„Ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод."

                                      „Аз съм живият хляб, слязъл от Небето. Който Ме яде, той има живот в себе си”.

Житното зърно е емблема на човешката душа. То представлява велика история в развитието на Природата. Ако вие можехте да разгърнете листата на житното зърно, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно историята на човешката душа. Както житното зърно пада в земята и умира, както то пониква, израства и дава семе, същото става и с човешката душа. Може би, пред вас житното зърно да представлява нещо много скромно, нещо, което няма никаква цена - 1/16-хилядна част от килограма: на колко бихте спаднали неговата цена, когато един килограм струва един грош? - обаче в житното зърно има сила, възможност, дух на самоотричане, с която сила то храни себе си и другите. И когато вие седнете на трапезата, не мислите никак за житното зърно, не знаете каква радост то внася във вас, какви мисли то носи. Вие не знаете неговия произход. Хората не го оценяват, кокошките също - никой не го оценява. Но то е една велика загадка в света. 

Сега, какво се крие в това житно зърно? То е емблема на живота. И ако вземем българската буква „Ж”, с която започва думата, тя напълно съответства на житното зърно - долу две крачета, корени, горе две клончета. Като го посеем, то ни показва накъде трябва да се стремим. Житното зърно ни казва, че трябва да се стремим към Онзи, от Когото сме излезли - към Бога; че за да се стремим към Бога, трябва да се разклоним, да пуснем клончета, да зацъфтим, да вържем храна за света, т.е. "да помагате и да се жертвувате за своите ближни, както аз правя." И затуй казва Христос на друго място: "Аз съм жив хляб, слязъл от Небето." И хлябът от какво става? От житното зърно. Съвременните хора казват, че техният живот е нещастен, всички са недоволни - царе и князе; като започнете от най-високия до най-долния, все искат нещо и като им се даде, пак са недоволни и пак искат. А попитайте ги защо са недоволни. Търсят нещо повече. Но нека се обърнем към историята на житното зърно. Когато го посеят в земята, какво бихте казали, ако бихте били на негово място? Ще кажете: "Свърши се с нас, изчезна нашият живот, изгни!" Но в житното зърно има повече вяра, отколкото у нас. Когато е погребано в почвата, то гние и се сплува, но веднага разбира езика на Слънцето и щом първите негови лъчи се появят, казва си: "Аз няма да умра, аз ще възкръсна и ще принеса плод за други", и в него се заражда енергия, и то почва да се стреми към Слънцето. Завързва, узрява. Но хората не го остават: вземат сърп и го изрязват. 

Неговите страдания не се свършват тук: след като го ожънат, стягат го в снопи, после бодват го с вили и го мятат в колата, занасят го на гумното и го слагат едно върху друго на големи, като планини, купи. След това прекарват над него коне и дикани. Какво бихте помислили вие, ако бяхте на негово място? През този процес минава и човешкият живот. Ще попитате: "Защо трябва да минем през целия този процес?" - Човек трябва от този пример с житното зърно да извлече поука. Минат диканята и копитата на коня над житното зърно, извадят го и го слагат в хамбара. Но мъките му и тук не свършват: пресяват го, лошите зърна падат отдолу, хубавите остават горе, слагат го в чували и хайде на воденицата, под ония два тежки камъка да го търкат и смажат съвсем. Ако бяхте на мястото на житното зърно, какво бихте казали? "И това било живот и свят, който Господ създал!" Но житното зърно има велико търпение; то казва: "Вие ще видите каква е още моята история." Изваждат го от воденицата на брашно, донасят го в къщи, но пак не го оставят на мира; запретне се пък сега жената със своето сито, пресява го, едно хвърля, друго изсипва в нощвите, слага му квас и замесва хляб. Вие да сте на мястото на житното зърно, ще кажете: "Нашите страдания се свършиха вече." Не! Като втаса, хайде в пещта вътре и като го извадят от там, виждаме ония хубави самуни. Ако сте на мястото на житното зърно, ще кажете: "Най-сетне, нашите страдания се свършиха!" Но, като мине малко, почват да чупят тия хубави самуни и да ядат. Житното зърно по такъв начин влиза в стомаха, образуват се сокове, които влизат в нашия ум и какво става? В нашия мозък се образуват велики мисли, в нашето сърце - нови желания. Житното зърно носи дрехата, която облича нашите чувства, то се излива в перото на писатели и поети, излива се в лъка на цигуларя. Ето това дава житното зърно. И ако това зърно не беше прекарало процеса на туй развитие, никога не бихме видели тия хубави неща в природата. Защо? Защото житното зърно ни дава сила да гледаме и виждаме. Затуй казва Христос: "Аз съм жив хляб." А за да бъде човек жив, трябва да бъде в общение със своята среда, да се впусне в нея да помага и да му помагат. Както житното зърно е минало през този процес и ние трябва да се жертвуваме по същия начин. И жертвоприношението не е толкова тежко.

