I. Johannes Kepler (1571-1630) – биографична справка.

Йоханес Кеплер е роден на 27 декември 1571г. (юлианска дата), в 14:00 универсално време, в Магщадт (област Вюртенберг). Животът му е интересен и живописен научен роман, подплатен с точни автобиографични свидетелства.

Той е син на Хайнрих Кеплер. Освен него родителите му са имали още 7 деца и цялото семейство е живяло при родителите на майка му. Фамилията, доста многолюдна и бедна, и родителите, ангажирани с ежедневието, често не обръщали никакво внимание на децата си. На 26 години той съставя генеалогично астрологическо дърво на семейството си и там той говори за баща си - Хайнрих, роден на 19 януари 1547г. и със Сатурн в 7-ми дом, в което Кеплер видял източник на неодобрение и нещастен брак.

            Баща му умира през 1589г. Три от сестрите и братята на Кеплер умират в ранна възраст, а неговият брат Хайнрих е епилептик. Самият той е много болнаво дете, като през целия си живот страда от многобройни заболявания и често е близо до смъртта. В своя дневник той описва много от тези ключови дати. През 1575г. той едва не умира от вариола, през 1585г. страда от продължителни възпаления, през 1589г. заболява сериозно от треска и т.н.

Неговото съзнание е вдъхновено от небесните явления, когато през 1577г., още в ранна възраст, той вижда комета и едно лунно затъмнение. Всички негови по-късни творби са потвърждение на сатурновия му характер. Самият той описва себе си като “дух, обучен в математическата дедукция…самият аз съм роден, за да се преборя с трудни и отнемащи много време задачи, които не са по силите на другите.”

Кеплер започва да учи в протестантско училище, но впоследствие се преориентира към лютеранство. През 1589г. той започва да изучава теология в Тюбинген. Благодарение на отпуснатата му стипендия учи теология, математика и астрономия. След завършването си работи като професор по математика в Грац, а в периода 1594г.-1600г. като картограф. През 1597г. се оженва за Барбара Мюлер, неговата първа съпруга, с която се развежда. През 1613г., объркан от многото кандидатки, той се жени за втората си жена - Сузана, която е без семейство, пари, наследство и от която той има 7 деца, три от които умират в ранна възраст. През 1600г. той става ученик и сътрудник на големия астроном Тихо Брахе, но след смъртта му през следващата година крал Рудолф II го издига в поста на придворен математик. Това за него е най-голямото предложение в живота, което е получавал, защото го извежда от окаяното състояние, в което се намирал. Кеплер е известен с откриването и описването на трите закона за орбиталното движение. Той е бил феноменален математик и неговите открития са в основата на напредъка на телескопната оптика по негово време. Заедно с Коперник и Галилей той се счита за един от най-изтъкнатите астрономи на съвременната епоха. Кеплер умира в Регенсбург на 15 ноември 1630г.

II. Аспектологията - как се съчетават планетите.

            Теорията за аспектите в астрологията е предмет на големи спорове и изследвания. Във Вавилонската астрология не са били използвани аспекти, тяхната поява може да се датира от времето на Елинската епоха, когато започват да се отчитат по този начин отношенията между планетите. Старите елински автори, в това число един от най-авторитетните Птоломей, посочват че единствените валидни аспекти са пет на брой – съвпад, секстил, квадрат, тригон и опозиция. Йоханес Кеплер е един от първите, който поставя под съмнение битувалата векове наред представа. Изследвайки хармонията на сферите, той стига до извода, че съществуват и други резонансни стойности в отношенията между планетите. Това дава тласък и на съвременната аспектология. В действителност, обаче, той не използва никъде в практиката си аспектите, въведени от самия него, не само това, той дори се отказва от тях, като лишени от реален практически смисъл. Моделите, които той създава, изледвайки хармонията на сферите, са по-скоро метафизични и космологични, но не и астрологически. Този факт трябва да се изтъкне, тъй като авторите, които въвеждат и използват минорни аспекти, се аргументират предимно с тезите на Кеплер. В крайна сметка, писмените свидетелства и направените от него и достигналите до нас хороскопи, показват, че в практиката си той не е използвал минорни аспекти, а само класическите пет. Аспектологията е арена, на която са се разгоряли многобройни спорове както за броя и вида на аспектите, така и за тяхната сила, класификация, употреба, орбиси и комбинацията им в аспектни фигури. Немски автори са направили опит за изучаване на аспектите чрез подбор на специфични хороскопи и описание на характеристиката на аспекта. Те са подбирали единствено хороскоп, в който две планети са сключвали само даден аспект и никакъв друг, за да могат да наблюдават изолираното му влияние. Така стигнали до извода, че минорните аспекти нямат отчетливо и уловимо влияние в картата. Своя опит същите автори реализират и чрез предсказвателни техники и наблюдават същото. В транзитите се оказва, че най-отчетливо и осезаемо влияние имат квадратурите и опозициите на малефиците, както и съвпадите на бенефиците. Останалите аспекти не са типични и макар да дават събития, те са много по-неосезаеми. По-нататък авторите изследват аспектите и според тяхната типичност - наблюдава се, че негативните аспекти на бенефиците рядко дават негативни събития, а позитивните аспекти на малефиците водят до благоприятно стечение на обстоятелствата, но след трудности, компромиси, търпение и усилия.

