Зодиакалните знаци представляват живи области от космичното пространство, през които преминава Слънцето. То поглъща тези разумни сили и от своя страна ги предава на планетите. Всяка планета е динамично проявление на един знак. Знаците представляват вродените, но скрити качества на организма, а планетите – активните сили, които пробуждат тези скрити свойства.

Богвете, чиито имена носят планетите, в древността са били първични идеи, които сега съществуват на ниво или измерение донякъде отдалечено от нашето обикновено съзнание и които можем да възприемаме като разположени “над” това обикновено съзнание. Тези първични идеи са споделени от всички хора и са отразени във всеки от нас като отражения в огледало – каквото горе, това и долу. Ако изходим от тази представа, можем да предположим също и че планетите представят пътуване в съзнанието. Гръцките и римски астролози са разбирали това. Ние все още работим под влияние на илюзията, която древните (и съвременни) астролози имат, че Астрологията работи благодарение на мистериозните лъчи, излъчвани от истинските физически планети. Но внимателен прочит на Платон – и особено на неоплатониците – разкрива, че древните всъщност са смятали планетите за архетипове, символи  на вътрешни психологически процеси. Астрологичните планети са вътрешни психо-духовни същности и с помощта на медитация човек може да  настрои или хармонизира влиянието на тези вътрешни планети, за да получи полезен ефект в живота си.

Според окултната наука, в нашата слънчева система има 12 планети, освен Слънцето и Луната. Тези 12 планети са израз на 12-те творчески принципа, които участват в строежа и проявлението на нашата Вселена. Центтърът на тези принципи се намира на Слънцето, което е извор на всички творчески сили за цялата слънчева система. От гледище на окултната наука, както Слънцето, така и всяка планета поотделно представя център на разумни, високонапреднали същества от различни йерархии. Това което виждаме като физическа планета е проявление на тези същества. Привидно статичните и закостенели форми се намират във вечна динамика. Планетите влияят на човека дотолкова, доколкото са динамизирани в самия него и доколкото се проявяват като сили в неговото съзнание. Само когато една планета е проявена като сила в съзнанието, тя влияе. Всяка планета представя специфичен импулс на Слънцето и така тя има някакъв специфичен тон във великата симфония на слънчевата система. Действително – всяка планета отговаря на един определен тон от гамата и на определен цвят от спектъра.

Астрологичната традиция поддържа теорията, че има седем творчески принципа, локализирани в седем небесни тела на нашата слънчева система, които вземат активно участие в общата еволюция на съществата от минерала до човека с напълно пробудено самосъзнание. Някои астролози твърдят, че останалите пет планети са октава на първите. Но според друго по-дълбоко схващане, имаме 12 планетни течения, 12 планетни принципа, но пет от тях засега са запушени за общото развитие и това развитие се извършва под влиянието на останалите седем. Колкото повече човек се повдига в развитието си, постепенно отпушва тези течения. Когато дванадессетте извора на живота се развият, тогава ще потекат всички творчески сили на космоса в човека и така той ще достигне съвършенството. 12-те знака представляват човешкия организъм като цяло. От седемте планетни течения Слънцето е проекция на човешкия дух, висшата индивидуалност, Луната – на човешката личност, а останалите пет планети представят петте сетива на този организъм.

Всички творчески принципи в своето проявление се поляризират. Положителният полюс, от който идват импулсите и който дава ход на енергията се намира на Слънцето. Негативният полюс, който възприема, асимилира съответната енергия, приспособявайки я към целта и задачата, която тази енергия изпълнява в космоса, е самата планета. Слънцето е положително наелектризирано и тази огромна електрическа сила действа върху планетите, тъй както електрическият ток действа върху желязна пръчка и я намагнетизирва. По този начин планетите се превръщат в магнитни центрове под въздействието на положителното електричество на Слънцето. Като възприемащи центрове те приемат и поглъщат само известни елементи от слънчевата енергия и ги превръщат в специфична енергия, присъща само на дадената планета. Така всяка от тях поглъща онзи лъч от спектъра на Слънцето, от който самата тя е направена.

Всяка планета, както и всеки организъм в природата съдържат и двата полюса на Бититето, така че делението на “благотворни” и “злотворни” планети е твърде условно. Действието на положителния полюс на една планета зависи не само от зодията, в която се намира, но и от аспектите които й въздействат, както и от важните процеси, периодично протичащи в живата природа. Съществува определен ритъм, който засилва или отслабва връзката с Разумната природа, определен ритъм на прилив и отлив от нея. Приливът е процес на съзидание, дело на силите на Бялото Братство. Докато той трае, се активизират положителните полюси на планетите. Това е период на устрем, на нов импулс в природата и във всички области на живота. По време на този прилив планетите проявяват най-висшите си качества, най-хармоничните си вибрации. При отлив обратно – формите са в упадък и вече не могат да изразяват новите импулси на живота. Тогава те започват да се разпадат под въздействието на отрицателните полюси на планетите. Процесът  на еволюцията на живота следва правилото: колкото по-мощен е приливът, толкова повече възможности носи той. При съзидателните процеси приливите в природата настъпват постепенно, докато отливите идват рязко и неочаквано.