Според мене житното зърно е дошло на Земята преди 250 милиона години. Преди толкова години житното зърно е било внесено в умствения свят. То е расло първо в човешкия ум, постепенно е слизало от умствения свят, докато е дошло на Земята. Ние днес не знаем истинската му стойност. Само след големи изпитания човекът ще разбере стиха от Евангелието, където Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от Небето. Който Ме яде, той има живот в себе си”.

Както житното зърно пада в земята и умира, както то пониква, израства и дава плод – същото става и с човешката душа, а в хляба се крие Божественият живот, в него се намира Божественият Дух. В житото се крият най-мощните сили, най-благородните сили на живота. Житното зърно е излязло от Бога, както и ние. Ако го разгледате силно увеличено, ще видите, че в него е скрит зародишът на човека. Който знае законите и условията за развитието на човека, като постави това зърно при тези условия, от него ще излезе какъвто човек искате – талантлив, гениален, светия, но знание е нужно за това. Външно погледнато, житните зрънца не се отличават едно от друго, но това не е така.

Някога житото е било много едро и хубаво във вид на малки самунчета, както днес са ябълките и крушите. Днес като го мелят във воденици, повече от половината от хранителността на житото се губи. То е дошло на Земята да облекчи човешкия живот, защото преди идването на житото на Земята, човечеството е имало такива страдания, каквито не можете да си представите. Съвременното човечество носи страданията на всички минали жестокости, които са се вършили на Земята преди слизането на житото между хората.

Когато житното зърно, което е живо същество, се посади в земята, между мъртвите същества, то започва да страда. То побутне едно от тия същества, побутне второ, но никое от тях не му отговаря. От тук поиска помощ, от там поиска помощ, никой не му се отзовава. Като види, че никой не му обръща внимание, че никой не му отговаря, житното зърно се вглъбява в себе си и започва да работи отвътре. Първият процес, който става с житното зърно в земята, е процес на пропукване на външната обвивка. След това настъпва разлагане. Когато частиците на житното зърно забележат, че за тях настъпва смърт, те веднага се обединяват в задружна работа: започват да правят канализация нагоре, да пробиват земята, да излязат на бял свят. Щом пробият земята, от житното зрънце нагоре се подава едно малко стръкче. Те наричат този процес прорастване, покълване или растене на житното зърно. Житното зърно нарича този процес спасение, освобождаване от мъртвите и заспали същества в земята. Същевременно житното зърно пуска малки коренчета, чрез които дава живот на някои от мъртвите, заспали същества в земята. Стръкчето пък нагоре развива своите разклонения. Значи, задачата на житното зърно не е само в неговото лично размножаване, но и в спасяване на някои свои мъртви или заспали съседи. - Как ги спасява: - Като пробужда живота им. Размножаването на житното зърно не е нищо друго, освен събуждане живота на няколко умрели или заспали клетки. Когато се казва, че едно житно зърно родило 30, друго - 60, а трето - 100 житни зрънца, това показва броя на пробудените клетки. Ако земеделецът разгледа с микроскоп тия житни зрънца, ще види, че те се различават едно от друго по елементите, които са придобили от почвата, от условията, при които са се развивали. 

Следователно, каквото е положението на житното зърно в земята, такова е положението на някои хора между техните окръжаващи. Те се движат в среда на мъртви хора. Като срещнат някои от тях, те започват да им проповядват своя велик идеал, но остават неразбрани. Тук се обърнат, там се обърнат, никой не им отговаря. - Защо? - Спят хората, почиват си. Някои от живите хора, на които съзнанието е пробудено, вземе цигулката си и отива да свири някъде. Като види някой човек, той започва да настройва цигулката си и му казва: Слушай, искам да ти изсвиря една ария, която току-що съм научил. - Моля ти се, освободи ме. Свири си сам. Утре имам много работа, сега трябва да си почина. Не ми се слуша музика. Вземеш Свещената книга, отвориш я, искаш да прочетеш нещо на някого, но той веднага ти казва: „Остави книгата настрана. Хляб нямам, трябва да работя, да изкарам прехраната си”. Какво ще свирите на такива хора! Или, какво ще им четете Свещената книга! Каквото и да правите, едва ли ще намерите в живота си десетина души, които да мислят като вас. Да разбирате хората и да ви разбират, в това се състои щастието, в това се състои придобивката на живота.

