Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Body: 

Първият период – от раждането до седмата година е най-важният образователен период. Това е основна педагогическа истина. Важността му се определя поради следните две причини:
    1. Тогава се оформя тялото. След седмата година продължава да расте, но главно във формите, които са изработени през първия период. Правилно развитото тяло е от определящо значение не само от здравна гледна точка, но и от духовна. Човешкият дух има нужда от добре устроено тяло, за да може да прояви силите, които крие в себе си.
    2. Посетите през този период семенца в детското тяло и душата възрастват и дават своите плодове по-късно.
    През този период се развива предимно волята, понеже тя има известна връзка с човешкото тяло. Тук най-характерно е подражанието. През втория период продължава да съществува доста силно и постепенно намалява през третия. Тук няма развито логическо мислене, а в детския мозък се отпечатва това, което става около него и то определя формите в които да се излива. Всичко, което се случва около детето – положително или отрицателно – това го възпитава. По-слабо оказва влияние, това което се говори, отколкото това, което се върши в негово присъствие. Затова възрастните трябва а бъдат много внимателни в присъствие на детето, да са образци в думи, жестове и постъпки.
    Каквито качества искат да формират възрастните у децата през този период, такива трябва да проявяват в тяхно присъствие. Например безредието и нечистотиите вкъщи може да поквари характера на подрастващия и да го направи предразположен към песимизъм.
    Няколко примера: 1. Някой търси бащата и той в присъствие на детето казва, че го няма вкъщи. Това се отпечатва дълбоко в детското съзнание и остава трайни следи. След време то може да бъде предразположено към лъжа, а от друга страна чрез лъжата рухва доверието между детето и родителите. 2. Детето е направило някаква беля и ако педагогът (родителят) му се гневят и го нагрубяват за това, ще причинят двойна вреда: няма да се постигне крайната цел – детето да не повтаря белята; в съзнанието на детето ще остане трайна следа от това как са постъпвали с него и то ще прави същото с околните, ще придобие предразположение към гняв, грубост и др. От последния пример някой може да помисли, че е важно да сме добри само спрямо самото дете, а е към околните е без значение как се отнасяме. Важни са обаче и двете положения – никаква лоша постъпка не само спрямо детето, но и пред него. 3. Педагогът (родителят) е любезен към 5-годишно дете, но каква полза ако пред него се кара на подчинените си и ги нагрубява. 4. Възпитателят казва по адрес на някого лоши думи и когато това лице идва на гости, той отправя похвали. Това ако се случи пред погледа на детето, създава предпоставки за лицемерие в по-късна възраст. 5. Ако педагогът изрази гласно недоволството си например от сервираната супа и блъсне силно чинията си с ръка пред детето, създава предразположение към грубост, тираничност, жестокост.
    Детето, което през първия образователен период е било в хармонично обкръжение има всички предпоставки да се развие правилно. Ако е живяло сред любов, то приема това дълбоко в себе си и когато порасне, ще прояви тази любов към околните. Всичко посято в тази възраст по-късно цъфти и връзва.
    Най-важната задача в предучилищната възраст е развиване на сетивата. Може да се въведе в детската градина най-лека форма на физически труд и то като работа сред природата. Това ще спомогне за развиване на сетивата: опознаване на различните форми, цветове и др., но в техния натурален вид. Много важно също е да се развие чувство на благодарност към Великата Разумност, която е източник за всички блага на човека. Това маже да стане най-добре чрез песни, които възпяват слънчевата топлина, светлина, птиците, цветята, зрелите сладки плодове и др.
    Акцент в този период е волята, т.е. мускулите, двигателни навици и пр. Едно от най-подходящите средства за това е ритмичната гимнастика, която още по-добре да е съчетана със подходящо подбрана музика.