1.Символика на Земята.

Земята се противопоставя символно на небето, както пасивният принцип на  активния; женската страна – от проявата на мъжката; тъмната – на светлата; ин на ян; тамас на сатва; плътността, закрепването и сгъстяването на субтилната, преходна природа, на разлагането. Земята поддържа, докато небето покрива. Всички същества черпят от нея началото си, защото тя е жена и майка, но е напълно подчинена на активния принцип на Небето. Положително нейните добродетели са нежност и подчинение, кротка и продължителна твърдост. Трябва да се прибави скромността (humilite), етимологично свързана с хумус (земя, почва), към който тя клони и от който човекът бил създаден.

Земята е универсална субстанция Пракрити, първичния хаос, materia prima, отделена от водите, според Битие. Тя е девата, в която прпоникват лопатата или плуга и която опложда дъждът или кръвта – семенната течност на Небето. Навсякъде се смята, че земята е утробата, която създава изворите, рудата, металите. Тя, свързана с майката, е символ на плодородие и на възобновление.

По отношение на водите, които също се намират в основата на нещата, Земята се различава по това, че Водите предшестват подредбата на Космоса, докато Земята произвежда живите форми; Водите представляват масата на неразграниченото, земята – началото на различията. Водните цикли обхващат по-дълги периоди, отколкото земните в общото развитие на Космоса.

Под названието Свещена Земя става дума за духовни центрове, съответстващи на Центъра на света, свойствен на всяка традиция, самият той отражение на първичния център или на Земния рай. Обетованата земя е един от полюсите на съзнанието (Данте), както Ханаан за юдеите, Итака за Одисей, небесният Йерусалим за Християните. Но Земята непрестанно пази своя свещен характер. Ето защо, когато определена общност иска да постигне духовно възобновление, тя практикува нещо като завръщане към родната земя. По този начин се възприемат поклоненията на връх Сион, на Голгота и т.н.

Пол Диел се е опитал да направи цяла психогеография на символите, в която плоската повърхност на земята представлява човека като съзнателно същество; подземният свят с неговите демони и чудовища или злонамерени същества изобразява подсъзнателното; най-високите върхове, най-близо до небето, са образа на свръхсъзнателното. По този начин цялата земя се превръща в символ на съзнателното и на неговото конфликтно местоположение, символ на земното желание и на възможностите му за сублимиране и изкривяване. Тя е арена на конфликтите на съзнанието в човешкото същество. (Р-к на символите)

2. Земята от космогонична гледна точка.

а) Функция;

 Божествената двойка Небе-Земя е един от лайтмотивите в световната митология. В много от митологиите, в които Небето играе или е играло ролята на върховно Божество, Земята е представяна като негова другарка. В космогоничния мит тя играе пасивна, макар че има основна роля. Земята е Майка, т.е. тя поражда живите форми като ги извлича от своята собствена субстанция. Земята е “жива” на първо място, защото е плодородна. Всичко, което иде от земята, е дарено с живот и всичко, което се завръща в земята, се сдобива отново с живот. Биномът homo-humus (човек-земя) не трябва да бъде разбиран в смисъл, че човекът би могъл да стане земя, защото е смъртен, а другояче: че ако човекът е жив, то е, защото е произлязъл от Terra-Mater (Майката-Земя), роден е от нея и се завръща отново в нея. Солмсен обяснява думата materies (материя) чрез думата mater (майка), тъй като материята има съдбата на майка, която безспирно ражда. Това, което наричаме живот и смърт, са само два различни момента от цялостното предопределение на Земята-Майка: животът не е нищо друго освен откъсване от утробата на земята, смъртта се свежда до завръщане “у дома”. С това се обяснява и толкова често срещаното желание на човека да бъде погребан в родната земя, като нужда да се завърне в бащиния си дом.

б) Взаимовръзка Вода-Земя;

Водата е носител на кълнове; земята също носи кълнове, но в нея всичко бързо дава плод. В продължение на множество цикли понякога тези кълнове остават във Водата, преди да успеят да се проявят. За Земята, обаче може да се каже, че не познава покой – нейната участ е да поражда непрестанно, да дава форма и живот на всичко, което се завръща в нея инертно и безплодно. Водата се намира в началото и в края на всяко космическо явление; земята стои в началото и в края на всеки живот. Всяка проява се осъществява над Водата и се реинтегрира в първичния хаос чрез исторически (потопът) или космически (махапралая – пълно разпадане на вселената) катаклизъм. Всяка жизнена проява се осъществява благодарение на земната плодовитост; всяка форма се ражда от нея жива и се завръща към нея в момента, в който отреденият и дял живот е изчерпан. Тя се завръща, за да се роди отново. Но преди да се роди отново – за да си отдъхне, за да се очисти, за да се регенерира. Водата предшества всяко творение и всяка форма, а Земята произвежда живи форми. Докато митичната участ на Водата е да открива и да затваря космическите или еонични цикли, простирайки се по протежение на милиарди години, участта на Земята е да бъде в началото и в края на всяка биологична форма. Живите форми се явяват и изчезват бързо. Ничие изчезване, обаче не е окончателно: смъртта на живите форми е само начин – латентен и временен – на съществуването. Живата форма в качеството си на тип, на вид, не изчезва никога по време на срока, който Водата отпуска на Земята. (История на религиите, М. Елиаде)