Често хората задават въпроса: "Какво трябва да правим?" - Посейте едно житно зърно и то ще ви покаже какво трябва да правите. Ще кажете: "Как." - Сложете влага и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно - към една посока - към Слънцето - изворът на живота. И ние, като житното зърно, трябва да растем - да се стремим към Бога. Но може да попита някой: "Когато зърното израсте, стига ли до Слънцето? А аз искам да намеря Бога." - Теб не ти е необходимо да знаеш къде е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Зърното е разбрало какво нещо е Слънцето и е приело това, което желае. Същият закон важи и за нас - ние трябва да произведем същия резултат. Ние трябва да бъдем посети, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зърно и известно налягане е потребно и след това ще дойде процесът на растенето, знанието, а когато завържем плод, това вече е добродетелта. Следователно, трябва да бъдем посети, трябва да ни се сложи малко пръст, да има малко налягане, след това трябва да растем нагоре и да придобием знания, а това знание, след като израсте до известна степен, трябва веднага да се превърне в житно зърно. И след това ще прати Господарят да ожънат житото, и Той ще отдели потребното от непотребното - житото от къклицата. Ние се раждаме, това значи изникваме; растем, развиваме се, умираме и ни заравят в гроба, това е тъпкане, вършеене. И от гумното, Господ ще прибере онова, което му трябва. Това съответства на плевнята и житницата: плявата слагат в плевнята, а зърното - в житницата.

Ако правата линия представлява почвата, т.е. нулевата линия, вие трябва да посадите житното зърно в почвата, под нулата. Щом се намери под нулата, в ограничителните условия на живота, житното зърно започва да страда, но прави усилия да се освободи от страданията. Един ден виждате житен стрък над земята – житното зърно се освободило и започнало да расте.  

Същият закон се отнася и за идеите. Посадете една своя идея в мозъка си, под нулата, и не се безпокойте. От време на време поливайте идеята си и не мислете как и кога ще израсте. Когато не очаквате, ще видите, че е подала главичката си навън. Процесът още не е завършен. Досега идеята беше под нулата, сега е над нулата. Посаждането на идеите става под нулата, а реализирането им – над нулата, във въздуха. Ще дойде ден, когато за реализиране на някои идеи ще се изисква по-рядка среда от въздуха, а именно: топлина, светлина, електричество, магнетизъм. Днес повечето идеи се посаждат в земята, а се реализират във въздуха. Изобщо, за реализиране на идеите се изискват специални условия.

Представете си, че във вас се роди известна идея, да създадете нещо, но срещате големи мъчнотии на пътя си. Как ще се справите с тези мъчнотии? Вземете пример от семето. Как се справя житното зърно? Щом го посадите в земята, след известно време то пониква и започва да се развива. В пътя на развитието си, житното зърно определя посоката на движението си нагоре, към Слънцето. То намира, че този е пътят на спасението му. Като се намери в трудни условия, житното зърно казва: „Веднъж съм попаднало в земята, в гъстата материя, колкото и да викам, никой няма да ме чуе; колкото и да роптая, всичко ще бъде безполезно; колкото и да се съмнявам в себе си, безпредметно е. Сега не ми остава нищо друго, освен да избера една от двете посоки: нагоре или надолу. Ако вървя надолу, все повече ще затъвам. Ще започна да работя, ще правя усилия да пробия земята, да изляза на повърхността й, да видя Слънцето, носител на живота”.  

Често учениците се натъкват на противоречия и казват: „Не знаем, какво да правим, как да разрешим трудните задачи на живота си”. – Чудна работа! Растенията знаят, как да се справят, а човек не знае, как да постъпи и какво да прави. Ако попитате растенията, какво трябва да правите, те ще ви кажат: „Има две посоки на работа – нагоре или надолу”. Друго нещо растенията не могат да направят, понеже те се движат в две измерения. В това отношение, човек е подобен на растение, посадено в земята. От де сте дошли и накъде отивате, не знаете. Какво трябва да правите при тези условия? Щом сте посадени в земята, нищо друго не ви остава, освен да работите при дадените условия, да си пробиете път към Слънцето и да поемете посоката нагоре. Трябва ли житното зърно да напусне мястото, дето е посадено, и да се подаде на предложението на някаква бубулечица, да се скрие в нейната дупка? Какво правят съвременните хора? Като се намерят в някакво затруднение, те започват да търсят дупки да се крият от неблагоприятните условия. – Не, дето си попаднал, там трябва да решаваш задачите си.

