Днес всички хора искат да бъдат щастливи, да нямат изпитания и страдания. Това е невъзможно. Ти не можеш да бъдеш щастлив, докато всички хора не станат щастливи. Щастието трябва да бъде достояние на всеки. Който върви в правия път на живота, той всякога желае доброто и щастието на всички хора. Така той подхранва доброто в себе си и в своите ближни. Той не може да бъде щастлив, ако и окръжаващите не са щастливи. Той не може да бъде добър, ако не обича ближните си.

Защо страда човек? - За да се изпита неговата любов и устойчивост. Едно трябва да знаете: всяко страдание е на място. Може да страдате заради другите хора, или за себе си, това не е важно. Страданието е огън, който пречиства. Следователно, дето падне, той гори. Щом гори и пречиства нещата, на място е. Ако страдането е ваше, трябва да разберете, защо е дошло и какво ще придобиете от него; ако е чуждо, ще видите, какво се крие в него и разумно ще го използвате. - Какво се крие в страданието? - Божествен подтик. Който разбере този подтик и даде ход да се реализира, той придобива радостта. Това подразбира стихът: “Скръбта ви ще се превърне на радост”. 

И съвременните хора, като Лазара, спят и се питат, какво трябва да се прави, защо светът е станал толкова лош. Светът не е лош, но е заспал. Сега трябва да дойде отново Господ, да го събуди и да го пусне вън, да си отиде. Събуждането на човека се определя от неговата благодарност. Само онзи може да се събуди, който е благодарен за всичко. Дали си богат, или беден, благодари на Бога. Дали си женен, или неженен, учен, или прост, пак благодари на Бога. Благодари за доброто, и за злото. Като благодариш, доброто ще си остане добро, а злото ще се превърне на добро. Ако избягваш злото, всякога ще си останеш слаб. Щом не се страхуваш от него и благодариш, че те е сполетяло, то ще се превърне на добро. Дойдат ли болести, нещастия в живота ти, благодари на Бога за всичко. Благодарността е цяр, който освобождава човека от всички мъчнотии и страдания; тя е цяр, който превръща злото в добро, отрицателното въ положително. Благодарността е сила, която събужда човека от сън. Така той привлича вниманието на Бога към себе си. Щом привлече вниманието Му, Той превръща злото в добро. Иначе, злото вече се увеличава. 

Оставете се и вие на Господа, по какъвто и да е начин, да събуди заспалия Лазар във вас. Не Му давайте съвет, как да го събуди. И след това кажете, като Христа: “Благодаря ти, Отче, че всякога си ме слушал”. Следователно, благодарете за всяка болест, за всяко страдание, за всички изпитания и кажете на Бога в себе си: “Благодаря Ти, Господи, че всякога си ме слушал и ще превърнеш страданието ми в радост. Зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за проява на Божията слава”. 

Сега и на вас казвам: Ако страдате, ще знаете, че това е за проява на Божията слава. - Недоволни сте. - За Божията слава. - Не се разбираме. - За Божията слава. - Няма приятели, няма братство между хората. - За Божията слава. Този е пътят на истинското възпитание. Вън от Божията слава, всичко е калайдисване, посребряване, позлатяване. Вън от любовта, всичко е външна проява на живота, а не негова реалност и същина. Кажеш ли, че всичко е за Божията слава, ти събуждаш заспалия Лазар, т. е. Божественото в себе си. То дава сила и мощ, то създава всичко в света. Кажи: Всичко става за Божията слава. Но кажи това на време и на място. 

Защо бият човека? - По две причини: или за безлюбието му, или за любовта му към другите хора. Един баща изпратил своя своенравен син на училище и казал на учителя му: Моят син е много упорит и своенравен. Когато се провини в нещо, не го бийте, но си отбелязвайте, колко погрешки е направил и колко тояги му се падат, та като дойда при вас, сложете тоягите  върху моя гръб. След това се обърнал към сина си с думите: Синко, бъди внимателен, за да се товарят по-малко тоягите върху гърба ми. Тук бащата понася и страдания от любов към сина си. Понеже го обича, не иска да го бият. Като бият сина, бащата би страдал повече, затова предпочита да бъде бит вместо сина си. Той приема доброволно страданията и наказанията. Има случаи, когато любовта ви към някого ви причинява страдания, без той да ги желае. 