Кеплер е обичал трудовете на Коперник, не само заради революционния им дух, показващ реалността, но и заради сходния мироглед за хармонията между духовното и научно знание. По времето на Кеплер все още силно властва геометричният мироглед за света, който едва към 19 в. преминава в алгебричен. Това означава, че още от времето на Птоломей астрономите са си представяли света като геометричен модел и са търсили взаимоотношенията между неговите елементи в пространствен, а не в числов план. Кеплер не прави изключение от това правило и съставя “съвършен модел” на Слънчевата система както двуизмерен, така и обемен, графиките на който можете да видите по-долу. Според него Земята се изобразява като кръг, чрез който може да се измери всичко в Слънчевата система. Този кръг (или сфера в триизмерния модел ) е вписан в додекаедър (обемен многостен с 12 стени, представляващи петоъгълници - фиг. 3). Сферите на Кеплер всъщност не са сфери в геометричния смисъл на думата. Юпитер е квадрат и съответно куб в триизмерния модел (фиг. 2). На фиг. 1 се вижда плоският модел на Кеплер, фиг. 2 и 3 са израз на същия модел в обемен вид. Взаимното вписване на геометричните многостени един в друг и подредбата им в слоеве той е означил като “хармония на сферите”. Всъщност идеята оригинално не е негова. Още Платон дефинира съвършените фигури.

Най-съвършената според него е додекаедърът - правилен многостен с 12 стени, всяка от които е правилен петоъгълник. Тази фигура Кеплер използва като най-външна сфера, която представлява съвършен завършек на системата. Додекаедърът е и основната пространствена фигура, на която се базира пространствената обемна сферична перспектива на Леонардо Да Винчи, факт показан и анализиран от познавачите на Леонардовата перспектива. В България художникът, който се занимава с въпросите на Леонардовата геометрия и геометрията на “златното сечение” в продължение на повече от 60 години, е Цветан Цеков (Карандаш), ученик на Илия Бешков и съосновател заедно с Жак Ефел през 1958 г. на Клуба на златното сечение в Париж и който имам щастието да познавам лично. Не случайно се споменава тук “златното сечение”, тъй като то е заложено в геометричния модел на додекаедъра и оттам във всички модели, на които той се явява основа. Важно е да се знае, че Кеплер скрито се е опитвал всъщност да въведе “златното сечение” в астрологията, чрез надробяването на аспектите и търсенето на приближение до “златното сечение”. Активно същинското “златно сечение” се използва от Теодор Ландшайд през ХХ век. Той използва и производни на всички аспекти “златни сечения” и открива, че те формират чувствителни точки в хороскопа. Минорните аспекти де факто са били опит на Кеплер да въведе “златното сечение” в астрологията, но поради нежеланието му да направи някои отстъпки, експериментът останал хипотетичен и практически неизползван на практика от самия него. По-късно той се отказва от идеята да въведе в практиката тези аспекти.

Основното търсене на Кеплер е било намирането на връзка между планетните орбити и петте идеални Платонови многостена ( солиди ), както и връзка между орбитите и хармоничните комбинации в музикалната скала. Самият той е бил изненадан, когато открива, че отношението на дистанциите на перихелия и афелия на всяка една планета кореспондират грубо на хармоничните интервали в музикалната гама.

III. Практиката на Кеплер.

Съвсем наскоро, благодарение на щастливата комбинация от съобразителност и добър късмет, беше открит един неизвестен досега 400-годишен манускрипт на Кеплер. Той съдържа хороскопа на виден австрийски благородник. Откритието на ръкописа е заслуга на астронома Антъни Миш. Той изучавал слънчевите затъмнения и търсейки сведения за стари наблюдения в архива, открива тези няколко листа. Единствено усетът му на опитен колекционер на книги, както и това че знае немски, го води до осъзнаването за важността на тези няколко листа. Цветно копие е изпратено до специалиста по ръкописи Клаус Мекленбург в Берлин и той потвърждава произхода на ръкописа. Интересен факт е, че манускриптът е открит сред материали от много по-късен период от ХІХ и ХХ в. в архива на обсерваторията “Мери Лий Шейн”. Хороскопът е нотиран на немски и върху оригиналния документ има и по-късни бележки от други негови притежатели. Най-последната от тях, с дата 1864 г., е оставена от W. Struve - най-вероятно това е именитият немски астроном Вилхелм Струве или неговият син.