Когато говорим за реализиране на известна идея, не е достатъчно само да се реализира тя, но важен е и начинът, по който става това. Важно е какво ще донесе тази идея. Запример, за земеделеца не е достатъчно само да има ниви и жито, но нивите му трябва да бъдат добре изорани и посети. От това зависи какво жито ще се роди. От друга страна, важно е да не падне град върху нивите или да не стане наводнение. Това са условия, необходими за земеделеца. Обаче за окултния ученик са нужни още някои условия. Към всички тия условия той трябва да приложи своята мисъл и чувство. Като приложи мисъл и чувство, житните класове ще бъдат по-едри и вкусни. С мисълта си човек може да развие ония чувства и способности в себе си, които не са добре развити. Ако някой не е музикален, с мисълта си той може да развие своето музикално чувство. За това се иска постоянство. Като мисли известно време върху даден център, човек отправя към него повече кръв и по този начин го храни. Ако житото е отгледано с песни, с радост и любов, хлябът, направен от него, ще бъде хранителен, ще внесе особена енергия в човека. Този метод на работа трябва да се приложи и към месенето и печенето на хляба. Който прави хляб, трябва да бъде здрав, жизнерадостен и добър човек.  

За кого посаждат житото в земята? За кого житото претърпява страдания? За кого става нужда да го мелят на воденицата? За кого месят брашното? За кого пекат хляба на фурната? Ще кажете, че житното зърно минава през страдания заради себе си. - Не, житното зърно е страдало в земята, на хромеля, в нощвите, в огъня все за другите, да вземат от него всичко полезно, каквото съдържа, докато го поставят в затвор. Яденето е затвор за житото. Като вземете всичко, каквото житото съдържа, най-после го изхвърляте навън като непотребно. Докато е затворено у вас, житото плаче, скърби, а вие се радвате, скачате и пеете, защото използвате всичко, каквото съдържа то. Щом го оберете, както трябва и го изхвърлите навън, вие започвате да плачете и да тъжите.  

Следователно, знайте, че когато се радвате и скърбите, не сте вие, които се радвате и скърбите; житото, което сте приели в себе си, се радва и скърби. В този смисъл, вашата скръб ще бъде истинска само тогава, когато се поставите на мястото на житото. Докато не сте на неговото място, вие сте актьори, които играят чужди роли: излизате на сцената и представяте пред публиката страданието на житото. Обаче, да представяте чуждите страдания е едно нещо, а сами да страдате е друго нещо. Да представяте страданията на другите хора в това няма нищо реално. Реално е само онова, което в момента става. Следователно, когато дойдете на мястото на житото и започнат да ви мелят, да ви месят, да ви пекат, да ви ядат, тогава само ще разберете, какво нещо е страданието. Тогава вие ще плачете и скърбите, а другите ще се радват. Скърбящият е житото, което се пече в пещта; който се радва, той пък яде опеченото в пещта.

Сега ще ви дам един метод за работа върху търпението. Всеки от вас да вземе хиляда житни зрънца. Ако при известен случай проявите нетърпение, започнете да броите житните зрънца. Първо ще преброите до десет. Ако нетърпението ви изчезне, ще спрете броенето на зрънцата. Десетте зрънца ще турите настрана. Ако нетърпението ви продължава още, ще броите до сто зрънца. Ако и при това положение сте още нетърпеливи, ще продължавате да броите зрънцата, докато напълно се успокоите. Ще си отбележите, при колко житни зрънца сте възстановили търпението си. Този опит ще правите в продължение на десет деня. Колкото пъти проявите нетърпение през тия десет деня, толкова пъти ще броите житните зрънца. Броенето на зрънцата ще бъде бавно, спокойно, с пълно съзнание за опита, който правите. По този начин вие ще възпитавате търпението си. Колкото повече зрънца сте преброили през тия десет деня, толкова повече сте работили върху себе си. Като броите зрънцата, проявявайте почит към всяко от тях. Те са живи същества, и всяко зрънце ще ви предаде нещо от себе си. Те ще ви заставят да мислите.