Коя е причината за страданията в човешкия живот? - Желанията на хората да делят любовта. Каквито усилия да правите, любовта остава единна и неделима. Който се опита да я дали, той сам се излага на страдания и противоречия. Следователно, любовта причинява страдания на онези, които искат да я разделят и не разбират, че тя е неделима. Любовта носи радост на онези, които я разбират и знаят, че тя е единна и неделима. Който не разбира любовта, влага в нея качества съвършено различни на нейното естество. Те играят роля на утайки, които тя туря на работа и, в края на краищата, от тях излиза нещо ценно. Любовта носи и безлюбието в себе си и го туря на работа. 

Мнозина се запитват, защо страдат, щом Бог ги обича. Много естествено. Докато се противи на любовта, на Бога, човек е изложен на страдания. След това той приписва на любовта качества, каквито тя не притежава. Много качества има любовта, но в всичките си прояви тя остава единна и неделима. Безбройни са проявите на любовта, разнообразни са формите, чрез които тя се проявява, но зад всичко това стои единната и неделима Божия Любов. Земеделецът може да посади житното зърно по различни начини, но резултатът ще бъде един и същ - житното зърно ще израсне и ще даде плод. Каквито и да са проявите на любовта, те са еднакво ценни. Едни от тях дават веднага плод, а други - след повече или по-малко време. 

Съвременните хора се запитват, какво иде след любовта. Само недоволният задава такъв въпрос. Ако си придобил любовта и пак си недоволен, ще се натъкнеш на страданието. - Какво иде след живота? - Смъртта. Който е недоволен от живота, ще намери смъртта. - Какво ще придобия, ако стана праведен? - Нищо няма да придобиеш. - Защо? - Защото не разбираш нещата. Какво по-голяма придобивка очаква човека от любовта, от живота и от светостта? Ако всичко това си придобил и очакваш още нещо, ти не разбираш цената на нещата. Щом не разбираш, всичко ще ти се отнеме. Мнозина гледат на живота като на забавачница, и не ценят това, което са придобили. Те искат да постигнат всичките си желания, нужни и ненужни, без да подозират, че с това сами си създават страдания и нещастия. Те сами са виновни за своите страдания, но търсят виновника вън от себе си. За да не страдаш, трябва да се откажеш от някои човешки желания. Има желания и стремежи на душата, които трябва да се реализират, но има и такива, които са ненужни. Откажете се от ненужните си желания, за да разберете истинските. Само така ще разберете кой е вътрешният глас у вас и какво ви говори. 

Някой слуша много гласове в себе си и, като не ги различава, казва, че Бог му говори. Бог не говори всякога на човека. Той говори в особени случаи, когато човек е на кръстопът, при големи страдания, когато е изоставен от всички. Затова е казано в Писанието: “Потърси ме в ден скръбен”. Когато сте скръбни и се обърнете към Бога, тогава ще чуете гласа Му и ще направите разлика между Неговия говор и човешкия.

Като четат за страданията на Христа, хората мислят, че това е било преди две хиляди години, няма да се повтори същото, поне с тях няма да се подиграват, няма да ги хулят и гонят. Ще знаете, че това, което ставаше с Христа, ще стане и с вас. - Кой ще ни причини страдания? - На първо място онези, които ви обичат. От неприятелите си и от тези, които не ви обичат, вие се пазите като от огън. Следователно, опасността иде от тези, които ви обичат. За тях вие сте отговорни. Тъкмо оттам иде нападението. Значи, най-големите нещастия идат от страна на доброто, а не от страна на злото. - Как е възможно това? - Възможно е. Какво става с две добри приятелки, когато между тях влезе един красив момък? И двете се влюбват в него, и приятелството им се разваля. Те се разделят, и любовта им се превръща в омраза. Същото става и между двама добри приятели, когато допуснат помежду си една красива мома. Двамата се влюбват в нея и започват да се карат. Доброто приятелство между тях създаде злото. 

