А пък синът е разположен много. Той гледа с каквото може да услужи на приятелите. И ето какво става. Като работи на струга бащата, една клечица попада в окото му и окото почва да се подува, възпалява се, зачервява се и го боли много. Тогава синът решава да води бащата на лекар. И тъкмо синът приготовлява всичко, а Учителят минава покрай него и го пита къде ще отива. Той му разказва случая: тъй и тъй – клечица е попаднала в окото на баща му и трябва да го води на лекар чак в Пловдив. Учителят казва: „Няма защо да го водиш. Я го доведи тука“. Синът довежда бащата, а окото му превързано. Учителят сваля превръзката, изважда една чиста кърпичка от джоба си, повдига клепача на окото и внимателно изважда клечицата навън. Учителят дава съвет какво да се сложи на окото, болката му преминава и окото му оздравява за два дни. Не станало нужда да слизат в града и да загубят сума дни. От тогава бащата се разполага към Учителя и оказва всичкото си съдействие на приятелите докато са там. Те са прекарали повече от 25 дни на „Циговският Чарк“. Намерили са хубава вода и извор и са направили чудна чешма, която и до днес стои. Не съм ходил отдавна там. Това е било 1921 г. в Баташкият карлък[3]. Чешмата още стои в Циговския чарк.“

Учителя от своя страна доста пъти споменава в беседите си случки от това паметно летуване:

1. Преди години отиваме на курорт в Юндола, към Батак. И бяхме се натъкнали на един стар българин, който ни беше дал стая в своята бичкиджийница. И той беше голям аристократ и ни гледаше отвисоко, като че нищо не иска да знае. Седи и ни гледа като на разбойници, като на завеяни религиозни хора. Чудят се ония какво да правят. Бащата е такъв. Но синът е противно на бащата си. Един ден този, старият като работел в бичкиджийницата, отхвръкнало едно парченце и влязло в окото му. Синът казва: „Ще ослепее бащата. Да го пратим в София.“ Казах: Нека дойде при мен. Казвам му: Какво има? Той казва: „Влязло е нещо в окото ми“. Плаши се. Хващам клепача и дигам горния клепач и виждам едно парченце от дърво. Казвам: Ще внимаваш, ще ме слушаш. Ако ме слушаш, с малко ще се отървеш. Ако не, отиде окото и те ще отидеш. Той седи и ме гледа. Изваждам си бялата кърпа, обръщам окото му. Казвам: „Дайте малко дървено масло“. Намазвам го. Казвам: „Не бойте се. Спасено е окото“. Превързвам му окото с моята кърпа. На другия ден той се усеща друг. Оттам насетне той е любезен, добър. Колата си туря на наше разположение. Казва на сина си: „Тия хора са Божи хора.“ Всичко туря на наше разположение.

Да допуснем, че срещнете такъв един човек. Той е едно препятствие в живота. Сега аз не казвам, че съм разрешил този въпрос. Но разсъждавам: Направи една малка услуга. Мен нищо не ми коства. Бих могъл да кажа в случая: „Да си носи той последствията. Да прави каквото иска“. Но Провидението, Бог му туря една малка клечка. Тая клечка ни свързва и се обикнахме. Стопли се неговото сърце, той възлюби всички. Когато ни срещнеше, все ни поздравляваше. Казваше: „Харни хора са те!“

2. Преди години ходихме на екскурзия към Батак. Спряхме се на една планинска местност. Тук срещнахме един говедар, които ядеше боб, варен в едно гърне. Седнахме и ние да обядваме. Предложихме му от нашите маслини и го помолихме да ни даде от своя боб. Той погледна към маслините с недоверие и каза, че не му се харесват такива черни зърна. Виждат му се смачкани, набръчкани, не са като сливите. Едва го убедихме да ги опита и да ни даде от своя боб. Той не знаеше, че маслините са по-скъпи от боба; мислеше, че искаме да го излъжем. Седна близо до нас, разположи се и ни разказа приказка за една мечка. 

Преди години, в същата гора се явила една мечка, която влязла между говедата на един говедар, и целият ден прекарвала с тях. Сутрин говедарят дохождал с говедата; мечката излизала от гората и се приближавала към тях. Говедата пасли, движели се, и мечката с тях. Вечер говедата се прибирали в селото, а мечката оставала в гората. На другия ден се повтаряла същата история. Това продължило години наред. Чудя се, казва нашият събеседник, как е възможно, мечка да живее заедно с говеда в такава хубава дружба! 

3. Преди години направихме десетина души една екскурзия към Батак. Там се качихме на една висока поляна, „Карлъка“, близо 2000 метра височина. Пристигнахме късно вечерта. Едни от нас насякоха дърва, накладохме голям огън и цяла нощ не можахме да спим. Мислиха, че сме уморени и че мястото не е хубаво. Сутринта, като станахме, видяхме, че това място беше един егрек[4], дето всички животни са оставили дълго време своите извержения. И ние през тази вечер възприехме разположението на тези говеда, ялови говеда, които ги приготовляваха за клане. И тези говеда оставиха своите мисли на „Карлъка“. Те казваха: „Лоша е съдбата ни: ще ни изколят, ще ни изпоядат хората.“ И ние чувствуваме тези мисли и не можахме да спим.

