Вие сте тук
Съвременните хора се делят на обикновени и необикновени, на богати и бедни, на праведни и грешни. Благодарение но това различие, те не могат да се търпят и изпадат в крайности. Богатият гледа на бедния с отвращение и недоволство. Той мисли, че бедният иска да го изнудва. Той не подозира, че неговото богатство е основано върху труда на бедния. Бедният пък иска да стане богат. - Защо? - За да не работи. И двамата са на крив път. Праведният гледа на грешника с отвращение, без да подозира, че неговата святост се дължи на грешника, т. е. на погрешките му. Гледайте на нещата правилно. Всички хора са на мястото си. Всеки върши своята работа, както разбира. Учете се един от друг и си помагайте взаимно.
Съвременните хора трябва да бъдат справедливи, да имат еднакви отношения и към богатия, и към бедния; такива трябва да бъдат отношенията им към обикновения човек и към светията. На съзнателния човек не се позволява никакво пристрастие.
Никой в света не може да стане светия, докато не е бил богат и докато не е бил сиромах. Той трябва да мине през училището на богатството и на сиромашията и тогава да влезе в училището на светията. А що е светийство в света? - Примирение между сиромашия и богатство. Светията казва: “Слава Богу, че съм богат и слава Богу, че съм сиромах!” Ама той, светията, може да каже така. От обикновения човек ние не може да искаме това. Ние не сме длъжни. Защото някой път ние искаме от хората да направят нещо, което ние сами не можем да направим. Мене са ми разправяли: “Ти знаеш ли какво нещо е сиромашията? Ти не го знаеш, какво нещо е. Искаш да се качиш на трен, нямаш пет пари, тръгнеш пеш. Идеш в гостилница, гледаш другите ядат, ти гледаш. Другите облечени, ти гол зъзнеш. Къща нямаш. Знаеш ли какво нещо е сиромашията?” Казвам: Зная. При богатството ти на мекичко спиш. Казвам: Блажени богатите. И след това той пристъпва и казва: “Блажени богатите, за да приспят съзнанието на сиромасите.” Казано е: “Блажени нищите духом.” Казвам: Това са странични въпроси от неразбиране. Аз казвам на този господин: Мислите ли вие, че ако се ожените за една красива жена, че с нея може да живеете добре? Тъй разсъждавам, както е на Земята. Всякога с една красива жена може ли да живееш добре? Не може да живееш. Някой път има претенции, любовници има, дават й прием, ходила за това, за онова...
Привеждаха ми един пример: един американски милиардер се беше оженил за най-красивата американка и след няколко години й даде един палат от 15 милиона долара, за да се освободи от нея. 36 милиона долара й дава и от 15 милиона един палат от мрамор на разположение, за да се освободи от най-красивата жена. Може би тя си има друго разбиране за живота. Не че тя е лоша. Той си мисли така. Сега ние знаем причините, но аз няма да спра върху това. Аз какво зная, то си остава за мене. Аз разглеждам обективно нещата, тъй, както са. Казвам: Някой път с една грозна жена можеш много по-добре да живееш. Красотата е богатство, грозотата е сиромашия. Някой казва: Възможно е с една красива жена да живееш добре. Случва се едното и другото.
Пък красотата и грозотата в природата, това са две условия. При грозотата се създават вътрешни качества на доброта у човека. Когато природата иска от един мъж или от една жена да създаде благородни качества, тя ще им създаде грозота, за да обърнат погледа си от вън. Нямат с какво да се хвалят отвън, да има поне отвътре нещо, на което да разчитат. Когато е заякнал човек, тя му дава и външна красота. Това са външни условия. Условие не е в природата грозотата, грозотата е само един метод. Красотата е едно достояние, което за в бъдеще всички хора може да имат. При сегашните условия, ако вие бихте имали красотата, вие бихте си намерили най-голямата беля на главата. Ако имате една жена красива, че целият град полудее по нея, тя от любовници не може да се избави. Най-малко по 100 писма ще има на ден. Ако имате един мъж толкова красив, на неговата жена ще й побелее косата.