Любовта не търпи никаква външна близост. Приближиш ли се до нея повече, отколкото трябва, ти сам си създаваш нещастия и страдания. Дето те постави любовта, там ще стоиш, няма да се мърдаш. Ако се отдалечиш от нея, пак ще страдаш. Ще стоиш точно там, дето тя те е поставила: нито по-далеч, нито по-близо до нея - точно на определеното място. Мислите ли, че трябва да бъдете близо до любовта, вие сте на крив път. Който се опитва да се приближи до любовта, неизбежно ще се отдалечи. Тя сама ще го отблъсне. Страданията на съвременните хора се дължат, именно, на това, че искат да изменят мястото си, което природата им е определила. Те искат да се приближат до любовта. За това е нужно знание. Кой музикант е близо до капелмайстора? - Който знае да свири. Ако не свири добре, колкото близо да застане до капелмайстора, или до великите музиканти, нищо не придобива. Добрият музикант се ползва и отдалеч. 

Когато се намираше в изпитания, Христос се молеше усърдно на Бога. Той мина през такива страдания, че кървава пот излизаше от порите Му. В момента на най-големите страдания, Той се молеше на Бога да се отмени тази чаша, но като разбра, че това е невъзможно, каза: “Господи, в Твоите ръце предавам духа си. Да бъде Твоята воля”. Така Христос показа на човечеството, че всички трябва да минат през големи страдания, за да влязат в пътя на любовта. В най-тежките моменти на живота си Той беше сам, учениците Му заспиваха. Той уповаваше само на Бога, с Когото беше свързан. Постъпвайте и Вие като Христа. Щом се намерите пред мъчнотии и страдания, молете се да ви отмине тази чаша. Ако не може, предайте се на Бога и кажете: Господи, да бъде Твоята воля! Никой не може да влезе в Царството Божие без страдания.

Поради заблужденията, хората нямат ясна представа за живота. Те нямат нужната любов. Без любов животът е неразбран, непознат за човека. Без любов животът е мъчение. Любовта е необходима за човека, за да познае живота. Че страдал, че се мъчил, че имал неприятности, това са илюзии в живота. Илюзиите са на второ място. На първо място е любовта, която ражда живота. - Главата ми побеля от страдания. - Ти се лъжеш Твоите страдания и мъчнотии са от книга. 

Побеляването на главата не показва, че много си учил, нито че много си страдал. Главата ти може да е варосана, а варосана глава не означава разумност. Не е достатъчно да казвате, че косата ви е побеляла от страдания, но трябва да придобиете нещо от страданията. Ако сте страдали и побелели, без да сте поумнели, напразно сте губили енергията си. Старият не трябва да съжалява за изгубените си младини, но и младият не трябва да мисли само за леко прекарване на живота. Ако младият събира опитности, не трябва да съжалява за това. И ако старият е раздал всичкото си богатство, и той да не съжалява. Младият трябва да разбогатява, а старият - да обеднява. Това се отнася до външната страна на живота. Дойдете ли до вътрешната страна на живота, там и младият, и старият трябва да богатеят: младият със знание и сила, а старият с опитности и мъдрост. Младият често преувеличава нещата. Той мисли, че като постъпи в училище, веднага ще стане учен, ще придобие знание и добродетели. Не е така. Много време ще учи той, докато придобие нещо ценно. Не е лесно да станеш учен, светия или ангел. Някой мисли, че като го посети любовта, ще стане ангел, ще свири по цели дни с ангелска тръба и ще слави Бога. Защо трябва да станеш ангел за да славиш Бога? И като човек можеш да славиш Бога, да пееш и да свириш. Ще кажете, че човек минава през големи страдания. Геройството на човека се заключава, именно, в това, да пее и когато се радва, и когато страда; и като здрав, и като болен.

Ако житното зърно е способно да израсте и да даде плод, подобен на себе си, колко повече човек може да направи това! Когато човек се натъква на страдания, това е признак, че той е излязъл вече от Божествения хамбар и е посят на Божествената нива. И след това не му остава нищо друго, освен да расте, да цъфти и плод да даде. Само така той ще получи Божието благословение. Значи, докато сте в хамбара, никакви страдания нямате. Щом ви посадят на нивата, страданията ще дойдат. Докога ще имате страдания? - Докато узреете. Щом узреете, страданията ви престават. Следователно, човек страда, докато е на земята. Когато мине в другия свят, земните страдания изчезват. 