Изключително рядък фотос. Факсимилето е хороскоп на австрийския благородник Ханс Ханибал Хютер от Хютерхофен, роден през 1586 г., съставен от Кеплер. На първия лист е изобразен изчисленият хороскоп с титулни бележки, изписани с декоративен орнаментен шрифт. На втория лист са изброени в четири колони дирекциите на планетите към четири кардинални точки - Слънцето, МС, Асц., Луна. Много ясно се виждат обозначените аспекти, планетите, с които те се сключват, и възрастта, на която се очаква да се случаи тази дирекция. Виждаме, че Кеплер използва единствено петте класически аспекта и никъде не отчита минорен аспект. Не само това, той дори не използва такива аспекти, като полуквадрат, полусекстил и квинконс, които повечето астролози днес използват съвсем регулярно. Това е може би едно от най-сигурните доказателства за отношението на Кеплер към аспектологията като цяло. Той се е придържал към Птолемеевата аспектология, такава каквато тя е практикувана векове преди него.

Освен с астрономическата си работа, Кеплер е бил ангажиран да изпълнява и ролята на астролог в двора на Рудолф II. Макар че до днес са запазени съвсем бегли дани за неговата астрологическа практика, тя се свързва основно с т.нар. Валенщайн хороскоп. Самият той не е бил активно практикуващ астролог, а, като част от задълженията си на придворен математик, е бил принуден периодично да съставя хорокопи. Това е било по-скоро увлечение и задължение, отколкото практика. Не е тайна, че той съставя хороскопи само на богати и известни личности, като това е бил един източник за допълнителни доходи. Истина е, че той отрича практикуваната по негово време астрология и е критично настроен към нея. Той съставя съвсем общи и синтезирани прогнози. Един от най-известните му запазени примери е хороскопът на Валенщайн, който съставя през 1608 г., когато го посещава непознат човек, който му заплаща, за да състави хороскоп на виден благородник. Той разбира се съставя този хороскоп, в който добре описва чертите на характера и склонностите на младия тогава чешки дворянин Албрехт Валенщайн. Този хороскоп, според Кеплер, му предвещавал стремеж към власт и, като следствие от това, силни врагове, голямата част от които той ще успее на надвие. Този хороскоп направил огромно впечатление на честолюбивия Валенщайн. Едно от предсказанията, а именно, че след 8 години той ще се ожени за некрасива, но богата вдовица, не се сбъдва. Сватба наистина имало, но след 1 година. През 1624 г. Валенщайн върнал хороскопа на Кеплер с молба да направи по-нататъшна прогноза. В тази прогноза Кеплер го съветва да не се впуска във война и завършва своята прогноза до март 1634 г. с думите: “Марс, Сатурн, Юпитер, Слънце, Венера и Меркурий са разположени в причудлив кръст”, което според него може да доведе до ужасяващи събития. Валенщайн обаче не придава почти никакво значение на тази прогноза и взема активно участие в разгорялата се 13-годишна война и се изявява като силен пълководец. Тези военни действия му носят много слава, почести, богатство и влияние, което взело такива размери, че започнало да смущава австрийския монарх Фердинанд II. Той издал тайна заповед, в която обвинил Валенщайн в заговор с враговете и освободил войската от неговото командване. В нощта на 25 февруари 1634 г. един от неговите офицери го прострелва с алебарда в сърцето и той умира. Предсказанието на Кеплер се сбъдва съвсем точно.

ІV. Пълен списък с трудовете на Кеплер:

1.      Mysterium cosmographicum 1596;

2.      Calendarium in annum 1599;

3.      De Fundamentis Astrologiae Certioribus 1602;

4.      Judicium de trigono igneo 1603;

5.      Prognosticum auf das Jahr 1604;

6.      Astronomia pars Optica 1604;

7.      Prognosticum auf das Jahr 1605;

8.      De Stella Nova in Pede Serpentarii 1606;

9.      Astronomia Nova 1609;

10.  Tertius interveniens 1610;

11.  Dioptrice 1611;

12.  Stereometrie der Fдsser 1615;

13.  Prognosticum auf das Jahr 16018 und 1619;

14.  Epitome Astronomiae Copernicanae 1618, 1622;

15.  Harmonice Mundi 1619;

16.  Discurs von der groЯen Konjunktion 1623;

17.  Prognosticum Meteorologicum 1624;

18.  Tabulae Rudolphinae1627;

19.  Somnium 1634.
 

Николай Колев, 06/07/2005