Богатство и сиромашия, това са две разумни сили, най-великите възможности в света на физическия свят. Две от най-големите възможности. Възможността на богатия, най-голямата и красива възможност, е да стане сиромах. Това е най-голямата и най-хубава възможност. За сиромаха най-голямата възможност е да стане богат. За мене, богатият, като слезне при бедния, той ще дойде в противоположния полюс на живота и ще каже: “Разбирам туй.” В богатството има големи главоболия, а в сиромашията няма никакви тревоги, ще си почине. Казва: “Слава Богу, че се освободих!” В богатството има звънци, хлопане, тракане, този иска, онзи иска. Този, сиромахът, който се окайвал, като бил сиромах, ще му задрънкат звънците, ще бъде няколко години щастлив, после ще почне да свиква на звънците и ще каже: “Тази работа не била толкова лесна.”
Ти не разбираш кои хора са богати, кои сиромаси. Истинското богатство се намира в сиромашията и истинската сиромашия се намира в богатството. Богатство, което не носи сиромашия в себе си, не е богатство, и сиромашия, която не носи богатство в себе си, не е сиромашия. В сиромашията вие ще намерите Онзи, Който ви обича. Само когато сте в голяма сиромашия, ще намерите Онзи, Който ви обича. Тогава ще чуете Неговия глас. И Писанието казва: “Потърсете Ме в ден скръбен, ще чуете гласа Ми и Аз ще ви помогна. Тогава ще познаете, че Аз се интересувам от вашия живот.” Не казва Господ: “Потърсете Ме, когато сте учени, когато сте силни”. Няма защо на богатия да му говори Господ, той има това благо. Но онзи, бедният, на него трябва да му се говори, че неговото положение ще се подобри.
Днес аз говоря за онези, които имат съзнателно отношение към противоречията и мъчнотиите. Който не се отнася съзнателно към живота, той мисли само за забогатяване. Не е лошо да бъде човек богат, но ако пороби душата си в придобиване на богатство, той е изгубен. Ти трябва да се качиш на богатството, както конникът на коня си, и шофьорът на автомобила, а не богатството върху тебе.
Беден човек иска да стане богат. Той не подозира, че богатството ще го направи нещастен. То не е за него. Да стане преждевременно богат, това значи, да влезе от гореща баня в студена. Не се стремете към такова богатство. То е достояние само за силните, велики хора. Обикновеният човек не трябва да бъде нито много беден, нито много богат.
Двама души се разговаряли. Единият казал на другия: Ти не трябва да бъдеш нито беден, нито богат. - Какъв трябва да бъда тогава? От какво имам нужда? - От дърво. - Защо му казал така? - Понеже не бил доволен от събеседника си. Той му пожелал дърво, вместо богатство. С това искал да каже, че трябва да го набие добре. Това не е разрешаване на въпроса. Ако искаш да убедиш някого, че има нужда от бой, посъветвай го да изложи гърба си на ранните слънчеви лъчи, те да го бият.
Всеки човек трябва да се познава, да знае, колко богатство може да събере в себе си. Важно е, разумно да използувате богатството, което ви се дава, а не да се стремите към придобиване на големи богатства. Любовта е богатството, към което се стреми човешката душа. Следователно, не е важно, колко богатство ще придобиеш; важно е да го използуваш, както за твоето благо, така и за благото на твоите ближни.
Казва се за Христа, че нямал къде да подслони глава. Това не значи, че бил беден. Друго нещо се разбира от тези думи. Какво по-голямо богатство може да очаквате от изкуството да лекувате различни болести, да говорите на хората с езика на Любовта? Това знаеше Христос, но още много знания имаше Той. Може ли такъв човек да бъде беден и нещастен? Той говореше на хората с притчи и символи, защото не им беше дадено да разбират тайните на Царството Божие. На учениците си Христос говореше по друг начин, защото им бе дадено да Го разберат. Ще дойде ден, когато всички хора ще Го разбират. Днес, обаче, малцина разбират Христа и прилагат учението Му.
Въ пътя на развитието си, човек следва ученията на различни учители, които си служили с отрицателни и положителни методи. И Христос, като велик Учител, употребявал и положителни, и отрицателни методи. Например, Той казва, че който не се отрече от баща си и майка си, от богатството си, даже и от живота си, не може да влезе в Царството Божие. На друго място казва: “Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърдце, с всичката си душа и сила, и ближния си като себе си”. Това е положителна мисъл. Някъде Той проповядва, че човек трябва да се отрече от богатството си, а на друго място е казано, че човек трябва да бъде богат. Христос говори за вътрешното богатство, а не за външното. Вътрешно богатият е едновременно и външно богат. Само така човек може да бъде полезен на себе си и на своя ближен.
