Вие казвате: „Аз мисля, че съм господар на себе си, имам воля, каквото искам, мога да направя.“ Но не може да направиш това, което искаш, а може да направиш само това, което ти заповядват, както на войник на бойното поле: ще стреляш, защото ти заповядват. Ти си свещеник, служиш в черквата и защото ти плащат; ще служиш, народът иска това.

Казваш: „Аз съм свободен да служа или не.“ Не, не си свободен: който е опопен, не е свободен; който е проповедник, не е свободен. И при това ние се хвалим, че можем да мислим. Само свободните хора могат да мислят, а хора, които не са свободни, те повтарят нещата. И, следователно, съвременните хора преповтарят, декламират, според мене, отлични декламации: „Зелена си, моя горо, миришеш на младост; но в сърце ми ти вселяваш само скръб и жалост.“ А-а, отличен поет, той декламира отлично[1]. „Аз, казва, вярвам в един триединен Бог.“ То е декламация. „Има Господ“ – декламираш“; „българин съм“ – декламираш. „Ама аз съм учен“ – декламираш, нищо повече!

Българин си, баща ти, майка ти са българи, родил си се между тях и декламираш. Я ми кажете вие каква е българската кръв? По какво се отличава българската кръв?

Някои казват, че аз не мога да разсъждавам. Днес ще разсъждавам философски и много обективно. Тези учени химици, естественици анализирали ли са българската кръв, и по какво се отличава тя от английската кръв и т.н. Где им са таблиците и изчисленията? Каква е българската кръв? Аз искам да я видя, да видим резултатите от нея. С какво се отличава тя? Когато някой естественик говори за някое семе, той трябва да опише не само външната форма и белезите, но и вътрешните, и даже всяко едно семе какви резултати може да даде. Българска кръв имаш. Каква е твоята кръв?

Не само че българите не са определили по какво се тя отличава, но и англичаните, и те казват: „Англичанин съм, в моите жили тече английска кръв.“ Но и техните химици не са определили каква е тяхната кръв. По какво се отличава тя? Съберат се българи, англичани, французи, руси, американци и казват: „Тук българска кръв тече.“ Англичанинът, и той казва: „Английска кръв тече.“ Все българска, руска, американска, кръв тече, но каква е кръвта там?

Всички хора говорят с неизвестни числа, с предположения. И, следователно, аз ги обсъждам, казвам: тия българи декламират отлично, и германци, англичани, французи и американци, всички декламират, и отлично декламират, но не мислят още.

Теософите определят, че човек е „манас“ – същество, което мисли. Да, първите хора, които са дошли на земята, които създадоха земята, мислеха; но ония, които останаха да я управляват, те престанаха да мислят. Сега, някой път, гледам, когато аз държа някоя беседа, ще извадят от нея някой пасаж и ще кажат: „Той развращава българския народ.“ Е, хубаво, кажете елементите на моята развратителна реч, елемента, който изменя живота.

Добре. Аз нямам нищо против да ме критикуват, но нека онези критици бъдат разумни критици. Да докажат кои са елементите на развращението. Според нашето схващане развращение, „развъртам“, това значи: ако на едно колело, което има завъртени винтове, ти ги развъртиш, ти правиш развъртане, и ония хора, които са в колата, може да паднат. Питам ви, моля, кажете ми: на коя ваша кола, кой винт съм развъртял? Кои са свидетелите? Аз съм готов да слушам. Кажи: На задното колело, на еди – кое си място, си развъртял еди – кой си винт, и ще призная, че аз съм развъртял и че е имало опасност да паднат хората.

Аз употребявам „развинтвам“ в много мека форма. И всички трябва да мислят, и аз искам всички, които ме слушате, и вие да мислите много здраво, а не да декламирате. „Аз вярвам в Господа“ – това не е вярване, то е декламиране. Ти за този Господ, в когото вярваш, готов ли си да умреш заради него, да се самопожертвуваш, да дадеш всичкото си имане? Ти за жена си, за децата си можеш ли да умреш за тях? Това е убеждение; макар и да е заблуждение, то е все идеал, в него намират хората смисъл. Герой е онзи, умира за една идея. А ти, правовернико, който вярваш в един троеличен Бог, а не си готов да дадеш един косъм от брадата си, позволи ми да се усъмня в твоята правоверност.

Ние трябва да разсъждаваме право: мислим ли ние, или не? Да знаеш, в твоите жили тече ли българска кръв или не тече, и тази българска кръв отде води своето начало. Нали всяка една река има свой извор? Българската кръв отде води своето начало, и отде води началото си английската кръв? Аз ще се радвам, нека ми кажат, отде започва изворът на нещата. А има съществена разлика в кръвта на хората. Аз ще бъда искрен.

Когато вие седите и казвате: „Тази глава защо ми я е дал Господ, пари да ми е дал!“ – Приятелю, имаш в главата си една жичка, 10 милиарда са похарчени за нея, не на банкноти, а злато и ефектив, за да мислиш. И ти, който декламираш сега, казваш: „Защо ми е дал Господ тия способности, тия таланти, когато аз не мога да се проявя?“ То е смешно синът да обвинява баща си: „Защо ми е купил баща ми цигулка и лък, като не мога да свиря? Искам да играя.“ Баща ти ти е хванал отличен учител, купил ти е ноти и всичко, само да свириш.

И сега съвременните хора, които декламират, казват: „Тия работи са много дълбоки. Ако почнем да мислим, ще ни изхвръкне чивията[2], и, следователно, защото чивията ще изхвръкне, не трябва да мислим.“ И всеки, който се осмели да каже нещо, той е еретик, той е лъжец и мами хората.