4. Изпейте песента Фир-Фюр-Фен. (Изпяхме първата част на упражнението) 

Ще знаете, че тя е за вторника. Ако имаме една поляна и всинца се наредим в една верига и запеем заедно, в хор, тази песен, знаете ли какво може да стане за един час? Като направите опита, ще видите какво може да стане. Трябва една много голяма поляна, за да се направи опитът. Отличен опит ще бъде. Над Батак отгоре, в Родопите, на един връх има една голяма поляна – Карлъка. Тази поляна е отлична за този опит. Тя е като дъска, може да държи пространство около един и половина часа. Отлично място е там. 

5. Ние имаме един наш приятел от Пловдив. Той се занимаваше със спиритизъм, беше учител. Той се поболява. Един ден явява се болката в сърцето му, пукат се артериите му. Лекарят му казва: „Четирийсет деня ще лежиш така на гърба си, за да заздравеят тези пукнатини.“ Питат ме какво да прави. Според мен – нека да стане. Но лекарят казал, че ако стане – така и така ще бъде. Лекарят му казал: „Няма да се качваш на по-голяма височина от петстотин метра, защото иначе ще се пукат артериите в белите ви дробове и ще свършиш.“ Той пита: „Какво да правя?“ По това време аз бях в Батак. Казах му: „Ела при мене.“ А пък това място е на [хиляда] двеста и петдесет метра височина. Той ме пита: „Каква е височината там?“ Казах му: „Като дойдеш, ще се научиш.“ Стоя той там една-две седмици, и не му се пукна сърцето. Един ден отиваме на Домуз Алан, на височина две хиляди и двеста метра. Този човек се спира на едно място и казва: „Ти ще ме умориш.“ Казвам му: „Аз отговарям.“ Той ми казва: „Като умра, как ще отговаряш?“ Като дойдохме до две хиляди метра височина, казва ми: „Свърши се вече.“ И спря там, а ние отидохме до върха. После, като се върнахме, той каза: „От мене вече човек не става.“ Казах му: „Нищо няма. Като се върнеш, ще си умиеш краката, и утре ще видим.“ 

На другия ден той почна да си изменя ума. Питам го: „Как е?“ Той каза: „Няма нищо, но лекарят каза да не се качвам.“ Сега този лекар е авторитет. Сега аз не искам да го изведа горе изведнъж – постепенно да върви той по този път, да дойде до съзнание. Казвам му: „Защо не повикаш вярата в себе си? Какво ти говори вярата в тебе?“ Той ми каза: „Има нещо в мен, което ми казва, че няма да се пукне сърцето ми, а пък друг ми казва, че ще се пукне.“ Казах му: „Ти си се заблудил по онзи глас, който ти казва, че ще се пукне. Е, ако ти не слушаш това Божественото в тебе, сърцето ти ще се пукне.“ Този страх беше в болния, не че го искаше това. И пред мен се признаваше, каза ми: „Колко съм малодушен, голям страхливец съм.“ Казвам му: „Страхливец си бил, защото вярваш на онова, което [е] резултат на човешкия живот, а пък не вярваш на резултата на Божествения живот вътре в тебе.“ Това са възможности, че може да се пукне сърцето, ако човек вярва в това, но ако не вярва в това, няма да се пукне. 

6. Преди години бях на едно летовище към Батак. Там има доста комари. Наричам го „Баташки рай“. Там има едно езеро, при това езеро е Баташкият рай. При езерото има една ливада, на която има безброй пеперуди от разни видове. Като отидохме, като накацаха по рамената, по шапките, играят си, усмихват се. Казвам: Много се радвам на вашия рай. Всички са хубаво нашарени, казват: „От колко време ви чакаме да дойдете!“ Имаше някои сестри, искаха да ги пъдят. Казвам: Оставете ги, нека си седят. Кацат по лицата ни, целуват ни. Казвам: Оставете ги свободни да кацат по лицата, по шапките, по косата. Не оставиха място, дето да не кацат. Казват: „Да ви видим.“ Не само мене целуваха, но и другите, които бяха с мене, и тях целуваха. Тази старата сестра (Учителят сочи към сестра Попова), и тя беше там, и нея целуваха. 

7. Хубаво е да се прекара десет дни на избрано място на Мусала например. Добри са тези срещи и да стават на такова чисто, хубаво място и ще се видят добрите резултати. Има няколко места хубави за такава среща: Мусала, Сините камъни, Казанлъшката околност, Чепино, над Батак Карлъка и другаде. Десет дни на спартански начала може да се прекара (под палатки).