Страданията на хората са временни. Разликата между тях не се заключава в това, че едни страдат, а други - не, но в големината на страданията: някои страдания са по-големи, а други - по-малки. Колкото по-големи са страданията, толкова по-голямо е растението. Например, дъбът има по-големи страдания от житното зърно. Житното зърно узрява за шест месеца и след това се скрива в хамбара, докато дъбът едва след сто или двеста години може да се върне в хамбара. Дълго време дъбът остава вън, на големи изпитания. Ако погледнете кората на дъба, ще видите, че тя е силно напукана. - На какво се дължи това? - На големите външни несгоди. 

Възкресението е нова фаза на живота, нов живот, който изключва всички страдания, всички мъчнотии и недоразумения. Вие не можете да бъдете свободни от вашите мъчнотии и страдания, преди да влезете в живота на свободата, в живота на възкресението. Докато сте още в стария живот, страданията неизбежно ще ви следват. Временно, страданията могат да отстъпят от човека, но след това пак ще го посетят. В новия живот, обаче, страданията сами по себе си изчезват. Както слънчевата светлина и топлина топят леда и снега, така светлината на новия живот стопява и отстранява от пътя на човека всички мъчнотии и страдания. Казано е въ Писанието за Бога: “Ще изтрия сълзите им и няма да ги помена. И ще ме познават от малък до голям”. 

Казано е още: “Нито око е видяло, нито ухо е чуло онова, което Бог е приготвил за онези, които Го любят”. Велики работи е приготвил Бог за онези, които Го любят. Обаче, докато дойдат до великите работи, те трябва да минат през земята, като през велико училище. Страданията и мъчнотиите, които човек минава, идат за негово добро. Така той трябва да гледа на тях, за да победи докрай. Кой ще победи света? - Здравият, а не болният. - Кой ще победи света? - Живият, а не мъртвият. - Кой ще победи света? - Ученият, който разполага съ творческо знание, а не невежият. - Кой ще победи света? - Свободният, който носи в душата си живот, произлязъл от любовта; знание, произлязло от мъдростта, и свобода, произлязла от истината. 

Съвременните хора живеят на земята, но искат да бъдат щастливи. На земята не съществува щастие. Друг е въпросът, когато се говори за небето. Който иска да бъде щастлив, трябва да отиде на небето. Къде е небето? - В душата на човека. Достатъчно е да отворите душата си, да й дадете възможност да се прояви, за да влезете в небето, т. е. в Царството Божие. Когато Павел се обърна към Бога, влезе в третото небе, дето видя и чу неща, които нито око е видяло, нито ухо е чуло. Той изпита живота на радостта и блаженството, но после мина през големи страдания и каза: “С големи страдания ще влезем в Царството Божие”. Христос проповядваше любовта, но каза, че да влезе в Царството Божие, човек трябва да мине през големи страдания. 

Какво представят страданията? - Път към Царството Божие. Който много страдал, много неща научил; ако малко страдал, малко научил. Обаче, само онзи се учи от страданията, който ги понася съзнателно, без роптаене и недоволство. Ако страданието не предизвика чувство на благодарност в човека, то остава неразбрано и неизползувано. Следователно, ако си беден, ако жена ти и приятелите ти не те разбират, ако началството ти не те оценява правилно, за всичко това благодари на Бога. Благодари, че те удостоил с известно страдание. Нямаш нови обуща, дрехи, палто, благодари и за това. - Как ще ходя бос и окъсан? - Докато не изгуби китната си премяна, цветето не дава плод. Тъй щото, докато сте на земята, радвайте се и благодарете и за новите, и за скъсаните си дрехи. На земята нещата са временни. Ще дойде ден, когато човек ще мине от физическия в духовния свят, от земния към небесния живот. 

Да носите в себе си идеала - да служите на Бога. Всички познавате служенето на себе си и на своя ближен. Сега трябва да приложите служенето на Бога - великият идеал на човешката душа. Който постигне този идеал, той е вече свободен, той е осмислил живота си. Той се е домогнал до Божествения живот, който изключва страданията. На земята не може без страдания, но небесният живот е вън от тях. Днес всички хора търсят щастието, т. е. живот без страдание. И това е възможно, но когато започнат да служат на Бога.