3. Произход и значение на елемента “земя” в Астрологията

а) Комбинацията на пра-качествата “студено” и “сухо” дава елемента “земя”.

Изхождайки от аналогията по име най-общо може да се каже, че “студено”-то е свързано със студенина, свиване, стискане, сгъстяване, а “сухо”-то с напрежение, сухост, втвърдяване. “Студено”-то е там, където има бавност, нерешителност (чак до страхливост), когато човек лесно губи кураж и където има тъга и песимизъм. За “студено”-то е характерна склонност към съзерцание и стремеж към удобства. Ъвв всичко има въздържание и студенина. Човекът отделя своята личност от другите, стреми се да развие своята индивидуалност за сметка на ближните, стреми се да ги погълне. Тук мозъкът господства над сърцето. “Сухо”-то дава склонност към господство, настъпателност и неумереност. Това е воля, страстност, настойчивост, ииздръжливост, непреклонност, дисциплина, командване. Като цяло духът е абсолютен и изключителен, но страстта към ядене води до преяждане.(Ч. Л. Сингх)

б) Характеристика на елемента “земя” в хороскопа.

Доминирането на “земя”-та в хороскопа на родения дава старателност, търпение, упорство, напрягане на силите, ум, твърдост на възгледите, консерватизъм, невъзприемчивост (ако преобладава “студено”-то още и бездействие). Също така дава абстракция от обкръжаващия свят, концентрация на духа, размишление, разум, способност да се понасят ограничения и изпитания и  винаги неспокоен дух. Интелектуалната формула тук е: да се съмнявам, да отричам. Вижда предимно това, което го отличава от другия, различното. Притежава склонност към анализ. Обича комбинациите и всичко механично, течно. Обикновено е теоритичен дух със своя система от принципи. “Земя”-та дава още егоцентризъм, негъвкави правила, умствена тирания, строгост, фанатизъм и трайно желание за отмъщение. Преобладаващата подбуда е знание (започвайки от любопитството към най-дребните неща от ежедневието и до най-дълбоките научни изследвания) (Ч. Л. Сингх)

Земята представя севера, който символизира студа, инертноста и кристализацията, качества характерни и за елемента “земя”. Той е свързан с формата, пропорцията и звука. В характера се проявява като твърдост, постоянство, консерватизъм. Има отношение също и към търговията, промишлеността и изкуството. Като цяло Земята е женски, негативен принцип. (В. Пашов)

Като основни качества на Земята могат да се изтъкнат: устойчивост, инертност и твърдост. В Астрологията тя се възприема като нещо масивно и структурирано, като твърдо тяло. Също както Огъня, Земята трудно се пренасочва от едно нещо към друго – нужно е да преодолее инерцията. Ако обаче приеме някакво направление, то тя ще го следва до края. Това свидетелства за слаба възприемчивост, но за сметка на това Земята има по-голяма устойчивост и по-голяма твърдост. Ако тя промени своята форма се разрушава. Подобно на Огъня притежава еднозначност, еднопосочност, цялостност. За разлика от Водата и Въздуха, тя почти е непластична. 

Земята е максимално конкретна, практична и се стреми да облече знанието във форма, затова не й е достатъчно да запомни формулата, правилото, принципа на устройството. При изучаване на геометрия от ученика със земен знак е необходимо да се научи да смята. Ако Оъня е разбрал геометрическите закони, вече не му е нужно да се занимава с детайлите, а за Земята истинското усвояване започва тъкмо на ниво детайли, останалото е като предверие. “Да, аз всичко разбирам, но ми покажете как става това. Когато няколко пъти пробвам, ще придобия опит и тогава ще почуствам, че умея да го правя, съответно вече ми е ясно”.