Казват: „Аз съм българин“, там друг някой ще каже: „Аз съм сърбин.“ И после онези филолози на сърбите ще кажат: „Вие трябва да считате българите врагове, понеже те спъват вашата националност.“ И българите ще кажат: „Вие трябва да мразите сърбите, те спъват вашата българска култура.“ И в името на Бога се молят и едните, и другите, викат този Господ, като че този Господ не си знае работата, та те да го учат. Сърбите, онези правоверни отци на един народ, казват: „Ти, Господи, не искаш ли да знаеш какво правиш с нас?“

И Господ, като погледне отгоре, казва: „Тия мои много учени деца отлични философи са станали, те са се разделили на българи, сърби и т.н. и мислят, че техните игри са толкова сериозни, та трябва и аз да дойда да играя с тях. Но вие може хиляди години да си играете, и един ден, когато поумнеете и престанете да бъдете българи и сърби, аз ще дойда да ви оправя.“

Тези думи не са мои. Христос е учил същото учение. И апостол Павел казва: „В Христа няма нито юдеи, нито елини, нито скит, нито раб.“

Следователно всички тия противоречия са произлезли от декламиране, ние не мислим, ние преповтаряме, ние винаги декламираме и декламираме, докато се изгуби тази декламация. Но настанало е вече време и за мисъл и за сериозна мисъл. Декламацията вече се е изтъркала и станала безсмислена.

Иде изпитна комисия, декламации не искат. Задават ти една задача, реши я вече, ръкавите ги хвърлят и другари няма да има, които да ти подсказват; искам да разсъждаваш сериозно. Начинът всички знаят, погледне в ръкава си и каже: „Аз зная.“ – Говори, отговаря, ... а като го изкарат на таблата и само способните ученици работят на таблата, а неспособният преглъща, и почва тия формули, развива ги и математически разсъждава; а които не знаят, поглеждат учителя, казват: „Кажете нещо.“ Но той е далече, понеже има комисия, тази комисия е дошла в света и всички ще ви повика на таблата и няма декламация сега, задачата ще я решиш.

Затуй, когато казвам, че се е свършило времето на декламациите, аз бих желал да продължа още това време, но Господ ще ви повика на черната дъска, ще ви даде един плик, и никой няма да има около вас. Там, на таблата, ще се поизпотите малко. И, като излезете от тази комисия, тя ще ви каже: или че знаете да мислите, или че знаете само да декламирате. Тя ще рапортува в невидимия свят, ще каже: „Еди – кой си свещеник, отличен проповедник е, но не знае да мисли.“ „Еди – кой си, Иван Драганов, отличен професор, дипломиран астроном; друг, Иван Стоянов, преподава биология, но не знае да мисли.“ „Драган Стоянов преподава философия, но не знае да мисли.“ Всички декламират, но не знаят да мислят. Тъй комисията решава отгоре: „Не знаят да мислят.“ Какво правят? – Декламират. Те са отлични деца на декламацията, които минават за професори.

Ще декламирате ли или ще мислите? Кажете ми сега: ще декламирате ли? Ако е за декламиране, аз декламирах тази сутрин[3]. И първото нещо, почнах да декламирам: „А когато се роди Исус във Витлеем...“ И по някой път декламирам много правилно, по някой път се спирам и там има изключение, може някой да каже: „Там декламацията не е тъй.“ И в декламирането има изкуство. Но там мисъл няма.

Ако влезете в къщата на някой проповедник, ще забележите една богата библиотека със знаменити проповеди и други именити автори. Сега той иска да проповядва върху правдата. Завърти библиотеката, извади книгата, в която е писано за правдата, погледне еди-кой си какво е казал и в неделя излезе и проповядва върху правдата.

Ами че в България има малки деца, които декламират отлично хубави стихотворения на различни поети. Каква разлика има между проповедника и тях? Разликата е много малка.

Щом дойдем до съвременните християни, те ще прочетат някоя хубава книга, ще се въодушевят и след като я прочетат, тръгват и разправят наляво и надясно, но след 4-5 дена се връщат и нищо не останало. Туй не е ли същото, като когато те нахранят с някоя кокошка? Ти си уморен, гладен, отмалял и след като изядеш печената кокошка, казваш: „Аз сега всичко мога да направя.“ Но след 24 часа трябва друга печена кокошка. Кокошката е, която в тебе може всичко да направи. Без кокошката ти нищо не можеш да направиш.

Ще питам сега при всички тези книги, които сега са написани, ако нямаше печена кокошка, как щяхте да проявите вашето знание, вашата правда и вашата мъдрост?

Как ще убедите вие Господа, че вършите Неговата воля? Понякой път се чудя на хората. Той се спрял, чел „Отче наш“ и казва как да не го послуша Господ. Ти си декламирал „Отче наш“. И не само ти, милиони същества има, които всеки ден декламират „Отче наш“. Та Господ слуша, слуша, ти си чел „Отче наш“ и се чудиш, защо Господ не те послушал. Как си го чел?

Никакво декламиране! Силата на молитвата зависи от Великата любов, от Мира и силното въодушевление да работиш за делото на Бога! Някои четат молитви и изговарят формули и мислят, че в това е силата. Но вътрешната сила е в изказването на благодарност и Любов при изговаряте на формули, молитви. Тогава такива мисли и чувства, пропити с благодарност и Любов, ще образуват трептения, техните вълни ще минат покрай някой човек, който ще ги възприеме, и той ще почне да благодари. В това е силата на една молитва и на една формула. 

(По-голяма част от изложението е от беседата „В Египет“, държана на 13. 11. 1921 г.)