Когато се намираше в изпитания, Христос се молеше усърдно на Бога. Той мина през такива страдания, че кървава пот излизаше от порите Му. В момента на най-големите страдания, Той се молеше на Бога да се отмени тази чаша, но като разбра, че това е невъзможно, каза: “Господи, в Твоите ръце предавам духа си. Да бъде Твоята воля”. Така Христос показа на човечеството, че всички трябва да минат през големи страдания, за да влязат в пътя на Любовта. В най-тежките моменти на живота си Той беше сам, учениците Му заспиваха. Той уповаваше само на Бога, с Когото беше свързан. Постъпвайте и Вие като Христа. Щом се намерите пред мъчнотии и страдания, молете се да ви отмине тази чаша. Ако не може, предайте се на Бога и кажете: Господи, да бъде Твоята воля! Никой не може да влезе в Царството Божие без страдания. Никой не може да влезе в Царството Божие, ако не се откаже от незаконното богатство на своите деди и прадеди. - Какво ще остане за нас, ако се откажем от цялото си богатство? - Ще ви остане същественото. Какво губи човек, ако има един истински приятел и девет лъжливи и се откаже от деветте? Не само че нищо не губи, но даже печели. Разчитайте на един приятел, който може да ви следва навсякъде. Той е истинско богатство, а деветте са лъжливото, фалшиво богатство, което всеки момент може да ви изневери. Кое е истинското богатство? - Божията Любов, Божието Знание и Божията Истина. Те вървят подир човека и на другия свят. Човешката любов трае най-много до гроба, а Божията и след гроба. Тя е вечна и неизменна.
Сега ще ви дам няколко правила за живота, които трябва да спазвате. Често хората се запитват, колко трябва да ядат. Яж толкова, колкото ти е приятно, но никога не преяждай. Преядеш ли, ще страдаш.
Учи с постоянство и любов, без да претоварваш ума си.
Всякога бъди доволен на малкото, което ти се дава. Не желай да имаш големи богатства. Желай толкова богатство, колкото ти е потребно. Нека всеки ден да придобиваш по нещо ново, от което да изтича по малко и навън.
Не задържай придобитото за дълго време в себе си. Ако задържиш дълго време храната в стомаха си, ще заболееш; ако задържиш дълго време светлината в очите си, ще ги повредиш; ако задържиш дълго време топлината в сърдцето си, и то ще се повреди. Дойде ли любовта в тебе, не я задържай за дълго време. Остави я да мине и замине. Бъди благодарен на това, което ти е оставила тя. Грехът на хората произтича от желанието им да задържат нещата за дълго време в себе си. Благодари за това, което Любовта ти дава в един момент, не желай повече. Този момент носи щастие за цял живот.
- Хората се делят на обикновени и необикновени, на богати и бедни, на праведни и грешни;
- Човек трябва да мине през училището на богатството и на сиромашията и тогава да влезе в училището на светията;
- Красотата е богатство, грозотата е сиромашия. Красотата и грозотата в природата, това са две условия. При грозотата се създават вътрешни качества на доброта у човека;
- Богатство и сиромашия, това са две разумни сили, най-великите възможности в света на физическия свят;
- Истинското богатство се намира в сиромашията и истинската сиромашия се намира в богатството. Богатство, което не носи сиромашия в себе си, не е богатство, и сиромашия, която не носи богатство в себе си, не е сиромашия;
- Обикновеният човек не трябва да бъде нито много беден, нито много богат;
- Любовта е богатството, към което се стреми човешката душа;
- Богатството на Христос. Вътрешно богатият е едновременно и външно богат;
- Истинското приятелство е богатство;
- Кое е истинското богатство? - Божията Любов, Божието Знание и Божията Истина. Те вървят подир човека и на другия свят.
Въпроси за дискусия:
- Какво представлява истинското богатство и защо искам да съм богат?
- Ако съм богат външно, какво бих направил с богатството си?
- Външното богатство отражение ли е на вътрешното богатство?
- Защо хората не искат да са бедни, в какво се състои лошевината на сиромашията? Благословение ли е сиромашията или проклятие, благословение ли е богатството или проклятие?
- Какъв трябва да бъде ученикът – богат или беден? - Богат на добродетели и беден на недостатъци, богат на дарби и способности и беден на грехове, богат в доброто и беден в злото. Отношение към парите като символ на физическото богатство.