Земята не приема никаква теория, докато не я изпробва. Тя е най-устойчивата стихия, търпението и е основното качество. Притежава изключителен запас трудолюбие и желание за действие, да доведе започнатото до край. Това е най-добрия, най-търпеливия и най-надежния изпълнител. Ако тя е уверена, че умее и знае да направи нещо, то обезателно работата ще бъде свършена добре. Огънят не понася, когато някой стои над него, защото му е нужна самостоятелност. Земята обратно – необходимо й е някой да я подкрепя, да й дава импулс. Тя е готова да работи самостоятелно, само ако изцяло е усвоила предмета на дейност. Обича да е ръководена, но леко, ненатрапчиво. Например на Козирога трябва да му зададеш добре разработен метод; Девата обича схема, техника; Телецът – най-конкретния знак – изисква конкретна методика. За Земята главното е, да й се каже как се прави, а  Огънят каквото и да прави, той сам си намира метода.

В любовта Земята иска да чувства у партньора си опора и надеждност, иначе тя започва да се безпокои и да нервничи. Тя по-тежко от другите стихии понася измяната, раздялата и по-силно от всички пази в паметта си отпечатъка от минали събития, най-силно помни емоционалните си преживявания (менталната памет на фактите, идеите е най-добра при Въздуха, а паметта на преживяните събития – при  Земята). Ако Земята е преживяла отрицателни емоции, то във всяка подобна ситуация ще подхожда с очакването, че всичко ще се повтори отново. тя трудно скъсва взаимоотношенията си с някого, не обича да променя начина си на съществуване, формата. Ако са я излъгали тя сякаш прощава – при нея има много бавни реакции и много продължителни последствия, затова лъжата може да послужи като причина за разрив, например след 10 години. (М. Левин)

4. Тригонът на Земята.

Тригонът на земята проявен като вътрешно качество на човешката душа се проявява като търпение, трудолюбие и послушание. Първият знак на Земята – Телец е символ на търпеливия труд и постоянство. Вторият знак Дева е символ на образуването на формите и тяхното преобразяване. Третият знак Козирог е резултат на първите два и като такъв носи качествата и на двата. (В. Пашов)

Съставът на земните знаци дава във всички случаи като основа егоизъм. Знакът на Телеца представлява хармоничносъчетание на двата принципа “студено” и “сухо”. При отрицатетелно построена натура се получава, упорита, повелителна, егоистична, завистлива, користолюбива, лоша и зла, ако се разсърди, личност. Както в добрия, така и в лошия вариант на знака обаче е залегнала лъжата. При добрия вариант, тази лъжа се трансформира в артистичност, в способност да предава звук и форма. Винаги е търпелив, с пасивна съпротива и желание към “запазване” и “увековечаване”. Това желание води до изяви в изкуството, до чувственост и любов към децата.

В европейската астрология Козирог е преминал като знак на Сатурн, а съвременните астролози дори го оставят като единствен знак на Сатурн (Водолей остава на Уран). Но индусите са познавали отдавна Праджабати Уран), обаче смятат за основен знак на Сатурн Водолей (особено първите му градуси, които са “мула-тхригона” или произхода, корена на тригона на Сатурн). Отрицателните страни на комбинацията “сухо” и “студено”правят Козирога егоистичен, завистлив и алчен. Често е с тесни възгледи и рутинен. Но той има и ценни качества: такт, дипломатичност, дълбок ум, самоувереност и като следствие този знак носи успех в смисъл на заможност и положение. Недостатъците изброени по-горе са резултат на ума: Козирогът разбира, че “срещу него стоят хора, които не заслужават жертви и че той не може да разчита на помощта на нито един от тях”. И въпреки това, той жертва за човечеството опит, постижения, знания, учения, резултати на собствен труд; но към отделния човек често е студен до крайност.

Един автор смята Козирога за символ на материалното служене, на жертвата, самоограниченията и стремежа към висша справедливост. Мъжката неуморна сила на Козирога, който застава безстрашно срещу опасността и трудния подем към върховете, е характерното за този знак. “Козирог се чувства по-добре върху безплодната скала, отколкото върху покритата с разкошна растителност долина”. Той е знак на Сатурн, но тук тази планета е по-различна, не както е в основния си знак Водолей, където той е господар на самия себе си, баща на боговете”. Тук той е Прометей, откраднал Божествения огън и “страшно наказан за това от Боговете”.

Колкото до Дева, тук има пълно преобладаване на разума и значителна пасивност. Умът е критичен, изобретателен, способен да формулира много идеи, но без достатъчна инициатива за претворяването им в живота, освен ако не се появи помощ от другите. Сдържаност, съсредоточеност са характерни за този знак. Тя не се предава лесно и рядко става фамилиарен с някого. (Ч. Л. Сингх)