Само след като научим тия две качества - търпението и благосклонността - ние ще научим историята на нашия живот, ще научим защо сме слезли на земята. В света няма от всички сегашни плодове по-примерно от житното зърно: ако искате да изучите процеса на търпението, вижте търпението на житното зърно. Без търпение ще имате разочарование.       

Онези от вас, които имат слаб стомах или слаби гърди, които са нервни, сприхави, нека се подложат на житен режим за един, два, три месеца най-много. През това време не трябва да употребяват никаква друга храна, нито хляб, освен да дъвчат суровото жито, изчистено и измито. Ако ви се види много за един месец, направете опит за една седмица. Ще накиснете от вечерта сто грама жито във вода, ще го разделите на три равни части, ще дъвчете сутрин, на обед и вечер. Ако ви се пие вода през деня, ще пиете колкото искате. Ако бяхте се поставили на този режим от по-рано, щяхте да имате по-здрави зъби и нервната ви система щеше да бъде здрава и регулирана. Почувствате ли нещо дисхармонично от опита, спрете го.

Когато се мели житото, етерните масла излитат, щом се залее брашното с вряла вода, други мазнини излитат, после в пещта други вещества излитат. Житото трябва да се яде така, както е. Ще го дъвчете като сакъз.

Динамичната сила на житото ще използвате, като го дъвчете дълго.

Не е все едно дали ще употребяваш жито, царевица, овес, ръж или други зърнени храни. Ако искаш да бъдеш здрав, да придобиеш мускули, сила, живот, яж жито. За сега най-силната и здравословна храна е житото.

Хранителността на житото е в люспите му, точно това, което хората изхвърлят. Вътрешността на житото е определено за по-благородни хора, които правилно могат да го използват.

От всички храни най-хубави са житото и хлябът. Всички други храни идват да допълнят хляба.

За сега най-хранително и най-полезно е житото, то е дошло от Венера - растение на Любовта. Житото е много устойчиво.

В Ангелския свят житото зрее по дърветата; там житните зърна са едри като ябълки и са много сочни и сладки. Като туриш две-три зърна в джоба, цял ден ще минеш с тях. Те не оставят никакъв излишък и са като нектар.

Бог присъства в житото. Ние мелим Господа, когато мелим житото, и най-хубавото от житото излетява.      

Много житни зърна са престояли в египетските пирамиди и гробници по 5-6 хиляди години, на сухо място и са чакали условия да бъдат посети, за да поникнат. Такива житни зърна са били напоследък извадени и посети и те са дали отличен резултат. И човешката душа, като зрънце, стоеше в Божествената житница, чакаща тия три необходими елемента, които се съдържат в условията, силите и законите, за да може тя да почне наново своя живот. В християнски смисъл казано, ние трябва да намерим условията, при които да можем да се потопим и да живеем в Бога. В този смисъл трябва да е насочено усилието на всеки съзнателен човек, за да може той да постигне това положение. Вие живеете, вие съществувате, но това живеене и съществуване е просто вегетиране. Съществуването ви се състои само от един елемент и се ограничава от Божествената Същина, Която ви е създала като житни зрънца и плодни семенца. Вие не можете да избегнете вашето съществуване, не можете да се самоунищожите: вашето битие е извън времето и пространството. Човешката душа в това състояние е просъществувала с милиарди години в недрата на Божественото Съзнание, но тогавашният неин живот е бил от друго естество: тя не е била индивидуализирана, не е познавала отделния живот на индивидуалния дух; тя е живяла в съзерцанието на Божествения блист (блаженство) - в дремещо състояние. Но сега, със своето пробуждане, тя идва на земята да научи вътрешния смисъл и на този живот - на индивидуалния живот, да придобие сама свой собствен безсмъртен живот и да стане гражданка на Небето с определени права и задължения. Този вътрешен стремеж е условие, излязло от Бога. Сега, някои искат да се въплътят и същевременно да живеят като Бога. Обаче, да живееш като Бога - то е противоречие, защото, за да живееш като Бога, няма защо да излизаш от Него. Каква нужда има туй Божествено Съзнание да се отделя, да търси някакъв друг живот? Това показва, че човешката душа всякога е съществувала в Бога и нейният вечен стремеж е да Го търси във всички Негови проявления и да Го подражава.

И тъй, искате ли да постигнете своите красиви желания и копнежи, следвайте пътя на житното зърно. То дава пример на пълно безкористие, на готовност да помага на ближните си, на окръжаващата среда. Помагайте на себе си, помагайте и на ближните си.

07.02.2010 г, неделя, 17:00ч., Бургас, 5-ти ден на Житен режим